РЕШЕНИЕ
Номер 396709.11.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Варна26 състав
На 13.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Весела И. Гълъбова
Секретар:Теодора С. Станчева
като разгледа докладваното от Весела И. Гълъбова Гражданско дело №
20203110110441 по описа за 2020 година
Производството е образувано по молба на С. О. А. , ЕГН **********, с
адрес: гр. Варна, **** за защита от домашно насилие срещу Д. Д. М. , ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ****, ап.***- син на молителката.
В молбата са изложени твърдения, че молителката е майка на ответника,
както и че двамата съвместно обитават жилище, находящо се в гр. Варна, ул.
****. Твърдят се извършени актове на домашно насилие, както следва: на
04.08.2020г. около 18.30-19.00 часа в жилището на страните ответникът
предизвикал безпричинен скандал, при който крещял на майка си: „Ще ви
наредя всички", „Ще хвърчат глави", „Кърво мръсна" и я изнудвал да му даде
пари. На следващите дни - 05.08. и 06.08. отново вдигал безпричинни
скандали, отправял гневни закани и заплахи, обиждал вулгарно молителката.
На 10.08. около 17.30-18.00 часа в жилището на страните отвтеникът отново
предизвикал скандал, крещял на майка си да му даде пари за цигари, държал
се агресивно, заплашвал я със следните думи „Махай се от очите ми, да не го
отнесеш ти", „Ще ви отрежа главите", „Ще ви избия всички, ще запаля
апартамента и най-накрая ще се успокоя". След това напуснал жилището за 4-
5 дни. На 18.08. около 20 часа в жилището предизвикал пореден скандал,
отново изнудвал молителката за пари и заплашвал. Че „ще хвърчат глави",
като през това време замахвал със заготовка на нож, дълъг около 40 см пред
лицето на майка си. На 27.08. около 07.50 часа ответникът се прибрал в
1
жилището, видимо неадекватен, залитал. Наредил на молителката да отиде до
банкомат и да изтегли 120 лева, за да си купел телефон. Тя казала, че няма
толкова пари, при което ответникът се ядосал, започнал да удря по вратата с
ръце и да рита с крака. Молителката отново отказала да даде пари, а синът й
тръгнал да я гони и да се заканва" Махай се от тук, изрод мръсен! Повръща
ми се като те гледам. Ще ти изкривя очилата." След това започнал да удря, да
рита по стени и мебели, да хвърля предмети. Молителката се изплашила и
избягала. Върнала се в жилището около 17.15 часа и установила, че
навсякъде е разхвърляно, както и че й липсват бижута, парфюми, слънчеви
очила, лаптоп о лични нейни медицински документи. На следващи яден
сменила патрона на входната врата и от тогава живеела при приятелки.
В съдебно заседание процесуалният представител на молителката
поддържа молбата.
Ответникът се явява лично и заявява, че не оспорва твърденията за
извършени от него по отношение на молителката действия, изложени в
молбата за защита и декларацията, но твърди, че е бил провокиран от
молителката.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от
фактическа страна следното:
Видно от удостоверение за раждане от 04.12.1990г. ответникът Д. Д. М.
е син на молителката С. О. А. .
В декларацията на молителя по чл.9, ал.3 от ЗЗДН са изцяло
пресъздадени твърденията от молбата за защита, описани по-горе.
С решение по ч.н.д. № 21/2020г. Д. Д. М. е настанен за принудително
лечение в Мъжко отделение на Втора психиатрична клиника на УМБАЛ „Св.
Марина“- Варна за срок от два месеца.
Представен са 2 бр. епикриза на Д. Д. М. , издадена от Втора
психиатрична клиника на УМБАЛ „Св. Марина“- Варна, видно от която
същият е постъпил за лечение на 04.02.2020г. и е изписан на 07.05.2020г.
Приемната диагноза е посочена като: „Психични и поведенчески
2
разстройства, дължащи се на комбинирана употреба или употреба на други
психоактивни вещества. Психотично разстройство“. Поставена е окончателна
диагноза: „Параноидна шизофрения“.
От молителката е представено удостоверение от „SOS – семейства в
риск“, съгласно което С. О. А. е ползвала консултативни услуги в Центъра за
социална рехабилитация и интеграция на жертви на насилие при
Фондацията“.
По делото са ангажирани гласни доказателствени средства чрез разпит
на двама свидетели на страната на молителката – Ю.Д. и Д.Д.
Съгласно показанията на св. Д. молителката е споделила за няколко
инцидента със сина си през м. август, 2020г. Единият бил от 10.08., когато
ответникът в жилището им я заплашвал, че ще я заколи, ще приключи с нея,
ще хвърчат глави, обиждал я. При друг случай около 18.08. извадил нож, с
който я заплашвал и тя се скрила в стаята си, където стояла заключена
няколко часа. Друг път около 27.08. публикувал нейни лични данни и
документи във Фейсбук.
Съгласно показанията на св. Д., който инспектор по местоживеене на
молителката, същият многократно е провеждал разговори с ответника
относно действия спрямо майка му. През м. август 2020г. нещата ескалирали.
Дарко Маринов отправял обиди към майка си, закани, че ще я коли и беси,
отнемал й пари и лични вещи. На 27.08. молителката се обадила на св.
Димитров и му разказала, че ответникът искал пари от нея, тя му отказала,
защото нямала средства, а той започнал отново да я заплашва и обижда,
блъскал по врати и стени, хвърлял предмети в стаята. Атанасова успяла да се
измъкне и да отиде на работа. Като се връщала помолила св. Димитров да я
придружи. Когато влезли в апартамента установили, че на молителката
лисват компютър, лични вещи и бижута.
Съдът намира, че следва да кредитира обстоятелствата, изложени в
декларацията за защита от домашно насилие по чл.9, ал.3 от ЗЗДН. Същата на
основание чл.13, ал.2, т.3 от ЗЗДН съставлява доказателство по делото,
подкрепя се косвено от показанията на свидетелите и писмените
доказателства, а и не е оспорена от ответника.
3
При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до
следните правни изводи:
Молбата за защита от домашно насилие е подадена от легитимирано
лице по смисъла на чл.3, т.5 и чл.8, ал.1, т.1 от ЗЗДН в срока по чл.10, ал.1 от
ЗЗДН, предвид което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, молбата е основателна.
Действията на ответника, описани в молбата за защита и декларацията
по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, изразяващи се в почти ежедневни обиди и закани към
молителката, съставляват актове на домашно насилие по смисъла на чл.2 от
ЗЗДН. Касае се за психологическо и емоционално насилие над молителката.
От друга страна, отнемането на лични вещи и парични средства на
молителката съставлява и икономическо насилие над нея.
При определяне на мерките за защита следва да се имат предвид
конкретните действия на ответника спрямо молителката. Следва да се има
предвид, че за кратък период от време ответникът е извършил множество
актове на психологично и емоционално домашно насилие спрямо
молителката, включително заплахи по отношение на живота й. В допълнение,
същият е извършил и икономическо насилие над нея чрез отнемане на нейни
лични вещи и пари. Молителката е била толкова уплашена от действията му,
че е напуснала съвместно обитаваното им жилище. Ответникът не доказа
твърденията си, че по някакъв начин е бил провокиран от майка си. С оглед
тежестта на деянията на ответника съдът намира, че следва да наложи мерки
за защита от домашно насилие по чл.5, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ЗЗДН, а именно
ответникът да се въздържа от домашно насилие по отношение на
молителката, да бъде отстранен от съвместно обитаваното с нея жилище за
срок от 12 месеца, както и да не я приближава на повече от 100 метра от
жилището и местоработата й за срок от 12 месеца.
На основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН съдът следва да наложи на
извършителя глоба, като предвид конкретните действия по извършеното
домашно насилие, съдът намира за подходящ размер на глобата сумата от 300
лева.
4
С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на ВРС държавна такса в размер на 25 лева.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
РЕШИ:
НАЛАГА следните мерки за защита срещу домашно насилие,
упражнено над С. О. А. , ЕГН ********** от Д. Д. М. , ЕГН ********** – син
на молителката:
ЗАДЪЛЖАВА Д. Д. М. , ЕГН ********** да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо С. О. А. , ЕГН **********.
ОТСТРАНЯВА Д. Д. М. , ЕГН ********** от съвместно обитаваното
със С. О. А. , ЕГН ********** жилище, находящо се в гр. Варна, ул. ****, за
срок от 12 месеца.
ЗАБРАНЯВА на Д. Д. М. , ЕГН ********** да приближава на повече от
100 метра С. О. А. , ЕГН **********, включително жилището, находящо се в
гр. Варна, у***** и местоработата на молителката в гр. Варна, бул. ***, офис
сграда и складове за хранителни продукти на „П.“ ЕООД, за срок от 12
месеца.
ОСЪЖДА Д. Д. М. , ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „А*** да
заплати по сметката на ВРС глоба в размер на 300 лева.
ОСЪЖДА Д. Д. М. , ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „А** да
заплати по сметка на ВРС държавна такса в размер на 25 лева.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита, която подлежи на незабавно
изпълнение.
ПРЕПИСИ от решението и от заповедта да се връчат на страните, както
и да се изпратят служебно на съответното РУП при ОД на МВР-гр.Варна.
Решението подлежи на обжалване пред Варненския окръжен съд в
седмодневен срок от връчването му на страните, като обжалването не спира
5
изпълнението на заповедта.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6