Р Е
Ш Е Н И Е
№
………../……………….04.2018 год. .
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, в открито съдебно
заседание на двадесет и шести март две хиляди и осемнадесета
година година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
МАЯ
НЕДКОВА
при участието на
секретаря ВЕНЕТА АТАНАСОВА,
сложи за разглеждане въззивно гражданско дело
№ 2219 по
описа за 2017 год., докладвано от
съдията К. Иванов и за да
се произнесе
съобрази
следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от
ГПК.
С Решение № 3123/28.07.2017 год., постановено по гр. дело № 4586/2014
год. на РС-Варна е извършена делба по реда на чл. 353 ГПК на три, допуснати до
делба с влязло в сила решение по цитираното гр. дело, имота, а именно: на УПИ
VІІ-324, кв. 20; на УПИ VІІІ-325, кв. 20 и на УПИ ХVІ-323, кв. 20 по ПУП на
местност „Сотира“ гр. Варна, одобрен с Решение № 1725-6/13.04.2005 год. на ОбС-Варна
(които три УПИ са заснети в КК на гр. Варна от 2008 год., изменена през 2013
год., като един поземлен имот с идентификатор 10135.2508.1174), без изградените
в горните три УПИ постройки, съсобствени между Р.Д. *** – с 1 / 3 ид. част; Ж.П.Й.
*** – с 1 / 3 ид. част и С.Д.С., М.Л.С. и А.Л.В. – с обща квота за тримата от 1
/ 3 ид. част, както следва:
І. В дял и изключителна собственост
на Р.Д.Д., ЕГН ********** е поставен имот, представляващ част от ПИ №10135.2508.1174 по КП от 2013 год.
на гр. Варна, м. Сотира, при граници: ПИ №10135.2508.9532, ПИ №10135.2508.9535,
ПИ №10135.2508.1185, ПИ №10135.2508.1184 и ПИ №10135.2508.278 по същия план,
идентичен съгласно ПУП-ПРЗ на местността от 2005г. с УПИ №VII-324 при граници: УПИ №VI, УПИ №XVI, УПИ №VIII и улица, УПИ №VIII-325 при граници: УПИ №XVI, УПИ №VII, улица и пътека с ширина 2.25м. и УПИ № XVI-323 при граници УПИ №VIII, УПИ №VII, УПИ №VI, УПИ №XVII и пътека с ширина 2, 25 м., без изградените върху терена постройки, която част
съставлява дял ТРЕТИ по вариант ВТОРИ от заключението по СТЕ на л. 220, л. 221
и л. 223 от делото на РС-Варна, а именно: ПИ с проектен № 2508.1492 в м.
Сотира, със съседи № 2508.1491; № 2508.9535; № 2508.9532 и № 2508.1490 по
същата СТЕ, съставляващ урбанизирана територия за индивидуално застрояване, идентичен съгласно ПУП-ПРЗ на
местността от 2005 год. с УПИ № VIII–325, при граници: УПИ № XVI; УПИ № VII, улица и пътека;
ІІ. В дял
и изключителна собственост на Ж.П.Й. (Г.), ЕГН********** е поставен имот, представляващ част от ПИ №10135.2508.1174 по КП от 2013г. на гр. Варна, м. Сотира, при граници: ПИ №10135.2508.9532;
ПИ №10135.2508.9535; ПИ №10135.2508.1185; ПИ №10135.2508.1184 и ПИ
№10135.2508.278 по същия план, идентичен съгласно ПУП-ПРЗ на местността от
2005г. с УПИ №VII-324 при
граници: УПИ №VI, УПИ №XVI,
УПИ №VIII и улица; УПИ №VIII-325 при граници: УПИ №XVI, УПИ №VII, улица и пътека с ширина 2.25м. и УПИ №XVI-323 при граници: УПИ №VIII, УПИ №VII, УПИ №VI, УПИ №XVII и пътека, без изградените върху терена постройки, която част
съставлява дял ВТОРИ по вариант ВТОРИ от заключението по СТЕ на л. 220, л. 221
и л. 223 от делото на РС-Варна, а именно: ПИ с проектен № 2508.1491 в м.
Сотира, със съседи: № 2508.1490; № 2508.1184; № 2508.9535 и № 2508.1492 по
същата СТЕ, съставляващ урбанизирана територия за индивидуално застрояване, идентичен съгласно ПУП-ПРЗ на
местността от 2005 год. с УПИ № VII –324, при граници: УПИ №VI, УПИ №XVI, УПИ №VIII и улица;
ІІІ. В
общ дял на С.Д.С., ЕГН**********, А.Л.В. (С.), ЕГН********** и М.Л.С., ЕГН**********
е поставен имот, представляващ част
от ПИ №10135.2508.1174, по КП от
2013г. на гр. Варна, м. Сотира, при граници: ПИ №10135.2508.9532, ПИ
№10135.2508.9535, ПИ №10135.2508.1185, ПИ №10135.2508.1184 и ПИ №10135.2508.278
по същия план, идентичен съгласно ПУП-ПРЗ на местността от 2005г. с УПИ №VII-324 при граници: УПИ №VI, УПИ №XVI, УПИ №VIII и улица, УПИ №VIII-325 при граници: УПИ №XVI, УПИ №VII, улица и пътека с ширина 2.25м. и УПИ №XVI-323 при граници: УПИ №VIII, УПИ №VII, УПИ №VI, УПИ №XVII и пътека, без изградените върху терена постройки, която част
съставлява дял ПЪРВИ по вариант ВТОРИ от заключението по СТЕ на л. 220, л. 221
и л. 223 от делото на РС – Варна, а именно: ПИ с проектен №2508.1490 в м.
Сотира, със съседи № 2508.9532; № 2508.278; № 2508.1184; № 2508.1491 и №
2508.1492 по същата СТЕ, съставляващ урбанизирана територия за индивидуално
застрояване, идентичен съгласно
ПУП-ПРЗ на местността от 2005 год. с УПИ
XVI –323, при граници: УПИ №VIII, УПИ №VII, УПИ №VI, УПИ №XVII и пътека.
С решението съделителката Р.Д.Д. е осъдена
да заплати на останалите съделители суми за уравнение на дяловете.
Против така постановеното решение са постъпили въззивни жалби – от Р.Д.Д.
и от Ж.П.Й. (Г.).
В жалбата на Р.Д.Д. са наведени оплаквания, че решението е неправилно.
Не се оспорва способа, по който е ликвидирана спорната съсобственост – разпределение
на имотите от съда съгласно чл. 353 ГПК. Оспорен е възприетия от
първоинстанционния съд вариант на разделяне на ПИ с идентификатор 10135.2508.1174 по КК на гр. Варна, оспорена е пазарната оценка на имотите, както и сумите за уравнение на
дяловете, които жалбоподателката Р.Д. е осъдена да заплати на другите
съделители. Твърди се в жалбата, че съдът не е съобразил, че предложения от
вещото лице вариант първи за делба съответства в най-пълна степен на правата на
съделителите, при него площта на отделните дялове /поземлени имоти/ е еднаква, докато
при избрания от съда вариант втори по заключението на в. л. Р. П. е налице
разлика в площта на отделните дялове (имоти) от 170 кв. м. между дял първи от
една страна и дял втори и трети от друга. Неправилен е и изводът на съда, че
според предпочетения вариант втори от заключението на в. л. Р. П. за делба не
се налага коригираща административна процедура или допълнителни разходи. Според
жалбоподателката процедурата по изменение на ПУП – ПРЗ ще следва да бъде
осъществена за два от обособените делбени имоти – ПИ с № 1491, поставен в дял
на Ж.Й. и ПИ с № 1492, поставен в дял на жалбоподателката Р. Д.. Това е така
защото с приемането на втори вариант се променя вътрешната имотна граница между
двата имота спрямо действащата такава по ПУП-ПРЗ.
Твърди
се още в жалбата, че безкритично е възприето и
заключението на вещото лице инж. Р. П. относно оценката на отделните дялове, в частност – оценката на
имота, означен като дял ПЪРВИ по вариант ВТОРИ от заключението на в. л.
Р. П., като според жалбоподателката оценката му е силно занижена, в тази част
заключението на експертизата е неубедително и необосновано, изрично е било
оспорено от съделителката Р. Д. и съдът не е следвало да го възприема, а да
назначи нова експертиза, която да даде заключение за
реалната пазарната цена на отделните дялове.
В
резултат на допуснатите нарушения първоинстанционното решение е неправилно и в
частта му относно определените суми за уравнение на
дяловете.
Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с
което делбата да се извърши по реда на чл. 353 ГПК, но при условията на вариант
първи от СТЕ на в. л. Р. П., изслушано в първата инстанция.
Във въззивната жалба на Ж.П.Й. по същество са изложени идентични
оплаквания. Не се оспорва способа, по който е ликвидирана спорната
съсобственост – разпределение на имотите от съда, съгласно чл. 353 ГПК. Оспорен
е възприетият от първоинстанционния съд вариант на разделяне на ПИ с идентификатор
10135.2508.1174 по КК на гр. Варна, оспорена е и пазарната оценка на дяловете. Счита, че делбата
е трябвало да се извърши съобразно
първи вариант от заключението на в. л.
Р. П., изслушано в първата инстанция, защото при този вариант трите
дяла са с почти еднаква площ, съответстваща на притежаваните от страните ид. части от съсобствеността. Този
вариант според становището на Главния архитект на община Варна също отговаря на изискванията на чл.19,
ал. 1 и
на чл. 31,
ал.1 от ЗУТ. При избрания от съда втори вариант
няма пълно съответствие с действащия ПУП, тъй
като част от границата между дял втори и дял трети се променя, което води до намаляване на
квадратурата на дела, възложен на жалбоподателката
Ж. Г.. По този начин неоправдано един от
съделителите получава имот с площ по-голяма от съответстващата му ид. част, при която е допусната
делбата, в ущърб на останалите съделители, чиято площ на дяловете е намалена. Предпочетеният от съда вариант втори е
неправилен, защото при този вариант
жалбоподателката Ж. Г. няма
да ползва същата площ, която е
владяла, а по-малко, тъй като част от границата между дял втори и дял трети не
съвпада със
съществуващата на място граница, а е изместена с три метра навътре в имота й. Като е приел за по-правилен
вариант втори от заключението на СТЕ, съдът е постановил едно необосновано
решение.
Отправено е искане за отмяна на
ршението и за постановяване на друго, с което делбата да
бъде извършена по вариант първи на СТЕ, при което площите на отделните дялове
ще съответстват на притежаваните от съделителите идеални части, при които е
допусната делбата.
В писмени отговори съделителите С.Д.С. и М.Л.С., чрез процесуален представител, оспорват
жалбите. Считат, че решението е правилно и настояват да бъде потвърдено.
Излагат, че избраният от ВРС вариант втори от СТЕ на в. л. Р. П. е в
съответствие с действащия ПУП-ПРЗ от 2005 год., както и с одобрения от Главния
архитект на община Варна вариант за подялба на имотите по реда на чл. 200 и
следващите от ЗУТ.
Съделителката А.Л.В. *** не е подала писмени
отговори на жалбите.
В съдебно заседание жалбоподателките Р.Д. и Ж.Й. (Г.), чрез процесуалните
си представители, поддържат въззивните си жалби.
В съдебно заседание въззиваемите съделители С.Д.С. и М.Л.С., чрез
процесуалния си представител, оспорват въззивните жалби.
Въззиваемата А.Л.В., не се явява, не изпраща представител, не изразява
становище.
Съдът съобрази следното:
С влязло в сила решение № 134/08.01.2015 год., постановено по гр. дело №
4586/2014 год. на РС-Варна, до делба са допуснати три имота, намиращи се в строителните граници на гр. Варна, м.
„Сотира“, урегулирани с влязъл сила ПУП,
а именно: УПИ VІІ-324, кв. 20; УПИ VІІІ-325, кв. 20 и УПИ ХVІ-323, кв. 20
по ПУП-ПРЗ на местност „Сотира“ гр. Варна, одобрен с Решение № 1725-6/13.04.2005
год. на ОбС-Варна (урегулираните поземлени имоти са показани на скицата-извадка
от ПУП на л. 108 от делото на РС-Варна към заключението на СТЕ от 28.11.2014
год.), без построените в тях сгради, между съделители и при квоти, както
следва: Р.Д. *** – с 1 / 3 ид. част; Ж.П.Й. *** – с 1 / 3 ид. част и С.Д.С., М.Л.С.
и А.Л.В. – с обща квота за тримата от 1 / 3 ид. част.
От заключението на допълнителната СТЕ от 02.02.2018 год., изслушано във
въззивната инстнация и от изявленията на вещото лице инж. Р. П. в съдебно
заседание се установява, че нито един от допуснатите до делба три УПИ не е
реално поделяем на три дяла.
От заключението на съдебно-техническата експертиза от 02.02.2018 год.,
изслушана във въззивната инстанция, и от изявленията на вещото лице инж. Т. О. в
съдебно заседание, се установява, че пазарната стойност на процесните три
урегулирани поземлени имота, находящи се в кв. 20 по ПУП на местност „Сотира“
гр. Варна, одобрен с Решение № 1725-6/13.04.2005 год. на ОбС-Варна, без
изградените сгради, е както следва: на УПИ VІІІ-325, кв. 20 – 23 400 лева;
на УПИ VІІ–324, кв. 20 – 19 500 лева, а на УПИ ХVІ–323, кв. 20 – 22 900
лева.
Не е спорно по делото, че преди
завеждането на иска за делба имотите се ползват от съделителите, както следва: Р.Д.Д.
ползва УПИ VІІІ-325; Ж.П. Г. ползва УПИ VІІ-324, а УПИ ХVІ-323 се ползва от С.Д.С.,
М.Л.С. и А.Л.В.. Не е спорно още, че в УПИ VІІ-324 има изградена полумасивна
жилищна постройка, строена от съделителката Ж. Г., а в УПИ ХVІ-323, кв. 20 има
изградена жилищна постройка, строена от праводателя на съделителите С.С., М.С.
и А.В..
С оглед така установеното
от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Извършването на делбата е
подчинено на два основни принципа – право на дял в натура и равноправие на
съделителите. Първият принцип се съдържа в чл. 69, ал. 2 в ЗН, а вторият е
установен от практиката. Съгласно чл. 69, ал. 2, изр. първо от ЗН, всеки
наследник (а също и съсобственик, съобразно препращането на чл. 34, ал. 2 от
ЗС) може да иска своя дял в натура, доколкото това е възможно. Това е едното
принципно положение, като се счита, че всеки съсобственик има право не само на
дял в натура изобщо, а на дял в натура от всеки един от съсобствените имоти.
Според чл. 69, ал. 2, изр. второ от ЗН неравенството на дяловете се изравнява в
пари. Установеният в чл. 69, ал. 2 ЗН принцип може да бъде реализиран по два
начина – чрез теглене на жребий или чрез разпределение на имотите по реда на
чл. 353 ГПК, като всеки имот се свърже с конкретен собственик, а неравенството
на дяловете се изравнява с пари. При избора на способ за извършването на
делбата следва да бъдат отчетени всички правнозначими обстоятелства.
В настоящия случай до делба са
допуснати три УПИ, съсобствени между петима съделители, обособени в три групи,
с равни квоти: Р.Д.Д. – с 1 / 3 ид. част; Ж.П. Г. – с
1 / 3 ид. част и С.Д.С., М.Л.С. и А.Л.В. – с обща квота от 1 / 3 ид. част.
Установено е по делото, че и
трите урегулирани поземлени имота са неподеляеми. Установено е също, че преди
завеждането на иска за делба на процесните имоти съделителите от всяка група
ползват конкретен имот в граници, които почти съвпадат с регулационните, както
и че два от трите УПИ са застроени с жилищни постройки, изградени преди завеждането
на иска за делба на имотите, съответно: УПИ VІІ-324 –
с жилищна постройка, строена от съделителката Ж. Г., а в УПИ ХVІ-323, кв. 20 –
жилищна постройка, строена от праводателя на съделителите С.С., М.С. и А.В..
Като съобрази изложеното настоящият състав
намира, че делбата на УПИ VІІ-324, кв. 20; УПИ
VІІІ-325, кв. 20, без построените в описания УПИ постройки и и УПИ ХVІ-323, кв.
20, без построените в описания УПИ постройки, по
ПУП-ПРЗ на местност „Сотира“ гр. Варна, следва да се извърши по способа, установен
в чл. 353 ГПК, като трите УПИ следва да се разпределят между страните по
следния начин: в дял на съделителката Р.Д.Д. се постави УПИ VІІІ-325, кв. 20; в
дял на съделителката Ж.П. Г. се постави УПИ VІІ-324, кв. 20 и в общ дял на съделителите
С.Д.С., М.Л.С. и А.Л.В. се постави УПИ ХVІ–323, кв. 20.
Настоящият състав счита, че при този начин на разпределение трите урегулирани поземлени
имота, са спазени и двата принципа при извършването на делбата – правото на дял
в натура и равноправието на съделителите. Освен това този начин е в съответствие
със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с т.
5, б. „б“ от ППВС 7/73.
С оглед различната пазарна стойност на
делбените имоти и на
основание чл. 69, ал. 2, изр. второ от ЗН, съделителката Р.Д.Д. следва да бъде осъдена да заплати на Ж.П. Г. за
уравнение на дяловете сумата от 1466, 67 лева, а съделителите С.Д.С., М.Л.С.
и А.Л.В. следва да бъдат осъдени да заплатят на Ж.П. Г. за
уравнение на дяловете общо сумата от 966, 67 лева, ведно със законната лихва върху горните суми, считано
от влизане в сила на решението по извършването на делбата до окончателното им изплащане.
С обжалваното решение първоинстанционият съд принципно е възприел
същият подход, но неправилно е индивидуализирал процесните имоти. При наличие на влязъл в сила ПУП имотите се
индивидуализират по техния регулационен статут, като урегулирани поземлени
имоти с описанието им по ПУП и техните регулационни граници. Кадастралната
карта не е действащ план, кадастралната карта е кадастрална основа. Обстоятелството,
че трите, допуснати до делба УПИ не са нанесени в КК като три отделни имота със
самостоятелни идентификатори и с граници по КК, съвпадащи с регулационните им
граници, което е задължение на АГКК (§ 5, ал. 1 от ПЗР на ЗКИР), сочи, че е
налице грешка, респ. непълнота в КК, изразяваща се в ненанасянето на трите УПИ
като отделни обекти (поземлени имоти) на кадастъра, но не променя извода, че
делбените имоти са три, всеки един от които е самостоятелен обект на правото на
собственост. С други думи неотразяването на трите УПИ в КК не им отнема
качеството на самостоятелни поземлени имоти /УПИ/, респ. на самостоятелни
обекти на правото на собственост.
В случая без да е била провеждана процедура по ЗУТ, приключила с влязъл
в сила административен акт на компетентния административен орган (заповед на
кмета за изменение на действащия регулационен план), първоинстанционният съд,
индивидуализирайки имотите по описания в обжалваното решение начин, е извършил
промяна в регулационните им граници по влезлия в сила ПУП, в нарушение на
нормите на ЗУТ, уреждащи промяната на регулационните граници между съседни
урегулирани поземлени имот. Нормите на ЗУТ, регулиращи изменението на действащ
регулационен план, респ., регулиращи промяната на регулационните граници между
съседни урегулирани поземлени имоти, са от публичен ред и за спазването им
съдът следи служебно.
Надлежната индивидуализация на имотите е въпрос по приложението на
материалния закон. В случая при приложението на способа по чл. 353 ГПК имотите са
неправилно индивидуализирани, което обосновава извод за неправилност на първоинстанционното
решение.
Поради изложеното настоящият състав намира, че първоинстанционното
решение по извършването на делбата на УПИ
VІІ-324, кв. 20; УПИ VІІІ-325, кв. 20 и УПИ ХVІ-323, кв. 20 по ПУП-ПРЗ на
местност „Сотира“ гр. Варна, одобрен с Решение № 1725-6/13.04.2005 год. на
ОбС-Варна, е неправилно, същото
следва да бъде отменено, вкл. и в частта относно присъдените суми за уравнение
на дяловете и да се постанови друго, с което делбата на процесните три УПИ се извърши съобразно приетото по–горе в мотивите на настоящото решение.
С оглед възприетата от въззивния съд пазарна стойност на процесните
имоти, рещшението следва да се отмени и в частта относно присъдените в полза на
Държавата държавни такси, дължими от съделителите и същите бъдат осъдени да заплатят
в полза на държавата по сметка на ОС-Варна държавни такси, както следва: Р.Д.Д. – 877, 33
лева; Ж.П. Г. – 877, 33 лева и С.Д.С., М.Л.С. и А.Л.В. – 877, 33 лева общо за тримата.
Страните не са претендирали разноски за настоящото производство, поради което и съдът не изследва за дължимостта им.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 3123/28.07.2017 год.,
постановено по гр. дело № 4586/2014 год. на РС-Варна, вкл. и в частта му относно
присъдените в полза на Държавата държавни такси по извършването на делбата и
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
РАЗПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 353 ГПК, СЛЕДНИТЕ НЕДВИЖИМИ ИМОТИ: 1) УПИ VІІ-324, кв. 20 по ПУП-ПРЗ на местност „Сотира“ гр. Варна, одобрен с
Решение № 1725-6/13.04.2005 год. на ОбС-Варна, с площ от 492 кв. м. при
граници: УПИ VI -277;
УПИ XVI – 323;
УПИ № VIII-325 и улица, без построените в описания
УПИ постройки; 2) УПИ VIII–325, кв. 20 по ПУП-ПРЗ на местност „Сотира“ гр. Варна,
одобрен с Решение № 1725-6/13.04.2005 год. на ОбС-Варна, с площ от 450 кв. м., при граници: УПИ XVI-323; УПИ VII-324; улица; пътека; 3) УПИ XVI-323, кв. 20, по ПУП-ПРЗ на местност „Сотира“ гр. Варна,
одобрен с Решение № 1725-6/13.04.2005 год. на ОбС-Варна, с площ от 634 кв. м., при граници: УПИ VIII-325; УПИ VII-324; УПИ VI-277; УПИ XVII-278 и пътека, без построените в
описания УПИ постройки, ПО СЛЕДНИЯ НАЧИН:
І. ПОСТАВЯ
В ДЯЛ И СОБСТВЕНОСТ на Р.Д.Д., ЕГН ********** ***, ж. к. вл. Варненчик,
бл. 21, вх. 1, ет. 3, ап. 8, поземлен имот, представляващ УПИ VIII–325, кв. 20 по ПУП-ПРЗ на
местност „Сотира“ гр. Варна, одобрен с Решение № 1725-6/13.04.2005 год. на
ОбС-Варна, с площ от 450 кв. м., при граници: УПИ XVI-323; УПИ VII-324;
улица; пътека, на стойност от 23 400 лева;
ІІ. ПОСТАВЯ
В ДЯЛ И СОБСТВЕНОСТ на Ж.П.Й. (Г.) ЕГН ********** ***-р Железкова № 61,
ет. 2, ап. 54, поземлен имот, представляващ УПИ VІІ-324, кв. 20 по ПУП-ПРЗ на местност „Сотира“ гр. Варна, одобрен с
Решение № 1725-6/13.04.2005 год. на ОбС-Варна, с площ от 492 кв. м. при
граници: УПИ VI -277; УПИ XVI – 323; УПИ VIII-325 и улица, без
построените в описания УПИ постройки, на стойност от 19500 лева;
ІІІ. ПОСТАВЯ В ОБЩ ДЯЛ И СОБСТВЕНОСТ на С.Д.С. ЕГН ********** ***;
А.Л.В. (С.) ЕГН ********** *** и М.Л.С. ЕГН ********** ***, поземлен имот, представляващ УПИ XVI – 323, кв. 20 по ПУП-ПРЗ на местност „Сотира“ гр. Варна, одобрен с Решение № 1725-6/13.04.2005 год. на ОбС-Варна, с площ от 634 кв. м., при граници: УПИ VIII-325; УПИ VII – 324; VI – 277; УПИ XVII – 278 и пътека, без построените в описания УПИ постройки, на стойност от 22 900 лева;
ОСЪЖДА Р.Д.Д., ЕГН ********** ***, ж. к. вл. Варненчик, бл. 21, вх. 1,
ет. 3, ап. 8 да заплати на Ж.П.Й. (Г.) ЕГН ********** ***-р Железкова № 61, ет.
2, ап. 54, сумата от 1466, 67 лева (хиляда четиристотин шестдесет и шест лева и
67 ст.) ЗА УРАВНЕНИЕ НА ДЯЛОВЕТЕ, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от
влизане в сила на решението по извършването на делбата до окончателното й
изплащане;
ОСЪЖДА С.Д.С. ЕГН ********** ***; А.Л.В. (С.) ЕГН ********** *** и М.Л.С.
ЕГН ********** *** да заплатят на Ж.П.Й. (Г.) ЕГН ********** ***-р Железкова №
61, ет. 2, ап. 54, общо сумата от 966, 67 лева (деветстотин шестдесет и шест
лева и 67 ст.) ЗА УРАВНЕНИЕ НА ДЯЛОВЕТЕ, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от
влизане в сила на решението по извършването на делбата до окончателното й
изплащане;
ОСЪЖДА Р.Д.Д., ЕГН ********** ***, ж. к. вл. Варненчик, бл. 21, вх. 1, ет. 3, ап. 8 да заплати в полза на Държавата по сметка на ОС-Варна сумата от 877, 33 лева (осемстотин седемдесет и седем лева и 33 ст.), съставляваща дължимата държавна такса по извършването на делбата;
ОСЪЖДА Ж.П.Й. (Г.) ЕГН ********** ***-р Железкова № 61, ет. 2, ап. 54 да заплати в полза на Държавата по сметка на ОС-Варна сумата от 877, 33 лева (осемстотин седемдесет и седем лева и 33 ст.), съставляваща дължимата държавна такса по извършването на делбата;
ОСЪЖДА С.Д.С. ЕГН ********** ***; А.Л.В. (С.) ЕГН ********** *** и М.Л.С. ЕГН ********** *** да заплатят в полза на Държавата по сметка на ОС-Варна сумата от 877, 33 лева (осемстотин седемдесет и седем лева и 33 ст.) общо за тримата, съставляваща дължимата държавна такса по извършването на делбата.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ при условията на чл. 280,
ал. 1 ГПК в едномесечен срок от
връчването му на страните.
След
влизане в сила на решението, същото следва да се впише, съобразно чл. 112, б.
“з” и чл. 115 от ЗС.
В
седмичен срок от влизане на решението в сила заверен препис от същото следва да
се изпрати на Службата по Геодезия, Картография и Кадастър – гр. Варна.
Председател:
Членове:1
2.