Решение по КНАХД №655/2025 на Административен съд - Пазарджик

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните :

 

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

 

2. Образувано е по касационна жалба на П. Н. П., [ЕГН] с адрес: гр. Пещера, [улица], ет. 2, с посочен съдебен адрес гр. Пазарджик, ул. И. В., № 18, ет.2, оф. 13, адв. У., срещу Решение № 13 от 23.04.2025г., постановено по н. а. дело № 20245240200153 по описа на Районен съд Пещера за 2024г. с което е потвърдено Наказателно постановление № 24-0315-000812 от 17.10.2024г. издадено от Началник Районно управление Пещера към Областна дирекция на МВР, Пазарджик с което за нарушение по чл. 174 ал. 3 от Закона за движението по пътищата, на основание чл. 174, ал. 3, предложение второ от Закона за движението по пътищата, на П. Н. П. са наложени административни наказания глоба в размер на 2000,00лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

 

3. Поддържаните касационни основания се субсумират в извода, че атакуваният съдебен акт е постановен в противоречие с приложимия материален закон и в нарушение на административно производствените правила, т.е. касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Основният факт на който се основава поддържаното от касационния жалбоподател становище в процеса е, че в Талона за изследване № 270139, няма отметка срещу полето медицинско и химическо изследване, както и няма подпис на провереното лице, за направения избор.

Извода, който се прави от този факт е, че водачът реално е бил лишен от правото на избор на един от алтернативно предвидените в Наредбата и равностойни способи за установяване концентрацията на упойващи вещества в кръвта му, че това е в резултат от противоправно поведение, предприето от контролния орган, който е съставил акта за установяване на административно нарушение, поради което П., не е бил длъжен да изпълни незаконосъобразните предписания дадени с талона за медицинско изследване, като неявяването му за даване на кръвна проба, не е било последица от негово виновно поведение.

В този контекст се поддържа, че деянието ще е съставомерно по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП от субективна страна, само ако не установяването на концентрацията на упойващи вещества в кръвта на дееца, по който и да било от алтернативно предвидените равностойни способи, се дължи на негови противоправни и виновни действия и/или бездействия, тоест необходимо е да се установи, че и двата кумулативно изискуеми акта, обуславящи наказуемост на извършеното по чл. 174, ал.3 ЗДвП деяние, а именно: отказа на лицето да се тества с техническо средство дрегер, за което е издаден АУАН и последващото не установяване на концентрацията на алкохол в кръвта по някой от останалите алтернативно предвидени в чл. 3а от Наредбата способи се дължи на умисъл или непредпазливост от страна на водача.

Все в тази насока се възразява, че в акта за установяване на административно нарушение, не е обективирана фактическа констатация, че П. не е изпълнил предписанието за медицинско изследване на кръвта, нито пък са извършвани действия от страна на контролните органи за установяване на това обстоятелства. При това положение се счита, в наказателното постановление издадено въз основа на акта, не се съдържа пълно и точно описание на всички съставомерни елементи на деянието сиреч, не налице пълно и точно описание на нарушението и законните разпоредби, които са нарушени.

Подробни съображения в този смисъл са развити в представената по делото писмена защита., в която са добавени и аргументи, основани на правилата за словесно-логическо тълкуване, като същите са съотнесени към текста на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

Иска се обжалваното съдебно решение и потвърденото с него наказателно постановление да бъдат отменени.

 

4. Началник Районно управление Пещера към Областна дирекция на МВР, Пазарджик е представил писмено становище, чрез процесуалния представител юрк. П., в което неясно защо е посочено, че е от името на гл. инспектор Т., на длъжност началник група „ОП“ в РУ Пещера.

Поддържа се, че при издаване на процесното наказателно постановление, не са допуснати нарушение на процесуалните правила; нарушението е несъмнено установено, а наказанието е наложено при спазване на правилата установени в чл. 27 и чл. 28 от ЗАНН.

Иска се касационната жалба да бъде оставена без уважение, като в полза на администрацията се присъди юрисконсулско възнаграждение. Възразява се по отношение на размера на претендирания от касационния жалбоподател адвокатски хонорар.

 

5. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение, че жалбата е неоснователна и оспореното решение следва да бъде оставено в сила.

 

ІІ. За допустимостта :

 

6. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

 

ІІІ. За фактите :

 

7. Пазарджишкият районен съд е бил сезиран с жалба, предявена от касатора срещу НП № 24-0315-000812 от 17.10.2024г. издадено от Началник Районно управление Пещера.

Същото е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 1437847 от 15.09.2024 г., съставен от К. Г. С., на длъжност мл. автоконтрольор в РУ Пещера към ОДМВР Пазарджик. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното:

На 15.09.2024 г. в 21:25 часа, в гр. Пещера, на ул. М. Т., срещу № 170 в посока гр. Пазарджик, П. Н. П. управлява автомобил „Пежо 207“ с рег. № [рег. номер], собственост на И. И. М. от с. Бяга, като извършва следното нарушение : П. е със силно зачервени конюнктивити, има своднисти блестящи очи. След извършена проба с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 ARBA 0083, в 21:33ч. е отчетена концентрация на алкохол в издишалият от водача въздух 0.00 ‰. Посочено в акта е, че П. отказва да му бъде извършена проба с електронен анализатор DRAGER DRUG TEST 5000 ARSD-0018 за наличието на наркотични вещества или техните аналози в 21:35ч.

Издаден е талон за изследване № 270139 и 8 броя стикери за поверителност с номера А 069766, които водачът е подписал и получил.

Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 174, ал 3, предложение второ от ЗДвП.

Акта е връчен лично на неговия адресат на 15.09.2024 г., като е вписано „…нямам възражения…“.

 

8. Описаните в Акта за установяване на административно нарушение факти и обстоятелства са изцяло възприети и възпроизведени от наказващия административен орган в процесното НП № 24-0315-000812 от 17.10.2024г. Деянието е квалифицирано, като нарушение на чл. 174, ал. 3, предложение второ от ЗДвП. Съответно, на това основание са наложени процесните административни наказания глоба и лишаване от право на управление на МПС.

 

9. По административно наказателната преписка и по първоинстанционното дело са приобщени :

• Заповед № 81212з – 1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи с която са определени органите по осъществяване на контролна дейност по ЗДвП;

• Справка за нарушител/водач от която е видно, че спрямо П. Н. П., от момента на издаване на свидетелството за управление на МПС на 14.01.2009 г., са издадени 18 наказателни постановления; 25 електронни фиша нарушения на ЗДвП и са постановени 3 принудителни административни мерки.

• Отговор от 05.02.2025 г., от завеждащ Филиал Спешна медицинска помощ, Пещера, в който е заявено, че на 15.09.2024 г. и на 16.09.2024 г., П. Н. П. не е посещавал филиала за спешна помощ по никакъв повод;

• Справки и служебни бонове за закупено и изразходвано горива относно лек автомобил с рег. № [рег. номер];

• Удостоверения за раждане, медицински епикризи; удостоверение от ОУ „П. Р. Славейков“ Пещера, договор за наем на жилище от 01.08.2024г.

 

10. В хода на първоинстанционното съдебното производство е разпитан служителят съставил акта за установяване на административно нарушение и посочения в него свидетел С. П., които в показанията си са възпроизвели обстоятелствата при които е установено нарушението и е съставен акта. П. е заявил, че след извършване на проверката на П., двата със С. отишли до Филиал Спешна медицинска помощ, Пещера, където им казали, че П. не е давал проба.

Свидетелката К. И. М. е заявила, че е била в автомобила управляван от П. и е присъствала при проверката. Според нея, контролните органи „….Поискаха след това и проба за наркотици. Аз знам, че има проблем с пробите. По новините се говори почти само за това и затова той П. отказа да бъде тестван. Обясниха му, че трябва да даде проба и му дадоха талон….“.

 

11. За да постанови обжалвания в настоящото производство резултат, районния съд е приел, че акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни органи в кръга на правомощията им, отговарят по форма и съдържание на изискванията на чл. 42, ал. 1, съответно на чл. 57 от ЗАНН и са съставени в преклузивните срокове, предвидени в чл. 34, ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН.

Въз основа на събраните по делото данни, решаващия съд е приел за установено, че при надлежно предоставена от органите на реда възможност да избере начина по който да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози, водачът П. П., доказано и надлежно отразено в постановлението, последователно е отказал предвидените в закона способи, с което е осъществил изцяло признаците на административнонаказателния състав именно на разпоредбата на чл. 174, ал.3 от ЗДвП.

За неоснователни са счетени от съда възраженията на П. за това, че управлението на автомобила се било наложило по „спешност“, като неотносимо по спора; че предложената му от контролните органи касета за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества била с повредена покритие, поради липса на каквито и да е доказателства в тази насока; че контролните органи са отказали да го откарат до филиала за спешна медицинска помощ, поради твърде малкото разстояние на което същият се намирал.

Възражението относно преждевременното посочване в акта на неизпълнението на предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване е счетено за несъществено в контекста на разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Според съда, от съдържанието на талон за изследване съвсем ясно се разбира както с какви възможности разполага водача, така и какво предписание му е дадено. Липсата на изготвен допълнителен протокол по чл. 5, ал. 2 от Наредбата с нищо не е нарушило правото на защита на жалбоподателя, още повече - всички реквизити на такъв се съдържат и във връчения му АУАН, в който е имал възможност да посочи възраженията си.

Според първостепенния съд, в издадения талон за изследване действително липсва отбелязване на някоя от предвидените в документа две алтернативи за изследване, но те са относно „установяване на алкохол в кръвта“, а не на наркотични вещества или техни аналози. Счетено е също така, че конкретното обстоятелство не може да се тълкува като рефлектиращо върху правото на защита до степен да доведе до отпадане на отговорността на проверявания за вмененото нарушение.

 

V. За правото :

 

12. В чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП е възведена императивната забрана за водача на пътно превозно средство да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

В контекста на това материално правило за поведение, в чл. 174, ал. 3 от ЗДвП(действалата към момента на издаване на наказателното постановление редакция от ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г.) е предвидено, че водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.

 

13. Съобразно чл. 3а от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо лабораторно изследване, а на употребата на наркотични вещества или техни аналози – с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато:

1. лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест;

2. лицето не приема показанията на техническото средство или теста;

3. физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест.

В § 1, т. 4 от ДР на Наредба № 1 от 19.07.2017 г., „Тест за проверка за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози“ е средство за установяване по химичен или имуноаналитичен метод наличието на наркотични вещества или техни аналози в орална течност (слюнка)

Според чл. 11 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., медицинското изследване и вземането на проби за химическо и химико-токсикологично лабораторно изследване се извършва в спешните отделения на многопрофилните лечебни заведения за болнична помощ и във филиалите на центровете за спешна медицинска помощ (ЦСМП), които се намират извън областните градове, както и в лечебните заведения, в които лицата са транспортирани за оказване на медицинска помощ или са настанени за лечение.

Съобразно чл. 6, ал. 4 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., в талона по чл. 3, ал. 2 се отразява изборът на лицето дали установяването на концентрацията на алкохол в кръвта да се извърши с доказателствен анализатор, или с медицинско и химическо лабораторно изследване. При отказ на лицето да избере един от двата начина на установяване се приемат отчетените показания от техническото средство.

 

14. В рамките на цитираната материална и процесуална нормативна уредба, по отношение на възраженията, възведени в обстоятелствената част на първоначалната жалба, районният съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства, така и събраните гласни доказателства по делото.

Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.

Както фактическите констатации, така и правните изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят впълнота от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това прави излишно тяхното повтаряне.

 

15. По отношение на поддържаните касационни доводи, трябва да се отбележи следното :

Прежде цитирания текст на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, очевидно сочи, че съставомерното деяние в случая се състои не в нещо друго, а в отказа на водача да изпълни разпореждане на контролния орган да бъде извършена проверка с техническо средство или в неизпълнение на предписанието на контролния орган за медицинско изследване. Казано с други думи, не невъзможността да се установи употребата на наркотични вещества или техни аналози от водача, като последица от едновременния му отказ да се извърши, както проверка с техническо средство, така и медицинско изследване е основание за прилагане на административно наказателна отговорност, а самият отказ да се изпълни задължително разпореждане на контролния орган или дадено от него задължително предписание.

 

16. Нарежданията на определените от Министъра на вътрешните работи органи по контрол относно изпълнението на ЗДвП, дадени в изпълнение на правомощията им установени в чл. 165 от ЗДвП са задължителни за техните адресати.

Съобразно чл. 2, ал. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., при извършване на проверка за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози проверяваното лице е длъжно да изпълнява точно дадените му от контролните органи по Закона за движението по пътищата разпореждания и указания, освен ако те налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или друго нарушение на нормативен акт или застрашават неговите или на други лица живот или здраве, а според чл. 2, ал. 2 от същата Наредба, неизпълнението на задължението по ал. 1, с което се възпрепятства извършването на проверката, се приема за отказ на лицето да му бъде извършена такава.

 

17. В този смисъл, според разпоредбата на чл. 174, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението. Това е общата разпоредба, която възвежда в състав на административно нарушение всеки отказ да бъде изпълнено нареждане на орган за контрол на движението.

В този контекст, правилото на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е специална разпоредба относно отказ от изпълнение на нареждане на орган по контрол на движението, при която изпълнителното деяние има за предмет конкретно - отказ да се извърши проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози с тест или отказ да се изпълни предписание за медицинско изследване. Ето защо, който е от двата отказа – било да се извърши проверка с техническо средство, било да се изпълни предписание за медицинско изследване ще е съставомерен по смисъла на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

 

18. В случая, няма съмнение и спор, че независимо от конкретно сочените причини и обяснения за това, П. не е изпълнил, нито нареждането на контролните органи за извършване на проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, нито пък нареждането на контролните органи за извършване на химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. Казано с други думи, в случая са проявени и двата фактически състава, предвидени в чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, осъществяването на които е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

 

19. Касационното възражение основано на факта, че в Талон за изследване №270139, няма отметка срещу полето медицинско и химическо изследване, както и няма подпис на провереното лице, за направения избор е напълно несъстоятелно.

Както се цитира в т. 13 от настоящото решение, в чл. 3а от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо лабораторно изследване, а на употребата на наркотични вещества или техни аналози – с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест. Сиреч, възможните начини за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози са два.

Първият от тях е посредством тест по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. В случая, неспорно П. е отказал извършването на проверка за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози по този начин.

Вторият от тях е посредством медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване. Такова нито се твърди, нито се установява да е извършено от П..

Казано с други думи, след отказа да бъде извършена проверка за употребата на наркотични вещества или техни аналози посредством тест, пред П. не я стоял какъвто и да е избор. Нему надлежно е бил връчен талон за медицинско изследване, поради което той е следвало да се яви в посоченото медицинско заведение и в указания период от време да даде биологична проба за изследване. Това обаче, не е сторено.

 

20. Що се отнася до развитите в писмената защита съображения по прилагането на закона, основани на правилата на словесно – логическото тълкуване, трябва да се поясни, че текста на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП не съставлява сложно, съобщително изречение, тоест съждение, съдържанието на което може да се оценява от гледна точка на логиката като вярно или невярно(истина или лъжа), а правна норма, в хипотезата на която са предвидени конкретни факти, с проявлението на които е свързано настъпването на точно определени последици. Ето защо, по отношение на нормативния текст не са приложими сочените от жалбоподателя правила на словесно – логическото тълкуване основани на дизюнкцията и нейното отричане, посредством функцията на Пирс.

Според чл. 46, ал. 1 от Закона за нормативните актове, разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им смисъл, а ако са неясни, се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на Република България.

Това налага, приложимия в казуса текст от чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, според който, водач на моторно превозно средство, който не е участвал в пътнотранспортно произшествие и откаже да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв., с изключение на случаите по чл. 343б, ал. 6 от Наказателния кодекс, да се тълкува като частта „или“ от текста се разглежда като съюз, който свързва двете части на текста, тоест двата описани фактически състава, за да покаже алтернативността на тяхното проявление спрямо предвидените в санкционната част на нормата наказания, така както пък „и“ следва да се разглежда като съединителен съюз, обозначаващ едновременното наличие на двата състава. Сиреч, предвидените в разпоредбата административни наказания, ще бъдат наложени независимо дали алтернативно е проявен единият или другият фактически състав, или пък, бъдат проявени кумулативно и двата фактически състава.

 

V. За разноските :

 

21. Констатираната неоснователност на касационната жалба, налага на администрацията да се присъди исканото възнаграждение за осъществена юрисконсулска защита. На основание чл. 63д, ал. 3 и ал. 5 от ЗАНН, във връзка с чл. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, както и с оглед фактическата и правна сложност на спора, същото следва да бъде определено в размер на 130.00 лв.

Ето защо, Съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 13 от 23.04.2025г., постановено по н. а. дело № 20245240200153 по описа на Районен съд Пещера за 2024г.

 

ОСЪЖДА П. Н. П., [ЕГН] с адрес: гр. Пещера, [улица], ет. 2, да заплати на Областна дирекция на МВР, Пазарджик, сумата от 130,00лв.(сто и тридесет лева), представляваща възнаграждение за осъществена юрисконсулска защита.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.