РЕШЕНИЕ
№ 714
31.10.2022 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на пети октомври две хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА
при секретаря Светла Иванова .....…...……….................................… в присъствието на
прокурора Атанас Палхутев ............……................………………………... като разгледа докладваното от съдия Димитрова административно дело (К) № 660 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Й.Х.А. ***, подадена чрез адв. В.З., срещу Решение №260004 от 10.05.2022г., постановено от Районен съд - Хасково по адм. д. №72 по описа на съда за 2020г.
В жалбата се твърди, че решението на районния съд било неправилно, поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и било необосновано – касационно основание по чл.209 т.3 от АПК. При приложение на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ били допуснати изключително тежки закононарушения, които налагали извода, че включването на процесния имот в ПНИ на ж.р. „К.“, гр. Х., било лишено от законово основание и водело до нищожност на заповедта на Областния управител, с която бил одобрен този план, в частта му за процесния имот. ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ предвиждали строго регламентирана процедура със сложен фактически състав за възстановяване правото на собственост в стари реални граници на имотите, съществували преди образуване на ТКЗС и ДЗС. Неспазването на тази процедура и липсата на фактическия състав налагали извода, че обжалваният акт бил постановен при пълна липса на предвидените законови предпоставки, което се отразило непоправимо на неговото съдържание и което налагало извода за нищожност на оспорения административен акт, тъй като противоречал на целта на закона. Чл.10 от ЗСПЗЗ определял тази цел като възстановяване правата на собствениците или техните наследници върху земеделски земи, които са притежавали преди образуване на ТКЗС и ДЗС. Осъществяването на тази законова цел започвало с издаване от Поземлената комисия на решението по чл.14 ал.1 т.3 от ЗСПЗЗ, с което се признава правото на собственост при условията на §4-4л и я възстановява за земеделски земи, попадащи в терени по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ, като в него се описвали размерът и местността, в която са се намирали земеделските земи. Това решение намирало приложение в помощния план, който съгласно чл.28 ал.1 от ППЗСПЗЗ следвало да съдържа данни, както относно предоставените за ползване имоти по силата на актовете по §4, така и за имотите, съществували преди образуване на ТКЗС и ДЗС, въз основа на който Помощен план се изработвал ПНИ. Изводът от казаното бил, че решението по чл.14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ бил задължителна законова предпоставка за включване на процесния имот в Помощния план и в Плана на новообразуваните имоти за ж. р. „К.“. Липсата на валидно решение по чл.14 ал.1 т.3 от ЗСПЗЗ водела до нищожност на обжалвания административен акт в частта на процесния имот поради материална незаконосъобразност, тъй като напълно липсвали материалноправните предпоставки за издаване на крайния акт за възстановяване на собствеността със Заповедта на Кмета по §4к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Представения по делото „дубликат“ от Решение №36-51 от 01.04.1998г., издадено от Поземлена комисия Хасково доказвало категорично, че оригиналът на това решение бил без положени подписи от членовете на комисията, без надлежен печат, което налагало извода, че това решение е нищожно и незаконосъобразно, т.е. липсвало решение по чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ, защото не бил издаден валиден документ за законово осъществяване на земеделската реституция. Като приел, че правата на заинтересованите страни като наследници на Г.К. се установяват от приетия като доказателство „дубликат“ на Решение №36-51/01.04.1998г., издадено от ПК Хасково, без положени подписи на членовете на Комисията и печат, съдът допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не обсъдил този факт. Липсата на Решение по чл.14 ал.1 т.3 от ЗСПЗЗ, което било задължителна законова предпоставка за включване на процесния имот в Плана на новообразуваните имоти /ПНИ/, лишавала от законова опора обжалвания административен акт – заповедта на Областния управител, в частта на процесния имот. Порокът бил толкова тежък, че правел невъзможно и недопустимо оставането на административния акт в обжалваната му част в правната действителност, защото от самото му издаване не могъл да породи правните последици, към които бил насочен – да бъде осъществена целта на ЗСПЗЗ и възстановени правата на собствениците или техните наследници върху земеделски земи, които са притежавали преди образуване на ТКЗС и ДЗС с издаването на заповедта по §4к ал.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ от Кмета на Общината. Съдът допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не обсъдил приетия като доказателство Нотариален акт №23, том II, дело №374/1960г. на Хасковски народен съдия, а се позовал само на заключението на вещото лице за установяване местоположението на нивата от 4.5 дка в местността „К.“, собственост на К.. От заявление-декларация от 07.03.1958г., подадено от К. *** било видно, че той внасял в ТКЗС ниви от 45.5 дка без да е посочил в коя местност се намират. С подаденото от него заявление с дата 04.02.1992г. до Общинската поземлена комисия Хасково искал възстановяване собствеността върху нива от 4.5 дка в местността „К.“ и сочел документ за собственост нотариален акт №23/1960г., т.е. той не притежавал нивата, когато е внасял земи в ТКЗС през 1958г. Съдът не обсъдил посочените от К. различни граници в Опис-декларацията от 1958г., подадена заедно с посоченото вече заявление-декларация и визирания нотариален акт, което налагало категоричния извод, че местоположението на нивата от 4.5 дка в местността „К.“ не се намирало на отразеното в Помощния план местоположение, а по-късно отразено и в ПНИ. Съдът не обсъдил и факта, че за местоположението на нивата от 4.5 дка не било извършено анкетиране. Твърди се, че ако съдът беше обсъдил визираните по-горе доказателства, щеше да достигне до категоричния извод, че нивата от 4.5 дка в м. „К.“, собствеността върху която К. искал да му бъде възстановена, била със съвсем друго местоположение и нямало как процесния имот да е част от нея. Включването на тази нива в Помощния план с определено местоположение, а по-късно и в ПНИ, било извършено съвсем произволно, лишено било от законово основание, което водело до нищожност на обжалваната заповед на Областния управител, в частта на процесния имот. Била нарушена строго регламентираната процедура със сложен фактически състав за възстановяване правото на собственост в стари реални граници на имотите, съществували преди образуване на ТКЗС и ДЗС, заложена като законова цел в чл.10 от ЗСПЗЗ. Моли се за отмяна на решението на районния съд и постановяване на друго, с което да се прогласи нищожност на обжалваната заповед на Областния управител в частта ѝ, касаеща процесния имот. Претендира се присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции.
Ответната
страна - Областен управител на Област Хасково, в постъпил по делото отговор
сочи, че не споделя твърденията за нищожност. Районен съд Хасково при
постановяване на обжалваното решение правилно преценил всички факти и
обстоятелства, съобразявайки се с материалния закон и съдопроизводствените
правила. Моли се за потвърждаване на решението на районния съд.
Представителят на Окръжна прокуратура Хасково счита, че решението на Районен съд – Хасково е правилно и законосъобразно.
Заинтересованата страна В.Г.К., чрез упълномощен представител оспорва подадената жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на направените разноски.
Заинтересованата страна Г.Д.Д., чрез упълномощен представител оспорва подадената жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на направените разноски.
Заинтересованата страна Н.Т.М., чрез упълномощен представител оспорва подадената жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на направените разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща правен интерес да оспори неблагоприятния за същата съдебен акт, поради което е процесуално допустима за разглеждане.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
Производството пред Районен съд – Хасково е образувано по подадена от Й.Х.А. жалба против Заповед № ДС-28-2/28.06.2019г. на Областен управител на Област Хасково, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти /ПНИ/ на жилищен район /ж.р./ „К.“ в землището на град Хасково, община Хасково, приет от Комисията по чл. 28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ, с искане да се обяви нищожност на заповедта, в частта за имот с идентификатор №77195.701.415.
За оспорената Заповед №ДС-28-2/28.06.2019г. на Областен управител на Област Хасково, издадена на основание §4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, с която е одобрен планът на новообразуваните имоти /ПНИ/ на жилищен район „К.“ в землището на гр.Хасково, приет от комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ, не е спорно, че тъй като не е била обжалвана по отношение на процесния имот ПИ с идентификатор 77195.701.415 по КК и КР на гр. Хасково, същата е влязла в сила.
От представената по делото преписка от ответната страна е установено, че съгласно представено извлечение от Регистър на новообразуваните имоти по §4 ПЗРЗСПЗЗ за ж.р. „К.“ гр. Хасково, ЕКАТТЕ 77195 - територия с трайно предназначение урбанизирана, НТП на имотите - „За индивидуално застрояване“, процесният новообразуван имот 77195.701.415 с площ от 1123 кв.м., е идентичен по номер и площ с имот, предоставен на ползвател преди 1990г. или имот в границите на стария имот; със стар № по КП, одобрен със заповед №969/88 г. - №307, с име на правоимащия стар собственик или на собственика към датата на приемане на помощния план – Й. Христозов А., Г.Д.К.. В регистъра като данни за документите за собственост по отношение на този имот се сочат акт за собственост към датата на приемане на ПП – НА 176/07.10.76г.
С Решение № 260004 от 10.05.2022г., постановено по адм. дело № 72 по описа на Районен съд, гр.Хасково за 2020г., се отхвърля жалбата на Й.Х.А., адрес: ***, против Заповед №ДС-28-2 от 28.06.2019г. на Областен управител на Област Хасково, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти за ж.р. „К.“, гр. Хасково, в частта за имот с идентификатор №77195.701.415 и се осъжда Й.Х.А., адрес: ***, да заплати на В.Г.К., адрес: ***, сумата 300,00 лв., представляваща направени разноски по делото за платено адвокатско възнаграждение.
В мотивите на Районен съд - Хасково се прави анализ на разпоредбите на §4, 4а, 4б, 4з и 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и се обсъждат формулираните от теорията и съдебната практика основания за нищожност, относими към административните актове. При анализ на събраните по делото доказателства е направен извод, че заповедта в атакуваната ѝ част не е нищожна.
Касационната инстанция намира обжалваното решение за правилно.
Производството по възстановяване правото на собственост на бившите собственици на земеделски земи, притежавани преди образуването на ТКЗС, ДЗС и други образувани въз основа на тях организации, отнети неправомерно или чрез нормативните актове, описани в чл.10, ал.14 от ЗСПЗЗ, се извършва чрез регламентирани и последователно провеждани етапи, всеки от които завършва с административен акт, подлежащ на оспорване.
Когато имотът на бивш собственик попада в територия, в която земеделските земи са предоставени на граждани по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет, производството приключва с издаване на заповед от кмета на общината по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, която се издава въз основа на влязла в сила заповед на Областния управител за одобряване плана на новообразуваните имоти. Предмет на настоящото производство е именно последната заповед, за която няма спор, че е влязла в законна сила в обжалваната част, но е наличен правен интерес за жалбоподателя да я оспори като нищожна. Въпреки възраженията, че имотът с идентификатор 77195.701.415 не е бил одържавяван, то няма спор и че същият е предмет на оспорената заповед.
Съгласно
чл.28, ал.4 от ППЗСПЗЗ с плана за новообразувани имоти по § 4 к, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ се установяват границите на имотите, правото
на собственост върху които се придобива, съответно възстановява по реда на §
4к, ал.7 и при условията на §4а, 4б и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Планът на
новообразуваните имоти се изработва в мащаба и въз основа на помощният план по ал.1 и съдържа границите и номерата
на новообразуваните имоти, сградите,
съществуващите и новопроектираните улици и пътища, съществуващите обекти на
техническата инфраструктура и релефа на терена. Данните за собствеността на
новообразуваните имоти се записват в
регистър на имотите, който е неразделна част от плана. Планът за
новообразуваните имоти се изработва в графичен и в цифров вид. Видно е от така
цитираната разпоредба, че планът на
новообразуваните имоти, освен че съдържа технически данни за новообразуваните
имоти (в графичен и
цифров вид) съдържа и
регистър на собствеността на същите, като неразделна част от него. Съгласно § 4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, ПНИ подлежи на
обжалване във всичките му части, вкл. в частта на регистъра относно правилното отразяване на данните за собствеността на имотите, като
правото на жалба принадлежи на заинтересованите лица.Това качество имат както
ползвателите на земи въз основа на актове по пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и
възстановените собственици/респ. техните наследници/, така и всяко трето лице
чийто права и интереси се засягат от одобрения план .
В производството по §4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ при контрола за законосъобразност на заповедта съдът е задължен да извърши преценка относно законосъобразността на плана на новообразуваните имоти за отразените в регистъра на имотите данни за собственост, но следва да се има предвид, че в конкретния случай искането на жалбоподателя касае обявяване нищожност на оспорената част от акта, а не отмяната му като незаконосъобразен. Наличието на основанията, визирани в чл.146 от АПК, води до недействителност на съответния административен акт. За преценка, дали порокът, от който страда съответния акт води до нищожност или унищожаемост, следва да се изхожда от това дали нарушението на изискването за валидност е съществено - в който случай актът следва да бъде отменен, или особено съществено - в който случай акта следва да бъде обявен за нищожен. Безспорно, акт издаден от некомпетентен орган – било то материална, териториална или по степен, винаги е нищожен. Порокът във формата на акта и съществените нарушения на административнопроизводствените правила водят до нищожност само, ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление. Нищожен поради противоречие с материалния закон би бил само този акт, който изцяло е лишен от законова опора - т. е. издаден е при пълна липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма и не е налице възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание. Несъответствието с целта на закона би обосновало нищожност, ако актът не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или когато правните последици от акта са нетърпими от правовия ред.
Настоящият случай обаче не попада в никоя от посочените хипотези, тъй като жалбоподателят не доказва обжалваната заповед, относно процесния ПИ, да страда от такива пороци, че да водят до нейната нищожност. Оспорената заповед е издадена от лице с установена материална компетентност за това по §4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28б, ал.8 от ППЗСПЗЗ, в изискуемата от чл.59, ал.3 във вр. с ал.2 от АПК писмена форма. Следва да се има предвид, че допуснатите процесуални нарушения при издаване на административен акт водят само до неговата незаконосъобразност, не и до неговата нищожност. В случая са представени доказателства удостоверяващи възстановено право на собственост върху земи по пар.4 от ПЗР на ЗЗСПЗЗ, част от същите земи попадат в предметния обхват на одобрения със заповедта ПНИ, отразени са в графичната част на ПНИ, а данните за собствеността върху тях и в регистъра към него. Както вече се посочи, записванията в регистъра имат само констатиращо значение, като в производството по одобряване ПНИ не могат да бъдат разглеждани материалноправни въпроси във връзка със собствеността върху имотите. В производството по §4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ не се възстановяват, нито се изменят вещни права. Административният орган, действайки при условията на обвързана компетентност, е длъжен при одобряване на ПНИ да се съобрази с правата на собствениците такива, каквито са установени с актовете за собственост, като съобрази императивните изисквания към плана по чл.28 от ППЗСПЗЗ. Възраженията на жалбоподателя относно посочените в ПНИ собственици на имота, не могат да бъдат разглеждани в настоящото производство по оспорване като нищожна на заповедта за одобряването на този план. При наличие на спор за материално право за новообразувани имоти същият не може да се разреши в административното производство, а е предмет на разглеждане от гражданския съд по общия исков ред. Разрешаването на спора, съгласно §4к, ал.8, т.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ може да бъде основание за изменение на влезлия в сила ПНИ.
По изложените съображения съдът счита, че районният съд е постановил валидно, допустимо и съответстващо на закона решение и не са основателни изложените в касационната жалба възражения, поради което и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
Процесуалният представител на заинтересованите страни, оспорил касационната жалба, е направил искане за присъждане на разноски за настоящата съдебна инстанция за всяко от заинтересованите лица. С оглед изхода на спора и предвид разпоредбата на чл.143 ал.4 от АПК, искането следва да бъде уважено.
Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260004 от 10.05.2022г., постановено от Районен съд - Хасково по адм. д. №72 по описа на съда за 2020г.
ОСЪЖДА Й.Х.А. ***, да заплати на В.Г.К. *** разноски по делото в размер на 500.00 (петстотин) лева.
ОСЪЖДА Й.Х.А. ***, да заплати на Г.Д. ***, разноски по делото в размер на 500.00 (петстотин) лева.
ОСЪЖДА Й.Х.А. ***, да заплати на Н.Т.М. ***, разноски по делото в размер на 500.00 (петстотин) лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
Председател:
Членове: 1.
2.