РЕШЕНИЕ
№ 1697
гр. Варна, 31.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на пети
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елена Николова
при участието на секретаря Антония Анг. Пенчева
като разгледа докладваното от Елена Николова Гражданско дело №
20213110112310 по описа за 2021 година
Предявени са искове от „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Хенрик Ибсен" № 15,
ет. 6, срещу ИВ. Г. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В., с правно основание
чл. 422 от ГПК, във вр. с чл.79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 86 от ЗЗД, за
установяване на вземането, предмет на Заповед № 391/19.03.2021 г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 3886/2021 г. по описа на
ВРС за следните суми: 414,04 лв. /четиристотин и четиринадесет лева и четири
стотинки/, представляваща главница по Договор за потребителски кредит №
*********/03.05.2015 г., сключен между „Провидент Файненшъл България" ООД, ЕИК
*********, и ИВ. Г. Д., ЕГН **********, като вземането по договора е прехвърлено на
заявителя с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 28.07.2016 г., ведно със
законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 17.03.2021 г., до окончателното изплащане на дължимите
суми; 83,96 лв. /осемдесет и три лева и деветдесет и шест стотинки/, представляваща
лихва за забава за периода от 15.03.2018 г. до 13.03.2020 г.; и 4,35 лв. /четири лева и
тридесет и пет стотинки/, представляваща лихва за забава за периода 14.07.2020 г. до
12.03.2021 г. Претендират се и направените в настоящото и в заповедното
производство разноски.
В исковата молба се твърди, че на 03.05.2015 г. между „Провидент Файненшъл
България" ООД с ЕИК ********* и ответника е сключен Договор за потребителски
кредит № *********, въз основа на който кредитодателят предоставя сума в размер на
1
500 лв., а кредитополучателят се задължава да я върне на 60 седмични вноски, ведно с
уговорените лихви и такси. Ответникът не изпълнил всички свои задължение и
преустановил плащанията, като падежът на първата неплатена вноска настъпил на
04.08.2015 г. Крайният срок за изпълнение на договора настъпил на 26.06.2016 г., с
което станал изискуем целият неплатен остатък от главното задължение. На 28.07.2016
г. между кредитодателя „Провидент Файненшъл България" ООД и ищеца е сключен
договор за продажба и прехвърляне на вземания, по силата на който последният
придобива претендираните вземания. Цедентът упълномощил цесионера да уведоми
длъжника за прехвърлянето на вземанията спрямо него. Ищецът изпратил препоръчани
пратки чрез „Български пощи" ЕАД, съдържащи уведомление за цесия на посочените
адреси в договора за кредит. Същите са посетени от пощенски служител, но той не е
открил нито длъжника, нито пълнолетно лице, съгласно да получи пратките, и поради
тази причина те са върнати в цялост. Поради неизпълнение от страна на
кредитополучателя на договорните му задължения ищецът предявил претенцията си по
съдебен ред и подал заявление по чл. 410 ГПК. По образуваното ч. гр. д. № 3886/2021г.
по описа на Районен съд Варна, била издадена заповед за изпълнение, която е връчена
на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и поради тази причина съдът е указал
на ищеца да предяви иск за вземането си.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил отговор от назначения от съда
особен представител на ответника. Счита така предявените искове срещу доверителя й
за неоснователни. Оспорва, че кредитът е усвоен. Сочи, че не е представен погасителен
план и е неясно каква сума от кредита е погасена съобразно уговорените вноски, как са
извършвани погасяванията, каква сума от вноските се отнася по главница, по лихва и
по други разноски и такси по кредита. Оспорва размера на претенциите. Релевира
възражение за изтекла обща и специална погасителна давност спрямо вземанията за
главница, лихви и разноски. Оспорва, че длъжникът е уведомен за предсрочната
изискуемост на задълженията по кредита. Твърди, че липсва покана по чл. 84, ал. 1
ЗЗД, чрез която длъжникът да е бил поставен в забава преди предявяване на иска.
Оспорва дължимостта на сума в размер на 391,49 лв., представляваща такса за услуга
„кредит у дома“, в случай че същата се претендира от ищеца като част от непогасено
задължение по кредита, като неоснователна, незаконосъобразна поради противоречие с
добрите нрави, неустановена в ЗПК и прекомерно висока с оглед размера на
договорената главница. Счита, че клаузата, с която е уговорен годишен лихвен процент
в размер на 31,82 % е нищожна поради накърняване на добрите нрави.
Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна
следното:
2
Със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
391/19.03.2021 г., издадена по ч.гр.д. №3886/2021 г. по описа на ВРС, ответникът ИВ.
Г. Д.е осъдена да заплати на ищеца „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД сумите,
както следва: сумата от 414.04 лева/четиристотин и четиринадесет лева и четири
стотинки/, представляваща незаплатена главница по договор за потребителски кредит
№ *********/03.05.2015г., сключен с „Провидент Файненшъл България“ ООД, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 17.03.2021г. до окончателното
погасяване на задължението, 65.90 лева/шестдесет и пет лева и деветдесет стотинки/ –
договорна лихва, начислена за периода от 04.08.2015г. до 26.06.2016г., 149.97 лева/сто
четиридесет и девет лева и деветдесет и седем лева/ – лихва за забава, начислена за
периода 29.07.2016г. – 13.03.2020г. и 4.35 лева/четири лева и тридесет и пет стотинки/ -
лихва за забава, начислена за периода от 14.07.2020г. до 12.03.2021г., като
задълженията са прехвърлени на заявителя с договор за цесия от 28.07.2016г., както и
сумата от 75.00 лева (седемдесет и пет лева), представляваща сторени в заповедното
производство разноски за заплатена държавна такса от 25.00 лева и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50.00 лева, чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК, вр. чл. 26 от Наредба за
заплащане на правната помощ.
С исковата молба по делото е представен Договор за потребителски кредит №
********* от 03.05.2015 г. (л.5) между „Провидент Файнешъл България” ООД и ИВ. Г.
Д., съгласно който дружеството предоставя на ответника заем в размер на 500 лв.
Съгласно договора фиксираният годишен лихвен процент по заема в размер на 31,82%,
годишният процент на разходите за заема е 48%. В договора е уговорена и такса
Кредит у дома в размер на 391,49 лв. и такса оценка на досие в размер на 25,00 лв.,
като общата дължима сума от заемателя, посочена в договора е в размер на 1015,11
лв., която трябва да се погаси чрез 60 седмични погасителни вноски, всяка в размер на
16,92 лв. За посочения срок е установен и общия размер на дължимата лихва – 98,62
лв. Към договора е приложени формуляр за кандидатстване за кредит и стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит.
Представен е и договор за прехвърляне на вземания от 28.07.2016 г. (л.12-21),
сключен между „Провидент Файнешъл България” ООД като продавач и „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД като купувач, съгласно които продавачът прехвърля на
Купувача вземания предмет на прехвърляне (вземания на Цедента от длъжниците,
произтичащи от договорите за кредит, които ще бъдат прехвърлени от Цедента на
Цесионера по силата на настоящия Договор, заедно с всички привилегии, начислени
лихви и други принадлежности, ако има такива, индивидуализирани в списък,
представляващ Приложение 1 към договора).
На л. 21 е представено удостоверение от 19.08.2021 г., издадено от „Файненшъл
България" ООД с ЕИК *********, с предишно наименование „Провидент Файненшъл
3
България" ООД с ЕИК *********, в полза на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, в
уверение на това, че с Договор за цесия от 28.07.2016 г., сключен между страните и
Приложение 1, представляващо неразделна част от посочения договор, е прехвърлено
вземане в общ размер на 714,76 лв., произтичащо от Договор за потребителски кредит
№ ********* от 03.05.2015 г., сключен между „Провидент Файненшъл България" ООД
с ЕИК ********* и ИВ. Г. Д., ЕГН 85100070986.
Представено е пълномощно, от Файненшъл България" ООД от 19.06.2019 г., по
силата на което е упълномощил „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД да
представлява Файненшъл България" ООД като уведоми длъжниците за сключения
Договор за прехвърляне на вземания между „Провидент Файненшъл България" ООД с
ЕИК ********* и „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД от 28.07.2016 г.
Представено и е уведомление за извършено прехвърляне на вземания от
24.08.2021 г. (стр.23) без посочена дата, на която е направено обективираното в него
изявление от Файненшъл България" ООД чрез пълномощника „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, с което уведомяват ИВ. Г. Д., ЕГН **********, че с договор
за прехвърляне на вземания от 28.07.2016 г. „Провидент Файненшъл България" ООД с
ЕИК *********, в качеството си цедент е прехвърлил на „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД всички свои вземания, произтичащи от Договор за
потребителски кредит № ********* към ИВ. Г. Д., което е не връчено, видно от
представеното на л.23 известие, писмото е върнато като непотърсено, а съгласно
известието на л.24 адресатът е преместен.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице
А.В., чието заключение съдът кредитира като компетентно и безпристрастно дадено.
От него се установява, че към дата на изготвяне на експертизата по кредита са отразени
общо плащания в размер на 209,00 лв., отнесени от кредитодателя по пера, както
следва:
Такса оценка досиеТакса услуга кредит у
ном.
ДатаГлавницаЛихваВноска
дома
110,05,2015
6,933,050,416,5316,92
217,05,2015
6,973,010,416,5316,92
3
24,05,20157,012,970,416,5316,92
4
31,05,20157,062,920,416,5316,92
5
07,06,20157,12,880,416,5316,92
6
14,06,20157,142,840,416,5316,92
7
21,06,20157,192,790,416,5316,92
8
28,06,20157,232,750,416,5316,92
4
905,07,20157,272,710,416,5316,92
10
12,07,20157,322,660,416,5316,92
11
19,07,20157,362,620,416,5316,92
12
26,07,20157,412,570,416,5316,92
Всичко:
85,9933,774,9278,36203,04
Падежът на първата частично неизплатена седмична вноска по Договор за
потребителски кредит с номер ********* е 02.08.2015г.
Размерът на остатъчното задължение на кредитополучателя по Договор за
потребителски кредит с номер *********, посочено по пера е както следва: главница в
размер на 414,01 лв., договорна лихва в размер на 64.85 лв., такса за оценка на досие в
размер на 20,08 лв., такса за услуга кредит у дома в размер на 307,17 лв. Общата сума
на остатъчното задължение е 806,11 лв.
От така изложената фактическа обстановка, в съответствие с приложимите
към спора правни норми, съдът стигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 във връзка с чл.415 ГПК.
Предявен е след успешно провеждане на производство по чл.410 ГПК и надлежно
депозирано възражение от длъжника по реда на чл.414, ал.1 ГПК и в срока, предвиден
в разпоредбите на чл.415, ал.1 ГПК, с оглед на което е процесуално допустим. Предмет
на установителния иск е съществуването на вземането по издадената заповед за
изпълнение и успешното му провеждане предполага установяване на дължимостта на
сумата, за която е издадена оспорената заповед. Или, в контекста на основанието, на
което се претендира вземането, в тежест на ищеца е да установи при условията на
пълно и главно доказване възникването в негова полза на изискуемо вземане, за което е
издадена заповедта, т.е. да докаже, че между „Провидент Файнешъл България” ООД и
ответника е възникнала валидна облигационна връзка по посочения в исковата молба
договор за заем, по силата на който на ответника е предоставена в заем сумата 500,00
лв. срещу задължение за връщането й на 60 седмични вноски, заедно с договорна лихва
и такси в посочения размер, изпадането на заемателя в забава, че между цесионера и
ищеца е сключен валиден договор за цесия, по силата на който на ищеца са
прехвърлени вземанията по договора за заем с ответника, че цесията е съобщена на
ответника от надлежната страна и размера на исковете.
От събраните по делото писмени доказателства, се установява, че ищецът в
качеството му на цесионер и „Провидент Файнешъл България” ООД в качеството му
на цедент, е сключен валиден договор за прехвърляне на вземания от 19.05.2017 г.,
както и че е подписано приложение №1, с които вземането на цедента от ответника по
5
процесния договор за паричен заем е прехвърлено на ищеца. Разпоредбата на чл. 99,
ал. 3 ЗЗД изисква цедентът да съобщи на длъжника за станалото прехвърляне на
вземането. В настоящия случай, въпреки че по делото не бяха представени
доказателства ответникът да е уведомен за извършеното прехвърляне на вземането
преди образуване на настоящото производство, съдът намира, че последният е
надлежно уведомен за извършеното прехвърляне с получаване на препис от исковата
молба от назначения му особен представител.
Между „Провидент Файнешъл България” ООД и ИВ. Г. Д. ЕГН ********** е
сключен валиден Договор за потребителски кредит № ********* от 03.05.2015 г., по
силата на който на ответницата е отпусната в заем сумата от 500,00 лв., която сума
кредитополучателят се е задължил да върне ведно с договорената лихва в общ размер
от 98,62 лв. на 60 равни седмични вноски, или общо сумата от 598,62 лв. на 60 вноски.
Заемната сума е предадена на ответника в брой при подписване на договора, съгласно
чл.7 от цитирания договор. Цедираното вземане произтича от сключен между
ответника ИВ. Г. Д. и „Провидент Файнешъл България” ООД договор за паричен заем
№********* от 03.05.2015 г. С оглед на изложеното за ответника е възникнало
задължение да погаси усвоената заемна сума и уговорената договорна лихва на
падежните дати съгласно договора за заем. От заключението на вещото лице се
установи, че ответникът е извършил плащания в общ размер на 209 лв., поради което с
изтичане на договорения срок за връщане на получената в заем сума, ИВ. Г. Д.дължи
непогасената главница и договорна лихва, които са отнесени по задълженията на
ответника по кредита, като за главница дължима е останала сумата от 414,01 лв., както
и мораторната лихва за забава. От кредитора се търси сумата от 414,04 лв., поради
което искът за главница следва да бъде отхвърлен за разликата над дължимите 414,01
лв. до претендираните 414,04 лв.
От ответника е направено възражение за погасяване на вземането на ищеца по
давност. Съдът намира възражението по отношение на дължимата главница за
неоснователно, тъй като кредитът не е обявяван за предсрочно изискуем, а падежът на
всички задължения по него изтича на 28.08.2016 г., когато е дължима последната
вноска по кредита – така тълкувателно решение №5 от 2019 г. от 21.01.2022 год. на
ОСГТК на ВКС, съгласно което при уговорено погасяване на главното задължение на
отделни погасителни вноски с различни падежи, шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1
ЗЗД започва да тече от настъпване на изискуемостта на целия дълг, включително в
хипотеза на предсрочна изискуемост, като същото е приложимо по аналогия и по
отношение на погасителната давност. Или в случая е приложима общата петгодишна
давност. Съгласно чл. 422 от ГПК искът за съществуване на вземането се счита
предявен от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, т.е. давността не е
изтекла към датата на подаване на заявлението в съда – 17.03.2021 г., доколкото не са
изминали пет години от падежиране на целия кредит до тази дата.
6
По отношение на погасяване на вземането за мораторна лихва съдът намира, че
същото се погасява с краката погасителна давност, на осн. чл.111, т. в) от ЗЗД.
Исковата претенция обаче е съобразена с този период, тъй като е предявена за периода
от 17.03.2018 г. до 12.03.2021 г., като нейният размер е правилно определен. Поради
това предявеният иск за сумата от 88,31 лв., представляваща лихва за забава, от която
83,96 лв. /осемдесет и три лева и деветдесет и шест стотинки/, представляваща лихва за
забава за периода от 15.03.2018 г. до 13.03.2020 г. и 4,35 лв. /четири лева и тридесет и
пет стотинки/, представляваща лихва за забава за периода 14.07.2020 г. до 12.03.2021 г.
се явява изцяло основателен и като такъв следва да бъде уважен.
Тъй като кредиторът не е предявил иск по отношение на цялото присъдено му
вземане със Заповед за изпълнение №391/19.03.2021 г., издана по ч.гр.д. №3886/2021 г.
на ВРС, то заповедта за изпълнение следва да бъде обезсилена по отношение на
непредявената част.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, дадените указания в т. 12 на ТР № 4/2013 год. и
направеното от ищеца искане, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца,
направените от него разноски в настоящото производството и в производството по
ч.гр.д.№3886/2021 г. на ВРС, 30 състав. По делото са представени доказателства за
направени в настоящото производство съдебно-деловодни разноски в размер на 675,00
лв., от които заплатена държавна такса в размер на 75,00 лв., възнаграждение за особен
представител – 300,00 лв., депозит за вещо лице – 150,00 лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150,00 лв. В производството по ч.гр.д.№ 3886/2021 г. на
ВРС, 30 състав ищецът е направил разходи в размер на 75,00 лв., от които заплатена
държавна такса в размер на 25,00 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на
50,00 лв., от които съобразно с предявената част от вземанията на ищеца следва да се
присъдят 59,40 лв.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 422 от ГПК, че ИВ. Г. Д., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. В. ДЪЛЖИ на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ"
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Хенрик
Ибсен" № 15, ет. 6 сумата от 414,01 лв. /четиристотин и четиринадесет лева и една
стотинка/, представляваща главница по Договор за потребителски кредит №
*********/03.05.2015 г., сключен между „Провидент Файненшъл България" ООД, ЕИК
*********, и ИВ. Г. Д., ЕГН **********, като вземането по договора е прехвърлено на
заявителя с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 28.07.2016 г., ведно със
законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
7
заповед за изпълнение – 17.03.2021 г., до окончателното изплащане на дължимите
суми, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 404,01 лв. до претендираните 414,04
лева / четиристотин и четиринадесет лева и четири стотинки /, ведно със законната
лихва, считано от 01.03.2018 г., за което е издадена Заповед за изпълнение №
391/19.03.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по
ч.гр.д. № 3886/2021 г. по описа на ВРС.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 422 от ГПК, че ИВ. Г. Д., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. В. ДЪЛЖИ на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ"
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Хенрик
Ибсен" № 15, ет. 6 сумата от 83,96 лв. /осемдесет и три лева и деветдесет и шест
стотинки/, представляваща лихва за забава за периода от 15.03.2018 г. до 13.03.2020 г.
и сумата от 4,35 лв. /четири лева и тридесет и пет стотинки/, представляваща лихва
за забава за периода 14.07.2020 г. до 12.03.2021 г. за което е издадена Заповед за
изпълнение №391/19.03.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК, издадена по ч.гр.д. № 3886/2021 г. по описа на ВРС.
ОБЕЗСИЛВА Заповед № 391/19.03.2021 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 3886/2021 г. по описа на ВРС, в
частта, в която е разпоредено длъжникът ИВ. Г. Д., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. Варна, ул. „Капитан Райчо“ № 83, ет. 3, ап. 12 да заплати на кредитора
„ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Хенрик Ибсен" № 15, ет. 6, следните суми: сумата от 65.90
лева /шестдесет и пет лева и деветдесет стотинки/ – договорна лихва, начислена за
периода от 04.08.2015г. до 26.06.2016г. и за разликата над сумата от 88,13 лв. до
предявените 149.97 лева/сто четиридесет и девет лева и деветдесет и седем лева/,
представляваща лихва за забава, начислена за периода 29.07.2016г. – 14.03.2018г.
ОСЪЖДА ИВ. Г. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В. ДА ЗАПЛАТИ
на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Хенрик Ибсен" № 15, ет. 6 сумата от 675,00 /шестстотин
седемдесет и пет/ лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски в
настоящото производство, както и сумата от 59,40 лева /петдесет и девет лева и
четиридесет стотинки/, представляваща сторените от ищеца разноски в заповедното
производство по ч.гр.д.№ 3886/2021 г. на ВРС, 30 състав, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните, а в частта, с която е
обезсилена частично заповедта за изпълнение с частна жалба в едноседмичен срок от
връчването.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
8
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9