№ 417
гр. Благоевград, 28.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Н. Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Георги Янев
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Н. Грънчаров Въззивно гражданско дело №
20241200500452 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК, във вр. с чл. 422, вр. с чл. 415, вр.
с чл. 410 от ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба от Й. С. Ф., ЕГН **********, с адрес ***, чрез
адв. Е. П., срещу Решение № 796/22.11.2023г., постановено по гр.д. № 3/2022г. по описа на
РС Благоевград.
С въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на обжалваното съдебно решение на първоинстанционния съд.
Навеждат се доводи от въззивната страна, че неправилно и в противоречие с установеното в
съдебно счетоводната експертиза, първоинстанционният съд е признал за установено, че
въззивника дължи да заплати главница в размер на 14 493,61 лв., въпреки че съобразно
извършените от експерта пресмятания размерът на дължимата главница е 14 378,54 лв. В
тази връзка, оспорва се с жалбата правилността на решението на РС Благоевград и в
останалата му част – за дължими лихви, тъй като направените изчисления са върху различен
размер на дължима главница и решението се явява неправилно.
Поддържа се с въззивната жалба, че първоинстанционният съд неправилно е приел за
доказано и установено по делото валидността на прехвърляне на вземането, при положение,
че видно от представеното по делото Приложение № 1, липсва подпис на цедента. В същото
е посочена сума различна от претендираната от ищеца. Сочи се, че видно от приложения по
1
делото договор за цесия в същия не се съдържат данни за прехвърляне на конкретно
вземане, респ. вземания, както и процениите такива, а е посочено че същите следва да се
индивидуализират в Приложение № 1, което е неразделна част от договора за цесия.
С оглед на изложеното, поддържа се от въззивната страна че по делото липсват
доказателства, че вземанията към ответника по договора са прехвърлени с договор за цесия
в полза на купувача-ищец, доколкото не е представено като доказателство валидно и
подписано между страните Приложение № 1. Изтъква се, че с доклада на
първоинстанционния съд на ищеца е указано, че следва да докаже валидно прехвърляне на
вземанията в полза на ищеца, като въпреки указанията в тази връзка не са ангажирани и
представени безспорни доказателства, като за това обстоятелство не е успешно извършено
пълно и главно доказване, което не е взето в предвид от решаващият съдебният състав.
Наведени са възражения с въззивната жалба, че в обжалвания съдебен акт не са взети
предвид направените от ответника възражения относно нарушение клаузите на Закон за
потребителският кредит, тъй като в чл. 10а ал. 2 е прието, че Кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита,
с оглед на което неоснователно от кредитора е получена/удържана сумата в размер на 750
лв., такса за разглеждане на кредит и същата следва да бъде възстановена или прихваната от
дължимата се по кредита главница, а клаузата да бъде обявена за неравноправна и нищожна,
като със сумата в размер на 750 лева следва да бъде намалена дължимата главница.
Във връзка с оплакванията за необоснованост, поддържа се от въззивната страна, че в
обжалвания съдебният акт, липсва произнасяне по наведените от жалбоподателя възражения
пред първоинстанционния съд възражения.
Излагат се доводи с въззивната жалба, че след като на основание § 13, т. 1 от ДР на ЗПК
процесният договор е за потребителски кредит, следва че освен правилата на този закон,
които важат за всички договори за потребителски кредит и уреждат императивните правила
за определяне на тяхното съдържание и клаузи, приложими са и правилата на ЗЗП. Нормите,
уреждащи неравноправни клаузи/нищожността на сделките са от императивен характер и за
приложението им, съдът следи служебно, защото когато страна се позовава на договор,
съдът е длъжен да провери неговата действителност, респективно нищожност, пряко
изводима от вида и съдържанието на договора, респективно надлежно въведените в процеса
и без да има позоваване на нищожност. Позовава се на постановените по реда на чл. 290 от
ГПК Решение № 384 от 02.11.2011г. на ВКС по гр.д. № 1450/2010г., I г.о., ГК и Решение №
23/07.07.2016г., постановено по т.д. № 3686/2014 г. на ВКС, I т.о.
Поддържа се от въззивната страна, че по отношение на изискванията към съдържанието на
процесният договор за кредит намират приложение разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 от ЗПК,
които поставят конкретни задължителни изисквания към съдържанието на договора за заем,
а липсата им, съобразно чл. 22 от ЗПК, води до недействителност на договора. Изтъква се, че
решаващият съдебен състав на РС Благоевград не е отчел, че процесният договор за кредит е
недействителен, съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, тъй като същият не отговаря на
изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, поради изготвянето му с шрифт, различен от
2
изискуемия такъв. Позовава се на съображение 31 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г., в което относно договорите за
потребителски кредит е посочено, че „За да се даде възможност на потребителя да познава
своите права и задължения по договор за кредит, този договор следва да съдържа цялата
необходима информация по ясен и кратък начин”. От една страна клаузите на договора
трябва да бъдат формулирани по начин, който е достъпен за средния потребител, а от друга
те следва да бъдат напечатани на шрифт, който позволява лесното им прочитане и който не е
твърде дребен, за да се избегне опасността той да бъде пренебрегнат от страна на
потребителя.“ Сочи се чл. 10, ал. 1 от ЗПК изисква всички елементи на договора за кредит да
са представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт- не по-малък от 12, като
неспазването на това изискване се санкционира с недействителност на договора за кредит–
по аргумент на чл. 22 от ЗПК.
Твърди се в жалбата, че разглеждания случай договорът е отпечатан с шрифт Т. N. R. с
размер 8, което се установява при визуално сравнение. Използването на шрифт с такъв
размер е в нарушение на изискването по чл. 10, ал. 1 от ЗПК. и води до недействителност на
договора само на това основание. За извършване на подобно визуално сравняване на текста,
не са необходими специални знания по смисъла на чл. 195, ал. 1 от ГПК.
Изтъква се, че решаващият съдебен състав не е взел в предвид разпоредбата на чл. 24 от
ЗПК, която изрично препраща към чл. 143-148 от ЗЗП, уреждащи неравноправността на
договорните клаузи, водещи до тяхната нищожност, като съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП
„Неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално“.
Изложени са доводи с въззивната жалба, че процесния Договор за потребителски паричен
кредит № 3268697 от 27.06.2018г. не съдържа клаузи които да са индивидуално уговорени.
Поддържа се становище от въззивната страна, че в конкретния казус, съда е следвало да
установи, че са налице всички елементи от сложния фактически състав, сочещ на
неравноправност на клаузите от процесния договор и да приеме, че сключеният договор за
кредит е недействителен, съгласно чл. 22 от ЗПК, тъй като противоречи на разпоредбите на
чл. 10, ал. 1 от ЗПК, както и на разпоредбата на чл. 146, ал. 1 от ЗПП, предвид
недействителността на процесния договор и на основание чл. 23 от ЗПК, длъжникът следва
да върне само чистата стойност на кредита, като в тази хипотеза той не дължи лихва или
други разходи по кредита. Като не е взел в предвид изложеното още в депозираният писмен
отговор, съдът е постановил неправилен и противоречащ със съдебната практика съдебен
акт.
Сочи се също във въззивната жалба, че посочения в договора ГПР е 14.34%, а дължимите
суми са изчислявани при ГПР от 14.379% /според заключението на вещото лице по приетата
ССчЕ/, което също влече нищожност на договора. Твърди се, че следва да се вземе предвид и
обстоятелството, че общата сума която следва да бъде погасена е в размер на 24 69626 лева,
като печалбата на кредитора е в размер на 9 696,6 лева или 62% лихва за периода. В тази
връзка се изтъква в жалбата, че съгласно чл.19, ал. 4 от ЗПК, годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
3
задължения в левове и във валута, опредЕ. с постановление на Министерския съвет на
Република България. Клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за
нищожни. Поради това, уговорената клауза за договорна /възнаградителна/ лихва е нищожна
на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, като накърняваща добрите нрави и с обжалваният съдебен
акт неправилно и незаконосъобразно съдът е уважил иска за дължими лихви.
Поддържа се от въззивната страна, че обжалваното решение на РС Благоевград е неправилно
и незаконосъобразно и по отношение на уважените и претендирани лихви, като съдът на
първо място не е взел предвид изложеното в заключението на вещото лице, а именно, че
размерът на дължимата главница е 14 378,54лв./л. 18 от заключението/ и в този случай
изчисленията по отношение на претендираните лихви са неправилни. В обжалвания съдебен
акт съдът не е взел в предвид, че вещото лице сочи, че за периода от 22.07.2019г. до дата на
цесията /20.01.2020г./ е начислена лихва в размер на 117,47 лв., която ответникът е платил /л.
17 първи абзац/ на дружеството-кредитор „УниКредит Кънсюмър файненсинг“ ЕАД, от
което според въззивника следва, че претенцията на ищеца за този период 22.07.2019г. до
датата на цесията/20.01.2020г./, е неоснователна, тъй като вече е платена на кредитора
„УниКредит Кънсюмър файненсинг“ ЕАД.
Поддържа се от пълномощника на жалбоподателя по отношение на претенцията за
възнаградителна лихва, че първоинстанционния съд не е взел предвид, че в исковата молба е
отправена претенция за периода 21.07.2019г.-20.01.2020г., като за този период същата е в
размер на 715,05 лева, а ответникът е заплатил 532,53 лева, и остатъкът е в размер на 182,52
лева, като не следва да се включва сума за м.06.2019г., тъй като не се претендира от ищеца в
исковата молба.
Навеждат се доводи с въззивната жалба, че по отношение на лихвата за забава е налице
сериозно заобикаляне на ЗПК, тъй като кредиторът начислява скрито обезщетение за забава
/увеличавайки на практика договорната лихва на основание забавата на длъжника/ без да е
обявил предсрочната изискуемост на кредита и по този начин получава договорна лихва и
обезщетение за забава, които надвишават многократно законната лихва за забава на която би
имал право кредиторът съгласно чл. 33 ал. 2 ЗПК. Въз основа на това, въззивникът счита за
нищожна клаузата на чл. 13 от ОУ. Налице е начисляване на договорна и възнаградителна
лихва за един и същ период /21.07.2019г.-20.01.2020г./, а националните съдилища са длъжни
да не прилагат неравноправните договорни клаузи, така че те да нямат задължителна сила за
потребителя.
Посочва се във въззивната жалба, че районният съд е уважил направеното от ответника в
първоинстанционното производство – Й. Ф., искане по реда на чл. 241, ал. 1 от ГПК за
разсрочване на дължимото плащане, вземайки предвид материалното състояние на
ответника и това, че за същият ще бъде непосилно заплащане на месечна сума в размер от
по 1 502,25лв., с оглед на което е приел, че дължимото вземане ще следва да се разсрочи за
по дълъг период и на по минимални по размер месечни вноски, като бъдат съобразени с
размера на минималната работна заплата за страната и възможностите на жалбоподателя.
При така изложените съображения, иска се от въззивния съд да постанови съдебен акт, с
4
който да постанови отмяна на обжалваното съдебно Решение № 796/22.11. 2023г.,
постановено по гр.д. № 3/2022г., по описа на РС Благоевград, като неправилно,
незаконосъобразно и постановено в противоречие с трайно установената съдебна практика и
да отхвърли предявения иск от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, като неоснователен
и недоказан.
Претендира се от въззивника заплащане на всички сторени от него разноски по делото.
В предвидения по чл. 263, ал. 1 от ГПК двуседмичен срок, по делото е депозиран писмен
отговор на въззивната жалба от насрещната страна – „Агенцията за събиране на вземанията“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, чрез юрисконсулт Н. Г. П.- А., с който
се оспорва въззивната жалба като неоснователна.
Иска се от въззивния съд обжалваното решение на РС Благоевград да бъде потвърдено като
валидно, допустимо, правилно, законосъобразно и обосновано.
Оспорва се като неоснователно възражението на въззивника, че според изчисленията на
вещото лице дължимата главница е в размер на 14 378,54лв. В заключението на приетата от
първоинстанционния съд съдебно-счетоводна експертиза вещото лице е установило, че
размерът на непогасената главница е за сумата от 14 493.61лв., както следва: редовна
главница с вноски от № 19 до № 96 в размер на 13 655.09лв. и просрочена главница с вноски
от № 12 до № 18 в размер на 838.52 лв.
Излагат се доводи с отговора на въззивната жалба, че недопустимо е ответникът да прави
възражения по повод чужди права и волеизявления, за които не е упълномощен да брани.
Позовава се на Решение № 872/14.12.2009г. по дело № 2011/2008г. на ВКС, ГК, IV ГО и на
приетото в мотивите по в. 2 от ТР по дело № 5/2014г. на ОСГТК на ВКС, в което върховните
съдии отново се позовават на правилото, че възражение може да направи само лицето, от
името на което е сключен договорът или неговите универсални правоприемници. В
процесният случай никой от двамата търговци, сключили договорите за цесия, не оспорват
сключените между тях договори за цесия и цедирането на задълженията по тях, вкл. на
задълженията по процесния Договор.
Поддържа се с отговора на въззивната жалба, че Приложение № 1 съставлява частен
документ. Частният свидетелстващ документ няма материална доказателствена сила, освен
ако съдържа неизгодни за издателя му факти, в който случай има силата на извънсъдебно
признание. Това обаче не означава, че частният свидетелстващ документ няма никаква
доказателствена стойност. Доказателствената стойност на частните свидетелстващи
документи се преценява от съда по вътрешно убеждение, с оглед на всички обстоятелства по
делото /Решение № 136 от 14.05.2015г. по гр.д. № 6554/2014г. на ВКС, IV ГО/. Изтъква се, че
в разглеждания случай ответникът не е оспорил съществуването на първообразния документ
/оригинала/ на Приложение №1, не е изложил твърдения, че съдържанието на препис-
извлечението не съответства на това на оригинала и няма основание да бъде напълно
отречена или занижена доказателствената стойност на представения по делото препис-
5
извлечение от Приложение №1. Не са наведени твърдения дали документът /Приложение
№1/ е съставен според изискванията на закона, липсват оспорвания по отношение на
истинността му, включително и относно неговата автентичност.
Поддържа се от въззиваемата страна, че от приложението към договора за цесия се
установява именно, че вземането по процесния договор е било предмет и на договора за
цесия. Установено е и обстоятелството, че на 02.11.2018г. между дружеството-кредитодател
и праводател на ищеца в настоящото производство е сключен рамков договор за цесия. С
посочения рамков договор ищецът обосновава процесуалната си легитимация за
претендиране по исков ред на процесните вземания. Сключеният рамков договор
представлява правно основание, годно да прехвърли на ищеца в настоящото производство
вземанията на цедента към ответника.
Излагат се доводи с отговора на въззивната жалба, че таксата за разглеждане на документи
представлява услуга, която по естеството си е свързана с договора за кредит и се предлага
по повод на същия, а именно е свързана с неговото сключване, като няма пряко отношение
към съществените престации. Поддържа се, че в настоящия случай таксата за разглеждане на
документи за отпускане на паричен заем е била начислена в съответствие с чл. 10а, ал. 1 от
ЗПК, в която разпоредба е уредена възможността кредиторът да събира от потребителя такси
и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, като е
изпълнено и изискването на чл. 10а ал. 4 размерът и действието да бъдат ясно и точно
определени в договора за потребителски кредит и следва същата да се дължи от ответника,
защото кредитополучателя е изявил желание да се ползва от нея.
Сочи се, че видно от клаузите на процесния Договор, договорената такса не касае действия,
свързани с усвояване и управление на кредита, същата е еднократна, както и размерът и
целта на таксата ангажимент на основание чл. 10а ал. 4 ЗПК са ясно посочени в процесния
Договор.
Оспорва се от въззиваемата страна като неоснователно е възражението, че договорът за
кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, с мотивите, че не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК. Твърди се с отговора на въззивната жалба, че при
процесния договор за кредит е използван шрифт тип HebarDobleCondensedCYR с размер 12,
като последният е специално разработен за финансовата институция. Съдържанието на
процесният Договор за кредит изцяло отговоря на действащото законодателство, към датата
на подписването му. Сочи се от пълномощника на въззиваемото дружество, че по отношение
на размера на шрифта, съдът следва да вземе под внимание, че между приложеното по
делото сканирано копие на договора за кредит и оригинала на същия има разлика в
големината на шрифта, именно поради сканирането на документа.
Развити са подробни съображения с отговора на въззивната жалба, че шрифтовете от
различните семейства за един и същ размер, визуално изглеждат по различен начин и като с
различен размер, като предпоставка за определянето на размера на шрифта, е определянето
на вида на шрифта.
6
Поддържа се от пълномощника на „Агенцията за събиране на вземанията“ ЕАД, че клаузите
на договора за кредит са индивидуално уговорени, такива, с които длъжникът изрично се е
съгласил, подписвайки го, като доброволно се е задължил за връщане на съответните суми.
Постигнатата регламентация на договорните отношения между длъжника и цедента напълно
съответства на действащото българско и европейско законодателство в този аспект и не
противоречи на императивните правни разпоредби и добрите нрави, залегнали в ЗЗД и ЗПК.
Изготвянето и предоставянето на кредитоискателя на бланков договор му дава възможност
да се запознае подробно с представените му в писмен вид условия по договора, като така се
постига процесуална и времева икономия и за двете договарящи страни. Акцентира се от
въззиваемата страна, че при подписването на договора длъжникът е подходил с ясното
съзнание, че ще дължи съответните суми така, както те са посочени в него. В случай че е
имал възражения срещу тях, както и срещу всяка друга заложена в договора клауза, е
следвало да се откаже от сключването му в този вид. Приемането на условията по него е
недвусмислено изразено чрез акта на доброволното му подписване. С факта на подписване
на договора длъжникът заявява, че е съгласен с неговото съдържание както като цяло, така и
като съвкупност от отделните му разпоредби, от което следва, че той се е съгласил с всяко
едно от условията, залегнали в договора. Да се приеме обратното, че във всеки едни случай,
когато длъжникът отказва да изпълни договорните си задължения под претекст, че клаузите,
които ги уреждат, не са индивидуално договорени с него, означава, че се създава
неравнопоставеност за кредитора, изразяваща се в това той да не може да получи
изпълнение при всеки един неоснователен отказ на длъжника да плати.
Развити са съображения от пълномощника на въззиваемото дружество- юрк. П.-А., че в
процесния договор с разбираем и четлив шрифт е записан съгласно чл. 11 от СПК т. 7 –
общият размер на кредита и условията за усвояването му, а именно 15 750лв., дължими на
96 броя месечни вноски в размер на 257,25лв.; т. 9 – лихвеният процент по кредита– в
раздел „Характеристики и условия“ е отбелязан годишен лихвен процент ГЛП в размер на
9,99%, а в чл. 7 от договора са уговорени и условията за прилагането на ГЛП; т. 9а– не се
отнася към настоящият случай, тъй като в договора е записано, че лихвеният процент е
фиксиран, а не референтен; т. 10- в раздел „Характеристики и условия“ е упоменат и ГПР в
размер на 14,34%; съгласно т. 11 - договорът съдържа и условията за издължаване на
кредита от потребителя; т. 13 - извлечението е на страница 8 и страница 9 от приложения
към исковата молба договор. В договора са посочени както условията на дължима лихва в
случай на забава на плащанията както и последиците за потребителя в случай на просрочие.
Сочи се в писмения отговор на в. жалба, че в процесния договор за кредит е посочен
годишният лихвен процент и ГПР, което съответства на изискванията на чл. 11, ал. 1 т. 10 и
чл. 19 ЗПК. Годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи и бъдещи – лихви, други преки или косвени разходи,
комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора, за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски
кредит, разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на
7
плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Според чл. 19 ал. 4 ЗПК се определя
размер на Годишният процент на разходите, който не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, опредЕ. с
постановление на Министерския съвет на Република България, като в настоящия случай
законната лихва за посочения период на договора е размер 10,00%. ГПР ясно и
недвусмислено е посочен в договора за паричен заем, като е фиксиран за срока на договора и
е в размер на 14.34%.
Поддържа се от пълномощника на въззиваемата страна, че посоченият в договора размер на
ГПР отговаря на изискванията на чл. 19 ал. 4 от ЗПК. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ
разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи
и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Изтъква се, че в конкретния случай изискванията за съдържането на договора са спазени.
При ясно посочен в договора размер на ГПР /14.34%/, и в рамките на предвидения в закона
максимален размер от 50% не е налице нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Наличието на
други клаузи, чрез които по непозволен начин се увеличава възнаграждението на
кредитодателя, чрез уговаряне на неустойки и такси, не представлява неспазване на
изискванията на закона. Такова би било налице, ако в договора не са посочени изобщо
съответните величини. Обратното разбиране не съответства на принципа за запазване
действието на договорите, проведен последователно в чл. 26, ал. 4 и чл. 87, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД,
който и многократно е съобразяван в практиката на върховната съдебна инстанция.
Излагат се правни доводи от юрк. П. А., че нарушение на чл.19 ал. 4 от ЗПК в конкретния
случай няма, но дори и да е налице такова, съгласно чл. 19 ал. 5 от ЗПК само клаузата за
„такса експресно разглеждане“ би била нищожна, а не целия договор, тъй като за разлика от
посочените в чл. 22 от ЗПК нарушения, при нарушение на чл. 19, ал. 5 от ЗПК законът не
предвижда недействителност на целия договор, а само на клаузата, надвишаваща ГПР над
определения законов предел.
Развити са правни съображения с отговора на въззивната жалба, че при приемане на клаузи
инкорпорирани в договора за кредит за нищожни, като такива за такси, неустойки,
уговорките за допълнителни услуги, то следва да се приеме, още, че те не са породили
правни последици, поради което не следва да се включват при определяне на ГПР. В
Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК, т. 3, буква „а“ е предвидено, че при изчисляване на
ГПР съответните клаузи от договора следва да са действителни. Когато съдът определя
реалния ГПР, за да провери дали реалния му размер съответства на изискването на чл. 19,
8
ал. 4 ЗПК, не следва да взема предвид клаузите по договора предвиждащи такси и
възнаграждения, които са нищожни на друго основание и не задължават потребителя.
Недействителните клаузи за лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, не могат да доведат до пълна нищожност на договора за
кредит на основание чл. 22 ЗПК.
Иска се от въззивния съд, в случай, че уважи предявените от „Агенцията за събиране на
вземанията“ ЕАД искове, да не постановява разсрочване на дълга, като съображенията за
това изхождат от размера на главницата и възможността да настъпи погасителна давност до
пълното изплащане на задължението.
По изложените с отговора на в. жалба съображения, иска се от състава на ОС Благоевград да
остави без уважение въззивната жалба срещу Решение № 796 от 22.11.2023 г., постановено
по гр.д. № 3/2022 г., по описа на РС Благоевград, като неоснователна и необоснована и да
като потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.
Иска се от въззивния съд да присъди дължимите разноски за заповедното производство,
първа инстанция, както и да присъди 350,00 лв., юрисконсултско възнаграждение, съгл. чл.
78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 13, т. 2 и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
С писмения отговор на въззивната жалба е направено възражение на осн. чл. 78, ал. 5 от
ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна и в случай че
уважи жалбата като основателна, да намали същия до размера на нормативно установения
минимален размер на адвокатския хонорар.
В случай, че съдът осъди „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД да заплати разноски на
ответника по делото, иска се от въззивния съд служебно да направи прихващане на
присъдените разноски на страните по делото. В случай че съдът осъди „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД да заплати разноски на ответника по делото и съдът не направи служебно
прихващане на присъдените разноски, в съответствие с принципите на добросъвестност,
равенство на страните и законност, изразени в чл. 3, чл. 5 и чл. 9 от ГПК, както и в
съответствие с разпоредбата на чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК, иска се от съда да даде указания
на ответника да посочи банкова сметка, по която да му бъдат изплатени присъдените
разноски по делото.
Въззивният съд при проверката си в закрито заседание по реда на чл. 267, във вр. с чл. 262
ГПК е приел подадената въззивна жалба за допустима, като подадена в срока за обжалване,
от легитимирана страна, с правен интерес от обжалване. Същата отговаря на изискванията
на закона и е редовна, като е насочена срещу съдебен акт на първоинстанционния съд, за
който е изрично предвидена от закона възможност за инстанционен контрол от по-горната
съдебна инстанция.
Писменият отговор на въззивната жалба изхожда от насрещната страна- ищец пред
първоинстанционния съд, която е надлежно процесуално легитимирана да депозира писмен
отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК. Депозиран е своевременно депозиран пред съда
9
постановил обжалвания съдебен акт, същият е редовен с оглед на формата и съдържание,
като огтоваря на изискванията на чл. 260 от ГПК и следва да бъде съобразен от въззивния
съд при постановяване на акт по същество.
С писмено становище по делото, процесуалният представител на въззиваемата страна
„Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД– юрк. Н. П.-А., поддържа отговора на въззивната
жалба по съображения, изложени в него, като я оспорва и намира за неоснователна. Иска се
от съда да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди първоинстанционното
решение, като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски за юрисконсултско
възнаграждение и се прави възражение за прекомерност за възнаграждението на насрещната
страна по 78, ал. 5 от ГПК.
В открито заседание по делото, процесуалния представител на въззивника – адв. П.,
поддържа въззивната жалба и всички подробно изложени съображения за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение. Оспорва депозирания отговор на
въззивната жалба, като изразява становище за неоснователност на наведените с него
възражения. Възразява срещу претендирания от въззиваемата страна размер на разноските
за юрисконсултско възнаграждение.
За да се произнесе в рамките на правомощията си, въззивният съд в настоящия си състав,
съобрази следното:
Производството пред РС Благоевград е образувано по искова молба, подадена от „Агенция
за събиране на вземанията“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис № 4, депозирана
чрез юрк. И. С., срещу Й. С. Ф., ЕГН **********, с адрес ***. Иска се да бъде постановено
решение, по силата на което да бъде признато за установено по отношение на ответника,
като Кредитополучател по Договор за потребителски паричен кредит № 3268697, одобрен и
подписан на 27.06.2018г., че дължи на ищеца, следните суми, присъдени в издадената срещу
него Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 2664/2021г. по описа на РС
Благоевград, а именно: 14 493,61 лв. – непогасената главница по неплатените месечни
погасителни вноски за периода от 21.07.2019г. до 21.06.2026г.; 284,39лв.–
договорна/възнаградителна/лихва, дължима за периода от 21.07.2019г. до 20.01.2020г. /датата
на прехвърляне на задължението/; 2 060,22лв.– лихва /обезщетение/ за забава, дължимо за
периода от 22.07.2019г., до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законна
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на
Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист, до окончателно погасяване на дълга.
При условията на евентуалност, в случай че съдът не уважи изцяло или частично
кумулативно предявените обективно съединени положителни установителни искове, е
направено искане да бъде постановено съдебно решение, по силата на което да бъде осъден
ответникът, като Кредитополучател по Договор за потребителски паричен кредит №
3268697, одобрен и подписан на 27.06.2018 г., да заплати на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, с ЕИК *********, горните суми.
10
Ищецът с исковата молба твърди, че на 20.01.2020г. е подписан Индивидуален договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ към Рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания /цесия/ от 02.11.2018 г., сключен между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“
ЕАД, с ЕИК ********* и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК *********, по
силата на който вземането на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, срещу ответника
Й. С. Ф., произтичащо от Договор за потребителски кредит № 3268697 от 27.06.2018 г., е
прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ведно с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси,
комисионни и други разноски на дружеството-кредитор, индивидуализирано в Приложение
1 от 20.01.2020г. към Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 20.01.2020г.
В исковата молба се сочи, че съгласно чл. 4.3. от рамковия договор за цесия, „Агенция за
събиране на вземания“, в качеството на цесионер, се е задължила от името на цедента и за
своя сметка, да изпраща уведомления за извършената цесия, за което „Агенция за събиране
на вземания“ има изрично пълномощно от „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, като в
изпълнение на договорните задължения и изискванията на закона, на ответника е изпратено
по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия от страна на „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД с Изх. № УПЦ-П-УКФ/3268697 от 28.01.2020 г., както и
уведомление за предсрочна изискуемост на вземането по процесния Договор, отпечатано на
гърба на уведомлението за цесия. Сочи се също, че уведомленията са изпратени чрез
Български пощи ЕАД с известие за доставяне и са получени на 03.02.2020г. от Ц. Ф.–
съпруга на адресата.
Твърди се, че процесното вземане произтича от одобрен и подписан на 27.06.2018г. Договор
за потребителски паричен кредит № 3268697, сключен между „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД, в качеството му на кредитор и Й. С. Ф., в качеството му на
кредитополучател.
Твърди се също, че договорът е сключен при спазване на разпоредбите на Закона за
потребителския кредит и на основание Общите условия /ОУ/, при които „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД предоставя потребителски кредити. Кредитополучателят е
удостоверил, че му е предоставен целият обем преддоговорна и договорна информация от
страна на кредитора, че е получил екземпляр от ОУ и е запознат с тях и безусловно ги
приема.
Твърди се още, че въз основа на процесния договор кредиторът е предоставил на
кредитополучателя потребителски паричен кредит с главница от 15 750лв., която сума
включва чистата стойност на кредита от 15 000лв. и комисионна /такса за разглеждане на
кредита/ от 750лв., която е в полза кредитора и същата е прихваната към датата на отпускане
на кредита, а чистата стойност на кредита от 15 000лв., е преведена на дата 27.06.2018г. по
посочена от кредитополучателя банкова сметка, с което кредиторът е изпълнил
задължението си по договора. Ответникът е подписал и декларация за приемане на
застраховане в Групова застраховка чрез кредитора, като застрахователен посредник, за
11
месечна застраховка със застрахователна премия от 17,50лв., която е включена в размера на
всяка отделна месечна погасителна вноска, съгласно погасителния план към Договора, като
общият размер на застрахователната премия за срока на договора е 1 680 лв.
Посочва се в исковата молба, че съгласно чл. 8 от общите условия/ОУ/ на сключената
застраховка, при неплащане на текуща месечна застрахователна премия на съответния падеж
на погасителната вноска, се предоставя едномесечен гратисен период, в който ако не бъде
извършено плащане по застрахователната премия, застрахователното покритие се
прекратява автоматично, предвид което, за периода, считано от 21.07.2019г., по
задължението не са начислявани месечни застрахователни премии. Съгласно чл. 7 от ОУ към
Договора, усвоената парична сума по кредита за срока на действие на Договора, се олихвява
с възнаградителна лихва, месечният размер на която е фиксиран за срока на Договора и се
начислява от датата на отпускане на кредита. С договора страните са договорили годишен
лихвен процент в размер на 9,99% или възнаградителната лихва в общ размер на 5 516,26лв.
Изтъква се в исковата молба, че като е подписал договора кредитополучателят се е задължил
да ползва отпуснатата в кредит сума и да я върне, ведно с начислените лихви и разноски, в
сроковете и при условията, указани в Договора, на вноски, чиито брой, размер и падежи, са
посочени в погасителен план, който е неразделна част от договора за кредит. Общата сума,
която кредитополучателят се е задължил да върне при сключване на Договора, е в размер на
24 696,26 лв., която е платима на 96 броя анюитетни месечни погасителни вноски, всяка в
размер на 257,25лв., без последната вноска, която е изравнителна и е в размер на 257,51лв.
Размерът на всяка месечна погасителна вноска включва съответната част от главницата на
отпуснатия кредит и договорната лихвата върху нея, към момента на предоставяне на
кредита /чл. 3, ал. 2 от ОУ към Договора/. Съгласно погасителния план първата погасителна
вноска е била дължима на 21.07.2018г., а последната е с падеж на 21.06.2026г.
Посочва се в исковата молба, че съгласно чл. 13, ал. 1 от ОУ към Договора е предвидено, че
при забава в плащанията на дължимите от кредитополучателя суми, същият дължи на
кредитодателя обезщетение за забава в размер на годишната законна лихва, поради което на
длъжника е начислено обезщетение за забава върху дължимите суми в общ размер на 2
060.22лв., дължимо за периода от 22.07.2019г. до датата на подаване на заявлението в съда.
Предвид обстоятелството, че кредитополучателят не е изпълнявал задължението си за
заплащане в срок на погасителните вноски, кредитът е обявен за предсрочно изискуем, на
основание чл. 13. ал. 2, б. „а“ от ОУ към Договора.
Препис от исковата молба е връчен на ответника, който в писмения отговор на исковата
молба в срока и по реда на чл. 131 от ГПК е изразил становище за неоснователност на
исковата претенция.
Сочи се в отговора, че наведените от фактическа и правна страна обстоятелства в исковата
молба не се изясняват в пълна степен обстоятелства, които биха касаели законността на
сключения между страните договор, към кой момент е станало изискуемо вземането,
информиран ли е за това ответникът, изпаднал ли е в забава при неизпълнение, както и как
са изчислени дължимите лихви по договарянето, за да се квалифицира обективното
12
състояние на ответника като неизправна страна по съглашението, ведно с произтичащите от
това правни последици. Не е посочено какви суми са платени от ответникът, какви
задължения по кредита са погасени с тях, кои /колко/ вноски се твърди, че не са платени и
какъв е техният размер, какъв е размера на главницата на неплатеният брой вноски и
съответно дължимите се лихви /посочена е претенция за два вида лихва/. От кога ищеца
счита, че ответникът е във забава за определен брой и колко дължими месечни вноски,
включени ли са суми към дължимата главница за дължимата застрахователна премия, ако са
включени към главницата по колко броя вноски и до кой период по погасителен план. От
кога ищеца твърди, че е налице предсрочна изискуемост на кредита.
Сочи се също в отговора, че от приложените писмени доказателства по никакъв начин не
изясняват налице ли е конкретен юридически факт, релевиращ на валидно облигационно
обвързване, неизпълнение, начало на изискуемостта на задължението на ответника към
определен момент, според договорките на страните. Не е ясно, кога се твърди ответникът да
е изпаднал в забава, за да може да се направи извод, от кой момент се претендира плащане
на главница, договорна лихва и такава за забава. Неясно е и направеното към съда искане в
петитума на исковата молба, като се сочи сума, представляваща главница, без да се сочи как
е формирана тази сума.
Възразява се с отговора, че в направеното искане към съда в условията на евентуалност за
осъдителни искове, се иска да се уведоми ответникът за предсрочна изискуемост на
непадежирали вноски към 04.01.2022г. главници по вноски от № 43 до № 96 включително,
съгласно погасителен план равняващи се на 10 362,55 лв., която сума се твърди да е
включена в осъдителният иск главница от 14 493,61лева, което внася още по-голяма
неяснота и ответникът е в невъзможност да вземе становище по така направеното искане.
Възразява се срещу изложеното в исковата молба твърдение, че ответникът се е съгласил с
представените към исковата молба общи условия, за които не са представени каквито и да е
доказателства, че са действали към момента на подписване на договора, както и към
момента на цесията и към момента на депозиране на заявлението в съда.
Твърди се в отговора на исковата молба, че са нарушени правата на потребителя по чл. 147б
от ЗЗП, чл. 147, ал. 1 от ЗЗП. Изразява се становище, че в настоящият случай „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, не е разполагал с правомощия за прехвърляне на вземанията
по сключеният договор с ответникът, тъй като той не е дал съгласие за това. Не е налице
изпълнение на сключеният рамков договор и на индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземане, тъй като в §2 т. 2.4. дните на просрочие за прехвърленото взема са
от 180 до 220дни, съгласно този договор т. 4.3. не е представено изрично нотариално
заверено пълномощно за уведомяване на длъжниците по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
Ищецът-цесионер не е носител на вземането срещу ответника, тъй като процесната цесия
няма действие по отношение на ищеца и ответникът. Приложеното към исковата молба
Уведомително писмо е изготвено за целите на производството, не е оформено по
установеният ред, предвид и на което се оспорва.
13
Твърди се също, че са нарушени клаузите и на Закон за потребителският кредит, тъй като в
чл. 10а, ал. 2 е прието, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита, с оглед и на което неоснователно
от кредитора е получена сумата в размер на 750 лева, такса за разглеждане на кредит и
същата следва да бъде възстановена или прихваната от дължимите се по кредита суми, а
клаузата да бъде обявена за неравноправна.
Изтъква се в отговора, че съгласно чл. 33 ал. 1 от ЗПК при забава на потребителя кредиторът
има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, с оглед и на
което ответникът не дължи претендираните лихви и обезщетения, както по основание, така
и по размер. Изразява се становище, че клаузите, касаещи претендираните лихви договорна
/възнаградителна/ и обезщетение за забава са неравноправни.
С отговора на исковата молба ищецът е направил искане за обявяване за неравноправни по
смисъла на ЗЗП на клаузи от така представеният договор, както и за нищожност на договора
за потребителски кредит, като противоречащ на добрите нрави. При условията на
евентуалност и/или алтернативност е оспорен начисленият лихвен процент, като се твърди,
че същият е неправомерно завишен и е в противоречие с добрите нрави. Направено е и
възражение за изтекла погасителна давност, на основание чл. 110, чл. 111, 114 и чл. 119 от
ЗЗД.
С отговора на исковата молба, в случай на негативно решение за ответника, направено е
искане съдът да постанови, на основание чл. 241, ал. 1 от ГПК разсрочване на вземането
равни месечни вноски.
Пред РС Благоевград са събрани писмени доказателства, назначена е и приета СИЕ.
С оглед оплакването във въззивната жалба за нищожност на процесния договор за кредит на
осн. чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 10, ал. 1 от ЗПК, поради неспазване на правилото за
изписване на договора за кредит в писмена форма, по ясен и разбираем начин, с еднакъв по
вид, формат и размер шрифт – не по- малък от 12, съдът е назначил извършването на
съдебно-техническа експертиза и е приел по делото заключението, изготвено от експерта Н.
И. Н..
С обжалваното Решение № 796/22.11.2023г., постановено по гр.д. № 3/2022г. по описа на РС
Благоевград, първоинстанционният съд е признал за установено, на основание чл. 422 от
ГПК, че Й. С. Ф. дължи на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД сумите, за които по
ч.гр.д. № 2664/2021г. по описа на РС Благоевград е издадена Заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК с № 775/27.10.2021г., произтичащи от Договор за потребителски паричен кредит
№ 3268697 от 27.06.2018г., сключен между Й. С. Ф. и „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“
ЕАД, както следва:
- сума в размер на 14 493,61 лв., представляваща непогасена главница, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване заповед за
изпълнение – 26.10.2021 г., до окончателното изплащане;
- сума в размер на 284,39 лв. – договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от
14
21.07.2019 г. до 20.01.2020 г.;
- сума в размер на 2 041,18 лв. – лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от
22.07.2019 г. до 26.10.2021 г. и е отхвърлил иска до пълния предявен размер от 2 060,22 лв.,
като неоснователен и недоказан.
Със същото решение първоинстанционният съд е разсрочил, на основание чл. 241, ал. 1 от
ГПК, изпълнението на дължимите съгласно така постановеното решение суми за главница,
договорна лихва, наказателна лихва и разноски, като е постановил Й. С. Ф. да заплаща на
„Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД месечно сумата от по 1 502,25 лв., за период от
12 месеца, платими до 10-то число на съответния месец, считано от влизане на решението в
сила.
За да се произнесе по депозираната въззивна жалба в рамките на очертаните с жалбата
параметри на проверка за законосъобразност, настоящият състав на ОС Благоевград, въз
основа на доказателствата събрани пред първата инстанция и заключението на вещото
лице по назначената и приета от въззивния съд съдебно-техническа, намира за установено
от фактическа страна следното:
Установява се по несъмнен начин от ангажираните писмени доказателства пред РС
Благоевград, че между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, в качеството на
кредитодател и ответника Й. С. Ф., в качеството на кредитополучател, на 27.06.2018г. е
сключен Договор за потребителски паричен кредит № 3268697, по силата на който
кредиторът е предоставил на кредитополучателя паричен кредит в размер на 15 750 лева, от
които 15 000лв.– чиста стойност на кредита и 750лв.– такса за разглеждане на кредита, както
и месечна застраховка по кредита със застрахователна премия в размер на 17,50лв. и в общ
размер от 1 680 лв. за срока на договора. Общия размер на кредита (главница) е 15 750лв.,
общата дължима сума от потребителя е 24 696,26лв. при фиксиран годишен лихвен процент
– 9,99%, ГПР – 14,34%, месечна вноска – 257,25лв. с падежна дата 21-во число на месеца.
Общият брой на месечните вноски са 96, като първата вноска е била дължима на
21.07.21018г.
Пред първоинстанционния съд са представени и приети убедителни писмени доказателства,
че с подписване на договора за кредит на кредитополучателя е представен погасителен план,
в който са посочени падежната дата, размера на месечната вноска, лихвата, изплатената част
от главницата, оставащи задължения, оставаща част от главницата и месечната
застрахователна вноска. Ответникът е подписал декларация за приемане на застраховането
поъзастрахователни програми „Кредитна протекция Плюс“ или „66 Плюс“ със
застрахователите „Кардиф Животозастраховане“ АД, клон България и „Кардиф Общо
Застраховане“ АД, клон България.
Установява се, че между кредитора по Договор за потребителски паричен кредит № 3268697
– „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и ищцеца – „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, на 02.11.2018г. е сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/, а на 20.01.2020г. е сключен Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на
15
вземания/цесия/, като на същата дата от страна на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД
е потвърдена извършената цесия на парични вземания на основание, чл. 99 от ЗЗД. Към
посочения договор е приложено и пълномощно, по силата на което кредитора „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД упълномощава „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД да
уведоми, съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, длъжника по цедираното вземане.
От Приложение № 1 към Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ се установява, че задължението на Й. С. Ф., произтичащо от Договор за
потребителски кредит № 3268697 от 27.06.2018г., е изкупено от ищеца „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД. Видно е от същото Приложение 1, че към 20.01.2020г. вземането на
кредитора по процесния договор за потребителски кредит е в размер на 14 493,61лв.–
главница, 982,78лв.– лихва или общо 15 476,39 лв.
От представеното пред районния съд Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-УКФ/3268697 се
установява, че същото е изпратено от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, чрез
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД до Й. С. Ф. и е получено на 03.02.2020г. от
съпругата на последния. Видно е от същото уведомително писмо, че Й. С. Ф. е уведомен за
извършеното прехвърляне на вземания по процесния договор за кредит, както и че кредитор
по паричното вземане по Договор за потребителски паричен кредит № 3268697 е „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД. Със същото писмо въззивникът е уведомен, че към
28.01.2020г. задължението му е в размер на 15 476,39лв., включително начислена лихва за
просрочие, както и че кредитът е обявен за предсрочно изискуем.
По делото пред РС Благоевград, по искане на ищеца е била допусната и назначена
съдебносчетоводна експертиза, заключението по която е изготвено от вещото лице Д. Д. и
същото е прието от съда без да е оспорено от страните. Установява се от писменото
заключение на вещото лице, че общия размер на кредита по процесния договор за
потребителски кредит е 15 750лв. От него са удържани сума в размер на 750лв. за такса за
разглеждане на кредити и сума в размер на 1 604,24лв. за рефинансиране на два кредита по
молба на кредитополучателя. По разплащателна сметка на въззивника е постъпила сума в
размер на 13 395,76лв. Постъпилите суми са за погасяване на кредита са в размер на
2 856,04лв., от които 175лв.– застрахователна премия, 20,98лв.- лихва по просрочена
главница, 1 403,67лв. договорна лихва и 1256,39лв.– главница, до вноска 11 с падеж
21.05.2019г. Оставащите дължими вноски са тези от вноска 12-та до вноска 96-та.
Задължението в размер на 15 473,39лв., посочено в Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-
УКФ/3268697, включва сумата от 13 655,09лв. – редовна главница, сумата от 838,52лв.–
просрочена главница, сумата от 816,92лв.– просрочена договорна лихва, сумата от 48,39лв.–
лихва за просрочие и сумата от 117,47лв.– лихва върху редовна главница. Така за периода от
22.07.2019г. до датата на цесията, лихвата върху редовна главница е заплатена, лихвата за
забава за периода от 03.02.2020г. до 25.10.2021г.(датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК) е в размер на 2 041,18лв.
Установява се още от заключението на вещото лице, че въззивникът е направил
плащане към „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД в размер на общо 650лв., с които е
16
погасено частично задължението за просрочена договорна лихва към датата на цесията със
сумата от 532,53лв. и задължението за лихва върху редовна главница към датата на цесията в
размер на 117,47лв. Така дължимата главница за периода от 21.07.2019г. до 21.06.2026г.
дължимата главница е в размер на 14 378,54лв., дължимата за периода от 21.07.2019г. до
20.01.2020г. договорна лихва е в размер на 284,39лв., лихвата за забава дължима за периода
от 22.07.2019г. до датата на подаване на исковата молба в съда (04.01.2022 г.) е в размер на
2 371,31лв.
Видно е от материалите по ч.гр.д. № 2664/2021г. по описа на РС Благоевград, приобщено
към доказателствата пред първоинстанционния съд, че поради последвалото неизпълнение
на задълженията на длъжника за погасяване на сумите по кредита в уговорените срокове, от
въззиваемата страна– „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е подадено Заявление по чл.
410 от ГПК, което е било уважено от съда и е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 27.10.2021г., по образуваното ч.гр.д. № 2664/2021 г. по описа
на РС Благоевград, с което е разпоредено длъжникът Й. С. Ф. да заплати на кредитора
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД следните суми:
- 14 493,61лв., представляваща главница по договор за потребителски паричен кредит от
27.06.2018г. с № 3268697, сключен между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и Й. С.
Ф., като впоследствие вземанията по този договор са били прехвърлени от „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, съгласно
Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.01.2020г. към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.11.2018г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда
/26.10.2021г./ до окончателното погасяване;
- 284,39лв.– възнаградителна лихва върху главницата, считано от 21.07.2019г. до
20.01.2020г.;
- 2 060,22 лв. – обезщетение за забава, считано от 22.07.2019г. до датата на подаване на
заявлението в съда– 26.10.2021г.;
- 336,76лв. – заплатена по делото държавна такса, и
- 50лв.– юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.
Издадената Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е връчена длъжника на 08.11.2021г.,
като същият в срока по чл. 414 ал. 2 от ГПК е подал възражение, чрез адв. Е. П., с което е
възразил, че не дължи изпълнение по издадената заповед за изпълнение.
Видно от данните по делото, в указания от съда срок от връчване на съобщението по чл. 415
ал. 1 от ГПК, предявен е иск по чл. 422 от ГПК от заявителя „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, с който се иска от сезирания граждански съд да признае за установено по
отношение на длъжника Й. С. Ф., че последният дължи сумите, посочени в издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 2664/2021г. по описа на РС
Благоевград.
Въззивният съд, след като съобрази оплакванията, изложени с жалбата и доводите на
17
страните и след преценка на събраните пред първоинстанционния съд и пред настоящата
съдебна инстанция доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, излага следните правни
съображения:
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК, съставът на ОС
Благоевград констатира, че обжалваното решение е валидно. Постановено е от надлежен
съдебен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната му
компетентност, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е
постановил, а с оглед на обхвата на въззивното обжалване е и процесуално допустимо.
Налице са според въззивният състав на ОС Благоевград и специалните предвидени в закона
условия за процесуалната допустимост на предявения иск по чл. 422 от ГПК, във вр. с чл.
240 от ЗЗД и чл. 79 от ЗЗД, както и във вр. с чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, доколкото налице е
идентичност на претендираното вземане от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу
длъжника Й. С. Ф., както досежно размера, така и по отношение на заявеното правно
основание– предсрочна изискуемост на неизплатената част от сумата за погасяване на
кредита, на осн. чл. 13 ал.2 б. „а“ от ОУ, действащи към момента на сключване на договора
за кредит- поради неизпълнение на задължението на длъжника за заплащане на повече от
две последователни погасителни вноски по кредита.
Ищецът се е легитимирал като кредитор на ответника, на основание договор за цесия и въз
основа на прехвърлени му права от цедента „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД по
Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.01.2020г., въз
основа на подписан Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.11.2018г., поради
което за него е налице процесуална легитимация за предявяването на иска по чл. 422 от ГПК
пред гражданския съд, макар материалноправната му легитимация да е оспорена от
длъжника Й. С. Ф. и пред ОС Благоевград. Специалният установителен иск по чл. 422 от
ГПК е предявен в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК и пред надлежния за неговото разглеждане
родово и местно компетентен граждански съд.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта– в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл. 269 изр. 2 от
ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е
обвързан от навадените оплаквания от страната във въззивната жалба, като служебно има
правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби,
приложими към процесното правоотношение. В този смисъл е практиката на ВКС,
постановена по реда на чл. 290 от ГПК и с ТР № 1/2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на
ВКС- т. 2, обективирана в Решение № 670/27.12.2010 г. по гр. д. № 1728/2009 г. на ІІІ г.о. на
ВКС и Решение № 196/11.04.2012 г. по т.д. № 994/2010 г. на ІІ т.о. на ВКС. В този смисъл са
и дадените указания по приложението на закона от ВКС с ТР № 1/2013 г. на ОСГТК - т. 1 и т.
4.
18
Съгласно разпоредбата на чл. 99 ал. 1 ЗЗД, кредиторът може да прехвърли своето вземане,
освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. Според
теорията и съдебната практика, цесията е договор, с който кредиторът на едно вземане -
цедент го прехвърля на трето лице – цесионер, като последният разполага с правото да го
събере от длъжника. Предмет на цесия могат да бъдат действителни вземания, които имат
имуществен характер. Цесионерът придобива вземането в състоянието, в което то се е
намирало към момента на сключване на договора. Заедно с вземането върху цесионера
преминават и всички акцесорни права, освен ако е уговорено противното. Законът не
поставя изискване вземането, предмет на цесия да е изискуемо. Изискванията са цедираните
права или вземания да могат да бъдат прехвърляни, да са реално съществуващи и
престацията да бъде опредЕ. или определяема.
Длъжникът по вземането не е страна по цесията, като съгласно чл. 99 ал. 4 от ЗЗД
прехвърлянето има действие спрямо него от деня, когато му бъде съобщено от предишния
кредитор. Съобщаването е едностранно изявление, с което длъжникът се известява, че
вземането на кредитора му е прехвърлено на нов кредитор. Съобщението е неформално и за
да породи действие следва да бъде направено от стария кредитор- чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.
Съобщаването на цесията няма конститутивно действие, а е само за противопоставимост, с
цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на задълженията му, поради което
той може да възразява успешно за недължимост поради липса на уведомяване, само ако
твърди че е изпълнил на стария кредитор преди да му е било съобщено за прехвърлянето.
Ето защо само по себе си липсата на уведомяване не води до отсъствието на дълг към новия
кредитор.
Съгласно чл. 99, ал. 4 от ЗЗД прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо
длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. Трайно
установената съдебната практика, обективирана и в Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС
по т. д. № 12/2009 г., II т. о., Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т.
о., приема, че установеното в чл. 99, ал. 4 от ЗЗД задължение на цедента да съобщи на
длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу
ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т. е. срещу изпълнение на лице, което не е
носител на вземането. Изначало задължението за съобщаването на договора за цесия на
длъжника е възложено на стария кредитор. От друга страна с решение № 137 от 2.06.2015г.
на ВКС по гр. д. № 5759/2014г., III г. о., е прието, че по силата на принципа за свободата на
договарянето /чл. 9 от ЗЗД/ няма пречка старият кредитор да упълномощи новия кредитор за
извършване на уведомлението за цесията. Тъй като съобщаването не е лично непрехвърлимо
право, няма законова пречка извършването на това действие да бъде възложено на
представител, в това число и на цесионера, като при наличието на такова упълномощаване
цесионерът действа спрямо длъжника не от свое име, а от името на представлявания от него
цедент и именно това му качество е релевантно. При това, упълномощаването следва да е
оповестено, т.е. длъжникът, до когото е адресирано волеизявлението на представителя,
трябва да бъде известен, че правното действие се извършва от името и за сметка на цедента,
19
като законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено
уведомяването, нито е определен срок за това.
В настоящия случай въз основа на събраните по делото писмени доказателства се установи,
че цесионера „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, по силата на изрично пълномощно
дадено от цедента „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, е изпратил от името на стария
кредитор уведомления до длъжника за прехвърляне на процесните вземания, като същото е
било получено от съпругата на длъжника/връчено на 03.02.2020г.- обрата разписка приета по
делото/. Според настоящия въззивен състав на ОС Благоевград, доколкото е налице изрично
упълномощаване на цесионера от цедента за това, не е допуснато нарушение на
извършеното съобщаване на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането срещу
него, от новия кредитор, вместо от стария кредитор по задължението. Така цесията е
породила действие спрямо длъжника на осн. чл. 99, ал. 4 ЗЗД, тъй като му е съобщена
надлежно.
Наред с това от приетата от първоинстанционния съд ССчЕ се установява, че по силата на
рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.11.2018г. и подписан
Индивидуален Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.01.2020г. „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е прехвърлил на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД
просрочени и изискуеми вземания на продавача от длъжници, произтичащи от договорите за
кредити, посочени в Приложение № 1 към договора, заедно с всички привилегии,
обезпечения, изтекли лихви и др. принадлежности. С Уведомително писмо от 28.01.2020г.
длъжникът е уведомен за извършената цесия и за размера на задължението му към
28.01.2020г., като писмото е изпратено до длъжника с известие за доставяне на постоянния
адрес, посочен в договора за кредит и е връчено чрез неговата съпруга Ц. Ф. на 03.02.2020г.
Въззивният състав на ОС Благоевград намира, че доводите на жалбоподателя, че липсват
доказателства, че процесните вземания по Договор за потребителски паричен кредит №
3268697, сключен между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и Й. С. Ф. са
прехвърлени с договор за цесия в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, са
неоснователни и не се подкрепят от доказателствата по делото.
Поради това първоинстанционното решение в тази му част е правилно и обосновано.
По наведените възражения на жалбоподателя, както във въззивната жалба, така и в отговора
на исковата молба, за недействителност на сключения между страните Договор за
потребителски паричен кредит № 3268697, съдът намира следното:
Уговорената в договора такса за разглеждане на кредита е разход по кредита, съгласно
легалната дефиниция на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. По аргумент от цитираната норма, общ
разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по специално застрахователните премии в случаите, когато
20
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи
и условия; общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Общият размер на кредита не може да включва никоя от сумите, включени в общите разходи
по кредита за потребителя /така Решения на СЕС по дело № С-686/19 и С-377/14/.
В настоящия случай това не е спазено. Таксата за разглеждане на кредита от 750лв. е
включена към размера на кредита от 15 000 лв., като е посочен общ размер на кредита от 15
750лв. Тази такса е разход по кредита и следва да бъде включена в общите разходи по
кредита, а не към общия размер на кредитната сума, което налага извод, че посоченият ГПР
не е реално посочен в сключения договор. Включването на таксата за разглеждане на
кредита в размера на кредита, води до прикрито увеличаване на ГПР по кредита, за което
длъжника не е бил надлежно уведомен. Това в значителна степен е оскъпило разходите по
заплащане на кредита, като е довело и до необосновано повишаване на ГПР по сключения
кредит, който в този смисъл далеч надхвърля посочения в сключения договор размер на
ГПР- 14.34%. Неточният размер на ГПР е отделно основание за недействителност на
процесния договор за кредит, на основание чл. 22, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Нарушеното изискване за изчисляване на ГПР води до недействителност на целия договор,
тъй като се касае за съществено условие на договора.
Наред с изложеното, на самостоятелно основание Договор за потребителски паричен кредит
№ 3268697 е недействителен, доколкото от заключението на вещото лице по назначената
пред въззивната инстанция СТЕ се установява, че преобладаващата големина на
документите, свързани с кредита – искане за кредит, договор за кредит, погасителен план,
застрахователна полица, искане за рефинансиране, съгласие за директен дебит,
преобладаващата големина на шрифта е от 10 пункта.
Основното оплакване с въззивната жалба от Й. С. Ф., чрез пълномощника му адв. П. е
основано на доводи, че въведеното с чл. 10 ал.1 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК основание за
нищожност- неспазване на изискването за изписване на всички елементи от договора за
потребителски кредит с еднакъв по вид, формат и размер шрифт- не по- малък от 12, не е
спазено при подписването на процесния договор, доколкото не е в съответствие с Директива
2008/48/ЕО.
По оплакването наведено с въззивната жалба пред настоящата съдебна инстанция,
въззивният състав на ОС Благоевград намира че съдебната практика трайно се е обединила
около становището, прието с Решение № 50162 от 10.01.2023г. на ВКС по т.д. № 550/2022г.
на II т.о. на ТК.
Изискването всички елементи на договора да бъдат изписани с шрифт в размер не по-малък
от 12 е въведено с изменението на чл. 10 ал. 1 ЗПК, извършено с § 3 ЗИДЗПК (ДВ, бр. 35 от
22 април 2014г.) Посочените изменения са влезли в сила на 23.04.2014г. съгласно § 15
ЗИДЗПК (ДВ, бр. 35 от 22 април 2014г.). Процесният договор е бил сключен на 27.06.2018г.,
поради което към него е приложима новелата на чл. 10 ал.1 от ЗПК в измененията с ДВ бр.
21
35/2014г.– изрично предвидено от законодателя с разпоредбата на § 13 ЗИДЗПК.
С определение на Съда на Европейските общности/шести състав/от 14.04.2021г., по дело С-
535/2020г. е дадено тълкуване по следните въпроси: 1. Следва ли чл. 22, пар. 1 от Директива
№ 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за
потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета да се тълкува в
смисъл, че не допуска национална мярка, с която се цели транспонирането на тази директива
във вътрешното право, да налага на кредитните институции непредвидени в директивата
задължения, отнасящи се до представянето на всички елементи на договора за кредит в
еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12? 2. Следва ли член 10, пар. 2 и
съображение 31 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива
87/102/ЕИО да се тълкуват в смисъл, че елементите на договора за кредит– неговите
условия, идентификационните данни на кредитополучателя/чл. 10, пар. 2, б. "б" от
директивата/ и условията на застраховката /чл. 10, пар. 2, б. "о" от директивата/, трябва да са
представени в еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, за да отговарят
на изискването, предвидено в тези разпоредби, за посочването им по ясен начин?
С цитираното определение е дадено следното тълкуване: Член 10 § 2 и член 22, § 1 от
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 година относно
договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която налага всички
елементи на договор за потребителски кредит да бъдат представени с еднакъв по вид,
формат и размер шрифт – не по-малък от 12. Правният въпрос следва ли да се приеме че
процесния по настоящото дело Договор за потребителски паричен кредит № 3268697 от
27.06.2018г. е нищожен съгласно чл. 22 от ЗПК, поради неспазване на рапоредбата на чл. 10
ал.1 от ЗПК, следва да бъде разрешен в съответствие с тази практика на
Съвета./Определение № 485 от 14.06.2022г. на ВКС по гр.д. № 2585/2021г., IV г.о., ГК/.
В Решение № 50162 от 10.01.2023г. на ВКС по т.д. № 550/2022г. на II т.о. на ТК, изложени
са доводи че Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и съвета от 23.04.2008г.
относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на директива 87/102 ЕИО на
Съвета, съдържа хармонизирани разпоредби "в редица ключови области" от правната уредба
на потребителския договор. По силата на съображение 9 от преамбюла на директивата за
държавите членки възниква ограничение да запазят или въвеждат различни /от разпоредбите
на директивата/ национални разпоредби. Това ограничение се прилага само доколкото
съществуват хармонизирани с директивата разпоредби. Такава е разпоредбата на член 10, §
1 от директивата, която изисква договорите за потребителски кредит да се изготвят на
хартиен или друг траен носител. Съгласно втората алинея на същата разпоредба посоченото
изискване не засяга националните правила, отнасящи се до действителността на
сключването на договорите за кредит. Следователно, извън въведеното с директивата
изискване за форма "на хартиен или друг траен носител", държавите членки, не са
ограничени да поставят допълнителни условия за действителност на договора.
22
Правилото на член 10, ал. 1 от ЗПК, в сила от 23.07.2014г., предвижда изискване за размер
на шрифта, което директивата допуска и което е задължавало страните да сключат договора
в съответствие с него. Прието е от състава на ВКС в цитираното решение, постановено по
чл. 290 от ГПК, че Член 10, § 2 и член 22, § 1 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 23.04.2008 година относно договорите за потребителски кредити и
за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат
национална правна уредба, която налага всички елементи на договор за потребителски
кредит да бъдат представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от
12, т.е. с националното законодателство на държавата членка, да бъдат приети
допълнителни задължителни условия към договора за кредит, касаещи действителността на
същия.
Поради изложеното следва да се приеме, че макар нормата на чл. 10 ал. 1 ЗПК да не
транспонира Директива 2008/48 ЕО, това не означава, че същата е в противоречие с този акт
на общностното право. Същевременно, нормата не е приложена от националния съд в
несъотвествие с ДФЕС в областта на тази директива, доколкото чл. 3, във вр чл. 8 от
Директива 92/13/ЕИО допуска приемането или запазването в сила на по-строги
разпоредби, целящи да осигурят максимална степен на защита на потребителите на ниво
национално законодателство. Ето защо нормата следва да се вземат предвид, но трябва да
се дължи сметка за нормативния контекст, който заедно с преценяваната за неравноправен
характер клауза, определя правата и задълженията на страните (С-738/19; С-807/19)/
Решение № 50174 от 26.10.2022г. на ВКС по гр.д. № 3855/2021г., IV г.о., ГК/
Въз основа на изложените съображения въззивният състав на ОС Благоевград напълно
споделя съдебната практика, намерила израз в Решение № 50162 от 10.01.2023г. на ВКС по
т.д. № 550/2022г. на II т.о. на ТК, поради което намира за неоснователно оплакването с
въззивната жалба- за неприложимост изискването на чл. 10 ал. 1 ЗПК, във вр. с чл. 22 ЗПК
при преценка действителността на процесния договор за кредит.
Въведеното от националния законодател изискване по чл. 10 ал. 1 ЗПК относно
минималният размер на шрифта на изготвяне на договора за потребителския кредит е от
императивен характер, касае установяване на законосъобразена практика на
кредитодателите, поради което не се обуславя относно нейното приложение от субективните
възможности на отделния кредитополучател. Цитираното изискване относно изискуемия
размер на шрифта, на който се изготвя договора, е въведено с оглед целта на Закона, а
именно принципно с цел охраняване интересите на икономически по-слабата страна–
кредитополучателя от недобросъвестни практики, при които изготвянето на договорите са в
различна степен на по-малък от 12 шрифт, което създава предпоставки за невъзможност или
значително затруднение при възприемането на текста на договора от потребителя, в
нарушение на установеното в разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК правило за неговата яснота и
разбираем език. В установената съдебна практика прието е, че "Изискването за ясен и
разбираем език включва яснота и разбираемост на клаузите не само от граматическа гледна
точка, но и прозрачно и недвусмислено изложение на съдържанието на правата и
23
задълженията на страните, така че потребителят да може да предвиди въз основа на ясни и
разбираеми критерии произтичащите за него икономически последици. " В този смисъл -
Решение № 65 от 06.07.2018г. по т.д. № 1556/2017г. на Върховен касационен съд, I-во т. о. на
ТК.
Предвид горното въззивният съд не споделя извода на РС Благоевград, че процесния
договор за потребителски кредит отговаря на минимално установените изисквания за
съдържание, съобразно Закона за потребителския кредит и е действителен.
Съгласно чл. 23 от ЗПК, при недействителност на договора за кредита, потребителят дължи
връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита. Настоящият състав споделя практиката на ВКС, съгласно която при установена от
съда недействителност на договор за потребителски кредит по предявен иск на договорно
основание за установяване или заплащане на дължими суми по договора, съдът следва да
уважи иска до размера на чистата стойност на кредита, като не е необходимо вземането за
чистата стойност на кредита да бъде предявено с иск на извъндоговорно основание.
По делото е безспорно установено от заключението на експерта по приетата ССчЕ от
първоинстанционния съд, че от длъжникът частично са заплатени вноски по кредита в
размер общо на сумата 3 506,04лв., от които 2 856,04лв. са платени на „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, а останалите 650лв.- на „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД. Експертът е категоричен в писменото си заключение, че след приспадане на
заплатената сума по кредита от чистата стойност на кредита в размер на 15 750лв., Й. С. Ф.
към момента на изготвянето на експертното заключение, остава да дължи главница в размер
на 14 493,61лв. и за този размер искът на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е
основателен и доказан.
Въззивният съд намира за неоснователни съображенията на експерта по приетата СИЕ,
изложени в писменото и заключение, че дължимата главница следва да е за сумата
14 378.54лв., доколкото периода на натрупване на 12-та падежирала вноска/с падеж на
21.06.2026г./, не е включен в претендирания период за заплащане на дължимата главница,
претендиран с ИМ- от 21.07.2019г. до 21.06.2026г., поради което не следва да бъде присъдена
от съда. Експерта не е съобразил, че последната погасителна вноска е с падеж- 21.06.2019г.,
но същата е станала изискуема и дължима от 21.07.2019г., съобразно уговореното със
сключения договор за кредит, т.е. задължението за плащането на последната падежирала
вноска се включва в периода заявен по реда на чл. 410 от ГПК от кредитора- „Агенцията за
събиране на вземанията” ЕАД и поддържан с предявения иск по чл. 422 от ГПК.
Предвид изложеното, обжалваното решение на РС Благоевград следва да бъде отменено в
частта му с която са уважени предявените искове за сумата в размер на 284,39лв.–
договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 21.07.2019г. до 20.01.2020г. и
сумата в размер на 2 041,18лв.– лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от
22.07.201г. до 26.10.2021г.,като вместо това следва да бъде постановено решение с което
предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК в тази му част следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
24
По евентуалните осъдителни искове:
С оглед отхвърлителната част на решението, въззивният съд следва да се произнесе по
евентуалните осъдителни искове, поради сбъдване на процесуалното условие за това.
Предявените осъдителни искове са процесуално недопустими, поради липса на правен
интерес от предявяването им. Съгласно трайната съдебна практика, в хипотезата на
предявени установителни искове по чл. 422 ГПК, кредиторът ще получи защита чрез
снабдяване с изпълнителен лист в случай на уважаването им, като идентична защита е
предмет и на осъдителните искове. В случая не е налице хипотезата на т. 11б от ТР №
4/18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ВКС, ОСГТК, тъй като основанието на предявените
осъдителни искове е идентично с основанието на което е предявен иска по чл. 422 от ГПК.
Ето защо е процесуално недопустимо същите да се претендират с евентуални осъдителни
искове в рамките на производството по чл. 422 ГПК /така Определение № 200/01.06.2021 г.
по ч.гр.д. № 1614/21 г. на ВКС, ІV ГО; Решение № 10/25.02.2020 г. по т.д. № 16/2019 г. на
ВКС, ІІ ТО./
С оглед изрично направеното пред въззивния съд искане по реда на чл. 241, ал. 1 от ГПК за
разсрочване на дължимото плащане, въззивният съд следва да се произнесе и по този
въпрос.
Първоинстанционният съд е уважил искането на длъжника Й. С. Ф., като разсрочил на
основание чл. 241, ал. 1 ГПК, изпълнението на дължимите съгласно първоинстанционното
решение суми за главница, договорна лихва, наказателна лихва и разноски за срок от 12
месеца. Предвид представените доказателства във връзка с искането по чл. 241 ал. 1 от ГПК,
въззивният съд намира, че дължимата въз основа на настоящето решение на съда главница в
размер на 14 493,61лв., следва да се разсрочи за същия срок от 12 месеца, при месечни
вноски от 1 207.80лв. Обжалваното решение на РС Благоевград в тази му част следва да
бъде отменено в частта му, в която е допуснато разсрочено плащане на договорна лихва и
обезщетение за забава, тъй като в тази част предявения иск по чл. 422 от ГПК следва да се
отхвърли като неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на спора, съдът следва да се произнесе по разноските за двете съдебни
инстанции, включително и по разноските в заповедното производство.
Въззиваемата страна е направила възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, което съдът счита за
неоснователно. Адвокатското възнаграждение, претендирано от въззивника, съответства на
минимума съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
В първоинстанционното производство ищецът- „Агенцията за събиране на вземанията”
ЕАД, е направил разноски в общ размер от 725.38лв., от които 350лв. за възнаграждение за
вещо лице и 375.38лв. за държавна такса. Претендира се на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр.
чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната
помощ, юрисконсулстко възнаграждение. Съдът счита че с оглед на изхода от делото и на
25
осн. чл. 78 ал.1 от ГПК, следва на ищеца да бъдат присъдени разноски в размер общо на
711.32лв., включващи разноски за държавна такса и вещо лице, както и юрисконсулстко
възнаграждение в размер на 100лв., съразмерно на уважената част от предявения иск.
Ответникът- Й. С. Ф., е направил пред първата съдебна инстанция разноски в общ размер на
1 990лв., от които 10лв.– за издаване на съдебно удостоверение и 1 980лв. за адвокатско
възнаграждение, Въззивният съд е намерил че предявения иск е основателен само за
претендираната главница в размер на 14 493.61лв., като е неоснователен за претендираните
суми за договорна лихва и лихва за обезщетение. Следва на осн. чл. 78 ал.3 от ГПК, да бъде
осъден ищецът „Агенцията за събиране на вземанията” ЕАД, да заплати на ответника Й. С.
Ф., сумата- 275.09лв., съставляваща такса и адвокатско възнграждение за разноските пред
първата съдебна инстанция, съразмерно на отвхвърлената част от предявения иск.
В заповедното производство заявителят- „Агенцията за събиране на вземанията” ЕАД, е
направил разноски в общ размер от 386.32лв., от които 336,32лв. за държавна такса и 50лв.
за юрисконсултско възнаграждение. Длъжникът е направил разноски в размер на 600 за
заплатено адвокатско възнаграждение. С оглед изхода на делото и поради това че
заявлението е основателно само за дължимата неизплатена главница, следва в полза на
„Агенцията за събиране на вземанията” ЕАД да бъдат присъдени- 332.90лв., съразмерно на
уважената част от иска, а на длъжника да бъде присъдена сумата- 82.94лв., съразмерно на
отхвърлената част от педявения иск.
В производството пред въззивната съдебна инстанция въззивникът е направил разноски в
общ размер от 2 316,07лв., от които 336,07лв.– за държавна такса и 1 980лв. за адвокатско
възнаграждение. Въззивният съд е намерил въззивната жалба за основателна и следва на
осн. чл. 78 ал.1 от ГПК, разноски да бъдат присъдени само в полза на въззивната страна.
Съобразно разпоредбата на чл. 7 ал. 9 от Наредба № 1/09.07.2004г., в редакцията и след изм.
с ДВ бр. 14 от 2025г., следва да бъде присъждано адвокатско възнаграждение в размер на
250лв., за всяко проведено съдебно заседание след първите две такива. Въззивният съд
намира че следва да бъде съобразена така посочената разпоредба, но същата следва да бъде
съобразена както с причините за отлагане на делото, така и с характера и обема на
действително извършената работа от защитника при провеждането на насрочените от съда
съдебни заседания. В настоящия случай след провеждането на първите две съдебни
заседание, насрочени пред въззивната съдебна инстанция, основната причина за отлагане на
делото е неизготвянето на съдебно техническата експертиза, назначена от съда именно по
искане на въззивната страна. Ето защо въззивният съд намира, че на основание чл. 7 ал. 9 от
Наредба № 1/09.07.2004г., допълнителна сума от 250лв. към определеното от съда
адвокатско възнаграждение следва да бъде добавена за съдебното заседание, в което е
изслушано експертното заключение, след извършен разпит, в който пълномощникът на
въззивника е провел и съдебните си прения по делото. Така общата сума за разноски, която
следва да бъде присъдена в полза на Й. С. Ф. пред въззивната съдебна инстанция възлиза на:
сумата 336,07лв.– за държавна такса и сумата 2 230.00лв. за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
26
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 796/22.11.2023г., постановено по гр.д. № 3/2022г. по описа на РС
Благоевград, в частта с която е признато за установено, на основание чл. 422 от ГПК, че Й.
С. Ф., ЕГН **********, адрес ***, дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25,
офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис № 4, предявените искове за сума в размер на 284,39лв.–
договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 21.07.2019г. до 20.01.2020г. и
сума в размер на 2 041,18лв.– лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от
22.07.2019г. до 26.10.2021г., както и в частта за разноските, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правно основание чл. 422 от ГПК, педявен от „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис № 4, срещу Й. С.
Ф., ЕГН **********, адрес ***, за претендирани вземания въз основа на Заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК с № 775/27.10.2021г. по ч.гр.д. № 2664/2021 г. по описа на РС
Благоевград, за дължими суми по Договор за потребителски паричен кредит № 3268697 от
27.06.2018г. за:
-сума в размер на 284,39лв.– договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от
21.07.2019г. до 20.01.2020г. и
-сума в размер на 2 041,18лв.– лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от
22.07.2019г. до 26.10.2021г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Й. С. Ф., ЕГН **********, адрес ***, да заплати на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р
Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис № 4, на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК,
разноски пред първата съдебна инстанция в размер общо на 711.32лв., включващи разноски
за държавна такса и вещо лице, както и юрисконсулстко възнаграждение в размер на 100лв.,
съразмерно на уважената част от предявения иск.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2,
офис № 4, да заплати на Й. С. Ф., ЕГН **********, адрес ***, на осн. чл. 78 ал.3 от ГПК,
сумата- 275.09лв., съставляваща такса и адвокатско възнграждение за разноските пред
първата съдебна инстанция, съразмерно на отвхвърлената част от предявения иск.
ОСЪЖДА Й. С. Ф., ЕГН **********, адрес ***, да заплати на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р
Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис № 4, сумата 332.90лв., заразноски
в заповедното производство, съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2,
27
офис № 4, да заплати на Й. С. Ф., ЕГН **********, адрес ***, сумата- 82.94лв., разноски за
адвокатско възнаграждение в заповедното производство, съразмерно на отхвърлената част
от педявения иск.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2,
офис № 4, да заплати на Й. С. Ф., ЕГН **********, адрес ***, сумата 336,07лв.– за държавна
такса и сумата 2 230.00лв. за адвокатско възнаграждение, за разноските пред въззивната
съдебна инстанция.
ОТМЕНЯ Решение № 796/22.11.2023г., постановено по гр.д. № 3/2022г. по описа на РС
Благоевград, в частта му в която е допуснато на осн. чл. 241 ал.1 от ГПК, разсрочено
плащане на признатите по съдебен ред вземания на „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, ЕИК *********, от длъжника Й. С. Ф., ЕГН **********, предмет на издадената
Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с № 775/27.10.2021г. по ч.гр.д. № 2664/2021 г. по
описа на РС Благоевград, за дължими суми по Договор за потребителски паричен кредит №
3268697 от 27.06.2018г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
РАЗСРОЧВА на основание чл. 241, ал. 1 ГПК, изпълнението на дължимите съгласно
настоящото решение на ОС Благоевград, суми за главница в размер на 14 493,61лв. за срок
от 12 месеца, като ПОСТАНОВЯВА Й. С. Ф., с ЕГН **********, с адрес: ***, ДА
ЗАПЛАЩА НА „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда
Лабиринт, ет. 2, офис № 4, при месечни вноски от 1 207.80лв., платими до 10-то число на
съответния месец, считано от влизане на решението в сила.
Решението подлежи на касационно обжалване, при условията на чл. 280, ал. 1 и 2 от ГПК, в
едномесечен срок от съобщението до страните, пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
28