Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260004
Гр. Русе, 3 февруари 2022г.
Русенският окръжен съд,
гражданско и търговско отделение, в открито
заседание на 2 ноември 2021г. в състав:
Председател: Йордан
Дамаскинов
При
участието на секретар Димана Стоянова като разгледа търговско дело № 235 по
описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производство
по търговски спор – глава ХХХІІ от ГПК.
„Андезит“
ООД ЕИК гр.Бургас, ж.к.“Победа“, ул.
„Чаталджа“ №3, представлявано от управителя К. Д. Р.
чрез пълномощник адвокат Д.Г.Н. съдебен адрес:***, офис 2, предявява срещу
„Есте Стедиа“ АД ЕИК ********* гр. Русе 7000, ул.
„Потсдам“ № 10, представлявано от изпълнителен директор С. И. П., иск „Есте Стедиа“ АД ЕИК
********* да бъде осъдено да заплати на „Андезит“ ООД
ЕИК ********* сумата 77368,79 лева (седемдесет и седем хиляди триста шестдесет
и осем лева и седемдесет и девет стотинки) с ДДС, представляваща общо дължима
сума по договор от 20.02.2015г. за продажба и доставка на 18000 бр. вибропресовани бетонови плочи с размер 40/55/5 см, и по
договор Договор от 22.04.2015г. за продажба и доставка на бетонови изделия, от
която по първия договор е дължима сумата от 7853,50 лв., а по втория- 69515,29
лв., ведно с дължимата законна лихва върху главниците от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата, по следната банкова сметка
*** „Андезит“ ООД ЕИК *********, при банка ЦКБ АД -
клон Бургас: IB AN************************, BIC: ***.
Ищецът „Андезит“
ООД ЕИК ********* твърди, че между него
в качеството му на продавач и „Есте Стедиа“ АД ЕИК ********* в качеството му на купувач били
сключени два договора за покупко-продажба на бетонови изделия: договор от 20.02.2015г.
с предмет - покупко-продажба на 18000 бр. вибропресовани
бетонови плочи с размер 40/55/5 см, за обект на купувача в района на гр.Русе, и
договор от 22.04.2015г. с предмет: покупко - продажба
на бетонови изделия (бетонови бордюри 50/8/16, бетонови бордюри 50/18/30,
бетонови плочи 40/40/5 сиви, бетонови плочи 40/40/5 цветни, бетонови плочи 20/20/6
цветни, бетонови павета 20/10/6 сиви, бетонови павета 20/10/6 цветни, бетонови
павета 10/10/6 сиви) за обекти „Спортна зала,
гр.Завет“ и „Спортни площадки, гр.Лозница“. И по двата договора „Андезит“ ООД е осъществило доставките на бетоновите изделия
в договорените срокове, количество, качество и място на предаване. При всяка
доставка са издавани експедиционни бележки, всяка от доставките е била приета
без възражения. За стойността на доставките на бетоновите изделия, въз основа
на издадените експедиционни бележки и в съответствие със ЗСч, периодично са
издавани електронни фактури от ищеца, получавани по електронен път от
ответника. Общата дължима стойност за доставките на бетонови изделия и по двата
договора за покупко-продажба възлиза на 77368,79 лева с ДДС. На 16.06.2016г. между „Андезит“ ООД и „Есте Стедиа“ АД
било сключено споразумение, което управителите си разменили подписано по електронни
пощи на двете дружества, с предмет отлагане плащането на цялата дължима от
ответника сума в размер на 77368,81 лева за 4 години, в който период ответникът
е следвало да събере тази сума от негов длъжник, посочен в споразумението, след
което да я заплати на „Андезит“ООД. В това
споразумение било посочено, че цялата дължима сума произтича от задължението за
заплащане на доставките по договора от 22.04.2015г., но всъщност касае и другия
договор от 20.02.2015г. На 18.03.2020г., с препоръчано писмо чрез Български
пощи, ищецът изпратил до ответника покана, с която бе напомнено за задължението
за погасяване на общата дължима сума което се върнало на подателя с уведомление
от пощенския оператор, че пратката не е потърсена от получателя.
Ответникът „Есте Стедиа“АД ЕИК *********, представлявано от прокуриста В.Х.И. чрез пълномощник адвокат К.К.
подава отговор на исковата молба, в който взема становище, че исковете са
неоснователни. Бетоновите изделия, предмет на двата договора за
покупко-продажба, са доставяни на обекти в с.Кривня, гр.Завет и гр.Лозница, където
строителните работи били изпълнявани от „ПРК България 85“ ООД ЕИК *********.
Тези доставки са били осъществени на база на договорите между „Андезит“ ООД и „Есте Стедиа“ АД
от 20.02.2015г. и от 22.04.2015г, както и на база на сключен между „Есте Стедиа”АД и „ПРК България 85”ООД договор за
покупко-продажба от 22.04.2015г. и анекс към него от 25.04.2015г. По силата на
чл.11 от този договор, плащането на цената за доставените на „ПРК България
85”ООД продукти е следвало да се извършва в срок до 30 работни дни от датата на
издаване на фактура от страна на „Есте Стедиа“АД.
Издадените от ответника фактури с получател „ПРК България 85“ ООД са на обща
стойност 77368.81 лева. В споразумението от 16.06.2016г страните са се
съгласили, че закупените от „Есте Стедиа“ АД, по
силата на сключения между тях договор от 22.04.2015г, бетонови изделия, са
продадени на „ПРК България 85“ ООД въз основа на подписан между тях договор от
22.04.2015г. В споразумението изрично е посочено, че към датата на подписването
му „ПРК България 85“ ООД дължи на „Есте Стедиа“ АД
сумата 77368.81 лева за доставените бетонови изделия въз основа на договора от
22.04]2015г. и анекс към него от 25.04.2015г. Съгласно постигнатите
договорености „Есте Стедиа“ АД се е задължило да
заплати на „Андезит“ ООД дължимата сума от 77368.81
лева или части от нея, само след като „ПРК България 85“ ООД изпълни паричното
си задължение към „Есте Стедиа“ АД в размер на
77368.81 лева или части от него. Тази уговорка по своята същност представлява
едно отлагателно условие, което и към настоящия момент не се е сбъднало. До
изтичането на отлагателния срок задължението на „Есте Стедиа“
АД към „Андезит”ООД, предмет на предявения по
настоящото дело иск, не е изискуемо и кредиторът не може да иска изпълнение от
длъжника. С договор за цесия от
14.03.2016г, „Есте Стеда“ АД е прехвърлило на „Андезит“ ООД вземането си от „ПРК България 85“ ООД за
сумата 77368.81 лева, представляваща дължима цена на стоки по фактури съгласно
Приложение №1. С прехвърлянето на вземането правата на „Есте Сдедиа”АД по договора му с длъжника са преминали върху цесионера - „Андезит“ ООД, като в
отношенията между тях цесията има действие от сключването на договора за цесия.
На основание чл.99 ал.З ЗЗД, с връчено на 29.03.2016г. уведомление, „Есте Стедиа“ АД е уведомило „ПРК България 85“ ООД за
прехвърлянето на вземането. От този момент цесията е породила действие спрямо
длъжника и третите лица /чл.99 ал.4 ЗЗД/. Към настоящия момент ищецът няма
качеството на кредитор по отношение на ответника за процесната сума от 77368.81
лева. В т.6 на споразумението от 16.06.2016г.
страните по делото са се споразумели, че „Есте Стедиа“
АД ще дължи на „Андезит“
ООД процесната сума или части oт нея, не само след
като получи съответното плащане от „ПРК България 85“ ООД, но и ако към този
момент не е цедирала на „Андезит“
ООД вземането си от „ПРК България 85“ ООД. Тъй като не само липсва плащане от
страна на „ПРК България 85“ ООД към „Есте Стедиа“АД,
но и цесията е факт, за ответника ми не е възникнало и не съществува задължение
за заплащане на ищеца на претендираната по делото сума. Ищецът претендира
заплащане на сумите: 6590.88 лева по ф-ра
№**********/22.05.2015г. и 2865.60 лева по ф-ра
№**********/26.06.2015г, които „Есте Стедиа“АД е
заплатило, както следва: сумата по първата фактура е платена на 05.11.2015г, а
сумата по втората фактура е платена на два пъти: 1262.62 лева са платени на
05.11.2015г, а 1602.98 лева - на 07.06.2016г.
„Андезит“
ООД с допълнителна искова молба заявява, че между страните не е бил сключван
договор за цесия. Ответникът оспорва автентичността на представения договор за
цесия и твърди, че подписът не е на С.Д. – управител на ответното дружество към
него момент. Иска ищецът да представи оригинал на договора за цесия и съдът да
открие производство по чл. 193 от ГПК. Няма нито правна, нито житейска логика
на 14.03.2016г. „Есте Стедиа“ АД да прехвърли на „Андезит“ ООД вземането си от „ПРК България 85“ ООД, а на
16.06.2016г. да подпише споразумение, с което да признае, че има вземане от
„ПРК България 85“ ООД, което означава, че няколко месеца след твърдяната цесия
вземането все още е в патримониума на ответника. Единственото отлагателно
условие по споразумението е срокът от 4 години, в който на ответника се дава
възможност да събере вземането си от третото лице. На 10.03.2017г. ответното
дружество на основание чл. 28, ал.1 от ЗСч потвърждава задължението си към
ищцовото дружество.
„Есте Стедиа“
АД в допълнителен отговор заявява, че не може да представи оригинал на договор
за цесия, тъй като не притежава такъв. Договорът е получен от ищеца по
електронна поща, подписан от С. И. П. за „Есте Стедия“
АД и отново върнат по електронна поща на ищеца. Ответникът оспорва потвърждение
на сало от 10.03.2017г., тъй като е подписано от неоторизирано лице.
Недопустимо е добавянето на фактура № 1986/14.05.2015г., тъй като това
представлява предявяване на нов иск за сумата по тази фактура.
Съдът
прецени събраните по делото доказателства и установи следното:
„Андезит“ ООД ЕИК ********* като продавач и „Есте Стедиа“ АД ЕИК
********* като купувач сключили договор за покупко-продажба на 20.02.2015г. №
1-12-015/20.02.2015г., съгласно който ищецът се задължил да достави на
ответника и да му прехвърли правото на собственост върху 18000 бр. вибропресовани бетонови плочи с размер 40/55/5 см, за обект
на купувача в района на гр.Русе. Цената на 1 бр. бетонова плоча е 2,52 лв. без
ДДС. Плащането на цената следва да се извърши по банков път до 10 дни от датата
на издаване на фактурата. По делото не се спори, че ищецът е изпълнил точно
своето задължение по договора.
По
този договор ищецът е издал две фактури:
По
фактура № ********** от 22.05.2015 г. няма направени плащания. Цялата стойност
на фактурата в размер на 6590,88 лева се
води неплатена при ищеца.
По
фактура ********** от 26.06.2015 г., която е на стойност 2865,60 лева има
направено плащане на 07.06.2016 г. в размер на 1602,98 лева. Неплатеният
остатък по фактурата според ищеца е в размер на 1262,62 лв. Първоначалната
стойност на фактурите, падежът им, датата и стойността на направеното плащане,
както и остатъкът по съответната фактура е представен таблично от вещото лице:
|
фактура № |
дата |
Стойност с ДДС |
Стойност без ДДС |
ДДС |
падеж |
плащане |
дата |
неплатен остатък |
|
********** |
22.5.2015 |
6590,88 |
5492,40 |
1098,48 |
31.5.2015 |
0 |
|
6590,88 |
|
********** |
26.6.2015 |
2865,60 |
2388,00 |
477,60 |
5.7.2015 |
1602,98 |
7.6.2016 |
1262,62 |
|
сума:
|
|
|
|
|
|
|
|
7853,50 |
„Андезит“
ООД ЕИК ********* като продавач и „Есте Стедиа“ АД ЕИК
********* като купувач сключили договор за покупко-продажба на 22.04.2015г. №
1-15-055/4.05.2015г., по силата на който ищецът продава, а ответникът купува
бетонови изделия, описани в приложение № 1,
за обекти „Спортна зала, гр.Завет“ и „Спортни площадки, гр.Лозница“.
Бетоновите изделия са бетонови бордюри 50/8/16, бетонови бордюри 50/18/30,
бетонови плочи 40/40/5 сиви, бетонови плочи 40/40/5 цветни, бетонови плочи 20/20/6
цветни, бетонови павета 20/10/6 сиви, бетонови павета 20/10/6 цветни, бетонови
павета 10/10/6 сиви. Единичните цени на изделията са
определени в приложението. Срокът за плащане на цената е до 30 дни от издаване
на фактурата. По делото не се спори, че ищецът е изпълнил точно своето
задължение по договора.
По този договор ищецът е издал следните
фактури, по които неплатеният остатък е 69515,29 лв:
|
№ |
вид документ |
фактура № |
дата |
Стойност с ДДС |
падеж |
плащане |
дата |
прихващане |
КИ |
дата |
неплатен остатък |
|
1 |
фактура
|
********** |
14.5.2015 |
4692,60 |
|
|
|
|
|
|
4692,60 |
|
2 |
фактура
|
********** |
16.5.2015 |
3345,12 |
14.6.2015 |
3280,32 |
5.11.2015 |
64,80 |
********** |
12.6.2015 |
0,00 |
|
3 |
фактура
|
********** |
22.5.2015 |
5672,16 |
20.6.2015 |
|
|
280,80 |
********** |
6.7.2015 |
5391,36 |
|
4 |
фактура
|
********** |
22.5.2015 |
540,17 |
20.6.2015 |
540,17 |
5.11.2015 |
|
|
|
0,00 |
|
5 |
фактура
|
********** |
22.5.2015 |
9391,57 |
20.6.2015 |
|
|
|
|
|
9391,57 |
|
6 |
фактура
|
********** |
22.5.2015 |
9674,09 |
20.6.2015 |
|
|
|
|
|
9674,09 |
|
7 |
фактура
|
********** |
25.5.2015 |
6690,24 |
23.6.2015 |
|
|
|
|
|
6690,24 |
|
8 |
фактура
|
********** |
29.5.2015 |
13039,68 |
27.6.2015 |
|
|
648,00 |
********** |
30.6.2015 |
12391,68 |
|
9 |
фактура
|
********** |
30.5.2015 |
3309,84 |
28.6.2015 |
|
|
|
|
|
3309,84 |
|
10 |
фактура
|
********** |
5.6.2015 |
9483,36 |
4.7.2015 |
1605,6 |
31.7.2015 |
|
|
|
7877,76 |
|
11 |
фактура
|
********** |
6.6.2015 |
3345,12 |
5.7.2015 |
|
|
115,20 |
********** |
6.7.2015 |
3229,92 |
|
12 |
фактура
|
********** |
12.6.2015 |
2881,46 |
11.7.2015 |
|
|
158,40 |
********** |
6.7.2015 |
2723,06 |
|
13 |
фактура
|
********** |
17.6.2015 |
3304,63 |
16.7.2015 |
|
|
165,60 |
********** |
6.7.2015 |
3139,03 |
|
14 |
фактура
|
********** |
29.6.2015 |
1207,20 |
28.7.2015 |
1207,2 |
5.11.2015 |
|
|
|
0,00 |
|
15 |
фактура
|
********** |
4.7.2015 |
756,48 |
2.8.2015 |
|
|
|
|
|
756,48 |
|
16 |
фактура
|
********** |
31.7.2015 |
123,84 |
29.8.2015 |
|
|
|
|
|
123,84 |
|
17 |
фактура
|
********** |
3.8.2015 |
123,84 |
1.9.2015 |
|
|
|
|
|
123,84 |
|
|
|
сума:
|
|
72888,80 |
|
6633,29 |
|
1432,8 |
|
|
69515,31 |
Според представените ДДС дневници
на „Андезит“ ООД за съответните периоди - от май 2015
г. до август 2015 г. всички процесни фактури присъстват в ДДС дневниците, за месеца в
който са издадени, според изискванията на Закона за счетоводството и Закона за
ДДС. Според представените ДДС дневници на „Есте Стедиа“
АД за съответните периоди – от май 2015 г. до август 2015 г. всички процесни
фактури присъстват в ДДС дневниците, за месеца в който са издадени, според
изискванията на Закона за счетоводството и Закона за ДДС. Всички посочени
фактури са от първоначалната искова молба, с изключение на фактура **********
от 14.05.2015 г., която е добавена в допълнителната искова молба.
По счетоводни данни на ищеца
общото вземане на „Андезит“ ООД от „Есте Стедиа“ АД по двата договора е в размер 77368,79 лева. В
счетоводството на „Есте Стедиа“ АД неплатеното салдо
към „Андезит“ ООД е в размер на 77368,81 лева.
Следователно дружествата – страни по делото отчитат еднакво по размер парично
задължение, като разликата от 2 стотинки е обяснена на стр. 14 от заключението
на съдебно-счетоводната експертиза. На 10.03.2017. „Есте Стедиа“
АД потвърждава на одитора на „Андезит“
ООД размера на своето задължение към 31.12.2016г. в размер на 77368,81 лв. На
стр. 15 от заключението вещото лице дава сравнителна таблица как са отчитани в
двете дружества фактурите и посочва, че разликите се появяват при отчитане
плащането на 05.11.2015 г. в размер на 46956,29 лева. Двете дружества закриват
различни фактури, тъй като в платежното нареждане няма място за изписване на
всички фактури, но като крайно салдо сумите на вземания и задължения между
контрагентите съвпадат. Устно
пред съда вещото лице пояснява, че при сравнение на банковите извлечения от „Сосиете Женерал Експресбанк“, където е банковата сметка на „Есте Стедия“, и извлечението от „Централна кооперативна банка“,
където е банковата сметка на „Андезит“, се вижда,
че за транзакцията от 05.11.2020 г. за
46956.29 лв. са отразени фактурите, по които се извършва плащането – в първото
извлечение номерата на фактурите са в два реда, а във второто номерата на
фактурите са само на един ред. От това следва, че това, което е заведено в
„Есте Стедия“ като закриване на фактури и неплатени
остатъци е вярното – те са посочили две фактури по които се плаща, а при ищеца
не са закрити. Фактурите са №№2008 и 2089. Вещото лице предполага, че поради
това разминаване двете фактури по първия договор № 2008 и № 2089 са останали
незакрити /водят се неплатени / при „Андезит“.
На 16.06.2016г. „Андезит“ ООД и „Есте Стедиа“ АД
сключили споразумение във връзка с договора за покупко-продажба на бетнови изделия от 22.04.2015г. Страните се съгласили, че
закупените бетонови изделия са продадени от „Есте Стедиа“
АД на „ПРК България 85“ ООД ЕИК ********* въз основа на договор от 22.04.2015г.
Последното дружество дължи на ответника 77368,81 лв. Страните се споразумяват,
че „Есте Стедия“ АД дължи на „Андезит“
ООД 77368,81 по договор от 22.04.2015г., но ще изплати сумата или части от нея
след като получи дължимите суми от „ПРК България 85“ ООД. Страните по
споразумението се съгласили да обединят усилията си за събиране на дължимата на
„Есте Стедиа“ АД сума, а последното дружество се
задължило веднага да предава на „Андезит“ ООД
събраните суми, ако към този момент не е цедирало на „Андезит“
ООД вземането си от „ПРК България 85“ ООД. Срокът на действие на това
споразумение е 4 години.
„Андезит“
ООД изпратил писмена покана изх. № 51/17.03.2020г. до „Есте Стедиа“
АД за заплащане на сумата 77368,79 лв. по двата договора и посочени фактури,
която е върната обратно от адреса на управление на ответника гр. Русе, ул.
„Потсдам“ № 10 като непотърсена от получателя.
Ответникът „Есте Стедиа“ АД в отговора на исковата молба прави възражение,
че не е длъжник по вземането, предмет на делото, защото с договор за цесия от
14.03.2016г. е прехвърлило на „Андезит“ ООД вземането
си от „ПРК България 85“ ООД ЕИК ********* за сумата 77368,81 лв. По този начин
ответникът счита, че е погасил задължението си към ищеца по двата договора за
продажба на бетонови изделия.Ответникът представя договор за покупко-продажба
от 22.04.2015г. с продавач „Есте Стедиа“ АД и купувач
„ПРК България 85“ ООД на бетонови изделия – плочи и павета. От анекс от
25.04.2015г. към договора между „Есте Стедиа“ АД и
„ПРК България 85“ ООД се разбира, че „Есте Стедиа“ АД
е дистрибутор на бетонови изделия, произведени от „Андезит“
ООД, доставят се директно от „Андезит“ ООД към „ПРК
България 85“ ООД, а „Есте Стедиа“ АД се задължава в
кратък срок след получаване на плащане от „ПРК България 85“ ООД да превежда
сумите към ищеца в погашение на своите задължения към него. Към 31.12.2015г.
„ПРК България 85“ ООД потвърждава на „Есте Стедиа“ АД
своето задължение в размер на 77368,81 лв.
По делото е представен оригинал
на договор за цесия (стр. 222) от 14.03.2016г., съгласно който „Есте Стедиа“ АД прехвърля на „Андезит“
ООД вземането си от „ПРК България 85“ ООД за сумата 77368,81 лв. В чл. 2
страните уговарят, че цесионерът ще погаси на цедента дължимата цена в срок от един месец от подписването
на договора. Договорът носи син кръгъл печат на „Есте Стедиа“
АД и саморъчен подпис с химикал на управителя С. П.. За „Андезит“
ООД, представляван от инж. С.Д., са положени неоригинални (копирани) кръгъл печат
и саморъчен подпис. „Андезит“ ООД заявява в
допълнителната искова молба, че договор за цесия не е бил сключван, а
предишният управител С.Д. не е подписвал такъв договор. В допълнителния отговор
ответникът пояснява, че е получил по електронна поща екземпляр, подписан от
управителя на „Андезит“ ООД С.К.Д.. Управителката на
„Есте Стедиа“ АД С. И. П. подписала и подпечатала с
кръгъл печат разпечатания документ от електронната поща и отново го изпратила
на ищеца по електронен път. Именно този документ е представен на стр. 222 от
делото, като ответникът заявява, че не разполага с друг оригинал. Съдът с
протоколно определение от 25.05.2021г. е открил производство по оспорване на
договор за цесия, като хартиен документ представен на стр. 222 по делото, по
отношение автентичността на подписа на инж. С.Д. – управител на „Андезит“ ООД.
Почерковата
експертиза дава заключение, че фотокопието на подписа на инж. С.Д. в договор за
цесия от 14.03.2016г. на стр. 222 е изпълнен от С.К.Д. ЕГН **********.
Сканирани, а не оригинални в договора за цесия са: текст „Андезит“
ООД, под него „инж. С.Д. – управител“, саморъчният подпис на управителя и
кръглия печат на „Андезит“ ООД Бургас.
Свидетелят П.И.Н. бил викан в
„Есте Стедиа“ АД да отблокира
електронната поща, разпечатал договора за цесия, отново го пратил на бургаска
фирма за производство на бетонови изделия, тоест свидетелят потвърждава
версията на ответното дружество.
Предходният управител на „Андезит“ ООД С.К.Д. като свидетел пред съда заявява, че
сканираният подпис под договора за цесия на стр. 222 прилича на неговия, но
такъв договор не е сключван. „Есте Стедия“ настоявали
за цесия на дължимата сума. Свидетелят като управител на ищцовото дружество
категорично отказал. Естеството на отношенията свидетелят описва така: „Андезит“ ООД доставя материали на обектите на „ПРК България
85“, фактура на „Есте Стедия“, Есте Стедия“ фактурира на „ПРК България 85“.
Свидетелят Т.Н.К. е работил в „Андезит“ ООД като мениджър продажби до 2017 година. Той
твърди, че между „Есте Стедия“ и „Андезит“
не е имало формален договор за дистрибуция, но отношенията били от такъв
характер. Двата процесни договора били сключени за
конкретни обекти. Първият договор бил за
плочи за изграждане на канавки за едно село близо до Русе, а другият договор
беше за спортна зала в гр.Завет. Тъй като „Есте Стедия“
били намерили обекта в Завет, а
се оказало, че изпълнителят на строежа фирмата „ПРК България 85“ я
познава и свидетелят, „Есте Стедия“ като дистрибутор
и свидетелят взели общо решение сделката да мине през ответника като търговец.
Свидетелят е чувал и било коментирано с него за договор за цесия между „Есте Стедия“ и „Андезит“. „Есте Стедия“ поискали да
бъде сключен договор за цесия, но им било категорично отказано.
Техническа експертиза по делото
дава заключение, че в архива на електронните пощи, ползвани от страните, не е
запазена кореспонденция, съдържаща процесния договор за цесия.
Правната
квалификация на правата, претендирани от ищеца, е осъдителен иск за
заплащане на цена по договор за търговска продажба - чл. 79, ал. 1, предл.1 от ЗЗД, във връзка чл. 327 ал.1 от ТЗ, и чл.86 ал.1
от ЗЗД и чл. 309а от ТЗ. Насрещните права и възраженията на ответника са на
основание чл. 99 от ЗЗД – с договор за цесия ответникът е прехвърлил на ищеца
свое вземане от трето лице, с което погасява своето задължение към ищеца.
Страните са сключили два договора за
търговски продажби на бетонови изделия, които са изпълнени точно от продавача „Андезит“ ООД: изделията били доставени в договорените
срокове, количество, качество и място на предаване, били издадени фактури.
Срокът от 4 години за отлагане на изпълнението на паричното задължение на
ответника по споразумението от 16.06.2016г. е изтекъл. Считано от 17.06.2020г.
непогасеното парично задължение по фактурите, издадени от продавача, става
отново изискуемо, доколкото условията по споразумението няма данни да са се
осъществили. Делото е заведено на 19.06.2020г.
Размерът на непогасеното парично
задължение се отчита еднакво в двете дружества. „Андезит“
ООД предявява иск в размер 77368,79 лева общо дължима сума по договор от
20.02.2015г. и по договор от 22.04.2015г. за продажба и доставка на бетонови
изделия, като по първия договор дължимата сумата посочва 7853,50 лв., а по
втория - 69515,29 лв. Ищецът е изпълнявал договорите чрез отделни доставки, за
всяка от които е издавал отделни фактури. Фактурите с конкретните количества и
видове бетонови изделия са неразделна спецификация към договорите, респективно
са фактическо основание на иска. Окръжният съд не приема за процесуално
допустимо изменението на иска, направено с допълнителната искова молба.
Недопустимо е да се прибавя като дължима нова фактура № **********/14.05.2015г.
с неплатен остатък 4692,60 лв., за да се „компенсира“ намалението размера на
иска по отношение други фактури, за които ищецът признава погашение чрез
плащане. Искът в частта 4692,60 лв. по фактура **********/14.05.2015г. следва
да се прекрати като недопустим. По втория договор освен прибавянето на нова
фактура другото изменение е единствено по отношение фактура №
**********/29.06.2015г. на стойност 1207,20 лв., която ищецът заявява като вече
погасена, потвърдено от вещото лице. След това в допълнителната искова молба
ищецът продължава, че към всички останали фактури по втория договор прибавя
нова фактура. При „всички останали фактури“ по втория договор, които ищецът продължава
да претендира, вещото лице открива и други платени фактури, за които ищецът не
оттегля иска. Те са: № **********/16.05.2015г. с претенция по исковата молба
1342,25 лв., а според вещото лице с неплатен остатък 0; №
**********/22.05.2015г. – 540,17 лв., а според вещото лице с неплатен остатък
0. В първоначалната искова молба по втория договор ищецът претендира 67912,31
лв., а с допълнителната искова молба увеличава претенцията по втория договор на
69515,29 лв. Прави това за сметка признаване, че по първия договор по фактура №
**********/26.06.2015г. ответникът е платил на 7.06.2016г. 1602,98 лв. и остава
неплатен остатък 1262,62 лв. Съдът не приема за допустими тези „вътрешни
размествания“ на фактическите основания на иска, независимо от запазване на
общия размер на иска по делото. Съдебно-счетоводната експертиза установи, че
при плащането на 5.11.2015г. в размер на 46956,29 лева. „ЕстеСтедиа“
АД е посочило кои фактури погасява, между които са и двете фактури по първия
договор: № **********/22.05.2015г.–6590,88 лв. и № **********/26.06.2015г.
остатък 1262,62 лв. Ответникът е приложил чл. 76 от ЗЗД и е заявил задълженията
по кои фактури погасява. Ищецът не е съобразил това изявление и горните две
фактури продължават да се отчитат при него като неплатени. Причината за това
счетоводно разминаване е техническа: докато банковото извлечение при банката наредител на ответника съдържа като основание пълно
изброяване на фактурите, които ответникът плаща, тоест пълния текст на
платежното нареждане, то банковото извлечение на банката получател на ищеца
съдържа съкратен текст на основанието на транзакцията, в който липсват номерата
на горните две фактури. Тази техническа причина не може да обезсили
волеизявлението на ответника по чл. 76 от ЗЗД. Двете фактури по първия договор
са платени и искът за тях трябва да се отхвърли като неоснователен.
Искът е основателен и доказан за
сумата 64822,69 лв. общ неплатен остатък по фактури, изброен на стр. 12 от
съдебно-счетоводната експертиза, издадени по втория договор, с изключение на
прибавената с допълнителната искова молба фактура № **********/14.05.2015г. за
4692,60 лв.
По делото не се установи сключването
на договор за цесия, при който вземането на „Есте Стедиа“
АД от „ПРК България 85“ ООД за сумата 77368,81 лв. да се прехвърли на „Андезит“ ООД. Цената на договора за цесия изключва
доказването му по друг начин освен с писмен документ. Представеният хартиен
документ на стр. 222 не е автентичен в частта за подписа на управителя на „Андезит“ ООД и кръглия печат на това дружество. Не се
установи и размяна на електронни писма, от които да се направи извод за
съвпадащи волеизявления на страните за сключване на договор за цесия със
съдържание като на представения документ, който може да се определи само като
проект. Съдебно-счетоводната експертиза установи, че договор за цесия не е осчетоводен
при никоя от страните, включително при „Есте Стедиа“
АД, която има интерес от такъв договор. След датата на твърдения договор за
цесия 14.03.2016г. „Есте Стедиа“ АД сключва
споразумение с „Андезит“ ООД на 16.06.2016г., в което
се заявява като длъжник на „Андезит“ ООД, а цесията е
спомената като бъдеща възможност: „ако към този момент не е цедирало на „Андезит“ ООД вземането си от „ПРК България 85“ ООД“. Ако на
14.03.2016г. е бил сключен договор за цесия, нямаше да има споразумение на
16.06.2016. с такъв текст. Допълнително текстът на проекта за договор за цесия,
чл. 2 предвижда цесионерът да погаси на цедента дължимата цена в срок от един месец от подписването
на договора. Следователно в проекта цесията е уговорена като възмездна и изобщо
не се споменава, че вместо плащане на цена на прехвърленото вземане ще се счита
погасено задължението на цедента „Есте Стедиа“ АД, тоест от текста на проекта не става ясно
цесията да се планира като даване вместо изпълнение или да се уговаря
прихващане със задължението по процесните договори за продажба на бетонови
изделия. По тези съображения съдът изключва от доказателствата договора за
цесия, приложен на стр. 222 от делото, като неистински документ.
Мотивиран така Русенският окръжен
съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „Есте Стедиа“
АД ЕИК ********* гр. Русе 7000, ул. „Потсдам“ № 10, представлявано от
изпълнителен директор С. И. П., да ЗАПЛАТИ на „Андезит“
ООД ЕИК гр.Бургас, ж.к.“Победа“,ул. „Чаталджа“ №3,
представлявано от управителя К. Д. Р., сумата 64822,69 лв.
(шестдесет и четири хиляди осемстотин двадесет и два лева и шестдесет и девет
стотинки) с ДДС представляваща общо дължима сума по договор 22.04.2015г. за
продажба и доставка на бетонови изделия (образувана от сбора на сумите по
следните фактури: № **********/22.05.2015г.- 5391,36 лева; №
**********/22.05.2015г.-9391,57 лева; № **********/22.05.2015г.- 9674,09 лева;
№ ********** от 25.05.2015 г. неплатеният остатък е в размер на 6690,24 лева; №
**********/29.05.2015г.-12391,68 лева; № **********/30.05.2015г.-3309,84 лева;
№ **********/05.06.2015г.-7877,74 лева; № **********/06.06.2015г.-3229,92
лева; № **********/12.06.2015г.- 2723,06 лева; № **********/17.06.2015г.-3139,03
лева; №**********/ 04.07.2015г.-756,48 лева; № **********/31.07.2015г.-123,84
лева; № **********/03.08.2015г.-123,84лева), ведно с дължимата законна лихва
върху главницата 64822,69 лв. от датата на завеждане на исковата молба
19.06.2020г. до окончателното изплащане на сумата, по следната банкова сметка ***
„Андезит“ ООД ЕИК *********, при банка ЦКБ АД - клон
Бургас: IB AN************************, BIC: ***., както и да заплати сумата 9044,05
лв. (девет хиляди и четиридесет и четири лева и пет стотинки) съразмерни разноски
по делото.
ПРЕКРАТЯВА производството по иска в
частта за сумата 4692,60 лв. по фактура **********/14.05.2015г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Андезит“ ООД
ЕИК гр.Бургас, ж.к.“Победа“, ул. „Чаталджа“ №3, представлявано от управителя К. Д. Р., срещу
„Есте Стедиа“ АД ЕИК ********* гр. Русе 7000, ул.
„Потсдам“ № 10, представлявано от изпълнителен директор С. И. П., иск в ЧАСТТА „Есте
Стедиа“ АД ЕИК
********* да бъде осъдено да заплати на „Андезит“ ООД
ЕИК ********* сумата 7853,50 лв. по договор от 20.02.2015г. за продажба на
бетонови изделия (образувана от сбора на сумите по следните фактури: №
**********/22.05.2015г.–6590,88 лв. и № **********/26.06.2015г. остатък 1262,62
лв.)
ОСЪЖДА „Андезит“
ООД ЕИК гр.Бургас, ж.к.“Победа“,ул. „Чаталджа“ №3,
представлявано от управителя К. Д. Р., да ЗАПЛАТИ на „Есте Стедиа“
АД ЕИК ********* гр. Русе 7000, ул. „Потсдам“ № 10, представлявано от
изпълнителен директор С. И. П., сумата 778,56 лв. (седемстотин седемдесет и
осем лева и петдесет и шест стотинки)
съразмерни разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред
Великотърновския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на всяка
страна срещу държавна такса 2% върху обжалвания интерес.
Окръжен
съдия: