Решение по дело №2637/2017 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 01.03.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, І-во Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на първи декември, две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                                                Съдия: Евгени Георгиев

 

при секретаря Валентина Илиева разгледа докладваното от съдия Георгиев гр. д. № 2 637 по описа за 2017 г. и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ОСЪЖДА П.НА Р.Б., да заплати следните суми:

1. на А.Н.А.:

 - 25 000,00 лева на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) обезщетение за неимуществени вреди от незаконното му обвинение в извършване на престъпление по чл. 123, ал. 1, пр. 2 от НК по досъдебно производство 443/2007 г. на 01 РУ на СДВР и пр. пр. 4396/2006 г. на СГП плюс законната лихва от 28.02.2017 г. до окончателното изплащане;

- 10,00 лева на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ разноски по делото;

2. на адвокат А.С. – 915,63 лева на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ адвокатско възнаграждение;

3. на СГС – 200,00 лева на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК и чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ възнаграждение за вещо лице. А.А. е със съдебен адрес – адвокат С.,***, а П.НА Р.Б. е с адрес в гр. София, бул. „********.

 

[2] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ на А.А. срещу П.НА Р.Б. за разликата над 25 000,00 лева до пълния предявен размер от 80 000,00 лева.

 

[3] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.

 

[4] Ако ищецът обжалва решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 5,00 лева държавна такса по сметка на САС. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

 

Производството е исково, пред първа инстанция.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1. На ищеца

        

[5]     А.А. заявява в искова молба от 28.02.2017 г., че срещу него е било образувано наказателно производство, по което той е бил признат за невиновен. От образуването на наказателното производство ищецът е претърпял неимуществени вреди за 80 000,00 лева. Прокуратурата не е изплатила обезщетение на ищеца за причинените вреди. Затова той моли съда да осъди Прокуратурата да му заплати 80 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди, както и обезщетение за забава от подаването на исковата молба до окончателното изплащане на обезщетението (исковата молба, л. 3-8).

 

2. На ответника

 

[6] Прокуратурата е оспорила предявения иск. Тя заявява, че ищецът не е претърпял твърдените вреди, а търсеното обезщетение е прекомерно. Затова ответникът моли съда да отхвърли иска (писмения отговор, л. 58-59).

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

 

[7] Не се спори, че А.А. е бил роден на *** г. Най-късно към 02.07.2007 г. спрямо него е било повдигнато обвинение за извършване на престъпление по чл. 123, ал. 1, пр. 2 от НК (съдът приема това, тъй като по делото няма доказателства кога е било повдигнато обвинението, но има, че обвинителният акт е бил внесен в съда на 02.07.2007 г., към която дата вече е било повдигнато обвинението). Спрямо него е била взета мярка за неотклонение подписка. На 02.07.2007 г. Прокуратурата е внесла в СГС обвинителен акт срещу А.А.. На 23.01.2008 г. СГС е постановил решение, с което е оправдал А.А., което впоследствие е било протестирано и САС го е отменил (решението на САС, л. 29-33; решението на СГС, л. 19-28).

 

[8] Три пъти след това СГС е прекратявал съдебното производство и е връщал делото на СГП за отстраняване на съществени процесуални нарушения (разпорежданията, л. 33-39). На 26.02.2016 г. СГС е прекратила наказателното производство, като е приела, че не са били налице доказателства за извършено престъпление от  общ характер от А.А. (постановлението, л. 11-20).

 

[9] Междувременно А.А. е завършил средно и висше образование (дипломите, л. 41-47). Той е работил и като машинен оператор (л. 48-53).

 

[10] Вследствие на воденото срещу него наказателно производство А.А. се е чувствал уморен и опустошен, не е желаел да участва в събития, избягвал е контакти и по-близко общуване, прикривал е истинските си чувства и мисли, търсел е защита от всичко, което допълнително е можело да го опустоши. Той е преживял продължителна адaптационна реакция. Наказателното производство е довело и до оформяне на невротични симптоми, като напрежение, тревожност, несигурност, безпокойство, депресивитет. Сега той е задоволително адаптиран, но продължава да изпитва несигурност, стрес и фрустрация (заключението на вещото лице Златарева, л. 76-81).

 

[11] Не се спори, че Прокуратурата не е заплащала обезщетение на ищеца. А.А. е заплатил 10,00 лева държавна такса (л. 10). Той е бил представляван безплатно от адвокат (л. 2). Прокуратурата не е направила разноски по делото. Съдът е изплатил 200,00 лева от бюджета на СГС възнаграждение за вещо лице (л. 60-гръб).

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

        

[12] А.А. е предявил иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Искът е частично основателен.

 

1. По иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ

 

[13] Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление. Държавата отговаря за това в два случая. Първо, когато лицето бъде оправдано. Второ, когато образуваното наказателно производство бъде прекратено поради следните причини: 1. деянието не е извършено от лицето; 2. извършеното деяние не е престъпление; 3. наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Случаите, когато наказателното производство е прекратено поради недоказаност на обвинението, се приравняват на прекратяване на наказателното производство, когато деянието не е извършено от лицето (т. 7 от ТР 3/2005 г. по т. гр. д. 3/2004 г. на ОСГК на ВКС).

[14] Следователно предпоставките за уважаването на иска са:

1. ищецът да е бил обвинен в извършването на престъпление, като за това е било образувано наказателно производство срещу него;

2. ищецът да е бил оправдан или наказателното производство да е било прекратено поради една от изброените по-горе причини;

3. ищецът да е претърпял вреди от образуваното срещу него наказателно производство;

4. ответникът да не е заплатил обезщетение на ищеца.

 

[15] Съдът установи, че А.А. е бил на 19 години, когато е бил обвинен в извършването на престъпление и срещу него е било образувано наказателно производство, което е било прекратено, тъй като от доказателствата не се е установявало извършване на престъпление от общ характер. От наказателното производство А.А. е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в притеснения и стрес. Прокуратурата не е изплащала обезщетение на А.А..

 

[16] Налице са предпоставките за уважаването на иска. Съдът следва да определи размера на дължащото се обезщетение за неимуществени вреди. Факторите, които съдът следва да отчита при определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, могат да бъдат обособени в няколко групи. Първата група е свързана със самото обвинение и тя включва:

1. тежестта на повдигнатото обвинение - дали е от общ характер, дали е за няколко отделни престъпления, какви наказания се предвиждат за него;

2. вида на наказателното производство - дали е приключило в досъдебната фаза или е проведено и съдебно производство;

3. интензитета на извършваните спрямо ищеца процесуални действия;

4. продължителността на наказателното производство (като период от време);

5. видът на взетата мярка за неотклонение, продължителност на задържането, момент на задържането.

 

[17] Втората група от фактори са свързани с това как повдигнатото обвинение се е отразило на личността на увредения и включва:

1.             има ли разгласяване чрез медиите;

2.             има ли влошаване на здравословното състояние на увредения;

3.             конкретните преживявания на увредения и имат ли те отражение върху живота му - семейство, професионална и обществена среда, изобщо обстоятелствата относими към характера на увреждането, за което имат значение и предишни осъждания и задържания и ефективно изтърпяване на наказания (вж. в този смисъл решение на ВКС 832-2010-IV Г.О. по гр. д. 593/2010 г.[1]).

 

[18] Третият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи, постановявана в период, близък до момента на увреждането по разглежданото дело[2]. Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда и за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова освен ако не са установени драстични разлики в отражението на обвинението върху емоционалната сфера на обвинените лица, съдът не следва да присъжда по-високо обезщетение за неимуществени вреди по отношение на лице, което: а. е било обвинено в извършването на по-леко наказуемо престъпление; б. не е било задържано (с постоянна мярка) и поставено под домашен арест; в. спрямо което наказателното производство е продължило по-кратко[3].

 

[19] Четвъртата група от фактори включва тези, даващи представа за конкретната икономическа обстановка и жизнения стандарт в страната към момента на постановяване на оправдателната присъда или към момента на прекратяването на накaзателното производство спрямо ищеца[4].  Такива могат да бъдат размерът на минималната работна заплата, съотнесен към по-ранни периоди, размерът на брутния вътрешен продукт на човек от населението, отнесен към по-ранни периоди, и други икономически показатели относно икономическото развитие и стандарта на живот в страната .

 

[20] Съдът установи, че на 02.07.2007 г. Прокуратурата е повдигнала обвинение на А.А., а на 07.03.2016 г. е прекратила производството по това обвинение, т. е. наказателното производство срещу него е продължило осем години и осем месеца. Обвинението срещу А.А. е било по чл. 123, ал. 1, пр. 2 от НК. Това престъпление е от общ характер и за него се предвижда наказание лишаване от свобода от една до шест години. А.А. е бил с най-леката мярка за неотклонение – подписка.

 

[21] Наказателното производство не е било разгласявано в медиите. Вследствие на него А.А. се е чувствал уморен и опустошен, не е желал да участва в събития, избягвал е контакти и по-близко общуване, прикривал е истинските си чувства и мисли, търсел е защита от всичко, което допълнително е можело да го опустоши. Той е преживял продължителна адаптационна реакция. Наказателното производство е довело и до оформяне на невротични симптоми, като напрежение, тревожност, несигурност, безпокойство, депресивитет. Сега той е задоволително адаптиран, но продължава на изпитва несигурност, стрес и фрустрация.

 

[22] В сайта на ВКС и правно-информационната програма Сиела съдът откри две решения на ВКС, с които той е определил обезщетение за неимуществени вреди по ЗОДОВ за незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК. С тях ВКС е определял следните обезщетения за неимуществени вреди:

- 25 000,00 лева, като наказателното производство е приключило през 2011 г.[5];

- 40 000,00 лева, като наказателното производство е било приключило през 2011 г.[6];

[23] Икономическата обстановка в страната се е променяла от 2011 г. (периодът, от който са решенията) до 2016 г. Това се е отразило на размерите на минималната работна заплата, която е била: 240,00 лева до 01.09.2011 г.[7]; 270,00 лева от 01.09.2011 г.[8]; 290,00 лева от 01.05.2012 г[9]. и 310,00 лева от 01.01.2013 г.[10]; 340,00 лева от 01.01.2014 г.^[11] до 31.12.2014 г.; 360,00 лева от 01.01.2015 г. до 30.06.2015       г. ^[12]; 380,00 лева от 01.07.2015 г. до 31.12.2015 г.^[13]; 420,00 лева от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г.^[14].

 

[24] Съдът отчита всички установени обстоятелства и фактори за определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Така съдът приема, че 25 000,00 лева е справедливо обезщетение за вредите, претърпени от ищеца. Затова съдът осъжда Прокуратурата да заплати на А.А. 25 000,00 лева обезщетение, като отхвърля иска за разликата до пълния предявен размер от 80 000,00 лева.

 

2. По разноските

 

[25] Ищецът търси разноски. Той е направил такива за 10,00 лева държавна такса и е бил представляван безплатно от адвокат.

[26] Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, когато съдът уважи изцяло или частично иска, съдът осъжда ответника да заплати разноските по делото, както и заплатената държавна такса. Възнаграждението за един адвокат се дължи съразмерно на уважената част от иска (пак там, изр. 2). Затова съдът осъжда Прокуратурата да заплати на ищеца 10,00 лева разноски по делото, а на адвокат С. 915,63 лева адвокатско възнаграждение (80 000,00-10 000,00х0,03+830,00Х25 000,00/80 000,00). На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК и чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ Прокуратурата следва да заплати и 200,00 лева по сметка на СГС възнаграждение за вещо лице.

 

Съдия: