О П Р
Е Д Е
Л Е Н
И Е
№260222
град Пловдив, 21.04.2021 год.,
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, втори наказателен състав, в съдебно заседание на шести април
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИХАЕЛА БУЮКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА АНТОНОВА
СТОЯН ГЕРМАНОВ
при
участието на секретаря Елеонора Крачолова и на прокурора Иван Перпелов, като
разгледа докладваното от съдия Стоян Германов ВЧНД № 109 по описа за 2021 г.,
за да се произнесе две предвид следното:
Производство по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК.
С Определение № 260075/03.02.2021 г. по ЧНД №
11/2021 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора на основание чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК във вр. с чл. 25,
ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК е групирал наложените наказания лишаване от
свобода на осъдения Р.А.М. със съдебни актове по НОХД № 2230/2020 г. на Окръжен
съд – Стара Загора, по НОХД № 330/2020 г. на Районен съд – Казанлък, по НОХД №
727/2020г. на Районен съд - Казанлък и по НОХД № 264/2020 г. на Районен
съд – Казанлък, а именно „лишаване от свобода“ за срок 2-две години при
определен първоначален режим на изтърпяване – „общ“. На основание чл. 24 от НК
е увеличил така определеното общо наказание с 6-шест месеца, като определеното
окончателно общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години и 6 месеца
следва да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим. На основание чл. 25, ал. 2 от
НК е приспаднал от изтърпяване на така определеното общо наказание времето, през което
осъденият е търпял наказание „лишаване от свобода“, по които и да е от
присъдите включени в съвкупността, както и времето, през което е бил задържан.
От така
постановеното определение е останал недоволен осъденият Р.А.М., като в подадена
от назначения му служебен защитник адв. М.Т. жалба се възразява срещу
увеличаване на наказанието му с шест месеца, тъй като по всички осъждания в
настоящата кумулация са постигнати споразумения, което означавало възстановяване
на имуществените вреди, произтичащи от извършените престъпления.
На Окръжна прокуратура - град Стара Загора е бил изпратен
препис от така постъпилата жалба, но не е взето отношение.
В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура
- град Пловдив изразява становище за неоснователност на жалбата, като счита, че
са налице материално-правните основания за извършеното групиране и е спазена
тълкувателната практика и указания на ВКС за приложение на чл. 24 от НК при
множество престъпления, като счита, че увеличението на наказанието от
първоинстанционния съд е минимално.
Служебният защитник на осъдения Р.А.М. поддържа жалбата,
като моли същата да бъде уважена по доводите изложени в нея.
Осъденият М. в лична защита е съгласен с казаното от
защитника си и изразява съжаление. В последната си дума моли, ако може да не му
се завишава наказанието.
Пловдивският апелативен съд, като взе предвид доводите в жалбата и провери
правилността на атакуваното определение изцяло, приема за установено следното:
ЖАЛБАТА е процесуално допустима, тъй
като е подадена в срок от надлежно легитимирано лице. Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Правилно, а и не се спори от страните,
Окръжен съд – Стара Загора е групирал деянията, за които са наложени наказания
лишаване от свобода на осъдения Р.А.М. по НОХД № 2230/2020 год. по описа на Окръжен съд - Стара Загора; по НОХД № 330/2020 год. на Районен съд - Казанлък; по НОХД № 727/2020 год. на Районен съд -
Казанлък и по НОХД № 264/2020г. на Районен съд – Казанлък.
Престъпленията са
извършени преди да има влязла в сила присъда, по което и да е от тях, като
съдът е приложил разпоредбата на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК във вр. с чл. 25,
ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК и е определил на осъдения Р.А.М. да изтърпи
едно общо наказание, в размера на най-тежкото от тях, а именно „Лишаване от
свобода" за срок от две години, което
наказание да бъде изтърпяно при първоначален „общ" режим.
Видно от приложените
доказателства, не се потвърди доводът на защитата, че всички осъждания са
постигнати след споразумение. Налице е присъда по НОХД № 2230/2020 год. по
описа на Окръжен съд - Стара Загора,
но не след постигнато споразумение, а по реда на съкратеното съдебно следствие
в производството пред първа инстанция. Няма данни по тази присъда за обезпечаване
или възстановяване на вредите от деянията.
Анализът на престъпната
дейност на осъдения М. показва изключителен интензитет – в кратък период от
26.12.2019 г. до 10.03.2020 г. в съучастие или сам, той е извършил много на
брой деяния по користни подбуди и мотиви – квалифицирани кражби по чл. 195 от НК, както и използване на платежен инструмент без съгласието на титуляра и опит
за изтегляне на парични средства от АТМ-устройство – престъпление по чл. 249,
ал. 1 от НК.
Изложените обстоятелства -
многобройност на присъдите, кратките интервали между тях определят осъдения М.
като личност с трайно утвърдени
престъпни навици, чието поведение в обществото е с висока степен на обществена опасност. Ето защо съдът правилно е приложил чл. 24 от НК и е увеличил в адекватен размер от шест месеца наложеното общо наказание от
две години, или общо две години и шест месеца лишаване от свобода, като по този
начин биха се реализирали целите на наказанието по чл. 36 от НК спрямо осъдения
М.. Същото не е в максималния възможен размер, което в конкретния случай е една
година, като е отчетено и процесуалното поведение на осъдения М. по четирите
приключили наказателни дела.
Ето защо, при извършената на основание
чл. 314 от НПК служебна проверка на обжалваното определение не се установиха
основания за неговата отмяна, поради което атакуваният съдебен акт следва да
бъде потвърден, а жалбата, като неоснователна, оставена без уважение.
Водим от горното и на основание чл.338
от НПК ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260075/03.02.2021 г. по ЧНД № 11/2021 г. по описа
на Окръжен съд – Стара Загора.
Определението не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.