Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Варна, 26.09.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, четиридесет и девети състав, в
открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети септември през две
хиляди и денетнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
при
участието на секретаря МИЛЕНА
УЗУНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 6878/2019 година
на ВРС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е, образувано въз основа на искова
молба предявена от И.Д.Н., ЕГН **********, с адрес:
***8 Съдебен адреса***, чрез адв. Й.А., против ЗАД "****", ЕИК ****, със
седалище ***,представлявано
от ****и ****, с искане до съда да
постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати сума
в размер на 20 лева, представляваща частичен иск от
общо 268.84 лв., представляваща обезщетение за забава за
сумата в размер на 14 444.06 лева, с която ответното дружество е изпаднало в забава за периода
от 08.12.2017г. до
12.02.2018г. - ден преди датата на
исковата молба по образуваното гр.д. № 2142/2018г. по описа
на ВРС, 14 състав. Отправя искане и за присъждане
на разноски.
В исковата си молба
ищеца излага, че на 08.08.2017г.,
в гр.Варна, сключил Застраховка „Каско", клауза „Пълно" с ответника ЗАД „****" на личният си л.а.
марка БМВ 330, с per. ****. Съгласно
застрахователната полица №
0020900201700640 от 08.08.2017г.,
срока на действие на договора
е от 08.08.2017г. до 08.08.2018г. Автомобилът
бил застрахован за сумата от
14 900 лева, като застрахователната премия, която трябвало да заплатя съгласно
застрахователната полица №
0020900201700640 от 08.08.2017г.,
възлизала на 911.88 лева. Твърди, че премията била разсрочена на четири равни
вноски, като към момента е заплатил
две от тях.
Твърди, че на 14.11.2017г., управлявайки автомобила се движел по
пътя от къмпинг
„Космос" към село Дуранкулак. Около 18.40 часа усетил лоша миризма
на изгоряло и в купето започнал да навлиза дим.
Твърди, че веднага спрял
автомобила, изгасил двигателя и отишъл до багажника, за
да вземе пожарогасителя. След това
започнал да гася, като автомобилът
бил в пламъци. Твърди, че изразходвал течността в пожарогасителя, но без никакъв
успех, а пламъците ставали все по-големи
и по-големи. Твърди, че
позвънил на тел. 112 и съобщил
за пожара. Твърди, че след около
15-20 минути пристигнал пожарен автомобил, но през това
време неговия автомобил бил изгорял
напълно. Твърди, че същата вечер уведомил застрахователя на дежурния телефон за настъпилото застрахователно събитие, но оператора му
казаха, че трябва да отправи
писмено уведомление до ответника. Твърди, че на 15.11.2017г. уведоми писмено
ответника за настъпилото застрахователно събитие, като същият
извърши оглед на автомобила, установил, че е изгорял напълно и изготвил снимков материал. Твърди, че за настъпилото събитие представил на ответника
и Служебна бележка издадена от Районна
служба „Пожарна безопасност и защита на населението" - Шабла. Твърди, че през месец
януари 2018г. получил Уведомително писмо с изх. №
15-61/25.01.2018г., с което ответника
го уведомявал, че във връзка
със заведената щета с № 0020-900-1179/2017г., отказва
да му изплати
застрахователно обезщетение,
като се позовава
на Глава втора, Раздел II, чл.5, (1), т.
11 от Общите условия на застраховка
„Каско на МПС". Твърди, че на 13.02.2018г. завел съдебен
иск срещу застрахователя за изплащане на необходимото
застрахователно обезщетение,
като по образуваното
гр. д. № 2142/2018г. по описа на Варненски районен
съд, 14 състав било постановено Решение № 4520/09.11.2018г., с което
ответното дружество било осъдено да
му заплати сумата в размер на 14 444.06 лева, представляваща дължимото застрахователно обезщетение, ведно със законната
лихва върху главницата от подаване
на исковата молба - 13.02.2018г. до
окончателното й изплащане.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа иска като
основание и размер. Желае да бъде постановено решение, с което да бъде уважен
иска и с оглед напреното изрично признаване от
ответната страна.
В
срока по чл.131 ГПК ответникът ЗАД "****", ЕИК **** представя писмен отговор, с който приема исковете за допустими, но
неоснователни. Не оспорва изнесеното в исковата молба. Приема, че не е дължимо
претендираното от ищеца обезщетение, тъй като в мотивите
на Решение №
234/21.03.2019г., постановено по
в. т. д. № 42/2019г., по описа
на Окръжен съд - гр. Варна се сочело, че
застрахователят е поставен
в забава с подаването на исковата молба
по гр. д. №
2142/2018г. по описа на ВРС на
13.02.2018г.
В
съдебно заседание представител на отвентата страна не се явява,
депозира писмено становище за неоснователност на претенцията.
За да се произнесе, съдът
съобрази следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, че между ответника и собственика л.а. марка БМВ 330,
с per. ****. е било налице валидно застрахователно
правоотношение по договор «Каско» със застрахователната полица № 0020900201700640 от 08.08.2017г.,
срока на действие на договора е от 08.08.2017г. до
08.08.2018г.
Липсва спор, че с влязло решение № 4520/09.11.2018г. по гр.д.№2142/2018г.
по описа на ВРС, 14-ти състав ответникът ЗАД „****” със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ****, представлявано от ****и ****, е
осъдено да плати на И.Д.Н. с ЕГН ********** ***8 сумата 14444.06 /четиринадесет
хиляди четиристотин четиридесет и четири лева и 06 ст./ лева, представляваща
дължимо застрахователно обезщетение по застраховка „Каско”,
клауза „Пълно“ по застрахователна полица № 0020900201700640 от 08.8.2017 г. за
застрахователно събитие на 14.11.2017 г. при което е унищожен напълно застрахования
лек автомобил марка и модел „БМВ
330” с ****, ведно със законната лихва от подаване на молбата – 13.02.2018 г.
до окончателното изплащане на сумата, на
осн.чл.405 КЗ и чл.86 ЗЗД.
По делото е представен опис техническа експертиза по щета №
0020-900-1179/2017 от 16.11.2017г. и е констатирана „тотална щета" на МПС
поради възникналия пожар, носещо подписите на страните, от който е видно, че
ответният застраховател е уведомен за настъпилото застрахователно събитие, при
което е увреден л.а. марка БМВ 330, с per. ****. От
страна на ответнита дружество са изискани справки от
РЗ ПАБ-Шабла и ОД МВР-Добрич, от които е видно, че не са налице данни за умишено причинен пожар, както и настъпване на ПТП, в
резултат от което да е възникнал пожара.
Гореизложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Съгласно чл.409 КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху
дължимото застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл.405, освен в
случаите на чл. 380, ал. 3 от КЗ. Съгласно чл.405 КЗ, при настъпване на
застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение в уговорения срок, като в същото време срокът не може да е по-дълъг
от срока по чл.108, ал.1 – 3 или 5, а именно 15 работни дни от представянето на
всички доказателства по чл. 106. От материалите по делото, както и от
приобщените материали по гр.дело №2142/2018г. на ВРС безспорно се установява,
че към датата на подаване Уведомление за щета, ищецът е представил на ответното
дружество всички изискуеми съгл.чл.10 КЗ доказателства за настъпване на щетата.
Самото ответно дружество не твърди да е изисквало от ищеца други доказателства,
които той да не е представил, или да ги е представил на по-късен етап.
Обстоятелството, че ответното дружество е отправило до РУ МВР-Шабла към
ОДМВР-Добрич, както и до РСПБЗН-Шабла искания за предоставяне на допълнителни
доказателства не води до забава на ищеца, поради което задължението за
изплащане на застрахователно обезщетение възниква с изтичане на 15 работни дни
от датата на уведомяване на ответника и представяне на доказателствата за щетата.
Възражението на ответника относно началния момент, от който застрахователя
дължи обезщетение за забава, е неоснователно. В мотивите си по въззивно
търговско дело № 42 по описа за
2019 година, Варненски окръжен съд е определил
периода на забава относно исковата претенция за законна лихва,
дължима от момента на подаване
на исковата молба по гр.д.№2142/2018г. по описа
на ВРС, а не обезщетение за забава, което не
е било предмет на производството. Обезщетение за забава се
претендира на основание чл.409 КЗ, вр. чл86 ЗЗД. Съгласно чл.409 КЗ, Застрахователят дължи законната лихва за забава
върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане срока
по чл. 405 КЗ, освен в случаите
на чл. 380, ал. 3 КЗ.
Съгласно
чл.405, ал.1, изр.1 КЗ, При настъпване
на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение
в уговорения срок. Задстрахователят
е бил уведомен за настъпилото събитие на 16.11.2017г. Следователно, на основание чл.409 КЗ, вр. чл.405 КЗ, чл86 ЗЗД, дружеството е следвало да изплати на
ищеца И.Д.Н. дължимото застрахователно обезщетение в срок от 15 работни
дни след тази дата, т.е.
до 07.12.2017г. вкл.
Ето защо, от 08.12.2017г., застрахователят е изпаднал в забава относно изпълнението на това си задължение,
поради което дължи на ищцата
обезщетение в размер на законната лихва
върху дължимото обезщетение.
Доколкото по делото е безспорно установен размера на
дължимото от ответното дружество застрахователно обезщетение – 14444.06
/четиринадесет хиляди четиристотин четиридесет и четири лева и 06 ст./ лева, ответникът дължи на ищеца обезщетение
за забава върху пълния размер на обезщетението от 14444.06 лв,
за периода 08.12.2017г. – 12.02.2018г., в размер на 268,82 лв.
В същото време, доколкото исковата претенция е
частична за размера от 20 лева, съдът намира, че именно това следва да бъде
сумата, която ответникът следва да заплати на ищеца за периода 08.12.2017г. –
12.02.2018г.
По разноските:
С оглед изхода от спора на ищеца се следват сторените разноски съобразно
уважената част от иска. Доколкото съдът уважава изцяло частичната искова
претенция, то на ищеца се следват разноски в пълния претендиран
размер от 410лв., от които 360лв. с ДДС-адвокатско възнаграждение и 50 лв. ДП.
Предвид изхода на спора, на ответната страна не се следват разноски.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „****” със
седалище и адрес на управление ***, ЕИК ****,
представлявано от ****и **** да плати на И.Д.Н. с ЕГН ********** ***8 сумата от 20 лева (двадесет лева), представляваща част от дължимата от ответника лихва за забава върху сумата
от 14444.06
лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение
по застраховка „Каско”, клауза „Пълно“ по
застрахователна полица № 0020900201700640 от 08.8.2017 г. за застрахователно
събитие на 14.11.2017 г. при което е унищожен напълно застрахования
лек автомобил марка и модел „БМВ
330” с ****,
за периода от 08.12.2017г. до 12.02.2018г. - датата,
предхождаща предявяването в съда на исковата молба по гр.дело №2142/2018г. по
описа на ВРС, на основание чл.86, ал.1 вр. чл. 84,
ал.3 ЗЗД, вр.чл.409 КЗ.
ОСЪЖДА ЗАД „****” със седалище
и адрес на управление ***, ЕИК ****, представлявано от ****и **** да плати на И.Д.Н. с ЕГН ********** ***8 сумата от 410 лв. (четиристотин
и десет) лева, представляваща извършени
в производството разноски, съобразно уважената част на иска,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: