№ 108
гр. Благоевград , 30.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на четвърти март, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Гюлфие Яхова
Александър Трионджиев
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Александър Трионджиев Въззивно
гражданско дело № 20201200501387 по описа за 2020 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава XX от ГПК, като същото е инициирано по
въззивна жалба вх. № 508017 от 14.09.2020 г., подадена от „Т.Б.“ ЕАД срещу Решение №
503353 от 11.08.2020 г. по гр.д. № 765/2019 г. по описа на РСР.
С оспореното решение е отхвърлен, като неоснователен, предявеният от „Т.Б.“ ЕАД,
ЕИК ... против П. Д. Я., ЕГН ********** иск за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца по издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д №
392/2019 г. по описа на РСР сума на обща стойност от 2427.51 лева, представляваща общ
сбор на парични задължения, за които са издадени фактура № **********/10.03.2017 г.,
фактура № **********/10.04.2017 г., фактура № **********/10.05.2017 г. и фактура №
**********/10.07.2017 г., от която сума 777.82 лева са главница за месечни абонаментни
такси, ползвани услуги и лизингови вноски и 1649.69 лева са неустойка за предсрочно
прекратяване на договори за мобилни услуги.
За да постанови този резултат, районният съдебен състав е приел, че исковата
претенция е останала недоказана. В тази връзка са изложени подробни мотиви, според които
приложените към иска писмени доказателства следва да не се кредитират от съда и същите
да бъдат изключени от доказателствената съвкупност, тъй като по отношение на тях
ищцовото дружество не е конкретизирало, въпреки изрично дадените му указания за това,
какви конкретно обстоятелства цели да докаже.
Във въззивната жалба са изложени подробни аргументи, според които оспореният
съдебен акт е неправилен, като се застъпва становище, че крайните изводи на съда не
кореспондират с надлежно ангажирания доказателствен материал. В жалбата се сочи, че
1
неправилно първостепенният съдебен състав е приел, че ищецът в указания му срок не е
посочил какви обстоятелства ще установява с приложените към исковата молба писмени
доказателства. В тази връзка се навеждат доводи, според които писмените доказателства
следва да бъдат приети като част от доказателствената съвкупност. Настоява се оспореното
решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което исковите претенции да
бъдат уважени в цялост.
Отговор на въззивната жалба не е депозиран.
Въззивната жалба е допустима –подадена е в срок от лице, което има правен интерес
от нея и е насочена срещу подлежащ на инстанционна проверка съдебен акт, като е
заплатена и дължимата държавна такса.
С определението, с което въззивният съдебен състав е насрочил делото за
разглеждане в открито съдебно заседание, е уважено искането на жалбоподателя
представените от него пред първа инстанция писмени доказателства да бъдат приети като
част от доказателствения материал. В тази връзка е посочено, че с Определение № 5376 от
11.11.2019 г. РСР е указал на ищеца „Т.Б.“ ЕАД да конкретизира обстоятелствата, които
цели да докаже с писмените доказателства, като за отстраняването на тази нередовност е
даден срок - до приключване на първото редовно открито съдебно заседание. На 14.01.2020
г., преди провеждане на първото открито съдебно заседание, по гр.д. № 765 по описа на РСР
за 2019 г. е постъпила молба-становище от ищцовото дружество. В същата подробно е
посочено всеки един от писмените документи, представени като доказателства, какви
конкретно относими към правни спор факти установява. Поради това настоящият съдебен
състав е приел, че указанията на първостепенния съд са били изпълнени и документите
следва да бъдат приети като писмени доказателства, а впоследствие, при решаване на
делото, същите да бъдат обсъдени и да се прецени дали посредством тях се доказват
фактите, на които ищецът се позовава и които са в негова тежест да установи.
След извършена служебна проверка, окръжният съд констатира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. Това налага разглеждане на въззивната жалба по същество.
За да се произнесе по съществото на жалбата, настоящият съдебен състав съобрази
следното:
Въз основа на заявление по чл. 410 от ГПК, подадено от „Т.Б.“ ЕАД, е образувано
ч.гр.д. № 392/2019 год. по описа на РСР, по което е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение № 1859 от 15.04.2019 г., с която е разпоредено П. Д. Я. да заплати на
заявителя 2427.51 лева - дължима и неизплатена сума по сключени договори за мобилни
услуги, договори за лизинг и допълнителни споразумения към тях, за която са издадени
данъчни фактури № **********/10.03.2017 г., № **********/10.04.2017 г., №
**********/10.05.2017 г. и № **********/10.07.2017 г., ведно със законната лихва върху
неизплатената главница, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 15.04.2019
г. до окончателното изплащане на дълга.
В срока по чл. 414 от ГПК задълженото лице е подало възражение.
Поради подаденото възражение заявителят е предявил положителен установителен
иск по реда на чл. 422, във вр. 415, ал. 1 от ГПК. Посредством исковата молба се твърди, че
между страните в исковото производство са сключени следните договори за мобилни
услуги, договори за лизинг и допълнителни споразумения към тях, а именно: Договор за
мобилни услуги № ********* от 24.01.2012 г., съгласно който на ответника са предоставени
мобилен телефонен номер ********** и мобилно устройство NOKIA X2; Договор за
мобилни услуги № ********* от 21.11.2012 г., съгласно който на ответника са предоставени
2
мобилен телефонен номер ********** и мобилно устройство NOKIA 113; Договор за
мобилни услуги № ********* от 26.03.2013 г., съгласно който на ответника са
предоставени мобилен телефонен номер ********** и мобилно устройство NOKIA 101;
Договор за мобилни услуги № ********* и Договор за лизинг от 12.03.2014 г., съгласно
които на ответника са предоставени мобилен телефонен номер ********** и мобилно
устройство НТС Desire 500 Вlаск; Договор за мобилни услуги № ********* от 22.12.2016 г.
Съгласно Договора за мобилни услуги на клиента са предоставени мобилен телефонен
номер ********** и часовник Watch MyKi Kids Watch Blue; Допълнително споразумение №
********* към договор за мобилни/фиксирани услуги от 02.09. 2014 г. за мобилен номер
**********, съгласно което е уговорено влизането в сила на нов абонаментен план, а на
клиента е предоставено мобилно устройство ALKATEL ONE TOUCH POP C3 Blask;
Допълнително споразумение № ********* към договор за мобилни/фиксирани услуги от
01.12.2014 г. за мобилен номер **********, съглано коеот влиза в сила нов абонаментен
план, а на клиента е предоставено мобилно устройство HUAWEI Asekond Y511 Blask;
Допълнително споразумение № ********* към договор за мобилни/фиксирани услуги и
Договор за лизинг от 28.01.2016 г. за номер **********., съгласно което влиза в сила нов
абонаментен план, а на клиента е предоставено мобилно устройство НТС Desire 620 Grey;
Допълнително споразумение № ********* към договор за мобилни/фиксирани услуги от
02.12.2016 г., съгласно което за мобилен номер ********** влиза в сила нов абонаментен
план; Допълнително споразумение № ********* към договор за мобилни/фиксирани услуги
и Договор за лизинг от 31.08.2016 г. за мобилен номер **********, съгласно което влиза в
сила нов абонаментен план, а на клиента е предоставено мобилно устройство ALKATEL
PIXI4 73G White; Допълнително споразумение № ********* към договор за
мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг от 31.08.2016 г. за мобилен номер
**********, съгласно което влиза в сила нов абонаментен план, а на клиента е предоставено
мобилно устройство SONI XPERIA ХА Вlаск. Изложени са доводи, че ответника не е
изпълнил свои парични задължения, начислени в четири броя фактури, издадени в периода
м. март 2017 г. - м. юли 2017 г.: фактура № ********** /10.03.2017 г., фактура №
**********/10.04.2017 г., фактура № **********/10.05.2017 г. и фактура №
**********/10.07.2017 г.
В обстоятелствената част на исковата молба са описани сумите, за които са били
издадени фактурите и направените начисления за месечни абонаментни вноски, такси и
неустойки и периодите за които са начислени. Твърди се също така, че фактура №
**********/10.07.2017 г. е издадена след предсрочно прекратяване на договорите за
мобилни услуги по вина на потребителя, поради изпадането му в забава, поради което в нея
са отразени задължения за заплащане на неустойка за предсрочното прекратяване на
договорите за мобилни услуги, както и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски.
В обстоятелствената част на исковата молба са описани задълженията за неустойка по
отделните договори.
С исковата молба се настоява да бъде постановено решение, с което да бъде признато
спрямо ответника, че същият дължи на ищцовото дружество сумата от 2427.51 лева,
представляваща общ сбор на суми, съгласно фактура № **********/10.03.2017 г., фактура
№ **********/10.04.2017 г., фактура № **********/10.05.2017 г. и фактура №
**********/10.07.2017 г., претендирани на основание неизплатени задължения по следните
правоотношения между страните:
1) 777.82 лева - главница за месечни абонаментни такси, ползвани услуги и
лизингови вноски по Договор за мобилни услуги М ********* от 24.01,2012 г., изменен със
Допълнително споразумение към същия договор, Договор за мобилни услуги М *********
от 21.11.2012 г., изменен с Допълнително споразумение № ********* към договор за
3
мобилни/фиксирани услуги от 02.12.2016 г., Договор за мобилни услуги М ********* от
26.03.2013 г., изменен с Допълнително споразумение М ********* към договор за
мобилни/фиксирани услуги от 31.08.2016 г., Договор за мобилни услуги М ********* от
12.03.2014 г., изменен с Допълнително споразумение М ********* към договор за
мобилни/фиксирани услуги от 28.01.2016 г., Допълнително споразумение М ********* към
договор за мобилни/фиксирани услуги от 31.08.2016 г., Договор за мобилни услуги М
********* от 22.12.2016 г., Договор за лизинг от 28.01.2016 г. Договор за лизинг от
31.08.2016 г. и Договор за лизинг от 31.08.2016г., съгласно фактура №
**********/10.03.2017 г., фактура № **********/10.04.2017 г., фактура №
**********/10.05.2017 г. и фактура№ **********/10.07.2017 г. и
2) 1649.69 лева - неустойка за предсрочното прекратяване на Договор за мобилни
услуги М ********* от 24.01.2012 г., изменен със Допълнително споразумение към същия
договор, Договор за мобилни услуги М ********* от 21.11.2012 г., изменен с Допълнително
споразумение № ********* към договор за мобилни/фиксирани услуги от 02.12.2016 г.,
Договор за мобилни услуги М ********* от 26.03.2013 г., изменен с Допълнително
споразумение М ********* към договор за мобилни/фиксирани услуги от 31.08.2016 г.,
Договор за мобилни услуги № ********* от 12.03.2014 г., изменен с Допълнително
споразумение М ********* към договор за мобилни/фиксирани услуги от 28.01.2016 г.,
Допълнително споразумение М ********* към договор за мобилни/фиксирани услуги от
31.08.2016 г., Договор за мобилни услуги М ********* от 22.12.2016 г., съгласно фактура №
**********/10.07.2017 г.
От посоченото в исковата молба и от съдържанието на подадена пред
първостепенния съд допълнителна молба–уточнение става ясно, че посредством иска
ищецът желае да бъде установено спрямо ответника, че последният му дължи следните
суми: 307.81 лева – неизплатени месечни абонаменти такси и ползвани услуги, 470.01 лева –
дължими лизингови вноски по три договора за лизинг на мобилни устройства /сборът на
които две суми е 777.82 лева/ и 1649.69 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на
договори за мобилни услуги.
Ответникът по иска е подал отговор на въззивна на исковата молба, в който са
изложени подробни съображения, според които претенцията е неоснователна. Направено е и
възражение, според което далекосъобщителните услуги, по повод на които са издадени
процесните услуги, не са били реално предоставени на потребителя. Също така са наведени
и доводи за неравноправност на клаузи, съдържащи се в договорите, по повод на които
между страните в процеса са възникнали материалноправните отношения.
От приложените към исковата молба писмени доказателства безспорно се установява,
че между страните са възникнали множество правоотношения по повод сключени договори
за предоставяне на мобилни услуги и договори за лизинг на мобилни устройства.
Според заключението на изготвената в хода на съдебното следствие пред първа
инстанция и приетата като част от доказателствената съвкупност съдебно-счетоводна
експертиза П. Д. Я. има следните задължения към „Т.Б.“ ЕАД: 233.08 лева – незаплатени
мобилни услуги, 1649.69 – начислени неустойки по повод предсрочно прекратени договори
за мобилни услуги и 544.74 лева – незаплатени лизингови вноски.
Относно иска за незаплатени мобилни услуги
Съгласно параграф 1, т. 17 от ДР на ЗЕС "Електронна съобщителна услуга" е услуга,
обичайно предоставяна по възмезден начин чрез електронни съобщителни мрежи, която
включва следните видове услуги: услуга за достъп до интернет, междуличностна
4
съобщителна услуга и услуги, състоящи се изцяло или главно от пренос на сигнали, като
предавателни услуги, използвани за предоставяне на услуги от типа машина-машина и за
разпръскване. Като се има предвид това законово положение, следва да се приеме, че
предоставянето на електронни съобщителни услуги се изразява в задължението на мобилния
оператор да поддържа своите телекомуникационни системи в изправност и по начин, че да
не се възпрепятства правото на потребителя във всеки един момент да ползва електронните
съобщителни услуги, които му се предоставят посредством договор.
За да бъде уважен иск за заплащане на предоставени мобилни услуги е необходимо
активно легитимираната страна да докаже, че между нея и ответника е възникнало валидно
облигационно отношение, по силата на което ищецът предоставя конкретни електронни
съобщителни услуги, а ответникът се задължава да заплаща определена цена за това. При
претенция за заплащане на месечни абонаментни такси не е необходимо потребителят на
услугите реално да се е ползвал от тях, достатъчно е на същия да е предоставена възможност
да ги ползва.
С исковата молба ищецът заявява, че ответникът му дължи сума в размер на 307.81
лева – незаплатени мобилни услуги. С отговора на исковата молба ответникът е възразил, че
далекосъобщителните услуги, по повод на които са издадени процесните фактури, не са
били реално предоставени от мобилния оператор.
Предвид така направеното оспорване от ответника /понастоящем въззиваема страна/,
в тежест на ищеца /понастоящем жалбоподател/ е било да докаже, че действително е
предоставил възможност на насрещната страна по материалноправните отношения да се
ползва от електронните съобщителни услуги, които са били предмет на договорите. По
делото, обаче, не са ангажирани каквито и да било доказателства в тази насока. От
приложените договори единствено се констатира, че между страните са възникнали
облигационни отношения, но същите тези договори не доказват фактическото
представянето на услугата и осигуряването на достъп до нея. Поради тези съображения
недоказано се явява обстоятелството, че действително на потребителя по договорите за
мобилни услуги е била предоставена реална възможност да ги ползва. С оглед на тези
съображения неоснователен се явява и искът за заплащане на цената на услугите. В тази
връзка следва да се посочи, че една услуга подлежи на заплащане само когато на
потребителя й е предоставена възможност да се ползва от нея.
Относно иска за заплащане на неустойка
Посредством исковата молба е отправена претенция за заплащане на неустойка в
размер на 1649.69 лева, представляваща сбор от стандартните за абонаментния план месечни
такси за времето от прекратяването на договора до края на предвидения срок на неговото
действие. Според ищеца това задължение за неустойка е възникнало поради настъпило, по
вина на ответника /въззиваемия/, предсрочно прекратяване на договорните отношения.
Клаузите в процесните договори за предоставяне на мобилни услуги, според които
при прекратяване на договора потребителят дължи на мобилния оператор неустойка в
размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти,
дължими до края на срока на договора, въззивният съдебен състав намира за неравноправни
и противоречащи на добрите нрави, поради което обстоятелство същите не пораждат
действие. Съгласно текста на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП неравноправна е клаузата, която
задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано
високо обезщетение или неустойка. Автономията на волята на страните да определят
свободно съдържанието на договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена от
това, че съдържанието на съглашението не може да противоречи на повелителни норми на
5
закона и на добрите нрави. Съгласно мотивите към т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от
15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г. на ОСTK на ВКС условията и предпоставките за
нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа
за справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Според същото
тълкувателно решение преценката за нищожност на неустойка поради накърняване на
добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на
договора, а не към последващ момент, какъвто последващ момент е и неизпълнението на
договора или прекратяването на договорното правоотношение.
При сключване на договор за мобилни услуги мобилният оператор поема ангажимент
да предостави на потребителя ползването на електронни съобщителни услуги срещу
абонаментна такса, а потребителят – да заплаща таксата ежемесечно или на друг уговорен
времеви интервал. Когато обаче бъде уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на
договор за мобилни услуга, чийто размер възлиза на всички неплатени по договора
абонаментни вноски, мобилният оператор по прекратения договор, по който операторът
вече няма да предоставя услуги, ще получи имуществена облага от насрещната страна в
размер, какъвто би получил, ако договорът не се прекрати. Именно поради тези
обстоятелства така уговорената неустойка има неравноправен характер по смисъла на чл.
143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП и като такава същата изцяло не следва да породи действие.
Поради изложените съображения настоящият въззивен съдебен състав приема, че и
претенцията за неустойка е неоснователна. Само за пълнота може да се посочи, че дори
клаузите, съгласно които се дължи неустойка, да не бяха неравноправни, отново не би
следвало да се приеме, че ищецът има подобно вземане спрямо ответника, защото за да
възникне задължение за неустойка поради прекратяване на договора, какъвто е настоящия
случай, е необходимо договорните правоотношения да бъдат предсрочно прекратени по
вина на потребителя. Това означава, че ищецът е този, който е следвало да докаже
прекратяването на договорите. Прекратяването на договора не може да настъпи
автоматично. Необходимо е неизпраната страна да бъде уведомена от мобилния оператор за
предсрочното прекратяване на съглашенията. Само по този начин тя ще е насяно, че
облигационните отношения вече не съществуват и че по повод прекратяването им в нейна
тежест са възникнали и други задължения. /В този смисъл са мотивите към т. 18 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълкувателно дело № 4/2013 г. на
ОСГТК, където е разгледан проблемът с предсрочната изискуемост на договора за
потребителски кредит, като решението на този въпрос следва да намери приложение и при
предсрочното прекратяване на други договори, по които една от страните има качеството на
потребител./ В настоящия случай по делото не са ангажирани доказателства, от които да
може да се направи извод, че мобилният оператор предсрочно е прекратил договорите и че
волеизявлението на неговите представителни органи за това е стигнало до неизправната
страна в правоотношенията.
Относно иска за заплащане на лизингови вноски
Неоснователна се явява и исковата претенция за заплащане на лизингови вноски в
общ размер на 470.01 лева.
В настоящия случай една от страните по спорните материалноправни отношения е
физическо лице, а другата страна е търговец. Тъй като предмет на процесните договори за
лизинг са вещи и услуги, които „Т.Б.“ ЕАД обичайно предлага на своите клиенти,
приложение намират нормите на ЗЗП. От текста на чл. 143 от ЗЗП може да се обобщи, че
неравноправни са онези клаузи, които не отговарят на изискванията за добросъвестност и
добри нрави, създават значително неравновесие между търговеца и потребителя,
включително и когато последният е поставен в положение, при което трудно би могъл да
6
разбере правата и задълженията си. В тази връзка, на първо място трябва да се посочи, че за
разлика от чл. 5, ал. 4 от ЗПК, който в разглеждания казус не е относим, тъй като предмет на
делото не е вземани, произтичащо от потребителски кредит, в приложимите към настоящия
спор закони – ЗЗД, ТЗ, ЗЗП и ЗЕС липсва текст, който да сочи, че минималният размер на
шрифта на договорите и съпътстващите ги документи е с размер 12. Въпреки това, когато
шрифтът в изготвените от търговеца договори е толкова малък, че трудно би се разчело
написаното, подобно обстоятелство води до неравноправност на целия договор, респективно
до неговата нищожност. В случая договорите за мобилни услуги и общите условия към тях
са изписани с шрифт, който е достатъчно голям по размер и в същотоп време ясен, така че
лицата, подписващи тези документи, могат без затруднения да се запознаят с тяхното
съдържание. Не така стои въпросът с договорите за лизинг и общите им условия. Същите са
изписани с изключително дребен /ситен/ шрифт, за констатацията на който факт не е нужно
специално знание от съда и назначаване на експертиза. Поради това окръжният съд счита,
че лизингополучателят, макар и разписал договорите за лизинг и съгласил се с общите
условия към тях, е бил поставен в положение, в което трудно е могъл, дори физически да е
имал тази възможност, да се запознае с съдържанието им и да прецени дали се съгласява с
него. Заради това обстоятелство настоящият състав приема, че договорите за лизинг имат
неравноправен характер, което означава, че същите, в тяхната цялост, следва да бъдат
приети за недействителни и непораждащи действие между страните. С оглед на това се
установява, че П. Д. Я. не дължи на „Т.Б.“ ЕАД суми, представляващи сбор от незаплатени
лизингови вноски. В случай че ответникът действително е получил от ищеца определени
вещи, по повод недействителните договори за лизинг, последният има възможност на
плоскостта на неоснователното обогатяване на претендира тяхното връщане или евентуално
заплащането на стойността им.
От всичко изложено по-горе се налага извод, че исковата претенция е изцяло
неоснователна. Именно поради това обжалваното решение, макар и по различни мотиви от
посочените в него, следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото пред настоящата инстанция, въззиваемата страна има
право да й бъдат репарирани сторените от нея съдебни разноски пред ОСБ. В проведеното
открито съдебно заседание, обаче, адвокат Н.Т. - процесуалният представител на П. Д. Я.,
изрично е посочил, че не прави искане за присъждане на съдебни разноски, поради което
такива не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното, ОСБ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 503353 от 11.08.2020 г. по гр.д. № 765/2019 г. по
описа на РСР.
Решението на окръжния съд е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7
8