Решение по адм. дело №297/2025 на Административен съд - Враца

Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административно- процесуалния кодекс /АПК/, във връзка със Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ и във вр.с Наредба № 3 от 10.03.2023г. за условията и реда за прилагане на интервенциите под формата на директни плащания, включени в стратегическия план, за проверките, намаленията на плащанията и реда за налагане на административни санкции, издадена от министъра на земеделието /обн. ДВ бр.23/14.03.2023г./.

Образувано е по ЖАЛБА на „Т.К.“ ООД ***, представлявано от * П.Н.Н., чрез пълномощник – *  Ц.С. ***, против Уведомително писмо изх.№ 02-060-2600/2084 от 02.06.2025 г. на  Изпълнителния Директор на ДФ /Държавен Фонд/ “Земеделие“ – гр. София, за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по интервенциите, обвързани с площ за кампания 2023, в частта в която е намалена субсидията за сумата от 21 851 лв. по Заявление за подпомагане с УИН 06/280723/92631, в частта по Еко-НИП /Еко схема за намаляване използването на пестициди/.

В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност на оспорения акт, в оспорената част, поради издаването му при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и нарушение на материалния закон. Твърди се нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4  от АПК с доводи за липса на фактически и правни основания за издаване на акта, т.е. липса на мотиви. Сочи се нарушение на процесуалните правила, тъй като ДФ „Земеделие“ не е уведомил дружеството за започване на производството, в нарушение на чл. 26, ал. 1 от АПК не била предоставена възможност на дружеството да представи становище или доказателства преди издаването на акта, не били събрани служебно всички относими доказателства в противоречие на чл. 35 АПК.  Излагат се и доводи, че с Възражение относно намалената сума по Еко-НИП, са представени разходо-оправдателни документи и други съпътстващи ги документи, и е поискано те да бъдат признати. Иска се отмяна на акта в оспорената част. Претендират се разноски.

В съдебно заседание /с.з./ оспорващият се представлява от пълномощника – * Ц.С., който поддържа жалбата по изложените в същата съображения. Твърди се, че актът в оспорената част, е издаден в нарушение на административно-производствените правила и при неправилно приложение на материалния закон. Претендира присъждане на разноски, за което се представя списък /л.165/.

Ответникът по жалбата – Изп.Директор на ДФ "Земеделие"-София, чрез пълномощник - ** Д.П., в писмено Становище /л.158/ оспорва жалбата. Излага аргументи за неоснователност на жалбата и моли да бъде оставена без уважение, а оспореният акт – УП /уведомителното писмо/  да бъде потвърден, като правилен и законосъобразен. Поддържа се, че кандидатът не е спазил изискването да са използвани феромонови уловки, подходящи за Практика 2, онагледени в таблица 19.3 от УП /стр.20/33 от УП/ и това е основанието за намалението на финансово подпомагане на основание чл. 88, т. 7 от Наредба № 3/10.03.2023г. Сочи, че не са представени разходо-оправдателни документи за закупените феромонови уловки и не е посочено, кои препарати са използвани. При условията на евентуалност се прави  възражение за прекомерност на адв. възнаграждение.

По делото е приложена от ответника административната преписка, съдържаща: Уведомително писмо /УП/ изх. № 02-060-2600/2084 от 02.06.2025г. /от 33 стр./, ведно с известие за доставяне, Заявление за подпомагане 2023, форма за ЕТ/Юридически лица, УИН 06/280723/92631, ведно с приложения,  Декларация от управителя на жалбоподателя с приложения – таблица и фактури /л.25-111/. Представено е и Решение от заседание на УС, съгласно Протокол № 228/07.05.2024г. за избиране на Изп.Директор на ДФЗ /л.24/. Допълнително от ответника са представени с придружително писмо /л.120/ -  2бр. писма до БАБХ  и 2 бр. писма от БАБХ с приложения /л.121-153/. От страна на жалбоподателя са приложени с жалбата – възражение /л.9/ с приложения – фактури, сертификати, заявка договор /л.10-20/.

  Настоящият съдебен състав, като се запозна с доводите на страните и доказателствата в административната преписка и допълнително представените с жалбата, и след служебна проверка съгласно разпоредбата на чл. 168  АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

  Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, като депозирана в 14-дневния срок от съобщаването на уведомителното писмо и насочена срещу годен за съдебно оспорване индивидуален административен акт, засягащ неблагоприятно правната сфера на адресата си, за който е налице правен интерес от търсената защита. Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Жалбоподателят „Т.К.“ ООД ***, с * П.Н.Н., е ** , като има подадено Общо заявление за подпомагане с вх. № ** /17.05.2023г., УРН **  /л.60/, с УИН 06/280723/92631, в ОД-***, ОСЗ-*** към ДФ „Земеделие“.

Подадено е Заявление за подпомагане 2023 Форма за ЕТ/ Юридически лица на 10.07.2023г. /л.65гръб-67/, с интервенции за подпомагане: „Основно подпомагане на доходите за устойчивост“ /ОПДУ/, „Обвързано с производството подпомагане на доходите за протеинови култури /ИПК/ и „Еко схема за намаляване използването на пестициди“ /Еко-НИП/. Приложени са таблици за използване на парцели 2023 и Таблица Еко схеми 2023 за * Б., Б., Д., М., Р. и С. /л.68-73/. Съгласно Таблица за заявени площи по интервенция 2023 /л.74/ са заявени по „ОПДУ“ 885.22 ха, по „ИПК“ 2.15 ха и по „Еко-НИП“ 879.04 ха, с култури: мека пшеница – зимна,  царевица за зърно, слънчоглед, люцерна и  площи с угари /л.74гръб/.

 Подписани от управителя на кандидата за подпомагане „Т.К.“ ООД са съответните документи /л.75-77/. Извършени са автоматични проверки на въведените данни /л.78/, при които са открити несъществени грешки в заявлението, а именно – заявена е по-голяма площ в сравнение с допустимата за дадена геометрия /слой „Обединени кадастри с правно основание“/. Площи без правно основание се считат за наддекларирана площ.

На 21.12.2023г. управителя на дружеството подал Декларация за подпомагане /л.98-99/ с приложена таблица /л.100-101/ и фактури /л.102-111/.

Последвало издаването на оспореното частично по делото УП с изх. № 02-060-2600/2084/02.06.2025г. /л.79-81/ с приложения /л.81гръб-л.95/. В УП в Таблица 1 е посочено, че по Еко-НИП от поисканата сума 89 875.15 лв. е намалена със сумата от 21 851.84 лв. /оспореното намаление/ и е оторизирана сума в размер на 67 933.31лв. По ОПДУ исканата сума 175 432.90 е намалена с 63.42 и е оторизирана сума 175 369.48 лв. По ИПК исканата сума 612.54 не е намалена 0 лв. и е оторизирана сумата 612.54 лв.

УП е получено в същия ден на 02.06.2025г. /л.59/, като жалбата против УП е подадена на 13.06.2025г. /л.25/.

От горепосочените документи, приложени към адм. преписка, се установява, че жалбоподателят „Т.К.“ ООД е кандидатствал по директни плащания за Кампания 2023, включително по Еко-схема „Еко-НИП“. С оспорения акт ДФЗ е намалил дължимото плащане по „Еко-НИП“ с 21 851 лв., фактически приемайки, че кандидатът не е изпълнил Практика 2 (феромонови уловки) и/или не е представил в срок изискуемите документи, като не е доказал причина за пропуска. В уведомителното писмо са цитирани разпоредби от ЗПЗП, Наредба № 3/10.03.2023 г. и регламенти на ЕС, но не са индивидуализирани конкретните факти: кои площи, кои документи липсват, защо се приема неизпълнение и как е определено именно това намаление.

Съгласно чл. 88 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите под формата на директни плащания, включени в Стратегическия план, за проверките, намаленията на плащанията и реда за налагане на административни санкции, ДФ „Земеделие“ намалява размера на плащането, отказва плащане и в случаите по глава пета, раздел VI от ЗПЗП налага административни санкции по интервенциите в чл.1, ал.2, в предвидените в тази разпоредба хипотези, поради което оспореното УП е валиден административен акт, издаден от териториално и материално компетентен орган. Същото е подписано от Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“. Съгласно чл. 20, т. 2 и 3 от ЗПЗП, Изпълнителният директор на ДФЗ организира и ръководи дейността на фонда и го представлява. Съобразно чл. 20а, ал. 1 и 2 от същия закон, Изпълнителният директор на фонда е Изпълнителен директор на Разплащателната агенция (РА), като организира и ръководи нейната дейност и я представлява. Във  връзка с  компетентността на органа е приложено по делото Решение от заседанието на Управителния съвет, съгласно Протокол № 228 от  07.05.2024 г. на МЗХ, ДФЗ, с което избран изп. директор ДФ“Земеделие“.

При извършения контрол за валидност на оспореното УП съдът констатира, че същото е издадено от Изпълнителния директор на ДФЗ. Съгласно чл. 20а от ЗПЗП, изпълнителният директор организира, ръководи дейността и представлява Разплащателната агенция, която по дефиницията на § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове. Няма нарушение на чл.146 т.1 от АПК.

Оспореният административен акт е издаден в изискуемата писмена форма и съдържа подпис на издателя си. Видно е обаче, че с уведомителното писмо, в оспорената част, административният орган не е спазил императивното изискване на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за мотивиране на административния акт. Проверката на съдържанието на същия, сочи на липса на ясни и конкретно посочени фактически и правни основания за издаването му, относно отказаната сума. Касае се за задължителни реквизити, отсъствието на които възпрепятства адекватната защита на заявителя, както и съдебната преценка за материално-правна законосъобразност на процесното УП. Видно от Таблица 1 /л.27/: Оторизирани суми (в лева) от уведомителното писмо, исканата сума по интервенция Еко-НИП в размер на 89 785.15 лв. е намалена с 21 851.84 лв. Намалението е посочено в колона „3“ /три/. За колона 3 разяснението под таблицата в „Съдържание на Таблица 1“  е твърде общо и са посочени няколко основания, а именно: „В колона „Намаление“ се отчитат намаления на субсидията в резултат на извършени проверки съгласно чл. 70 от ЗПЗП, административни санкции съгласно чл. 76 от ЗПЗП, намаления съгласно чл. 82, чл. 83 и чл. 88 т.1, т.4-8 от Наредба № 3 от 10.03.2023г. за условията и реда за прилагане на интервенциите под формата на директни плащания, включени в Стратегическия план, за проверките, намаления на плащанията и реда за налагане на административни санкции и намаления съгласно чл. 17 от Регламент /ЕС/ 2021/2116, когато е приложимо“. Още тук е следвало ясно да се посочи на какво основание е намалението, а не тълкуването да стане по труден и сложен път чрез и от приложените таблици към писмото, където също не е ясно и разбираемо посочено на какво точно основание е намалението, а това се посочва ясно едва в Становището /л.159/, че основанието е по чл. 88 т. 7 от Наредбата, когато кандидатът за подпомагане не отговаря или не е спазил изискванията, определени в глава втора в Наредба № 3. В този текст са посочени две алтернативи със съюза „или“.

"Или" е съюз, който се използва за свързване на части от изречението, като посочва взаимно изключващи се или заменяеми факти, състояния или действия. Също така служи за присъединяване на уточняващи части или за изразяване на алтернатива. В случая също не е ясно уточнено точното правно основание за намалението. Налице е нарушение на чл. 146 т. 2 от АПК.

Доказателствата по делото сочат и на допуснато от административния орган съществено нарушение на административно-производствените правила и по-конкретно на принципа за изясняване на фактите и обстоятелствата, залегнал в разпоредбата на чл. 35 от АПК. Съгласно тази разпоредба, индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. В случая административният орган е игнорирал напълно установения в чл. 7, ал. 1 и 2 от АПК основополагащ принцип за действие на административните органи - принципа на истинност. Той задължава органът да вземе предвид всички действителни факти от значение за случая. Данните по преписката сочат, че в случая това задължение не е изпълнено. Органът фактически се е позовал на общо твърдение за „непредставени в срок документи“ и „липса на доказана причина“. Не е изследвано:

– какви конкретно документи са изискуеми по Наредба № 3 за „Практика 2“ (напр. фактури/протоколи/договори за феромонови уловки, доказателства за разполагане и период на действие);

– дали тези документи съществуват и са могли да бъдат представени (вкл. след изтичане на срока);

– имало ли е обективни пречки (напр. технически, логистични, административни) и своевременно ли е поискано съдействие/продължаване;

– най-важното: реално изпълнена ли е практиката на терен и постигнат ли е екологичният ефект, който е цел на мярката.

Когато санкцията засяга публични средства и професионална дейност, органът носи тежестта да установи фактическите основания по начин, който позволява съдебен контрол. Това в настоящият случай не е сторено.

По преписката липсват данни жалбоподателят „Т.К.“ ООД да е бил надлежно уведомен за започване на производството по издаване на индивидуалния акт в оспорената част (намаление по „Еко-НИП“) и да му е предоставена реална възможност да изложи факти и да представи доказателства преди постановяване на акта. Това е съществен порок, защото засяга упражняването на правото на защита и може да промени крайния резултат.

Действително в Наредба № 3/10.03.2023г. не е предвидена възможност за поправка или допълване на декларацията за подпомагане, но в общата част на АПК има разпоредба която е приложима в случая, а именно чл. 30 от АПК „Отстраняване на недостатъци в искането“. В разпоредбата на чл. 30 ал. 2 от АПК е посочено, че ако искането не удовлетворява останалите изисквания на закона, заявителят се уведомява да отстрани недостатъците в тридневен срок от съобщението за това с указание, че неотстраняването им ще предизвика прекратяване на производството /или отказ в тази част/, като в ал.3 е уточнено, че срокът за произнасяне започва да тече от датата на отстраняване на нере-довностите. Декларацията за подпомагане е подадена на 21.12.2023 г., а УП е от 02.06.2025 г., т.е. имало е достатъчно време за даване възможност на декларатора да уточни, посочи и подаде необходимите документи, които е пропуснал независимо по каква причина. Нарушение на чл. 146 т. 3 от АПК.

Намалението е постановено и при неправилно приложение на материалния закон, съгласно чл. 146 т. 4 от АПК, поради следните съображения: съгласно чл. 41, ал. 1 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г., земеделските стопани могат да бъдат включени и да получат подпомагане по еко-схема „Еко-НИП“ (намаляване използването на пестициди), когато прилагат определени екологично насочени земеделски практики, включително Практика 2 – използване на феромонови уловки. Нормата изисква тези практики да се изпълняват на заявените площи, като се използват продукти за растителна защита, разрешени от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), съгласно публичния регистър на разрешените активни вещества и феромони.

От приложените таблици към оспореното УП фактически се установява, по труден и сложен тълкувателен път, че ДФ „Земеделие“ е приел, че жалбоподателят „Т.К.“ ООД не е представил в срок доказателствени документи за прилагането на Практика 2, поради което е извършил намаление на финансовото подпомагане в размер на 21 851.84 лв.

Органът обаче не е доказал по безспорен начин, че еко-практиката не е била фактически изпълнена, нито е извършил индивидуална проверка на място или анализ на конкретните площи, за които се твърди неизпълнение. В оспорения акт липсват данни за дата, площ, култура, вид и количество на използвани или неизползвани средства за растителна защита, което препятства извода за действително неизпълнение на изискванията по чл. 41, ал. 1 от Наредбата.

Нормата на чл. 41 от  посочената Наредба изисква проверка за фактическо изпълнение, а не само за документална изрядност. Самото непредставяне на документ в срок не е равнозначно на неизпълнение на практиката, ако е налице реално прилагане на мерките на терен. При наличие на спор относно закъснение или непълни документи, административният орган е длъжен да извърши допълнителна проверка и да оцени дали закъснението обективно възпрепятства контрола или реално е компрометирало изпълнението на целта на мярката. Такава преценка не е направена. В оспореното уведомително писмо липсват конкретни мотиви относно кои площи не отговарят на изискванията на чл. 41, ал. 1 от Наредбата; какви проверки са извършени; как е установено, че практиката не е приложена; и на какво основание е изчислен размерът на финансовата корекция. Административният орган се е ограничил до преписване на общите разпоредби на Наредбата и Регламент (ЕС) 2021/2115, без индивидуализирана фактическа основа. Това представлява немотивираност по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и нарушава принципа на обоснованост на административните актове.

Подобен акт, лишен от фактическа конкретика, не подлежи на ефективен съдебен контрол, тъй като съдът не може да провери причинно-следствената връзка между установените факти и извода на органа.

Освен това, при определяне на санкцията, органът не е приложил принципа на съразмерност по чл. 6 АПК. Намалението от 21 851.84 лв. е наложено механично, без да се оцени дали пропускът в срока е довел до реална невъзможност за проверка или до липса на екологичен резултат. Административната мярка е по същество наказателна, но не е съобразена с действителната тежест на нарушението и целта на закона.

Следователно, приложението на чл. 41 от Наредба № 3 е формално и неправилно, тъй като не се основава на конкретни факти и не отчита целта на мярката - насърчаване, а не санкциониране на устойчиви практики.

В тази връзка съдът споделя и практиката на ВАС на РБ – Решение № 8278/21.07.2021 г. по адм.дело. № 5119/2021 г., според което „липсата на индивидуална оценка и автоматично прилагане на санкция при непълни документи, без проверка дали практиката е реално изпълнена, представлява нарушение на чл. 35 АПК и основание за отмяна на акта“. Също така, в Решение № 6633/2021 г. на ВАС на РБ се приема, че „съразмерността между тежестта на нарушението и наложената санкция е императивно изискване на административния процес“.

Ето защо съдът намира, че в конкретния случай липсата на фактическа проверка, недаване възможност за допълване на декларацията за подпомагане по реда на чл. 30 ал. 2 от АПК, неясната мотивираност на уведомителното писмо и формалното приложение на чл. 41 от Наредба № 3/10.03.2023 г. водят до неправилно приложение на материалния закон и до противоречие с целта на закона съгласно чл. 146 т. 5 от АПК и на европейската уредба. УП в частта с която е извършена оторизация и е намалено финансовото подпомагане по интервенция/еко-схема „Еко-НИП“ за кампания 2023г. в размер на 21 851.84 лв. е издаден при неправилно приложение на материалния закон и в противоречие с целта на Наредбата и Регламент (ЕС)2021/2116.

   Оспореният акт УП № 02-060-2600/2084 от 02.06.2025г.  не съдържа яснота: не е посочено точно и ясно конкретното правно основание на намалението, не е посочено кои парцели/култури са засегнати, кои точно документи липсват, какъв е пропуснатият срок, защо закъснението компрометира изпълнението на „Практика 2“ относно изискването за използване на феромонови уловки и как е калкулиран размерът на намалението 21 851.84 лв. Липсата на индивидуализирани факти и съображения обезсмисля съдебния контрол, тъй като съдът не може да провери връзката между фактите и правните изводи.

Наредба № 3/10.03.2023 г. въвежда срокове за представяне на доказателства, но административната цел на „Еко-НИП“ е реално ограничаване на употребата на пестициди чрез конкретни практики. Следвало е да се приложи чл. 30 ал. 2 от АПК, което не е сторено и с което фактически е допуснато съществено процесуално нарушение, както се посочи  и по-горе.

Ако практиката е фактически изпълнена, но документите са представени със закъснение, органът не може автоматично да приеме неизпълнение и същия е длъжен да провери дали закъснението реално препятства контрола и води до несигурност относно изпълнението.

Трябва да се прецени и виновността/обективните пречки – напр. забавяне от доставчик, грешка в указания, техническа неизправност, която кандидатът е опитал да преодолее, или пропуск да се изпратят относимите документи, както се сочи във възражението и жалбата против УП. В преписката липсва такава индивидуална оценка. Не са събрани доказателства дали на терен има (или е имало) феромонови уловки, кога са разположени и как функционират спрямо биологията на вредителя. Липсва и обяснение защо евентуалното закъснение прави невъзможна проверката или обезсмисля практиката. Следователно изводът за „неизпълнение“ е преждевременен и формален.

Следва да се отбележи отново, че Декларацията за подпомагане е подадена на 21.12.2023 г., а УП е издадено на 02.06.2025 г., т.е. имало е достатъчно време, повече от година, за извършване на проверка на място или даване на указания по реда на чл. 30 ал. 2 от АПК.

Самата Декларация за подпомагане от 21.12.2023г. на жалбоподателят „Т.К.“ ООД, не е цитирана изобщо в УП. В Таблица 19.1 към УП /стр.16/33 от УП, на л.41 от делото/ е посочено, че е подадена Декларация по ЕКО-НИП, като има съответствие между данни от декларацията в СЕУ и заредените данни в ИСАК. Посочено е също, че са представени разходо-оправдателни документи, както за Практика 1, така и за Практика 2. Посочени са в Таблица 19.2 /л.42/ ПРЗ /препарати за растителна защита/ и феромонови уловки, като от списъка не е ясно, кой от тях е ПРЗ и има ли декларирана форомонова уловка, като действително  в т. 8 е посочено, че нито един от тези препарати не е подходящ за Практика 2. В Таблица 19.3 /л.45/ отново е посочено, че не е спазено изискването да са използвани феромонови уловки, подходящи за Практика 2. В Таблица 19.7 /л.52-53/ е посочена датата на подаване на Заявлението за подпомагане, а именно 10.07.2023г., но няма дата на подаване на Декларацията за подпомагане. Посочено е в т. 46, че сумата на всички санкции, намаления и редукции е 21 851.84 лв. Няма яснота как точно е изчислена тази сума, изобщо използвани ли са феромонови уловки и представяни ли са разходо-оправдателни документи за феромонови уловки.

Във Възражението против УП /л.9/ е посочено от жалбоподателят, че след проверка на съответните площи е установено, че фактурите за биоагента – „трихограма“, по неустановени причини не са били качени в СЕУ. Представени са съответните фактури и други съпътстващи документи /л.10-20/, от които се установява, че с „трихограма“ е третирана царевица, като фактурата /л.10/ е на стойност 21 208 лв., т.е. в близост до отказаната сума от 21 851.84 лв.

Ответникът е приложил материалния закон без да установи фактическа основа за неизпълнение на „Практика 2“. Позовал се е изцяло, без да извърши каквито и да е проверки, на подадената Декларация за подпомагане от 21.12.2023 г. и приложените към нея документи. При отказ за право на подпомагане администрацията носи тежестта да докаже основанията за отказа/ намалението; не е достатъчно абстрактно позоваване на непредставени документи в срок – необходимо е да се докаже липса на практика по същество или невъзможност за проверка, причинена от кандидата, която компрометира контрола. Такъв доказателствен стандарт не е постигнат.

Съдът намира, че адм. орган е нарушил и принципа на съразмерност  установен в чл. 6 АПК в частта с която е извършена оторизация и е намалено фин. подпомагане по „Еко-НИП“ 2023г. в размер на 21 851.84 лв.

Дори при доказан пропуск в срока, органът е длъжен да прецени интензитета на нарушението спрямо целта на мярката и да мотивира защо именно тази финансова корекция е адекватна. В акта липсва анализ има/няма реален екологичен ефект от прилагането на уловките; прилагани ли са въобще феромонови уловки, дали е налице частично или пълно неизпълнение; защо е избран конкретният размер 21 851.84 лв. и по коя методика.

Санкцията е наложена автоматично, което противоречи на изискването за индивидуализирана и пропорционална намеса.

Целта на еко-схемите е насърчаване на устойчиви практики, а не формално наказване при адм. пропуски, които не засягат реалното изпълнение. Когато администрацията санкционира без да провери наличието на уловки/ екологичен резултат, тя отклонява мярката от предназначението ѝ и действа в противоречие с целта на закона. Администрацията следва да прилага еднакви стандарти и да формира законни очаквания у бенефициентите чрез ясни и предвидими указания. Когато издава акт без яснота и конкретика, без да обсъди представими доказателства и без да прецени последиците, тя нарушава принципите на правната сигурност и предвидимост.

            Предвид изложеното, административният акт е издаден при съществени нарушения на административно-производствените правила, без изясняване на релевантните факти и без ясни мотиви, в противоречие с чл. 35 и чл. 59 АПК, както и при неправилно приложение на чл. 41, ал. 1, т. 1 от Наредба № 3/2023 г. и §47 от Регламент (ЕС) 2021/2116. Налице са нарушения на чл. 146 т. 2, т. 3, т.4 и т. 5 от АПК. Ето защо, оспорения акт следва да бъде отменен, като незаконо-съобразен. С оглед разпоредбата на чл. 173, ал. 2 от АПК, преписката върната на административния орган за ново произнасяне съобразно указанията по прилагането и тълкуването на закона, дадени в това решение.

            При връщане на преписката ответникът следва:

Да уведоми жалбоподателя „Т.К.“ ООД ***, съгласно чл. 30 ал. 2 от АПК, като посочи недостатъците в декларацията и/или описа към нея, както и липса на приложени документи - да представи всички относими доказателства (вкл. за феромонови уловки: фактури, протоколи за разполагане, схеми, дневници за проведените растително-защитни мероприятия съгласно чл.41 ал.3 от Наредба № 3/10.03.2023г.; както и обяснения за причините за просрочието или допуснатата грешка).

Да извърши пълна проверка – документална и при нужда на място/ex post, относно фактическото изпълнение на практиката и екологичния резултат.

Да направи индивидуална преценка по чл. 6 АПК за съразмерност – вкл. евентуална частична корекция при частично неизпълнение, с ясна методика за изчисляване.

Да постанови нов ясен и мотивиран акт, който изрично да посочва фактите, конкретното правно основание на намалението, документите и парцелите; обяснява защо (или защо не) закъснението компрометира контрола; аргументира размера на намесата.

При този изход на спора, основателна е претенцията на оспорващата страна за присъждане на сторените по делото разноски - за заплатен адвокатски хонорар възнаграждение в размер на 2 500 лв. и д.т. от 50 лв., или общо 2 550 лв. /две хиляди петстотин и петдесет лева/. За тази сума следва да се осъди ЮЛ в чиято структура е ответника, а именно ДФ “Земеделие“ – София.

Неоснователно се явява възражението за прекомерност. Имуществения интерес в случая е сумата от 21 851 лв., при която сума минималното адв. възнаграждение по съответната наредба – Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнаграждението за адвокатската работа, е сумата от 2 366.59 лв.

 

Водим от горното и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ УВЕДОМИТЕЛНО ПИСМО с изх. № 02-060-2600/2084 от 02.06.2025 г. на  Изп. Директор на ДФ “ЗЕМЕДЕЛИЕ“ – гр. София, за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по интервенциите, обвързани с площ за кампания 2023, в частта в която е намалена субсидията за сумата от 21 851.84 лв. по Заявление за подпомагане с УИН 06/280723/92631, в частта по Еко-НИП /Еко схема за намаляване използването на пестициди/.

 

ИЗПРАЩА преписката на Изп. Директор на ДФ „ЗЕМЕДЕЛИЕ“ – гр. София за ново произнасяне, съобразно мотивите на настоящото решение в горе-посочената отменена част, в 14-дневен срок от влизане на решението в сила, при спазване на указанията, дадени в настоящото решение.

 

ОСЪЖДА ДФ “ЗЕМЕДЕЛИЕ“ – гр. София, да заплати на „Т.К.“ ООД ***,  направените по делото разноски в размер на общо 2 550 лв.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, чрез АдмС Враца, пред ВАС на РБ – гр. София, в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

На основание чл. 138, ал. 1 от АПК, препис от решението да се изпрати на страните.