Решение по дело №846/2020 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 260032
Дата: 4 февруари 2021 г. (в сила от 4 февруари 2021 г.)
Съдия: Дора Димитрова Михайлова
Дело: 20201800500846
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 22 декември 2020 г.

Съдържание на акта

       Р Е Ш Е Н И Е

 

       гр. София, 04.02.2021 г.

 

                          В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, първи въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                              

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА МИХАЙЛОВА

                                          ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА

                                                                 РОСИНА ДОНЧЕВА

 при участието на секретаря Цв. Павлова, като разгледа докладваното от съдията Михайлова в. гр. дело № 846 по описа за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното.

 

 

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 260151 от 12.08.2020 г. по гр. д. № 132/2020 г. по описа на Районен съд – гр. Костинброд ответникът Е.Н.Т. е осъден да заплаща на ищеца Н.Е.Т. месечна издръжка в размер на 160. 00 лв., считано от предявяване на иска. На основание чл. 242, ал. 1 ГПК е допуснато предварително изпълнение на решението. Ответникът е осъден да заплати държавна такса за производството по делото в размер на 115.20 лева.

Решението е обжалвано от ответника с твърдение за това, че даването на издръжка за него съставлява особено затруднение. Същият има и задължение за издръжка към малолетно дете, както и парично задължение по договор за кредит. Моли решението да бъде отменено и вместо него да се постанови нов акт по съществото на спора, с който искът да бъде отхвърлен.

 Ответникът по жалба изразява становище за нейната неоснователност.

  Софийски окръжен съд, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна.

 Видно от удостоверение за раждане……. от ……….. г., издадено от С. О., район „Т.“, ищцата Н.Е.Т. е родена на *** г. от майка О. Т. И.и баща Е.Н.Т..

Според уверение…../………. г., изходящо от Нов български университет – гр. С., ищцата е записана в първи курс на есенен семестър 2019/2020 г. в редовна форма на обучение.

От справка, издадена от НАП, за актуалното състояние на трудовите договори за ответника Е.Н.Т. се установява, че, считано от 24.07.2020 г., същият работи в „А. Т.“ ЕООД – гр. К. като шофьор на тежкотоварен автомобил (с код по НКПД …………). В този смисъл са и събраните в производството пред районния съд гласни доказателства чрез разпит на свидетеля З., пред когото ответникът споделил, че получава възнаграждение за положения труд в размер на над 1 000 лева месечно.

Установява се от удостоверение за раждане № ………….., издадено от СО, район „К. П.“, че ответникът е баща на малолетната И. Е.Т., родена на *** година.

Според договор за ипотечен кредит от 02.10.2007 г. ответникът Е.Н.Т. е поел задължение към „Б. ДСК“ ЕАД да заплаща месечни погасителни вноски за срок до м. октомври 2022 г. (180 месеца), като доказателства за размера им не са ангажирани. Размерът на отпуснатия кредит възлиза на 40 000 лева.

При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна.

Правото на издръжка по  чл. 144 СК възниква в полза на пълнолетно лице, което учи редовно във висше учебно заведение за предвидения срок на обучение, до навършване на 25-годишна възраст. Необходимо е лицето да не може да се издържа от доходите си или от използване на имуществото си. По отношение на ищцата посочените предпоставки са налице.

 Основанието за възникване на правото на издръжка включва нуждата на лицето, което претендира издръжка, и възможностите на лицето, срещу което е насочена претенцията. Категориите нужда и възможности, освен основание, са и критерий за определяне размера на издръжката. Задължението на родителя да дава издръжка на пълнолетното си дете, за разлика от задължението към ненавършилото пълнолетие дете, не е абсолютно. Условие за неговото възникване е обстоятелството даването на издръжка да не съставлява особено затруднение за родителя (по аргумент от последното изречение на цитираната по-горе разпоредба). Следователно, в настоящата хипотеза е необходимо да се прецени дали плащането на издръжка представлява особено затруднение за ответника.

"Особеното затруднение" по смисъла на закона се изразява в ограничаване възможността за задоволяване основните нужди на родителя. Преценката на това обстоятелство изисква изясняване семейното положение на родителя и това дали в негова тежест съществува задължение за издръжка по отношение на непълнолетно дете. В случая ответникът има такова задължение по отношение на детето И. Е.Т.. Предвид установеното за доходите, които реализира бащата /над 1000 лв. месечно/, трябва да се приеме, че той притежава средства над собствената си необходима издръжка, които му позволяват без особени затруднения да отделя средства и за издръжка на пълнолетното си дете. В ППВС № 5/1970 г. е отразено принципното положение, че възможността за даване на издръжка е винаги обективна и конкретна и се определя от имуществото и от доходите на задълженото лице. В настоящата хипотеза от получаваните от ответника доходи трябва да се приспаднат средствата, които безусловно дължи на малолетното си дете (на 8 години), като се отчете нейната възраст.

Следва да се прецени размерът на издръжката, която бащата трябва да заплаща на ищцата, като се отчетат следните обстоятелства: на първо място тези, обуславящи нуждата на ищцата (необходимостта от средства за обучение, учебни пособия, транспорт), както и тези, от значение за преценка възможностите на родителя да издържа детето си, без това да създава особено затруднение за него. С оглед на тези обстоятелствата издръжката, която следва да заплаща бащата – ответник, съдът определя в размер на 160. 00 лeва.

Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на районния съд, обжалваното решение трябва да бъде потвърдено.

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 260151 от 12.08.2020 г. по гр. д. № 132/2020 г. по описа на Районен съд – гр. Костинброд, с което ответникът Е.Н.Т. е осъден да заплаща на ищеца Н.Е.Т. месечна издръжка в размер на 160. 00 лв. (сто и шестдесет лева), считано от предявяване на иска, до завършване на висшето й образование, но не по-късно от навършване на двадесет и пет годишна възраст, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, и с което ответникът е осъден да заплати по сметка на РС – гр. Костинброд държавна такса по производството.

Решението е окончателно.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                                                             2.