№ 16906
гр. София, 17.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА
при участието на секретаря ВЕРА Г. СЛАВЕЕВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА Гражданско дело №
20241110140066 по описа за 2024 година
Предмет на делото са предявени от *** с ЕИК ***, искове с правно основание чл. 422 ГПК
вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ срещу Д. С. Т. с ЕГН ********** за
установяване дължимостта на сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д.
2986/2024г. на СРС, 70 състав. Претендира законната лихва върху главницата считано от
подаването на заявлението по чл. 410 ГПК и разноски в настоящото производство. Сумите
са начислени за потребление в имот, находящ се в гр. ***, за периода 01.05.2020г. –
01.04.2023г. Претендира разноски за исковото и заповедното производство.
Ответницата, чрез адв. А. Г. в законния срок представя отговор, с който оспорва исковете с
твърдения за „лошо потребителско качество“ на подаваната услуга. Моли да се отхвърлят
исковете, претендира разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца *** - гр. ***, ЕИК ***, изразява становище по
основателността на исковете, представя данни за извършеното дялово разпределение за този
абонатен номер в посочения период. Заявява, че то е извършено съгласно действащата
нормативна уредба.
Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното.
Представено е съобщение от *** община, район ***, с което е удостоверена идентичност на
административен адрес – ж.к. ***, ж.к. *** *** и ж.к. ***, вх. ***.
Приложено е заявление-декларация от 20.10.2015г. от Д. С. Т., ЕГН **********, с което
същата е отправила искане до ***, партидата за топлоснабден имот с адрес ***, аб. № ***,
да бъде променена на нейно име съгласно Общите условия на ***.
1
Представен е договор за покупко-продажба на жилище с рег. № ***, сключен по реда на чл.
117 от ЗТСУ, видно от който, на ***, *** продава на С. С. Б. новопостроено жилище ***,
находящо се в жилищната сграда блок *** етаж.
Приложено е удостоверение за наследници на С. С. Б., от което се установява, че същият е
оставил като свои наследници по закон съпругата си М. С. Б. /починала на ***/ и дъщеря си
Д. С. Т..
От приложено удостоверение за наследници на М. С. Б., се установява, че същата е оставила
като свой наследник по закон дъщеря си Д. С. Т..
Има представени договори с третото лице помагач както между ищеца и него, така и с
етажната собственост, част от която е топлоснабденият имот, за който се претендира
вземането.
От писмените доказателства се установява, че за процесния обект е осъществявана услуга по
топлоподаване. Същата е доставяна при Договор при Общи условия, надлежно публикувани
във вестник "Монитор", в сила от 11.07.2016 г.
С приетите по делото писмени доказателства и експертните заключения /СТЕ и
ССЕ/, се установи изпълнение на задълженията на ищеца за доставка на топлоенергия за
посочения период, която не е платена. СТЕ дава заключение, че са спазени всички относими
наредби и правила за начисляване на вземането. Отделно измервателните уреди имат
валидни проверки и са технически и технологично годни до 20.03.2023 г. – извън процесния
период. След извършени метрологични проверки не са констатирани отклонения извън
допустимите стойности. Другото заключение – счетоводното – дава констатации, че в
процесния период е платена сумата от 71,08 лв., а дължимата сума е в размер на 1 825,72 лв.
Сумите съвпадат с претендираните, с изключение на сумата за мораторна лихва върху
главницата за предоставена топлинна енергия.
При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните правни
изводи.
Съдът намира исковете за основателни. Доказано е, че жилищната сграда, в която се намира
топлоснабденият имот, е надлежно присъединена към мрежата на услуги на ищеца. Редовни
са всички измервателни уреди. Не са констатирани нарушения на нормативните изисквания
нито за начисляване, нито за отчитане на претендираното количество. Доказа се още, че
сумите са дължими и не са плащани.
Доказана е и собствеността върху имота, за който е начислено вземането, да е на ответницата
в процесния период, така същата има качеството на потребител по смисъла на Закона за
енергетиката. Този извод следва от приобщените като доказателства договор за придобиване
на процесния имот, удостоверение за идентичност на административен адрес и приложените
удостоверения за наследници, от които се установява, че ответницата се явява собственик по
наследство на топлоснабдения имот.
2
Основателността на иска за законна лихва предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Поради изложеното и доколкото липсват доказателства за плащане на
начислените лихви, следва да се приеме, че акцесорните задължения за лихви, начислени
върху главницата за доставена топлинна енергия и върху главницата за услугата „дялово
разпределение“ не са погасени, т.е. претендираните вземания съществуват, като вземането за
мораторна лихва върху главницата за предоставена топлинна енергия следва да се уважи до
размер от 154,54 лв. съгласно посоченото в счетоводната експертиза като искът се отхвърли
за разликата до претендирания размер от 169,34 лв.
Относно искането за мораторна лихва върху главницата за „дялово разпределение: за
процесните периоди са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1
от 27.06.2016 г. на КЕВР, като претенцията за мораторна лихва върху задължението за
плащане на цена на услуга „дялово разпределение“ също е основателна.
Що се касае до въведеното в заповедното производство възражение за погасителна давност,
действително същата е тригодишна за периодичните вземания по заплащане на
топлоенергия. Най-старото начислено вземане датира от 01.05.2020 г., като фактурата за
същото се изготвя и то става изискуемо 45 дни след като ищцовото дружество публикува на
своята интернет страница това задължение, т. е. считано от 15.06.2020 г. /тук е мястото да се
отбележи, че с приемането на Общите условия на потребителите отнапред е известен срокът
за плащане, след което по силата на чл. 86 ЗЗД при неплащане изпадат в забава и без
покана/. Заявлението по чл. 410 ГПК е подадено на 16.01.2024 г. Макар и да има известен
период, по-дълъг от три години преди подаването на заявлението, в който да се претендира
вземане от ищеца, ответната страна не доказа възражението си по размер, простото
посочване не означава доказване. Тук е важно да се отбележи, че с оглед диспозитивното
начало съдът не може да събира и да приема по свой почин доказателства за размера на тези
суми. Позоваването на каквото и да е възражение с погасителен характер /за изтекла
давност, за прихващане, за подобрения и т. н. / без конкретното му доказване не е
достатъчно, тъй като съдът правораздава, а не извършва дейност по калкулация и сметки
вместо страната, която евентуално би се ползвала от доказването на благоприятен за нея.
По горните изводи исковете за лихва върху главницата за доставена топлинна енергия и за
лихва, начислена върху вземането за предоставена услуга „дялово разпределение“ са
основателни и подлежат на уважаване.
По разноските
При този изход на спора, разноски се следват на страните по съразмерност.
На ищеца се дължат сторените разноски в исковото производство в общ размер на 880,70
лева за държавна такса, юрисконсултско възнаграждение, депозит за вещи лица и за съдебно
удостоверение. За заповедното производство на ищеца се дължи сумата от 90,25 лв.
Ответницата претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв., от
3
които по съразмерност се дължат 8,68 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от *** с ЕИК *** иск по чл. 422 ГПК вр.
чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, че Д. С. Т. с ЕГН **********, с адрес гр. ***,
ДЪЛЖИ сумите: 1 825,72 лева /хиляда осемстотин двадесет и пет лева и 72 стотинки/
главница за периода 01.05.2020г. – 01.04.2023г., ведно със законната лихва, считано от
16.01.2024 г. до окончателното изплащане, също 154,54 лева /сто петдесет и четири лева и
54 стотинки/мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. – 09.01.2024 г., 41,92 лева /четиридесет
и един лева и 92 стотинки/главница за услуга „дялово разпределение“ за периода 01.02.2021
г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 16.01.2021 г. до окончателното изплащане,
както и за сумата 8,31 лева /осем лева и 31 стотинки/ мораторна лихва за периода 15.02.2021
г. – 09.01.2024 г., за които е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. 2985/2024 г. на СРС,
70 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 154,54 лева до пълния предявен
размер от 169,34 лева мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. – 09.01.2024 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д. С. Т. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ***,
с ЕИК *** сумите 90,25 /деветдесет лева и 25 стотинки/ лева разноски в заповедното
производство и 880,70/осемстотин и осемдесет лева и 70 стотинки/ лева разноски в исковото
производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ***, с ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ на Д. С. Т. с ЕГН
********** сумата 8,68 /осем лева и 68 стотинки/ лева разноски в исковото производство.
Решението е постановено при участие на *** - гр. ***, ЕИК ***, като трето лице -
помагач на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4