РЕШЕНИЕ
№ 55
гр. Благоевград, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Кристина Евг. Панкова
при участието на секретаря Латинка Г. Насина
като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Административно
наказателно дело № 20211210201859 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ТР. ИВ. Ж. с ЕГН с адрес гр.В., ж.к П., бл, ет. апи
съд.адрес гр.С. ул.”Ц. И. Ш.”№, ет., ап. против Наказателно постановление №
42-0002933/15.11.2021г., издадено от на Директора на РД "А.а."-С., с което на
жалбоподателя на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните
превози е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 2000 /
две хиляди / лв. за нарушение по чл. 44, ал.1, т. 3 от Наредба №
11/31.10.2002г. на МТ, във връзка с чл.34 от Наредба №11/31.10.2002г. на МТ.
С жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното
наказателно постановление, твърдят се процесуални нарушения, иска се
неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от надлежно
упълномощен адвокат, който поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено,
излага доводи.
Административно-наказващият орган, редовно и своевременно призован, не
ангажира свой представител по делото, и не изразява становище по същество.
1
Районна прокуратура Б., редовно призовани не изпращат представител и не
вземат становище по същество.
Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата, становищата на
страните и след като анализира събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:
На 20.10.2021 г. Жалбоподателят извършвал превоз на пътници по с маршрут
гр. П. –Автогара И. /Р.Г./ с автобус „У. к.” с рег.№. Около 13.20ч. същия
пристигнал на Автогара Б., като паркирал автобуса в сектор пристигащи
автобуси. По същото време св.Г. и С. изпълнявали служебните си
задължения, като извършили проверка на жалбоподателя, при която
установили, че превозва 6 броя пътници по посочения маршрут, установимо
от Пътен лист №392515/20.10.2021г., автобуса бил обозначен на предно челно
стъкло с табела с надпис П. – С.И., но жалбоподателят не могъл да представи
Разрешително №000457/1 за превоза, валидно за частта от маршрута и
спирките, намиращи се на територията на Р.Б. За констатираното на същата
дата св.Г. в присъствието на св.С. съставил на жалбоподателя АУАН№295549
, в който констатираното било квалифицирано като нарушение по чл. 44, ал.1,
т. 3 от Наредба № 11/31.10.2002г. на МТ, във връзка с чл.34 от Наредба
№11/31.10.2002г. на МТ. Акта бил подписан от Ж. с отбелязване, че забравил
удостоверението в другия автобус.
Въз основа на този акт, Директора на РД "А. а.-С. е издал атакуваното
Наказателно постановление № 42-0002933/15.11.2021г., издадено от на
Директора на РД "А.а.-С., с което на жалбоподателя на основание чл. 93, ал. 1,
т. 1 от Закона за автомобилните превози е наложено административно
наказание ГЛОБА в размер на 2000 / две хиляди / лв. за нарушение по чл. 44,
ал.1, т. 3 от Наредба № 11/31.10.2002г. на МТ, във връзка с чл.34 от Наредба
№11/31.10.2002г. на МТ.
В хода на съдебното производство са разпитани св.С. и Г., чрез показанията,
на които се установяват обстоятелства по извършената проверка, направените
констатации и процедурата по съставяне на АУАН. Съдът кредитира тези
показанията, доколкото същите са последователни, непротиворечиви и
напълно кореспондират с приобщените писмени такива.
В хода на съдебното производство е представено и Разрешително №000457/1,
от което се установява маршрута, както и че е валидно до 07.10.2024г.
2
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на показанията на разпитаните по делото свидетели, както и от
приложените към административнонаказателната преписка и приети по
делото писмени доказателства, които са безпротиворечиви, относно
подлежащите на доказване факти и установяват по несъмнен начин
възприетата фактическа обстановка, като последователни и логични.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Жалбата е депозирана от надлежно лице в установения от закона 7-
дневен срок от връчване на НП, поради което е допустима. Разгледана по
същество е частично снователна, по следните съображения:
Атакуваното НП е издадено в съответствие с императивно установената за
това процедура и от компетентен орган / По делото е приложена Заповед л.20,
с които се удостоверява материалната компетентност на издателя на
атакуваното НП./. Както в акта, така и в НП е отразено, че
административнонаказателното производство е започнало със съставянето на
акт за установяване на административно нарушение. В АУАН и в НП
подробно, точно и ясно са посочени всички индивидуализиращи нарушителя
и нарушението елементи. Наличието на тези елементи са достатъчни, за да се
приемат за спазени строго формалните изискването на чл. 42, ал.1, т.6 от
ЗАНН и чл. 57, ал.1, т.4 от ЗАНН, При съставянето на акта за установяване на
административно нарушение и издаване на атакуваното НП са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, съгласно
които, за да бъде редовен актът за установяване на административно
нарушение и НП трябва да включват в съдържанието си всички кумулативно
посочени реквизити. В конкретния случай АУАН е съставен от св.Г.,
инспектор РД”АА”-С. който дава пълно описание на нарушението и
обстоятелствата, при които същото е извършено. В тази насока са и
показанията на свидетеля С.. Чрез изпълнение на изискванията на чл. 42 от
ЗАНН органът издал АУАН постига пълна индивидуализация на
нарушението и нарушителя, без да ограничава правото на защита на
жалбоподателя. Издадения в съответствие с процесуалните норми акт е
редовен и като такъв се явява правно основание за издаване на НП. Съдът
счита, че не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при
3
реализирането на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, които
да водят до опорочаване на производството, поради което неоснователно се
явява възражението на жалбоподателя в тази насока.
Съдът намира обаче за неправилна направената от наказващия орган
квалификация на описаното в акта и НП нарушение като такова по чл.44, ал.1,
т.3, вр. чл.34 от Наредба 11/31.10.2002г. на МТ.
При така направеното описание на нарушението, съдържащо се в НП, а
именно, че на посочените време и място жалбоподателят не е представил
валидно удостоверение за частта от маршрутите и спирките, намиращи се на
територията на Р.Б. коректната правна квалификация на нарушението е чл.44,
ал.1, т.3 от Наредба 11/2002.г..
Така констатираният пропуск обаче не предпоставя отмяна на санкционния
акт с оглед задължителните за съдилищата указания на Тълкувателно
решение № 8/16.09.2021 г. по т. д. № 1/2020 г. ОСС от І и ІІ колегия на ВАС.
С цитираното тълкувателно решение е разяснено, че в производството по реда
на раздел пети, глава трета от ЗАНН районният съд има правомощия да
преквалифицира описаното в НП изпълнително деяние, когато се налага да
приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без
съществено изменение на обстоятелствата на нарушението.
В настоящия случай, доколкото липсва съществено изменение на
обстоятелствата, при което е било извършено нарушението, въззивният съд
разполага с възможността да преквалифицира нарушението като такова по
чл.44, ал.1, т.1 от Наредба №11/2002г. на МТ, като приложи закон за същото
нарушение /В този смисъл Решение № 286 от 27.09.2021 г. на
АдмС - С.по к. а. н. д. № 113/2021 г./
Съгласно чл. 34 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС при
извършване на международен превоз по автобусна линия освен лиценз на
Общността се изисква и разрешително за определена линия, издадено от
министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или
упълномощено от него лице, по утвърден от министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията образец/чл. 34/, т. е. при
извършването на такъв превоз следва да има издадени такива документи, а
4
респективно ако липсват издадени и се извършва горепосочения превоз, то
нарушителят би бил санкциониран за това нарушение на основание чл. 93, ал.
1 от ЗАвПр.
В чл. 44, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС
предвижда, че "При извършване на превоз в автобуса трябва да се намират
следните документи: 3. Разрешителното за превоз, валидно за частта от
маршрута и спирките, намиращи се на територията на Република Б.".
Безспорно от доказателствата по делото се установи, че
жалбоподателят е осъществил признаците от обективна и субективна страна
на състава на административното нарушение по чл. 44, ал. 1, т. 3 от Наредба
№ 11 от 31.10.2002 г. на МТС/тъй като на процесната дата е извършвал превоз
с автобус без да носи разрешително за превоза, валидно за частта от
маршрута и спирките, намиращи се на територията на Р. Б. и не е могъл да го
представи на проверяващите, което се установява от показанията на
разпитаните свидетели, както и приложените писмени доказателства. Това
сочи на извършено нарушение по чл.44, ал.1, т.3 от Наредба
№11/31.10.2002г. от обективна страна.
Съдът намира нарушението за доказано и от субективна страна,
доколкото жалбоподателят, като професионален шофьор е бил запознат, със
задълженията, вменени му със ЗАвПр и подзаконовите актове.
Доколкото от фактите по делото се установи, че от страна на
жалбоподателят има извършено нарушение по чл. 44, ал. 1, т. 3 от Наредба №
11 от 31.10.2002 г. на МТС то отговорността му бил следвало да бъде
ангажирана по чл. 93, ал. 2 ЗАвПр, а не по чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр
чл. 93, ал. 2 от ЗАвПр, предвижда санкция при по-леката хипотеза на
извършено административно нарушение - непредставяне на документи при
поискване, т. е. документите съществуват, но не се представят, както е в
настоящият случай, тъй като както от гласните доказателства, така и от
писмените такива се установява, че е имало издадено такова Разрешително,
но същото не се е намирало във водача..
Тук е мястото да се посочи, че предвид вече изложените съображения за
правомощията на въззивната инстанция да преквалифицира описаното в НП
изпълнително деяние, доколкото със санкционната разпоредба на чл.93, ал.2
5
от ЗАвПр е предвидено по-леко наказание, съдът разполага с възможността да
измени и основанието, въз основа на което се налага съответното наказанието
и да определи по –лекото такова.
Процедирайки по този начин съдът прилага закон за по - леко наказуемо
нарушение.
Според съда липсват основания да се приеме маловажност на случая, тъй като
тази норма осигурява сигурността на транспорта. Предвид важността на
закриляните обществени отношения и сигурността на транспорта не може да
се приеме, че в настоящия козус би могло да се приложи нормата на чл. 28от
ЗАНН.
Предвид изложените съображения, в случая са налице основания за
изменение на атакуваното наказателно постановление, като се промени
правната квалификация на нарушението и основанието за налагана на
административно наказание както и неговия размер.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
Благоевградският районен съд
РЕШИ:
И З М Е Н Я Наказателно постановление № 42-0002933/15.11.2021г.,
издадено от на Директора на РД "А. а."-С., с което на ТР. ИВ. Ж. с ЕГН с
адрес гр.В. ж.к П., бл., ет., ап. на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за
автомобилните превози е наложено административно наказание ГЛОБА в
размер на 2000 / две хиляди / лв. за нарушение по чл. 44, ал.1, т. 3 от Наредба
№ 11/31.10.2002г. на МТ, във връзка с чл.34 от Наредба №11/31.10.2002г. на
МТ., като ИЗМЕНЯ правната квалификация на нарушението от чл. 44, ал.1,
т. 3 от Наредба № 11/31.10.2002г. на МТ, във връзка с чл.34 от Наредба
№11/31.10.2002г. на МТ на чл.44, ал.1, т.3 от Наредба №11/31.12.2002г. на МТ
и основанието за налагане на административното наказание от чл.93, ал.1, т.1
от ЗАвПр на чл. 93, ал.2, от ЗАвПр като при същите факти на основание чл.
93, ал. 2 от ЗАвПр, НАЛАГА НАКАЗАНИЕ глоба в размер на 100 /сто/ лева.
Решението може да се обжалва пред Административен съд Б.в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
6
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
7