№ 6185
гр. София, 15.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-9 СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мария М. Запрянова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Мария М. Запрянова Гражданско дело №
20241100114850 по описа за 2024 година
Страни в производството са ищецът Р. Й. О. с ЕГН **********, гр.
София, ул. ********, чрез адв. Й., и ответникът: „ЗК Лев Инс“ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Симеоновско
шосе“ № 67А.
Предявен е иск с правна квалификация чл.226 КЗ /отм./ за сумите:
- 26 000 лева - обезщетение за неимуществените вреди, изразяващи се
нови болки и страдания, във връзка с проведеното дентално лечение в периода
от м. 04.2023 г. м. 10.2023 г. и свързаните с него оперативни интервенции и
манипулации
- 22 505 лева - обезщетение за причинените имуществени вреди,
представляващи разходи във връзка с лечението на ищцата, заедно с лихва по
чл. 429, ал. 3 КЗ в размер на законната лихва върху сумите по обезщетенията,
считано от 20.08.2024 г. (датата на молбата-претенция до застрахователя) до
окончателното плащане.
В исковата молба ищцата твърди, че е пострадала при ПТП, настъпило
на 05.07.2011г., около 09:00ч„ в гр. София, на бул."Околовръстен път", на 380
м. преди бензиностанция "Еко” в посока от бул. "Климент Охридски" към
бул."Симеоновоко шосе", между л.а. „ВАЗ", модел „2101" с ДК № ********,
управляван от С.И. И. с ЕГН **********, и мотоциклет марка "Чинсун",
модел "КС50Т2”, ДК № ********, управляван от пострадалата ищца Р. Й. О..
ЕГН **********. ПТП настъпило вследствие виновното противоправно
1
поведение на водача И., който, предприемайки маневра „ляв завой", не
пропуснал насрещно движещия се с предимство мотоциклет и го блъснал.
При удара били нанесени телесни увреждания на Р. Й. О..
Гражданската отговорност на виновния водач била застрахована при
ответника по полица № 2251110030668.
Ищцата сочи, че след ПТП била откарана в Специализирана болница за
активно лечение по лицево-челюстна хирургия - гр.София, с оплакване от
кървене в устата и болка в горната челюст, с липса на два зъба и нараняване
на долната устни. След проведените изследвания и консултативни прегледи
със специалисти на пострадалата била поставена диагноза мозъчно
сътресение, разкъсно-контузна рана по вътрешната повърхност на долната
устна срещу централните резци на долната челюст; избити трети горен десен
зъб и първи горен ляв зъб с разкъсно-контузна рана на лигавицата пат тях;
разклащане на втори горен десен зъб; счупване на алвеоларните израстъци на
горната челюст на нивото на първи, втори, четвърти и пети горни десни зъби:
счупване на първи горен десен зъб. Последвало оперативно лечение чрез
зашИ.е на разкъсаната лигавица, репозициониране на 11 и 12 зъби и поставяне
на шина на 11 и 12 зъби. Болничното лечение на Р. О. продължило в Клиника
по неврохирургия МБАЛСМ „Пирогов" НАД - гр.София. Носела шийна яка,
около двадесет дни по препоръка на лекарите. След около месец пострадалата
била приета за лечение на избити зъб 13 и зъб 21 и счупена корона на зъб II в
Клиника по дентална медицина-,,Харизма"- гр.Пловдив. Бил поставен
временен мост от лабораторен компотизит - от отделни корони. Лечението на
пострадалата продължило в Клиника по дентална медицина „Хепидент“,
където бил поставен нов временен мост и циментиране с временен цимент,
обхващащи зъби: 14,12,11,22,23.
За обезщетяване на причинените вреди й е присъдено обезщетение по
влезли в сила съдебни решения: решение по гражданско дело № 5374/2012 г.
по описа на Софийски Градски съд, Първо отделение, 8 състав (въззивна
инстанция: гражданско дело № 2405/2013 г. по описа на Софийски
Апелативен съд. 7 състав), решение по гражданско дело № 24296/2012 г. по
описа на Софийски Районен съд, 39 състав.
Ищцата твърди, че във връзка с ПТП е претърпяла нови болки и
страдания. В началото на 2023г. пострадалата провела консултация с лекар-
2
стоматолог, който й посочил, че е необходима подмяна на стария метало-
керамичен мост в областта на зъби № 13, 12, 11, 21, 22, 23 поради недобра
адаптация на ръбовете на короните около маргиналния венец. Констатирано е
отдръпване на венеца, експозиция на корените на зъбите, в следствие на което
се компрометира пародонталното здраве на мостоносителите (зъбите, на които
се закрепва мостовата контструкция). Последното увеличава риска от
развитие на кариес на мостоносителите и риск от възникване на ендо-
пародонтална патология, което компрометира дългосрочната прогноза.
Наблюдава се също понижаване на захапката поради изтрИ.е на долните зъби,
наблюдават се и вторични кариеси на горните и долните дьвкателни зъби.
Ищцата сочи, че горното е наложило провеждане на многоетапно
дентално лечение, което е извършено в периода от м. 04.2023 г. м. 10.2023 г. и
включва оперативни интервенции и манипулации - по премахване на стар
металокерамичен мост на зъби № 13, 12, 11, 21, 22, 23 и изработване на
временен мост, поставяне на дългосрочен временен мост на зъби № 13, 12, 11,
21, 22, 23, поставяне на дентални импланти в областта на зъби № 13 и 21,
мекотъканни присадки в областта на зъби № 13 и 21, възстановяване на
фронтални зъби № 12, 11, 22, 23 с постоянни циркониеви корони,
възстановяване на фронтални зъби № 13, 21 с постоянни циркониеви корони
върху импланти, лечение на кариес и подмяна на стари дефектни пломби на
зъби № 17,14, 26, 27, 37, 47, възстановяване на зъб № 16 с керамичен овърлей,
повдигане на захапката с депрограматор, бондинг на зъби №
35,34,33,32,31,41,42,43,44,45, премахване на стари металокерамични корони
на зъби № 36 и 46 и изработване на временни, възстановяване на зъби №
37,36,46,47 с циркониеви корони (керамични овърлей). Извършено е и
професионално почистване и полиране на зъбите.
Ищцата твърди, че описаните оперативни интервенции и манипулации
са свързани отново с болки и страдания. Особено силна била болката след
момента, в който действието на упойката престава, както и през следващите
няколко дни. През първите 24 часа след операциите ищцата имала постоянно
кръвотечение в устата, налице били и хематоми по кожата на лицето. След
някои от операциите пострадалата вдигала висока температура и не можела да
спи през нощта. През следоперативните периоди ищцата изпитвала и
постоянен дискомфорт поради необходимостта да спазва стриктни указания
свързани с ограничения при хранене, невъзможност за прием на топли храни и
3
напитки, стриктни правила при спазване на устна хигиена, невъзможност за
каквото и да било физическо натоварване.
За посочените описани по-горе неимуществени вреди пострадалата
твърди, че не е обезщетявана.
Отделно от неимуществените вреди, в резултат на и извършеното в тази
връзка дентално лечение, ищцата търпяла и имуществени вреди,
представляващи разходи във връзка с лечението, съгласно описани фактури в
размер на 22 505 лева, за които също не е обезщетявана.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва иска – прави възражение за изтекла петгодишна погасителна
давност по отношение на предявените искове, считано от датата на настъпване
на застрахователното събитието- 05.07.2011г.; оспорва твърденията, че е
налице нововъзникнало след приключването с влезли в сила решения на г.д.
5374/2012г. по описа на СГС, 1 ГО, 8 с- в, и г.д. 24296/2012г. по описа на СРС,
39 с-в, усложнение на здравословното състояние на Р. Й. О., за което да се
дължи присъждане на ново застрахователно обезщетение; твърдението, че
продължителният оздравителен процес и необходимостта от извършване на
последващи медицински интервенции при ищцата не са били съобразени при
решаването на предходните две дела за процесното събитие; твърдението за
наличие на причинно-следствена връзка на претендираното с исковата молба
усложнение на здравословното състояние на ищцата и настъпилото ПТП;
твърдението за причинно- следствена връзка на претендираните с исковата
молба неимуществени вреди и настъпилото ПТП; оспорва размера на
претендираното обезщетение; оспорва твърдението за причинно-следствена
връзка на претендираните с исковата молба имуществени вреди /разходи/ и
настъпилото на 05.07.2011 г. пътнотранспортно произшествие, както и
претенцията за заплащане на лихва за забава.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства
поотделно в тяхната съвкупност, намира следното от фактическа и
правна страна:
Материалното право на ищеца да търси платеното обезщетение произтича
от разпоредбата на чл. 226 КЗ /отм./, тъй като деликтът, който поражда
вземането на увредения, е осъществен при действието на отменения КЗ.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи, че в периода м.
4
04.2023 г. м. 10.2023 г. е претъпяла описаните имуществени и неимуществени
вреди, които са настъпили в причинно-следствена връзка с
ПТП, настъпило на 05.07.2011г., около 09:00ч. в гр. София, между л.а. „ВАЗ",
модел „2101" с ДК № ********, управляван от С.И. И. с ЕГН **********, и
мотоциклет марка "Чинсун", модел "КС50Т2”. ДК № ********, управляван от
пострадалата ищца Р. Й. О., валидна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ при ответника към датата на ПТП, вреди, размер на
вредите.
С приетия за окончателен доклад като безспорни са отделени следните
факти и обстоятелства:
Ищцата Р. Й. О. е пострадала при ПТП, настъпило на 05.07.2011г., около
09:00ч„ в гр. София, на бул."Околовръстен път", на 380 м. преди
бензиностанция "Еко” в посока от бул. "Климент Охридски" към
бул."Симеоновоко шосе", между л.а. „ВАЗ", модел „2101" с ДК № ********,
управляван от С.И. И. с ЕГН **********, и мотоциклет марка "Чинсун",
модел "КС50Т2”. ДК № ********, управляван от пострадалата ищца Р. Й. О..
ЕГН **********. ПТП настъпило вследствие виновното противоправно
поведение на водача И., който, предприемайки маневра „ляв завой“, не
пропуснал насрещно движещия се е предимство мотоциклет и го блъснал.
При удара били нанесени телесни увреждания на Р. Й. О..
Гражданската отговорност на виновния водач била застрахована при
ответника по полица № 2251110030668.
За обезщетяване на причинените вреди на пострадалата е присъдено
обезщетение по влезли в сила съдебни решения: решение по гражданско дело
№ 5374/2012 г. по описа на Софийски Градски съд, Първо отделение, 8 състав
(въззивна инстанция: гражданско дело № 2405/2013 г. по описа на Софийски
Апелативен съд, 7 състав), решение по гражданско дело № 24296/2012 г. по
описа на Софийски Районен съд, 39 състав.
С решение по гражданско дело № 5374/2012 г. по описа на Софийски
Градски съд относно размера на застрахователното обезщетение за
неимуществени вреди е прието, че същото обезщетява болките и страданията
на ищцата за времето от причиняването на вредоносния резултат до
приключване на устните състезания пред посочената съдебна инстанция. Като
е приложил принципа за справедливост при обезщетяване на
неимуществените вреди, съдът е определил обезщетение за тях в размер на 20
5
000 лева и е отхвърлил иска до предявения размер от 26 000 лева като
неоснователен. По същия начин и в решението по гражданско дело №
24296/2012 г. по описа на Софийски Районен съд, 39 състав, съдът е присъдил
обезщетение от 3398 лева – обезщетение за имуществени вреди от процесното
ПТП, които са били настъпили към датата на приключване на устните
състезания пред първата инстанция /25.06.2013г./.
От събраните по делото доказателства и въз основа на заключението на
съдебно-медицинската експертиза съдът приема за установено следното: В
резултат на настъпилото на 05.07.2011 г. ПТП ищцата е получила травматични
увреждания, изразяващи се в избИ.е на трети горен зъб вдясно и първи горен
зъб вляво, счупване на коронката на първи горен зъб вдясно, счупване на
алвеоларния израстък на горната челюст в областта на няколко зъба, както и
мекотъканни травми в областта на устната лигавица. Установено е, че тези
увреждания са в пряка причинна връзка с настъпилото произшествие. Във
връзка с тях още след инцидента е било проведено дентално лечение, при
което е била изработена мостова конструкция във фронталната област на
горната челюст. През 2023 г., поради необходимост от последваща дентална
намеса, се е наложило свалянето на тази мостова конструкция и извършване
на повторно протетично-хирургично лечение. То е включвало поставяне на
вътрекостни импланти на мястото на избитите зъби, извършване на
мекотъканна присадка, както и възстановяване с циркониеви корони на
засегнатите зъби и на имплантите. Вещото лице сочи, че в съвременната
дентална медицина се използва локално обезболяване, при което пациентът не
изпитва болка, като дискомфортът е свързан единствено с периода на лечение
и възстановяване, който се определя от лекуващия дентален специалист. Сочи
също, че в конкретния случай са използвани циркониеви корони, които имат
висока степен на биологична съвместимост и отговарят на изискванията за
естетика, функция и профилактика.
Разходите в размер на 22 505 лева за извършеното повторно лечение са
пряко свързани с уврежданията, причинени от произшествието, като тяхната
стойност е отразена в приложените по делото финансови документи.
Експертизата подчертава, че оценката на цената на медицинските изделия и
манипулации е въпрос извън медицинската компетентност и се определя от
съответното лечебно заведение според неговия ценоразпис. Предвид
изложеното, съдът приема, че проведените дентални манипулации през 2023г.
са в пряка връзка с настъпилото през 2011г. пътнотранспортно произшествие
и са били необходими за пълното възстановяване на увредените зъби и
нормалните функции на устната кухина, с изключение на посочената
манипулация в позиция 8 на изготвената в заключението към съдебно-
медицинската експертиза таблица, а именно „естетична фотополимерна
пломба х2“, доколкото вещото лице при обсъждане на заключението посочи,
че това описание в счетоводния документ не е достатъчно ясно, за да направи
категоричен извод, че разходът от 600 лева е в пряка причинно-следствена
6
връзка с претърпяното ПТП.
От показанията на св. Р., който живее на съпружески начала с
пострадалата, се установява, че ищцата е търпяла болки и страдания при
осъществяване на лечението през 2023г. Търпяла е сериозно неудобство при
смяната на стария мост, по време на самото лечение, както и след поставянето
на новите корони. Изпитвала е силни болки, след като е преминало действието
на упойката, включително е плачела от болка. Наложило се е да приема
обезболяващи, предписани с рецепта, както и да спазва диета, при която е
трябвало да се храни с меки храни.
Съдът кредитира изцяло заключението към съдебно-медицинската
експертиза и свидетелските показания, тъй като са еднопосочни,
последователни и житейски логични.
От така събраните доказателства се установява, че ищецът е претърпял
имуществени и неимуществени вреди, които са в пряка и непосредствена
връзка с противоправното поведение на застрахования при ответника водач.
Относно обема на подлежащите на обезщетяване вреди при влошаване на
здравословното състояние на пострадалия и възраженията на ответника
относно, че са не са настъпили вреди, които не са обезщетени в предходните
производства между страните:
Ексцес при непозволено увреждане е налице когато впоследствие, след
увреждането, настъпят нови вреди (имуществени и/или неимуществени) или
съществено влошаване на състоянието на пострадалия, които обстоятелства не
са били налице към момента на увреждането, поради което не са могли да
бъдат взети предвид при определяне на обезщетението. Съгласно т. 10 от
ППВС № 4/30.10.1975 година при това положение за увреденото лице
възниква ново право на обезщетение за новите вреди, но само ако те се
намират в причинна връзка с увреждането и ако при присъждането на
първоначалното обезщетение тези вреди не са били взети предвид или
съобразени. Правото на обезщетение за вреди от ексцес от непозволено
увреждане възниква само ако са налице останалите предпоставки за
реализиране на отговорността на делинквента. Когато се претендират такова
обезщетение, то на доказване подлежат новите вреди и дължимото се за тях
обезщетение. При това отговорността на делинквента за новите вреди е в
същите рамки, в които той носи отговорност за първоначалните вреди,
настъпили в резултат на увреждането. В случаите, когато отношенията между
страните по повод на първоначалните вреди са разрешени с влязло в сила
решение, въпросът за наличието на основанието за реализиране на
отговорността на делинквента и обема, в който той е задължен да обезщети
вредите, е разрешен със сила на присъдено нещо. Новите вреди, за които може
да се претендира обезщетение за ексцес трябва да се различават от бъдещите
такива. Последните са вреди, които не са били настъпили към момента на
увреждането и/или определянето на първоначалното обезщетение за него, но с
оглед обичайното развитие на нещата и последиците от увреждането
7
последващото им настъпване може да бъде предвидено със сигурност и те
могат да бъдат и са взети предвид при определяне на първоначалното
обезщетение. Поради това вземането за обезщетение от вреди за ексцес
възниква когато тези вреди не са били съществували към момента на
увреждането и/или пък настъпването им не е било сигурно и предвидимо,
поради което не са били взети предвид при определяне на първоначалното
обезщетение, в който смисъл е посочената по-горе т. 10 от ППВС №
4/30.10.1975 година /в този смисъл е и Решение № 123 от 5.03.2025 г. на ВКС
по к. гр. д. № 2177/2023 г./. Следва да се подчертае, че при ексцес за
пострадалия възниква ново вземане за обезщетение, различно от
първоначалното, на което би имал право. То произтича от новото състояние,
свързано с появата на ново страдание и/или съществено утежняване на
старите страдания, обусловено е от обективното проявление на последващо
влошаване на здравето като негативна качествена промяна на полученото
увреждане. На репариране подлежат новите вреди. По отношение на тях
съдът преценява дали влошаването е предизвикало нови болки и страдания
или е увеличило интензитета на страданието от старото състояние. При
оценка на подлежащите на обезщетяване вреди съдът трябва да съобрази само
тези от влошаване на здравословното състояние, а не от цялостното
увреждане на здравето, като изключи от репарацията тези, които предхождат
настъпването на ексцеса. Дължимо е обезщетение само за влошеното
здравословното състояние в сравнение с първоначалното и само ако се намира
в причинна връзка с увреждането и не се дължи на други фактори и причини.
Обезщетението за новите неимуществени вреди се преценява съобразно
правилото на чл. 52 ЗЗД и при спазване критериите за определяне на
справедливия паричен еквивалент, разяснявани многократно в константната
практика на ВКС. /в този смисъл е Решение № 137 от 22.05.2025 г. на ВКС по
к. т. д. № 1787/2024 г./
В случая в сравнение с уврежданията, получени непосредствено при
пътната злополука, е налице влошаване на здравословното състояние на
ищеца. В заключението към СМЕ е направен категоричен извод, че
посочените усложнения в здравословното състояние на ищеца, са в пряка и
непосредствена връзка с травмите, получени при произшествието.
Същевременно видно от цитираните решения решение по гражданско дело №
5374/2012 г. по описа на Софийски Градски съд и по гражданско дело №
24296/2012 г. по описа на Софийски Районен съд, 39 състав, предходно
присъдените обезщетения за имуществени и неимуществени вреди касаят
само тези, които са били настъпили към момента на приключване на устните
състезания пред съответната инстанция, като това е изрично подчертано в
решението на СГС. С тези решения не са присъдени обезщетения за бъдещи
вреди, чието настъпване е било сигурно и неизбежно с оглед състоянието на
пострадалия, към като към момента на постановяването им не е могло да се
предвиди, че настъпи влошаване в здравословното състояние на ищцата и ще
са необходими нови медицински интервенции за преодоляването му. Въз
8
основа на заключението към съдебно-медицинската експертиза и становището
на вещото лице при обсъждането в о.с.з, съдът намира, че посочените
медицински интервенции не представляват просто етап от лечението, който да
е предвидим. Неоснователни са възраженията на ответника за отсъствие и
недоказаност на влошаване на здравословното състояние на ищеца. Новите
медицински манипулации, посочени от вещото лице, са били необходими и са
причинили нови допълнителни морални страдания, които подлежат на
обезщетяване.
Относно неимуществените вреди: Съгласно разпоредбата на чл. 226 КЗ
/отм./ във връзка с чл. 45 и чл. 52 ЗЗД застрахователят отговаря в границите на
отговорността на делинквента за причинените на увреденото лице вреди,
включително неимуществени. Тези вреди се определят по справедливост – арг.
от чл. 52 ЗЗД, като принципът на справедливостта следва да бъде приложен не
абстрактно, а в зависимост от конкретните по делото обстоятелства, отчитащи
характера и тежестта на увреждането, начина на причиняването му,
продължителността и интензитета на търпените болки и страдания, тяхната
интензивност във времето, последиците за личния и социален живот на
пострадалия. В този смисъл са и задължителните разяснения в т. ІІ от ППВС
№ 4/68, както и в трайната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290
ГПК.
В настоящия процес се претендират обезщетения за ексцес – т.е. ново
влошаване на здравословното състояние, проявило се години по-късно, и
довело до нови неимуществени вреди. Съгласно т. 10 от ППВС № 4/30.10.1975
г. и константната съдебна практика, при настъпване на такива нови вреди
пострадалият има самостоятелно право на обезщетение, ако е доказана
тяхната пряка причинна връзка с първоначалното увреждане. От приетото
заключение на съдебно-медицинската експертиза и от свидетелските
показания, кредитирани от съда като последователни и житейски логични, се
установява, че през периода м. 04.2023 г. – м. 10.2023 г. ищцата е преминала
през нов комплекс от протетично-хирургични манипулации: сваляне на стария
мост, поставяне на дентални импланти, извършване на мекотъканни присадки,
възстановяване с циркониеви корони, лечение на вторични кариеси и
повдигане на захапката. Манипулациите са били продължителни, съпроводени
с оперативна намеса, болки, кръвотечение, отоци и хематоми по лицето,
повишена температура, невъзможност за спокоен сън и необходимост от
прием на обезболяващи. Пострадалата е била поставена в състояние на
постоянен дискомфорт, ограничения при хранене и при ежедневните
социални контакти. Съдът приема, че така установените обстоятелства
представляват ново по обем и по качество влошаване на здравословното
състояние на ищцата, което е в пряка причинно-следствена връзка с
първоначалните травми от процесното ПТП. То не е било предвидимо и не е
могло да бъде отчетено при предходните съдебни производства, поради което
представлява самостоятелно основание за обезщетяване като ексцес.При
определяне на дължимия размер съдът съобразява: характера и тежестта на
претърпените през 2023 г. медицински интервенции, които имат висок
интензитет на болкови изживявания; продължителността на лечението – близо
9
шест месеца, включващи многократни процедури; въздействието върху
психиката на пострадалата, която отново е преживяла тревога, страх и
несигурност за резултатите от лечението. Като взе предвид всички тези
обективни критерии и отчитайки принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД,
съдът намира, че справедливият паричен еквивалент за претърпените нови
болки и страдания възлиза на 26 000 лева.
Относно имуществените вреди: от представените писмени
доказателства /фактури и фискални бонове/ се установява, че стойността на
проведените дентални манипулации и лечение е в размер на 22 505 лева.
Съгласно посоченото от вещото лице – дентален лекар, извършените
манипулации, описани последователно в СМЕ, са били необходими за
правилното лечение на ищцата. От тази сума следва да се изключи единствено
посочената манипулация в позиция 8 на изготвената в заключението към
съдебно-медицинската експертиза таблица, а именно „естетична
фотополимерна пломба х2“, доколкото вещото лице при обсъждане на
заключението посочи, че това описание в счетоводния документ не е
достатъчно ясно, за да направи категоричен извод, че разходът от 600 лева е в
пряка причинно-следствена връзка с претърпяното ПТП.
Неоснователно е възражението на ответника, че за поставените коронки
е следвало да се използва по-евтин материал, доколкото се касае за предни
зъби, като вещото лице открито съдебно заседание посочи, че в тези случаи
циркониевите корони са за предпочитане не само от естестическа гледна
точка, но и поради по-добрата съвместимост на материала с човешкото тяло.
Относно възражението за погасителна давност: съгласно т. 4 от
Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 1/2014 г., ОСТК
погасителната давност по иск за обезщетение за вреди от влошаване на
здравословното състояние на увредения, вкл. по прекия иск срещу
застрахователя, започва да тече от момента на проявяване на тези вреди.
Съображенията са, че няма непозволено увреждане без вреда и доколкото не е
настъпила вредата - влошаване здравословното състояние на пострадалия,
липсва осъществен деликт и не е налице възникнало право, което да се
погасява по давност.
Следва да се посочи, че в общия случай при настъпили вреди от
застрахователно събитие, за което се дължи обезщетение по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите при действието на КЗ /отм/,
моментът на изискуемостта им е от датата на деликта. Но в случай, че се касае
за изменение в състоянието на пострадалия или за изменение в стойността на
престацията, което налага нови имуществени разходи и тази бъдеща прогноза
не е била съобразена при първоначалното определяне на обезщетението за
имуществени вреди, е налице хипотезата на ексцес, като за новите
имуществени вреди пострадалият от деликта може да иска съответстващо на
тях обезщетение от момента на проявление на изменението, съвпадаща с
датата на извършване на съответния разход за лекарства, лечение,
рехабилитация и т.н. В случая лечението е продължило в периода м.04.2023г.-
10
м.10.2023г. и съответно – вредите са настъпили в този период. Съдът приема,
че вземането се погасява с общата 5-годишна давност, която е започнала да
тече от датата на приключване на лечението на 29.04.2023г. и следователно
към датата на предявяване на исковата молба – 20.12.2024г. – не е изтекла,
поради което възражението за погасяване по давност на вземането е
неоснователно.
Относно датата, от която се дължи законна лихва: В случая приложимият
закон е КЗ /отм./. По отношение на неимуществените вреди при ексцес
лихвата за забава се дължи от момента на влошаване на здравословното
състояние, т.е. от датата на настъпване на усложненията. Това е моментът, в
който възниква новото увреждане и длъжникът изпада в забава ex lege по чл.
84, ал. 3 ЗЗД. Отговорността на застрахователя е функционално обусловена от
отговорността на делинквента, поради което той дължи лихвата при същите
условия. В процесуален план обаче, предвид диспозитивното начало, съдът
присъжда лихвата от датата, посочена в исковата молба. Относно
имуществени вреди началният момент на дължимата лихва при ексцес е
различен, а именно - от момента на извършването на разхода. Правото на
обезщетение за този вид вреди възниква с настъпването на самата вреда, тъй
като тогава се завършва фактическият състав на деликта. С извършването на
разхода от страна на пострадалия застрахователят по застраховка „Гражданска
отговорност“ на деликвента, изпада в забава без покана на основание чл. 84,
ал. 3 ЗЗД и дължи обезщетение за забавено плащане по чл. 86 ЗЗД. /така в
Решение № 50059 от 20.10.2023 г. на ВКС по т. д. № 1647/2022 г., II т. о., ТК/.
Следователно в случая, при съблюдаване на принципа на диспозитивното
начало, обезщетение за забава се дължи от посочената в исковата молба дата
20.08.2024г. до изплащане на сумата.
Относно разноските:
Предявен е иск с цена 48505 лева, който съдът е намерил за основателен
за 47905 лева.
Претендира се адвокатско възнаграждение с ДДС за предоставена
безплатна правна помощ на ищцата от Адвокатско дружество „Й. и Е.“,
БУЛСТАТ *********, гр. София, ул. ******** по реда на чл.38, ал.1, т.2 ЗА.
Представя се доказателство за регистрирация на адвокатското дружество по
ЗДДС. Претендират се и разноски за държавна такса – 1940,20 лева и
възнаграждение за вещо лице – 400 лева.
Ответникът претендира разноски в общ размер 940 лева, от които 540
лева – юрисконсултско възнаграждение и 400 лева – депозит за вещо лице.
Съдът, като отчита решението от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22
г., както и чл.7, ал.2, т.4 НВАР, фактическата и правна сложност на делото,
обема събрани доказателства и извършени процесуални действия, цената на
иска и приключването на производството в 1 съдебно заседание, намира, че
следва да определи адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА за адвоката
на ищеца в размер на 4530 лева без ДДС или 5436 лев с ДДС. По отношение
на въпроса дали в тази хипотеза следва да се присъди ДДС е образувано
11
тълкувателно дело, по което не е постановено решение, както и е отправено
преюдициално запитване до СЕС. Настоящият състав споделя становището, че
възнаграждението по чл. 38, ал. 2 ЗАдв представлява възмездна доставка и
следва да се начислява ДДС, когато е доказано, че адвокатът е регистриран по
ЗДДС. Предвид изложеното, на процесуалния представител на ищеца следва
да се присъди сумата 5368,87 лева с ДДС, на ищеца следва да се присъди
сумата 2311,30 лева – разноски,
а на ответника следва да се присъдят разноски в общ размер 11,63 лева,
съразмерно с отхвърлената част от иска.
Воден от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗК Лев Инс“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. "Симеоновско шосе“ № 67А, да плати на Р. Й.
О. с ЕГН **********, гр. София, ул. ********, на основание чл.226, КЗ /отм./
сумите:
- 26 000 лева - обезщетение за неимуществените вреди, изразяващи се
нови болки и страдания, във връзка с проведеното дентално лечение в периода
от м. 04.2023 г. м. 10.2023 г. представляващи ексцес, настъпил в пряка
причинно-следствена връзка с ПТП от 05.07.2011г., около 09:00ч. в гр. София,
на бул."Околовръстен път", на 380 м. преди бензиностанция "Еко” в посока от
бул. "Климент Охридски" към бул."Симеоновоко шосе", между л.а. „ВАЗ",
модел „2101" с ДК № ********, управляван от С.И. И. с ЕГН **********, и
мотоциклет марка "Чинсун", модел "КС50Т2”, ДК № ********, управляван от
пострадалата ищца Р. Й. О., ведно със законната лихва от 20.08.2024 г. до
окончателното плащане.
- 21 905 лева - обезщетение за причинените нови имуществени вреди -
разходи във връзка с новото лечение на ищцата, представляващи ексцес,
настъпил в пряка причинно-следствена връзка с описаното ПТП, ведно със
законната лихва от 20.08.2024 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска в тази част за сумата над 21 905 лева до предявения размер от 22 505
лева.
ОСЪЖДА „ЗК Лев Инс“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. "Симеоновско шосе“ № 67А, да плати на
Адвокатско дружество „Й. и Е.“, БУЛСТАТ *********, гр. София, ул.
********, по реда на чл.38, ал.2 ЗА ,сумата 5368,87 лева - адвокатско
възнаграждение с ДДС.
ОСЪЖДА „ЗК Лев Инс“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
12
управление: гр. София, бул. "Симеоновско шосе“ № 67А, на основание чл.78,
ал.1 ГПК да плати на Р. Й. О. с ЕГН **********, гр. София, ул. ********,
сумата 2311,30 лева – разноски, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА Р. Й. О. с ЕГН **********, гр. София, ул. ********, да плати
на „ЗК Лев Инс“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. "Симеоновско шосе“ № 67А, сумата 11,63 лева, – разноски,
съразмерно с отхвърлената част от иска.
Посочената банкова сметка от ищеца за плащане на присъдените суми е
IBAN: BG ********.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
13