РЕШЕНИЕ
№ 193
гр. Девня, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА
при участието на секретаря ИСКРА ИЛ. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Гражданско дело №
20253120100525 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова молба от А. К.
Ахм., ЕГН: **********, с адрес: с. Р. В., обл. Варна, чрез проц. представител
по пълномощие - адв. И. И. от ВАК срещу „Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ“АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул.’’Панчо Владигеров”№ 21 Б, ет.2, представлявано от Б. Д. П. и Пл. Ст. Ст.,
с която е предявен иск с правно основание чл. 439 вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК за
приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи
на ответника сумата от 4 437, 38 лева, представляваща главница по
изпълнителен лист, издаден по ч.гр.дело № 198/2011 г. по описа на Районен
съд — гр. Девня, ведно със законната лихва, считано от датата на издаване на
заповедта за изпълнение, поради погасяване на възможността за
принудително събиране на вземанията заради изтекла погасителна давност.
В исковата молба се твърди, че въз основа на издаден
изпълнителен лист по ч.гр.д. 198/2011 г. по описа на Районен съд – Девня
срещу ищцата А. К. Ахм., ЕГН: ********** е образувано изпълнително дело
№ 858/2012 г. по описа на ЧСИ Захари Димитров с per. № 808, район на
действие ВОС с взискател ответното дружество „КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ” АД, ЕИК ********* за сумата от 4 437, 25 лева,
представляваща главница, ведно със законната лихва, считано от датата на
издаване на заповедта за изпълнение.
1
Твърди се, че по изп. дело не са извършвани действия по
принудително изпълнение от страна на съдебния изпълнител, като
единственото такова действие е изпращането на покана за доброволно
изпълнение до ищецът, както и извършването на справки.
Счита се, че вземането е погасено по давност, поради което ищецът
не дължи заплащането му, както и същото не подлежи на принудително
изпълнение. Доколкото на ищеца не било известно по образувано
изпълнително дело № 858/2012 г. по описа на ЧСИ Захари Димитров да са
извършвани действия по принудително събиране на сумата, се счита, че
давността започва да тече от обявяването на ТР № 2/2015 год. - 26.06.2015 г.,
като към датата на предявяване на настоящия иск петгодишният погасителен
давностен срок е изтекъл.
Сочи се, че вземанията, обективирани в изпълнителния лист, въз
основа на който е образувано изпълнително дело № 858/2012 г. по описа на
ЧСИ Захари Димитров с per. № 808, район на действие ВОС са погасени по
давност, която е настъпила на 26.08.2021 г., а съобразно разпоредбата на чл.
119 от ЗЗД с погасяването на главното вземане, са се погасили и
произтичащите от него акцесорни вземания по изпълнителния титул. Моли за
положително произнасяне по предявения иск и претендира разноски.
В срока и по реда на чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата
молба, в който ответникът, чрез проц представител юр. к. В. Лефтеринова
излага, че твърденията на ищеца, посочени в исковата молба не се подкрепят
от фактите по цитираното в нея изпълнително дело, поради което и оспорва
същите.
Сочи, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” EАД (предишно
наименование „Джет Файненс Интернешънъл” АД), с универсален
правоприемник “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, в
качеството му на Кредитор, от една страна и А. К. М., в качеството й на
Кредитополучател, от друга, е подписан Договор за кредит № PLUS 01268870,
съгласно който за ищцата е възникнало задължение срещу отпуснатия й в заем
сума, да издължи горепосочения кредит, съгласно условията по същия.
Поради неспазване на поетия от нея ангажимент по сключения договор за
кредит, предишният взискател е пристъпил към принудително изпълнение, за
което е образувано изп. дело № 858/2012 г. по описа на ЧСИ Захари Димитров
по молба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” EАД.
Счита, че след като е издаден изпълнителен лист 2011 г. от РС -
Девня, възможността за погасяване по давност на присъдените в същия суми е
препятствана с подаването на молба за образуване на ИД, с която
първоначалният взискател е възложил правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ на
ЧСИ Димитров. По този начин на 22.02.2012 г. била прекъсната погасителната
давност, тъй като по аргумент на противоното от постановеното в
Тълкувателно Решение от 26.06.2015 г. по ТД № 2/2013 г на ОСГТК на ВКС,
следвало да се заключи, че молбата за иницииране на изпълнително
2
производство, с която се възлагат правата по чл. 18 от ЗЧСИ е редовна и води
до прекъсване на започналата да тече с издаването на ИЛ в полза на кредитора
погасителна давност. В тази насока било и Решение №169 от 04.06.2018г. на
Окръжен съд – Враца.
Счита, че относно твърденията на ищеца, че вземането е погасено по
давност в рамките на образувания срещу изпълнителен процес, следва да се
съобразят задължителните тълкувания на законовите разпоредби, дадени с ТР
№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и тези в ППВС № 3/1980 г. и последно
постановеното във връзка ТР № 3/28.03.2023 г. по тълк. дело № 3/2020 г.на
ОСГТК.
Твърди, че след образуването на изп. дело висящността му е била
поддържана с действия, прекъсващи както сроковете по ЗЗД, така също и тези
по ГПК със следните действия:
1. На 22.02.2012 г. в кантората на ЧСИ Захари Димитров е входирана
молба за образуване на изпълнително дело;
2. На 01.03.2012 г. е изходирана покана за доброволно изпълнение;
3. На 08.09.2015 г. в катората на ЧСИ Димитров е входирана молба за
конституиране на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД в производството, с
което давността отново е прекъсната. В тази връзка сочи съдебна практика по
Решение № 266082/12.10.2021 г. по в.гр.д. № 11196/2020 г. на СГС и Решение
№ 903265/20.07.2020г., постановено по в.гр.д. № 309/2020 г. на ОС -
Благоевград;
4. На 09.12.2015 г. е входирана молба с искане за изпращане на
уведомление за цесия до длъжника;
5. На 12.07.2016 г. е изпратено уведомление за цесия до длъжника;
6. На 15.05.2017 г. е входирана молба за опис на движими вещи;
7. На 19.07.2017 г. е входирана молба за справка БНБ с искане за
налагане на запори върху откритото имущество;
8. На 15.11.2017 г. е изходирана призовка за принудително
изпълнение с насрочване на опис на движими вещи;
9. На 01.10.2020 г. е входирана молба за справка БНБ с искане за
налагане на запори върху откритото имущество с алтернативно искане за
насрочване на дата за опис на движими вещи;
10. На 11.01.2021 г. е изходирано запорно съобщение до Банка ДСК
АД;
11. На 16.01.2023 г. е входирана молба с искане за извършване на
справка за наличието на трудов договор и налагане на запор имущество с
алтернативно искане за насрочване на дата за опис на движими вещи;
12. На 04.10.2023 г. изпълнителното дело е било прекратено на
основание чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК, като обръща внимание, че това не води до
3
погасяване на материалното право. Развива пространствени аргументи в тази
връзка. Сочи множество съдебни решения на различни съдилища.
Твърди, че давността е прекъсвана и с посочените молби с искане за
извършване на изпълнителни действия. Искането на кредитора за прилагане
на определен изпълнителен способ само по себе си било достатъчно за
прекъсване на давността, независимо дали действия по реализирането му са
предприети от ЧСИ. Тук отново сочи практика на различни съдебни състави.
Излага, че при процесуална активност на кредитора, ако той е
поддържал висящността на изпълнителния процес с регулярни искания за
прилагане на нови изпълнителни способи, той не следва да бъде санкциониран
с прекратяване на производството и с обявяване на вземането му за погасено
по давност, поради евентуално бездействие на съдебния изпълнител или
безуспешност на посочения изпълнителен способ. Като релевантна за изхода
на делото сочи, че следва да бъде взета предвид и разпоредбата на чл. 3 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено
с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на
последиците, съгласно която за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.
давност не е текла. Ето защо счита, че от общия срок, в който давност е текла
по отношение на вземанията по процесния изпълнителен лист, следва да бъде
приспаднат периодът от общо 68 дни по силата на цитирания закон.
Предвид всичко гореизложено счита, че както по отношение на
главното, така и спрямо всички следващи се от него вземания, погасителна
давност не е настъпила, поради което моли за отхвърляне на исковата
претенция. Претендира юрисконсултско възнаграждение, а в условията на
евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от
ответната страна адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител
поддържа исковата молба. В устните състезания поддържа заявената с
исковата молба претенция, вкл. и за присъждане на разноски по списък, който
представя.
Ответната страна, редовно призована, не изпраща представител за
участие в делото. Представя писмено становище, в което поддържа отговора и
моли за отхвърляне на предявения иск на изложените в него основания.
Съдът като взе предвид представените по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира
за установено от фактическа страна следното:
Установява се от приложеното ИД №858/2012 г. по описа на ЧСИ
Захари Димитров, рег. № 808, район на действие ОС – Варна, че същото е
образувано по молба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс”EАД въз основа на
издаден в полза на взискателя срещу ищцата А. К. Ахм., ЕГН: **********
изп. лист №147/07.07.2011 г., издаден по ч.гр.дело № 198/2011 г. по описа на
4
Районен съд — гр. Девня въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 т. 9 от ГПК. Молбата е
входирана в регистъра на ЧСИ на 22.02.2012 г. и в нея не е посочен
изпълнителен способ.
Видно от данните по изп. дело е, че след образуването му по него са
извършвани справки за декларирано имущество, регистрирани МПС, трудови
договори и изпратена ПДИ до длъжника, връчена редовно на 23.03.2012 г.
На 08.09.2015 г. по изпълнителното дело е входирана молба за
конституиране на настоящия ответник „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“АД,
въз основа на сключен на 15.05.2015 г. договор за прехвърляне на вземанията,
вкл. и това срещу ищцата между „БНП Париба Пърсънъл Файненс”EАД
/цедент/ и ответното дружество /цесионер/. В молбата също не е посочен
изпълнителен способ. Ответникът е конституиран в качеството на взискател
по изпълнителното производство на основание чл. 429 от ГПК с разпореждане
от същата дата – 08.09.2015 г. Със същото разпореждане молбата е оставена
без движение от ЧСИ с указания до взискателя да представи доказателства за
уведомяване на длъжника за сключената цесия съгбласно чл. 99 ал. 3 от ЗЗД
или да упълномощи ЧСИ да уведоми длъжника за това.
На 09.12.2015 г. ответникът – взискател по изп. дело е представил на
ЧСИ уведомление до длъжника относно извършеното прехвърляне на
вземането с молба да бъде връчено на ищцата – длъжник в изп. производство.
На 12.07.2016 г. от ЧСИ е изпратено възлагателно писмо до Кмета на с. Р. в.а,
обл. Варна за връчване на съобщението за извършената цесия на длъжника.
Същото е получено в кметството на дата 27.07.2016 г., но тъй като ищцата не
е намерена на адреса е отбелязано, че е в чужбина и на 28.07.2016 г. е било
залепено уведомление по чл. 47 ал. 1 от ГПК. От ЧСИ е извършена справка за
адресната регистрация на ищцата, установяваща, че регистрирания й настоящ
и постоянен адрес съвпадат с този, посочен по делото.
Впоследствие по ИД №858/2012 г. по описа на ЧСИ Захари Димитров
са извършени следните действия: на 15.05.2017 г. е входирана молба от
взискателя за опис на движими вещи; на 19.07.2017 г. е входирана молба за
справка БНБ с искане за налагане на запори върху откритото имущество; на
15.11.2017 г. е изходирана призовка за принудително изпълнение с насрочване
на опис на движими вещи; на 01.10.2020 г. е входирана молба за справка БНБ с
искане за налагане на запори върху откритото имущество с алтернативно
искане за насрочване на дата за опис на движими вещи; на 11.01.2021 г. е
изходирано запорно съобщение до Банка ДСК АД; на 16.01.2023 г. е входирана
молба с искане за извършване на справка за наличието на трудов договор и
налагане на запор имущество с алтернативно искане за насрочване на дата за
опис на движими вещи; на 06.02.2023 г. е издадена справка за всички/
действащите трудови договори на длъжника, от която е видно следното: за
период от 31.10.2008 до 29.06.2019 г.
На 10.02.2025 г. пълномощника на ищцата, съгласно представено
5
пред ЧСИ пълномощно - адв. И. И. се е запозвал с изпълнителното дело.
При така установените факти съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 439 от ГПК длъжникът по
изпълнителното производство може да оспори чрез иск изпълняемото право
на взискателя, при условие, че възраженията му се основат на факти,
настъпили след издаването на изпълнителното основание. Искът за оспорване
на изпълнението, уреден е в чл. 439 от ГПК, е отрицателен установителен,
който има за предмет само оспорване на изпълняемото материално право и по
правната си същност е извънредно средство за защита на длъжника в
изпълнителното производство. Предпоставка за допустимост на защитата по
реда на чл. 439 от ГПК е твърдение за наличието на нови факти, настъпили
след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. Такива факти могат да бъдат и твърдения за
изтекла давност, на каквото именно твърдение ищецът основава исковата си
претенция.
В хипотеза на предявен иск с правно основание чл. 439 ал. 1 от
ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи единствено правния си
интерес от търсената искова защита. Предвид това, че в случая ищецът се
позовава на изтекла погасителна давност за вземането, в тежест на ответника -
взискател по изпълнителното е да докаже, че правото на принудително
изпълнение съществува.
С оглед изложените в молбата фактически твърдения претенцията по
чл. 439 от ГПК е допустима – молителят основава иска си на твърдение за
факти, настъпили след издаване на заповедта за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 от ГПК. При наведени твърдения за настъпили след
влизане в сила на изпълнителното основание факти, с които се свързва
недължимост на претендираното от ответника /изтекла погасителна давност/,
предявеният иск по чл. 439 от ГПК е допустим, тъй като установяването на
тези факти е в състояние да рефлектира върху дължимостта на процесното
вземане.
Давността като правен институт представлява определен от закона
период от време, през който носителят на едно субективно материално право
бездейства досежно упражняването му. Като санкция и превенция срещу
необоснованата пасивност на титуляря на правото законодателно е уредено
погасяването на възможността за принудително удовлетворяване на
притезанието, с изтичане на нормативно определения период.
С чл. 117 ал. 2 от ЗЗД законодателят е уредил, че при вземане,
установено със съдебно решение, срокът на давността е всякога пет години. В
съдебната практика се приема, че разпоредбата важи и за вземане по
стабилизирана заповед за изпълнение, респективно, по издадения въз основа
на нея изпълнителен лист. По изложените съображения съдът намира, че
погасителната давност за вземането е общата 5-годишна давност по арг. от чл.
6
117 ал. 2 от ЗЗД, който е приложим и в настоящия случай.
За прекъсването на давността в рамките на изпълнителното
производство е от значение на коя дата е влязла в сила заповедта за
изпълнение, както и кога е било поискано или предприето последното валидно
изпълнително действие и дали от тази дата са изминали повече от пет години,
за да се приеме, че вземането, което е предмет на принудително изпълнение е
погасено по давност.
По отношение спирането и прекъсването на давността, към момента
на образуване на изпълнителното дело е било в сила ППВС №3/18.11.1980 г.,
съгласно което образуването на изпълнителното производство прекъсва
давността, а докато трае изпълнителното производство давност не тече.
С т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС е дадено различно разрешение, а именно, че в изпълнителното
производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително
изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност, но
давността не се спира и във връзка с това е отменено цитираното ППВС.
С ТР № 3 от 28.03.2023 г. по т.д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС се
прие, че погасителната давност не тече до 26.06.2015 г. докато трае
изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани
до приемането на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г.,
ОСГТК на ВКС, какъвто е настоящия случая. Т. е., както се сочи и в исковата
молба, до 26.06.2015 г. погасителна давност за вземането по изпълнителното
дело срещу ищцата не е текла, а след тази дата е започнала да тече нова 5
годишна давност.
Съгласно разрешението, дадено в т. 10 от Тълкувателно решение
№2/26.06.2015 г., постановено по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
приложимо в настоящия случай, в изпълнителното производство давността се
прекъсва при предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ - поискано от взискателя или предприето по
инициатива на съдебния изпълнител, като от момента на същото започва да
тече нова давност.
Следвайки приетото в ТР №2/2015 г. по ТД № 2/2013 г. на ОСГК на
ВКС и с оглед доказателствата по делото, съдът приема, че погасителната
давност след дата 26.06.2015 г. е била прекъсвана многократно със следните
действия: всички молби на новоконституирания взискател – ответника
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“АД с посочен изпълнителен способ – молба
от 15.05.2017 г. с посочен изпълнителен способ за опис на движими вещи;
молба от 19.07.2017 г. с искане за налагане на запори върху налични банкови
сметки на длъжника; молба от 01.10.2020 г. с искане за налагане на запори
върху откритото имущество с алтернативно искане за насрочване на дата за
опис на движими вещи. Давността за погасяване на вземането е била
прекъсвана и с изпратеното от ЧСИ на 11.01.2021 г. запорно съобщение до
„Банка ДСК“АД.
7
Съгласно чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК изпълнителното производство е
било прекратено на 19.07.2017 г. по силата на закона /доколкото по
представеното ИД№858/2012 г. не се констатира постановление на ЧСИ за
прекратяване на изпълнителното производство/, тъй като в период повече от 2
години /между 19.07.2017 г. и 01.10.2020 г./ не са предприемани изпълнителни
действия нито от взискателя, нито от съдебния изпълнител.
С приемането на т. 10 на ТР № 2/26.03.2015 г. на ОСГТК на ВКС е
разяснено също, че прекратяването на изпълнителното производство при
настъпване на условието в чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК става по право и също така
по право се обезсилват и вече предприетите по делото изпълнителни действия.
Изтъкнатото в мотивите на тълкувателния акт обезсилване на предприетите
изпълнителни действия, като законна последица от прекратяването на делото,
не се отнася до действията, с които законът свързва един вече настъпил
материалноправен ефект, какъвто е прекъсването на погасителната давност по
чл. 116 б. „в” ЗЗД. Затова в тълкувателия акт е посочено, че нова давност е
започнала да тече от предприемането на последното по време валидно
изпълнително действие, което в случая е молбата на взискателя от 19.07.2017
г. с искане за налагане на запори върху наличните банкови сметки на
длъжника.
Следващото по време действие, годно да прекъсне погасителната
давност е молба от взискателя от дата 01.10.2020 г. с искане за налагане на
запор върху банковите сметки на длъжника и алтернативно искане за
насрочване на дата за опис на движимите й вещи.
Последното действие, прекъснало давността за погасяване на
вземането е действието на съдебния изпълнител, извършено на 11.01.2021 г. –
изпращане на запорно съобщение до „Банка ДСК“АД за налагане на запор
върху банковите сметки на длъжника, от когато до момента на предявяване на
иска 28.05.2025 г. погасителната давност не е изтекла.
Във връзка с позоването на ответника на Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, следва да се посочи, че
действително съгласно чл. 3 т. 2 от този Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание
от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците, за срока от 13 март 2020
г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните
срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от
частноправните субекти. Възобновяването течението на спрените срокове е
извършено с § 13 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за
здравето (ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.), според който
сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение продължават
да текат след изтичане на седем дни от обнародване на този закон в „Държавен
вестник“. Законът е обнародван на 13.05.2020 г., поради което течението на
давностния срок е възобновено на 21.05.2020 г. Ето защо за периода от
13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. давностният срок е спрял да тече за период от два
8
месеца и осем дни.
Констатира се по делото, че длъжникът /настоящ ищец/ не е бил
уведомен надлежно по реда на чл. 99 ал. 3 от ЗЗД за извършената цесия. Както
е разяснил ВКС в решение № 209 от 28.11.2018 г., постановено по гр. д. №
2530/2017 г. на І ТО, принудителното изпълнение има цел и поражда
материалноправния ефект да удовлетворява правото и да погаси
задължението. За разлика от исковия процес, който цели защита при правен
спор, чрез разрешаването му, в изпълнителния процес този спор вече е
приключил и изпълнението реализира неговите последици, поради което и
правилата, по които се развива изпълнителното производство са различни -
към момента на неговото започване е налице изпълнително основание,
обективиращо изпълняемото право. Взискател в изпълнителния процес е
лицето, което изпълнителния лист сочи като кредитор. При частно
правоприемство след издаване на изпълнителния лист, каквото е
прехвърлянето на вземане, активно легитимиран като взискател ще бъде
частния правоприемник. Своето качество той следва да докаже с документа за
цесията /чл. 429 ал. 1 от ГПК/ пред съдебния изпълнител, който е органът
ръководещ изпълнителния процес и който е единствено компетентен да
конституира по изпълнителното дело частния правоприемник. В заключение
ВКС приема в цитираното решение, че без значение за основателността на
иска по чл. 439 от ГПК срещу конституирания в изпълнителното производство
нов кредитор /цесионер/ е установяване на надлежното уведомяване на
длъжникът по смисъла на чл. 99 ал. 4 от ЗЗД за извършена цесия, тъй като
този факт не рефлектира върху дължимостта на вземането - то съществува и
следва да бъде удовлетворено принудително от съдебния изпълнител, като не
освобождава длъжника от отговорност за погасяването му.
По изложените по - горе съображения и проследявайки хронологията
на извършените действия по принудително събиране на дълга е видно, че за
времето от 26.06.2015 г. до 11.01.2021 г. давностния срок за погасяване на
вземането на ответника срещу длъжника е била прекъсвана с поредица от
действия, предприети от негова страна – искания до ЧСИ с посочване на
конкретен изпълнителен способ, както и от предприети от ЧСИ такива
действия, като след всяко от тях е започвала да тече нова давност, която не е
изтекла и към настоящия момент. Следва извода, че процесното вземане не е
погасено по давност и ищцата А. М. дължи неговото изпълнение. Поради това
предявеният иск се явява неоснователен и следва да се отхвърли.
С оглед изхода на делото, право на разноски на основание чл. 78 ал. 3
от ГПК има ответната страна. В случая се дължи юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда съгласно чл. 78 ал. 8 от ГПК по реда на
чл. 37 от ЗПП вр. чл. 25 ал. 1 от НЗПП. Съобразявайки фактическата и правна
сложност на делото и извършената от проц. представител процесуална
дейност в настоящата съдебна инстанция, съдът определя юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лева, които следва да се присъдят в тежест на
9
ищеца. Доколкото правна помощ се изразява в осъществено процесуално
представителство по делото възнаграждение по чл. 13 от Наредбата не се
дължи.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от А. К. Ахм., ЕГН: ********** против
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“АД, ЕИК: ********* с правно основание чл.
439 вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК за приемане за установено, че не дължи на
ответника сумата от 4 437, 38 лева, представляваща главница по изпълнителен
лист, издаден по ч.гр.дело № 198/2011 г. по описа на Районен съд — гр. Девня,
ведно със законната лихва, считано от датата на издаване на заповедта за
изпълнение, поради погасяване на възможността за принудително събиране на
вземанията заради изтекла погасителна давност, като неоснователен.
ОСЪЖДА А. К. Ахм., ЕГН: **********, с адрес: с. Р.В., обл. Варна
ДА ЗАПЛАТИ на срещу „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.’’Панчо
Владигеров”№ 21 Б, ет.2, представлявано от Б. Д. П. и Пл. Ст. Ст. сумата от
300 лева /триста лева и нула стотинки/, представляваща направени по
делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78 ал. 8
вр. ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд -
Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
10