№ 378
гр. Ботевград, 04.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично
заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:*****
при участието на секретаря *****
като разгледа докладваното от ***** Гражданско дело № 20241810100673 по
описа за 2024 година
Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание
чл.109 от Закона за собствеността/ЗС/.
С. В. Н. с ЕГН: ********** и Д. М. Н. с ЕГН: ********** и двете от гр.София,
ул.*****, чрез пълномощник адв. М. С. Б. молят да бъде осъден В. И. В. с ЕГН: **********
от гр.София, ж.к.***** да премахне частите от изградените пристройка, навес и стълби със
стълбищна площадка в собствения му поземлен имот с идентификатор ***** по
кадастралната карта и кадастрални регистри на с.Врачеш, община Ботевград, Софийска
област, представляващ ***, с площ от 570кв.м. по регулационния план на с.Врачеш, които
части попадат в собствения на ищците поземлен имот с идентификатор **** по
кадастралната карта и кадастрални регистри на с.Врачеш, община Ботевград, Софийска
област, представляващ **** в кв.108 с площ от 512кв.м. по регулационния план на с.Врачеш,
община Ботевград, при съседи: улица, *****, тъй като пречат на ищците да упражняват
правото си на собственост върху целия поземлен имот.
В с.з. ищците лично и чрез пълномощник адв. М. Б. поддържат исковете и молят да
се уважат като основателни и доказани и се присъдят направените по делото разноски, за
които представят списък за разноските по чл.80 от ГПК/л.237/.
Ответникът-В. И. В. от гр.София, чрез пълномощник адв. Д. А. от САК е направил
възражение по исковете и е представил писмен отговор с вх.№ 4208 от 20.05.2024г.,
изпратен по куриер с дата от 17.05.2024г., в предвидения в закона срок.
В писмения отговор ответникът оспорва исковете като заявява, че описаната в
исковата молба фактическа обстановка не отговаря на реалната такава.
Ответникът признава, че е собственик по наследство и покупко-продажба на УПИ V-
****, кв.108 по регулационния план на с.Врачеш, община Ботевград, Софийска област, с
адрес: ул.Гурко № 71, с урегулирана площ на целия имот от 570 кв.м., с уредени
регулационни сметки, ведно с построената в него жилищна сграда със застроена площ от 40
кв.м., при съседи на поземления имот ****, УПИ-парцел *****, улица и *****.
1
С Решение № 270/05.03.2024г., постановено по адм.дело № 1250/2023г. по описа
на АССО, влязло в законна сила е отменена Заповед № ОА-602/06.10.2023г., издадена от
Кмета на община Ботевград, с която е наредено на ответника да премахне доброволно за
своя сметка незаконен строеж „Пристройки към едноетажна жилищна сграда“, находящ се в
УПИ V-**** в вк.108 по плана на с.Врачеш.
Ответникът твърди, че първоначално двата съседни урегулирани имоти - УПИ V-
**** и УПИ ***** са били образувани от общ имот, принадлежащ на едно лице - **** ****
Бързилски, жител на село Врачеш. Със Заповед № 182/21.VII.1978г., на основание чл. 93 от
Правилника за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство и по искане на
заинтересованите страни, направено по преписка с вх. № 2269 от 01.06.1978г., е одобрено
разделянето на парцел V-**** в кв. 108 от дворищно регулационния план на с.Врачеш на два
парцела V-**** и ***** по червените черти в приложената към заповедта скица. Към
момента на изготвянето на приложената към Заповедта скица през 1978г. построената в
притежавания от ответника УПИ V-**** жилищна сграда със застроена площ от 40 кв.м. е
съществувала, поради което е отразена на скицата, а поземленият имот е разделен
впоследствие при това заварено положение. Одобреният през 1978г. регулационен план е
приложен и считано от 21.07.1978г. не е изменян.
Ответникът заявява, че праводателят ***** на ищците е получил правото на
собственост върху незастроения УПИ VI – **** с площ от 512 кв.м., с неуредени регулачни
сметки, които остават в полза и тежест на надарения с нотариален акт за дарение на
недвижим имот от 29.08.1978г. от баща му ******.
Съседният УПИ V-****, с площ от 570 кв.м., с уредени регулачни сметки, заедно с
построената в него жилищна сграда е станал собственост чрез договор за дарение от ****
***** на ***** *****, праводател на ответника.
Ответникът заявява, че от двамата братя / **** и ***** *****/ е изградена ограда от
телена мрежа между двата имоти, която съществува и до настоящия момент. Между същите
никога не е имало спор или каквито и да е противоречия относно границите на имотите,
местоположението на оградата, отстоянията, разположението на постройките, застрояване
на регулационната линия и др. Същите са използвали имотите си във вида, в който са ги
придобили по дарение от своя баща и са имали съгласие по отношение на всички въпроси,
касаещи разположението на постройките в двата имоти.
Ответникът твърди, че всички пристройки, навеси и допълнителни съоръжения са
съществували още през 1978г. и са изградени още от *****ързилски и неговите синове като
това фактическо положение е трайно установено до смъртта на **** ***** през 2010г., а и
след това до 2022г., когато ищците за пръв път са предявили претенции, твърдейки, че в
имота на ответника съществуват незаконни постройки, съответно са започнали да депозират
жалби и сигнали до различни държавни институции и пред съдебните органи.
Моли да се отхвърлят исковете и се присъдят направените по делото разноски, за
които представя списък за разноските по чл.80 от ГПК/л.238/.
В с.з. ответникът лично и чрез пълномощник адв.Х. Х. от САК поддържа възраженията
направени в писмения отговор и моли да се отхвърлят изцяло предявените искове като
неоснователни и недоказани. Представя писмени бележки с вх. № 11305 от 17.11.2025г.,
изпратени чрез ССЕВ.
От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на
страните, съдът приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Страните не спорят затова, че ищцата С. В. Н. е собственик на 2/3 идеални части от
поземлен имот с идентификатор **** по кадастралната карта и кадастрални регистри на
с.Врачеш, община Ботевград, Софийска област, представляващ **** в кв.108 с площ от
2
512кв.м. по регулационния план на с.Врачеш заедно с 5/6 иедални части от построената в
описания по-горе поземлен имот вилна сграда, състояща се от сутерен с три мазета и гараж,
един етаж с дневна, столова, кухненски бокс и сервизни помещения и тавански етаж с две
спални, килер и сервизни помещения, със застроена площ от 59.34кв.м., които идеални части
от имотите е придобила чрез договор за дарение, обективиран в нотариален акт ******, с
район на действие РС-Ботевград, който е приложен в копие като писмено доказателство по
делото.
Ищцата Д. М. Н. е собственик на останалата 1/3 идеална част от поземлен имот с
идентификатор **** по кадастралната карта и кадастрални регистри на с.Врачеш,
представляващ **** в кв.108 с площ от 512кв.м. заедно с 1/6 идеална част от построената в
поземления имот вилна сграда, описана по-горе. Собствеността е придобила на основание
наследствено правоприемство от баща й **** В. *****, починал на 08.03.2010г.
Горното се установява от приложените писмени доказателства- копия от
удостоверение за наследници на **** В. *****, издадено от Кметство с.Врачеш, нотариален
акт № 41, том ІІ, дело № 514/29.08.1978г. на районен съдия пр РС-Ботевград, нотариален
***** на районен съдия пр РС-Ботевград и нотариален акт ******, с район на действие РС-
Ботевград.
От друга страна страните не спорят и затова, че ответникът В. И. В. е собственик на
съседния поземлен имот с идентификатор ***** по кадастралната карта и кадастрални
регистри на с.Врачеш, община Ботевград, Софийска област, представляващ *** в с.Врачеш
с площ от 570кв.м. по регулационния план на с.Врачеш, при съседи: ****, ****, улица и
***** заедно с простроената в него едноетажна жилищна сграда със застроена площ от
40кв.м., който е придобил правото на собственост на основание наследствено
правоприемство от баща му ***** В. В., починал на 24.11.2018г. и чрез договор за продажба
от 23.12.2022г.
Горното се установява от приложените писмени доказателства: копия от нотариален
акт № 86, том ІІ, дело № 595 от 26.10.1978г. на районен съдия при РС-Ботевград,
удостоверение за наследници на ***** В. В., издадено от 14 рн Искър, Столична община и
нотариален акт ***** от 23.12.2022г. на нотариус № 319-****, с район на действие РС-
Ботевград.
Страните не спорят и затова, че описаните по-горе недвижими имоти в с.Врачеш,
собственост на страните, са били част от един общ имот, който преди 1963г. е застроен с
жилищна сграда, след което през 1978г. е разделен на два УПИ, а именно **** и ****.
Горното се установява от приложените по делото писмени доказателства-копия от
писмо №ІІІ-2269 от 24.07.1978г. на СОНС, Заповед № 182 от 21.07.1978г. и скица № 119 от
27.05.1978г.
Собственикът на общия имот е ******, който след разделянето на имота на два отделни
урегулирани поземлени имоти е прехвърлил правото на собственост на синовете си, както
следва: на ***** В. В., който е баща на ответника В. В., правото на собственост върху *** в
с.Врачеш с площ от 570кв.м. заедно с построената в него жилищна сграда с договор за
дарение, обективиран в нотариален акт № 86/26.10.1978г. на районен съдия при РС-
Ботевград. ****** е подарил на другия си син **** В. *****, който е баща на ищеца Д. М.
Н. и дядо на ищеца С. В. Н., правото на собственост върху **** в кв.108 с площ от 512кв.м.
по регулационния план на с.Врачеш, община Ботевград, който имот е бил незастроен
съгласно отразеното в нотариален акт № 41/29.08.1978г. на районен съдия при РС-Ботевград.
От приетата по делото съдебно-техническа експертиза/СТЕ/ с вх.№ 7957 от
30.09.2024г., изготвена от в.л. П. П., се установява, че процесните **** и **** са образувани
от един имот през 1978г. със Заповед на Окръжния народен съвет. При разделянето е
допусната грешка, тъй като границата между двата имоти минава в непосредствена близост
3
до входовете на съществуващата жилищна сграда, построена в ***. Двата входа-на
жилищния етаж и на складовия са един над друг, изградени на източната фасада и не е
възможно да бъде организирано влизането в тези етажи без стълбище и входна площадка и
минаване под нея за входа за мазата. За целта е необходим терен навън от площадката, за да
се поставят допълнителни стълби от терена до ниво под складовия етаж или така
утвърдената регулационна линия между процесните поземлени имоти затваря входа на
мазата от къщата, собственост на ответника. Между двата имоти има изградена ограда,
която минава по кадастралната граница, а не по регулационната.
Съгласно приетата по делото повторна СТЕ с вх. № 4183/09.05.2025г., изготвена от в.л.
В. Г. Я., се установява, че основният и единствен регулационен план на с.Врачеш е одобрен с
Указ № 0-1826/08.06.1964г. Със Заповед № 182/21.07.1978г. е одобрено разделянето на
парцел V-**** в кв.108 от дворищно-регулационния план на село Врачеш на два парцела
**** и ****, като изменението предвижда създаването на два парцела с еднакви лица- по
16.85м. и почти еднакви площи, като разделящата регулационна линия минава на 0.5м. от
североизточния ъгъл на съществуващата жилищна сграда в новообразувания ****. Според
в.л. Я. регулационното разделяне на имота е направено без да се държи сметка за правилата
за урегулиране на имоти, задължителни отстояния от съществуващата сграда и др., като
парцел **** в кв.108 е разделен по най-лесния начин на две почти равни части с еднакви
лица. В този смисъл съществуващата на място ограда, за която няма данни да е измествана в
годините, тъй като има заснети лози от двете страни, които са стари и са разположени на
почти еднакво разстояние от двете й страни, не съвпада с регулационната линия и сега с тази
по кадастралната карта на селото. Според в.л. Я. оградата между процесните имоти е
разположена така, че да може да се осигури минимална пътека, от която да се влиза в мазето
на старата къща/собственост на ответника/-на 50см. и на 70см. от първото стъпало. Според
в.л. Я. оградата е поставена по този начин още когато е станало разделянето на имота, което
реално е съобразено със съществуващото положение. От повторната СТЕ с вх.№
8022/28.08.2025г., изготвена от в.л. Я. се установява, че сега за с.Врачеш има одобрена
кадастрална карта и процесните имоти са с идентификатор ***** и с идентификатор ****9,
които съответстват на **** и **** в кв.108 по плана на селото. В кадастралната карта
границата между поземлен имот с идентификатор ***** и поземлен имот с идентификатор
**** не съвпада с изградената на място, тъй като според кадастралната карта границата е
нанесена по регулационната като линията минава точно през ъгъла на жилищната сграда в
поземлен имот с идентификатор *****/собственост на ответника/, както и не са заснети
процесните обекти на допълващо застрояване в поземлен имот с идентификатор *****, а
именно: полумасивна пристройка, навес и стълбище със стълбищна площадка, тъй като не
са предмет на картата.
От показанията на разпитаните по делото свидетели *****, който има впечатления от
процесните имоти от 1986-1987г., св. *****, който е съсед на страните по имот и има лични
впечатления от 1978г. и от показанията на св.****, която има впечатления от имотите от
2010г., се установява, че между процесните имоти в с.Врачеш има ограда от мрежа, която не
е премествена в годините. Св. **** има лични впечатления от разделянето на имотите,
когато в един от тях е била къщата на *****, а другият имот е бил празен, незастроен и в
началото на 80-те години е построена голяма къща в имота на ищците, която е на три метра
от съществуващата на място ограда. В къщата на ответника през годините нищо не е
променяно, в дъното и двете страни имат бараки като бащата на ответника ***** и брат му
не са имали неразбирателства, спорове относно имотите и постройките в тях. По оградата
има лозница, която е от много години. Според св.Минчев нищо не е правено в имота на
ответника освен са подменяни материалите на съществуващ навес, които са били изгнили и
са сменени с нови на пристройката, който ремонт е правен през 2020г., тъй като се рушал и
ответникът го възстановил като допълнително е поставил стени с пяна.
Според св.*****, който е посещавал имота на ищците през 1985г., след това през 2004-
4
2005г. и наскоро преди разпита му, заява, че според него оградата между имотите е от мрежа,
но му се струва, че през годините е била премествана към имота на ищците, но не може да
каже кога и пак според него по оградата няма растителност.
От приетата по делото повторна СТЕ, изготвена от в.л. Я. се установява, че
материализираната на място граница между процесните поземлени имоти не съвпада с
регулационната граница по регулазионния план на селото, както и тази по кадастралната
карта на селото, която е одобрена в хода на разглеждане на делото. Изградените стълбище и
стълбищна площадка, пристройка и навес в поземления имот, собственост на ответника, се
намират в границите на имота с оглед съществуващата на място ограда, разделяща двата
порцесните поземлени имоти. За тези обекти- стълбище и стълбищна площадка, пристройка
и навес няма открити строителни книжа. Общата площ, с която съществуващата на място
ограда навлиза в поземления имот, собственост на ищците е 24.30кв.м. Имайки предвид
регулационната граница и след това кадастралната между двата имоти, за което площите на
поземления имот, собственост на ищците са засегнати от постройките, както следва: от
стълбището и стълбищната площадка-1.93кв.м.; от пристройката-5.78кв.м.; от навеса-
9.89кв.м., от стълбището към мазето- 0.60кв.м., което вещото лице Я. е отразила на
приложена към заключенията й комбинирана скица-Приложения №7 с различни цветове и
букви.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът намира, че предявените искове с правно основание чл.109 от Закона за
собствеността/ЗС/ за премахване от страна на ответника за негова сметка на частите от
изградените пристройка, навес и стълби със стълбищна площадка, които попадат в
поземления имот, собственост на ищците, са допустими, тъй като са предявени между
страните, които са собственици по отделно на два съседни поземлени имоти, в един от които
е построена жилищна сграда, собственост на ответника.
Разгледани по същество исковете с правно основание чл.109 от ЗС за премахване на
частите от изградените пристройка, навес и стълби със стълбищна площадка, които попадат
в поземления имот, собственост на ищците, са неоснователни и следва да се отхвърлят
като недоказани, по следните правни съображения:
С негаторният иск с правно основание чл.109 от ЗС е предвидена възможността
собственикът да иска прекратяване на всяко неоснователно действие или бездействие, което
му пречи да упражнява своето право на собственост. За да се уважи искът с правно
основание чл.109 от ЗС ищецът следва да докаже правото си на собственост и редом с него
обстоятелствата/основанията/, които са предизвикали потърсената съдебна защита и намеса.
В случая безспорно е установено, че ищците С. Н. и Д. Н. са съсобственици в
различни идеални части от поземлен имот с идентификатор **** на с.Врачеш заедно с
построената в него вилна сграда, а ответникът В. В. е собственик на съседния поземлен
имот с идентификатор ***** заедно с построената в него жилищна сграда по кадастралната
карта на с.Врачеш. Установи се от събраните гласни доказателства-показанията на св. *****,
който има впечатления от процесните имоти от 1986-1987г., св. *****, който е съсед на
страните по имот и има лични впечатления от 1978г. и от показанията на св.****, че
съществуващата на място ограда от мрежа, която разделя процесните имоти, като по част от
нея има стара лоза, не е премествана в годините, т.е. същата съществува от разделянето на
двата имоти от 1978г. до сега. В тази насока съдът не дава вяра на показанията на св. *****
затова, че оградата е местена в годините, тъй като впечатленията му от имотите са бегли,
отчасти в годините и неконкретни относно това кога е станало това преместване, още
повече, че по част от оградата има съществуваща стара лоза, за която той не споменава. За
това, че оградата, разделяща процесните имоти е стара и няма данни да е премествана в
годините са и приетите по делото СТЕ, изготвени от в.л. П. и повторна СТЕ, изготвени от
в.л. Я..
5
С оглед на така съществуващата през годините ограда между процесните имоти,
изградените в имота на ответника пристройка, навес и стълби със стълбищна площадка не
попадат в имота на ищците. Установи се, че в годините от обособяването на поземлените
имоти на страните като самостоятелни чрез разделянето на един имот през 1978г., който е
бил вече застроен с жилищна сграда до смъртта на праводателите им ***** В./ на
ответника/ и **** ***** / на ищците/, които са братя, не е имало спор или каквито и да е
противоречия относно границите на имотите, местоположението на оградата, отстоянията,
разположението на постройките, застрояването на регулационната линия. В този смисъл са и
показанията на св. *****, които съдът кредитира като конкретни, непосредствени и
безпристрастни, тъй като е съсед на страните в селото.
Освен това регулационната линия и сега кадастралната, която е между процесните
поземлени имоти не отчита съществуващото фактическо положение относно изградената
преди разделянето на два отделлни поземлени имоти жилищна сграда, собственост на
ответника, тъй като тази линия преминава през ъгъла на жилищната сграда. Съдът приема,
че ако се премахне частта от стълбите със стълбищна площадка, която навлиза в поземления
имот на ищците с оглед на съществуващата кадастрална линия между двата имоти,
ответникът няма да може да ползва мазето на къщата. В този смисъл са заключенията на
приетите по делото СТЕ, изготвена от в.л. П. и повторна СТЕ, изготвени от в.л. Я..
Съдът приема, че в годините ответникът е възстановил с нови материали
съществуващите пристройка, навес и стълби със стълбищна площадка, които навлизат в
имота, собственост на ищците. В този смисъл са показанията на св. *****, които напълно
съответстват на показанията на св. *****, на които съдът дава вяра, както и на приетите по
делото СТЕ. Според последните няма данни за строителни книжа за тяхнато изграждане.
Самият факт на незаконен строеж не е достатъчен сам по себе си, за да се приеме за
основателен негаторния иск за премахването му, без да е налице установено негативно
въздействие върху възможността ищците да упражняват в пълен обем правото си на
собственост
Трябва да има причинна връзка между пречките за упражняване правото на
собственост от ищците и поведението на ответника. Ако ищците са дали съгласие за
създаване на състоянието и то е съобразено с тяхната воля, дори да им създава пречки да
упражняват своите права, искът по чл.109 от ЗС е неоснователен. В този случай липсва
причинна връзка между поведението на ответника и създаденото ново положение.
С оглед на горното съдът приема, че пристройка, навес и стълби със стълбищна
площадка към жилищната сграда, собственост на ответника, не пречат на ищците да
упражняват правото си на собственост, тъй като при придобиването на собствеността от тях
върху техния поземлен имот с вилната сграда са били наясно и са се съгласили, че с оглед на
разделянето на урегулирания поземлен имот през 1978г. тези части от пристройка, навес и
стълби със стълбищна площадка, собственост на ответника, попадат в техния собствен
поземлен имот, тъй като на място е материализирана ограда от мрежа, която е от 1978г. и
според която, същите попадат в поземления имот на ответника.
В този смисъл е и практиката на ВКС отразена в Решение № 316 от 18.02.2005г. по
гр.д.№ 2746/2003г., ІV г.о., Решение № 690 от 08.02.2010г. по гр.д.№ 3394/2008г., ІV г.о.,
Решение № 34 от 24.02.2015г. по гр.д.№ 5239/2014г., І г.о., Решение №1019 от 21.10.2010г. по
гр.д.№ 235/2008г., І г.о. на ВКС.
В случая се установи, че съществуването на пристройка, навес и стълби със
стълбищна площадка на ответника е трайно установено фактическо положение от момента
на обособяването в два отделни поземлени имоти през 1978г. на процесните като
съществуващите ограничения в ползването, касаещи отстоянията и разположението на
6
съществуващите в имота сгради, са видими и известни за ищиците като приобретатели,
затова, че постигнатото съгласие за тяхното съществуване е от техните правоприемници /
братята ***** и **** В.и/, което ги обвързва. В този смисъл е ипрактиката на ВКС, отразена
в Решение № 122 от 06.06.2014г. по гр.д. № 6600/2013г., І ГО на ВКС.
Поради гореизложеното следва да се отхвърлят предявените искове с правно
основание чл.109 от ЗС като неоснователни и недоказани.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото и съгласно чл.78, ал.3 от ГПК ищците следва да заплатят
на ответника сумата от 2900лв. /две хиляди и деветстотин лева/ за направени разноски по
делото, включващи заплатено адвокатско възнаграждение съгласно приложените договори за
правна защита и депозит за вещо лице съгласно приложен списък за разноските по чл.80 от
ГПК поради отхвърляне на исковете.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените исковете с правно основание чл.109 от С. В. Н. с
ЕГН: ********** и Д. М. Н. с ЕГН: ********** и двете от гр.София, ул.*****, предявени
чрез пълномощник адв. М. С. Б. срещу В. И. В. с ЕГН: ********** от гр.София, ж.к.*****,
за осъждането на В. И. В. да премахне частите от изградените пристройка, навес и стълби
със стълбищна площадка в собствения му поземлен имот с идентификатор ***** по
кадастралната карта и кадастрални регистри на с.Врачеш, община Ботевград, Софийска
област, представляващ *** с площ от 570кв.м. по регулационния план на с.Врачеш, община
Ботевград, които части попадат в собствения на ищците поземлен имот с идентификатор
**** по кадастралната карта и кадастрални регистри на с.Врачеш, община Ботевград,
Софийска област, представляващ **** в кв.108 с площ от 512кв.м. по регулационния план на
с.Врачеш, община Ботевград, при съседи: улица, *****, които им пречат да упражняват
правото си на собственост върху целия поземлен имот, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА С. В. Н. с ЕГН: ********** и Д. М. Н. с ЕГН: ********** и двете от
гр.София, ул.***** да заплатят на В. И. В. с ЕГН: ********** от гр.София, ж.к.***** сумата
от 2900лв. /две хиляди и деветстотин лева/ за направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-София в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
7