№ 7510
гр. София, 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20231110163551 по описа за 2023 година
Производствотo e по реда на чл.422 ГПК.
„Софийска вода“ АД е предявило искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.43, ал.2, т.1 от Наредба №
4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи срещу Ю. И. М. за сумата от 1198,11 лева - цена за
доставени услуги В и К до имот на адрес : гр. София, ж.к. „М***, за периода 18.11.2014г. -
23.10.2022г., ведно със законна лихва от 06.03.2023г. (дата на подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение) до окончателното плащане и за сумата от 245,78 лева – обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода 19.12.2014г. - 23.10.2022г., за които вземания е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 11671 по описа за 2023г., СРС, 64 - ти
състав.
Ищецът твърди, че между него и ответницата е налице облигационно правоотношение с
източник договор за доставка на услуги В и К до процесния имот, която доставка се извършва
съгласно Общи условия за доставка на В и К услуги на потребители на ищеца, одобрени от КЕВР и
публикувани по надлежния ред и влезли в сила. Ищецът предоставил В и К услуги до процесния
имот, чиято цена не била платена в предвидения в Общите условия срок от 30 дни от фактуриране
на задълженията.
Ответницата не е подала отговор на исковата молба. Във възражението по чл.414 ГПК е
оспорила процесните вземания с възражението, че не обитава имота с позоваване на адресната си
регистрация, като имотът се обитавал от нейния бивш съпруг, с когото били разведени преди
повече от 10 години.
Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и
доказателствата по делото, намира следното:
По предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, че ответницата е собственик или
ползвател на процесния имот през процесния период, че е доставял услуги В и К до имота, както и
стойността на доставените услуги В и К.
Съгласно чл.3, ал.1, т.2 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи и съгласно пар.1, ал.1, т.2, б. „б“ от Допълнителните разпоредби на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги, потребители на В и К услуги са собствениците или
1
носителите на вещно право на ползване върху имотите, до които се доставят В и К услуги.
В подкрепа на твърдението за наличие на облигационна връзка между страните като
доказателство е приета данъчна декларация с вх. № 15157/25.03.1998г. (л.26 и сл.), подадена от
ищцата, с която процесният имот е деклариран от същата в съобственост със съпруга й С.Б.М.,
придобит въз основа на договор за продажба № 5276/03.06.1991г. Във възражението по чл.414 ГПК
ответницата не отрича, че процесният имот е бил съсобствен заедно със съпруга й, което се
потвърждава и от приетата като доказателство данъчна декларация. При това съдът приема, че
процесният имот е бил придобит при условията на съпружеска имуществена общност от
ответницата и нейния съпруг (чл.19, ал.1 СК, Обн., ДВ, бр. 41 от 28.05.1985 г., отм.). От справка по
Наредба № 14/18.11.2009г. се установява, че сключеният от ответницата граждански брак е
прекратен с развод на 05.06.2018г. С прекратяване на брака бездяловата собственост се е
трансформирала в обикновена съсобственост при равни квоти – по ½ ид.ч. за всеки един от
съпрузите (чл.27, ал.1 и чл.28 СК). При това за периода 18.11.2014г. - 05.06.2018г., докато е траел
гражданският брак, ответницата отговаря солидарно заедно със съпруга си за задълженията,
свързани с ползването на процесния имот на основание чл.32, ал.2 СК. За периода 06.06.2018г. –
23.10.2022г., в който ответницата притежава ½ ид.ч. от имота след прекратяване на съпружеската
имуществена общност, като собственик на ½ ид.ч. върху имота ответницата отговаря за ½ част от
задълженията за доставени услуги В и К. Ирелевантни от гледна точка на материалноправната
легитимация на ответницата е дали същата реално имота е ползвала през процесния период, защото
задължен пред ищеца „Софийска вода“ АД е потребителят на В и К услуги, който е собственикът
или носителят на вещно право на ползване върху имота.
Предвид горното съдът приема, че през процесния период ответницата е собственик на
процесния имот и в това качество е потребител на В и К услуги относно процесния имот. Ищецът,
от една страна и ответницата – от друга, са обвързани от Общи условия за предоставяне на
услугите В и К на потребителите от В и К оператор „Софийска вода“ съгласно чл.8, ал.1 от
Наредба № 4/14.09.2004г., които влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен
ежедневник – чл.8, ал.3 от Наредбата.
Изразходваната вода за сгради - етажна собственост се отчита по общия водомер на
водопроводното отклонение. Изразходваното количество вода се разпределя между потребителите
в сграда - етажна собственост, въз основа на отчетите по индивидуалните им водомери, като в
разпределението се включват всички разходи в общите части на сградата и загубите на вода в
сградната водопроводна инсталация. – чл.30 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. За сгради - етажна
собственост отчитането на водомерите се извършва, като се прави първи отчет на общия водомер, а
след това се отчитат индивидуалните водомери – чл.32, ал.2 от Наредба № 4 от 14.09.2004г.
Показанията на индивидуалните водомери за потребители на В и К услуги за питейно – битови
нужди се отчитат за период от 3 месеца – чл.23, ал.1, т.2 от Общите условия. При отказ на
потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора до водомера, изразходваното
количество питейна вода се изчислява по пропускателната способност на водопроводната
инсталация непосредствено преди водомера при 6 часа потребление в денонощието и изтичане на
водата със скорост 1 m/s, за периода до предишен реален отчет, но не по дълъг от 6 месеца - чл.24,
ал.4 и чл.49 от Общите условия.
Срокът за плащане на задълженията за цена за доставената вода е 30 – дневен след
фактуриране на задължението - чл.31, ал.2 от Общите условия за предоставяне на В и К услуги на
потребителите от В и К оператор „Софийска вода“ АД, които обвързват потребителите на
основание чл.8, ал.3 от от Наредба № 4 от 14.09.2004г. Фактури за задълженията се издават
ежемесечно, доколкото по делото няма данни да е уговорен друг период на фактуриране – чл.31,
ал.1 ОУ. С оглед това потребителя на В и К услуги е задължен да заплаща цената на доставеното
количество вода до 30 – тия ден след края на месеца, за който се отнася задължението.
За установяване на стойността на доставените в имота услуги В и К по делото е изслушано
заключение по съдебно – техническата експертиза, прието без възражения, което се кредитира от
съда. От заключението на вещото лице се установява, че имотът е водоснабден и стойността на
доставените услуги В и К до имота е в размер на 1168,81 лева. Плащане на задължението не се
твърди и не се установява. Предвид установения обем права на ответницата върху имота за периода
2
18.11.2014г. - 05.06.2018г. същата отговаря за пълния размер на доставените услуги В и К, а именно
за сумата от 386,12 лева (определен на база на заключението на вещото лице), а за остатъка от
процесния период - 06.06.2018г. – 23.10.2022г., отговаря за сумата от 391,35 лева (1/2 част от 782,69
лева, определен на база на заключението на вещото лице).
Предвид уговорените според ОУ срокове за плащане на задълженията ответницата е
изпаднала в забава за плащането им и дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва,
чийто размер, определен от съда на основание чл.162 ГПК и съгласно чл.86, ал.2 ЗЗД, вр. ПМС №
426/18.12.2014г., възлиза на сумата от 159,47 лева.
Предвид горното искът за главното вземане следва да се уважи до сумата от 777,47 лева,
ведно със законната лихва от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, когато
искът се счита предявен (чл.422, ал.1 ГПК) до окончателното плащане и да се отхвърли за
разликата до пълния предявен размер. Искът за акцесорното вземане следва да се уважи до сумата
от 159,47 лева и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер.
По разноските:
Само ищецът е поискал присъждане на разноски, като за настоящото производство от
пълния размер на разноските 128,87 лева (държавна такса и юрисконсулстско възнаграждение,
определено от съда в минмален размер от 100 лева поради невисоката правна и фактическа
сложност на делото, определено съгласно чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл.25, ал.1 НЗПП) съразмерно се
следват разноски от 83,61 лева и за заповедното производство – съразмерно се следват разноски в
размер на 51,80 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 ГПК, че Ю. И. М., ЕГН **********,
адрес : гр. София, ж.к. „Д***, дължи на „Софийска вода“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, ул. „Бизнес парк София“ № 1, сграда 2А, на
основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.43, ал.2, т.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, сумата от 777,47 лева - цена за доставени услуги В и К до имот на адрес : гр. София, ж.к.
„М***, за периода 18.11.2014г. - 23.10.2022г., ведно със законна лихва от 06.03.2023г. (дата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане и сумата
от 159,47 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 19.12.2014г. -
23.10.2022г., като ОТХВЪРЛЯ иска за цена за доставени услуги В и К за разликата до пълния
предявен размер от 1198,11 лева и иска по чл.86, ал.1 ЗЗД - за разликата до пълния предявен размер
от 245,78 лева.
ОСЪЖДА Ю. И. М., ЕГН **********, адрес : гр. София, ж.к. „Д***, да плати на
„Софийска вода“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
„Младост 4“, ул. „Бизнес парк София“ № 1, сграда 2А, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от
83,61 лева – разноски за настоящото производство и сумата от 51,80 лева – разноски за заповедното
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3