№ 217
гр. *****, 07.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА
ПАНОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА ПАНОВА
Гражданско дело № 20241110101422 по описа за 2024 година
Предявен е иск от М. Т. срещу Т. П. Н. С. Г. с правно основание чл. 1, ал.
1, т. 3 ЗУТОССР за признаване за установено по отношение на ответника, че
ищцата има трудов стаж за пенсиониране в периода 01.01.1980 г. – 31.12.1982
г., през който е работила като „озеленител“ в „ПУ и Ц. Г.“.
В исковата молба и уточнителните молби се твърди, че за периода
01.01.1980 г. – 31.12.1982 г. ищцата е работила като „озеленител“ в „ПУ и Ц.
Г.“, като работодателят е прекратил дейността си без да има правоприемник и
не е предал ведомостите за заплати и трудовоправни документи и не е налице
и постъпила заявка за откриване на приемо-предавателна процедура. Поради
това, поддържа, че документите, удостоверяващи осигурителния й стаж са
изгубени или унищожени. По отношение на имената си излага твърдения, че
по законодателството на Република Словакия е с две имена – М. Т., по при
пребиваването си в Република България е записана в регистрите на
населението и с трето име, като произволно са взети имената на родителите й.
Поради това, във ведомостите на фирма „Х.“ фигурира с имената М. К. Т., а в
ГРАО – като М. Т. С.. Затова, в условията на евентуалност поддържа, че
стажът й през този период не е признат за осигурителен поради различие в
имената. Предвид изложеното, моли за уважаване на предявения иск.
Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен
отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като недопустим и
неоснователен. Излага съображения, че не са налице никакви писмени
доказателства, които да установяват, че в процесния период ищцата е полагала
труд на твърдяната длъжност, както и доказателства за квалификацията й. В
открито съдебно заседание и с писмената си защита ответникът чрез
процесуалния си представител изтъква, че при наличие на трудова книжка, в
1
която се съдържат данни за съответния стаж, липсва правен интерес от
установяването му по съдебен ред.
С определение № 38049 от 12.09.2025 г., постановено по настоящото
дело, е прекратено производството по делото в частта по предявения иск по
чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР иск за установяване, че ищцата има трудов стаж за
пенсиониране в периода 01.08.1989 г. – 18.11.1991 г. при работодател фирма
„Х.“.
По възражението, поддържано от ответника и в становището по
същество, за липса на постоянен адрес на ищцата в България:
Съдът намира, че е родово и местно компетентен да разгледа спора.
Ищцата е посочила постоянен адрес в Словашка Република, но видно от
изготвената справка НБД (л. 63 от делото), отразено е, че същата има
постоянен адрес в гр. ***** и настоящ адрес гр. *****, ж.к. ****** 3, бл. ***,
вх. 2, ет. 3, ап. 43. С исковата молба е посочен и съдебен адрес в гр. *****.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на
събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл.
235 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск по чл. 3, ал. 2 във вр. с чл. 1, ал. 1, т. 3 от Закона за
установяване на трудов стаж по съдебен ред за установяване на трудов стаж
при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г.
Съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗУТОССР, искът за установяване на трудов стаж
се предявява срещу работодателя и съответното териториално поделение на
Националния осигурителен институт, а ако работодателят е прекратил
дейността си и няма правоприемник - само срещу съответното териториално
поделение на Националния осигурителен институт.
Според чл. 5, ал. 2 от ЗУТОССР, когато осигурителят е прекратил
дейността си, без да има правоприемник, се представя удостоверение от
съответното териториално поделение на НОИ, че в архивното стопанство
липсват данни за претендирания стаж, което е условие за допустимост на иска.
В случая е представено удостоверение изх. № 5510-21-22 от 19.09.2024
г., издадено на основание чл. 30, т. 1 от Инструкция № 5 от 30.06.2005 г. за
приемане и съхраняване на ведомости за заплати и трудовоправни документи
на прекратени осигурители без правоприемник, във вр. с чл. 5, ал. 2 от
ЗУТОССР, в уверение на това, че в осигурителния архив на НОИ липсват
писмени данни за положен от лицето М. Т., ЕГН **********,
трудов/осигурителен стаж за периода 01.01.1980 г. до 31.12.1982 г. при
работодател „ПУ и Ц. Г.“. В удостоверението се сочи, че работодателят „ПУ и
Ц. Г.“ не е предал ведомости за заплати и трудовоправни документи в ТП на
НОИ – ***** град и не е постъпила заявка за откриване на приемателно-
предавателна процедура.
Удостоверението е издадено от ТП на НОИ, в качеството му на орган,
който приема и съхранява документи за осигурителен и трудов стаж и доход
на осигурители с прекратена дейност, без правоприемник, поради което искът
е допустим.
По повод направеното възражение за липса на правен интерес от
предявения иск, съдът намира следното: самият ответник се позовава на
2
трудовата книжка на ищцата, като сочи, че трудовият стаж се установява от
същата, поради което липсвал правен интерес от предявяване на иска. Това
становище не може да бъде споделено – в рамките на пенсионното
производството трудовият стаж при работодателя „ПЗ и Ц. Г.“ през процесния
период не е зачетен, въпреки че в хода на настоящия процес ответникът
признава, че трудовият стаж се установява от представената по делото трудова
книжка. Именно липсата на признаване на трудовия стаж и издаденото от
НОИ удостоверение по чл. 5, ал. 2 ЗУТОССР обуславят правния интерес от
предявения иск.
В тежест на ищцата е да докаже, че през процесния период е полагала
труд при сочения работодател и на заявената в исковата молба длъжност,
съответно работно време и начина на заплащане на труда.
По делото е представено копие от трудовата книжка на ищцата, от което
се установява, че ищцата е заемала длъжност „работник“ при работодателя
„ПУ и Ц. Г.“, считано от 1.12.1980 г. до 5.10.1982 г., с начин на заплащане на
труда в пари за посочените в трудовата книжка суми съответно 4,48 лв. дневна
ставка за периода от 1.12.1980 г. до 30.10.1981 г. и 5,16 дневна ставка за
периода от 1.11.1981 г. до 5.10.1982 г. Трудовата книжка е оформена при
прекратяване на трудовия договор, като освен датата на прекратяването му –
6.10.1982 г., са положени необходимите подписи и печати и е отбелязана
продължителността на стажа с цифри и думи, съответно от 1.12.1980 г. до
6.10.1982 г. /дата на прекратяване/ – 1 г. 10 м. 5 дни, една година десет месеца
и пет дни.
Трудовата книжка е издадена при действието на Кодекса на труда от
1951 г. (отм.). Съгласно чл. 164 КТ от 1951 г. (отм.), условията, сроковете и
редът за признаване на трудов стаж, условията и сроковете за внасяне
осигурителни вноски за зачетен трудов стаж и условията за взаимно зачитане
на трудовия стаж и осигуреното време по различните осигуровки и по
отменените осигурителни закони, правилници и устави се определят с
правилник.
В случая приложение намира § 101 от Правилника за прилагане на
Закона за пенсиите, утвърден с ПМС № 3 от 15.01.1958 г., отменен с § 1, т. 1 от
заключителните разпоредби на ПМС № 30 от 10 март 2000 г. за приемане на
Наредба за пенсиите и Наредба за обществено осигуряване на
самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина -
ДВ, бр. 21 от 17 март 2000 г., в сила от 01.01.2000 г., според който през време
на действие на посочения нормативен акт, трудовият стаж се установява с
осигурителни, трудови или занаятчийски ученически книжки или с документ,
издаден от съответното предприятие, учреждение или организация. Трудовата
книжка на ищцата е издадена именно по този ред и при действие на
посочените разпоредби.
Съгласно т. 5 от Инструкция № 2492 за реда и начина за издаване на
документи за трудов стаж (обн., ДВ, бр. 20 от 12.03.1968 г.), удостоверения и
справки за придобит трудов стаж не се издават при наличие на редовни
документи за установяването му - осигурителни или трудови книжки и др.,
поради което представената трудова книжка пряко удостоверява положения
труд при работодателя, направил отбелязването в нея за периода от 01.01.1980
г. до 06.10.1982 г. (в този смисъл вж. т. 2 от ТР № 59 от 01.06.1962 г. по гр.
3
дело № 54/1962 г. на ОСГК на ВС) и при нормален работен ден от 8 часа,
установен в чл. 39 от Кодекса на труда от 1951 г. Това е така, тъй като съгласно
чл. 6, буква „а“ от Инструкция № 2492, в трудовата книжка се вписва и
продължителността на работното време, ако трудовият договор е сключен за
по-малко от половин работен ден, за непълна работна седмица или за
неопределено работно време, при които случаи в графата за заеманата
длъжност или извършваната работа се прави отбелязване. Ето защо при липса
на отбелязване от работодателя на друго в трудовата книжка,
продължителността на работния ден, а именно пълен работен ден, следва да се
счита установена от документа.
Самият ответник признава, че стажът се установява от представената
трудова книжка, като с този аргумент оспорва правния интерес на ищцата от
предявяване на иска, като съображенията на съда в тази връзка бяха изложени
по-горе.
Ответникът се позовава на обстоятелството, че по пенсионната преписка
са налице документи, в които ищцата фигурира с различни имена, като сочи,
че това е пречка за уважаване на иска, доколкото не било представено
удостоверение за идентичност на лице с различни имена. Съдът намира, че по
делото е ирелевантно обстоятелството, че имената на ищцата са отразени по
различен начин в документи, които са били представени по пенсионната
преписка. Това обстоятелство е било от значение за претенцията на ищцата за
установяване на трудов стаж за периода 01.08.1989 г. – 18.11.1991 г. при
работодател фирма „Х.“, в чиито ведомости ищцата е фигурирала с различни
имена, но в тази част делото е прекратено. По отношение на трудовия стаж за
периода 1.01.1980 г. до 31.12.1982 г., който е предмет на делото, не се
установява ищцата да е била отразена с различни имена в документи по
пенсионната преписка, които да са от значение за преценката за наличието или
липсата на този стаж. В трудовата книжка ищцата е отразена правилно с
имената М. Т., а доколкото от удостоверението по чл. 5, ал. 2 от ЗУТОССР се
установява, че в ТП на НОИ – ***** град не се съхраняват ведомости за
заплати и трудовоправни документи, т.е. други документи за положения от
ищцата стаж за исковия период липсват, без значение е обстоятелството, че за
други периоди е налице разминаване в имената, с които ищцата е била
отразена при други осигурители.
Тъй като обстоятелството, че ищцата е полагала труд на посочената в
трудовата книжка длъжност при пълен работен ден за част от исковия период
се установява по делото, предявеният иск по чл. 1 от ЗУТОССР е основателен
и следва да се уважи за периода 1.12.1980 г. до 05.10.1982 г. За периода от
1.01.1980 г. до 30.11.1980 г. и за периода от 06.10.1982 г. до 31.12.1982 г. искът
следва да се отхвърли, предвид отразеното в трудовата книжка на ищцата, че
трудовото правоотношение е било с начална дата 01.12.1980 г. и е било
прекратено на 6.10.1982 г.
По разноските:
Ищцата е направила искане за присъждане на разноски, като с исковата
молба е представен списък по чл. 80 ГПК. Не са представени доказателства за
заплащане на посочените в списъка суми: уговорено е адвокатско
възнаграждение в размер от 1600 лв., което обаче е платимо по банков път при
подписване на договора, но не са представени доказателства, че сумата е
4
заплатена по банков път. Доколкото спорът е трудов, ищцата е освободена от
държавна такса за производството (така чл. 9, ал. 1 и ал. 3 ЗУТОССР и
тълкувателно решение № 2/2015 г. на ОСГК на ВКС), така че не става ясно
каква държавна такса в размер от 10 лв. се претендира, нито има
доказателства, че същата е заплатена от ищцата.
Доколкото искът е уважен за част от процесния период, съдът намира, че
не следва да присъжда разноски и на ответника – спорът е трудов, а искът не е
с определен материален интерес, съобразно който на ответника да се присъдят
разноски за отхвърлената част, поради което с оглед частичното уважаване на
иска, разноски не следва да се присъждат.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 3, ал. 2, във вр. с чл.
1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР, по отношение на Териториално поделение на
Националния осигурителен институт-***** град, с адрес в гр. *****, бул.
„*********“ № 62-64, че М. Т., ЕГН: **********, е работила в „ПУ и Ц. Г.“ в
периода от 01.12.1980 г. до 05.10.1982 г. на длъжност „работник“, при пълно
работно време от осем часа, което време се зачита за трудов стаж и за трудов
стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г., като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск в частта за признаване за установено, че М. Т., ЕГН:
**********, е работила в „ПУ и Ц. Г.“ за периода от 01.01.1980 г. до 30.11.1980
г. и за периода от 06.10.1982 г. до 31.12.1982 г. на длъжност „работник“, при
пълно работно време от осем часа.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5