№ 846
гр. София, 04.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мина Мумджиева
Членове:Кирил Г. Димитров
Анна-Мария М. Събева
при участието на секретаря Виктория Тр. Христова
в присъствието на прокурора Л. Ст. Д.
като разгледа докладваното от Анна-Мария М. Събева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20251100606348 по описа за 2025 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на гл. ХХI НПК.
С Присъда № 122/06.03.2025 г., постановена по НОХД № 7091/2021 г. по
описа на Софийски районен съд, НО, 136-и състав, подсъдимият Б. И. В., ЕГН
**********, е признат за виновен в това, че на 14.11.2013 г. в гр. София, в
качеството си на длъжностно лице – търговски представител за гр. София на
„ИФАНТИС БЪЛГАРИЯ” ЕООД с БУЛСТАТ *********, присвоил чужди пари
– сума в общ размер на 3 618.01 лв. (три хиляди шестстотин и осемнадесет
лева и една стотинка), по следните фактури: фактура № 30242/14.11.2013 г.
издадена на дистрибутор ЕТ „Л.Т.“ на стойност 118.27 лв. (сто и осемнадесет
лева и двадесет и седем стотинки); фактура № 30243/14.11.2013 г. на стойност
241.92 лв. (двеста четиридесет и един лева и деветдесет и две стотинки) и
фактура № 30256/14.11.2013 г. на стойност 120.96 лв. (сто и двадесет лева и
деветдесет и шест стотинки), издадена на дистрибутор ЕТ „С.-Д.Б.“; фактура
№ 30244/14.11.2013 г. издадена на дистрибутор „ВИВЕТА“ ООД на стойност
581.11 лв. (петстотин осемдесет и един лева и единадесет стотинки); фактура
№ 30245/14.11.2013 г. издадена на дистрибутор ЕТ „ДОЛДЖ-Б.Д.“ на
стойност 74.54 лв. (седемдесет и четири лева и петдесет и четири стотинки);
фактура № 30246/14.11.2013 г. издадена на дистрибутор ЕТ „ЕН ДЖИ ЛУКС-
Г.И.“ на стойност 76.97 лв. (седемдесет и шест лева и деветдесет и седем
стотинки); фактура № 30249/14.11.2013 г. издадена на дистрибутор ЕТ
1
„ШАНИ-Р.Ш.“ на стойност 350.10 лв. (триста и петдесет лева и десет
стотинки); фактура № 30250/14.11.2013 г. на стойност 203.76 лв. (двеста и три
лева и седемдесет и шест стотинки) и фактура № 30286/14.11.2013 г. на
стойност 410.35 (четиристотин и десет лева и тридесет и пет стотинки),
издадени на дистрибутор „ШАНИ ХЦ“ ЕООД; фактура № 30253/14.11.2013 г.
издадена на дистрибутор „ДАМОНА“ ЕООД на стойност 101.80 (сто и един
лева и осемдесет стотинки); фактура № 30258/14.11.2013 г. на стойност 205.92
лв. (двеста и пет лева и деветдесет и две стотинки) и фактура №
30287/14.11.2013 г. на стойност 51.30 лв. (петдесет и един лева и тридесет
стотинки), издадени на дистрибутор ЕТ „П.-П. С.“; фактура №
30259/14.11.2013 г. издадена на дистрибутор „МИХОНИ 98“ ООД на стойност
31.90 лв. (тридесет и един лева и деветдесет стотинки); фактура №
30261/14.11.2013 г. на стойност 66.80 (шестдесет и шест лева и осемдесет
стотинки) и фактура № 30264/14.11.2013 г. на стойност 67.48 лв. (шестдесет и
седем лева и четиридесет и осем стотинки), издадени на дистрибутор ЕТ
„ЕОС-З.Б.“; фактура № 30263/14.11.2013 г. издадена на дистрибутор
„КИВЕРОС“ ООД на стойност 57.60 лв. /петдесет и седем лева и шестдесет
стотинки); фактура № 30265/14.11.2013 г. издадена на дистрибутор „С. 2000“
ЕООД на стойност 253.64 (двеста петдесет и три лева и шестдесет и четири
стотинки); фактура №30273/14.11.2013 г. издаден на дистрибутор СД
„ДИНАМИК-ЛД-Б. И СИЕ“ на стойност 68.76 лв. (шестдесет и осем лева и
седемдесет и шест стотинки); фактура № 30274/14.11.2013 г. издадена на
дистрибутор „РУЕН 2001“ ЕООД на стойност 75.18 лв. (седемдесет и пет лева
и осемнадесет стотинки); фактура № 30288/14.11.2013 г. издадена на
дистрибутор „Д. 2010“ ООД на стойност 66.58 лв. (шестдесет и шест лева и
петдесет и осем стотинки); фактура № 30289/14.11.2013 г. издадена на
дистрибутор „Д. МАРКЕТ“ ООД на стойност 108.41 лв. (сто и осем лева и
четиридесет и една стотинки); фактура № 30290/14.11.2013 г. издадена на
дистрибутор „П.“ ЕООД на стойност 118.27 лв. (сто и седемнадесет лева и
двадесет и седем стотинки); фактура № 30291/14.11.2013 г. издадена на
дистрибутор ЕТ „Ц. К.-ДЕСИНА“ на стойност 120.96 (сто и двадесет лева и
деветдесет и шест стотинки) и фактура № 30292/14.11.2013 г. издадена на
дистрибутор „СЕРХИ“ ЕООД на стойност 45.43 (четиридесет и пет лева и
четиридесет и три стотинки), връчени в това му качество да ги пази, като след
получаването на паричната сума не я отчел на собственика „ИФАНТИС
БЪЛГАРИЯ” ЕООД с БУЛСТАТ *********, а я задържал в своя фактическа
власт, поради което на основание чл. 303, ал. 2 НПК във вр. с чл. 201 НК във
вр. с чл. 54 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от пет
месеца, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за
срок от три години.
Със същата присъда Б. И. В. е признат за невиновен и е оправдан в
останалата част от обвинението, а именно в частта, в която е обвинен в това,
че престъплението е извършено във връзка с чл. 26, ал. 1 НК, по-конкретно –
че в периода от 18.12.2012 г. до 12.11.2013 г. (включително) в гр. София,
действайки в условията на продължавано престъпление – с 27 (двадесет и
седем) деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също
2
престъпление – по чл. 201 НК, и са извършени през непродължителен период
от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите, в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т.
1, б. „б” НК – (търговски представител за гр. София на „ИФАНТИС
БЪЛГАРИЯ” ЕООД с БУЛСТАТ *********, по силата на трудов договор №
19/02.03.2010 г. и длъжностна характеристика на длъжността „търговски
представител“, с код по НКП 3415 3004, според която: осъществява директни
продажби в търговските обекти; отговаря за всички отчети за продажби на
дребно за дадена територия в и извън търговските обекти), присвоил чужди
пари – парична сума в общ размер на 15 787.48 лв. (петнадесет хиляди
седемстотин осемдесет и седем лева и четиридесет и осем стотинки),
собственост на „ИФАНТИС БЪЛГАРИЯ” ЕООД с БУЛСТАТ *********,
връчени в това му качество да ги пази.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК Б. И. В. е осъден да заплати по сметка
на СДВР сторените по досъдебното производство разноски в размер на
1 329.41 лв. (хиляда триста двадесет и девет лева и четиридесет и една
стотинки), а по сметка на СРС – 1 139.70 лв. (хиляда сто тридесет и девет лева
и седемдесет стотинки) – разноски за възнаграждения на вещи лица, както и 5
лв. (пет лева) – в случай на издаване на изпълнителен лист.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпил въззивен
протест на СРП, с който се моли обжалваната присъда да бъде отменена в
частта, с която подсъдимият Б. И. В. е признат за невиновен по повдигнатото
му обвинение за 27 (двадесет и седем) деяния от състава на продължаваното
престъпление по чл. 201 във вр. с чл. 26, ал. 1 НК, като бъде постановена
друга, с която на основание чл. 336, ал. 1, т. 2 НПК да бъде признат за виновен
за всички деяния, включени в първоначално повдигнатото му пред първата
инстанция обвинение. Излагат се съображения, че всички обстоятелства
относно изпълнителното деяние, които са установени по категоричен начин в
хода на съдебното следствие пред първата инстанция, преценени в тяхната
съвкупност, налагат извода, че подсъдимият е осъществил от фактическа
страна изпълнителното деяние на престъпния състав по чл. 201 във вр. с чл.
26, ал. 1 НК. Поддържа се, че подсъдимият е взел решение да се
облагодетелства по неправомерен начин, присвоявайки част от получените
суми от осъществени доставки на стоки от името на „ИФАНТИС БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, като не ги отчита в касата по утвърдения в дружеството механизъм, а
ги задържа в своя фактическа власт. Твърди се, че в изпълнение на това
решение подсъдимият В., в периода от 18.12.2012 г. до 14.11.2013 г.
реализирал състава на чл. 201 във вр. с чл. 26, ал. 1 НК, като доставил стока,
собственост на „ИФАНТИС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, на клиенти на посоченото
дружество, получил парите за доставената стока, но не отчел същите в касата
на дружеството. Намира се, че тези обстоятелства са безспорно доказани от
събраните в хода на първоинстанционното съдебно следствие свидетелски
показания, фактури и отчетни ведомости, както и от приетите в съдебно
заседание съдебно-счетоводни експертизи. Акцентира се върху
обстоятелството, че за датите, за които е повдигнато обвинение на В., няма
3
съставени нарочни протоколи за предаване на взетите от клиентите парични
средства на шофьор на дружеството, който да носи подписа на предалия и
приелия съответната сума. С оглед изложеното се моли подсъдимият да бъде
признат за виновен в извършването на всички 28 (двадесет и осем) деяния от
състава на продължаваното престъпление по чл. 201 във вр. с чл. 26, ал. 1 НК,
като бъде определено справедливо наказание.
Срещу атакувания съдебен акт е постъпила и въззивна жалба,
депозирана от Б. И. В. чрез неговия защитник адв. П. С. П. – САК, в която се
излагат съображения, че обжалваната присъда е неоснователна,
незаконосъобразна и постановена в противоречие със събраните по делото
писмени и гласни доказателства. Поддържа се, че обвинението не се е
доказало по ясен и категоричен начин, като не са налице никакви преки
доказателства в подкрепа на обвинителната теза. Моли се за отмяна на
присъдата, като бъде постановена оправдателна такава по отношение на Б. И.
В..
С Определение № 3433/31.10.2025 г., постановено в закрито
разпоредително заседание от същата дата, въззивният съд по реда на чл. 327
НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага
разпит на подсъдимия и свидетели, както и изслушването на експертизи пред
въззивната инстанция. Намерил е, че следва да бъдат изискани от СРП
постановления за частично прекратяване на наказателното производство, в
случай че са постановявани такива в хода на процесното досъдебно
производство, но не са приложени по настоящото дело.
Пред въззивния съд представителят на Софийска градска
прокуратура поддържа изцяло протеста по изложените в него съображения.
Счита, че първоинстанционният съд неправилно е пренебрегнал както
свидетелските показания на В.С., така и заключенията на изготвените и
приети по делото съдебносчетоводни експертизи въз основа на приобщените
документи за извършените плащания и лично събрани от вещото лице данни
от контрагентите на ощетеното юридическо лице. Посочва, че в атакувания
съдебен акт, от една страна, е отразено, че съдът кредитира изцяло тези
показания и заключения, а от друга страна, липсват мотиви защо се счита, че
не е доказано присвояване на пълния размер от 19 450 лв. (деветнадесет
хиляди четиристотин и петдесет лева), а само сумата от 3618 лв. (три хиляди
шестстотин и осемнадесет лева). Излага съображения, че обжалваният акт
страда от пълна липса на мотиви, което само по себе си е основание за
неговата отмяна. Моли първоинстанционната присъда да бъде отменена в
частта, в която подсъдимият е признат за невиновен по повдигнатото му
обвинение за 27 (двадесет и седем) деяния, като бъде признат за виновен за
всички 28 (двадесет и осем) деяния, включени в състава на продължаването
престъпление. Пледира за налагането на наказание при превес на смекчаващи
вината обстоятелства, а именно чистото съдебно минало, изрядното
процесуално поведение на подсъдимия, както и дългия период, изминал от
датата на осъществената престъпна дейност.
Защитникът на подсъдимия – адв. П., намира присъдата за достатъчно
мотивирана. Въпреки това счита, че съдът не е съобразил всички свидетелски
4
показания по делото. Аргументира, че в процесното дружество се е водело
„безобразно счетоводство“. Поддържа, че не са налице нито преки, нито
косвен доказателства, че подсъдимият е присвоил процесните суми. Излага
съображения, че не е положен подпис от страна на Б. И. В. на нито един от
документите – писмени доказателства, който да удостоверява, че сумите са му
били предадени. Посочва, че подсъдимият е отчитал всички средства
надлежно, за което има издадени ордери с подпис на дружеството и на лицето,
което е приемело, а не негов подпис. Поставя акцент върху безупречното
процесуално поведение на своя подзащитен. Обръща внимание, че същият е
похарчил средства в хода на производството в по-голям размер от сумите, за
присвояването на които му е повдигнато обвинение. Във връзка с изложеното
моли за отмяна на атакуваната присъда и оставяне изцяло без уважение на
подадения от представител на СРП въззивен протест.
Подсъдимият намира защитата за изчерпателна.
В предоставеното му право на последна дума Б. И. В. моли да бъде
оправдан.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите във въззивната жалба,
както и тези, изложени в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл.
314 НПК провери изцяло правилността на обжалваната присъда, констатира,
че са налице основания за отмяната й и връщането на делото на
първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав на
Софийски районен съд поради допуснати в хода на досъдебното
производство съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
ограничаване правата на подсъдимия. Съображенията за това са следните:
На първо място, съдът счита, че е допусната съществена непълнота в
обвинителната теза, изложена в обвинителния акт, пренесена и в атакувания
съдебен акт, която води до нередовност на обвинителния акт и представлява
основание за отмяна на присъдата и връщане на делото на СРС за ново
разглеждане. С процесния обвинителен акт прокуратурата е повдигнала
обвинение на подсъдимия В. за това, че на съответни дати в периода от
18.12.2012 г. до 14.11.2013 г. включително в гр. София, действайки в условията
на продължавано престъпление – с 28 (двадесет и осем) деяния в качеството си
на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „б“ НК – търговски
представител за гр. София на „ИФАНТИС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, присвоил
собствена на посоченото дружество парична сума по фактури в общ размер на
19 405.49 лв. (деветнадесет хиляди четиристотин и пет лева и четиридесет и
девет стотинки), връчени в това му качество да ги пази. В обвинителния акт е
описан механизмът на фактуриране на продаваната от „ИФАНТИС
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД стока (колбаси и месни деликатеси) в склад на
дружеството в гр. Първомай и доставянето на тази стока с фирмен автомобил
до гр. София, където била получавана от търговски представител ведно с
придружаващите я счетоводни документи – фактури. Посочена е също така
съпровождащата стоката документация във връзка с предаването й на
търговския представител и впоследствие отчитането на получените от
доставките на отделните търговци – контрагенти на „ИФАНТИС БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, парични средства, а именно „Отчетна форма на дължимите суми от
5
касово разплащане на търговски представител“ и „Приемо-предавателен
протокол“, ведно с опис на инкасираните фактури. В обвинителния акт е
изложено също така по какъв начин е следвало подсъдимият Б. И. В. в
качеството си на търговски представител да отчита в касата на дружеството
връчените му парични средства след доставяне на стоката в търговските
обекти в гр. София, където извършвал доставките си, а именно, като ги
предоставял физически на територията на гр. София на шофьор на
дружеството, доставящ стока от гр. Първомай, за което предаване се изготвял
нарочен протокол, носещ подписа на предаващия сумата търговски
представител.
В обвинителния акт не са изложени обаче съображения относно това
кога е следвало подсъдимият да осъществява това отчитане на паричните
средства на съответния шофьор, респективно при така изложената от
прокурора фактическа обстановка не става ясно в кой момент подсъдимият е
осъществил инкриминираното бездействие – неотчитане на паричните
средства в касата на дружеството. В този смисъл не се изяснява защо
представителят на държавното обвинение е инкриминирал посочените в
обвинителния акт дати, съответно защо е приел, че точно на тези дати е
осъществен от обективна и субективна страна състав на деяние по чл. 201 НК.
Еднозначно в доктрината и съдебната практика се приема, че престъплението
длъжностно присвояване може да се извършва както чрез действие, така и
чрез бездействие. В настоящия случай от съдържанието на обвинителния акт
не може да се извлече съобразно какви задължения във фактически и
темпорален аспект на подсъдимия в качеството му на търговски представител
за гр. София прокурорът е стигнал до извод, че подсъдимият е извършил
деяние с правна квалификация по чл. 201 НК чрез бездействие именно на
датата, на която е издадена всяка една от процесните фактури. Никъде в
обстоятелствената част на обвинителния акт не са изложени факти и
съображения от страна на представителя на СРП защо счита, че
изпълнителното деяние е осъществено именно на тези дати.
В светлината на изложеното следва да бъдат съобразени
задължителните указания по приложение на закона, закрепени в т. 4.2. от
Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002 г. по н.д. № 2/2002 г. на ОСНК на
ВКС, съгласно които „В обстоятелствената част на обвинителния акт
прокурорът задължително трябва да посочи фактите, които обуславят
съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването
му (чл. 82, ал. 1, т. 1 НПК отменен). Към тях се отнасят и времето и мястото
на извършване на престъплението и пълните данни за личността на
обвиняемия. Липсата на посочване на всички факти от тази категория
съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, защото при
всяко положение води до ограничаване на правата на бъдещите страни в
съдебното производство…“. Посочената неяснота в обвинителната теза
касателно времето на извършване на престъплението е била пренесена и в
мотивите на първоинстанционната присъда и се явява неотстранима от
въззивната инстанция. Макар действително в обвинителния акт да са посочени
дати на извършване на всички инкриминирани деяния в състава на
6
продължаваното престъпление по чл. 201 във вр. с чл. 26, ал. 1 НК, за което е
повдигнато обвинение на Б. И. В., то, както вече се посочи по-горе, не става
ясно защо прокурорът е приел, че именно на тези дати е осъществено
бездействие от страна на подсъдимия за отчитане на процесните средства и
задържане на последните в своя фактическа власт. В тази връзка следва да се
отбележи, че данни относно това кога е следвало да се извършва отчитането
на събраните от подсъдимия като търговски представител суми при
извършване от негова страна на доставки на стоки в гр. София съгласно
установената към инкриминирания период практика в дружеството
„ИФАНТИС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД се съдържат в събраната по делото
доказателствена съвкупност още на досъдебната фаза, а именно – показанията
на св. В.Г.С. (л. 66 от том № 2 от ДП), но също така и в хода на съдебното
следствие – показанията на св. И.М.Н. (л. 79 – л. 80 гръб от СП), св. М.Б.М. (л.
80 гръб – л. 82 от СП), обяснения на подсъдимия Б. И. В. (л. 123 – л. 124 гръб
от СП).
Въззивният съд намира в тази връзка, че контролираната първа
инстанция е направила незаконосъобразна преценка в разпоредителното
заседание по въпроса за евентуално допуснати в досъдебното производство
съществени нарушения на процесуалните правила. Липсата на изложени
съставомерни факти в обвинителния акт е затруднила и дейността по събиране
на доказателства. При неналичието на ясно очертан предмет на доказване в
обвинителния акт първият съд не би могъл и да проведе обективно и
задълбочено съдебно следствие, както и да мотивира надлежно чрез обстоен
доказателствен анализ извода си относно датата на извършване на
инкриминираните деяния.
В допълнение, друго обстоятелство, което не е посочено нито в
обстоятелствената, нито в заключителната част на обвинителния акт, е на кой
именно шофьор на дружеството е следвало подсъдимият В. да предава на
инкриминираните дати фактически събраните от него парични средства
вследствие извършените доставки на контрагенти на дружеството
„ИФАНТИС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД на територията на гр. София. Същото е от
значение с оглед гарантирането на правото на защита на подсъдимия,
доколкото инкриминираното деяние представлява по своята правна
квалификация престъпление длъжностно присвояване, извършено чрез
бездействие – неотчитане на парични средства по описания в обвинителния
акт специфичен механизъм чрез предаването им на конкретно лице, което от
своя страна да ги депозира фактически в касата на дружеството в гр.
Първомай. Съгласно мотивите на цитираното по-горе Тълкувателно решение
№ 2 от 07.10.2002 г. по н.д. № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС, както и с оглед
указанията в т. 4.2. от него „непосочването в обстоятелствената част на акта на
начина на извършване на деянието … съставлява основание за връщане на
делото в предходната процесуална фаза, само ако става въпрос за елементи на
престъпния състав.“ В настоящия случай механизмът на присвояване на
чужди пари според твърденията в обвинителния акт засяга отчетни действия
на подсъдимия, дължими към други длъжностни лица. Следователно,
самоличността на лицето, респективно лицата, за които обвинението твърди,
7
че са имали задължението да приемат отчетни средства от подсъдимия, има
пряка връзка с инкриминираното с обвинителния акт изпълнение на
престъплението, поради което е следвало да бъде конкретизирана в
обвинителния акт, за да е ясно срещу какви факти подсъдимият следва да
организира своята защита.
С оглед изложеното по-горе, въззивният съд счита, че посочените
неясноти в обвинителния акт, що се отнася до твърдените време и механизъм
на извършване на всяко едно от инкриминираните деяния в състава на
продължаваното престъпление, представляват нередовност на последния,
която е следвало да бъде констатирана от първостепенния съд в хода на
разпоредително заседание с прекратяване на съдебното производство и
връщане на делото на СРП. В този смисъл е налице отменително основание по
смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 във вр. с ал. 1, т. 2 НПК, обуславящо съобразно
чл. 334, т. 1, във вр. с чл. 335, ал. 2 НПК отмяна на атакуваната присъда и
връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, който в хода на
разпоредително заседание да съобрази изложените в настоящото решение
основания за прекратяване на съдебното производство и връщане делото на
СРП за отстраняване на допуснатите на досъдебната фаза съществени
нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на
процесуалните права на обвиняемия. Въззивният съд дължи да отбележи, че в
конкретния случай не може да отстрани допуснатите от СРС нарушения на
процесуалните правила, като същите могат да бъдат отстранени единствено от
контролираната инстанция при ново разглеждане на делото.
С оглед наличието на допуснати неотстраними на настоящия етап от
производството съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
ограничаване процесуалните права на подсъдимия и водещи до отмяната на
първоинстанционната присъда, съдът намира за безпредметно обсъждането на
обвинението по същество и даването на отговор на релевираните във
въззивните протест и жалба възражения в тази насока.
За пълнота следва да се отбележи, като се държи сметка за това, че
обжалваната присъда съдържа оправдателен диспозитив за 27 (двадесет и
седем) от общо 28 (двадесет и осем) деяния, за които е повдигнато обвинение
на Б. И. В., че оправдателната присъда в принципен план санира допуснатите
съществени нарушения на процесуалните правила. В конкретния случай обаче
при анализ на събраната по делото доказателствена съвкупност може да се
достигне до извод за осъществено получаване на суми от подсъдимия и
неотчитане на същите в касата на процесното дружество чрез предаването им
на съответния шофьор, респективно шофьори, съобразно частично описания в
обвинителния акт механизъм, което евентуално би могло да се субсумира под
нормата на чл. 201 НК. Правомощието на въззивната инстанция да осъди
оправдан подсъдим по повдигнатото му обвинение е обвързано с определени
предпоставки, относими към принципната забрана за reformatio in peius.
Съгласно разпоредбата на чл. 336, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 2 НПК това
правомощие може да се реализира само при наличие на съответен протест от
прокурора или жалба на частния обвинител, респективно на частния тъжител.
Еднозначно в правната теория и съдебната практика понятието „съответен
8
протест” се тълкува като такъв, в който е направено изрично искане за
влошаване положението на подсъдимия (в този смисъл – Решение № 237 от
02.12.2018 г. по к. н. д. № 753/2018 г., н.к. ІІ н. о. на ВКС, Решение № 214 от
14.11.2018 г. по к. н. д. № 757/2018 г., н.к. ІІ н. о. на ВКС).
В настоящата хипотеза принципът reformatio in peius за недопускане
влошаване на положението на жалбоподателя се явява преодолян, доколкото е
налице съответен протест по смисъла на чл. 335, ал. 4 НПК във вр. с чл. 335,
ал. 2 НПК, с който е отправено конкретно искане към контролиращата
инстанция за утежняване на положението на подсъдимия (вж. Решение № 347
от 10.07.2025 г. по к. н. д. № 705/2024 г., н. к., І н. о. на ВКС). Протестът не е в
интерес на последния, тъй като се иска отмяна на присъдата в оправдателната
й част и признаване на Б. И. В. за виновен в извършването на всички 28
(двадесет и осем деяния) от състава на продължаваното престъпление, за което
му е повдигнато обвинение. Поради това протестът се явява годен да
инициира въззивно производство за проверка на присъдата в частта, касаеща
оправдаването на подсъдимия В. по обвинението за 27 (двадесет и седем) от
деянията.
Във връзка с горното следва да се има предвид обаче, че въззивният съд,
независимо от правомощието си да се произнесе по подадения от държавното
обвинение въззивен протест, съдържащ конкретно искане за влошаване на
положението на подсъдимия, се намира в невъзможност да изпълни това си
законово правомощие поради допуснатото съществено нарушение на
процесуалните правила и изначалните нередовност на обвинителния акт и
неяснота на обвинителната теза в темпорален аспект и с оглед механизма на
изпълнителното деяние. Именно предвид обстоятелството, че не са
детерминирани фактическите рамки на обвинението, второинстанционният
съд е лишен от възможността да се произнесе по повдигнатото обвинение. Ето
защо, независимо от оправдателния характер на присъдата за
преобладаващата част от инкриминираните деяния, е наложително да бъде
отменен атакуваният съдебен акт и делото да бъде върнато за ново
разглеждане от друг състав на СРС от стадия на разпоредително заседание.
Воден от всичко изложено и на основание чл. 334, т. 1, във вр. с чл. 335,
ал. 2, във вр. с чл. 348, ал. 3, т. 1, във вр. с ал. 1, т. 2 НПК, Софийски градски
съд, НО, VIII въззивен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Присъда № 122/06.03.2025 г., постановена по НОХД
№ 7091/2021 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 136-и състав.
ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за ново разглеждане от друг
състав на съда от стадия на разпоредително заседание.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
9
Членове:
1._______________________
2._______________________
10