РЕШЕНИЕ
№ 632
гр. Перник, 10.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Диана Мл. Матеева
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Гражданско дело №
20221720101521 по описа за 2022 година
Предявени са от П. К. ХР. ЕГН ********** гр.П. жк.Т. ** ап.*
чрез адв. К П. Бл АК,
срещу „Топлофикация – Перник“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“,
искове с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищецът не
дължи на ответника принудително изпълнение на следните вземания:
сумата 1789.63лв. – главница за доставена топлинна енергия за периода 01.03.2009 г. –
30.04.2011 г.,
сумата 398.37 лв. - законна лихва за забава на месечните плащания за периода
06.05.2009 г. – 04.07.2012 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 16.07.2012 г. до изплащането,
и сумата 43.76 лв. д.такса и 200лв.юк.възн –разноски
за които суми е издаден изпълнителен лист от 10.09.2012 г. по ч.гр.д. №03041 по
описа за 2012 г. на Районен съд – Перник.
В исковата молба се излага, че за горепосочените вземания е издаден изпълнителен
лист от ПРС – Перник в полза на „Топлофикация – Перник“ АД срещу ищеца от
10.09.2012г. по чгд № 3941 / 2012г. ПРС,
1
въз основа на който по молба на взискателя е образувано
Изп.дело № 1334/2012г. на ЧСИ С.Б. район на действие ПОС, образувано 15.12.2012г.
Като вземанията по същото са погасени поради изтекла 5 годишна погасителна давност.
Навежда се довод, че процесните вземания са погасени с изтичане на петгодишната
погасителна давност, което обстоятелство е настъпило след влизане в сила на
изпълнителното основание по смисъла на чл. 439, ал. 2 ГПК. По изложените съображения се
моли за уважаване на предявените искове и за осъждане на ответника да му заплати
сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Топлофикация-Перник” АД, е депозирал отговор
на исковата молба. В открито съдебно заседание чрез пълномощника си оспорва исковете,
моли за отхвърлянето им и присъждане на сторените разноски за производството по делото.
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
Видно от приложените изп.дела и писмени доказателства, се установява по безспорен
начин, че :
за горепосочените вземания е издаден изпълнителен лист от ПРС – Перник в полза на
„Топлофикация – Перник“ АД срещу ищеца,за :
сумата 1789.63лв. – главница за доставена топлинна енергия за периода 01.03.2009 г. –
30.04.2011 г.,
сумата 398.37 лв. - законна лихва за забава на месечните плащания за периода
06.05.2009 г. – 04.07.2012 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 16.07.2012 г. до изплащането,
и сумата 43.76 лв. д.такса и 200лв.юк.възн –разноски
за които суми е издаден изпълнителен лист от 10.09.2012 г. по ч.гр.д. №03041 по
описа за 2012 г. на Районен съд – Перник.
Видно е от доказателствата и приложеното изп.дело, че за горепосочените вземания е
издаден изпълнителен лист от ПРС – Перник в полза на „Топлофикация – Перник“ АД
срещу ищеца от 10.09.2012г. по чгд № 3941 / 2012г. ПРС,
въз основа на който по молба на взискателя е образувано
Изп.дело № 1334/2012г. на ЧСИ С.Б. район на действие ПОС, образувано 15.12.2012г.
2
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК, доколкото
в исковата молба се съдържат твърдения, че са погасени по давност вземанията, за което в
полза на ответното дружество е издаден изпълнителен лист и образувано изпълнително
дело.
В случая изпълнителният лист е издаден за вземания по влязла в сила заповед за
изпълнение срещу ищеца, които последният твърди, че не дължи поради изтекла
погасителна давност.
Тъй като заповедта за изпълнение се връчва на длъжника и ако не бъде депозирано в
срок възражение, влиза в сила и всякакви възражения, които длъжникът е могъл да направи
до изтичане срока за възражение се преклудират, ищецът може да се позовава само на факти
/изтекъл давностен срок/ след влизане в сила на заповедта за изпълнение.
Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение,
срокът на новата давност е всякога пет години.
Влязлата в сила заповед за изпълнение се ползва със стабилитета на съдебните
решения, тъй като фактите и възраженията, които са могли да бъдат направени до влизането
й в сила, се преклудират.
Резултат на стабилитета на заповедта за изпълнение и преклудиране на възможността
да се оспорват посочените факти и обстоятелства, е недопустимостта на последващ процес,
основан на факти, несъвместими с материалното право, чието съществуване е установено с
влязлата в сила заповед.
Влязлата в сила заповед за изпълнение установява с обвързваща страните сила, че
вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение.
Целта на заповедното производство е да се провери дали вземането е спорно или
безспорно, което означава, че при влязла в сила заповед за изпълнение не е налице вече
правен спор, каквото е положението при постановено съдебно решение.
Следователно по действащия ГПК няма основание да се отрече приравняването на
влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2
ЗЗД.
По изложените съображения съдът намира, че вземанията по влязлата в сила заповед
за изпълнение са съдебно установени вземания, поради което погасителната давност за тях е
общата 5 - годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия
случай
/в този смисъл Решение № 321 от 16.10.2018 г. по в. гр. д. № 479 по описа за 2018
година на Окръжен съд – гр. Перник и др./.
3
По делото липсват доказателства за момента на влизане в сила на заповедта за
изпълнение, поради което съдът приема, че началният момент, от който е започнал да тече
предвиденият в закона петгодишен давностен срок е издаването на изпълнителния лист, към
който момент страните не спорят, че заповедта е влязла в сила.
Съгласно задължителната съдебна практика
/решение № 170/17.09.2018г. по гр.д. № 2382/2017 г. на ВКС, IV г.о. и в решение №
51/21.02.2019 г. по гр.д. № 2917/2018 г. на ВКС, IV г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК/,
когато е издаден тълкувателен акт за определена правна норма и впоследствие са
настъпили промени, които налагат приемането на нов тълкувателен акт, отменящ
предходния, последващият акт по тълкуването на дадена правна норма няма обратно
действие, а се прилага от момента на постановяването му.
Съобразно това разрешение, приложение следва да намери тълкуването на чл. 116, б.
„в“ ЗЗД, дадено с ППВС № 3/1980 г.
Съгласно ППВС № 3/1980 г. погасителната давност за вземанията се прекъсва с
образуване на изпълнителното дело и не тече докато трае висящността му.
По делото не са ангажирани доказателства, че след удостоверената от съдебния
изпълнител дата на гърба на изпълнителния лист, взискателят е поискал или са извършени
изпълнителни действия.
При бездействие на кредитора в период от две години производството се прекратява
поради т. нар. „перемпция“, като това се осъществява по силата на закона, без да е
необходим допълнителен юридически факт, а постановлението на съдебния изпълнител
единствено констатира осъществяването на предвидените в закона материални
предпоставки – в продължение на две години взискателят да не е поискал извършването на
изпълнителни действия. Двугодишният срок е изтекъл, следователно изпълнителното дело е
прекратено по силата на закона , на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, и съгласно
постановките на ППВС № 3/1980 г. е започнала да тече нова петгодишна давност за
погасяване на съдебно признати вземания.
Ответникът, чиято е доказателствената тежест, не е установил след посочената дата да
са настъпили факти, прекъсващи погасителната давност за вземането, поради което следва
извод, че погасителната давност за вземанията е изтекла.
С оглед изложеното, съдът прави извод, че ищецът не дължи на ответника
принудително изпълнение на процесните вземания поради погасяването им по давност,
поради което предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени.
По разноските:
Предвид изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски се
4
поражда за ищеца.
В случая ищците са два – наследници на длъжника
Съобразно представения списък и доказателства за извършени разноски, ищецът е
сторил разноски в размер на: адв.възнаграждение 450лв., д.такса-97.28лв., такса за заверено
кс.копие от изп.дело 24лв. и такса за съд.удостоверение 5лв.
- които разноски съобразно изхода на спора следва да бъдат присъдени.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че П. К. ХР. ЕГН ********** гр.П. жк.Т. ** ап.*
чрез адв. К П. Бл АК,
срещу „Топлофикация – Перник“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“,
искове с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищецът не
дължи на ответника принудително изпълнение на следните вземания:
сумата 1789.63лв. – главница за доставена топлинна енергия за периода 01.03.2009 г. –
30.04.2011 г.,
сумата 398.37 лв. - законна лихва за забава на месечните плащания за периода
06.05.2009 г. – 04.07.2012 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 16.07.2012 г. до изплащането,
и сумата 43.76 лв. д.такса и 200лв.юк.възн –разноски
за които суми е издаден изпълнителен лист от 10.09.2012 г. по ч.гр.д. №03041 по
описа за 2012 г. на Районен съд – Перник
поради погасяване на вземанията по давност.
ОСЪЖДА „Топлофикация Перник“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“, ДА ЗАПЛАТИ на П. К. ХР. ЕГН
********** гр.П. жк.Т. ** ап.*
чрез адв. К П. Бл АК,
РАЗНОСКИ : адв.възнаграждение 450лв., д.такса-97.28лв., такса за заверено кс.копие
от изп.дело 24лв. и такса за съд.удостоверение 5лв.
5
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6