Решение по дело №1643/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.215 ЗУТ.

Жалбоподателят „СПЕКТОТРЕЙД“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, ул.„Якубица“ № 14, ет.1, ап.4, представлявано от управителя Б. И. П., е оспорил заповед № 2125/01.08.2023 г. на заместник-кмет „Правно обслужване и общинска собственост“ при Община Несебър, с която на жалбоподателя е наредено да премахне незаконен строеж, представляващ ограда с подход по южната граница на поземлен имот с идентификатор 51500.86.51 по КККР на гр.Несебър, местност „Кокалу“, община Несебър (публична общинска собственост, с предназначение – второстепенна улица), на отстояние около 3 м от южната имотна граница на УПИ ХVІІІ-12, в кв.12, по плана на гр.Несебър, местността „Кокалу“, с идентификатор 51500.86.86, попадащ изцяло в трасето на предвидената за реализиране с одобрения с решение №1148/05.09.20219 г. на Общински съвет Несебър ПУП-План за регулация за кадастрални райони 51500.77, 51500.78, 51500.79, 51500.80, 51500.81, 51500.82, 51500.83, 51500.84, 51500.85 и 51500.86 в местността „Кокалу“, улица с идентификатор 51500.510.70 и да разчисти терена.

Жалбоподателят твърди, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, като издадена в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в несъответствие с целта на закона. Твърди, че строежът разполага с необходимите строителни книжа, по отношение на които посочва, че ще ги представи допълнително. Освен това счита, че диспозитивът на заповедта е крайно неясен. Не е сигурен дали заповедта не е постановена от некомпетентен орган, тъй като е издадена от заместник-кмет, а не му е предоставена възможност да се запознае с акта на упълномощаване. Счита, че са налице и други нарушения, които ще изложи допълнително, след като се запознае с цялата преписка. Иска обжалваната заповед да бъде отменена като незаконосъобразна.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. В хода на цялото съдебно производство не е изложил други възражения относно незаконосъобразността на оспорения акт. Не е представил и доказателства за наличието на строителни книжа за оградата.

Ответникът заместник-кмет „Правно обслужване и общинска собственост“ при Община Несебър, чрез представител по пълномощие юрисконсулт Т., оспорва жалбата и пледира да бъде отхвърлена като неоснователна. Представя писмени бележки. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

ФАКТИ:

С влязло в сила на 05.12.2022 г. решение № 1148, взето по т.26 от дневния ред на Общински съвет Несебър, отразено в протокол № 40/05.09.2019 г. (решение № 214/18.2.2022г. по адм.д. № 1102 от 2021г. на Административен съд Бургас, оставено в сила с решение от 5.12.2022г. по адм.д. № 6240/2022 на Върховен административен съд) е одобрен ПУП-План за регулация за кадастрални райони 51500.77, 51500.78, 51500.79, 51500.80, 51500.81, 51500.82, 51500.83, 51500.84, 51500.85 и 51500.86 в местността „Кокалу“ в землището на гр.Несебър, според който поземлен имот с предходен идентификатор 51500.86.12, с площ 888 кв.м, вид територия – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване, се урегулира, като в него се обособява УПИ ХVІІІ-12, в кв.12, с идентификатор 51500.86.86, с площ 783 кв.м, а останалите 105 кв.м се отнемат и отреждат за улици и инженерна инфраструктура по следния начин: 50 кв.м се обособяват в поземлен имот 51500.86.48 и 55 кв.м се обособяват в поземлен имот 51500.86.51, с начин на трайно ползване „за второстепенна улица“ – публична общинска собственост.

По делото не е спорно, а се установява и от справка за вписвания, отбелязвания и заличавания в Службата по вписванията гр.Несебър (л.30-л.31), че жалбоподателят е станал собственик на имота през 2007 г.

На 01.03.2023г. работна група от специалисти и експерти при Община Несебър е извършила проверка на място, резултатите от която е отразила в констативен протокол от същата дата (л.22-л.23). Според този протокол след влизане в сила на решението на Общински съвет Несебър от 05.09.2019 г., с което е одобрен ПУП-План за регулация за посочените по-горе кадастрални райони, имотът на жалбоподателя, който до този момент е с идентификатор 51500.86.12 и площ 888 кв.м е намалял, тъй като от северната и от южната му страна са отнети съответно 50 кв.м от север, които са включени в имот 51500.86.48 и 55 кв.м, които са включени в имот 51500.86.51. Последният имот е публична общинска собственост, с начин на трайно ползване – второстепенна улица. След тези промени работната група е констатирала, че по протежение на южната граница на имота на жалбоподателя, който е с нов идентификатор 51500.86.86 по КККР на гр.Несебър, на отстояние на около 3 м навътре, е изградена ограда с приблизителна дължина 16,50 м, височина 2,20 м, от които 1,05 м плътна част, като през 2,30 м по цялата дължина са изградени стоманобетонни колони 0,25м/0,25 м. Плътната част е изпълнена от стоманобетон и облицована с камък, а ажурната част е от дървени пана с размери 2,30м/1м. Оградата включва и два участъка с дължина от по 3 м, изпълнени перпендикулярно на имотната граница в двата края на имота. Работната група е направила извод, че така изградената ограда не попада в хипотезата на чл.151, ал.1, т.11 от ЗУТ и за изграждането й се изисква разрешение за строеж. На 31.05.2023 г. същата работна група е извършила нова проверка, която включва оглед на място и справка в документацията, съхранявана от общинската администрация, като огледът съвпада с този, извършен за съставяне на протокол от 01.03.2023 г. Съставен е констативен акт № 5, в който са отразени и същите обстоятелства, описани по отношение на по-рано съставения протокол. В констативния акт ясно е посочено, че процесната ограда представлява част от цялата ограда на имота с оглед размерите, каквито той е имал преди влизане в сила на решение № 1148/05.09.2019 година на Общински съвет Несебър, като оградата минава по имотната граница на бившия поземлен имот с идентификатор 51500.86.12 по КККР на гр.Несебър (пл. № 086012). С цитирания ПУП-ПР от имота са отнети 50 кв.м от север и 55 кв.м от юг. В случая предмет на делото е оградата, попадаща в южната част на имота, която след приемане на цитирания ПУП-ПР вече не е част от имота на жалбоподателя, а е част от имот с идентификатор 51500.86.51 от КККР на гр.Несебър, който е публична общинска собственост с начин на трайно ползване „второстепенна улица“, т.е. оградата от южната страна на имота вече попада изцяло в трасето на предвидената за реализиране с посочения ПУП-ПР улица. Строежът е определен като такъв от VІ категория. Посочено е, че в общината няма строителни книжа и документи, удостоверяващи законосъобразното изграждане на оградата, предмет на обжалваната заповед. Затова е направен извод, че се касае за строеж, който е незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ – липса на разрешение за строеж и несъответствие с действащия план.

Въз основа на този констативен акт административният орган е издал обжалваната заповед. В нея са възпроизведени констатациите, съдържащи се в акта и в предшестващия го констативен протокол. В заповедта се съдържат и правни изводи, според които процесната ограда е незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ, който следва да бъде премахнат, защото от една страна за оградата няма разрешение за строеж, а от друга страна тя попада според действащия устройствен план в трасето на улица – публична общинска собственост.

По делото е представено разрешение за строеж № 62/29.11.2012 г., издадено от главен архитект на Община Несебър, с което на жалбоподателя се разрешава, след одобрение на проекти, да изгради „жилищна сграда“ в поземлен имот 51500.86.12 по КК на гр.Несебър, местност „Кокалу“. Представено е и удостоверение № 87/04.06.2014 г. за въвеждане в експлоатация на строеж „жилищна сграда“, която е с идентификатор 51500.86.12.1, с възложител процесният жалбоподател.

По делото е допусната и приета съдебно-техническа експертиза, според заключението по която изградената от юг към улицата ограда е със стоманобетонова конструкция и включва плътна и ажурна част. Оградата е с приблизителна дължина 16,30 м. Височината на плътната част, мерена откъм улицата е около 1,25 м от нивото на терена в югозападния ъгъл и 0,90 м вляво от входната врата към имота. Плътната част е облицована с камък. Ажурната част е от дървени пана, всяко с приблизителни размери 2,30м/1,05м, монтирани върху стоманобетонови колони, изградени през около 2,30 м, с размери 0,25м/0,25м и височина около 1,20 м. Оградата има два участъка, изпълнени в двата края на имота, с дължина от запад приблизително 4 м, а от юг от около 8 м, като около 3 м от тези участъци от запад и от изток са извън южната граница на УПИ ХVІІІ-12, в кв.12 по плана на гр.Несебър (ПИ 51500.86.86 по КК) и попадат в поземлен имот 51500.86.51. Според заключението на вещото лице оградата на целия имот не е предвидена в проектите и строителните книжа, които са одобрени и въз основа на които е издадено разрешение за строеж. Към експертизата са приложени схеми, от които ясно се вижда (приложение № 1 и приложение № 2) коя част от оградата след приетия и влязъл в сила ПУП-ПР е попаднала в уличната регулация. На приложението на л.137 тази част от оградата, която е предвидена за премахване, е оцветена в оранжево.

В съдебно заседание вещото лице потвърди, че оградата не е включена в техническите проекти, оттам и в разрешението за строеж. Единствено е показана на вертикалната планировка.

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице - адресат на обжалвания акт, против заповед, която има характеристиките на административен акт и подлежи на обжалване, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е неоснователна.

Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган. Съгласно чл.225а, ал.1 от ЗУТ кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от ІV до VІ категория, включително, които са незаконни по смисъла на чл.225, ал.2 от ЗУТ или на части от тях. В конкретния случай заповедта е издадена от В. Б. Б. – заместник-кмет „Правно обслужване и общинска собственост“ при Община Несебър, на който са делегирани правомощията на кмета по издаване на заповеди, касаещи приложението на Закона за устройство на територията със заповед № 8/09.01.2020 г. на кмета на Община Несебър (л.11).

При постановяване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на процедурата. Въпросът със законността на процесния строеж е обследван първо от нарочно конституирана за целта работна група (чл.225а, ал.2, предл. първо от ЗУТ), която е извършила оглед на място и проверка за наличието на строителни книжа и е съставила констативен акт, описан по-горе в решението (л.15-18). След което административният орган е разгледал констатациите на работната група и в мотивите на обжалваната заповед ги е възприел изцяло.

Заповедта съдържа мотиви – фактически и правни основания за издаването й. Мотиви се съдържат и в документите, съставляващи административната преписка.

Обжалваната заповед е издадена в съответствие с материалния закон.

Според чл.225, ал.2, т.1 от ЗУТ строеж или част от него е незаконен когато се извършва в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план. Според т.2 на същата разпоредба незаконен е и такъв строеж, който се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж.

В конкретния случай са налице предпоставките и на двете разпоредби. Действащият подробен устройствен план, който е в сила към датата на издаване на обжалваната заповед е бил приет с решение №1148, взето по т.26 от дневния ред на заседание на Общински съвет Несебър, отразено в протокол № 40/05.09.2019 г. По делото не е спорно, а се установява и от приетата съдебно-техническа експертиза, че това решение на общинския съвет е влязло в сила към 01.08.2023 г., когато е издадена процесната заповед. Според така цитирания ПУП-ПР от имота на жалбоподателя, който до този момент е с идентификатор 51500.86.12 и площ 888 кв.м се отнемат и отреждат за улица и инженерна инфраструктура 50 кв.м, които се придават към обособения с плана поземлен имот 51500.86.48 и 55 кв.м, които се отнемат и се отреждат за обособения с плана имот 51500.86.51, предвиден за второстепенна улица.

Жалбоподателят не твърди и по делото няма доказателства да е обжалвал решението, с което е приет ПУП-ПР.

От съдебно-техническата експертиза се установи, че имотът на жалбоподателя в първоначалния му вид и размери е ограден, като оградата е изградена по имотната граница на имот с идентификатор 51500.86.12. След влизане в сила на ПУП-ПР, приет с решение № 1148/05.09.2019 г. на Общински съвет Несебър, част от оградата от южната страна на имота попада в новообособения поземлен имот 51500.86.51, предвиден за второстепенна улица. Тоест, след влизане в сила на този план за регулация от поземления имот на жалбоподателя в първоначалните му размери са отнети общо 105 кв.м, 55 кв.м от които касаят процесната заповед, тъй като са придадени към улица, предвидена с плана, и това е мотивирало административния орган да издаде заповедта за премахване на част от оградата, защото с оглед съществуващото положение тази част от оградата попада вече не в имота на жалбоподателя, а на улицата. Така установените факти обосновават правилност на оспорения административен акт, тъй като строежът се явява незаконен за това, че е в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план, който към датата на издаване на обжалваната заповед е планът, приет с решение № 1148/05.09.2019 г. – хипотезата на чл.225, ал.2, т.1 от ЗУТ.

Налице са и предпоставките на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, тъй като за процесната ограда, въпреки твърдението в жалбата, не се установи да има издадено разрешение за строеж. В жалбата жалбоподателят е посочил, че оградата има необходимите строителни книжа и ще ги представи допълнително, но такива доказателства жалбоподателят не представи, а със съдебно-техническата експертиза се установи, че разрешението за строеж, което е издадено и се намира по делото, касае изграждането на жилищна сграда, но не включва в себе си изграждането на ограда. Характеристиките на процесната ограда попадат в хипотезата на чл.147, ал.1, т.7 от ЗУТ когато не се изисква одобряване на инвестиционен проект, но се изисква издаването на разрешение за строеж. По делото е установено, че височината на плътната част на оградата е над предвидените в чл.151, ал.1, т.11 от ЗУТ 0,60 м. Според съдебно-техническата експертиза плътната част е 1,25 м от нивото на терена в югозападния ъгъл и 0,90 м вляво от входната врата към имота.

В легалната дефиниция на понятието „строеж“ в §5 от ДР на ЗУТ, т.38, оградите изрично са предвидени, т.е. по смисъла на тази разпоредба оградата е строеж, а според чл.147, ал.1, т.7 от ЗУТ не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж за плътни огради на УПИ с височина на плътната част от 0,60 м до 2,20 м. От приетата по делото съдебно-техническа експертиза несъмнено се установи, че стоманобетоновата част на оградата варира от 0,90 м до 1,25 м. В този смисъл неоснователно е възражението, че за такава ограда не се изисква разрешение за строеж, защото плътната част на оградата е над 0,6 м. В чл.151 от ЗУТ са регламентирани хипотези, при които не се изисква разрешение за строеж. В т.11 са посочени леки прозирни огради и плътни огради с височина на плътната част до 0,6 м в рамките на поземления имот. Плътната част на процесната ограда е над 0,6 м, затова тя не попада в хипотезата на разпоредбата на чл.151, ал.1, т.11 от ЗУТ и за нея се изисква разрешение за строеж, макар да не се изисква инвестиционен проект.

По изложените съображения жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход от спора разноски следва да се присъдят в полза на ответника. Такива са претендирани в съдебно заседание на 11.02.2025г. за юрисконсултско възнаграждение и се дължат от жалбоподателя в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл.78, ал.8 от ГПК, във връзка с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съобразно характера и тежестта на спора.

С протоколно определение, постановено в съдебно заседание на 11.02.2025 г. жалбоподателят е задължен да доплати сумата от 466 лв., представляващи част от окончателното възнаграждение на вещото лице. Предоставеният му срок е 7-дневен. До момента на постановяване на процесното решение тази сума не е постъпила по сметка на Административен съд Бургас. Затова жалбоподателят следва да бъде осъден да я внесе.

Мотивиран от това, на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на „СПЕКТОТРЕЙД“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, ул.„Якубица“ № 14, ет.1, ап.4, представлявано от управителя Б. И. П., против заповед № 2125/01.08.2023 г. на заместник-кмет „Правно обслужване и общинска собственост“ при Община Несебър.

ОСЪЖДА „СПЕКТОТРЕЙД“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, ул.„Якубица“ № 14, ет.1, ап.4, представлявано от управителя Б. И. П. да заплати на Община Несебър юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.

ОСЪЖДА „СПЕКТОТРЕЙД“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, ул.„Якубица“ № 14, ет.1, ап.4, представлявано от управителя Б. И. П. да заплати по сметка на Административен съд Бургас сумата от 466 (четиристотин шестдесет и шест) лв., представляващи доплащане на възнаграждение на вещото лице.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му.