Р Е Ш Е
Н И Е
№………./15.01.2018 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети декември през две хиляди
и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
при
секретар Мая Иванова,
като
разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 646 по описа за 2017 г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на „АВГУСТСТРОЙ” ЕООД, гр. Варна, срещу „КРУЗ” ЕООД, гр. Варна, иск с
правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на последното да заплати на ищеца сума в размер на 258992.94 лева с
ДДС, представляваща общ размер на незаплатени от ответника извършени
строително-монтажни работи съгласно договор за строителство от 28.10.2015 год.,
ведно с лихвата от завеждане на иска до изплащане на задължението както и иск с
правно основание чл.135 от ЗЗД предявен от „АВГУСТСТРОЙ” ЕООДq гр. Варна, срещу „КРУЗ” ЕООД, гр. Варна, К.П.З. и Е.В.З., за
обявяване относителна недействителност на сделка за покупко-продажба на
недвижим имот обективиран в нотариален акт с № 117, т. 2, per. № 3427, д. №
277 от
2016 г. на нотариус Ж.Т., вписан в служба по вписванията с акт №
44, т. XXIII, д. 4810/2016 г., вх. per. 8908/22.04.2016 г. и договор за
продажба на недвижим имот, обективиран
с нотариален акт с № 118, т. 2, per. № 3428,
д. № 278 от 2016 г. на нотариус Ж.Т., вписан в служба по вписванията с
акт № 7, т. XXIII, д. 4838/2016 г., вх. per. 8907/22.04.2016 г., при твърдения,
че сделката е увреждаща кредитора „АВГУСТСТРОЙ” ЕООД и е налице знание у
купувача за увреждането. Претендират се и присъждане на разноските по спора.
В исковата молба се твърди, че на
28.10.2015 г. между „КРУЗ” ЕООД (възложител) и „АВГУСТСТРОЙ” ЕООД (изпълнител)
е сключен договор за строителство, съгласно който изпълнителят се задължава да
извърши проектиране и строителство на многофамилна жилищна сграда за обитаване и
обществено-обслужващи дейности, находяща се в УПИ III-135, кв. 119 по плана на
7 микрорайон, с адрес: гр. Варна, ул. „Райко Жинзифов" № 22. Сочи, че
съгласно договора цената за извършване на проектирането и строително-монтажните
работи е определена на база на единична цена от 460 евро на квадратен метър без
включен ДДС. Твърди с уточняваща молба, че съгласно постигнатите между страните
договорености предмет на договора е проектиране и строителство на обект, а
цената е за цялостно извършване на проектна документация и СМР. Твърди, че
волята на страните е завършване на обекта съгласно чл. 169 и сл. от ЗУТ, като
ищецът е изпълнил изцяло задълженията си по договора. В тази връзка излага, че
на 20.04.2017 г. е съставен приемо-предавателен протокол за последен етап на
строителство, неподписан от ответника „КРУЗ” ЕООД. Сочи и че съгласно чл. 4 от
договора се подписва и акт обр. 19, в който извършените СМР се остойностяват по
единични цени, какъвто акт също е предоставен на ответното дружество за
подписване. Твърди, че в периода на действие на договора ответникът „КРУЗ” ЕООД
е извършил две плащания: на 08.04.2016 г. на сумата от 25 000 лева с включен
ДДС по фактура № ********** от 08.04.2016 г. и на 30.08.2016 г. на сумата от 8
000 лева с включен ДДС по фактура №*********, издадени от „АВГУСТСТРОЙ” ЕООД.
Сочи, че поради неприемане на работата за извършените СМР на 19.04.2017 г.
ищецът е отправил покана до ответника „Круз” ЕООД, както и повторна такава на
20.04.2017 г. Твърди, че на 05.05.2017 г. при среща между страните, ответникът
отказал да приеме извършените СМР, за което е съставен Констативен
протокол рег. № 4149/2017 г., заверен от
нотариус Т. на същата дата. Сочи, че възложителят дължи заплащането на
извършените СМР по договора за строителство от 28.10.2015 г., както следва: за
СМР на паркомясто № 17, 18 и 19 за сума в размер на 48 777.05 лева с ДДС; за
СМР на апартамент № 1 за сума в размер на 82 450.27 лева с ДДС; за СМР на
апартамент № 6 за сума в размер на 79 751.23 лева с ДДС; за СМР на апартамент №
14 за сума в размер на 81014.39 лева с ДДС, от които суми са приспаднати
описаните по-горе плащания. С оглед на това задължението на ответното дружество
възлиза в размер на 258992,94 лева, което и до настоящия момент не е заплатено. Отделно сочи, че с извършените продажби на
апартамент № 1 и № 14 в полза на К.П.З. /и съпругата Е.З., доколкото е придобит
в режим на СИО/, съпруг на управителя и едноличен собственик на дружеството, се
уврежда кредитора, поради намаляване на възможността ищцовото дружество да се
удовлетвори, като страните по сделките са знаели за това. Въз основа на тези
факти обосновава претенцията си за прогласяване относителната недействителност
на сделка по покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт с
№ 117, т. 2, per. № 3427, д. № 277
от 2016 г. на нотариус Ж.Т., и
договор за продажба на недвижим имот, обективиран с нотариален акт с № 118, т.
2, per. № 3428, д. № 278 от 2016 г. на нотариус Ж.Т..
Правна
квалификация на правата: чл. 266, ал. 1 от ЗЗД и чл. 135 от ЗЗД.
Ответникът „КРУЗ” ЕООД в срока по чл.
367, ал. 1 от ГПК депозира отговор. Изразява становище за основателност на
предявената искова претенция до размера на сумата от 105 369,33 лева, като
до претендирания такъв от 258992,94 лева счита за неоснователен. Твърди, че
ответникът е заплатил сумата от 60 000 лева чрез извършени плащания на
08.04.2016 г., 30.08.2016 г., 30.08.2016 г. и 07.09.2016 г., като относно
плащанията в размер на 17000 лева от 30.08.2016 г. и 10000 лева от 07.09.2016
г., счита за приложима разпоредбата на чл. 301 ТЗ, предвид липсата на
противопоставяне от страна на ищеца за получаване на сумата. Оспорва
съдържанието на представения с исковата молба договор за строителство от
28.10.2015 г. в частта относно постигнатите между страните договорености в чл.
3 от договора. Твърди, че страните не са подписвали Приложение № 1, неразделна
част от договора, съдържащо количествено-стойностна сметка. Твърди неизправност
на ищцовата страна по договора за СМР, изразяваща се в непредставяне на
фактури, установяващи стойността на вложените материали на основание чл. 3, ал.
3 от договора и несъгласуване на цените и вида на материалите с възложителите
съобразно чл. 3, ал. 5 от договора. Противопоставя се на твърденията на ищцовото
дружество за подписване на приемо-предавателния протокол от 20.04.2017 г. без
забележки от възложителите. Излага твърдения, че не всички възложители -
собственици на имоти въз основа на договор за доброволна делба № 199, том 4, д.
№ 8098, вх. рег. № 2843/04.09.2015 г. са подписали протокола за приемане на СМР
и по-конкретно Е.М., М. Д., Г.Д. и А. Д.. Сочи, че представената сметка №
1/20.04.2017 г. и акт № 1 за установяване на извършените и заплатени СМР към
20.04.2017 г. не са подписани от възложителите, проформа фактурите от
25.05.2017 г. не носят подписа на ответното дружество. Оспорва иска по чл. 135
от ЗЗД с твърдения за липса на предпоставките за уважаване на претенцията и за
наличие на достатъчно имущество на ответното дружество за удовлетворяване на
кредитора след извършеното разпореждане с апартаменти № 1 и № 14.
Ответниците К.П.З. и Е.В.З., в срока
по чл. 367, ал. 1 от ГПК депозират отговор, с който изразяват становище за
неоснователност на предявения срещу тях иск по чл. 135 от ЗЗД. Изразяват
становище за различен размер на дълга на „КРУЗ” ЕООД от твърдяния в размер на
258992,94 лева. Твърдят, че ответното дружество „КРУЗ” ЕООД разполага с
достатъчно имущество за удовлетворяване на кредиторите си, поради което
договорите за продажба не го увреждат. Оспорват съдържанието на представения
договор за строителство от 28.10.2015 г.
В срока по чл. 372 ГПК е постъпила
допълнителна искова молба, с която се оспорват възраженията на ответниците. Ищецът
не оспорва заплащане на сумата в размер на 17000 лева с ДДС от К.З., но се
противопоставя на твърденията за липса на договорни отношения между тях,
сочейки извършване на СМР в собствените им апартамент № 10 и гараж № 3. В тази
връзка твърди, че плащането е извършено
от К.З. в лично качество, а не като представител на юридическото лице.
Счита за неоснователно предприетото оспорване на договора от 28.10.2015 г.,
доколкото същият носи подписите на страните. Не оспорва твърденията, че с
договора от 28.10.2015 г. не са индивидуализирани общата стойност на СМР и
единичната цена на кв.м. площ, поради запазване конфиденциалност на цената при
представяне на договора в община Варна за откриване на строителна площадка,
като страните са подписали и втория вариант на договора. Предвид подписване на
договора с индивидуализация на цената на уговорените СМР твърди, че не се
налагало подписване и на Приложение №1. Противопоставя се на твърденията за
неизпълнение на договорните задължения по чл. 3, ал. 3 и ал. 5 от договора.
Сочи, че посочените от ответника „КРУЗ” ЕООД лица не са подписали
приемо-предавателния протокол от 20.04.2017 г., поради постигнати помежду им
договорености. Оспорва отговора на ответниците по предявения иск по чл. 135 от ЗЗД.
В срока по чл. 373, ал. 1 ГПК е
постъпил допълнителен отговор от „КРУЗ” ЕООД, с който оспорва автентичността на
договора от 28.10.2015 г. в частта относно подписа на Е.З..
В срока по чл. 373, ал. 1 ГПК е
постъпил допълнителен отговор и от К.П.З. и Е.В.З., с който поддържат
изразеното с отговора на исковата молба становище срещу предявения иск.
В съдебно заседание всяка от страните
поддържа доводите си и претендира разноски.
Ищецът, чрез процесуален представител
по същество и в писмена защита твърди, че доказателствата по делото сочат на
извод за основателност на претенцията. Оспорването на автентичността на подписа
във втория вариант на договора за строителство не е проведено, т.е. договорът е
подписан от управителя на ответното дружество, в него са посочени цените на
кв.м. и обвързва страните валидно. Факта, че договорът е подписан от
управителя, а не от лицето, посочено в титулната част като пълномощник не могат
да обосноват извод за оспорено съдържание, твърденията за подмяна на страници
от договора са недоказани. Що се отнася до договора, в който не е уговорена
цена на кв.м., съгласно свидетелските показания, същият е бил само за пред
Община Варна за получаване разрешение за строеж. Освен това ищецът е изпълнил
задълженията си по чл. 6 – чл. 8 от договора и това не се оспорва от
ответниците. На следващо място ищецът акцентира върху факта, че дружеството е
уведомено /видно от констативен протокол на нотариуса/ за необходимостта да подпише
строителни документи и получи фактура за заплащане на остатъка и протоколът
удостоверява отказа на дружеството да подпише документацията. Това сочи, че
ответникът препятства с поведението си срочното изпълнение на задълженията по
договора. Цената на кв.м. е 460 евро без ДДС. За доказана счита и претенцията
по чл. 135 от ЗЗД, тъй като действията по разпореждане увреждат ищцовото
дружество като кредитор.
Становището на ответниците, изразено
лично и чрез процесуален представител е за недоказаност на исковете,
предпоставящо тяхното отхвърляне. В писмена защита се настоява, че дължимата
сума към ищеца е била в размер на 165 369.33 лева и след извършените
плащания в размер на 60 000 лева остатък за издължаване е 105 369.33
лева, до която сума искът се признава. Поддържат се доводите за датите и
размерите на заплатените суми. Поддържа се, че първа и втора страница на
представения от ищеца договор от 28.10.2005 година са подменени, поради това,
че в титулната част фигурира името на пълномощник, а подписът е на представляващ
дружеството ответник. Подписаният друг договор на същата дата е различен по
съдържание, в същия не са уговорени нито обща стойност на СМР нито единична
цена за кв.м. площ, който договор е подписан от името на „Круз” ЕООД именно от
пълномощника му К.П.З.. Освен това въпреки, че се сочи към договора да има
приложение № 1 КСС, такова няма подписано. Представените договори се различават
единствено по уговорките в чл. 3 ал.1 от същите а именно, че в единия има цена
на кв.м. площ, а в другия няма уговорена. Освен това съгласно договора цените
за материали се доказват с фактура, каквато не се представя по делото. Не са
подписани приемо-предавателни протоколи от част от възложителите, сметката за
плащане и акт № 1 за установяване на извършването и заплащане на СМР не са
подписани от възложителя, а само от изпълнителя. Ответното дружество не е
подписвало и проформа фактурите, а ССЕ установява, че едва след предявяване на
иска тези фактури са осчетоводени. Касателно исковете по чл. 135 изразява
становище за неоснователност, тъй като притежаваното от „Круз” ЕООД имущество е
достатъчно за удовлетворяване на кредитора. Позовава се и на средната пазарна
стойност на имотите.
Съдът, след преценка доводите на
страните и анализ на доказателствения материал по делото и по вътрешно
убеждение приема за установено следното от фактическа
страна:
Не е спорно, че между „КРУЗ” ЕООД като
възложител и „АВГУСТСТРОЙ” ЕООД като изпълнител е сключен договор за СМР на
28.10.2015 година, съгласно който „АВГУСТСТРОЙ” ЕООД се е задължило да изпълни
СМР на обект „многофамилна жилищна сграда за обитаване и обслужване на адрес
ул. „Райко Жинзифов” № 22 в гр. Варна. Съгласно чл. 3 от договора стойността е
определена на база единична цена 460 евро на кв.м. без ДДС като цената е
посочено, че е за цялостното извършване на проектна документация и СМР,
включително цена на материали,работи и разходи за труд, механизация, енергия,
складиране и други подобни както и печалба за строителя. В ал.3 на същата
разпоредба е разписано, че за цените, за които няма данни в КСС /приложение №
1/ към договора се прилагат ценообразуващи показатели и разходни норми по УСН и
стойност на материали, доказани с фактура. В титулната част е посочено, че при
сключването, на страната на”КРУЗ” ЕООД се явява пълномощник – К.З., а подписът
за това дружество, съгласно и неоспореното заключение по СПЕ е на Е.З.
/управител на „КРУЗ” ЕООД/.
По делото от ответника „КРУЗ” ЕООД е
представен втори вариант на договора за строителство /л. 95 по делото/, чието
съществуване не се оспорва от ищцовото дружество. Съгласно чл. 3 от този
договор цената се определя съгласно КСС /Приложение № 1/ към договора.
Останалите разпоредби на договора за идентични с другия вариант. За
представител на „КРУЗ” ЕООД при подписване на договора отново е посочен
пълномощникът К.З., който е подписал и договора. Приложение № 1, представляващо
КСС за единични цени не се представя по делото. Ищецът не твърди да е съставяно
такова.
И в двата варианта на договора, в чл. 4
е посочено, че плащанията се извършват в 10 дневен срок от подписване на акт
обр. 19 за действително извършени работи, остойностени с единични цени,
посочени в КСС и след фактура и подписване на двустранен приемо.-предавателен
протокол за всеки етап.
Съгласно Договор за доброволна делба
на вещно право на строеж, „КРУЗ” ЕООД получава в дял паркоместа № 17, 18 и 19
както и апартаменти № 1, № 6 и № 14.
Не е спорно, че с два от
апартаментите, а именно апартамент № 1 и апартамент № 14 „КРУЗ” ЕООД се е
разпоредило чрез продажба в полза на К.З., респективно придобити в режим на СИО
с Е.З. /удостоверение за граждански брак от 2013 г. /л.50 по делото/. Сделките
са удостоверени в нотариален акт за продажба на недвижим имот съответно акт с №
117, т. 2, per. № 3427, д. № 277 от
22.04.2016 г. на нотариус Ж.Т., и договор за продажба на недвижим имот,
обективиран с нотариален акт с № 118, т. 2, per. № 3428, д. № 278 от 22.04.2016
г. на нотариус Ж.Т..
Установи се по делото, че К.З. и Е.З.,
която е управител на „КРУЗ” ЕООД са съпрузи, съответно Е.З. е дъщеря на Л. В.,
управител на „АВГУСТСТРОЙ” ЕООД към датата на сключване на договора от 2015 г.
Съгласно Акт № 1 от 20.04.2017 г.,
подписан единствено от изпълнителя са извършени и подлежат на заплащане СМР по
апартаментите и паркоместата, собственост на ответното дружество. Като общо
дължима цена в акта е посочена 291 992.94 лева с ДДС. Единичната цена в
акта е определена на база площ в равностойността на 460 евро без ДДС или 899.68
лева с ДДС.
Съставена е сметка № 1/20.04.2017 г.
за плащане на изпълнени СМР за сумата от 258 992.94 лева с ДДС след
приспадане на заплатени 33 000 лева от ответното дружество „КРУЗ” ЕООД.
Сметката е подписана единствено от съставителя – изпълнител по договора за СМР.
Съгласно Удостоверение от Община
Варна, район „Одесос” строежът към 29.03.2017 г. е завършен в груб строеж с
различна степен на изпълнени довършителни работи. Това е удостоверено и в
Констативен протокол от 28.03.2017 г. на служители на ДУТ при Община Варна /л.
23 по делото/. За обекта е съставен и констативен акт обр. 15 /л. 116 по
делото/, който не е подписан единствено от Е.З. /било лично, било в качеството
й на представляващ „КРУЗ” ЕООД/ и на представителя на „ВиК Варна” ООД, но в
акта по отношение на водоснабдителното предприятие е посочено, че е постъпило
становище от 10.07.2017 г.
Издадени от изпълнителя са 4 броя
проформа фактури с № от 10 до 13 включително, от дата 25.05.2017 г. за
дължимите суми с ДДС. Фактурите носят подпис само на съставителя.
До „Круз” ЕООД е изпратена нотариална
покана, с която „Августстрой” ЕООД кани възложителя да заплати дължимите суми
за строителството и подпише приемо-предавателния протокол акт обр. 19.
Нотариусът е удостоверил отказа на К.П.З. – пълномощник на „КРУЗ” ЕООД да
получи нотариалната покана на 20.04.2017 г., но е удостоверил върху другия
екземпляр на поканата получаването й от лицето С. Б.– пълномощник на ответното
дружество.
В протокол от 05.05.2017 г. в
присъствието на представители на двете дружества нотариусът е удостоверил
изявлението на „КРУЗ” ЕООД, че отказва да подпише протокола от 20.04.2017 г. за
приемане и предаване на етап от строителство за сградата, доколкото не му е
известно дали СМР са изпълнени поради невъзможност за достъп до сградата.
Посочил е, че в протокола отсъстват част от собствениците на обекти, изразил е
несъгласие със сумите, посочени в Акт об. 19 и фактурите. Оспорил е размера на
задължението на „КРУЗ” ЕООД. Предложил е да заплати дължимия според дружеството
размер, разсрочено. Представителят на „АВГУСТСТРОЙ” ЕООД на свой ред е посочил,
че К.З. има достъп до обекта, сумите за кв.м. са посочени в договора.
На 07.09.2016 г. Л. В. е удостоверила
в разписка, че е получила сума в размер на 10 000 лева във връзка с
договора за СМР за апартаменти № 1 и № 14 /л. 100 по делото/. Ищецът е издал и
фактура с № 405 от 30.08.2016 г. за сумата от 17 000 лева с ДДС с
основание авансово плащане за СМР за обекта в гр. Варна. Фактурата е издадена в
полза на К.З..
Заключението по ССЕ, което съдът
кредитира като обективно и компетентно дадено установява, че в счетоводството
на ищцовото дружество са осчетоводени са общо шест фактури – две издадени в
2016 г. и последните четири от които са с дати след предявяване на иска и
съставяне на Акт обр. 15 на 30.09.2017 г. Фактурите са идентични с проформа
фактурите под № 10 – 13 включително, коментирани по-горе във фактологията.
Вземанията се водят счетоводно в сметка 411 – Клиенти и към дата на изготвяне
на експертизата са в размер на 258 992.94 лева. В счетоводството на ищеца
са осчетоводени постъпления от „Круз” ЕООД в размер на 33 000 лева.
В счетоводството на ответното
дружество са осчетоводени само фактурите от 2016 г. за авансовите плащания в
размер на 33 000 лева. И в двете счетоводства като заплатени от
възложителя към изпълнителя са осчетоводени само посочените 33 000 лева.
Плащането, за което е издадена разписка за 10 000 лева не е намерило счетоводно
отражение в кое да е от дружествата. Що се отнася до фактурата за 17 000
лева, вещото лице посочи, че сумата е осчетоводена при ищеца, но не е
осчетоводена по партидата на ответника „КРУЗ” ЕООД.
Заключението по Съдебно почерковата
експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено доказва,
че подписът под екземпляра от договора за СМР, представен от ищеца, е на
представляващия дружеството „КРУЗ” ЕООД – Е.З..
Проведена е съдебно оценителна
експретиза, по която вещото лице дава пазарна оценка на имотите, собственост на
„КРУЗ” ЕООД в размер на 213 000 лева без ДДС.
Заключението по едночленната
експертиза е оспорено, поради което и допуснато извършването на тричленна СОЕ.
Съгласно заключението общата стойност на имотите без ДДС възлиза на
198 395 лева. При определяне на цената на кв.м. без ДДС експертите са
ползвали данни за еталонни обекти, публикувани в списание „Строителен обзор”
кн. 07.2017 г. Цената за кв.м. категория „лукс” е 552 лева без ДДС, към която
са прибавени разходи за проектиране, административни разходи, непредвидени
разходи както и печалбата на предприемача.
По делото са събрани и гласни
доказателства чрез разпит на свидетели на двете страни.
Свидетелката В.заявява, че с „Круз”
ЕООД са постигнати неформални уговорки за съвместен бизнес, доколкото ищцовото
дружество е имало нужда от финансови средства за изпълнение на строителството,
което пък е довело до по-голям процент обезщетяване на възложителя „Круз” ЕООД
като собственик на идеални части от земята в парцела. Поддържа, че не е
заплатено за изпълненото. На отправените покани до К.З. дружеството да заплати
дължимият остатък, е получила отказ. След това е разбрала за прехвърлителните
сделки за част от имотите и сключени предварителни договори за продажба на
други. Заявява, че в началото на строителството е провела разговор с дъщеря си Е.,
че „ще струва толкова, колкото ще струва строителството…”, но след това са
сключили договор, в който изрично са упоменали цената на кв.м. като
свидетелката сочи, че е била спокойна, че ще получи сумите си. Заявява, че на
по-късен етап е разбрала колко фактически ще струва кв.м. построено.
Потвърждава, че първо е подписан един вариант на договора „за пред общината”
като твърди, че след това е изготвен втори с посочена цена на кв.м. Твърди, че
през м. 04.2017 г. се е състояла среща между нея, съпругът й и К.З., на която
са провеждани разговори за дължими суми.
Свидетелят К. не осветлява релевантни
въпроси по делото, доколкото не възпроизвежда непосредствени впечатления, а
собствени виждания въз основа на поведение на страните, поради което и съдът не
анализира тези показания детайлно.
Според свидетеля на ответната страна – В. В. –
баща на Е.З. /в хладни взаимоотношения със сина си В. и във фактическа раздяла
със съпругата си/ на срещата през м. април в офиса на Л. В.е воден разговор за
разрешаване на въпроса за дължимостта на сумите, но консенсус не е постигнат.
Според свидетеля, К. е казал на Л., че уговорката е била 300 евро на кв.м.,
факт, който последната не е отрекла, но е заявила, че е обещала такава сума,
тъй като не е могла да прецени каква би била цената на построеното. Свидетелят
заявява, че в сградата един от апартаментите е обещан като подарък на дъщеря
му, без да конкретизира.
При установената фактология, съдът
дава следното разрешение на спора от правна
страна:
По
иска с правно основание чл. 266 ал.1 от ТЗ.
Не е спорно, че между страните е
възникнала облигационно правна връзка по договор за СМР от 28.10.2015 година.
Спорът се свежда до уговорената цена между страните за квадратен метър площ.
Ответното дружество отрича наличие на договор с изрично упомената цена на
квадратен метър, независимо, че и екземплярът, който е с посочена цена в чл. 3
– 460 евро на кв. метър, носи подпис на представляващия дружеството /не е
проведено успешно оспорване от ответниците на автентичността на документа с
оглед заключението по СПЕ/. Ангажираните гласни доказателства от ответника по
този иск чрез разпита на свидетеля В., който твърди знание за уговорка между
страните за 300 евро на кв.м. не са достатъчни да дисквалифицират
доказателствената стойност на варианта на договора с уговорена цена. На първо
място: договорът, в който не е упомената цена, при условие, че сделката е
възмездна, препраща към приложение № 1 – количествено стойностна сметка /КСС/
към договора за определяне на цените в строителството, каквато обаче ищецът в
допълнителната искова молба твърди, че не е съставяна именно защото цената е
упомената в другия вариант на договора, който е за самите страни, а не за пред
трети лица. Нещо повече – ответникът също отрича в отговора подписване на
приложение № 1. На следващо място - договорът за изработка е възмезден и цената
е съществен елемент от договора съгласно чл. 258 от ЗЗД, а такъв в единия
вариант липсва и няма приложение КСС. Дори и да се приеме, че е имало
първоначално устна уговорка между страните за цената на кв.м. /предвид и
роднинските връзки между представляващите двете дружества/, то пак не се
доказва безспорно, че уговорката е за 300 евро на кв.м. – защото свид. В.заяви
в показанията си, че още в началото на строителството е казала на дъщеря си Е.
/управител на ответното дружество/ ..”че ще струва толкова, колкото ще струва
строителството, но след това сключихме договор, където записахме точна сума 460
евро…” и защото заключението по тричленната СТЕ сочи цена на кв.м. от 800.40
лева без ДДС - около 410 евро без ДДС, значително по-близо до посочената в
договора 460 евро без ДДС, отколкото до тази от 300 евро на кв.м. Не на последно място, към 2017 г., видно
данъчната оценка на имота /л. 53 по делото/, сочи цена на кв.м. за жилищната
площ от 1354 лева, което е към 700 евро на кв.м.
С оглед гореизложеното съдът приема,
че действителната уговорка между страните за цена на кв.м. е посочената в
договора 460 евро без ДДС.
Общо дължимата стойност за обектите с
ДДС съответства на 291 992.94 лева.
За обекта е съставен акт обр. 15,
подписан от всички с изключение на представляващия „Круз”ЕООД /л. 116 по
делото/. Ответникът по иска не оспорва нито качеството на изпълненото, нито
степента на изпълнение. Степента се доказва и от заключението по тричленната
СТЕ, изготвено след оглед на място, в което е посочена степента на завършеност
на апартаментите както и гаражните помещения. „Круз” ЕООД дължи престиране на
цената, за което е поканен чрез връчване на нотариална покана. Факт е, че не
оспорва дължимостта на сумите, а само размера /с оглед признанието на
дължимостта на 105 369.33 лева, направено с отговора/.
Какво е заплатено. Ищецът твърди
плащания в размер на 33 000 лева, след чието приспадане дължимата сума е в
размер на търсения от 258 992.94 лева.
Съдът счита, че ответникът е извършил
плащания в размер на 43 000 лева. Вън от горните 33 000 лева, които
са счетоводно отразени съгласно заключението по ССЕ, към отговора са
представени фактура за сумата от 17 000 лева и разписка за сумата от
10 000 лева. Сумата по фактурата съдът не приема да е платена по договора,
не само защото е издадена в полза на физическо лице, а не на дружество, а
най-вече защото дружеството ответник, което би имало интерес, не е отразило
тази фактура по партидата на ”АВГУСТСТРОЙ” ЕООД в собственото си счетоводство
/така неоспореното заключение по ССЕ/. Основанието на плащането е за СМР в
сграда и не препраща към договора между страните, така щото да се приеме нещо
различно. Освен това дружеството ищец е отразило сумата като постъпила, но не
по партидата на длъжника ”Круз” ЕООД /така посоченото от вещото лице по ССЕ в
съдебно заседание/, поради което и не е приложима търсената от ответника
презумпция по чл. 301 от ТЗ, която е оборена с поведението на кредитора.
Сумата от 10 000 лева обаче, за
която има издадена разписка от тогава представляващия ищцовото дружество, е
доказателство за извършено плащане именно за апартаменти 1 и 14, поради което и
дали е отразена счетоводно или не е при ищеца, респективно ответника е
ирелевантно за съда, особено предвид направените от ищеца в тази връзка
признания на неизгоден факт в т.6 от допълнителната искова молба, които съдът
изцяло зачита.
Така общо дължимата сума, до която
размера на иска е основателен е 248 992.94 лева, за горницата до
претендираните ще се отхвърли.
Ще се присъди и законна лихва от
завеждане на иска до изплащане на вземането.
По
исковете с правно основание чл.135 от ЗЗД:
Искът по чл. 135 от ЗЗД има за предмет
потестативното право на кредитора да обяви за недействителни спрямо себе си
сделки или други действия, с които длъжникът го уврежда. Увреждане е налице
когато разпореждането се извършва със секвестируемо имущество, при което
имуществото на длъжника се намалява и това затруднява кредитора във
възможността безпрепятствено да осъществи правата си спрямо длъжника. Както
съдът посочи още в разпореждането по чл. 374 от ГПК, правноирелевантно е дали
длъжникът след разпореждането притежава имущество и на каква стойност.
По фактическия състав. Кредиторовото
качество на „АВГУСТСТРОЙ” ЕООД е безспорно доказано съобразно мотивите по иска
с правно основание чл. 266 ал.1 от ГПК. Вземането за заплащане на цената на
изпълнените СМР е изискуемо, считано от поканата, отправена чрез нотариуса или
е възникнало през 2017 г. Най-ранният момент е съставянето на акт обр. 19 за
остойностяване на СМР, което също е в април 2017 г. Сделките на разпореждане с
апартамент № 1 и апартамент № 14 са през 2016 г. Факт е обаче, че освен
покупко-продажбените договори, за останалите имоти, предмет на договора за СМР
е сключен предварителен договор за покупко-продажба – за апартамент № 6, ведно
с паркоместата. При това поведението на длъжника „Круз” ЕООД сочи на цел да се
разпореди с всичко притежавано и да лиши кредиторът от обезпечението, на което
е могъл а разчита. Още при сключване на
договора ответникът е наясно, че ще дължи суми за изпълнените СМР. Що се отнася
до знанието на страните по сделката за увреждането, то хипотеза на чл. 135 ал.2
от ЗЗД е безусловно доказана предвид съпружеските отношения между Е.З. –
представляващ „Круз” ЕООД и купувача К.З.. Очевидно влошените отношения в семейството
между майка и син от една страна и от друга баща и дъщеря също е в подкрепа на
казаното в преходното изречение, а оборване на презумпцията, тежестта за което
е на ответниците – страни по сделката, не е проведено успешно. Между другото
единственото твърдение по иска по чл.135 от ЗЗД е за достатъчно налично
имущество извън това, предмет на атакуваните с конститутивния иск сделки, което
е неотносимо към основателността на претенцията.
Исковете
по чл.135 от ЗЗД ще бъде уважени в цялост.
Разноски при този изход от спора се
следват и на двете страни.
Ищецът представя доказателства за
извършени разходи за държавна такса и за адвокатско възнаграждение.
От процесуалния представител на
ответника е отправено възражение за прекомерност, срещу което процесуалният
представител на ищеца заявява, че е в минималния по Наредба № 1/2007 г. за
двата заведени иска. Съобразно материалния интерес по уважените искове
минимумът по чл. 7 ал.2 т.6 от Наредбата минимално дължимата сума е 10349.47.
Възнаграждението по Наредбата не се определя на база цена на всеки иск, а на
база интерес.
Общо дължимият, определен на база
уважената част от исковете при общо заплатена на адвоката сума 12080 лева е в
размер на 11812.13 лева, т.е. по-висок от общия минимален по Наредбата, респективно
възражението на ответниците за прекомерност е основателно за горницата над
10349.47 лева предвид липсата на фактическа и правна сложност по делото и
особено на защитата по иска по чл. 135 от ЗЗД.
Припадащата се част от
възнаграждението за иска по чл. 266 от ЗЗД е в размер на 5843.76 лева, което
ведно с припадащата се държавната такса от 9959.71 лева се дължи от ответника
по този иск „Круз” ЕООД или общо сума 15803.47 лева.
Припадащата се част от
възнаграждението за иска по чл. 135 от ЗЗД е 4505.71 лева, респективно общо с
държавната такса разходът по този иск е в размер на 6425.52 лева, платим от
тримата ответници общо.
На ответника „Круз” ЕООД се следват
разноски, изчислени съобразно отхвърлената част от иска по чл. 265 от ЗЗД, а
именно на база 10 000 лева. От общо извършени 2800 лева се присъждат
разноски в размер на 62.09 лева. След съдебна компенсация „КРУЗ” ЕООД ще се
осъди да заплати на „АВГУТСТРОЙ” ЕООД сумата от 15741.38 лева по иска по чл.
266 ал.1 от ЗЗД.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА
„КРУЗ” ЕООД, ЕИК
********* гр. Варна да заплати на ”АВГУСТСТРОЙ” ЕООД, ЕИК *********, по предявения иск с правно основание чл. 266,
ал. 1 ЗЗД сума в размер на 248992.94 /двеста четиридесет и осем хиляди
деветстотин деветдесет и два и 0.94/ лева с ДДС, представляваща общ размер
на незаплатени от ответника извършени строително-монтажни работи съгласно
договор за строителство от 28.10.2015 год., ведно с лихвата от завеждане на
иска 29.05.2017 г. до изплащане на задължението като отхвърля иска за горницата до претендираните 258992.94 лева като
недоказан по размер.
ОБЯВЯВА
за относително недействителни спрямо „АВГУСТСТРОЙ” ЕООД, ЕИК ********* сделки за покупко-продажби както
следва: 1. покупко-продажба по нотариален акт с № 117, т. 2, per. № 3427, д. №
277 от
2016 г. на нотариус Ж.Т., вписан в служба по вписванията с акт №
44, т. XXIII, д. 4810/2016 г., вх. per. 8908/22.04.2016 г., с който „КРУЗ”
ЕООД, ЕИК ********* гр. Варна прехвърля на К.П.З., ЕГН********** вещно право на
строеж за обект, част от жилищна сграда, находяща се в гр. Варна, ул. „Райко
Жинзифов” № 22, представляващ апартамент № 1, находящ се на трети етаж в
жилищната сграда със застроена площ от 65.48 кв.м., както и 4.1721% ид.ч. от
общите части на сградата и 4.1721% ид.ч. от правото на строеж върху дворното
място, ведно с 10.76 кв.м. ид.ч. от дворното място;
2. покупко-продажба по нотариален акт
с № 118, т. 2, per. № 3428, д. № 278 от
2016 г. на нотариус Ж.Т., вписан в служба по вписванията с акт № 7, т. XXIII,
д. 4838/2016 г., вх. per. 8907/22.04.2016 г., с който „КРУЗ” ЕООД, ЕИК
********* гр.Варна прехвърля на К.П.З., ЕГН ********** вещно право на строеж за
обект, част от жилищна сграда, находяща се в гр. Варна, ул. „Райко Жинзифов” №
22, представляващ апартамент № 14, находящ се на шести етаж в жилищната сграда
със застроена площ от 64.34 кв.м., както и 4.0995% ид.ч. от общите части на
сградата и 4.0995% ид.ч. от правото на строеж върху дворното място, ведно с
10.58 кв.м. ид.ч. от дворното място, по иск с правно основание чл.135 от ЗЗД
предявен от „АВГУСТСТРОЙ” ЕООД, ЕИК ********* гр. Варна, срещу „КРУЗ” ЕООД,
********* гр. Варна, К.П.З.,
ЕГН ********** и Е.В.З., ЕГН **********.
ОСЪЖДА „КРУЗ” ЕООД, ЕИК ********* гр. Варна
да заплати на ”АВГУСТСТРОЙ” ЕООД, ЕИК *********, по предявения иск с правно основание чл. 266,
ал. 1 ЗЗД разноски в размер на 15741.38
/петнадесет хиляди седемстотин четиридесет и един и 0.38/ лева за държавна
такса и адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК и след съдебна
компенсация.
ОСЪЖДА „КРУЗ” ЕООД, ********* гр. Варна, К.П.З., ЕГН ********** и Е.В.З.,
ЕГН ********** да заплатят на АВГУСТСТРОЙ” ЕООД, ЕИК *********, ОБЩО сумата от 6425.52 /шест хиляди
четиристотин двадесет и пет и 0.52/ лева, за държавна такса и адвокатско
възнаграждение, по иска по чл. 135 от ЗЗД, на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК.
Решението може да се обжалва пред
Варненския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: