РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 2754
гр.
Пловдив, 20.12. 2019 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІІ
състав, в открито заседание на пети декември през две хиляди и деветнадесета
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
при секретаря Р. П. и участието
на прокурора ВЛАДИМИР ВЪЛЕВ разгледа докладваното от съдията МАРИАНА МИХАЙЛОВА административно дело № 834 описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера
на производството, исковете и становищата на страните:
1. Производството по делото
е по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията
и задържането под стража /ЗИНЗС/.
2. Образувано е по искова
молба, предявена от Х.В.Т., ЕГН **********,***, срещу Главна дирекция
“Изпълнение на наказанията”. Ищецът иска ответника да бъде осъден да му
заплати обезщетение в размер на 25 000
лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане
на исковата молба до окончателното й изплащане, за претърпени от него
неимуществени вреди, изразяващи се в обида, огорчение, чувство на малоценност и
принуда да търпи и върши неща противни на волята за периода от 20.06.2018г.
до 21.03.2019г., в резултат на
поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване
от свобода в Затвора гр. Пловдив, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна
площ (пренаселеност на килиите – „падат се под 3 кв. м. нетна площ на човек“),
лоши хигиенни условия в килиите (същите са мръсни, с олющени стени, покрити с
мухъл, балатум стар и скъсан, наличие на хлебарки, дървеници и гризачи,), липса
на постоянен достъп до течеща вода и санитарен възел, килиите са без достатъчен
достъп на естествена светлина и чист въздух, като зимата е много студено, а
лятото много горещо, предлагано му е да работи доброволен труд-търкане на
кутийки и работа с мотокар, но трудовата среда е замърсена с прах, а липсват
предпазни средства, а по късно го спряли от работа
без причина, няколко пъти му е нанесен побой от друг затворник със съдействието
на надзирателите, настанен е в килия за пушачи, а той е непушач, с което са му
нарушени правата по чл. 3 от Европейската конвенция за защита на правата на
човека (ЕКЗПЧ) и чл. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под
стража (ЗИНЗС).
Претендира се
присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на упълномощения представител адв. В.С., съгласно чл. 38 от Закона за адвокатурата.
3. Ответникът - Главна
дирекция “Изпълнение на наказанията”, чрез процесуалния си представител,
оспорва предявените искови претенции по основание и размер.
4. Представителят на
Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност и недоказаност
на предявения иск и счита, че същия следва да бъде отхвърлен.
ІІ. За фактите:
5. От събраните по делото
доказателства се установява, че Х.В.Т. е търпял наказание лишаване от свобода с
начало 22.12.2016г. За периода 20.06.2018г. – 21.03.2019г. е бил настанен в Затвора-Пловдив.
По делото, е
постъпила Докладна записка от 10.04.2019г. /л.31-32/, в която се посочва, че в
Затвора-Пловдив има организиран ред по раздаване на перилни, миещи и хигиенни
материали за всеки л.св., като при допълнителна нужда от перилни, миещи и
хигиенни материали такива се раздават и извън утвърдените таблици.
За всеки лишен от
свобода е осигурено легло с размери 90х180 см. Шкафовете са с размери 45х50х80
см., като на двама лишени от свобода се подсигурява по един шкаф.
По отношение
начина на осигуряване на работа се твърди, че свободните работни места в
Затвора-Пловдив се обявяват на общодостъпни места, обособени на всички постове
и в зависимост от изискванията за съответния вид работа комисия определя кои от
лишените от свобода могат да работят. На работещите в кухненските блокове и
производствените цехове се полага работно облекло, обувки и предпазни средства.
Във всички спални помещения има санитарен възел и постоянно течаща вода.
Относно наличието
на инсекти и гризачи в Затвора гр. Пловдив са
представени копия протоколи за извършена дезинсекция за 2016г. /л.83-85/.
6. От писмен отговор от
ст.юрисконсулт Т.Ч. /л.24/, Становище рег. № 1265/11.04.2019 г. /л.28/,
Докладна рег. № 875/10.04.2019 г. /л.31-32/, Становище рег. № 3786/30.05.2019
г. /л.46-47/, Становище рег. № 3876/18.06.2019 г. /л.48/, Докладна от 30.05.2019
г. /л.40/, Докладна от 19.02.2019 г. /л.52/, Становище от 15.02.2019 г. /л.54/,
Становище от /л.55/, Становище от 30.05.2019 г. /л.70-71/, ведно с приложена
към него таблица за размерите на помещенията и прозорците на Пост № 3 в
Затвора-Пловдив се установява, че Х.В.Т. *** на 22.12.2016 г., По данни от становище
и таблица /л.70-71/ за исковия период 20.06.2018г. – 21.03.2019г. Т. е пребивавал последователно в следните
спални помещения:
- в периода 20.06.2018г.
- 26.06.2018г. е настанен в група 3, помещение 22; квадратура без санитарен възел 26,50 кв.м.; квадратура на санитарен възел 4,05
кв.м.; капацитет за настаняване на л.св.– 6; брой настанени л.св.-7; брой
прозорци в спалното помещение – 1; размери на прозорците 1,20х1,20; размери на
прозорците в санитарния възел 0,60х0,72;
- в периода 26.06.2018г.
– 04.09.2018г. е настанен в Затвора-Ловеч;
- в периода 04.09.2018г.
– 07.09.2018г. е настанен в група 3, помещение 39; квадратура без санитарен
възел 47,80 кв.м.; квадратура на санитарен възел 2,50 кв.м.; капацитет за
настаняване на л.св.– 13; брой настанени л.св.-13; брой прозорци в спалното
помещение – 2; размери на прозорците 0,60х1,20/1,20х1,20; размери на прозорците
в санитарния възел 0,60х1,20;
- в периода 07.09.2018г.
– 20.09.2018г. е настанен в група 3, помещение 39; квадратура без санитарен
възел 47,80 кв.м.; квадратура на санитарен възел 2,50 кв.м.; капацитет за
настаняване на л.св.– 13; брой настанени л.св.-14; брой прозорци в спалното
помещение –2; размери на прозорците 0,60х1,20/1,20х1,20; размери на прозорците
в санитарния възел 0,60х1,20;
- в периода 20.09.2018г.
– 02.10.2018г. е настанен в група 3, помещение 39; квадратура без санитарен
възел 47,80 кв.м.; квадратура на санитарен възел 2,50 кв.м.; капацитет за
настаняване на л.св.– 13; брой настанени л.св.-13; брой прозорци в спалното
помещение –2; размери на прозорците 0,60х1,20/1,20х1,20; размери на прозорците
в санитарния възел 0,60х1,20;
- в периода 02.10.2018г.
– 02.11.2018г. е настанен в група 3, помещение 39; квадратура без санитарен
възел 47,80 кв.м.; квадратура на санитарен възел 2,50 кв.м.; капацитет за
настаняване на л.св.– 13; брой настанени л.св.-14; брой прозорци в спалното
помещение –2; размери на прозорците 0,60х1,20/1,20х1,20; размери на прозорците
в санитарния възел 0,60х1,20;
- в периода 02.11.2018г.
– 09.11.2018г. е настанен в група 3, помещение 39; квадратура без санитарен
възел 47,80 кв.м.; квадратура на санитарен възел 2,50 кв.м.; капацитет за
настаняване на л.св.– 13; брой настанени л.св.-15; брой прозорци в спалното
помещение –2; размери на прозорците 0,60х1,20/1,20х1,20; размери на прозорците
в санитарния възел 0,60х1,20;
- в периода 09.11.2018г.
– 14.12.2018г. е настанен в група 3, помещение 35; квадратура без санитарен
възел 27,91 кв.м.; квадратура на санитарен възел 4,60 кв.м.; капацитет за
настаняване на л.св.– 7; брой настанени л.св.-8; брой прозорци в спалното
помещение –1; размери на прозорците 1,20х1,20; размери на прозорците в
санитарния възел 1,20х1,20;
- в периода 14.12.2018г.
– 21.12.2018г. е настанен в група 3, помещение 35; квадратура без санитарен
възел 27,91 кв.м.; квадратура на санитарен възел 4,60 кв.м.; капацитет за
настаняване на л.св.– 7; брой настанени л.св.-7; брой прозорци в спалното
помещение –1; размери на прозорците 1,20х1,20; размери на прозорците в
санитарния възел 1,20х1,20;
- в периода 21.11.2018г.
– 04.01.2019г. е настанен в група 3, помещение 35; квадратура без санитарен
възел 27,91 кв.м.; квадратура на санитарен възел 4,60 кв.м.; капацитет за
настаняване на л.св.– 7; брой настанени л.св.-8; брой прозорци в спалното
помещение –1; размери на прозорците 1,20х1,20; размери на прозорците в
санитарния възел 1,20х1,20;
- в периода 04.01.2019г.
– 25.01.2019г. е настанен в група 3, помещение 35; квадратура без санитарен
възел 27,91 кв.м.; квадратура на санитарен възел 4,60 кв.м.; капацитет за
настаняване на л.св.– 7; брой настанени л.св.-9; брой прозорци в спалното
помещение –1; размери на прозорците 1,20х1,20; размери на прозорците в
санитарния възел 1,20х1,20;
- в периода 25.01.2019г.
– 01.02.2019г. е настанен в група 3, помещение 35; квадратура без санитарен
възел 27,91 кв.м.; квадратура на санитарен възел 4,60 кв.м.; капацитет за
настаняване на л.св.– 7; брой настанени л.св.-8; брой прозорци в спалното
помещение –1; размери на прозорците 1,20х1,20; размери на прозорците в
санитарния възел 1,20х1,20;
- в периода 01.02.2019г.
– 19.02.2019г. е настанен в група 3, помещение 35; квадратура без санитарен
възел 27,91 кв.м.; квадратура на санитарен възел 4,60 кв.м.; капацитет за
настаняване на л.св.– 7; брой настанени л.св.-10; брой прозорци в спалното
помещение –1; размери на прозорците 1,20х1,20; размери на прозорците в
санитарния възел 1,20х1,20;
- в периода 19.02.2019г.
– 21.03.2019г. е настанен в група 6, помещение 5; квадратура без санитарен
възел 28 кв.м.; квадратура на санитарен възел 2,46 кв.м.; капацитет за
настаняване на л.св.– 7; брой настанени л.св.-9; брой прозорци в спалното
помещение –2; размери на прозорците 0,98х1,15/0,48х1,18; размери на прозорците
в санитарния възел 0,31х1,10.
Със Заповед №
1514/06.10.2017г., Х.Т. е назначен за мотокарист към
ДП ФЗД“ ТП-Пловдив. Спрян е от работа със Заповед № 1788/05.10.2017г., като
причина за това не е посочена.
Посочва се, че
през периодите на пребиваване в Затвора гр. Пловдив, Т. е имал постоянен достъп
до санитарен възел и постоянно течаща вода.
По отношение
твърдяното физическо насилие над Т. от М.М. по делото
са приложени становища и докладни, в които се твърди, че са взети всички мерки
това да бъде предотвратено, на Т. е предложено да се премести в друга група, но
той категорично отказал. Приложена е и Заповед № Л-444/12.02.2019г., с която на
М.М. е наложено дисциплинарно наказание – 10
денонощия изолиране в наказателна килия за нанесения удар на Т..
7. По делото в съдебно
заседание, проведено на 18.09.2019 г., е разпитан свидетелят И.К.В., който
заявява, че познава ищеца от Затвора-Пловдив. В момента не са в едно помещение,
но преди доста време, в началото на неговата присъда били заедно в 27 стая. Сочи,
че условията в килиите са що-годе нормални, не са извършвани ремонти, олющено е
навсякъде, има течове, мухъл, плесен, дървеници, хлебарки, пръска се, но няма
смисъл от това пръскане, защото е само временно. Мебели в килиите няма, шкафове
има, но те се счупени, очукани и не за всеки един лишен от свобода, почти
всички лишени от свобода си държат нещата в сакове под леглото. Не всички
разполагат с шкафове, даже напоследък и с леглата е трудно, защото няма легла. Казва,
че знае, че ищецът е нападнат от друг затворник, което е било преди да бъде
преместен на шести пост. Тогава свидетелят бил в 26 стая, а ищецът в 35 стая в един
отряд. Имало поставена решетка, която се заключва редовно от
надзорно-охранителния състав, но проблемът е че М., с прякор „котката“
не подлежи на контрол, дори администрацията не може да се справи с него,
трудно се справят, защото той е в постоянна издънка. Минава и през решетките,
даже наскоро беше наказан с 14 денонощия наказателна килия, че е минал през
решетката в стационара и тогава предполага, че така се е случило и това, защото
решетката се заключва, но той прави каквото си иска на своя глава. Бил влезнал
и бил ударил ищеца във веждата, това било рано сутринта около 7.00 - 7.30ч.,
преди закуска. Посочва, че Т. е писал оплакване срещу него, но няма оправия.
Карат го в психодиспансера в град Ловеч, в затвора и като го върнат след 10-15 дни той
прави пак същото. Сочи, че в спалните помещения се пуши, има определени стаи,
където има лишени от свобода, които не употребяват цигари, но повече са такива,
в които пушат. Има заповед от 2011г., че в затвора не трябва да се пуши. Има
отделни стаи за пушачи и непушачи. На територията на затвора е забранено
пушенето. А тези стаи за пушачи и непушачи си ги определяли лишените от свобода
в нарушение на тази заповед.
В съдебно
заседание, проведено на 05.12.2019 г., е разпитан свидетелят В.И.Ч. служител в
затвора в Пловдив от март 1999г. на длъжност „инспектор социална дейност и
възпитателна работа“ - осигуряване правния и
социален статус на лишените от свобода в поверената му група. Работи с Х.Т.,
който е настанен в неговата група - шеста група, където е настанен от февруари 2019г. През 2018г. ищецът е бил в
трета група. Поводът да бъде преместен от трета в шеста група е възникнал
конфликт с друг лишен от свобода, а целта е била двамата да бъдат разделени, за
да нямат контакти с М.. Сочи, че Т. е имал предходна жалба, във връзка с
инцидента, преди да го прехвърлят на шести пост. Впечатления за помещение № 22
в трета група свидетелят има от преди много години, когато е бил служител там,
но към момента, когато Т. е пребивавал там, не може да каже, защото няма
впечатление. Не може да каже точно коя
година е направен ремонт на затвора, но е правен цялостен ремонт, като са
подменени дограмите, санитарните възли. Във всяка стая има санитарен възел с
течаща вода, сменени са ел. инсталациите с цел подобряване условията за живот в
затвора. Всички помещения в трета група имат санитарен възел, в целия затвор
няма помещение без санитарен възел. В стаите има стандартни мебели - метални
легла, дюшек, шкафчета и маса.
Шкафчетата са метални, има индивидуални шкафчета, част от тях са устроени на
две части да се ползват от двама души. Според броя на настанените лишени от
свобода се дава възможност на всеки да има пространство, където да си прибере личните вещи. Шкафове има, когато се
налага да се ремонтира някой от тях, може тогава някой лишен от свобода да няма
шкаф. В спалнята има студена вода, постоянно
течеща. Топлата вода в банята се ползва по график. Графикът е в понеделник и в
петък за шеста група. Тези, които са работещи, за естеството на работа се
прави график за баня, където ползват
топла вода. Отделно от това всеки лишен от свобода има право на бързовар до 500
или 100 вата, ел. кана до два литра, не
са възпрепятствани, ако искат да имат топла вода, могат да притежават пластмасов леген и кофа. Бельото се състои от
горен и долен чаршаф и одеяло. Всеки лишен от свобода може да получи от
близките си одеяло или да закупи от лавката на затвора олекотена завивка, при
заявка. Не знае на колко време се
подменя бельото, но има служебна пералня и когато лишеният от свобода прецени,
че има нужда някой да се изпере се подава молба и дрехите му се изпират, изсушават
и изглаждат.
ІІІ. За правото:
8. Според чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано
от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са
причинени вредите.
Според чл. 12, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, прякото
ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“, която е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на
правосъдието със седалище София, като съответно затворите и областните служби
„Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“.
Каза се, главната искова претенция е за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразна дейност на
администрациите на Затвора гр. Пловдив към Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“. Дейността по фактическото изпълнение на наложено наказание
лишаване от свобода, обемаща, разбира се, и осигуряване на условията за
упражняване на правата от задържаните лица и изпълнението на техните
задължения, съобразно правното им положение и статус, е административна по
своето естество.
При това положение, възведените в обстоятелствената част
на исковата молба твърдения за допуснати
нарушения по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС при изтърпяване на наказанието лишаване
от свобода от Т. ще следва да бъдат разглеждани за Затвора гр. Пловдив в периода
от 20.06.2018 г. до 21.03.2019г. Това от своя страна определя като пасивно,
материално и процесуално правно легитимирана страна по заявената главна искова
претенция за сочените периоди именно Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“, София.
9. Според чл. 3,
ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани
на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Съответно, според
чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Според чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от
свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за
осъществяване на поправително въздействие, а арестите - за поддържане на
физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на
задържаните лица.
В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС е установено изискването минималната
жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от
4 кв. м. Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на понятието „жилищна
площ“, то тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно като се
измерва по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и
колони. А за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява
възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за
задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени
помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т.н.
Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, количеството дневна
светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване,
достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на
спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона, като в
чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се
осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията
от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща
вода се осъществява в спалните помещения.
10. Съотнасянето на
описаните данни в предходния раздел на решението и цитираните правни норми,
налага да се приеме, че помещенията, които е обитавал Т. при изтърпяване на
наложеното му наказание в търсения период, са разполагали със санитарен възел и
постоянно течаща вода, били са обзаведени с отделни легла и шкафчета за лични
вещи, като е осигурен пряк достъп на дневна светлина и възможност за
проветряване, а отоплението се е осъществявало посредством централно парно. Непротиворечиви
в тази насока са показанията на разпитаните по делото свидетели.
Действително, от показанията на разпитания по делото
свидетел В. и твърденията на ищеца е възможно да се приеме, че тези помещения са с
лоши хигиенни условия, но следва да се отбележи, че хигиената в спалните
помещения и намиращите се в тях санитарни помещения изцяло зависи от лишените
от свобода, които се грижат за почистването.
11. Установява се
обаче, че в периода от 20.06.2018 г. до 21.03.2019 г. вкл., когато е пребивавал
в Затвора гр. Пловдив, Т. е обитавал помещения, в които за всеки от лишените от
свобода, не е била осигурена площ от минимум 4 кв. м.
Този факт /на обитаване на пренаселени килии/ е достатъчен, за
да се приеме, че в този период от време, администрацията е поставила
изтърпяващия наказание Т. в неблагоприятно положение по смисъла на чл. 3, ал. 2
от ЗИНЗС.
12. Съдът приема за
доказано и наличието на паразити - дървеници и хлебарки през целия исков период
– независимо, че от страна на ответника са представени частични доказателства в
тази насока, в т.ч. и такива за извършвани периодично дезинфекция, дезинсекция
и дератизация. В подкрепа на това оплакване на ищеца
са и показанията на разпитания по делото свидетел В., които съдът кредитира.
13. По отношение
наведените оплаквания, че Т. е настанен в килия за пушачи, данните по делото
сочат, че ищецът е бил поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието, доколкото същият е бил непушач, а в Затвора Пловдив няма обособени
килии за непушачи, поради което същият е съжителствал с пушачи, което е
допринесло за неблагоприятното му третиране.
Относно оплаквания на ищеца, че му е предлагана работа,
но не и предпазни средства, каза се по-горе свободните работни места в
Затвора-Пловдив се обявяват на общодостъпни места, обособени на всички постове
и в зависимост от изискванията за съответния вид работа комисия определя кои от
лишените от свобода могат да работят. Установява се също, че на работещите в
кухненските блокове и производствените цехове се полага работно облекло, обувки
и предпазни средства.
Относно нанесения над Т. побой от друг затворник, съдът
счита, че събраните по делото писмени и гласни доказателства непротиворечиво
сочат, че администрацията на Затвора-Пловдив е взела адекватни мерки спрямо
извършителя на деянието и от нея за побоя не може да се търси отговорност.
В този смисъл, правилото на чл. 284, ал. 5 във връзка с
ал. 1 от ЗИНЗС, налага да се приеме, че Т. е претърпял твърдените от него
неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба негативни
психически състояния.
14. Конкретният размер на следващото се обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, следва да бъде определен при съблюдаване
изискването на чл. 52 от ЗЗД, приложим в настоящото производството по
препращане от § 1 от ДР на ЗОДОВ.
Според цитираната разпоредба на ЗЗД (чл. 52), размерът на обезщетението за
претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Понятието „справедливост“
е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и
възмездието. Всъщност, размерът на обезщетението като паричен еквивалент на
причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване
характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици,
ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане
икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че
обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на
принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне
паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за
претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с оглед на всички
установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който
незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице.
Отчитайки посочените по-горе обстоятелства, периода на увреждането 20.06.2018
г. до 21.03.2019 г. вкл., характерът и интензитета на породените страдания и
негативни преживявания, на ищеца следва да се присъди обезщетение по
справедливост в размер на 700 лева, който най-точно и съответно ще овъзмезди претърпените от него неимуществени вреди, като
искът до размер на 25 000 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
Съответно, спрямо този размер на главния иск (700 лева), ще следва да бъде уважена и акцесорната
претенция за присъждане на обезщетение за забавено плащане на парично
задължение, в размер на законната лихва върху главницата, считано от 22.03.2019
г. – датата на предявяване на исковата молба, до окончателното изплащане на
сумата.
ІV. За разноските:
15. На основание чл.
10, ал. 3 от ЗОДОВ, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца внесената държавна такса в размер на 10 лв.
На основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, във връзка с чл. 38,
ал. 2 от Закона за адвокатурата и чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение за
процесуалното представителство по настоящото дело в размер на 26,04 лв., съразмерно
уважената част от иска.
16. С оглед изхода
на спора искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение е неоснователно.Независимо от това, и предвид
разпоредбата на §6 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди (ДВ, бр. 94 от 2019 г.) следва
да се посочи, че съгласно последователната практика на Върховен административен
съд в производството по ЗОДОВ ищецът не дължи на ответника заплащане на
юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ,
тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите
разпоредби на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 АПК и чл. 143 АПК.
Изричната уредба в ЗОДОВ на отговорността за разноски не предвижда отговорност
на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно
или частично отхвърляне на иска/исковете му, следователно такова не се дължи. В
разпоредбата на чл. 10 от ЗОДОВ в действащата редакция е направено категорично
и ясно разграничение между разноски по делото(за свидетели, вещи лица и пр.),
държавна такса и адвокатско/юрисконсултско възнаграждение. Описани са и
случаите, в които суми за възстановяване на такива разходи е допустимо.
Законодателят е изключил възможността в полза на ответника в производството по
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ да бъдат присъдени суми за възнаграждение за юрисконсулт
или адвокат, ако такъв е ползван.
Така мотивиран, Пловдивският административен
съд, ІІ отделение, ХІІ състав,
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА Главна Дирекция
“Изпълнение на наказанията” - София, ул. ”Н. Столетов”
№ 21, да заплати на Х.В.Т., ЕГН **********,***, обезщетение в размер на 700 (седемстотин) лева за претърпени неимуществени вреди за периода от 20.06.2018г. до 21.03.2019г.,
както и законовата лихва върху тази сума, считано от 22.03.2019
г. – датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ претенцията до пълния й
размер от 25 000 (двадесет и пет хиляди) лева.
ОСЪЖДА Главна Дирекция
“Изпълнение на наказанията” - София, ул. ”Н. Столетов”
№ 21, да заплати на Х.В.Т., ЕГН **********,***, сумата в размер на 10 (десет) лева, представляваща държавна такса за образуване на съдебно производство.
ОСЪЖДА Главна Дирекция
“Изпълнение на наказанията” - София, ул. ”Н. Столетов”
№ 21, да заплати в полза на адвокат В.С. ***, сумата от 26,04 лева (двадесет и шест лева и
04 стотинки), представляваща
адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство по адм. дело № 834 по описа за 2019 г. на Административен съд
Пловдив.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен
съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото
изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: