Присъда по дело №237/2021 на Районен съд - Берковица

МОТИВИ ПО НОХД №237/2021ГОД.

В РС-Берковица е внесен обвинителен акт срещу К. Н. ИВ.- роден на
15.04.1992 г. в град Берковица, живее в град ................., българин, български
гражданин, неженен, неосъждан,със средно образование, безработен, ЕГН
********** по обвинение в това , че на 19.07.2021год. в
гр.Вършец,обл.Монтана нарушил мерките,издадени против
разпространението или появяването на заразна болест по хората въведени
със Заповед № РД -01-547/30.06.2021 година на Министъра на
здравеопазването на БР като лице по т.8 от заповедта, поставено под
карантина с предписание на РЗИ-Видин с №210711/169590 за срок от 10 дни
,считано от 11.07.2021год. като не е изпълнил задължението си да не напуска
адреса си или мястото,на което е посочил,че ще пребивава за посочения в
предписанието срок-на адрес гр.Вършец,ул.“Пета“ №30А и извършил
деянието по време на пандемия от КОВИД 19 - престъпление по чл.355,
ал.2, вр. ал.1 от НК.
В съдебно заседание обвинението се поддържа от представителя на ТО-
Берковица при РП-Монтана, като се пледира наказанието да се определи при
условията на чл. 54 от НК .
Подсъдимият на досъдебното производство се е признал за виновна и е
дал обяснения.В хода на съдебното производство не се явява ,тъй като е
заминал на работа в чужбина.Поради тази причина производството се
проведе при условията на чл.269 от НПК в отсъствие на подсъдимия и с
участието на служебно назначен защитник-адв.Б.Тоскова от АК-Монтана.
Производството протече в отсъствие на подсъдимия, при спазване на
законовите разпоредби обезпечаващи правата на последния, а именно : след
като с Постановление на ДП подсъдимия е била привлечен като обвиняем и
му е била взета мярка ”подписка”, съдържанието и последиците на която са
му били надлежно разяснени, същият търсен, не е намерен на посочения от
него адрес за призоваванепоради обстоятелството,че отново е заминал на
работа в чужбина. С оглед на което и отчитайки предвиденото за
престъплението наказание, което е до пет години лишаване от свобода, т.е.
не е „тежко“ по см. на чл.93 т 7 от НК , като взе предвид факта,че на същия
е надлежно назначен защитник, с което е спазено процесуалното изискване
на НПК , съдът даде ход на делото и го разгледа.
След като се запозна с приобщените доказателства съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият е роден на 15.04.1992година. Живее в гр. Вършец,
ул.Пета № 30 А.Не е осъждан за престъпление от общ
характер/реабилитиран по право/.
Със заповед № РД-01-547/З0.06.2021 година на Министъра на
здравеопазването на РБ били въведени в страната временни
противоепидемични мерки във връзка с разпространяването на заразно
1

заболяване сред xopaтa-COVID19 за периода от 01.07.2021 година до
31.07.2021 година.
С предписание на РЗИ-Видин подсъдимия бил поставен под карантина
за срок от 10 дни, считано от 11.07.2021 година. Основание за наложената
мярка било „Пристигане от рискова държава”,в случая от
Испания.Подсъдимият не си е правил и не е представял PCR-тecт.3a
наложената мярка К. Н. ИВ. бил уведомен и следвало да я търпи на адрес в
гр.Вършец, ул.“Пета“ № 30А /л. 10/.
На 19.07.2021 година, около 15.45ч., служители от РУ-Вършец
извършили проверка в дома на К. Н. ИВ. на адрес : гр.Вършец,ул.Пета №30А.
Не го установили на посочения адрес,където следвало да търпи наложената
карантина.Установено е,че подсъдимият отишъл в дома на съседа си И.,за да
го подстриже.Това обстоятелство се потвърждава в съдебно заседание от
показанията на свид.И.И.,който обяснява,че не е знаел,че подс.К.И. е поставен
под карантина,но впоследствие разбрал.Твърди същи,че след контакта си с
подсъдимия не се е разболял.Майката на подсъдимия също твърди,че в
семейството не са боледували от ковид.
Деянието е осъществено от обективна страна с напускането на адреса за
изпълнение на карантината - в гр.Вършец , ул.“Пета“ № 30А на посочената
дата в обстоятелствената част на обвинението.
От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл, подсъдимият е
направил самопризнания и заявил ,че действително е нарушил мерките ,
свързани с карантината.
Изпълнителното деянието е извършено по време на обявено извънредно
положение ,свързано със смъртни случаи .
Деянието си подсъдимият е извършил с пряк умисъл, като същият е бил
наясно , че следва да спазва карантина и да не напуска дома си , като същият
е бил наясно и с издаденото задължително предписание за спазване на
карантина.
Извършеното деяние не е малозначително или с явна незначителна
обществена опасност по смисъла на чл. 9 ал.2 от НК.Подсъдимият е
напуснал дома си и е контактувал с трети лица в дома на съседа си, като по
този начин е могъл да застраши тяхното здраве .Не са налице извънредни или
спешни обстоятелства ,които да са наложили напускане на адреса и
нарушаване на карантината.Обстоятелството,че лицето ,с което подсъдимият
не се е разболяло не омаловажава стореното.
В тази насока съдебният състав намери, че за постигане на целите на
наказанието, визирани в чл. 36 от НК, на подсъдимия следва да бъде
определено наказание „Лишаване от свобода” към минималния, предвиден в
закона размер, а именно за срок от четири месеца, изтърпяването на което на
основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за изпитателен срок от три
години. Именно този размер на наказанието съдът прие, че би оказал
превъзпитаваща роля върху бъдещото поведение на подсъдимата. Съдът
определи и наказание „глоба“ на минималния предвиден в закона размер от
10 000 /десет хиляди/ лева. В конкретния случай, според съда, това наказание
в най-пълна степен би се явило съразмерно и съобразено с целите на
2

индивидуалната превенция съобразно личността на подсъдимата. С него биха
се постигнали и целите на генералната превенция. В този смисъл наказанието
следва да се определи по смисъла на чл. 54 от НК в посочените по-горе рамки
при превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства,
ориентирано по размер на минимума. Това свое решение съдът основава на
становището си, че по-тежко по размер наказание „лишаване от свобода“ е
несъвместимо с личностните характеристики на подсъдимата и деянието й и
би надхвърлило целите на наказанието по чл. 36 от НК.
Съдът счита, че не са налице основания за приложението на чл. 55 от
НК, доколкото по делото не са налице нито многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, нито макар и само едно, но изключително
такова, което би обусловило извода, че и най-лекото, предвидено в закона
наказание се оказва несъразмерно тежко. Цитираните смекчаващи
отговорността обстоятелства не са повече на брой от типичните случаи, нито
са изключителни по своя характер, което е налага и определяне на
наказанията по реда на чл. 54 от НК в посочения размер.
Доколкото деецът е неосъждан и липсват данни за трайно установени
престъпни навици у него, то съдът намира, че целите на наказанието могат да
се постигнат и без реално изтърпяване на наложеното наказание. Затова съдът
намира, че предпоставките за приложението на института на условното
осъждане по чл. 66, ал. 1 от НК са налице, доколкото и определеното от съда
наказание е до 3 години. Определи се изпитателен срок в размер на три
години. Същият изпитателен срок, съдът счита, че в максимална степен ще
съдейства за оказване на поправително и превъзпитателно въздействие върху
подсъдимия.съдът определи и предвиденото наказание глоба в минималния
размер от 10 000лв.
Не се установиха направени поделото разноски или иззети веществени
доказателства.
Воден от изложеното съдът постанови присъдата си .

ПРЕДСЕДАТЕЛ......................
3

Номер на акта:	7
Дата:	5 април 2022 г. (в сила от 20 април 2022 г.)
Съдия:	Юлита Николова Георгиева-Трифонова

Дело:	20211610200237
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	17 септември 2021 г.

Присъда по дело №237/2021 на Районен съд - Берковица

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите