№ 47
гр. София, 10.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мария Яначкова
Членове:Надежда Махмудиева
Десислава Б. Николова
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско
дело № 20221000501208 по описа за 2022 година
С Решение № 49 от 23.11.2021 г. по регистъра по член 235 от ГПК на
Монтанския окръжен съд по т.д.№ 164/2018 г. ответникът „
Застрахователно акционерно дружество Далл Богг : Живот и Здраве “ АД,
град София е осъден да заплати на съищцата Е. П. В. от град Берковица и на
нея и на Д. М. Д. от град София като процесуални правоприемници на
съищеца М. Д. В., починал на 19.12.2020 г. , суми от по 200 000 лева, ведно
със законната лихва , считано от 27.06.2018 г. до окончателно плащане,
съставляващи обезщетения за неимуществени вреди, претърпени от съищците
от смъртта на техния син П. М. В., причинена при пътнотранспортно
произшествие на 3.01.2017г. по вина на В. В. Б. като водач на лек автомобил „
Волво“ с ДК № *******, застрахован по задължителна застраховка „
Гражданска отговорност“ на автомобилистите с полица № BG/30/
116002333181 при ответното застрахователно дружество. С решението съдът
се е произнесъл и по предявения в същото производство частичен обратен
иск на застрахователя срещу третото лице, като го уважил.
С въззивна жалба с вх.№ 4790/ 22.12.2021 г. ( по регистратурата на МОС
1
) ответникът – застраховател обжалва решението в частта, с която е осъден да
заплати обезщетения в размери за горниците над 60 000 лева до 200 000 лева.
Прави оплакване за постановяването на обжалваната част в нарушение на
материалния закон - член 52 от ЗЗД и дадените в т.II от ППВС № 4/1968 г.
указания за съобразяване на всички обстоятелства, които обуславят вредите
поради неотчитане на финансовия принос на загиналия за семейството и за
обществото, неговата възраст, както възрастта на ищците и настъпилата в
хода на производството смърт на единия от тях и поради пълното игнориране
на социално- икономическите условия на живот в страната към момента на
увреждането, изразени в показатели като: пазарните цени на стоките и
наемите за жилища и средната брутна работна заплата. Решаващият съд
обсъдил доказателствата едностранчиво, отдавайки превес на свидетелските
показания относно преживяването на загубата. Даденото от него разрешение ,
според въззивника, се отклонява от съдебната практика, формирана от
посочените във въззивната жалба шест на брой съдебни решения и обичайно
присъжданите в случаите на загуба на дете обезщетения в посока на
завишаването им. Поддържа довод, че компенсирането на увредените лица
от смърт при ПТП с неадекватно високи по размер суми поставя в по-
неблагоприятно положение пострадалите от ПТП с телесни увреждания с
оглед ограничения финансов ресурс на застрахователя и ниските цени на
застраховките „ Гражданска отговорност“.
В срока по член 263,ал.1 от ГПК въззиваемите Е. П. В. и Д. М. В.
отговарят, че при постановяването на решението не са допуснати твърдените
в жалбата нарушения на материалния и процесуалния закон по съображения,
че лимитът на отговорността по член 492, т.1 от КЗ към 2017 г. е достигнал
сумата от 10 000 0000 лева ; съобразен е от съда като индикатор на социално
– икономическите условия в страната, както са отчетени възрастта и
социалното положение на починалия и увредените лица, преживяването на
загубата на сина и съдържанието на връзката помежду им .
Третото лице – помагач на въззивника В. В. Б. изразява становище за
основателност на въззивната жалба .
При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в
жалбата, доводите в отговора и съобразно член 269 от ГПК въззивният съд
намира,че то е валидно, допустимо, правилно в една част и неправилно в
2
друга част .
Предявените от починалия в хода на първоинстанционното
производство М. Д. В. и от Е. П. В. срещу „ Застрахователно акционерно
дружество Далл Богг : Живот и Здраве “ АД, град София преки искове по член
432,ал.1 от КЗ са за осъждането на ответника да им заплати обезщетения в
размери от по 200 000 лева , ведно със законната лихва от увреждането, за
претърпените неимуществени вреди от смъртта на техния син П. М. В. в
резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 3.01.2017 г. по
вина на В. В. Б. като водач на лек автомобил, марка „ Волво“ с рег. №
*******, застрахован по задължителна застраховка „ Гражданска
отговорност“ на автомобилистите с полица № BG/30/116002333181 при
ответното застрахователно дружество .
В исковата молба са твърдени факти за : установена между ищците и
пострадалия , един от двамата им синове , силна емоционална връзка по
причина на съвместно живеене до 41- годишната му възраст към ПТП като
несемеен и бездетен ; полагане от него през целия период без прекъсване на
грижи към тях и оказване на помощ „ във всичко “; преживяване на смъртта
му с болки и страдания, обусловили рязка промяна в здравословното,
психическото и емоционалното състояние на ищците в негативен план,
изразена в липса на желание за положителни преживявания и избягване на
социални контакти ; изпадане в състояние на посттравматичен стрес с прояви
на смущения в съня, отчужденост, тревожност, тежка депресия и агресивност.
Ответникът - „ Застрахователно акционерно дружество Далл Богг :
Живот и Здраве “ АД, град София - оспорил съществуването на твърдените от
ищците факти за : противоправността на действията на другия водач,
причинно-следствената връзка между тях и настъпилите вреди ; вината на
този водач; механизма на ПТП ; естеството и интензитета на увреждането на
неимуществената сфера на ищците по насрещни твърдения, че те не са
получили психически травми и влошаването на психоемоционалното им
състояние не е по причина на ПТП- то, а и на придружаващите им
заболявания ; противопоставил възражение за съпричиняване на вредите от
пострадалия .
Привлеченото от него трето лице В. В. Б. в отговор на предявения
обратен иск е оспорило твърдените от ищците факти за осъществено от него
3
деликтно поведение като причина за ПТП- то и смъртта на сина на ищците.
С оглед оплакванията във въззивната жалба и доводите в отговора
пренесена пред въззивната инстанция е частта от предмета на исковете по
член 432,ал.1 от КЗ единствено относно размерите на дължимите
обезщетения за неимуществени вреди за горниците над 60 000 лева до
200 000 лева .
За да признае, че в полза на съищцата Е. П. В. и починалия съищец М.
Д. В. са възникнали вземания от обезщетение за неимуществени вреди от
настъпилата при ПТП смърт на техния син в претендираните размери от по
200 000 лева , първоинстанционният съд е приел , че със събраните по делото
гласни доказателства е установено съществуването между съищците и техния
син на силна привързаност, изграждана в условията на непрекъснатото
живеене в общо домакинство и в дълъг период от време до достигане на 41-
годишна възраст от сина и на 75 и 77 – възраст от всеки от двамата му
родители ; връзката помежду им била наситена с уважение и подкрепа, в т.ч.
финансова от страна на починалия П. ; ищците изпаднали в емоционален
шок при вестта за загубата му, а после в депресивно състояние, променил се
животът им : те се затворили, отдали се на скръбта, плачели ; заболяването (
диабет ) на ищеца М. В. се обострило, имунитетът му отслабнал и след
заразяване с Ковид -19 починал на 19.12.2020 г. с непреодоляна болка от
загубата на сина си, каквато изпитвала съищцата и към приключване на
съдебното дирене в производството пред МОС. Съдът посочил, че при
определянето на обезщетенията съобразява обществено – икономическите
условия в страната към настъпване на увреждането , израз на които са
застрахователните лимити.
Съгласно задължителните за съдилищата указания , дадени в т.II на
ППВС № 4/1968 година , удовлетворяването на изискването за справедливост
по член 52 от ЗЗД налага при определяне на размера на обезщетението за
неимуществени вреди в случаите на причиняване на смърт да се преценяват
конкретни факти , като възрастта на увредения, общественото му положение,
отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за
неимуществени вреди. В съдебната практика се приема също, че следва да се
отчита и обществено – икономическата конюнктура в страната към момента
на увреждането . Изброяването на релевантните за определянето на
4
обезщетението факти не е достатъчно, необходимо е да се мотивира оценъчен
извод за приноса им спрямо вида и обхвата на вредите.
Възрастта на починалия и на претендиращия обезщетението родственик
не съставлява самостоятелен критерий при определяне на обезщетението.
Неимуществените вреди са обусловени, освен от силата и пълноценността на
връзката помежду им и от емоционалните и психологически аспекти на
страданието, които не са изводими решаващо от опредЕ.та възраст на
увреденото лице. Релевантни са фактите, които съдържат указание за
съдържанието на връзката между двамата и за преживяването на загубата от
претендирашия обезщетението за неимуществени вреди . Освен това при
прилагане на критерия по член 52 от ЗЗД за определяне на справедлив размер
на обезщетението следва да се отчитат и конкретните икономически условия
в страната, ориентир за които са лимитите на застрахователното покритие по
задължителната застраховка „ Гражданска отговорност “ на автомобилистите
.
Правилно първоинстанционният съд не е разгледал възрастта на
родителите и техния починал син като критерий сам по себе си, а е наблегнал
на значението й като фактор по отношение на обхвата и продължителността
на търпените болки и страдания от загубването на връзката помежду им.
Обосновано, с оглед показанията на свидетелите Д. Е. П. и Е. Д. В. е приел, че
създадената през времетраене на съвместното живеене връзка между
родителите и сина им е била здрава, пълноценна , основана на оказваните от
последния помощ и грижа към възрастните хора в продължение на дълги
години . Поради това лишаването на родителите от моралната подкрепа на
сина им е преживяно тежко, с усещане за непреодолимост на загубата му.
Правилно първоинстанционният съд е съобразил установените с гласните
доказателства факти за ограничаване на социални контакти от родителите
като проявление на страданието и затрудненото справяне с емоционалната
травма .
По оплакването за незаконосъобразно определен размер на вземането по
член 52 от ЗЗД , възникнало в полза на съищеца М. В. , заместен поради
настъпилата на 19.12.2020 г. смърт от правоприемниците му - първоначалната
ищца и сина Д. М. Д. , въззивният съд намира, че фактите и доказателствата
не дават основание за различното му от съищцата третиране . Силна е била
5
връзката на загиналия с всеки от родителите му . Не могат да се
диференцират от гледна точка на обхват и продължителност търпените от
всеки от тях болки и страдания от смъртта на сина им .
Основателен е обаче доводът във въззивната жалба на ответника, че
първоинстанционният съд не е оценил конкретните социално – икономически
условия в страната към настъпване на ПТП в началото на 2017 г. Вярно е, че
съгласно член 492,т.1 от КЗ ( в ред. от Дв,бр.102 от 2015 г. в сила от 1.01.2016
г. ) лимитът на отговорността по задължителната застраховка „ Гражданска
отговорност “ на автомобилистите, за неимуществени и имуществени вреди
от телесно увреждане или смърт се равнява на 10 000 000 лева за всяко
събитие , независимо от броя на пострадалите лица. Но предвид официалните
данни на НСИ през 2017 г. : средният общ годишен доход на едно лице
възлиза на 5 586 лева, средната работна заплата варира от под 1000 лева през
януари 2017 г. до 1 027 лева през юни 2017 г., настоящият съдебен състав
намира при отчитане и на другите обстоятелства,че справедливото по размер
обезщетение, което би могло да репарира търпените от всеки от родителите
неимуществени вреди се равнява на по 120 000 лева . С оглед изложеното
въззивният съд отменя от части обжалваното решение, като отхвърля
исковете за горниците над 120 000 лева до 200 000 лева и го потвърждава в
останалата осъдителна част – за уважаване на преките искове в размерите на
горниците над 60 000 лева до 120 000 лева .
Въззивният съд отменя решението в частта на присъденото общо на
двамата пълномощници за безплатно оказаната правна защита , на основание
член 38,ал.2 от ЗА възнаграждение над размера по член 7,ал.2, т.5 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
( в ред. от изм. и доп. ,Дв,бр.68 от 2020 г. ) от 3 930 лева, както и в частта на
осъждането на ответника – застраховател за държавна такса над 9 600 лева и
за разноски за възнаграждения на вещи лица над 60 лева по сметка на МОС
на основание член 78,ал.6 от ГПК . Въззивникът не е направил искане за
присъждане на разноски срещу въззиваемите – първоначалните ищци - за
нито едно от двете производства.
Воден от горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД
РЕШИ:
6
ОТМЕНЯ Решение № 49 от 23.11.2021 г. по регистъра по член 235 от
ГПК на Монтанския окръжен съд по т.д.№ 164/2018 г. в частта, с която „
Застрахователно акционерно дружество Далл Богг : Живот и Здраве “ АД,
град София е осъдено да заплати на лично основание на Е. П. В. от град
Берковица и на същата и на Д. М. Д. от град София като процесуални
правоприемници на съищеца М. Д. В., починал на 19.12.2020 г. , обезщетения
за неимуществени вреди в размери на горниците над 120 000 лева до 200 000
лева , КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. П. В. от град ***, бул. „ ***“ № *, вход
„*“, ет.*, ап.* срещу „ Застрахователно акционерно
дружество Далл Богг : Живот и Здраве “ АД, град София иск по член 432,ал.1
от КЗ за осъждането му да й заплати обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени от смъртта на сина й П. М. В., причинена при пътнотранспортно
произшествие на 3.01.2017г. по вина на участващото по делото трето лице-
помагач на ответника В. В. Б. , като водач на лек автомобил „ Волво“ с ДК №
*******, застрахован по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност
“ на автомобилистите с полица № BG/30/ 116002333181, ведно със законната
лихва, считано от 27.06.2018 г. в частта за горницата над 120 000 лева до
200 000 лева.
ОТХВЪРЛЯ исковете на Е. П. В. от град ***, бул. „ ***“ № *, вход „*“,
ет.*, ап.* и Д. М. Д. от град *** , ЖК „ *** “ ,бл.***, вход „*“ ет.*,ап.**, като
процесуални правоприемници на починалия съищец М. Д. В. срещу „
Застрахователно акционерно дружество Далл Богг : Живот и Здраве “ АД,
град София за осъждането му да им заплати обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени от смъртта на неговия син П. М. В., причинена при
пътнотранспортно произшествие на 3.01.2017г. по вина на участващото по
делото трето лице- помагач на ответника В. В. Б. като водач на лек автомобил
„ Волво“ с ДК № *******, застрахован по задължителна застраховка „
Гражданска отговорност “ на автомобилистите с полица № BG/30/
116002333181, ведно със законната лихва, считано от 27.06.2018 г. в частта за
горницата над 120 000 лева до 200 000 лева.
ОТМЕНЯ решението в частта, с която „ Застрахователно акционерно
дружество Далл Богг : Живот и Здраве “ АД, град София е осъдено да заплати
на адвокат Ж. Л. К. и адвокат Е. В. Х. от АК- Монтана възнаграждение на
7
основание член 38, ал.2 от ЗА в размера над 3 930 ( три хиляди деветстотин и
тридесет ) лева , както и в полза на бюджета, по сметка на МОС държавна
такса над размера от 9 600 ( девет хиляди и щестстотин ) лева и разноски над
размера от 60 ( шестдесет ) лева.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част .
ОСЪЖДА „ Застрахователно акционерно дружество Далл Богг : Живот
и Здраве “ АД, град София да заплати на адвокат Ж. Л. К. и адвокат Е. В. Х.
от АК- Монтана възнаграждение на основание член 38, ал.2 от ЗА общо в
размер от 3 930 ( три хиляди деветстотин и тридесет ) лева за
въззивното производство .
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на
страните .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8