РЕШЕНИЕ
№ 5030/30.11.2012г., гр.Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, ТРИДЕСЕТ И ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично съдебно заседание, проведено
на 23.11.2012г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Н.КРЪСТЕВА
при участието на секретаря А.И., като
разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 9585 по описа на съда за 2012г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се развива по реда на чл.530 и сл. от ГПК.
Образувано е по подадена от К.С.С. ЕГН ********** молба с правно основание чл.19, ал.1 от ЗГР,
в която е обективирано искане за допускане промяна на
фамилното й име от „С.” на „П.”.
Молителката
поддържа, че на 29.05.2010г. във Франция е сключила граждански брак с М *** френски гражданин, р.на 05.02.1979г.,
като при сключването на брака не е променила фамилното си име, предвид, че във
Френския граждански законнит не е предвидена
задължителна процедура, съответстваща на чл.12 от СК на РБ за заявяване промяна
във фамилното име, като липсата на такава процедура не е било пречка за да
възникне за нея правото да ползва фамилията на съпруга си. Твърди, че името, с
което е известна в обществото и в страната, в която трайно пребивава – РФранция е фамилното име на съпруга й „П.”, което е видно и
от представеното „Разрешително за пребиваване” № 11ММЕNL2F. С посочената
фамилия „П.” сочи, че е известна и сред роднините и приятелите си. В тази
връзка счита, че са налице важни обстоятелства по смисъла на закона за промяна
на фамилното й име, и моли за положително произнасяне по искането.
Заинтересованата
страна Община Варна не изразява становище по молбата, след събиране на поискани
в с.з. гласни доказателства, в съответствие със заявеното в писмено становище.
Заинтересованата
страна Варненска районна прокуратура не изразява становище по молбата.
Съдът като
взе предвид молбата и прецени по реда на
чл.12 от ГПК събраните по делото
доказателства приема за установено
от фактическа страна следното:
От приетия
като доказателство по делото дубликат на Удостоверение за сключен
граждански брак., издадено от
Община Варна с № 72622 от 22.07.2010г. въз основа Акт
за граждански брак № 806 от 22.07.2010г. е видно, че М** П.
и К.С.С. са сключили
граждански брак на 29.05.2010г. във Франция. В удостоверението е отразено, че съпругата след брака ще носи фамилно име С., а съпругът – П..
Видно от представеното по делото във вид на официален
превод разрешително за
пребиваване № 11ММЕNL2F, издадено на 11.10.2011г. от Префектура на Полицията
молителката е посочена с фамилия С. и по съпруг П..
От приложено по делото уверение, издадено от Здравно
осигурителна каса – Париж за правото на здравно осигуряване, молителката е
посочена с името К. П..
От събраните в хода на производството гласни
доказателства посредством разпита на свидетелката К.Б.М., леля на молителката, се установява, че последната
е известна и се представя с фамилия П., името на съпруга й, като в тяхното
семейство и във фамилията им е традиция жената да приеме името на съпруга си.
От
приобщеното към доказателствата по делото писмо от 21.08.2012г. на ВРП се
установява, че спрямо молителката няма заведени преписки.
При
тази установеност на фактите съдът възприе следните правни изводи:
Правото
на име освен лично субективно и неотчуждимо право
представлява и основен индивидуализиращ белег на всеки български гражданин. С
оглед установения в законодателство принцип за стабилност на
индивидуализиращите признаци, формиращи в тяхната съвкупност гражданското
състояние на физическите лица, упражняването на потестативното
право за промяна на име е предпоставено от наличието
на конкретни основания, визирани в разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗГР. В тази
връзка промяна на собственото, бащино и фамилно име може да се извърши, когато
то е осмиващо, опозоряващо, обществено неудобно или други важни обстоятелства
налагат това. Същевременно законът не дава легална дефиниция на понятието
„важни причини”, като е предоставил преценката на съда за тяхното наличие,
респ. липса във веки конкретен случай при съобразяване с общите принципи на
гражданското право и възприетите от обществото морални норми.
В разглеждания случай безспорно
установено по делото се явява обстоятелството, че молителката при сключване на
граждански брак с гражданина на РФранция е запазила предбрачното
си фамилно име, като не се е възползвала от възможността по чл.12 от СК да
приеме това на съпруга си.
На следващо място, ангажираните по
делото писмени доказателства, които напълно кореспондират със събраните гласни
такива посредством разпита на свидетелката К.М., чиито показания, преценени по
реда на чл.172 от ГПК, съдът кредитира като безпротиворечиви
и логични, установяват по несъмнен начин, че молителката се е установила трайно
със семейството си да живее в чужбина, като там същата е известна с фамилията
на съпруга си – П..
Въз основа на горните фактически и
правни констатации, съдът приема, че за молителката е налице „важно” по см. на
чл.19, ал.1, предл. последно от ЗГР обстоятелство,
обуславящо необходимостта от търсената промяна на фамилното име.
Мотивиран от
гореизложеното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ДОПУСКА на основание чл.19, ал.1 от ЗГР ПРОМЯНА ВЪВ ФАМИЛНОТО ИМЕ на
К.С.С. ЕГН **********, с посочен адрес в РБ: гр.Варна, ул.” **” бл.5,
вх.В, ет.7, ап.55, от „С.” на „П.”.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВОС, в едноседмичен срок
от връчването му на страните с препис.
След влизане в сила на решението да се изпратят по
реда на чл.129 от ПАРОАВАС съобщения до служба „ГРАО” – гр.Варна и Бюро „Съдимост”
при Варненски районен съд, а на Община Варна – заверен препис от съдебния акт
за изпълнение на процедурата по чл.75, ал.1 от ЗГР.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: