Р Е Ш Е Н И Е 136
гр. Сливница, 31. 01. 2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД
– гр. Сливница, пети състав, в публично съдебно заседание, проведено на
двадесет и трети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИАНА МАРКОВА
при участието на секретаря Г.
Владимирова като разгледа докладваното от съдията НАХД № 307 по описа на съда
за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
сл. ЗАНН.
Г.Л.Г., с ЕГН **********,***,
обжалва наказателно постановление № 17-1204-003249/08.12.2017 г., издадено от
Началник на група, сектор „Пътна полиция” при ОДМВР - София, с което на
жалбоподателя за нарушение разпоредбата на чл. 103 ЗДвП и на основание чл.175,
ал.1, т.4 ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 1 месец. Изложени са твърдения за незаконосъобразност
на атакуваното наказателно постановление с искане да бъде отменено.
Жалбоподателят поддържа, че в НП не е посочено точното място на извършване на
нарушението и обстятелствата, при които то е било извършено. На второ място
счита, че не е ясно посоченият в АУАН втори свидетел дали е очевидец на
извършеното нарушение или е свидетел при съставянето на акта още повече, че той
се намира в служебни правоотношения с актосъставителя и неговата обективност и
безпристрастност са под съмнение. При тези съображения се иска отмяна на
обжалваното НП.
Административнонаказващият орган оспорва жалбата.
Съдът, след като прецени доводите на страните и
събраните по делото доказателства (акт за установяване на административно
нарушение № 111681 от 08.09.2017 г. , наказателно постановление № 17-1204-003249/08.12.2017
г., издадено от Началника на група, сектор „Пътна полиция” при ОДМВР - София,
справка за административни нарушения на нарушител/ водач, заповед № 8121з - 952/20.07.2017
г., заповед № 8121К-1385/21.04.2015 г. на Министъра на вътрашните работи, заповед
№ 517з - 85/14.02.2017 г. на Директора на ОДМВР – София, актове за встъпване в
длъжност на актосъставителя и на издателя на НП, сведение от жалбоподателя и
показанията на свидетелите К.Й.Й. и Н.Б.Г.), намира
следното:
На 25.07.2017 г. около 15.00 ч. в района на 26-ти км.
на ПП – I – 8 св. Н.
Г.Д., който бил
дежурен автоконтрольор, забелязал лек
автомобил марка „Ауди“, модел „А 6“, с рег. № …., който се движел в посока с.
Калотина – гр. София. Св. Д. подал на водача на автомобила
сигнал със стоп – палка по образец да отбие вдясно на пътното платно и да спре
автомобила за извършване на проверка. Водачът не се подчинил на подадения
сигнал, увеличил скоростта на движение на автомобила и продължил в посока към
гр. София. За неподчинението полицейският служител Дюлгеров уведомил ОДЧ. При
извършената служебна справка било
установено, че собственик на автомобила е жалбоподателят Г.Л.Г.. Същият
бил призован да се яви в сградата на ОДМВР – София на 08.09.2017 г. На 08.09.2017 г.
жалбоподателят депозирал сведение, в което отразил, че е собственик на лек
автомобил марка „Ауди“, модел „А 6“, с рег. № …. и че на 25.07.2017 г. не си спомня
къде е бил в часовия диапазон от 15.00 ч. до 16.00 ч., както и че на тази дата
не е предоставял автомобила си на друг водач. Срещу жалбоподателя бил съставен
АУАН № 111681 от 08.09.2017 г. за нарушение по чл. 103 ЗДвП, а именно,
че не е спрял плавно на посоченото място или в най-дясната част на платното за
движение, при подаден ясен и своевременен сигнал за спиране от контролен орган.
Актът е връчен на жалбоподателя на същата дата и с вписани от последния
възражения, че не е управлявал автомобила си по това време и на това място в
посочения ден и час. Въз основа на така съставения АУАН е издадено и атакуваното наказателно
постановление, с което на основание чл. чл.175, ал.1, т.4 ЗДвП са наложени посочените
по - горе административни наказания.
С оглед на така установеното, съдът счете, че жалбата
е допустима като подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от надлежна страна, а
по същество е неоснователна по следните съображения:
Актът за установяване на административно нарушение и
издаденото въз основа на него наказателно постановление отговарят на
изискванията на закона и съдържат всички реквизити, изискващи се от него. При
съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да водят до отмяна на НП. Както АУАН, така и НП са съставени и
издадени от компетентни органи. Атакуваното НП е издадено от Началник на група,
сектор „Пътна полиция” при ОДМВР – София, упълномощен със заповед № 8121з - 952/20.07.2017
г. на Министъра на вътрашните работи, с която на Началниците на група, сектор
„Пътна полиция” при ОДМВР - София е възложена компетентност на контролната
дейност по отношение на нарушенията по ЗДвП.
Нарушението е описано достатъчно ясно и конкретно,
така, че да не възниква съмнение относно неговото съдържание. Направеното в
него и в АУАН описание на твърдяното нарушение съответства на посочената правна
квалификация на същото. АУАН също е издаден от компетентен орган съобразно чл.
189, ал.1 ЗДвП – младши автоконтрольор при ОДМВР – София. Съдът констатира, че
при съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП не са допуснати нарушения на
сроковете по чл. 34, ал.1
и ал.3 ЗАНН.
От събраните по делото доказателства се установи, че
жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по чл. 103 ЗДвП. Съдът намира за категорично доказана описаната по-горе
фактическа обстановка, а именно, че жалбоподателят Г. е управлявал процесния
лек автомобил марка Ауди“, модел „А 6“, с рег. № … на 25.07.2017 г. около 15.00
часа, като ясно е възприел, но не е изпълнил разпореждането на контролните
полицейски органи да спре за проверка. По този начин той е осъществил състава
на нарушението по чл. 103 ЗДвП, който гласи, че при подаден сигнал за спиране от
контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в
най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на
службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. Нарушението е
осъществено от обективна и субективна страна, като определената от актосъставителя
и наказващия орган квалификация е правилна и законосъобразна. Доказа се, че Г.
е възприел подадения му сигнал за спиране, но след това рязко е ускорил, за да
избегне проверката, поради което явно деянието е било извършено с пряк умисъл.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.2 ЗДвП
установените в акта за административно нарушение фактически констатации, в
рамките на производството по налагане на административно наказание, се считат
за верни до доказване на противното. В случая обстоятелствата по съставения акт
за административно нарушение се потвърдиха по делото. В хода на съдебното
производство се установи по безспорен и категоричен начин от събраните по
делото доказателства, че с действията си жалбоподателя Г.Г.
е нарушил виновно разпоредбата на чл. 103 ЗДвП и правилно му е наложено
наказание съобразно санкционната разпоредба на чл.175, ал.1, т.4 ЗДвП. Разпитан
в съдебно заседание, свидетелят К.Й., потвърждава, че актът за установяване на
административно нарушение е съставен от него в качеството му на контролен орган
по транспорта и поддържа отразените в същия констатации относно конкретното
нарушение. Доколкото по делото не са представени доказателства, опровергаващи
така установените в акта обстоятелства, а напротив същите бяха потвърдени в
хода на съдебното производство, то съдът намира, че съобразно разпоредбата на
чл. 175, ал.1, т.4 ЗДвП правилно е наложено наказание за извършеното нарушение.
Налице е съответствие между фактическата обстановка, констатирана от контролните
органи и правната квалификация, дадена от наказващия орган.
Предявените факти, за които на жалбоподателя е
наложено наказание, съставляват административно нарушение и наказващият орган
при спазване на закона е издал наказателното постановление за реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. При издаване на
наказателното постановление не са допуснати нарушения на материалния закон. То
е обосновано и не е постановено при непълнота на доказателствата. Не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Съдът не споделя твърдяното в жалбата съществено
нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в посочването в АУАН на
свидетел, който се намира в служебни правоотношения с актосъставителя, тъй като
съгласно разпоредбата на чл.189, ал.3 от ЗДвП свидетел по акта може да бъде и
служебно лице.
При определяне на наказанието
наказващият орган се е съобразил с разпоредбата на чл. 27 ЗАНН. По отношение размера на наложените наказания - 100 лева
глоба и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец, следва да се
отчете, че същите са съобразени с обществената опасност и тежестта на
извършеното административно нарушение. Наложените наказания са в минималния за
наказанието лишаване от правоуправление на МПС и в близост към минималния за
наказанието глоба предвиден от закона размер. Така определените
административни наказания, съдът счита, че са справедливи, съответстват на
тежестта на нарушението и са от естество да окаже необходимото поправително и
превъзпитателно въздействие върху нарушителя, а и по отношение на останалите
членове на обществото.
По изложените съображения атакуваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 17-1204-003249/08.12.2017 г., издадено от Началник на група,
сектор „Пътна полиция” при ОДМВР - София, с което на Г.Л.Г., с ЕГН **********,***,
за нарушение разпоредбата на чл. 103 ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.4 ЗДвП
са наложени глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 1 месец.
Решението подлежи на обжалване пред Административен
съд – София област в 14 - дневен срок от
получаване на съобщението за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: