№ 5018
гр. Варна, 04.11.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Бойко Ал. Мачорски
като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20253100502243 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на О. В. Д., ЕГН**********, срещу
Решение № 2699/16.07.2025г. по гр.д. 189/2024г. на ВРС, 10-ти състав, с което
родителските права върху детето О. О. Д., ЕГН**********, са предоставени
на неговата майка М. К. Л., ЕГН **********, на бащата е определен подробно
описан режим на лични контакти с детето и е осъден той за издръжка на
детето в размер на 370лв. месечно, считано от постановяване на решението до
настъпване на законова причина за изменени или отпадане на задължението.
Във въззивната жалба се твърди, че решението на ВРС е неправилно,
необосновано, постановено при нарушения на процесуалния и на материалния
закон, както и е в противоречие с интересите на детето. Оплакванията
обобщено се свеждат до непълни, немотивирани и избирателни обсъждане и
анализ на събраните доказателства, довели до необоснованост на решаващите
изводи на съда и до нарушаване на най-добрия интерес на детето в смисъла,
поддържан от въззивника. Относно родителските права ВРС не съобразил в
достатъчна степен, че майката страда от психическото заболяване „биполярно
афективно разстройство“, което я прави емоционално лабилна и с
потенциално рисково за детето поведение. Не са отчетени писмени и гласните
доказателства относно психическото състояние на майката, вместо което ВРС
се е позовал само на частта от заключението по КСПсЕ, според което
„пациентката е в ремисия“. Не е съобразено още, че през първата година и
половина от раждането бащата се е грижил на практика сам за сина си, тъй
като заболяването на майката не й е позволявало да го прави (св.Михайлова).
Не са сигурни данните и дали майката ползва или не наркотични вещества, и
което поставя детето в риск. Последната неглижира редовно интересите на
1
детето. Самото преместване от София във Варна на детето е било извършено
от майката без знанието и съгласието на бащата, което е индикация за нисък
родителски капацитет. О. Д. е по-пригодният, материално обезпечен и
способен родител да отглежда сина си, с подкрепа и от бабата по бащина
илиния; той е родителят с по-добър морален облик. Поради това моли за
цялостна отмяна на решението и за предоставяне на родителските права на
него с определяне на РЛО и издръжка от майката. В евентуалност моли за по-
разширен режим със сина си. Издържката от 370лв. на месец счита за
прекомерна с оглед неголемите възможности на бащата и с оглед разходите за
пътуване от София до Варна и обратно за режима с детето, като евентуално
моли за намаляването й до 300лв. Моли за решение на ВОС в посочения
смисъл.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с
който оспорва жалбата. Счита решението на ВРС за правилно и обосновано, за
което излага подробни съображения по основните въззивни оплаквания.
Поддържа твърденията си пред първоинстанционния съд относно
родителските си качества, връзката между майката и детето, способностите на
въззиваемата и условията и подкрепата при които отглежда сина си; респ. за
личностните и родителски слабости на бащата. Относно заболяването си
майката проявява висока критичност и се поддържа, без това да й пречи да
отглежда сина си. Не са верни и останалите оплаквания към нея в жалбата, а
подаването й е пореден опит на бащата да очерни майката. Бащата е
осъществил само няколко пъти РЛО със сина си, което също е проява на
безотговорност, както и поведението му по повод делото. Моли за
потвърждаване на решението на ВРС.
По редовността и допустимостта на жалбата: При служебната проверка
по чл.267, ал.1 от ГПК съдът наМ., че жалбата е подадена в законовия срок, от
надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съдържа
изискуемите за нейната редовност реквизити, поради което делото следва да
бъде насрочено за о.с.з. с призоваване на страните.
По доказателствата: Независимо от ангажираната пред РС-Варна КСПсЕ
(другата е медицинска и химична) въззивният съд наМ., че замолената нова
КСПсЕ пред ВОС следва да бъде допусната, с оглед преценката за най-добър
интерес на детето и твърденията за рискове за него, обусловени от заболяване
на психиката на майката. В същото време от предходното заключение до деня
на изслушване на КСПсЕ пред ВОС би била изминала близо една година,
което обуславя и нужда от актуализация на данните. Освен това поставените с
жалбата въпроси включват и такива, които не са били предмет на първата
експертиза. И на последно място чрез новата КСПсЕ може да се изясни и как
се отразява на детето действащият в момента РЛО с бащата, който въпрос
също е въведен в предмета на преценка от въззивния съд. Разходите за новата
КСПсЕ се дължат изцяло от бащата, отправил искането за нея и инициирал
производството пред настоящия съд.
2
Молбата на въззивника за допускане на един свидетел, чрез който да се
изяснят привързаността баща-син и отражението на сегашния РЛО на нея, в
т.ч. след приключване на режима с бащата, е по принцип допустима. Въпреки
това следва да бъде отхвърлена, от една страна защото относно първата група
въпроси ще бъде допусната КСПсЕ от ВОС, а за втората група всъщност не са
наведени с жалбата конкретни твърдения за факти на конкретни дати, които да
подлежат на доказване със свидетели (чрез гласни доказателства се доказват
твърдяни факти по делото, а не толкова оценка на състояния).
Други искания няма заявени от страните.
Воден от горното и на основание чл.267, ал.1 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 15.12.2025г. от 15.00часа, за които дата и час да се
призоват страните, ведно с настоящото определение, като на въззивника се
изпрати и копие от отговора на жалбата.
* ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника О. Д. за
допускане на още един свидетел (извън тези пред ВРС), чрез който да бъдат
доказани привързаността баща-син и отражението на сегашния режим на
лични контакти между тях върху детето, в т.ч. състояние на детето след края
на режима.
* НАЗНАЧАВА съдебно – психологична и психиатрична експертиза,
вещите лица по която, след запознаване с материалите по делото и след
извършване на необходимите прегледи/обследвания/тестиране на двамата
родители и на детето, да дадат заключение по въпросите:
1/ посочени от О. Д. в подадената въззивна жалба (л.7-гръб от
настоящото дело, 9 броя); както и на служебно поставения от съда въпрос:
2/ как се отразява на детето актуалният му режим на лични отношения с
баща му (по привременните мерки и по решението на ВРС) и какви препоръки
могат да се изведат относно режима съобразно отговорите на останалите
поставени въпроси и други относими според вещите лица обстоятелства?
ОПРЕДЕЛЯ депозит за експертизата в размер на 1000.00лв., платими
от въззивника в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
УКАЗВА на страните, че по арг. от чл.161 ГПК съдът може да приеме за
недоказани фактите, относно които страната е създала пречка за събиране на
допуснати от съда доказателства.
ОПРЕДЕЛЯ за вещи лица Румяна Георгиева и Костадинка Крумова,
които да се призоват след представяне на доказателства за внесения депозит.
3
УКАЗВА на вещото лице, че на осн. чл.199 ГПК следва да представи
заключението си поне една седмица преди датата, на която е насрочено за
разглеждане делото в о.с.з., като следва да уведоми своевременно съда при
обективна невъзможност за това, по арг. от чл.196 ГПК. и чл.198 ГПК.
Съдът приканва страните към спогодба включително към уреждане
на спора чрез Центъра за медиация при ВОС и ВРС, производството пред
който е безплатно, като им разяснява, че сключването на спогодба е
доброволен способ за уреждане на спора и има преимущество пред спорното
произвоство, на осн. чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК.При спогодба платената
държавна такса се връща на половина на ищеца.
Процедурата по медиация е доброволна, неформална, поверителна и
безплатна за страните и в сравнение със съдебното производство се отличава с
редица предимства като бързина, процесуална икономия, избор на медиатор и
възможност за постигане на взаимноприемливо споразумение, включително
по въпроси извън предмета на делото, което може да бъде снабдено с
изпълнителна сила (по предмета на делото) и зачетено от съда, по съответен
процесуален ред.
Центърът по медиация към ВОС и ВРС е разположен на 4-ти етаж в
сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд
Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" №12. Участие в медиация
страните могат да заявят на тел.052 623 362, в сградата на ВРС или ВОС, като
могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4