Определение по гр. дело №46624/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 1 септември 2025 г.
Съдия: Мария Василева Карагьозова
Дело: 20241110146624
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 август 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 36307
гр. София, 01.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20241110146624 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от В. Н. Х., ЕГН: **********, с адрес:
***************, чрез адв. И. Г., срещу ***********, ЕИК: ************, със седалище и
адрес на управление: *******************, с която са предявени искове за следното:
1. Да се признае за установено между станите, че клаузата на чл. 8 от сключения между
страните договор за потребителски кредит № 454491 от 28.02.2023 г., е нищожна;
2. Да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 10,00 лв. – частично от сума в общ
размер на 185,62 лв., представляваща недължимо платена сума по сключения между
страните договор за потребителски кредит № 454491 от 28.02.2023 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 06.08.2024 г., до изплащане на
вземането.
Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника, който в срока по чл. 131
ГПК е подал отговор чрез адв. *****************
Ищецът е представил сверени копия на документи, които са допустими, относими и
необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се
приемат като писмени доказателства.
Съдът намира, че искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза със
задачи, поставени в исковата молба е допустимо и относимо.
Искането на ищеца по чл. 190 ГПК не е необходимо с оглед допуснатата ССчЕ, поради
което следва да бъде оставено без уважение.
Искането на ищеца за издаване на съдебно удостоверение, което да му послужи пред БНБ е
неотносимо към предмета на делото и следва да бъде оствено без уважение.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
1
На основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 27.10.2025 г. от
15:00 ч., за когато да се призоват страните и вещото лице.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане
на спора.
ПРИЕМА приложените към исковата молба документи като писмени доказателства по
делото.
Отлага произнасянето по искането за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза със
задачи, поставени в исковата молба за първото съдебно заседание.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на ищеца.
ИЗГОТВЯ следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:
Предявени са от В. Н. Х. срещу *********** обективно кумулативно съединени искове,
както следва:
1. искове с правно основание чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 143 ЗЗП за
прогласяване нищожност на клаузата на чл. 8 от сключения между страните договор за
потребителски кредит № 454491 от 28.02.2023 г. поради противоречие със закона,
заобикаляне на закона, невъзможен предмет, накърняване на добрите нрави и
неравноправност;
2. частичен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъжданена ответника да
заплати на ищеца сумата от 10,00 лв. – частично от сума в общ размер на 185,62 лв.,
представляваща недължимо платена сума по сключения между страните договор за
потребителски кредит № 454491 от 28.02.2023 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда – 06.08.2024 г., до изплащане на вземането.
В искова молба са изложени фактически твърдения, че на 28.02.2023 г. страните по спора
са сключили договора за заем № 454491, съгласно който в чл. 8 е предвидена неустойка в
размер на сумата 185,62 лв., която е заплатена от ищцата. Излагат се подробни съображения
за нищожност на договора, който обуславя и недействителност и на оспорената клауза, в т.ч.:
на основание чл. 10, ал. 1 ЗПК – поради липса на форма; като сключен в нарушение на чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК – поради липса на посочен ГПР; ГПР е посочен единствено като процент,
но не са посочени основните данни, послужили за неговото изчисляване; липсва разписана
методика за формирането на ГПР; посочен е грешен размер на ГПР, а действителният такъв
надвишава максималния праг по чл. 19, ал. 4 ЗПК; в посочения в договора на ГПР
неправилно не е включена дължимата неустойка по чл. 8 от договора, в който случай ГПР би
бил над допустимия максимален размер съгласно ЗПК; както и поради нарушение на чл. 11,
ал. 1, т. 9 ЗПК – непосочване на дължимата договорна лихва и нищожност на клаузата за
2
възнаградителната лихва. Твърди се нищожност на неустоечната клауза поради
противоречие със закона. Излагат се подробни съображения за нищожност и на
неустоечната клауза, в т.ч. поради невъзможен предмет – налице е изначална невъзможност
в толкова кратък срок потребителят да осигури обезпечение, което да отговаря ня всички
изисквания на кредитора; поради накърняване на добрите нрави; поради заобикаляне на
разпоредбата на чл. 33 ЗПК; както и поради нарушение на разпоредбата на чл. 143, ал. 2, т.
5 ЗЗП. Намира, че платеното по нищожната клауза подлежи на връщане.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът *********** е подал отговор на исковата молба чрез
адв. ***************** с който оспорва предявените искове с подробни съображения, като
счита, че не са налице твърдените пороци. Твърди, че клаузата на чл. 8 от договора е
индивидуално договорена с ищцата.
Доказателствената тежест се разпределя, както следва:
По исковете с правно основание чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1, предл. 1, 2 и 3 и ал. 2, предл. 1 ЗЗД
вр. 143 ЗЗП в доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и
главно доказване следните обстоятелства: сключване на договор за заем между страните и
неговото съдържание, вкл. клаузата, която оспорва, и съответно, че уговорката за неустойка
е недействителна по изложените в искова молба твърдения – противоречие със закона,
заобикаляне на закона, невъзможен предмет, накърняване на добрите нрави или
неравноправност. В доказателствена тежест ответника е да установи всички факти, на
които основава своите искания или възражения, включително, че условията по клаузата от
договора са индивидуално уговорени.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже при
условията на пълно и главно доказване факта на плащане – че е предал, респ. ответникът е
получил, процесната сума. В тежест на ответника е да докаже наличието на основание за
получаване, респ. задържане на процесната сума, а именно наличието на валиден договор за
потребителски кредит, сключен между страните, в който договор са уговорени валидни,
съответно не са неравноправни и не противоречат на императивните материалноправни
норми и правилата на добросъвестността, разбирана като честното и добросъвестно
поведение при сключването и изпълнението на договори в гражданския оборот, както и
фактите, на които основава своите искания или възражения.
Направеното под евентуалност възражение на ответника относно претенция за съдебна
разноска на ищеца за адвокатско възнаграждение, че не са налице основания за прилагане на
чл. 38 ЗА, съдът указва, че в случай на претенция при условията на чл. 38 от ЗА в тежест на
доказване на ответника е да опровергае обстоятелствата – хипотезата, при която се
предоставя правна помощ по смисъла на чл. 38, ал.1, т. 1 – т. 3 ЗА.
ОТДЕЛЯ на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК като безспорни и ненуждаещи се от
доказване, че страните по спора В. Н. Х., като заемател, и *************, като заемодател,
са сключили процесния договор за паричен заем № 454491 от 28.02.2023 г.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличието
3
на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като дава възможност на
страните да изразят становище по тези въпроси.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили
по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда
за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че най-късно в първото по делото открито съдебно заседание
може да оспори истинността на представените с отговора на исковата молба писмени
доказателства, както и да изрази становище, да посочи и представи доказателства във връзка
с направените от ответника в отговора на исковата молба оспорвания и възражения.
УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че ако не се яви в първото заседание по делото, не е взел
становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово
отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски
или постановяване на неприсъствено решение.
На страните да се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис от
отговора на исковата молба и приложенията към него.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4