Мотиви към
присъда N 27/08.10.2019год. по НОХД № 301/19г. по описа на на Окръжен съд -
Русе.
Окръжна прокуратура – Русе е
обвинила И.П.М. в това, че на 23.10.2018г. в гр. Русе, без надлежно
разрешително издадено по реда на ЗКНВП държал с цел разпространение високо
рискови наркотични вещества – субституиран амфетамин (MDMA) с
нетно тегло 1, 2936 грама – 3,4 метилендиоксиметамфетамин
(MDMA), 3,4-метилендиокси-N-метилкатинон (метилон) (bk-MDMA) със съдържание на MDMA 18,6% на стойност 51,74 лева
и метамфетамин с нетно тегло 0,160 грама със
съдържание на метамфетамин 79,4% на стойност 4 лв.,
от които на 23.10.2018г. в гр. Русе
разпространил чрез продажба на С.В.И. *** високо рисково наркотично вещество с
нетно тегло 1,00 грам 3, 4-метилендиоксиметамфетамин (MDMA, екстази) и
3,4-метилендиокси-N-метилкатион (метилон), като
процентното съдържание на активния компонент 3, 4- метилендиоксиметамфетамин
е 18,6% на стойност 40 лева – престъпление по чл.354а, ал. 1, изр. 1, пр.4 и пр.5
от НК.
Прокурорът поддържа обвинението и пледира за осъдителна
присъда.
Подсъдимият И.П.М. дава обяснения по делото, със
съдържанието на които, както и изразеното отношение по обвинението в съдебните
прения заявява съгласие с част обстоятелствата
на обвинението (свързани с
установяването на процесната дата в негово владение и
доброволно предадени от него т.нар. “кристали“ – метамфетамин
с бруто тегло на веществото – 0,31 грама ), като отрича съпричастност по
останалите обстоятелства, съответно изведената въз основа на тях квалификация –
за държане на останалите описани наркотични вещества, както в цялост отрича да
е целял разпространение на такива, в частност и да е разпространил конкретно
посочената част от тях (чрез продажба) на св.С.В.И..
Пледира за съобразяване със становището на защитника му относно изхода по
същество (за оправдаване
по обвинението относно наркотичните вещества, извън доброволно предадените от
подсъдимия и за разпространителска цел, съответно
разпространение на такива, отчитане маловажност на случая, въз основа на което
деянието да бъде преквалифицирано като такова по чл.354а, ал.5, вр ал.3, т.1 от НК).
Защитника на подсъдимия М. (адв.Е.Т.) пледира в последнопосочения
смисъл, развивайки съображения в насока недоказаност на обстоятелствата,
предмет на обвинението, извън неотречените от страна на подсъдимия.
Съдът след преценка на събраните
по делото доказателства, приема за доказана следната фактическа обстановка:
Подсъдимия М. е роден на ***год.
Същият е завършил основно образование, неженен, не работи. През 2010год., след
като и двукратно пред 2017год. извършил различни престъпления в гр.Русе, за
които била ангажирана отговорност му. За първото по време (кражба) стъпила реабилитация по право, за
второто (служене с регистр.
табела, издадена за друго МПС) бил приложен института на чл.78а от НК, а за третата по време деятелност –
през месец юли 2017г. (съвкупност от престъпления – управление на автомобил след употреба на
наркотични вещества, управление на МПС без свидетелство за управление и при
останалите съставомерни предпоставки и отново служене
с регистрационни табели, издадени за друго МПС) му било наложени общи наказания -
ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 500 лева, като
изтърпяването на наказанието лишаване от свобода било отложено за изпитателен
срок от ТРИ ГОДИНИ (последните с
Присъда № 165/14.11.2017год. по НОХД№
1858/2017год. по описа на Районен съд – Русе). Тази присъда влязла в
сила на 30.11.2017год.
Подсъдимия М. ***, като към месец октомври 2018год.
бил в много близки отношения със св.Т.П., като се срещали почти всеки ден и
ходели на различни места с компания. Преди да стартира тази актуална връзка,
св.П. поддържала близки приятелски отношения със свидетеля С.И., като се били
запознали през лятото същата година. Св.И. бил зависим от наркотични вещества и
употребявал такива, поради което редовно търсел хора от които да ги придобива.
Св.П. знаела това и че това състояние продължавало и към времето, в което вече
станала близка със подс.М.. Освен това, св.П. била
наясно и, че подсъдимия М. също употребявал наркотични вещества (конкретно
марихуана), както и, както и възприемала, че той често се среща
с други лица, които също употребявали наркотици, като и тя присъствала на
такива срещи. Съответно на това, знаела и, че подсъдимия се снабдява със и
държи наркотични вещества, включително в определени случаи и с т.нар. в наркоманските среди „кристали“ (определени
разновидности на синтетични наркотици). Последством
познанството си със П., чрез нея св.И. се запознал и с новия й приятел – подс.М.. Имало случаи, при които подс.М.
продавал наркотик (марихуана) на св.И., като последния се
свързвал с него чрез св.П., и подсъдимия го давал на нея и тя го предавала на
св.И.. Св.П. от една страна и от друга всеки от двамата - подсъдимия М. и св.С.И., за периода 01.10 –
23.10.2018г. провеждали помежду си множество телефонни разговори (а
между св.П. и подсъдимия – и комуникация с писане посредством „Facebook Messenger“), като бройността на тези
контакти по телефон за всеки от тримата, надвишавала значително останалите им
контакти и като цяло преобладавала в комуникацаията
им въобще по този начин с други лица. Свидетелите И. и П. продължавали да поддържат
контакти помежду си по телефона. В периода от 01.10.2018год. до 24.10.2018год.
тя го търсила от СИМ – карта с номер +359********* общо 156 пъти, а той нея 67
пъти от СИМ - карта с номер +359*********. По същото време подс.М.
ползвал СИМ - карта с номер +359*********. Той често сменял мобилните си
телефони и използвал тази карта с общо четири различни IMEI. От тази карта само
приемал обаждания, но не набирал други абонати.
За времето от 01.10.2018г. до 24.10.2018г. св.П. се
обаждала на подс.М. от СИМ - карта с номер
+359********* - общо 83 пъти. В телефона на св.П. мобилния номер на св.С.И. бил
записан под името „*****“. В телефона на св.С.И. мобилния номер на св. Т.П. бил
записан под името „***“.
За времето от 22.10.2018г. до 23.10.2018г. св.П.
разговаряла активно и с двамата. На 22.10.2018г. тя генерирала 7 повиквания към
подс.И.М. и 9 повиквания към св.И.. На 23.10.2018г.
св.Т.П. генерирала 7 повиквания към подс.М. за
времето от 08, 13ч. – до 09.10ч. След това, в 12, 11 ч. на 23.10.2018г. тя се
обадила по телефона и на св.И.. Разговаряли 3 минути и 34 секунди. След това генерирала
още 2 повиквания към него в 12, 25 часа и 12, 32 часа. В 12, 42 часа на
23.10.2018г. св.И. се обадил по телефона на св.П., като продължителността на
разговора им била 1 минута и 12 секунди. В 13, 07ч. и 13, 16ч. тя му се обадила
още 2 пъти. Последният им разговор бил обслужен от клетка на мобилния оператор
в гр. ***справка и анализ на трафични данни на
л.109-л.121 от ДП). При разговорите, св.И. казал на св.П., че искал
да се видят, за да си купи наркотици от приятеля й (подс.М.). Разбрали да се видят
зад ***, в който живеел И.. Във връзка с това, около 15 часа на 23.10.2018г. св.П. с управлявания от нея
автомобил („Фолксваген Пасат“ с рег.№ Р 58 50 РР),
заедно с подсъдимия М., който бил седнал на предната седалка до нея се
отправили към мястото и след малко пристигнали до ***, където св.П. спряла
автомобила и изгасила двигателя. Св.С.И. слязъл пред входа на ***. Видял, че
св.П. управлява колата, а на сдедалката до нея бил подс.М.. Под
седалката на автомобила, подс.М. държал електронна
везна и гриндер (последното мелничка за разстрошаване на
съцветия от марихуана). Към него момент подсъдимия бил осъждан за
управление на МПС в едногодишен срок от наказването му по административен ред
за същото и течал изпитателния срок, за който било отложено изтърпяването на
наказанието лишаване от свобода, както и не бил правоспособен водач на МПС.
По това време – на 23.10.2018год. полицията в Русе
разполагала с информация, че в междублоковото пространство на ***и *** (намиращо
се в близост до Второ РУ на МВР – Русе), се намирал лек автомобил „Фолксваген
Пасат“, който бил управляван от лицето Т., че на мястото бил и С.И. с прякор „***“,
както и, че имало лице, което продава наркотици. Във връзка с това били
предприети действия за проверка на тази информация. В екипа полицай бил и св.К.М.
– ***. Същият от служебната си дейност отпреди имал информация, че С.И. употребявал
наркотични вещества, знаел и за св.П. (и че работела като *** недалеч в района), за
която също имало информация, че употребява наркотици и управлява този
автомобил, както и, че е имала връзка със св.И.. Свидетеля М., заедно със двама
свои колеги – Р. Т. и О. О., се насочило към мястото мястото
със служебен автомобил без опознавателни знаци.
Подс.М. държал себе си, за да ги разпространява, високо
рискови наркотични вещества - субституиран амфетаним (MDMA) с нетно тегло 1, 2936 грама – 3,4 метилендиоксиметамфетамин (MDMA),
3,4-метилендиокси-N-метилкатинон (метилон) (bk-MDMA) със съдържание на MDMA 18,6% на стойност 51,74
лева и метамфетамин с нетно тегло 0,160 грама със
съдържание на метамфетамин 79,4% на стойност 4 лв.
След като св.И. излязъл от жилищния блок се приближил към автомобила, в който
били св.П. и подсъдимия. Отишъл към шофьорската
врата и св.П. отворила вратата. Св.И. казал, че иска да купи „кристали“, но подс.М. отвърнал, че имал такива (за 30 лева), но ги бил приготвил за
друг купувач, а на И. можел да даде екстази за 20 лева. Докато говорели в
близост спрял бус, от което слязло неустановено от доказателдтвата по делото лице, подало на подс.М. пари, а той пликче, веднага след което лицето
напуснало мястото с буса. Св.И. одобрил предложението
на подсъдимия, като се уточнили да купи от него 1, 00 грам MDMA екстази
под формата на 5 броя хапчета за сумата от 20 лева. За целта св.И. дал на подс.М. четири банкноти с номинал по 5 лева. Подс.М. взел парите и ги прибрал в себе си, прегеглил с електронната везна под седалката и предал на
св.И. високо рисково наркотично вещество с нетно тегло 1,00 грам
3,4-метилендиоксиметамфетамин (MDMA, екстази) и 3,4-метилендиокси- N- метилкатион(метилон), като
процентното съдържание на активния
компонент 3,4- метилендиоксиметамфетамин е 18,6%.
Наркотичното вещество било под формата на хапчета, като едно от тях било
раздробено, било поставено в полиетиленово прозрачно
пликче. Подсъдимият разполагал с общо 6 броя хапчета, от които претеглил 5,
поставил ги в отделно полиетиленово прозрачно пликче
за св.С.И., а в подсъдимия останало едно хапче. На практика, това което получил
св.И. било 4 цели хапчета, а петото било в раздробено, прахообразно състояние
на дъното на пликчето.
В този
момент полицейските служители предприели действия по задържане
на лицата. Св.М. участвал в нея, заедно със служителите Р. Т. и О. О.. Те
бързо пристигнали и спрели със служебния автомобил пред автомобила„Фолксваген
Пасат“ така, че св.П. да не може да потегли. Виждайки ставащото, св.И. се изплашил, че ще
бъде задържан с наркотика. Той лапнал пакетчето
с хапчетата в уста и започнал да ги
разтрошава със зъби. Полицейските служители употребили
сила и помощни средства и успели да го задържат
преди да ги глътне. Подс.М. бил изведен от
предната дясна седалка на колата,
на която бил седнал. Извършено
било претърсване и изземване от автомобила,
при което били намерени и иззети: електронната везна под предната
дясна седалка и един брой хапче
– червено на цвят, запечатано в полиетиленово прозрачно пликче. На арматурното табло
пред скоростния лост на автомобила
бил намерен и иззет метален гриндер. В отделение
под жабката в предната дясна част на колата
бил намерен и иззет мобилен телефон
„Самсунг“ дуос, бял на цвят,
с поставената в сего СИМ - карта, използван от подс.М.. В писмените
си обяснения към протокола за
претърсване и изземване св.П. посочила,
че електронната везна, гриндера и телефона са на
подс.М., а хапчето на предната седалка,
на която той стоял било
на св.И., по прякор „***“ (протокол на л.6-11 от ДП).
Подс.М. бил поканен да предаде
на полицейските служители намиращи се в него забранени
вещи и с протокол от 23.10.2018г. им
предал един брой топче с размери
3х3 см. съдържащо
бяло кристалообразно вещество, за което
дал саморъчни писмени обяснения, че представлява бяло кристално вещество, което е взел за лична
употреба (протокол на л.37 от ДП). При задържането му по Закона
за МВР бил извършен личен обиск, по време
на който в него били намерени
и иззети четирите броя банкноти с номинал от 5 лева (протокол на л.41 от ДП). Св.И. предал доброволно 1 брой мобилен телефон Самсунг, черен на цвят с поставена
в него СИМ-карта и 1 брой полиетиленово пликче с 2 кръгли таблетки с правилна форма и няколко по-малки бучки, розови на цвят
и прахообразо вещество, розово на цвят.
В писмените си обяснения към протокола
той посочил, че ги е купил
за 20 лева за лична употреба
от лицето И., който му
ги продал за екстази (протокол на л.48.2 от ДП). При задържането й на 23.10.2018г.,
св.Т.П. предала
доброволно 1 брой мобилен телефон Хуауей, с поставена в него СИМ-карта (протокол на л.46 от ДП).
Съгласно
изводите на изготвените първоначални и допълнителни химически експертизи, веществата,
свързани с предмета на обвинение, относно държане от подс.М.
са високорискови наркотични вещества - субституиран амфетаним (MDMA) с нетно
тегло 1, 2936грама – 3,4 метилендиоксиметамфетамин (MDMA), 3,4-метилендиокси-N-метилкатинон (метилон)
(bk-MDMA) със съдържание на MDMA
18,6% на стойност 51,74лв. и метамфетамин с нетно
тегло 0,160 грама със съдържание на метамфетамин
79,4% на стойност 4 лв., съответно веществото, предмет на обвинението му в
частта му за разпространение, чрез продажба на св.И., е с нетно тегло 1,00 грам
3,4-метилендиоксиметамфетамин (MDMA, екстази) и 3,4-метилендиокси – N- метилкатион(метилон), като
процентното съдържание на активния
компонент 3,4- метилендиоксиметамфетамин е 18,6% на
стойност 40 лева. Също така, по използваната от обвиняемия електронна везна са
налице следи от марихуана.
При
разследването били извършени и технически експертизи на трите мобилни телефона,
както и анализ на информацията, предоставена от мобилните оператори за
СИМ-картите в тях, изводите по които са залегнали в съответната част на
изложената по-горе фактология.
За наркотичните вещества, които придобил и държал,
срещу свидетеля по настоящото дело С.И. било образувано отделно досъдебно
производство – ДП № 6088/2018г. на РП – Русе (ДП № 2602/2018г. на ОД на МВР –
Русе). Делото било внесено в обвинителен акт в Районен съд – Русе, където било
образувано НОХД № 717/2019г. по описа на Районен съд – Русе (приложено
към настоящото дело), което било прeкратено въз
основа на Споразумение, особрено с Определение №
122/08.05.19г. Със споразумението, св.И. за това, че на 23.10.2018год. в гр.Русе,
в гр.Русе, придобил и дължал високорисково наркотично вещество с нетно телго 1,00 грама - 3, 4-метилендиоксиметамфетамин (MDMA,
екстази) и 3,4-метилендиокси–N-метилкатион (метилон),
с процентно съдържание на активния компонент 3, 4- метилендиоксиметамфетамин
с 18,6% тегловни, на стойност 40 лева (престъпление по чл.354а, ал.3,
т.1, пр.1 от НК), били определени наказания седем месеца лишаване от
свобода и глоба в размер на 1000 лева, при ефективно изтърпяване на първото,
при първоначален строг режим. Св.И. изтърпял това наказание на 05.06.19г. (с
приспадане и на времето, през което бил задържан под стража) –
уведомление на л.59 от НОХД№ 717/2019г. по описа на Районен съд – Русе.
Тази фактическа
обстановка съдът приема за установена от част от обясненията на подсъдимия И.П.М.
– съответна част от дадените по време на съдебното следствие, отграничена по-долу; от част от показанията на свидетелката
Т.Д.П. - дадени по време на съдебното следствие и тези,
дадени на досъдебното производство, приобщени към доказателствения
материал по делото /от протокол на л.29 от ДП/, от показанията на свидетеля С.В.И.
- дадени по време на съдебното следствие и тези, дадени на досъдебното
производство, приобщени към доказателствения материал
по делото /от протокол на л.31, както и на л.34 – 35 от ДП/; от показанията на
свидетеля К.В.М. - дадени по време на съдебното следствие и тези, дадени на
досъдебното производство, приобщени към доказателствения
материал по делото /от протокол на л.27 от ДП/; от Техническа експертиза №
690/21.12.2018год. /л.81-90 от ДП/ и разпита на експерта Д. при приемането й в
съдебно заседание /л.66 и 67 от съд. п/во/; от Химическа
експертиза № 131/28.03.2019г. /л.138 и 139 от ДП/; от Допълнителна химическа експертиза №
129/27.03.2019г. /л.135 и 136 от ДП/ и разпита на експерта А. при
приемането й в съдебно заседание /л.68 от съд. п/во/;
от Физикохимична експертиза № 19/НАР – 252/19.03.2019г. на НИК
– София; Техническа експертиза рег. № 336р-29416 от 21.12.2018г.; Физикохимична
експертиза № 19/НАР – 150/13.02.2019г. на НИК – София, Допълнителна химическа
експертиза № 88/21.02.2019г. на ОД на МВР – Русе; от Справка относно анализ на трафични данни рег. № 3655/18/09.04.2019г. /л.109-121 от
ДП/; от Протокол за претърсване и изземване, както и фотоалбум към него /л.6 до
л.11 от ДП/; от Разписка за предадени вещи /л.36 от ДП/; от Протокол за
доброволно предаване /л.37 от ДП/; от Протокол за личен обиск на лице - М.
/л.41 от ДП/; от Протокол за личен обиск на лице - П. /л.42 от ДП/; от от Протокол за личен обиск на лице – И. /л.43 от ДП/; от Протокол за доброволно предаване /л.45 от ДП/; от
Протокол за доброволно предаване /л.46 от ДП/; от Експертни справки /л.47 и 48
от ДП/; от заверени копия на Протокол за
доброволно предаване и експертна справка – л.48.2 и л.48.3 от ДП/ и оригинали
на същите, приложени в НОХД№ 717/19г. по описа на Районен съд – Русе – л.9 и 10
от ДП по същото; от Разписка – л.8 от ДП, приложено в НОХД№ 717/19г. по описа
на Районен съд – Русе; от Отговор от Теленор /л.123
от ДП; от Справка на /л.142 от ДП/; от Приемо - предавателен
протокол № 61227 от 26.02.2019г. за съхранение на наркотични вещества в
Централно Митническо управление; от заверени копия от материали от НОХД№
717/19г. по описа на Районен съд – Русе /л.143-168 от ДП/; от Обвинителен акт,
протоколи и Споразумение за прекратяване на наказателното производство по НОХД№
717/19г. по описа на Районен съд – Русе
/в частта, отразяваща обстоятелствата за провеждането, предмета и начина на приключване
на наказателното производство спрямо св.И. – в приложеното към настоящото дело
НОХД№ 717/19г. по описа на Районен съд – Русе, от Биографична справка,
Декларация и Справка за съдимост относно подс.М.
/л.52-58 от ДП/; от Справка за съдимост и бюлетини за съдимост за М. /л.23 и
24, както л.54 – 56 от съд. п/во/. от
веществените доказателства, приложени към делото.
Анализ на доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка
в голямата си част се установява
без противоречие посредством също значителната част от доказателствената съвкупност, включително и въз основа обясненията
на подс.М.. На практика от съвкупността без съмнение следват
всички обстоятелства, освен свързаните
с отговора на въпроса кой от двамата (подс.М. и св.С.И.) непосредствено
преди полицейските действия държал в свое владение и съответно се разпоредил,
предавайки във фактическа власт и продавайки на другия конкретна част от
предмета на обвинението – екстази с нетно тегло 1 грам (или
предлагането от св.И. на подс.М. на това наркотично
вещество съобразно тезата на последния). Или в
резултат на какви обстоятелства, свързани с фактическото и субективно отношение
на всеки от двамата спрямо накротичното вещество екстази на хапчета и едно от тях в
прахообразно състояние, към момента на полицейската проверка по-голямата част
от тях се намирали у св.И. /в лапнатото
при пристигането им пликче/, а по-малка /едно хапче/, се намирало в автомобила.
Също така е налице частично противоречие в съвкупността по отношение
инициативата за тел. връзка между св.П. и св.И., и повода за последвалата среща
при *** на процесната дата, както и несъщественото за
предмета на делото несъответствие в източниците да начина, по който за там се
отправил и пристигнал подс.М..
Преди конкретизирането на източниците по тези противоречия
в съвкупността, решението по тях и съображенията на съда да приеме за установено
именно визираното във фактологията по – горе (съобразно чл.305, ал.3, изр.2 от НПК), следва
да се очертаят обстоятелствата и накратко източниците от описаната по - горе
фактическа обстановка, които по хронологията се установяват несъмнено, без
противоречие от доказателствената съвкупност (чл.305,
ал.2, изр.1 от НПК), а именно:
При липса на противоречие се установяват данните за
самоличността, битието, в частност и извършваните престъпления от подс.М. до процесната дата, за което
била ангажирана отговорността му с конкретиката
визирана по фактологията /източници за което са общо
неговите обяснения, автобиография и декларация, както и справката за съдимост и
бюлетини, отразяващи осъждания - последните
н ал.54-56 от съд. п/во/. Също от обясн. на
подсъдимия, както и в тази им част – показанията на свидетелите П. и И., а в
частност за процесната дата, изводимо и от самия факт
на общите им по време и място действия, се установяват несъмнено и обстоятелствата
на актуално към процесната дата, близки отношения между
първия и втората, честите им контакти, срещи и общо битие, а в предходен период
от време през 2018год., по идентичен начин близките отношения и между
последната и св.И.. Допълнителен, индиректен източник за това е информацията в
изводите на Техническа експертиза и Справка и анализ на трафични
данни относно времето и честота на телефоннната и
интернет комуникация поотделно между св.П. и подс.М.
и само телефонна между същата и св.И. за конкретните периоди през месец
октомври 2018год. предхождащо процесната дата, както и
на нея. Самата изложена във фактологията конкретика за бройността, времето
и начина на извършвана комуникация се явява категорично установена въз основа
същите източници, в допълнение и от справките от мобилни оператори за абонат на
съответния номер, за достигане на безспорна установеност на принадлежността и
ползването на съответния иззет от всеки от тях мобилен телефон, преди и на процесната дата, до момента на полицейските действия. Без
съмнение въз основа доказателствата /показанията на свидетелите И., П., както и
обясненията на подс.М. в тази им част, а и на св.М.
относно И., както и обективирано допълнително и от
факта на установените във владението на подсъдимия /в джоба му/ и в св.И. /в
лапнатото от него найлоново пакетче/, на процесната
дата, се установява, че по време на реализираната дружба на св.П. със всеки от И.
и М., всеки от тях употребявал наркотични вещества и съответно битувал /заедно
със св.П./ в характерната за такива лица среда, търсейки, снабдявайки се и
държейки наркотични вещества за целта. Съответно, че това било възприемано от
св.П.. В частност, без съмнение се установява отново въз основа обясненията на
подсъдимия, показанията на св.П., както и конкретно за процесната
дата предвид установеността на това фактическо състояние, а и посредством
показанията на св.И./, че в периода на поддържания контакт между св.П. и подсъдимия,
често същите се придвижвали с управляван от свидетелката автомобил. В частност,
въз основа на вече посочените източници по тези обстоятелства, се установяват
несъмнено и конкретните брой, лице по чиято инициатива настъпила и времето на
комуникацията по телефони между св.П. и подс.М., както
и св.П. и св.И. на 22 и 23.10.18г., по изложения в обстановката начин. По
хронология, без противоречие изводимо косвено въз основа на посочените справки,
отразяващи факта на разговорите, така и въз основа показанията на св.П. и св.И.,
а косвено и обясн. на подс.М.
/видно и от самото обективирано и от всички
последвали действия на полицейските органи – отразено в съставените при действията
им процесуални документи, както и отделно въз основа показанията на св.М./, се
установява й факта на уговорка между свидетелите П. и И. да се серщнат до жилищния блок, в който живеел последния и съответно
факта, че това действително станало с пристигането на св.П. при *** около 15,00
часа на процесната дата с управляван от нея лек
автомобил. Извън това, съдържанието на уговорката между свидетелите П. и И. и
по-конкретно повода първата да се отправи с автомобила и отиде в района на ***,
както и за момента на пристигане на мястото и на подс.М.
/пътувайки в автомобила, управляван от сивдетелката
или при друга конкретика/, се явяват обстоятелства,
за които източниците съдържат различна информация, като решението на съда по
тези частични противоречия за фактологията и изложено
по-долу.
Без противоречие в съвкупността, въз основа
показанията св.М., а индиректно и обективирано от
установеното фактическо състояние при пристигането му с останалите полицейски
служители при ***, следват и обстоятелствата по получена информация за наличие
на св.П. и св.И. на мястото, за наличие на лице което продава наркотични
вещества, както и за съдържанието и на служебно известната информация за
битието на св.И. и св.П., така както са конкретизирани в обстановката, в тази й
част.
Несъменно въз
основа на съответните източници за конкретната част от тях /показания на
свидетелите П., И. и М., както и обясненията на подсъдимия и информация в
съставените протоколи за обиск, за доброволно предаване и претърсване и
изземване и фотоалбуми към тях, а по отношение на установените вещества и въз
основа изводите на описаните химически и физикохимически
експертизи /и по отношение конкретициращите ги характеристики, като съответен вид, тегло
на активни вещества и състав наркотици, в това число за следи от марихуана по
електронната везна/, се установяват и обстоятелствата по фактическо наличие на
тримата – свидетелите П., И. и подс.М. *** около 15,00
часа на 23.10.18г., по проведен разговор
между тях, по фактическо наличие в конкретен момент на св.П. – на мястото на
водача и на подс.М. – на седалката на пътника до нея,
в автомобила, както и по всички последвали действия на полицейските служители,
състоянието в което те възприели трите лица на мястото, действията по
задържането им, и установени в тях и в автомобила вещи /в частност факта, че в
устата на св.И. се намирало лапнатото точно в началото на действията им,
найлоново пакетче с намиращите се в него хапчета екстази/, за наличието в джоба
на подс.М. на бяло кристалообразно
вещество, както и на четири банкноти с номинал по 5 лева, за наличието в
автомобила на електронна везна, метален гриндер и
един брой хапче червено на цвят, така както са описани като местоположение по фактологията. Също така и за иззетите от всеки от тримата
мобилни телефони със СИМ карти в тях, наред с посочените вече вещи от
съответните места и изявленията на всеки от тях за произхода им /източник за
което са съставените за целта протоколи, допълнително в тази им част и
показанията на св.М./. Освен това, в частност без съмнение въз основа
показанията на св.П. и обясн. на подс.М.,
а следващо логично и от самото установяващо се фактическо състояние в което се
намирали в това отношение, се изяснява и факта, че електронната везна и
металния гриндер били държани /се намирали във
фактическо владение/ от подс.М. в автомобила и също така – факта, че това, както и
предназначението на тези вещи /първата за претегляне на наркотични вещества, а
втората – за смилане също на наркотично вещество – марихуана по специфичен
начин/, било съзнавано изрично от св.П., съответно наличието на тези вещи в
автомобила било известно на св.П..
При липса на противоречие в съвкупността /въз
основа показанията на св.И. в тази им част, както и материалите по приложеното
към настоящото дело, НОХД№ 717/19г. по описа на Районен съд – Русе/, се установяват
и обстоятелствата, свързани с факта на проведено срещу св.И. наказателно
производство по повод установените при процесния
случай наркотични вещества в негово владение ((1,00 грам
3, 4-метилендиоксиметамфетамин (MDMA, екстази) и
3,4-метилендиокси-N-метилкатион (метилон), с
процентното съдържание на активния компонент 3, 4- метилендиоксиметамфетамин
е 18,6% на стойност 40 лева)) и
приключването му чрез споразумение, съгласно което същият се признал за виновен
за държането – за извършено престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 пр.1 от НК, за
което били определени наказания Лишаване от свобода за срок от седем месеца –
строг режим за изтърпяване и Глоба в размер на 1000 лева. Съответно, че св.И.
изтърпял наказанието лишаване от свобода на 05.06.19г.
Както бе посочено, в доказателствената
съвкупност е налице противоречие за обстоятелства, явяващи се предмет на
делото, изведени изрично по – горе по конкретика.
Значимото от тях е по въпроса в чие владение (на подс.М. или на св.И.) било установеното
в св.И. наркотично вещество, непосредсвено преди
полицейските действия и по-конкретно, кой от двамата се разпоредил с него,
така, че да предпостави наличието на това фактическо
състояние. Съответно в отговор на въпроса, установява ли се наведената по
обвинението теза за държането на това наркотично вещество от подс.М. на процесните дата и място
и за негови разпоредителни действия чрез
продажбата му на снв.И., преди реализиране на
полицейската акция. Съдът, преценявайки частта от доказателствената
съвкупност, съдържаща информация от значение по тези въпроси, дава положителен отговор,
приемайки за установена, в съгласие с изложеното от обвинението, именно гореописаната
обстановка за съставомерна деятелност по подс.М. по отношение и на тази спорна част от обвинението (за държане с цел разпространение на общото количество наркотично вещество
екстази, в това число и хапчето, установено в автомобила, и съответно
разпространението чрез продажба на св.И. на 1 грам от това общо количество,
така както е описано във фактологията горе), и отхвърля противно наведената версия от друга част от съвкупността. За
решаване на противоречието в доказателствения
материал по посочените обстоятелства, съдът условно разграничава две групи
източници. Като първа група визира показанията
на свидетелите И. и М., съдържанието на изявленията и съответната им оценка
изложена долу, направени в протоколите, отразяващи извършените претърсвания,
предавания на вещи и обиски на лица при действията на полицейските органи,
съдържанието и съответната оценка направена по-долу, на конкретнни
части от интернет комуникацията между св.П. и подс.М.,
а и информацията, свързана с телефонната комуникация между св.П. и св.И. на процесната
дата, в посочения по-долу, смисъл. Също така в допълнение, към първата група
съдът отчита и конкретната иформация за факта и
съдържанието на елементите на реализирана по отношение на св.И. лична
наказателна отговорост по процесния
случай, установяваща се от материалите по НОХД№ 717/19г. по описа на Районен
съд – Русе. Като втора група визира частта от обясненията на подс.М. и частта от показанията на св.П.,
навеждащи обстоятелства, явяващи се в противоречие с установеното от първата
група по посочените спорниа елементи. Въз основа установеното
от първата група и положителната оценка
на съда на доказателствената й стойност от една
страна и едновременно с това, поради установената несъстоятелност и
самостоятелно вътрешно противоречие между източниците в другата група за
обстоятелства, явяващи се важни за заявените различни тези, съдът е достигнал
до установеност именно на гореописаната фактология,
като приема първата група за обективен и достоверен източник за случилото се и
по тези спорни обстоятелства, а приема за недостоверен източник втората група
от съвкупността, поради което и я отхвърля, в дейността по чл.305, ал.3, изр.2
от НПК. Съображенията на съда за вземане на това решение са следните:
Съдът кредитира и приема за обективна доказателствена основа първата условно определена група от
съвкупността, съобразявайки качеството на доказателствените
източници от които се състои, също собствената им убедителност и съпоставката
на съдържанието на отделните й елементи, и от друга страна – поради противоречията
между елементите, изграждащи втората група от съвкупността /обясненията на подс.М. и показанията на св.П./ и тяхната
непоследователност относно основни обстоятелства, касаещи спорната част от фактологията, и констатиращата се несъстоятелност в
обсъждане на въпроси, косвено свързани с такива обстоятелства, отхвърля като недостоверна
заявената от тези източници теза за несъпричастност на подс.М.
към установеното във владението на св.И. наркотично вещество, и внушаваните обстоятелства
за принципната принадлежност на наркотика екстази към последния, съответно и за
опита му да го разпространява, предлагайки го на подсъдимия за закупуване.
В комплекса от съображения да приеме за цялостно
достоверен източник показанията на св.И. за случилото се на процесната
дата при *** (и в частност за повода на мястото
да пристигнат св.П. и подс.М.), съдът първо
съобразява конкретното съдържание и последователността в излаганите
обстоятелства в тях, и на второ място – потвърждаването им в същностната им за
спора по фактите част, посредством
показанията на св.М.. Съдът визира факта на пълно съответствие в
излаганото за случилото се от страна на св.И. (и конкретно
обяснение за произхода на намиращото се в покетче в
устата му въпросно наркотично вещество) във всеки
момент в периода, започнал със задържането му при полицейската акция, последвалото
изявление, обективирано в нарочния протокол, както и
в последвалите двукратно давани показания – по време на досъдебното
производство и по време на съдебното производство, в това число и тези,
последвали приобщаване на първите по време показания в съдебното следствие. По–конкретно,
св.И. посочил още при проведения непосредствено след задържането на процеснвата дата, разпит /протокол на л.31 от ДП/, че
установеното в него наркотично вещество му било продадено от подс.М. за договорена между тях продажна цена по 5 лева на
хапче, и действително получавайки го, свидетеля му предал съответната цена от
20 лева /четири банкноти от по 5 лева номинал/, а освен това отразил същото по
идентичен начин и в съдържанието на съставения Протокол за доброволно предаване
/л.48.2 от ДП/. Последством показанията на св.М.
/явяващи се производни в тази им част/, допълнително се възпроизвежда в
производството и факта, че св.И. обяснил именно това за произхода на
наркотичните вещества, намиращи се в него, веднага след установяването им от
полицейските служители в намиращото се в устата му найлоново пликче.
Полицейският служител пресъздава посоченото още на мястото от свидетеля, че
това било „екстази“, което е закупил от И.М. за сумата от 20 лева /показания на
л.27 от ДП, и в идентичен смисъл тези по време на съдебното следствие – отразено
на л.70 от СП/. На следващо място, установява се по хронолотия,
че същото било изрично посочено от И. и при повторно проведения разпит, на деня,
следващ задържането /пред съдия/ - протокол на л.34 и 35 от ДП, а в цялост по
идентичен начин сочи същото и в показанията си по време на съдебното следствие,
в допълнение и в тези при проведената очна ставка между него и подс.М.. Освен това, макар и априори
да не е налице възможност да се обсъжда като уличаващ източник по отговорността
на подс.М. в случая /като дестинер
на процесния наркотик, определщ
спорния въпрос за автора на разпространяването му към свидетеля И., по имащото
задължителен характер осъждане срещу последния за придобиването и държането му
на 23.10.18г./, не може да се подмине в също разкриващ устойчивост и
последователност в заявеното отношение на И. към факта на задържането му с това
намиращо се в него наркотично вещество, факта, че същият се признал за виновен
в придобиването му, съгласявайки се и с последиците на ефективното в случая
лично осъждане, съгласно постигнатото споразумение за прекратяване на
наказателното производство по провежданото срещу него разследване /по НОХД№
717/19г. по описа на Районен съд – Русе/. Така, че е налице съответствие и в този
аспект - включително между заявяваното няколкоратно
за начина, по който установените в св.И. наркотични вещества станали даденост в
негово владение, и самото му поведение по поемане на съответната на тези сочени
обстоятелства на развитие на фактологията, лична
наказателна отговорност, предпоставките за която продължават да се заявяват от
свидетеля по същия положителен начин /в подкрепа на приетата като установена и
доказана въз основа на съвкупността такава/, потвърждавайки същата и в съдебото следствие. Самия факт, че св.И. посочил именно подс.М. като лице, което го снабдило с установеното в
първия наркотично вещество, косвено се потвърждава и въз основа обясненията на
подсъдимия, в частта в която същият възпроизвежда, че узнал това малко по - късно
при разговор с полицейски служител, участвал в акцията /св.М./ - обясн. на л.102 от СП- горна част. На следващо място, за да
приеме за достоверен източник за обсъждания спорен факт /по снабдяване на св.И.
с процесните хапчета екстази от подс.М.
по описания във обстановката горе, начин/ съдът отчита подробния хакартер, логичното излагане и в хронололия
на настъпилите обстоятелства в показанията на същия, във всеки етап на
производството и в посочените моменти при започване и провеждане на
наказателното производство и липсата и на минимални отлики в описването на
случая. Противно на тази оценка за показанията на св.И., обясненията дадени от
св.М., съпоставено с очевидно обсуславищите ги
показания на св.П. по основни за защитната му теза обстоятелства, разкриват
противоречия (изведени малко по-долу), които компрометират и двата последни доказателствени
източника, формиращи втората група от съвкупността.
На следващо място, достоверността на показанията на
св.И. касателно соченото, че установеното в него
наркотично вещество му било продадено именно от подс.М.
/едновременно с което в насока опровергаваща противно твърдяното от последния и
св.П./, се извежда и от потвърждаването им по косвен път с факта, че в подс.М. било установено наличието именно специфичните за
плащането на сумата, 20 лева /Протокол за личен обиск на лице - на л.41 от ДП/,
четири банкноти по 5 лева, какъвто именно конкретен начин на заплащане, бил
заявен от св.И., още при задържането му на процесната
дата.
На следващо място, като значимо обстоятелство,
разкриващо авторството именно на подс.М. по
предхождащо полицейските действия, държане на наркотика екстази във формата на
установените от съвкупността розово/червени на цвят хапчета и разпространението
на голямата част от тях чрез продажбата им на св.И. /установената в устата на
последния/, съдът отчита факта на наличие на едно от именно този вид /ивентично/ хапче екстази в автомобила, и на мястото на
което именно се намирал подс.М. за времето преди и по
време на самите полицейски действия. Факта на наличие на това хапче /обективирано например във фотоалбувма
в частта на л.8 – дясно горе и л.9 – двете в ляво/ и местоположението на М. при
посоченото време са несъмнено установяващи се въз основа на визираните по-горе
източници по тях. Едновременно с това, опита в производството за се внуши
тезата, че наличието му на това място в автомобила, не е обусловено от
принадлежността му /владението му/ към някое лице, намиращо се в автомобила до
и към момента на полецейската намеса, а от друг
фактор – и по-конкретно да е било поставено там от св.И., достатъчно
категорично се разкрива като неуспешен и съответно тезата се опроверкгава по сигурен начин, след като се съобразят и съпоставят
доказателствените източници в това отношение.
Съответно на преценка следва да бъде подложено и свързаното с подобна
възможност, твърдение конкретно на св.П., че св.И. „влязъл за малко в колата“ –
седнал на шофьорското място, през време в което П. и подсъдимия излезли от нея
и стояли навън в близост /показания на л.75 и л.78 от СП в тази им част/. Без
да споделя да е възприела пряко такова действие на св.И., св.П. още с
изявлението си в протокола за претърсване и изземване – л.7, стр.2 от ДП, а
после и в показанията си, заявява принадлежност на установеното на седалката в
колата хапче към св.И.. Тази й позиция е обяснима с оглед въведената и чрез
показанията и в съдебното следствие теза, очевидно насочена в опит да внуши несъпричастност
на актуалния й към процесната
дата спътник – М., към съставомерна деятелност спрямо
тази част от процесните наркотични вещества, каквато
е и заявената негова лична защитна линия в производството. Констатира се обаче,
че изявленията й в тази насока, на първо място, не са идентични по съдържание,
съответно се установава непоследователност в
съдържанието им, индицираща тяхната неистинност. За
разлика от имащото сигурен характер изявление в протокола, съставен на процесната дата – „хапчето, намерено в автомобила е на С.“…,
в съдебното следствие св.П. вече заявява само предположение, съмнение, че
хапчето попаднало в колата, било от тези, които свидетелката била видяла
по-рано в негово владение /показания на л.80 от СП/. Пояснява и, че няма
обяснение как това хапче било попаднало в колата по друг начин, освен св.И. да
го е сложил там. Или тази нееднаквост на твърдените съждения по повод факта на
установеното в автомобила хапче сама по себе си внася съмнение в достоверността
на твърдяното по този въпрос от страна на свидетелката. По делото обаче, въз
основа съвкупността и конкретно съдържанието и съпоставяне показанията й, с
обясненията на подс.М. се установява противоречие за твърдяно от първата
обстоятелство, пряко предпоставящо внушаваната
вероятност установеното в автомобила хапче, да не е именно владяното до
проверката /наред с по-рано продаданите на св.И./ от
стоялия до тогава именно на тази седалка подс.М., а
да е било както пояснява свидетелката „подхвърлено“ от св.И., а именно: В показанияата си св.П. твърди, че докато се намирали при ***по
време преди полицейските действия, имало момент, в който тя и подс.М. излезли от автомобила, а там за кратко /на
шофьорското място/ влязъл св.И.. Прегледа на показанията на св.П. в тази насока
очевидно сочи, че това и твърдение обслужва тезата на подсъдимия, че не той
държал и продал на св.И. това наркотично вещество, а обратното, предпоставяйки логично следващото от това положение, че
именно докато се намирал в автомобила, св.И. имал възможността и поставил вътре
на седалката съответното хапче /екстази/. За целите на анализа логичността на
подобно поведение от страна на св.И., приемайки това за фикция, то тя първо
директно се оборва поради липса на разумно обяснение да е направил именно това,
от друго твърдение на св.П., свързано с повода тя и подсъдимия да пристигнат и
въобще да се намират на процесната дата при ***.
Същата твърди, че инициативата да отиде при св.И. била негова /което в частност
се опровергава категорично от противните данни за инициатор на първата
комуникация между двамата на 23.10.18г./, като И. искал да я предупреди и го
направил вече на мястото, че тя и нейният приятел /подс.М./
били наблюдавати от полицията, преди което многократно й бил
казвал, че М. „бил постоянно надрусан и се срещал с подозрителни хора“. Така
твърдяната от св.П. загриженост на св.И. към бъдещото й, въобще не кореспондира
със също така твърдяната възможност да е поставял наркотично вещество на процесната дата в управления от свидетелката автомобил,
непосредствено преди реализиране на полицейска акция, свързана именно със
сигнал за дейност по притежанаве и разпространение на
такива вещества на процесното време и място. На второ
място, тази фикция, изводима от показанията на св.П., идентично на правната
характеристика на понятието, доказано не се опира на фактическата
действителност, поради противоречието в съдържанието а показаниета
й с обясненията на подсъдимия, като от внимателния им прочит сигурно следва, че
той и свидетелката П. въобще не са излизали от автомобила, още по-малко не се
съдържа минимална информация в него да е влизал св.И.. Тук следва да се
съобрази и обстоятелството, че на практика св.П. /изрично видно от тази част от
показанията й в съдебното следствие/, не може и да посочи каквото й да е, още
по-малко разумно свое обяснение за причината за твърдяното влизане на св.И. в
автомобила. Липсата на възможност за такова, допълнително индицира
нереалност на заявеното обстоятелство, и едновременно с това – достоверността
на излаганата от св.И. теза. От друга страна в показанияата
си св.И. категорично отрича подобно свое действие на процесната
дата - тази му позиция по фактите на практика се характеризира с достоверно
съдържание, изводимо и от самата несъстоятелност и противоречие в източниците
по същата част от фактологията, формиращи втората
група от съвкупността, поради който комплекс от дадености, съдът отхвърля и
приема за недостоверни показанията на св.П. в обсъжданата част, а при липса и
на миминални данни в различен смисъл въз основа на
съвкупността – приема за установено, че наличието на намереното в автомобила
хапче /както и тези, установени при проверката в устата на И./, не били
предходно негово владение и предмет на негови разпоредителни действия или опит за
такива, а били владяни по визирания по-горе начин
именно от подс.М. и последните били продадени именно
от него на св.И.. Битието на подс.М. като лице,
разпространяващо наркотици /така, както е сочено в показанията на св.И./,
косвено се извежда и от факта на наличие във владението на М. в процесния ден на характерните за притежаване от лица,
занимаващи се именно с така престъпна дейност, пособия за целта – електронна
везна и гриндер за начупване на марихуана /по който и
действително имало следи от такава, съгласно изводите на една от хемическите експертизи по делото - л.138-141 от ДП/, а и
съдържанието на комуникацията му по интернет със св.П..
В частност, както е прието за установено в
изложената по-горе фактическа обстановка съдът приема за доказани и следващите
въз основа показанията на св.И., индиректно общо и въз основа показанията на
св.П., косвено – и предвид фактическо наличие у подс.М./
на процесната дата наркотично вещество и посочените
пособия, както и данните за комуникацията между последните двама /изведена по
съдържание по интернет/, обстоятелства, свързани с битието на подс.М. и св.П. в неголям период преди и към процесната дата – че идентично на И., и св.П. била потребител
на наркотични вещества /сочето от св.И. и св.М./, че спътника
й също употребявал, но се занимавал и с разпространение на такива, че св.П.
спомагала това, превозвайки го с колата из града именно за целта, съответно на
което, противно на твърденията и на двамата П. била наясно /възприемайки и
лично/ с това занимание на подсъдимия /последното индиректно изводимо
включително и от макар и лаконичните и в тази част показания, за задружното
посещаване на места, където имало подозрителни хора, които както споделя
„най-вероятно употребявали наркотици“ – л.81. от СП/. Красноречиво, именно това
им битие, и общо извършвана и съзнавана деятелност, се извежда от съдържанието на
интернет комуникатора „Facebook Messenger“, обяснението в различен смисъл на която от тяхна
страна при предявяване в съдебното следствие е толкава несъстоятелно, че не
заслужава обсъждане. Достатъчно е да се съобразят например разговорите,
включващи обсъждане на 19.10.18г. евентуалното желание на П. да се „додруса с хероинче“, за считаното от М., че тя „бръмчала с всички хероинови в нейния квартал“, че „….и се искало да друсне“,
на друг ден – „че му трябвал кантара“, също въпроса му към св.П. на 22.10.18г
„на нейния ли бил дал кристала дето днеска й го бил дал“, а и разговора на подс.М. с лицето, обозначил се като „Nikola“, свързан с интерес на последния от което дадено лице било купило „тия
кристали и колко е купил“ /част от експертиза – л.86, стр.2 и л.87 от ДП/. Изводимата
и посредством тази информация, специфика на темите и заниманията, ангажирали
вниманието на подс.М. и неговата актуална спътница по
време, близко до процесната дата, косвено потвърждава
за съответно да настъпи именно по този начин, проради
идентичния характер, и проявата на подс.М. на процесната дата, свързана точно с разпространяване на
наркотични вещества, така както се извежда и сочи от първата група от доказателствената съвкупност. От друга страна, за св.И.
освен потребителското му по отношение на наркотични вещества качество, в
производството /включително и посредством показанията на занимаващият се
служебно с такива лица св.М./, в производството не се установява доказателствена информация /извън въведената от П. и
подсъдимия в обслужване защитната теза на последния, която по изложените
съображения дотук се опровергава/, което дава основание на съда да кредитира
именно източниците от първата група от съвкупността при решаване на спорната
част от предмета на делото.
От събраните доказателства, съдът
е стигнал до единствено възможния извод за виновността на подсъдимия М. и за
постановяване на осъдителна присъда спрямо него по деянието, въведено с
обвинението.
Предвид изложеното съдът достигна
следните правни изводи:
Подсъдимия И.П.М. е годен субект
на престъплението, в което е обвинен, защото го е извършил като пълнолетен и в
състояние на вменяемост.
От обективна и субективна страна И.П.М.
осъществил състава на престъплението по чл.354а, ал.1, изр.1, пр.4 и пр.5 от НК,
като на 23.10.2018г. в гр. Русе, без надлежно разрешително издадено по реда на
ЗКНВП държал с цел разпространение високо рискови наркотични вещества – субституиран амфетамин (MDMA) с
нетно тегло 1, 2936 грама – 3,4 метилендиоксиметамфетамин
(MDMA), 3,4-метилендиокси-N-метилкатинон (метилон) (bk-MDMA) със съдържание на MDMA 18,6% на стойност 51,74
лева и метамфетамин с нетно тегло 0,160 грама със
съдържание на метамфетамин 79,4% на стойност 4 лв.,
от които на 23.10.2018г. в гр. Русе
разпространил чрез продажба на С.В.И. *** високо рисково наркотично вещество с
нетно тегло 1,00 грам 3,4 - метилендиоксиметамфетамин
(MDMA, екстази) и 3,4-метилендиокси- N- метилкатион(метилон), като процентното съдържание на активния компонент 3,4- метилендиоксиметамфетамин
е 18,6% на стойност 40 лева.
Изпълнителното деяние на
престъплението се изразило в държане с цел разпространение на цялото количество
наркотично вещество, предмет на обвинението и разпространение чрез продажба на
част от него. Подсъдимия осъществявал фактическата власт над наркотичното
вещество, като възнамерявал да го предостави по възмезден начин на друго лице. Реализирал
тази цел, като продал на св.С.И. част от наркотичното вещество. Така го
разпространил по възмезден начин, предоставяйки фактическата власт над него на
трето лице.
Предметът на престъпното държане
с цел разпространение – субституиран амфетаним (MDMA) с нетно тегло 1, 2936грама – 3,4 метилендиоксиметамфетамин (MDMA),
3,4-метилендиокси-N-метилкатинон (метилон) (bk-MDMA) със
съдържание на MDMA 18,6% на стойност 51,74лв. и метамфетамин
с нетно тегло 0,160 грама със съдържание на метамфетамин
79,4% на стойност 4 лв. и предметът на разпространения чрез продажба на св. С.И. с нетно тегло 1,00 грам
3,4-метилендиоксиметамфетамин (MDMA, екстази) и 3,4-метилендиокси – N- метилкатион(метилон), като
процентното съдържание на активния
компонент 3,4- метилендиоксиметамфетамин е 18,6% на
стойност 40 лева, представляват високо рискови наркотични вещества.
Субституираният амфетаним
(MDMA) е наркотично вещество и е под контрол, съгласно Единната конвенция на
ООН за упойващите средства от 1961г., ратифицирана от Република България и
съгласно ЗКНВП. Той се намира в Списък І към чл. 3, ал. 2 на ЗКНВП, включващ
„Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради
вредния ефект на злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарна медицина“.
Метамфетаминът е под контрол съгласно
ЗКНВП. Включен е в Списък І към чл. 3,
ал. 2 на ЗКНВП, включващ „Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве, поради вредния ефект на злоупотребата с тях, забранени за
приложение в хуманната и ветеринарна медицина“.
От субективна страна подс.М. извършил престъплението при пряк умисъл, с ясното
съзнание за противоправността на деянието си и
произтичащите от него общественоопасни последици и
искал тяхното настъпване. Както към момента на деянието, така и към настоящия
момент подс.М. е бил и е пълнолетен и психически
здрав. Броят на отделните видове наркотични вещества, тяхното количество,
осъществените контакти и постигнатите уговорки, присъствието на подсъдимия на
мястото на престъплението и наличието на електронна везна със следи от
марихуана в автомобила, в който се намирал, сочат на държане на наркотичните
вещества с цел разпространение.
Причини за извършване на
престъплението – стремеж за лично облагодетелстване по неправомерен начин, при неглижиране на резултата, свързан с увреждане на
общественото здраве, съответно незачитане на установения правов ред.
Индивидуализация на наказанието:
При
индивидуализация на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия М.,
съдът отчита като смекчаващи отговорността обстоятелства: направеното частично
самопризнание /по отношение на намереното в него наркотично вещество към
момента на полицейските действия/ и сравнително малкото количество и съответно ниска
стойност на веществата, предмет на престъплението. Отегчаващо вината
обстоятелство – наличието на предходни
осъждания за извършени престъпления от общ характер, засягащи разнородни обществени отношения, включително
и такова, свързано с употреба на наркотични вещества. Отчитайки тези
обстоятелства и приемайки наличието на превес на смекчаващите, и с оглед
считаното от съда, за възможността целите на наказанието, и от тях основно
превъзпитанието към спазване на законите от подсъдимия, както и отнемане
временно възможността да върши други престъпления, намира че тези цели ще бъдат
постигнати с определяне на размер по наказанието лишаване от свобода, малко над
минимума на предвиденото, а именно - ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, а за комулативно предвиденото наказание ГЛОБА, съобразявайки данните
за недоброто имотно състояние на подсъдимия М., източник за което са декларация
и автобиография на подсъдимия – л.52 и л.53 от досъд.
п/во, да бъде определено на минумума
на предвиденото – в размер на 5000 лева. Съдът счита, че именно наложени в тези
размери, наказанията лишаване от свобода и глоба, в съвкупност в достатъчна
степен ще способстват за постигане на онази част от целите по чл.36, ал.1 от НК, посочени по-горе, включително и в достатъчна степен ще се реализира и
генералната превенция спрямо другите членове на обществото. Съдът при
определяне на горните наказания се ръководи от правилата на чл.54 от НК, а не
на чл.55 от НК, като от една страна не са налице многобройни смекчаващи вината
на подсъдимия обстоятелства, нито пък са налице изключителни такива или поне
едно изключително. От друга страна от доказателствения
материал липсват доказателства, които да служат за опора на извод в насока, че
и най-леките, предвидени в чл.354а, ал.1, изр.1, пр.4 и пр.5 от НК, наказания са несъразмерно тежки на извършеното. Липсата на всяка от
тези две изискеуми предпоставки по чл.55 от НК, даже
разгледани и самостоятелно, изключват възможността за приложението на тази
разпоредба при определяне на наказанията.
Предвид наличните
предходно осъждане на
подс.М., по
които му било наложено наказание
лишаване от свобода /като за
осъжданието отразено в бюлетин
на л.56 от
съд. п/во/ не
е настъпила реабилитация и съответно не е амнистирано, е неприложим института на чл.66 от НК, определеното за настоящото престъпление – ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, следва
да се изтърпи
от подс.М. ефективно,
съобразно чл.57, ал.1, т.2,
б.“в“ от ЗИНЗС –
при първоначален строг режим.
На основание чл.59, ал.1 от НК, следва да се постанови,
приспадане при изпълнение на наказание лишаване от свобода, времето през което
подсъдимия И.П.М. е бил задържан - от 24.10.2018год., до датата, до която се
изпълнява мярката за неотклонение „задържане под стража“.
М.
извършил настоящото престъпление в изпитателният срок, за който било отложено
изтърпяването на наказанието, наложено му с присъдата по НОХД№ 1858/2017год. по
описа на Районен съд – Русе /бюлетин на л.56 от съ.
п/во/, поради което и на основание чл.68, ал.1 от НК
съдът е постановил същият да изтърпи отделно, при първоначален строг режим,
наказанието ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, наложено му с Присъда №
165/14.11.2017год. по НОХД№ 1858/2017год. по описа на Районен съд – Русе.
На основание
чл.354а, ал.6 от
НК, следва да бъде постановено отнемане в полза
на държавата на високорискови
наркотични вещества – 0,
2936 грама – 3,4 метилендиоксиметамфетамин
(MDMA), 3,4-метилендиокси-N-метилкатинон (метилон) (bk-MDMA) със съдържание
на MDMA 18,6% и метамфетамин
с нетно тегло 0,160 грама със съдържание
на метамфетамин 79,4%. (Останалото количество – 1, 00 грама от 3,4 метилендиоксиметамфетамин
(MDMA), 3,4-метилендиокси-N-метилкатинон (метилон) (bk-MDMA) със съдържание
на MDMA 18,6%, е отнето по същия ред
с Определение № 122/08.05.2019год. за прекратяване на наказателното производство по НОХД№ 717/19г. по описа на
Районен съд – Русе) - на съхранение
в ЦМУ-София.
На основание
чл.53, ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК, съдът е постановил отнемане в полза на държавата: един
брой електронна везна; един брой
опаковка към протокол № 19 / НАР – 252; един брой полиетиленов плик запечатан с червен восъчен печат с надпис „Наркотици НИК“ и слепка с ръкописен надпис със син цвят
„Обекти с №№ 1 и 2 към протокол 19 / НАР – 252 и слепка
с машинописен текст с черен цвят „Случай
№ 2018-05-253“; един брой полиетиленов плик запечатан с червен восъчен печат с надпис „Наркотици НИК“ и слепка с ръкописен надпис със син
цвят „Обекти с №№ 1 и 2 към протокол 19 / НАР – 252 и слепка с машинописен текст с черен цвят
„Случай № 2018-05-253“, пакет
№ PKG – 041179 и баркод /като
вещи, принадлежащи на М. и послужили за извършване на умишлено престъпление; както и четири броя банкноти
с номинал от пет лева /представляващи пряка облага, придобита чрез престъплението във формата
му разпространяване/.
Следва да
бъде върнат на подс.М., мобилен
телефон „Самсунг“ дуос, бял на
цвят, както и поставената в сего СИМ-карта. и един
брой гриндер, тъй като за тях липсват предпоставки от възможните съгласно чл.53 от НК.
По последните
съображения, следва да бъдат върнати на св.П., мобилен
телефон „Хуауей“, черен на цвят
с напукан дисплей, с парола „0601“, както и поставената в него СИМ-карта, както и на св.И. - мобилен
телефон „Самсунг“, черен на цвят
с бутони и парола „7575“, както и поставената в него СИМ-карта.
Като последица
от изхода на делото по същество, подсъдимия М. следва да заплати разноски,
направени в досъдебното производство – по сметка на ОД на
МВР - Русе – 614, 16лв. (шестотин и четиринадесет лева и шестнадесет стотинки).
Мотивират така, съдът се произнесе с присъдата.
Окръжен
съдия: