РЕШЕНИЕ
№ 555
гр. Пловдив, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Бранимир В. Василев
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно гражданско дело
№ 20215300503314 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба на В. СТ. П., чрез адв. А.К.,
особен представител, срещу решение № 262455/04.11.2021 г. по гр.дело № 13365 по
описа на РС Пловдив за 2020 г.
С обжалваното решение РС Пловдив признава за установено, че В. СТ. П., от гр.
****, дължи на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *****, сумата от 276,79 лв.,
представляваща стойността на разпределената топлинна енергия за периода 01.11.2018
г. – 30.04.2019г.; обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на
законната лихва, за периода 03.01.2019 г. – 23.06.2020 г. - 34,44 лв.; законната лихва
върху главницата, считано от момента на депозирането в съда на заявлението за
издаване на Заповед за изпълнение (24.06.2020 г.), до пълното изплащане на
задължението, за които е издадена заповед за изпълнение № 3099/25.06.2020 г. по ч. г.
д. 7159/2020 г. на ПРС и осъжда жалбоподателя В. СТ. П. да заплати на „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД направените разноски в исковото и заповедното производство.
Недоволен от постановеното решение жалбоподателя го обжалва изцяло, чрез
назначения особен представител адв. К., като счита постановения съдебен акт
нищожен, недопустим, неправилен, постановен при нарушение на материалния и
1
процесуален закон.
Оспорва извода на съда, че жалбоподателят е собственик на топлоснабдения
имот, за което твърди, че не са представени никакви доказателства по делото. Твърди,
че топлинната енергия е доставяна в сградата без правно основание, поради което и не
може да се претендира заплащането и от живущите в сградата, няма и доказателства за
начина на отчитане на претендираната за заплащане топлоенергия.
Моли да бъде отменено изцяло обжалваното решение и да бъде постановено
ново, с което да бъде отхвърлен предявения иск.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от „ЕВН България Топлофикация”
ЕАД, чрез юрисконсулт П., в който излага съображения за обоснованост и
законосъобразност на постановеното решение, както и неоснователност на подадената
въззивна жалба. Счита доказано качеството на битов клиент на жалбопадателя с
приетото по делото заявление за започване продажба на топлинна енергия. Сочи, че
продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, които влизат в сила от датата на публикацията им, без да е
необходимо изричното им приемане, които са приети по делото, а и с приетите СТЕ и
ССЕ искът е доказан както по основание, така и по размер. Моли да бъде отхвърлена
подадената въззивна жалба и потвърдено първоинстанционното решение, претендира
заплащане на разноски.
Окръжен съд Пловдив, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо. Предвид горното и на основание чл. 269, изр. 2 от
ГПК следва да бъде проверена правилността на решението, съобразно
направените оплаквания във въззивната жалба, като въззивният съд се произнесе по
правния спор между страните.
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „ЕВН Топлофикация България” ЕАД
с предявени срещу В. СТ. П. искове с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. чл.
415, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 327 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД.
От приложеното към делото заповедно производство е видно, че със Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 3099/25.06.2020 г., издадена
по ч. гр. дело № 7159/2020 г. по описа на ПРС е било разпоредено ответникът да
2
заплати на ищеца следните суми: 276,79 лева, представляваща стойност на топлинна
енергия, доставена за периода 01.11.2018 г. – 30.04.2019 г., по партидата на длъжника
за обект на потребление с ИТН *****, обезщетение за забавено плащане на главница в
размер на законната лихва за периода 03.01.2019 г. до 23.06.2020 г. в размер на 34,44
лв. ведно със законната от датата на постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда
– 24.06.2020 г. до окончателното и изплащане, както и разноски в размер на платената
държавна такса от 25 лв. и 50 лв. възнаграждение за юрисконсулт. Посочено е, че
задължението произтича от доставка на топлинна енергия при общи условия – чл. 35
от ОУ на договорите за доставка на топлинна енергия на „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД и във вр. с чл. 150 и 135 от ЗЕ, за обект на потребление, находящ
се в гр. *****, ИТН *****. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на
чл. 47, ал. 5 от ГПК, което е обусловило предявяването на настоящия иск, на осн. чл.
415, ал. 1, т. 2 от ГПК, искът е предявен в законоустановения едномесечен срок от
съобщението и е допустим.
Твърди се в исковата молба, че ответникът, като собственик на топлоснадбен
имот, се явявал клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, има
качеството и на клиент на топлинна енергия, съгласно чл. 34, ал. 1 от ОУ, поради което
е длъжен да заплаща цена за топлинна енергия и сумата за дялово разпределение, в 30
дневен срок от изтичане на периода за който се отнасят. Сочи се, че според чл. 150 от
ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди се осъществявала при публично известни Общи
условия, одобрени от КЕВР.
Ответникът, чрез назначения му особен представител, е оспорил изцяло иска по
основание, поради липса на доказателства за това, че ответникът е собственик на
имота, че има сключен договор за получаване на услугите, че е извършена доставката.
Съдът е приел, че искът е допустим и основателен, като е уважил изцяло
претенциите. За да приеме за установено вземането, предвид представеното от ищеца
заявление-декларация за предоставяне на топлинна енергия, е приел, че ответникът се
явява потребител на предоставяни от ищеца услуги за апартамент, намиращ се в
сграда-етажна собственост, която е топлоснабдена с вертикална отоплителна
инсталация и следователно се явява задължен за стойността им. От неоспорените СТЕ
и ССЕ е установил, че начисленото задължение е формирано от разпределяне на ТЕ,
отдадена от сградната инсталация, което, според приетите по делото експертизи е
определено и остойностено правилно, с оглед одобрената Методиката за дялово
разпределение.
От представените пред районен съд писмени доказателства - копие от регионален
ежедневник, е установено, че ищцовото дружество е изпълнило задължението си за
публикуване на общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на
потребители в гр. Пловдив. От представеното заявление-декларация от 14.03.2017 г. е
3
видно, че ответникът е поискал от ищеца през 2017 г. снабдяване на процесния имот с
топлинна енергия за битови нужди, като на името на ответника е издадено и
приложеното препис-извлечение от сметка. От приетите без възражения на страните
СТЕ и ССЕ се установява, че начисленото задължение е формирано от разпределяне на
ТЕ, отдадена от сградната инсталация, определено и остойностено правилно, с оглед
одобрената Методиката за дялово разпределение - ТЕ-отдадена от сградната
инсталация 272,69 лв., такса дялово разпределение - 4,10 лв., размер на обезщетение за
забава на плащането за периода 01.03.2019-23.06.2020 г. - 34,44 лв.. В имота за
процесния период няма отоплителни тела и през него не преминава щранг лира, поради
което и не е начислявана ТЕ за отопление. Пред настоящата инстанция не са събрани
доказателства по смисъла на чл. 266 от ГПК, които да променят така установената
фактическа обстановка. Спорният пред въззивната инстанция въпрос, съобразно
наведените от страните доводи и възражения, се свежда до съществуването на валидно
облигационно правоотношение между страните по делото по договор за доставка на
топлинна енергия, респективно, че ответникът е собственик или носител на вещно
право на ползване по отношение на имота, предмет на делото и, че същият има
качеството на клиент на топлинна енергия, по смисъла на закона.
Собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху
топлоснабдените имоти в сградите, са клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
посочени в чл. 153 от ЗЕ, като такива са и третите лица, които ползват топлоснабдения
имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на
ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните
общи условия директно с топлопреносното предприятие. Тези лица са страни по
договора за продажба на топлинна енергия и дължат цената на доставената топлинна
енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия.
Гореизложеното се отнася и за редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, отпреди ДВ, бр. 54 от
2012г., визиращи като страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди при публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за
битови нужди.
Съгласно чл. 150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносно предприятие на потребители се осъществява при публично известни
общи условия, като в ал.2 е предвидено, че тези общи условия влизат в сила след
публикуването им, без да е необходимо изричното им писмено приемане от
потребителите. Не е спорно, че въззиваемото дружество е единственото лицензирано
за територията на гр. **** за производство и пренос на топлоенергия, както и, че е
изпълнило задълженията си за публикуване на общите си условия.
4
Съгласно чл. 153 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Клиентите в сграда
- етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в
имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация
и от отоплителните тела в общите части на сградата. Или достатъчно е да се докаже, че
ответникът е клиент на топлинна енергия, за да се установи, че е обвързан с договор за
продажба на топлоенергия, по силата на публикуваните общи условия. Указания за
доказване на това обстоятелство са дадени и в доклада по делото от
първоинстанционния съд, при разпределяне на доказателствената тежест, в изпълнение
на задължението по чл. 146 от ГПК.
Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на
Върховен касационен съд, ОСГК, правоотношението по продажба на топлинна енергия
за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно
правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР.
Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към
топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради,
се извършва въз основа на писмен договор със собствениците или титулярите на
вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради
това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с
топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право
на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към
които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакциите на чл. 153,
ал. 1 ЗЕ, отпреди ДВ, бр. 54 от 2012г., визиращи като страна по договора за продажба
на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия
потребителите на топлинна енергия за битови нужди.
В мотивите на цитираното по-горе тълкувателно решение са дадени
задължителни указания, че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти
(потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното
5
правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно, а договорът
между трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по
общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя
при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на
ползване на топлоснабдения имот. Разяснено е, че при постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1
ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи
условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената
на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.
От представените по делото писмени доказателства е установено, че на
14.03.2017 г. ответникът е подал заявление – декларация до ищцовото дружество за
започване на продажба на топлинна енергия, досежно процесния недвижим имот. От
приложените както към заповедното, така и към исковото производство справки за
постоянен и настоящ адрес на ответника е видно, че последният е регистриран на
посочения адрес на топлоснабдения имот, от което се установява местоживеенето му
на адреса и ползването на имота. Установено е откриването на индивидуална партида
на ответника при топлопреносното дружество с представеното извлечение от сметка.
Договорът между ответника и топлопреносното предприятие може да се докаже само с
откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество,
съгласно цитираното по – горе задължително за съдилищата тълкувателно решение.
При така събраните доказателства и при анализ на посочените писмени доказателства в
тяхната взаимна връзка и обусловеност, въззивният съд достигна до извода, че
жалбоподателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди за процесния
апартамент, доказване на което обстоятелство е било вменено в доказателствена
тежест на топлопреносното дружество по делото. Поради това и жалбоподателят е
обвързан с одобрените от КЕВР публично извести общи условия и дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.
Като клиент на топлинна енергия за битови нужди за процесния апартамент,
намиращ се в сграда-етажна собственост, която е топлоснабдена с вертикална
отоплителна инсталация, се явява и задължен за заплащане на отдедената от сградната
инсталация топлоенергия (чл.142, ал.2 ЗЕ). От приетата без възражения от страните
СТЕ е видно, че за обекта няма доставяна топлинна енергия за отопление, а се
претендира само енергия, отдадена от сградната инсталация, която се дължи, по силата
на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ от клиента на топлоенергия, независимо, че в имота са
отстранени отоплителните тела. Количеството и стойността на отдадената от сградната
инсталация топлоенергия са доказани с неоспорените СТЕ и ССЕ.
Ето защо районният съд е постановил правилно и законосъобразно решение,
6
което следва да бъде потвърдено изцяло.
С оглед изхода от делото на въззиваемия се дължат разноски, съгласно
представен списък, в размер на 100 лв. възнаграждение за юрисконсулт и 300 лв.
внесено възнаграждение за особен представите на жалбоподателя.
Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати и дължимата държавна такса
за въззивното производство в размер на 25 лв. по сметка на ПОС.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 262455/04.11.2021 г., постановено по гр.
дело № 13365/2020 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ХІХ граждански състав.
ОСЪЖДА В. СТ. П., с ЕГН **********, от гр. ***** да заплати на „ЕВН
България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: град
*****, сумата от 400 лв. (четиристотин лева) разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА В. СТ. П., с ЕГН **********, от гр. ***** да заплати по сметка на
Окръжен съд Пловдив, в полза на бюджета на съдебната власт, сумата от 25 лв.
(двадесет и пет лева) дължима държавна такса за въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7