№ 5709
гр. София, 31.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МОНИКА ХР. ХРИСТОВА
при участието на секретаря ИННА Т. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело
№ 20241110162332 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
С искова молба ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е предявил против
Л. К. Н., ЕГН **********, положителни установителни искове по реда на чл.
422 ГПК с правно основание чл. 150, ал.1 ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД
и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, с които се иска да бъде признато за установено, че
ответникът дължи на ищеца следните суми: 321,32 лева – главница,
представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия за периода от
05.2021 г. до 04.2023 г., ведно със законна лихва, считано от датата на
подаване на заявлението до окончателното изплащане; мораторна лихва в
размер на 38,32 лева за периода от 15.09.2022 г. до 27.02.2024 г., както и
сумата от 61,24 лева, главница за дялове разпределение за периода от
01.05.2021г. до 30.04.2023г., ведно със законна лихва, считано от датата на
подаване на заявлението до окончателното плащане, мораторна лихва върху
главницата в размер на 12,22 лева за периода 16.07.2021г. до 27.02.2024г., за
които суми има издадена заповед по чл.410 ГПК от 20.03.2024 г. по ч.гр.д. №
12958/2024 г. по описа на СРС, 126-ти състав.
Ищецът твърди, че между страните е налице облигационно
правоотношение по покупко-продажба на топлинна енергия при публично
известни общи условия за имот, находящ се на адрес гр.София, общ. София,
общ. Илинден, ж.к. „*********** За процесния период ищецът е доставил
топлинна енергия до потребителя, чиято стойност не е заплатена, поради
1
което е начислена и лихва.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал отговор, в който посочва,
че е заплатил на ищцовото дружество сума в размер на 407,56 лева,
представлявщи 321,32 лева – главница за топлинна енергия, 61,24 лева –
главница за дялове разпределение и 25 лева – държавна такса. Оспорва
дължимостта на лихви върху двете главници, тъй като не е поканен за
заплащане на задълженията, поради което не е изпаднал в забава.
Конституирано е трето лице-помагач на ищеца - „Термокомплект“ ООД,
като не оспорва предявения от Топлофикация иск и счита същият за
основателен и доказан.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235
ГПК, установи следното от фактическа и правна страна следното:
От приложеното ч.гр.д.№ 12958/2024г. по опис на СРС, 126 състав, се
установява, че на 20.03.2024г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК.
Длъжникът Л. Н. получил издадената заповед на 23.04.2024г., като в
законовия срок е подал възражение по чл. 414 ГПК, поради което съдът е дал
указания по чл.415, ал.1 ГПК на ищеца за предявяване на иск.
Ищецът подал искова молба, с която е искал да бъде признато за
установено, че ответникът дължи цяла сума по заповедта.
Исковете са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание
чл.200, ал.1 ЗЗД, вр.чл.150 ЗЕ:
За основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия
ищецът следва пълно и главно да докаже, че през процесния период между
страните е съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна
енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за
процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума.
В тежест на ответниците и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно
право на ползване.
Не се спори между страни, а и се установява от писмените доказателства
по делото, че ответникът е потребител на топлинна енергия за имот в
гр.София, общ. София, общ. Илинден, ж.к. „*********** аб.№363257; че
ищецът е доставил топлинна енергия за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023
г. за топлоснабдения имот на стойност 321,32 лева; че за периода от 01.05.2021
до 30.04.2023 г. е извършена услуга за дялово разпределение на стойност
61,24лв.
2
С платежно нареждане от 10.02.2025г. ответникът е заплатил по сметка на
ищеца сумата в размер на 407,56 лева, с което твърди, че е погасил двете
главници и държавната такса, като непогасени остават претендираните
мораторни лихви. Процесуалният представител на ищеца не оспорва, че
сумата била действително платена т.е. налице е признание за факт по см. на
чл.175 ГПК на частично плащане на претендираните суми, с оглед на което
исковете за главница топлинна енергия и услуга дялове разпределение са
основателни по основание и размер, но следва да се отхвърлят поради
изплащане в хода на процеса.
Спорът се концентрира върху дължимостта на претендираните мораторни
лихви върху двете главници, доколкото ответникът твърди, че не е изпаднал в
забава, поради факта, че не е поканен да заплати задълженията.
По отношение на претендираната мораторна лихва съдът намира
следното:
Съгласно чл. 32 и чл. 33 от ОУ задължението за ТЕ се съдържа в
ежемесечно издаваната от ищеца фактура, като изискуемостта й настъпва с
изтичане на 45- дневен срок след изтичане на периода, за който фактурата се
отнася. Няма пречка датата на изискуемостта да е предвидена в договора,
както е в настоящия случай, тъй като ОУ са приложими към
правоотношението, доколкото ответната страна не твърди и доказва
приложението на специални такива.
Поради изложеното, съдът намира, че ОУ в посочената част въвеждат
падеж на задължението, като същият настъпва след издаване на фактура и
изтичане на 45 дни от датата на издаването й.
С оглед изложеното, искът за заплащане на обезщетение за забава върху
главниците е установен по основание.
По отношение на размера съдът намира че същият възлиза на 38,32 лева –
мораторна лихва върху главницата за цена на доставена топлинна енергия, и
12,22 лева мораторна лихва върху главницата за услугата дялово
разпределение.
Ответникът дължи и законна лихва върху платените главници от датата
на подаването на заявлението 05.03.2024г. до датата на окончателното
плащане на същите – 10.02.2025г., като същата възлиза на 50.15 лева.
По разноските:
С оглед изхода на делото (частично отхвърляне на иска, но поради
плащане в хода на процеса, и уважаване в останалата част) с право на разноски
разполага само ищецът, който претендира присъждане на разноски, като
следва да се присъдят разноски за исковото в минималния размер от 50 лева за
юрисконсултско възнаграждение. Разноски за заповедното производство не се
претендирани от ищеца.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
3
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация
София“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Ястребец“ 23Б, положителни установителни искове по реда на чл.
422 ГПК с правно основание чл.150, ал.1 ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД и с правно
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че Л. К. Н., ЕГН: **********, с постоянен
адрес: гр.София, ж.к. „Хаджи Димитър“, ********** дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД, сумата от 38,32 лева, мораторна лихва върху
главница за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 27.02.2024г.,
сумата от 12,22 лева, мораторна лихва върху главница за услуга дялово
разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 27.02.2024г., както и законна
лихва за периода от подаване на заявлението до погасяване на главниците в
размер на 50.15 лева, за които суми има издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК от 20.03.2024г. по ч.гр.д. № 12958/2024г.
по описа на СРС, 126 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за топлинна
енергия за сумата от 321,32 лв. за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.,
както и за сумата от 61,24 лева, главница за услуга дялово разпределение за
периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г., поради погасяване в хода на
производството.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 вр. ал.8 ГПК Л. К. Н., ЕГН:
**********, с постоянен адрес: гр.София, ж.к. „Хаджи Димитър“, *******, да
заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК ********* и със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б, разноски по делото в
размер на 50 лева - юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на
страната на ищеца - „Термокомплект“ ООД, ЕИК *********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4