РЕШЕНИЕ
№ 11093
гр. София, 09.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело
№ 20231110162339 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано във връзка с предявен отрицателен
установителен иск от В. Т. Г. срещу ************* с правно основание чл. 439 ГПК.
Ищцата извежда съдебно предявените субективни права при твърдение, че по
молба на ответното дружество, въз основа на издаден в негова полза изпълнителен
лист от 02.04.2012 г. по ч.гр.д. № 20424/2011 г. по описа на Софийски районен съд, 87
състав, срещу нея е образувано изпълнително дело № 20128630401237, по описа на
ЧСИ **************, за събиране на вземанията по същия, както следва: 664 лв. –
главница за използвани ВиК услуги в периода 07.09.2009 г. – 01.11.2011 г., 81,38 лв. –
мораторно обезщетение, начислено за периода 06.11.2009 г. – 02.09.2011 г., както и 75
лв. – разноски по делото. Счита, че вземанията по процесния изпълнителен лист са
погасени по давност. Излага доводи, че последното действие по образуваното
изпълнително производство, което има за последица прекъсване на давността, е
осъществено на 15.05.2012 г. Сочи, че поради липсата на последваща процесуална
активност на взискателя е настъпила перемпция, както и че процесните вземания са
погасени по давност. Съобразно изложеното е направено искане съдът да уважи
предявената искова претенция. Претендира разноски.
В указания законоустановен срок по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал
писмен отговор, с който признава предявения иск. Съобразно изложеното е направено
искане съдът да разпредели отговорността за разноски по делото по реда на чл. 78, ал.
2 ГПК.
В проведеното по делото открито съдебно заседание на 07.06.2024 г. от
процесуалния представител на ищцеца е направено искане за постановяване на
решение при признание на исковете.
Съдът, като взе предвид доказателствата по делото и процесуалното
поведение на страните, намира, че са налице предпоставките по чл. 237 за
1
постановяване на решение при признание на иска, като съображенията за това са
следните:
По аргумент от чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на
ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно
признанието с решение, в мотивите на което е достатъчно да се укаже, че същото се
основава на признанието на иска. Решението, основано на признание на иска, може да
се постанови само ако след проверка на процесуалните предпоставки за
съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, се окаже, че
предявеният иск е допустим. За това, независимо от направено признание на иска,
съдът следва да се произнесе по неговата допустимост, защото само един допустим иск
може да бъде основателен или неоснователен /в този смисъл: решение по гр. д. №
5289/2013 г., I г. о. на ВКС и др./.
В процесния случай предявената искова претенция е допустима, доколкото се
установява да е налице правен интерес от търсената защита.
Съдът намира, че са налице и предпоставките, предвидени в чл. 237 ГПК за
постановяване на неприсъствено решение. По-конкретно, направено е признание на
искова от страна на ответника, обективирано депозирания писмен отговор, като
същевременно не са налице отрицателните процесуални предпоставки по чл. 237, ал. 3
ГПК. Направено е и съответно искане от ищеца за прекратяване на съдебното дирене и
за произнасяне на съда съобразно признанието. В обобщение, предвид изложеното, без
да излага допълнителни мотиви, съдът следва да уважи предявената искова претенция.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има
ищеца. Ответникът се позовава на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, като излага
доводи, че не е дал повод за завеждане на делото и признава исковете, с оглед на което
разноските следва да бъдат възложени на ищеца. По аргумент от разпоредбата на чл.
78, ал. 2 ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и
ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. В конкретния случай съдът
приема за установено от данните по делото, че към датата на депозиране на исковата
молба ищецът е дал повод за завеждане на делото, доколкото не се спори, че срещу
ищеца е образувано изпълнително дело № 20128630401237 по описа на ЧСИ
**************, за събиране на вземанията по процесния изпълнителен лист.
Производството по делото е прекратено по молба на ответника, депозирана след
получаване на исковата молба, видно от представеното стобщение с изх. №
9674/05.02.2024 г. /л. 35 от делото/. Предвид изложеното и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, в тежест на ищеца следва да бъдат възложени сторените от ищеца разноски в общ
размер на 450 лв., от които 50 лв. - държавна такса, и 400 лв. – платен в брой
адвокатски хонорар. Съдът намира, релевираното от ответника възражение за
прекомерност на претендирания адвокатски хонорар по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, за
основателно с оглед правната и фактическа сложност на делото, поради което намали
размера на същия до сумата от 400 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от В. Т. Г., ЕГН **********, със
съдебен адрес: **************, срещу **************, със седалище в град София и
адрес на управление: **************, отрицателен установителен иск с правно
2
основание чл. 439 ГПК, че В. Т. Г. не дължи на ответника сумите, за които е издаден
изпълнителен лист 02.04.2012 г. по ч. гр. д. № 20424/2011 г. по описа на Софийски
районен съд, Гражданско отделение, 87 състав, за събиране на вземанията по който е
срещу нея е образувано изпълнително дело № 20128630401237 по описа на ЧСИ
**************, поради изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,**************, със седалище в град
София и адрес на управление:**************, да плати на В. Т. Г., ЕГН **********,
със съдебен адрес: **************, сума в размер на 450 лв., представляваща
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3