Решение по дело №123/2021 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 98

гр. Видин, 05.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

шести административен състав

в публично заседание на

Шести октомври

през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

Председател:

Борис Борисов

при секретаря

Валерия Шутилова

и в присъствието

на прокурора

като разгледа докладваното

от съдия

Борисов

Административно дело №

123

по описа за

2021

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по жалба на Н.Н.А. *** против Заповед № РД-02-11-2148/11.05.2020г. на Зам.Кмета на Община Видин, с която на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ е разпоредено премахването на незаконен строеж „Навес”, находящ се в ПИ с идентификатор № 10971.501.149 по кадастралната карта (КК) и кадастралните регистри (КР) на гр. Видин, с административен адрес: гр. Видин, ул.”Княз Борис I” № 54.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед. Претендират се направените разноски по делото.

Ответникът кмет на община Видин, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна. Иска се присъждане на съдебни разноски.

Административен съд Видин, като прецени доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна: административното производство е инициирано с решение № 25, взето с протокол № 3/27.02.2018 г. на ОбС-Видин, за отчуждаване и последващо премахване на сграда с идентификатор 10971.501.149.2 по КК на гр. Видин, находяща се в ПИ с идентификатор 10971.501.149, който е частна общинска собственост, съгласно АОС № 3873/09.02.2018 г.

В изпълнение на взетото решение на общинския съвет била образувана процедура, която завършила със заповед № РД-02-11-178/19.02.2019 г. на кмета на община Видин, с която било разпоредено на тогавашния собственик Виолета Ангелова Каменова да премахне строеж „Навес”, изграден в ПИ с идентификатор 10971.501.149 по КК на гр. Видин, частна общинска собственост. Тази заповед била атакувана по съдебен ред и отменена с решение № 128/06.11.2019 г., постановено по адм. дело № 119/2019 г. по описа на Административен съд Видин.   Впоследствие след връщане на преписката в община Видин кметът на общината издал заповед № РД-02-11-671/07.07.2020 г., с която разпоредил на работна група да извърши проверка на процесния строеж и да състави констативен акт по реда на чл.225а, ал.2 от ЗУТ, за законност на строежа, както и за наличие или липса на строителни книжа на сградата.

В съставения констативен акт № 23/04.08.2020 г. назначената от ответника комисия приела, че проверяваният обект представлява навес,  долепен до североизточната и северозападната фасади на сграда „ Метален павилион“ с идентификатор №10971.501.149.1, изграден  от метални греди и колони и ламарина.  Описва се подробно лошото и занемарено състояние на навеса. Определен е като строеж пета категория по смисъла на чл.137, ал.1, т.5, б.”в” от ЗУТ, за изграждането на който се изисква разрешение за строеж, съгласно нормата на чл.148, ал.1 от ЗУТ. Извършено е обследване за търпимост, като е прието, че обектът не е търпим. В Акт №1257/02.12.1993 год. за държавна собственост на недвижим имот, Приложение №9, „Навес“-ът не е посочен като съществуваща сграда. За пръв път навесът е нанесен в КП пред 2000 год. Като момент на изграждане се приема 2000 г. Посочва се, че павилионът е нанесен в плана на гр. Видин от 1976 г., като попада в два вида територия: предвидена за озеленяване и за средноетажно жилищно строителство. В същия план не се намира ПЗ, с който обектът да е придобил статут на сграда, поради което е прието, че не е бил допустим по този ПУП ПР на гр. Видин.

По ПУП ПЗ на града, приет през 1981 г. навесът не е нанесен. Същият попада в три вида територия: за озеленяване и пешеходна зона. Отново се приема, че не е бил допустим по този план.

През 1991 г. е приет действащия ЗРП на гр. Видин, в който процесната сграда не е нанесена. В КА се сочи още, че през 2000 г. със заповед № РД-02-14-1817/11.10.2000 е одобрен КП на квартал „Кале” в гр. Видин, като в ПИ № 222 са нанесени обекти, представляващи павилион със застроена площ от 79 кв.м., паянтов обект със ЗП 35 кв.м. и навес с площ от 93 кв.м.

В акт за държавна собственост № 1257/02.12.1993 г.не е  посочен нито отразен навес.

В резултат на приетата от комисията фактическа обстановка се прави извод, че не са спазени изискванията на чл.224 от ППЗТСУ в редакцията му от 07.08.1973 г., съгласно който строежи на държавата, кооперации, обществени организации и граждани се извършват въз основа на разрешение, издадено от органите на народните съвети, респективно липсата на надлежно издадено разрешение за строеж прави изграждането му недопустимо по действалите към момента на изграждането му разпоредби, а строежът е изграден без да е предвиден и в противоречие с предвижданията на ПУП, действали от 1974 г. до настоящия момент.

Към момента на проверката строежът е бил собственост на Виолета Ангелова Каменова, съгласно приложения нотариален акт № 132, том VIII, рег.№ 8794, дело № 996/15.11.2004 г. на нотариус № 028 с район на действие РС-Видин и на нейния съпруг Красимир Христов Каменов, в режим на СИО.

В хода на производството павилионът е закупен от жалбоподателя Н.Н.А., с нотариален акт № 120, том I, рег.№ 1227, дело № 108/15.09.2020 г. на нотариус № 488 с район на действие РС-Видин.

Същият е бил запознат с изготвените в хода на производството констативни актове с номера 21/04.08.2020 г., 22/04.08.2020 г. и 23/04.08.2020 г., със съобщение от 22.10.2020 г., което е получено от адресата на 26.10.2020г. След запознаване с констатациите собственикът депозирал в община Видин възражение вх.№ ТР-02-04-129/3/29.10.2020 г., с което заявил, че тъй като въпросния павилион е работил като питейно заведение „Крали Марко”, следва да е притежавал надлежно издадени строителни книжа и разрешение за строеж, които са съхранявани от инвеститора СО „Булгарплод” София и СО „Булгарплод” Видин. В резултат на изложеното от собственика били изискани описаните във възражението документи, с писмо изх.№ ТР-02-04-129/6/12.01.2021 г. В отговор Н.Н.А. депозирал молба вх.№ ТР-02-04-129/7/21.01.2021 г., с която уведомил административния орган, че тези документи следва да се съхраняват в архивите на община Видин, поради което не може да ги приложи.

По делото била назначена, изготвена и приета съдебно-техническа експертиза, която дава заключение, че не е налице идентичност на процесния строеж и павилиона, отразен в акт за държавна собственост № 1257/1993 г., като разликата в квадратурите (50, 70 и 82 кв.м.) не може да се приеме за техническа грешка. Процесната сграда – „Павилон склад“ не може да се вмести в квадратурата описана в АДС. Вещото лице установява още, че строежът навес е постройка около 93 кв.м. и няма налице идентичност с павилион Калето, цитиран в акт за държавна собственост № 1257/1993 г не е бил допустим както по изискванията към момента на построяването й, така и по сега действащия строителни правила и норми.

По делото като свидетел е изслушано и лицето Цецко Любенов Иванов, който установява, че познава процесния имот, който според него е построен преди 24.05.1970 г., тъй като тогава е бил абитуриент и си спомня, че към този момент сградата вече е съществувала, като говори за цялата сграда, включваща и металния павилион и навеса, не може да разграничи отделните части.  

Жалбата е допустима, като подадена в срок.

При така установената фактическа обстановка, Съдът прави следните правни изводи.

В процесният казус спорът между страните е относно правилното приложение на материалния закон и конкретно относно търпимостта на процесния строеж.

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

В настоящото производство, съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК, съдът следва да провери законосъобразността на издадения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, като установи дали актът е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материално правни разпоредби по издаването му и съответства ли на целта на закона.

Според посочената като едно от правните основания за издаване на оспорения индивидуален административен акт разпоредба на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл.225, ал.2, или на части от тях. В случая, заповедта е издадена от заместник кмет на община Видин, нарочно упълномощен да издава актове от категорията на процесния със заповед № РД-02-11-1275/26.-11.2019 г. на кмета на общината, която е приложена към преписката.

Въз основа на приетите по делото доказателства съдът приема за безспорно, че разпоредената за премахване постройка представлява строеж по смисъла на §.5, т.38 от ДР на ЗУТ и същата е резултат от изпълнени на място "строителни и монтажни работи" по смисъла на §.5, т.40 от ДР на ЗУТ. Разпореденият за премахване строеж е от пета категория по смисъла на чл.137, ал.1, т.5 от ЗУТ. Не се касае за преместваем обект по смисъла на §.5, т.80 от ДР на ЗУТ, за което са изложени мотиви както в атакуваната заповед, така и в изготвеното в хода на производството конструктивно становище, така и в заключението на приетата по делото техническа експертиза.

По изложените съображения съдът намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в рамките на предоставените му от закона правомощия да разпореди премахването на незаконен строеж.

Няма спор между страните и не се твърди от страна на жалбоподателя, че за строежа няма открити надлежно издадени разрешение за строеж и строителни книжа, както и да има започнало и неприключило производство по реда на §.16 от ПР на ЗУТ или подадено заявление за узаконяване по реда на §.127, ал.2 от ПЗР ЗИД ЗУТ (обн., ДВ, бр.82/2012 г.), следователно по безспорен начин е установен фактът, че се касае за незаконен строеж.

При преценка на формалните изисквания относно съдържанието на заповедта съдът констатира, че същата е в писмена форма, подписана от издателя си и мотивирана с подробно изложени както фактически, така и правни основания за издаването й.

При издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Спазена е предписаната от закона писмена форма. Изложени са мотиви (фактически и правни основания) за издаването й. Процедурата по чл.225а от ЗУТ е осъществена. Съставен е констативен акт, който е връчен на жалбоподателя и му е дадена възможност за възражения по него.

Предвид горното, съдът намира, че при издаването на процесната заповед не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Правилно е приложен и материалният закон.

Разпореденото премахване на строежа е направено при наличие на законоустановените предпоставки за това. Административният орган е възприел за налична хипотезата на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ, според които строежът е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж и в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план.

Съставеният констативен акт № 23/04.08.2020 г., като официален свидетелстващ документ има обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостоверените в него факти и обстоятелства, до опровергаване на верността им чрез съответните доказателства.

В случая установеното с констативния акт относно вида, характера и местоположението на извършеното строителство не се опровергава, а се подкрепя от останалите събрани по делото доказателства.

От изложеното става ясно, че обектът имат характер на строеж според дефиницията, съдържаща се в §.5, т.38 от ДР на ЗУТ.

Разпоредбата на чл.148, ал.1 от ЗУТ регламентира изискването строежите да се извършват само въз основа на издадено по съответния ред разрешение за строеж, като процесният строеж не попада сред изключенията по чл.151, ал.1 от ЗУТ, за които разрешение за строеж не се изисква. Установено е по делото, а и този факт не се опроверга от жалбоподателя, че строежът е изпълнен без строителни книжа и без издадено разрешение за строеж.

Доказателства, годни да опровергаят верността на констатациите за незаконно строителство, не са ангажирани, въпреки дадените указания от съда.

При липса на изискващото се разрешение за строеж, в тежест на жалбоподателя е доказването, че строежът е в режим на търпимост, като построен и деклариран в сроковете по §.16 или §.127 от ПР на ЗУТ.

В конкретния случай не се установява да са налице строителни книжа за сградата, с което една от предпоставките на нормата е изпълнена. С оглед на последиците при издаване на удостоверението, с което сградата би била призната за търпим строеж в тежест на жалбоподателя беше да докаже, че строежът е допустим, като вид и характер застрояване при съответно спазени нормативи, когато строежът е бил извършен (фактическото му изграждане), са били спазени нормативите, действали към момента на завършването му. Тези обстоятелства не бяха доказани в процеса.

Не е налице и заварен обект по смисъла на указание № 70-00-373/15.04.2004 г. на МРРБ. Установи се по делото, че се касае за строеж, извършен без строителни книжа, като не се доказа за същия да има издаден акт за държавна собственост. В този смисъл е заключението на назначената по делото експертиза, което не е оспорено. Липсват и доказателства за имота да е проведена процедура по реда на чл.145, ал.5 от ЗУТ, за възстановяване на строителната документация.

В приложения към преписката акт за държавна собственост № 1257/1993 г. е описан обект с площ 50 кв.м., увеличена на 70 кв.м. с писмо от 1996 г. на „Вида плод” ЕАД. Площта на метален павилион е 80 кв.м., съгласно извършените проверки и замервания на място в хода на административното производство, приключило с заповед за незаконен строеж, и 82 кв.м. според сега действаща КК на гр. Видин, а на процесния навес е 935 кв.м. Този строеж е самостоятелен обект, долепен до метален павилион. Налице е съществено разминаване в площта на описаните обекти, което изключва идентичността на им. 

За да бъде третиран процесният строеж като търпим строеж е необходимо той да е бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно ЗУТ. От данните по преписката и заключението на техническата експертиза по делото се установява категорично, че такова не е налице както по отношение изискванията към момента на построяването му, така и по сега действащите правила и нормативи.

При така установената фактическа обстановка, сградата, разпоредена за премахване е изпълнена в противоречие с правилата и нормативите, действали към момента на изграждането й, както и с установените сега правила и нормативи, поради което същата не представлява търпим строеж по смисъла на §.16, ал.1 от ДР на ЗУТ и §.127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.

В случая от събраните по делото доказателства се установява безспорно, че относно процесния строеж са неприложими разпоредбите на §.16 от ПР на ЗУТ и на §.127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ (ДВ, бр.82/2012 г.), отнасящи се за строежи, изградени съответно до 07.04.1987 г. и до 31.03.2001 г., поради което същият не може да се ползва със статут на търпимост.

С оглед на изложеното съдът приема, че в настоящия случай е налице строеж по смисъла на §.5, т.38 от ДР на ЗУТ, за извършването на който се изисква издаване на разрешение за строеж, съгласно разпоредбата на чл.148, ал.1 от ЗУТ, каквото разрешение не е издавано на жалбоподателя или неговите праводатели и не е представено в хода на съдебното производство.

При издаване на процесната заповед законовите изисквания са били съобразени от административния орган, поради което обжалваният акт е законосъобразен, а подадената против него жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Предвид изхода на правния спор, сравнително невисоката му правна сложност и като съобрази разпоредбите на чл.143, ал.3 и ал.4 от АПК, във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК, съдът намира, че в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени разноски, определени по реда на чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в минималния размер от 100,00 лева. Следва да бъдат присъдени и направените разноски за изготвената и приета по делото техническа експертиза в размер на 321,00 лева. От ответната страна са направени разноски за вещо лице в размер на 200лв.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК Административен съд Видин

                                            Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Н.А. ***, против заповед № РД-02-11-2148/11.05.2021 г. на зам. кмета на община Видин, като неоснователна и недоказана.

ОСЪЖДА Н.Н.А. ***, да заплати в полза на община Видин направените разноски по делото в размер общо на 300,00 (триста ) лева.

ОСЪЖДА Н.Н.А. ***, да заплати по сметка на Административен съд Видин сумата от 121лв. за възнаграждение за вещо лице.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия :