№ 45
гр. Видин, 07.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, V СЪСТАВ НО, в публично заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Даниел Ив. Цветков
при участието на секретаря Полина Ст. Въткова
като разгледа докладваното от Даниел Ив. Цветков Административно
наказателно дело № 20221320201240 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от М. Д. Н.,
ЕГН: **********, от гр. Кула, с адрес: гр. Кула, ул. „Стефан Караджа“, №6
против Наказателно постановление № 797/14.10.2022 г. на Директор на РДГ
- Берковица, с което на жалбоподателя е наложено административно
наказание на основание чл.257,ал. 1, т.2 от ЗГ - „глоба“ в размер 300 лв. за
извършено нарушение по чл. 15,ал. 1, т.1 от Наредба №1 от 30.01.2012г. за
контрола и опазването на горските територии /НКОГТ/.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, представлява се
от процесуален представител. По същество моли съда да отмени издаденото
наказателно постановление като незаконосъобразно и неправилно. Релевират
се съображения относно допусната техническа грешка при изписването на
първоначалния превозен билет, като последната буква е E, но е следвало да
бъде F. В условията на алтернативност се моли за приложение на хипотезата
на чл. 28 ЗАНН – маловажен случай, от който не са настъпили вредни
последици.
Процесуалният представител на ответната страна, редовно призована, не
се явява в съдебно заседание. Подадено е писмено становище, в което се
навеждат съображения за законосъобразност, правилност и обоснованост на
издаденото НП. По същество моли съда да потвърди издаденото
наказателно постановление.
От събраните по делото доказателства, взети поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът прие за установено следното:
На 12.08.2022г. чрез направена проверка в информационната система на
Изпълнителна агенция по горите на територията на РДГ Берковица било
1
установено, че М. Д. Н., като лице, упражняващо частна лесовъдска практика
с Удостоверение № 13954 от 25.10.2019г., е издала превозен билет
№11738/00227/12082022/140919 – Е5В1D87 от 12.08.2022г. въз основа на
превозен билет с код “AFF8DEE”, който не фигурира в информационната
система на Изпълнителна агенция по горите. Съставен бил АУАН серия А00
№ 0110941 от 23.08.2022 г. за нарушение по чл. 15, ал. 1, т.1 от Наредба №1
от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии /НКОГТ/.
Актът бил предявен на жалбоподателя, който го подписал с възражения и
получил препис от него.
Въз основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното наказателно
постановление, в което е пресъздадено съдържанието на акта във връзка с
констатираното нарушение на чл.15, ал. 1, т.1 от Наредба №1 от 30.01.2012г.
за контрола и опазването на горските територии /НКОГТ/ и на основание
чл.257, ал. 1, т.2 от Закона за горите е наложена глоба в размер на 300 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото писмени доказателства – входящ лист с вх. № РДГ01
– 06614/01.09.2022г., констативен протокол серия – А00
№145290/23.08.2022г., превозен билет №11738/00227/12082022/140919 –
Е5В1D87 от 12.08.2022г. и гласни такива - разпита на свидетеля –Г. Б. –
съставил АУАН. Показанията на актосъставителя следва да бъдат
кредитирани като последователни и логични, като липсват основания за
съмнение в тяхната достоверност. Същият не се е намирал в някакви особени
отношения с жалбоподателката и не извлича ползи от твърденията си, при
което за съда не съществува основание за съмнение в достоверността на
показания му.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно
възраженията и доводите в жалбата, както и като съобрази задължението си в
качеството си на въззивна инстанция да проверява изцяло правилността на
наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от
страните, съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.1 ЗАНН вр. с чл. 314, ал.1 НПК,
намира, че жалбоподателката е осъществила от обективна и субективна
страна нарушението, визирано в ЗГ, за което е санкциониран по
административен ред.
Жалбата е допустима – подадена е от надлежно легитимирано за това
действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП/, при наличие на
правен интерес. Деянието, за което е издадено наказателното постановление,
е извършено на територията на землище Войница, община Видин, област
Видин, при което положение териториалната компетентност принадлежи на
Видински районен съд, който е родово компетентен по смисъла на чл.59, ал. 1
ЗАНН. НП и АУАН са издадени от компетентни органи, видно от Заповед
№РД 49 -199/16.05.2011г. на Министъра на земеделието и храните и в
сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП нарушението
е описано пълно, с всички обективни признаци и допълнително относими
обстоятелства, предвид което не е налице неяснота и противоречие относно
нарушението, вменено във вина. Доказано е от представените доказателства
2
в административно наказателната преписка. Налице са всички изискуеми
реквизити на АУАН и НП. Посочени са правилно нарушената и санкционната
норма, индивидуализиран е нарушителят.
Съдът счита, че нарушението, за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е доказано със
събраните по делото писмени и гласни доказателства. Установено е по
безспорен начин, че жалбоподателката в качеството си на лице, упражняващо
лесовъдска практика, на 12.08.2022г. на територията на РДГ Берковица е
издала превозен билет №11738/00227/12082022/140919 – Е5В1D87 въз
основа на превозен билет с код „AFF8DEE“, който не фигурира в
информационната система на ИАГ. С тези си действия Н. е нарушила
разпоредбата на чл. 15,ал. 1,.т 1 от Наредбата за контрол и опазване на
горските територии, съгласно която се забранява издаването на превозни
билети в нарушение на изискванията, определени с наредбата и/или със
заповедта за определяне на съответния образец.
Неоснователни са възраженията на процесуалния представител, че
нарушението е формулирано неясно, поради което е налице процесуално
нарушение от категорията на съществените на основание чл. 57,ал. 1, т. 5 от
ЗАНН. В настоящия правен спор са посочени всички факти, които са
относими към съставомерните елементи и на нарушителя е била ясна
фактическата рамка, в която следва да организира защитата си. Посочени са и
доказателствата, въз основа на които е направен извод за извършеното
нарушение и неговото авторство. В подкрепа на становището, че процесното
НП съдържа описание на нарушението, дата и място на извършване, както и
обстоятелства, при които то е извършено е вписаното възражение от
жалбоподателката при получаване на АУАН, с което самата тя на практика не
оспорва нито фактическата обстановка, нито авторството на нарушението.
Ето защо настоящият съдебен състав не споделя и възражението на
процесуалния представител за липса на яснота относно издадения
първоначален билет и съответната дата на издаването му .
Предвид изложеното съдът счита, че в хода на производството по
издаване на обжалваното наказателно постановление не са допуснати такива
съществени нарушения на процесуалните правила, които да нарушават
правото на защита на жалбоподателката и да налагат отмяна на наказателното
постановление като незаконосъобразно. Съдът намира за доказано по
несъмнен начин, че жалбоподателката Н. е извършила нарушението по чл.
257, ал. 1, т.2 от ЗГ във вр. С чл. 15, ал. 1, т.1 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г.
за контрола и опазването на горските територии.
Съдът счита, че извършеното нарушение не е маловажен случай, за да
бъде приложена разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно чл. 93, т. 9 от НК
маловажен случай е този, при който извършеното деяние с оглед липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
3
сравнение с обикновените случаи на деяние от този вид. Съдът не счита, че
конкретното нарушение, извършено от жалбоподателката, е с по-ниска степен
на обществена опасност от обикновените случаи на нарушения от този вид.
С наказателното постановление на жалбоподателката е наложена глоба
в размер 300 лева на основание чл. 257, ал. 1, т. 2 от Закона за горите.
Съгласно чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ наказва се с глоба от 300 до 5000 лева, ако
не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или лице,
упражняващо лесовъдска практика, което съгласува, одобри или издаде
документ в нарушение на този закон, на подзаконовите актове по прилагането
му или на одобрените горскостопански планове и програми. В конкретния
случай на жалбоподателката е била наложена глоба в минимален, предвиден
от закона размер, с което съдът счита, че наказващият орган е спазил
разпоредбите на чл. 27, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН. Съдът счита, че наложеното
административното наказание „глоба“ в размер 300 лева би изпълнило
задачите и целите, които поставя чл. 12 от ЗАНН, а именно да се предупреди
и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и да се
въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани.
Предвид изложеното съдът счита, че обжалваното наказателно
постановление е законосъобразно, правилно и обосновано и като такова
следва да бъде потвърдено.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 9 от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 797/14.10.2022 г. на Директор на РДГ -
Берковица, с което на М. Д. Н., ЕГН: **********, от гр. Кула, с адрес: гр.
Кула, ул. „Стефан Караджа“ №6 е наложено административно наказание на
основание чл.257,ал. 1, т.2 от ЗГ - „глоба“ в размер 300 лв. за извършено
нарушение по чл. 15,ал. 1, т.1 от Наредба №1 от 30.01.2012г. за контрола и
опазването на горските територии /НКОГТ/.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Видински
Административен съд по реда на АПК, в четиринадесет дневен срок от
съобщението му на страните.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
4