РЕШЕНИЕ
№ 369
гр.
Враца, 27.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, първи
състав, в публично заседание на 27.09.2023 г. /двадесет и седми септември две
хиляди двадесет и трета година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: СИЛВИЯ ЖИТАРСКА
при секретаря Даниела
Ванчикова, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 761 по описа на
АдмС – Враца за 2022 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. АПК.
С
Решение № 11633/14.12.2022г. по адм.дело № 9776/2022г. по описа на Върховен
административен съд – Четвърто отделение, е отменено Решение № 281/05.08.2022г.
постановено по адм.дело № 318/2022г. на АдмС Враца, образувано по жалба на „З.П.П.“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от П. П., чрез * И.С., срещу Решение на
Изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“
за прекратяване на договор №
06/04/1/0/00578/04/01 от 13.02.2017г. и
делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав.
В
жалбата се твърди, че оспореното решение
е незаконосъобразно и неправилно, издадено в противоречие с материално правните
разпоредби и в несъответствие с целта на закона, за което се излагат доводи.
Иска се отмяна на решението и присъждане на разноски по делото.
В с.з. оспорващият лично и чрез * И.С.
поддържа жалбата и моли за отмяна на решението, като незаконосъобразно.
Претендират се разноски по делото, съгласно представен списък. Съображения по
съществото на спора са изложени и в представена по делото писмена защита.
Ответникът - Изпълнителен директор на
ДФЗ в представен по делото писмен отговор, чрез ю.к. Н. Х. излага съображения
за законосъобразност на оспорения акт. Претендират се разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, становищата на страните,
намира за установено от фактическа страна следното:
От данните по преписката е видно, че оспорващия е подал заявление за подпомагане по подмярка 4.1
Инвестиции в земеделски стопанства №06/04/1/0/00578, ведно с приложенията към него,
вкл. и изготвения бизнес план по подмярката /л.96-254/. От ответника са
изискани допълнителни доказателства във връзка с подаденото заявление с писмо
изх. № 01-6500/9155/25.10.2016г., като такива са представени от заявителя с
писмо вх. № 01-6500/9155/14.11.2016г./л.255/. Изискани са доказателства
и с писмо изх.№02-6500/2474, във връзка с което оспорващия е представил
същите с писмо вх.№
02-6500/2474/06.06.2017 г. /л.304/.
С докладна записка от Зам. изп. директор на
ДФЗ вх. № 03-0416/271 от 18.01.2017г. е одобрено заявлението за подпомагане,
като отговарящо на всички изисквания по Наредба № 9/21.03.2015г., както и на
съотносимото европейско и национално законодателство и е предложено да бъде
одобрено за финансиране заявление за подпомагане на П. Ц. П., с ИД №06/04/1/0/00578 /л.463/. Със
заповед № 03-РД/153/19.01.2017г. на Изп. директор на ДФЗ е одобрено за
финансиране заявлението за подпомагане на П.Ц. П., като са посочени одобрените
за финансиране разходи и тези по които е отказано /л.464/.
На 13.02.2017г. между ДФ “Земеделие“ – София,
представлявано от Изп. директор и П. Ц. П. е сключен договор №
06/04/1/00578/13.02.2017г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по
подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 “Инвестиции в
материални активи“ от програмата за развитие на селските райони за периода
2014-2020, съфинансирана от европейски земеделски фонд за развитие на селските
райони /л.52/. Стойността на договора, съгласно чл. 3, ал. 1 е 94 916,97
лева, като тази сума представлява 50% от одобрените и реално извършени от
ползвателя разходи за осъществяването на проекта. Съгласно чл.3, ал.2 от
договора финансовата помощ се предоставя под формата на възстановяване на
действително направените разходи, които са одобрени и приети за допустими за
финансово подпомагане по подмярка 4.1, но не повече от размера по ал.1.
Съгласно чл.6, ал.1 от договора ползвателят се задължава да извърши
инвестицията - предмет на договора, в срок до 36 месеца, но не по-късно от
31.01.2020 г., като съгласно ал.4 ползвателят е длъжен да подаде заявката за
окончателно плащане по чл.4, ал.1 не по-късно от един месец след изтичане на
срока по ал.1, а когато е сключено допълнително споразумение срокът за подаване
на заявка за окончателно плащане е не по-късно от един месец от сключване на
това споразумение. Към договора е сключено Допълнително споразумение 1 от
23.02.2019 г. между ДФЗ-София и „З.П.П.“ ЕООД, от което се установява, че към
датата на сключването му са осигурени финансови средства за изплащане на
финансовата помощ, посочена в чл.3, ал.1 от договора. В § 2 от споразумението е
посочено изменение, съгласно което в чл.6, ал.3, т.1 от Договора думите: „от
датата по ал. 2“ се заменят с: „считано от датата на подписване на
допълнителното споразумение по чл. 1, ал. 7 от договора“. Неразделна част от
договора е и сключен договор за новация на 29.11.2017г. между ДФЗ-София и „З.П.П.“ ЕООД /л.94/.
Във връзка с изпълнение на договора до Изпълнителния
директор на ДФЗ-София с писмо вх. № 02-2600/1101/12.03.2019 г. оспорващият е
поискал включените в приложение 1 към договора позиции 1 и 3, изрично посочени в писмото да бъдат заменени с
други, тъй като единият актив вече не се
предлага на пазара, а по отношение на другият цената е значително завишена,
като е посочено и моделите, с които да бъдат заменени, за което са приложени и доказателства /л.486/. Във
връзка с писмото е изпратено запитване от ДФЗ за потвърждаване на оферта към „З.П.П.“
ЕООД, като от „З.“ ООД – *** е налице писмо потвърждение от 20.03.2019г., с
което не потвърждават офертата /л.488-490/. Изготвена е и докладна записка от
Д. Д.-* на Д “ПИ“ –ДФЗ /л.495/. По
искане за изготвяне на анекс към договора вх. № 02-2600/1101 от 12.03.2019 г.
от Изпълнителния директор на ДФЗ е издадено уведомително писмо за отказ да се
сключи анекс от ДФЗ № 70 /подмярка 4.1 изх. № 02-2600-1101#3/10.09.2019
г. до З.П.П. ЕООД ***. Жалбоподателят е уведомен, че въз основа на изложените
обстоятелства в писмото не се допуска изменение и/или допълнение на договора за
отпускане на финансова помощ/л.91/.
С
Уведомително писмо - предизвестие № 06/04/1/0/00578/22/01 на Изп. директор на
ДФЗ изх.№ 01-2600/2230 от 01.06.2020г. П. Ц. П., * на „З.П.П.“ ЕООД *** /л.79/ е
уведомен, че са установени нарушения при извършена адм. проверка за спазване на
срока за подаване на заявка за окончателно плащане, като е посочено в какво се
изразяват същите и не е спазен срока, който е до 29.02.2020г. С писмото е
указано, че в 14 дневен срок от получаването му може да представи
доказателства, удостоверяващи наличие на особени непредвидени обстоятелства
довели до обективна невъзможност за подаване на заявка за плащане в договорно и
нормативно определения срок. Посочено е, че при непредставяне на такива
доказателства в посочения срок ще бъде прекратен едностранно договора от ДФЗ.
Писмото е връчено на адресата му на 03.06.2020 г., видно от приложеното
известие за доставяне /л.81/. От управителя на „З.П.П.“ ЕООД е депозирано писмо
до Изп. директор на ДФЗ с вх. № 02-2600/1101#4/15.06.2020
г., в което се посочва за приключило досъдебно производство, което да бъде
проверено и да бъде стартирана процедура по сключване на анекс към договора,
поискано с писмо № 02-2600/6359 от 21.09.2019г. /л.83/. Такова искане е
отправено и с писмо вх.№ 02-2600/2230/15.06.2020 г., като е поискано срокът за
изпълнение на проекта да бъде удължен до 15.09.2020г. /л.84/. Изготвена е и
докладна записка от А. П. –* Д“ОППМРСР“, с която са изпратени по компетентност
за обработка на така направените искания за анексиране на сключен договор за
подпомагане, вх. № 01-2600/2230/18.06.2020г., към която са приложени
горепосочените писма /л.86/. Изготвена и докладна записка от г-жа Ц. С.-*дирекция
„ДПМРСР“, изх.№ 01-2600/2230#3/29.09.2021 г., в
която са посочени обстоятелства, въз основа на които молбата на бенефициера не
е уважена и твърдение, че посочените в докладната мотиви възпрепятстват
сключването на допълнителни споразумения/анекси с бенифициента, в това число и
удължаване на срока /л.87/. Налице е и изпратено уведомително писмо за отказ да
се сключи анекс от ДФЗ № 121/подмярка 4.1, изх. № 02-2600/6359#5/14.12.2020
г. до оспорващия, във вр. с подадена от него молба от 21.10.2019 г., с което
същия е уведомен че е оставена без уважение, за което са изложени обстоятелства
в писмото /л.89/.
С Решение за прекратяване на договор №
06/04/1/0/00578/04/01 на Изпълнителен директор на ДФЗ е отказано изцяло
одобрената финансова помощ по Договор № 06/04/1/0/00578 от 13.02.2017 г. и е
прекратен Договор № 06/04/1/0/00578 от 13.02.2017 г. на основание чл. 23, ал.2,
т.1 от същия, поради неподаване на заявка за плащане от страна на ползвателя на
финансова помощ в изрично договорения за това срок, а именно най-късно до
29.02.2020 г. В решението са изложени мотиви, че не е подадено искане за
окончателно плащане в предвидения в договора срок за отпускане на финансова помощ
№ 06/04/1/0/00578 от 13.02.2017г., който е изтекъл на 29.02.2020г., обсъдено е
депозираното възражението на оспорващия във връзка с дадената му възможност за
представяне на доказателства с писмо изх.№ 01-2600/2230/01.06.2020г., като
същото е прието за неоснователно /л.48/. Решението е връчено на оспорващия на
дата 19.04.2022 г., видно от известието за доставяне /л.50/.
От приложено
по преписката решение от заседанието на
УС , съгласно протокол №189/02.03.2022г. е видно, че за Изп. директор на ДФЗ е назначен Н. Г. К. /
т.14 на решението/ /л.12/.
Приложено е и постановление за спиране на
наказателното производство от 19.05.2020 г. на РП-Враца /л.518/, както и
удостоверение от 10.09.2020 г. от РП-Враца, в което е отразено, че срещу П. П.
няма обвинения по неприключили наказателни производства /л.518-521/.
По
делото са събрани и гласни доказателства от свидетелите В.Х. и Н.Н.. От
показанията на разпитания св. Х. /* на оспорващия/ се установява че същата е
била в течение на проекта през цялото време, лично и заедно с П. П. е ходила в
ДФЗ на среща с директора на фонда Г., за да изяснят забавянето му, който ги
уверил, че срокът на договора спира да тече, докато трае разследването по
едната оферта, а в последствие се оказало, че това не отговаряло на
действителността. От фонда оспорващия е получил писмо, че проектът се отказва
поради изтичане на срока.
Свидетелят Н., който
е консултант на жалбоподателя и отговаря за подготовката, управлението и
отчитането на проект към ДФ „Земеделие“, заявява, че са подавали искане за
промяна на два от активите, които са част от договора за финансиране. В рамките
на срока, който е един месец, не са получили отговор и започнали да търсят
отговор във ДФЗ. В последствие, разбрали, че имало проблем с една от офертите, която
е приложена към искането за анекс, тъй като съответния оферент казал, че не е
издавал такава оферта и започнало разследване на случая. В резултат на много
разговори и по телефона, със срещи на място, получили отказ за сключване на
такъв анекс – по причина, че се разследва случая. След което подали второ
искане за анекс, вече с други документи, други оферти, на което нямали отговор
до края на проекта. В рамките на срока за изпълнение били поставени в обективната
невъзможност да пуснат финален отчет и да отчетат изпълнението на проекта
защото активите, които фигурират в договора не могат да бъдат купени, а
искането за промяна – едното било отказано, а за другото няма отговор от ДФЗ.
Били поставени в обективна невъзможност да отчетат проекта до 30.01.2020 г,
какъвто е крайния срок. Подали в ДФЗ искане за удължаване срока за проекта и
отново напомнили, че очакват отговор за анекса. През цялото време се опитвали
да спазват правилата на програмата, подавали искания, очаквали да бъдат
разгледани, първото не било разгледано в срок, като отговорът бил получен 6
месеца след подаването му. След това подали второ и нямат никакъв отговор, а
без отговор не могат да подадат финален отчет. Нямало как да закупят актив,
който не се произвежда и актив, който е със значително завишена цена.
При така установената
фактическа обстановка и при спазване на изискването на чл. 168, ал. 1-3 АПК за
проверка на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146, т. 1-5 АПК, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна,
адресат на оспорения акт, при наличие на правен интерес от оспорване, съгласно
чл.147, ал.1 АПК, в законоустановения срок
по чл.149, ал.1 АПК. Видно от известието за доставяне решението е
връчено на оспорващия на дата 19.04.2022г., а жалбата е депозирана 29.04.2022 г.,
поради което е подадена в срок и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА по
следните съображения:
Оспореното решение е издадено от
компетентния, съгласно чл. 20а, ал. 1
и ал. 2 от ЗПЗП
административен орган, в кръга на правомощията му, в предписаната от чл.59, ал.2 АПК форма,
съдържа както правни така и фактически основания за неговото издаване, които са
мотивирали органа да го издаде.
При издаването на оспорения
административен акт не е допуснато нарушение на административнопроизводствените
правила, което да е от категорията на съществените и да налага отмяната му само на това основание. Административния
орган с уведомително писмо-предизвестие № 06/04/1/0/00578/22/01, изх.№
01-2600/2230/01.06.2020г. е уведомил надлежно оспорващия за откриване на
административното производство, като му е предоставил възможност да защити
правата си. От оспорващия е подадено възражение, към което не са приложени
доказателства, като същото е обсъдено в решението и е прието за неоснователно.
По отношение на приложението на материалния закон, настоящият съдебен
състав, след анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства,
съотнесени към релевантните материалноправни норми и уговорените между страните
клаузи в договора намира, че наличието на материалноправните предпоставки за едностранното
прекратяване на договора не е категорично доказано и обосновано от органа.
Съгласно чл.6, ал.1
от договора ползвателя, т.е. жалбоподателя в настоящото производство, се е
задължил да извърши инвестицията, предмет на административния договор, в срок
до 36 месеца, но не по-късно от 31.01.2020 г., като съгласно ал. 4 е поел и
задължение да подаде заявка за окончателно плащане по чл. 4, ал. 1 не по-късно
от един месец след изтичане на срока по ал. 1, или срокът за подаване на заявка
за окончателно плащане по договора според чл. 6, ал. 4 от същия
е 29.02.2020 г., както правилно е
приел и административният орган. Съгласно чл. 45, ал. 2 от Наредба № 9/21.03.2015
г. за прилагане на подмярка 4.1 “Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4
“Инвестици в материални активи“ от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2014-2020 г. /Наредбата/, съгласно която заявката за окончателно
плащане се подава лично от ползвателя или от упълномощено от него лице, с
изрично и нотариално заверено пълномощно, в срок не по-късно от един месец след
изтичане на срока по чл. 50. В чл. 50,
ал. 1 от Наредбата са уредени сроковете за изпълнение на одобрения проект до 24
месеца, а за проекти, включващи разходи за строително-монтажни работи и за
създаване на трайни насаждения, в срок до 36 месеца, считано от датата на
подписването на договора за предоставяне на финансова помощ с РА. В настоящият случай, изпълнението е до 36 месеца, считано от датата на подписване
на договора за предоставяне на финансова помощ с РА.
Действително от извършената
административна проверка е категорично установено, че жалбоподателят не е подал
заявка за окончателно плащане до крайния срок за това – 29.02.2020 г., което
обстоятелство не се и отрича от него, респ. не е спорно по делото. Доколкото, обаче органът се е позовал на чл.23,
ал.2, т.1 от договора, съгласно който същия може да бъде прекратен едностранно
от фонда при виновно неизпълнение от ползвателя, на което и да е от
задълженията по договора, по Наредба № 9/21.03.2015 г. или по относим към
предоставянето на помощта акт на ЕС, то спорът се свежда до това - налице ли са
били обективни причини за последния да не изпълни това нормативно и договорно
задължение и то такива, които да го освободят от последиците за неизпълнението
му.
От представените по
делото доказателства се установява, че във връзка с изпълнението на договора и
веднага след сключването на допълнителното споразумение към него, оспорващият с
писмо рег. № 02-2600/1101 от 12.03.2019 г., е отправил до органа искане за
промяна в Приложение 1 към него на позиция 1 и 3. Поискано е Телескопичен товарач
марка JCB, модел 536-60 AGRI, да бъде заменен с
телескопичен товарач марка CLAAS, модел SKORPION
741, тъй като първият, за който има оферта от 16.04.2015 г., към момента вече
не се предлага, поради остаряване на модела. Цената на предложената на позиция
3 пръскачка марка MGM, модел 3000N-24
пък е значително завишена от момента на кандидатстване, съгласно офертата и
предварителния договор за покупко-продажба, когато цената ѝ е била
42 400 лв. без ДДС, а към момента на подписване на допълнителното споразумение
към административния договор, цената на същата е увеличена на 55 400 лв.
без ДДС. Тъй като завишението е икономически неизгодно, жалбоподателят е
предложил пръскачката да бъде заменена с друга марка – PARLAYAN,
модел STAR 2000, чиито технически характеристики отговарят на
нуждите на стопанството му.
Отговор по
направеното предложение за промяна на позиции 1 и 3 от Приложение 1 от административния
договор е получен шест месеца по-късно с издадено от Изпълнителния директор на
ДФЗ уведомително писмо изх. № 02-2600-1101#3/10.09.2019г.,
в което искането за промяна е оставено без уважение, като са изложени мотиви,
че е установен неистински документ по отношение на една от офертите, за което
ще се сезира ВКП.
След получаване на отказа с писмо № 02-2600/6359 от
21.09.2019 и две писма № 02-2600/1101#4 и № 01-2600/2230 от
15.06.2020 г.са направени нови искания за сключване на анекс за промяна на
Приложение 1 – Таблица за допустимите инвестиции, като е представен пълен
комплект документи от проведена нова процедура по отправяне на запитвания,
получаване на оценка на събрани оферти за доставка на активите, предмет на
исканата промяна, като на основание чл.50, ал.2 от Наредба № 9/31.03.2015г. е
поискано и удължаване на срока за изпълнение на проекта до 15.09.2020 г.
Отговор по
направените искания отново е получен шест месеца по-късно на 14.12.2020г., с уведомително
писмо изх. № 02-2600/6359#5/14.12.2020 г., с
което отново е отказано да се сключи анекс и искането за замяна на земеделската
техника е оставено без уважение. Като основание за отказа е посочено, че с
Постановление на РП – Враца от 19.05.2020г. е спряно наказателното производство
по ДП № 1827/2019, но не е прекратено и продължава разследването за изясняване
на извършителя на деянието.
С оглед обсъдените
писмени доказателства, настоящият съдебен състав, намира че уведомително
писмо-предизвестие № 06/04/1/0/00578/22/01 на Изп.директор на ДФЗ и изх.№
01-2600/2230 от 01.06.2020г., за предстоящо едностранно прекратяване на
договора, поради неспазване на срока за подаване на заявка за окончателно
плащане от страна на ползвателя, с което жалбоподателят е уведомен на дата
01.06.2020г., е неоснователно, в противоречие с договорените клаузи и
нормативно регламентираното в Наредбата. Органът, както в него, така и в оспореното
решение се е позовал на неизпълнено задължение от жалбоподателя на чл. 6, ал. 1
и ал. 4, във вр. с чл. 14, ал. 1, т. 5 от договора и чл. 45, ал. 2 от
Наредбата, като е игнорирал обстоятелство, че в чл. 22, ал. 1 и ал. 4 от договора
е предвидено, че изменение или допълнение на същия може да се извърши по искане
на ползвателя, като Фондът се съгласява или отказва исканата промяна в срок
един месец от подаването на искането по ал. 1, а когато са изискани документи
или информация по ал. 3 - до 14 дни от изтичане на срока за предоставянето им,
и уведомява ползвателя, включително за мотивите, ако отхвърли искането. В
случая Фондът се е произнесъл с отказ шест месеца по-късно по първото искане и след
още шест месеца по-късно по второто искане.
Съгласно императивната
норма на чл.22, ал.7 от сключения между страните договор, когато Фондът не
уведоми ползвателя в срока по ал. 4 за одобрението или отказа си по исканата
промяна на договора, срокът за ползвателя за заявяване на междинно плащане
и/или срокът по чл. 6, ал. 4, както е в случая, се считат удължени с периода на
просрочието на Фонда. Така
срокът по чл. 6, ал. 4, който при нормални обстоятелства действително би бил до
29.02.2020 г., се удължава с периода на просрочието от страна на органа и от
крайната дата определена в чл. 6, ал. 1 – 31.01.2020 г., при прилагане на
правилото по чл. 22, ал. 7 от договора, става 31.01.2021 г. Отделно от това при
цитиране на разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от Наредба № 99/31.03.2015 г.,
органът е игнорирал обстоятелството, че същата препраща към срока по чл. 50 от
същата, като съгласно ал. 2 от тази разпоредба, крайният срок за подаване на
заявката за окончателно плащане е до 15.09.2020 г. Така въз основа на
договорните клаузи и приложимия подзаконов нормативен акт, към момента на
издаване на уведомително писмо-предизвестие №
06/04/1/0/00578/22/01 на Изп. директор на ДФЗ, жалбоподателя не е в нарушение
на срока за подаване на заявка за окончателно плащане.
Отделно
от това, видно от писмените и гласни доказателство по делото, неподаването на
заявка за окончателно плащане до установения краен срок – 29.02.2020г., не може
да бъде вменено във вина на жалбоподателя, поради неизпълнение от негова страна
на договореното. Напротив, именно в изпълнение на чл.9, ал.1, т.11 и т.14 от
Договора, ползвателят своевременно е уведомил Фонда за настъпването на факти и обстоятелства
от значение за изпълнението на одобрения проект и е поискал изменение на
активите, за да отговарят на одобрените характеристики и цена. Последиците от забавения
отговор от страна на органа за период от една година, с аргументи, че
наказателното производство не е прекратено и разследването за установяване на
извършителя на документно престъпление продължава, не следва да са във вреда на
жалбоподателя, след като от разследването до момента не е установена негова съпричастност
към деянието и с Удостоверение изх. № 1703-13/10.09.2020 г. на РП- Враца е
отразено, че към тази дата срещу П. П. няма обвинения по неприключили
наказателни производства.
Поради
промяна в обстоятелствата, за настъпването на която оспорващият няма никаква
вина – одобрения товарач вече не се предлага, а пръскачката е със значително
завишена цена, като в тази връзка са надлежно входираните от негова страна три
писмени искания за промяна в договора, то П. е бил в обективна невъзможност
да изпълни поетото задължение да подаде заявка за окончателно плащане до
посочения в УП, а в последствие и в Решението срок – 29.02.2020 г.
При
това положение не са налице предпоставките на чл.23, ал. 2, т. 1 от Договора, за
едностранното му прекратяване от Фонда, поради виновно неизпълнение от
ползвателя, на което е да е от задълженията му по него, Наредбата или относим
към предоставянето на помощта акт на ЕС.
В
случая е неприложима хипотезата на чл. 61, ал. 1 от Наредба № 9 от 21.03.2015
г., според която разпоредба страните по договора не отговарят за неизпълнение
на задълженията, което се дължи на непреодолима сила и извънредни
обстоятелства, както и §1, т. 23а от Допълнителни разпоредби на Наредба № 9 от
21.03.2015 г., според който нормативен текст "Непреодолима сила и
извънредни обстоятелства" са обстоятелства по смисъла на чл. 2, параграф 2
от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 17
декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата
селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) №
165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на
Съвета.
Съгласно параграф 2,
за целите на финансирането, управлението и мониторинга на ОСП „непреодолима
сила" и „извънредни обстоятелства" могат да бъдат признати по-специално
в следните случаи:
а)смърт на
бенефициера;
б) дългосрочна
професионална нетрудоспособност на бенефициера;
в) тежко природно
бедствие, което е засегнало сериозно стопанството;
г) случайно
унищожение на постройките за животни на стопанството;
д) епизоотия или
болест по растенията, която е засегнала съответно част или всички
селскостопански животни или земеделски култури на бенефециера;
е) отчуждаване на
цялото стопанство или на голяма част от стопанството, ако това отчуждаване не е
могло да бъде предвидено към деня на подаване на заявлението.
В конкретния случай нито
една от визираните хипотези не е налице, няма доказателства за това, липсват и
твърдения в тази насока, поради което не може да се приеме, че е налице „непреодолима
сила" и „извънредни обстоятелства" по смисъла на Регламента.
Поради
установените по делото административни пречки и просрочието на органа да се
произнесе по исканията на жалбоподателят, съдът намира за безспорно установено,
че последният е бил в обективна невъзможност да изпълни поетите договорни
задължения в срок и неподаването на заявления за окончателно плащане до
29.02.2020г., изтъкнато от органа, като аргумент за едностранното прекратяване
на договора, не е поради виновно неизпълнение от страна на жалбоподателя на
която и да е от разпоредбите по договора.
В обобщение на изложеното и след цялостната проверка
законосъобразността на оспорения административен акт на основанията по чл. 146 АПК, съдът приема, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, в
законоустановената форма, при спазване на административно производствените
правила, но при неправилно приложение на материално правните разпоредби, поради
което жалбата се явява основателна, а оспореното Решение на Изп. директор на
ДФЗ, като незаконосъобразно следва да бъде отменено.
Предвид изхода на делото, основателно е искането на оспоращия за
присъждане на разноски по делото, които съобразно представения по делото списък
на разноските по чл. 80 ГПК, възлизат в общ размер от 11 009,34 лв. от които
адвокатско възнаграждение по адм.дело № 318/2022г. по описа на АдмС Враца в
размер на 3400 лева, внесена д.т. по адм.дело № 318/2022г. на АдмС Враца в
размер на 50,00 лева, адвокатско възнаграждение по адм.дело № 9776/2022г. по
описа на ВАС в размер на 3 400,00 лева, д.т. в размер на 759,34 лева по АД
№9776/2022г. по описа на ВАС и адвокатско възнаграждение в размер на
3 400,00 лева по настоящето дело.
Водим от гореизложеното и на основание
чл.172, ал.2 АПК, Съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение на Изпълнителен
директор на ДФ „Земеделие“ за прекратяване на договор № 06/04/1/0/00578/04/01 от 13.02.2017г.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ – София да заплати на „З.П.П.“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от П.П. направените от
него разноски по делото в общ размер на 11
009,34 лв., от които адвокатско възнаграждение в размер на 3400 лева по
адм.дело № 318/2022г. по описа на АдмС Враца, д.т. в размер на 50,00 лева по
адм.дело № 318/2022г. на АдмС Враца, адвокатско възнаграждение в размер на 3
400,00 лева по адм.дело № 9776/2022г. по описа на ВАС, д.т. в размер на 759,34
лева по АД №9776/2022г. по описа на ВАС и адвокатско възнаграждение в размер на
3 400,00 лева по настоящето дело.
Решението подлежи на обжалване чрез АдмС-Враца пред
ВАС-София в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, на които на основание чл.138 от АПК да се изпрати
препис от решението.
АДМ.СЪДИЯ: