Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
14.08.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на осми май през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1349/2019
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба от С.Е.М., с която е предявен срещу М. ЕАД иск с правно
основание чл.244, ал.7 ТЗ, вр. чл.280 ЗЗД за сумата от 14000 евро, представляваща
мандатно възнаграждение по договор за възлагане на управление за периода
01.10.2013 г. – 28.03.2014 г.
Ищецът твърди, че с договор за
възлагане на управление от 11.07.2005 г. му е било възложено управлението на
ответното дружество срещу уговорено месечно възнаграждение от 2000 евро, което
е получавал редовно до м.09.2013 г. На 28.03.2014 г. ищецът е бил заличен като
управител на дружеството в Търговския регистър, като за периода 01.10.2013 г. –
28.03.2014 г. има вземане за неизплатено възнаграждение по договора за
управление в общ размер на 14000 евро, чиято левова равностойност възлиза на
сумата от 27381,62 лв. Претендира разноски.
Ответникът не е
депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 ГПК и не е
взел становище по предявения иск.
Съдът, след като се запозна със
становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
По иска по чл.244, ал.7, вр. чл.280 ЗЗД:
С договор за възлагане на управление
от 11.07.2005 г. (л.4), сключен между М. ЕООД и С.Е.М. на последния е възложено
да организира и ръководи административно дейността на М. ЕООД срещу
възнаграждение в съответствие с Търговския закон, Устава на дружеството и
останалото действащо в Република България законодателство – т.1. Размерът на
месечното възнаграждение на управителя възлиза на левовата равностойност,
определена по фиксинга на БНБ, на 2000 евро, платимо ежемесечно – т.5.
Установява се по делото, че М. ЕАД,
ЕИК*********е правоприемник на възложителя М. ЕООД, като с решение от
04.12.2006 г. по ф.д. № 5705/1996 г. на СГС е вписана промяна на наименованието
от М. ЕООД на М. ЕАД (л.8).
По делото е представено заявление от
20.03.2014 г. (л.9) от С.Е.М. за освобождаването му от заеманата длъжност,
считано от 28.03.2014 г.
От извършената служебна справка в
Търговския регистър (ТР) се установява, че изявление на ищеца за освобождаването
му като член на съвета на директорите и изпълнителен директор на дружеството е
направено още през 2013 г., когато ищецът е заявил заличаването си като
управител на дружеството в ТР със заявление вх. № 20131029133952/29.10.2013 г. Към
заявлението си е приложил писмено уведомление за напускане (по чл.233, ал.5 ТЗ)
до Общото събрание на дружеството, получено на 05.09.2013 г., което обективира
искането му да бъде заличен като член на съвета на директорите и като
изпълнителен директор. По така отправеното заявление за вписване е получил
отказ от Агенцията по вписванията, тъй като не са били изтекли 6 месеца от
получаване на уведомлението от дружеството, в които последното да е
бездействало, за да се открие за изпълнителния директор възможността сам да
поиска заличаването си от ТР. Правомощията на члена на управителния орган се
прекратяват по негова инициатива с оттеглянето му, като в случай на
неизпълнение на задължението на дружеството за заявяване в законовия срок на
освобождаването му, за него възниква право сам да сезира Агенцията по
вписванията. С последващо заявление вх.
№ 20140324214457/24.03.2014 г., към което е приложил същото уведомление за
напускане (по чл.233, ал.5 ТЗ), ищецът отново е поискал заличаването си от ТР.
Заличаването му е извършено с вписване № 20140328115425/28.03.2014 г.
Заличаването ма управителя на
дружеството в Търговския регистър има конститутивен ефект по арг. от чл.231,
ал.4 ТЗ, но по отношение на третите лица /решение № 39/15.04.2011 г. по т.д. №
526/2010 г. на ВКС, І т.о., решение № 135/09.11.2009 г. по т.д. № 184/2009 г.
на ВКС, І т.о. и др./. Във вътрешните отношения между дружеството и управителя
(изпълнителния директор) уведомлението на ищеца, че желае да бъде заличен като
изпълнителен директор на дружеството, има характера на отказ от поръчката по
мандатното правоотношение, който съгласно чл.287 ЗЗД е основание за
прекратяване на облигационната връзка по волята на една от страните. По
изложените съображения следва да се приеме, че с получаване на изявлението на
ищеца от ответника на 05.09.2013 г. отказът е произвел действието си във
вътрешните отношения между ищеца и дружеството-ответник. Тази дата предхожда
периода, за който се претендира процесното възнаграждение: 01.10.2013 г. –
28.03.2014 г., поради което в процесния период облигационната връзка е била
прекратена и вземане за възнаграждение не е възникнало.
Дори да се приеме, че не е налице
отказ от поръчката и във вътрешните отношения между страните е продължила да
съществува облигационна връзка до заличаването на ищеца като изпълнителен
директор на дружеството в ТР, то съдът намира, че ищецът не е изпълнил
разпределената му с доклада по делото доказателствена тежест да установи освен
съществуването на мандатно правоотношение, и че е изправна страна по него -
т.е. изпълнение на задълженията си по договора през исковия период. По делото
не са ангажирани доказателства, че през исковия период ищецът е извършвал
действия по управление на дружеството, за което като насрещна престация да има
право на възнаграждение.
По изложените съображения искът се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед неоснователността на
предявения иск, ищецът няма право на разноски по делото.
От страна на ответника не се
претендират разноски и не се ангажират доказателства такива да са били извършени,
поради което разноски не следва да му се присъждат.
Поради което Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от С.Е.М., роден на ***
г., ЛНЧ **********, срещу М. ЕАД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес: ***, иск с правно основание чл.244, ал.7 ТЗ, вр. чл.280 ЗЗД за сумата от 14000
евро, равняващи се на 27381,62 лв., представляваща мандатно възнаграждение
по договор за възлагане на управление за периода 01.10.2013 г. – 28.03.2014 г.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на
препис.
СЪДИЯ: