№ 665
гр. Бургас, 06.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на десети юли през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Нина Р. Моллова Белчева
при участието на секретаря Жана Авр. Кметска
като разгледа докладваното от Нина Р. Моллова Белчева Гражданско дело №
20242100101067 по описа за 2024 година
Производството е образувано по повод исковата молба на В. Е. С., ЕГН
**********, живущ в гр. С., против К. Б. А., ЕГН **********, живущ в гр. С..
Твърди се, че ищеца е единствен наследник на Екатерина Павлова Йорданова-
Шейтанова, починала на 08.09.2023 г. Сочи се, че през 2013 г., 2014 г. и 2015 г.
наследодателката на ищеца /заемодател/ е сключила с ответника 6 договора за заем на
обща стойност 79700 лв. /75000 лв.- с писмен договор, а 4700 лв.- без сключен писмен
договор/ и 25500 евро. Заявява се, че поради невръщане на сумите в уговорения срок,
било сключено споразумение от 19.11.2021 г., с което страните договорили нов срок за
връщане на сумите- 31.12.2022 г. по банков път. Срокът не бил спазен и сумите не
били върнати, въпреки, че били предоставени. Предвид изложеното се моли да бъде
осъден ответника да заплати на ищеца сочените по- горе суми, ведно със законната
лихва върху тях считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
В срока по чл.131 ГПК постъпи писмен отговор от ответника, с който се сочи
неоснователност на исковете поради непредоставяне на сумите на ответника; поради
погасяването на исковете по давност; поради унищожаемост на допълнителното
споразумение, с което е уговорен нов срок за погасяване. С тези аргументи се иска
отхвърляне на претенциите.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложения поделото
доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Производството е с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД.
От приложените по делото препис- извлечение от акт за смърт и удостоверение
за наследници се установява, че Екатерина Павлова Йорданова- Шейтанова е починала
на 08.09.2023 г., като е оставила за свой единствен наследник В. Е. С.- ищеца.
По делото са представени 6 броя писмени договори за заем, сключени между
Екатерина Йорданова- Шейтанова и ответника, както следва:
На 10.09.2013 г. за сумата от 15000 лв. със срок на връщане 10.04.2017 г.;
На 02.10.2013 г. за сумата от 2500 евро със срок на връщане 31.12.2017 г.;
На 03.10.2013 г. за сумата от 15000 лв. със срок на връщане 10.04.2017 г.;
1
На 17.01.2014 г. за сумата от 20000 евро със срок на връщане 31.12.2017 г.;
На 04.12.2014 г. за сумата от 40000 лв. със срок на връщане 10.04.2017 г.;
На 21.02.2015 г. за сумата от 5000 лева със срок на връщане 10.04.2017 г.
Приложен е отчет по банкова сметка с титуляр Екатерина Йорданова-
Шейтанова от 08.06.2018 г. за теглена сума в размер на 4700 лв.
По делото е представено споразумение от 19.11.2021 г., сключено между
заемодателя и заемателя, в което е посочено, че страните, вземайки предвид, че за
периода от 10.09.2013 г. до 08.06.2018 г. са предоставени в заем и А. е получил
сочените по- горе суми, се променя дължимата по договорите лихва, както и срока на
връщане на сумите- до 31.12.2022 г.
Спорен по делото е въпросът дали между страните са налични твърдените
договорни отношения, по което съдът намира следното:.
Фактическият състав на договора за заем съобразно разпоредбата на чл.240, ал.1
ЗЗД обхваща наличие на реално предаване на сумата, както и поемане на задължение
от страна на заемателя да я върне при настъпване на падежа. Тези предпоставки следва
да са налице кумулативно.
По делото бе извършена съдебно- графологична експертиза, вещото лице по
която даде заключение, че всички договори, както и споразумението, са подписани от
ответника К. А.. В този смисъл следва да се приеме, че е налице поето задължение от
последния за връщане на заетите суми на уговорените падежи.
Съдът намира, че са налице и доказателства за реалното предаване на сумите на
ответника от наследодателката на ищеца. Доказателство в тази насока е представеното
споразумение, в което е инкорпорирано изявлението, че заемодателят е предоставил на
заемателя сумата общо в размер 79700 лв. и 22500 евро, които заемателя е получил.
Съобразно заключението по графологичната експертиза, споразумението също е
подписано от К. А., който собственоръчно е изписал и името си на всяка от
страниците.
От страна на ответника бе наведено възражение, че споразумението е
унищожаемо на основание чл.31, ал.1 от ЗЗД, тъй като към датата на подписването му
А. не е могъл да разбира и да ръководи постъпките си поради наличието на
здравословни проблеми, за което бе представена многобройна медицинска
документация. Това възражение съдът намира за допустимо и следва да бъде
разгледано с оглед нормата на чл.32, ал.3 от ЗЗД, съгласно която ответникът по иск за
изпълнение на унищожаем договор може да поиска унищожението чрез възражение и
след като давността е изтекла.
По делото бяха извършени две съдебно- психиатрични експертизи- единична и
тройна, които дадоха две противоположни мнения. Съдът намира, че следва да
кредитира заключението по тройната съдебно- психиатрична експертиза. Същата е
обоснована, почива на личен преглед и изслушване на освидетелстваното лице, като е
съобразена и с всички приложени по делото медицински документи. Съгласно
заключението на вещите лица, макар и по делото да има данни за предходни
когнитивни отклонения, касаещи най- вече вниманието, скоростта на обработване на
информацията, както и продължителността на съхранението й, за ответника не може
да се говори, че е имал интелектуално- паметов упадък. Приеманите от него
медикаменти, включително и антидепресанти в ниски дози, притежавали ефект, който
нямал нито потенциала, нито способността да повлияе способността за волеизява.
Соматичните страдания на А. се заявява от вещите лица, че са повлияли в значима
степен сферата на подтиците, влеченията и настроението в степен на локален мозъчен
психосиндром, като приеманата медикаментозна терапия влияела пренебрежимо
малко, до степен незначително върху психичната му дейност. Вещите лица,
анализирайки в цялост приложената по делото медицинска документация, както и
проведеното психиатрично обследване, заявиха, че не са били налице медицински
2
основания А. да не е бил в състояние пълноценно да разбира съдържанието на
процесното споразумение от 19.11.2021 г. Това заключение е дадено независимо от
констатирания локален мозъчен психосиндром. В съдебно заседание бе пояснено, че
последното е състояние, което повлиява основно емоциите, настроението, подтиците,
влеченията, социалното поведение, но не засяга интелектуално мистичните функции,
т.е. тези промени не могат да доведат до нарушаване на психичните годности и в този
смисъл локалният психоорганичен синдром не води до нарушаване на основните
психични годности да се разбира свойството и значението на извършеното и да се
ръководят постъпките. За тези промени в характера и личността на ответника,
настъпили в хода на множеството соматични увреждания, както и приеманите от него
медикаменти, според експертите не биха могли да се отразят на способността на А. да
волеизявява, да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си. Като краен извод вещите лица сочат, че физическото и психическото
състояние на ответника, диагностицираните телесни заболявания и приеманите в тази
връзка медикаменти, не са нарушили способността му да възприема текстове,
съдържание на документи, в това число и процесното споразумение, да оценява
правилно спрямо неговия интерес, последиците от разписването на такива документи,
към 19.11.2021г.
Заключението на тройната СПЕ се подкрепя и от показанията на разпитаните в
хода на производството свидетели. Така св. В. посочи, че през месец септември 2021 г.
е бил в гр. Созопол на почивка със семейството си и посетили музея, където били
посрещнати от К. А.. Същият заявил, че той поддържа музея, движел се нормално,
нямал проблеми с говора, разказал им подборно за експозицията и това как се е
създала. Свидетелят посочи, че с ответника се водел „нормален разговор“. Св. К.
говори за наличие на здравословни проблеми от страна на А., датиращи от 2009 г. За
релевантната 2021 г. посочи за проблеми с комуникацията в смисъл, че е странял от
хората, отчуждил се, които възникнали вследствие прекаран инсулт. Тези състояния
започнали да отшумяват с времето. По отношение на сочения от Св. К. инсулт вещите
лица по тройната експертиза заявяват, че от настъпването му на 25.01.2021 г. до
подписване на споразумението са минали повече от 10 месеца, който период е
достатъчен за стабилизиране и/или известно възстановяване. В рамките на 2021 г. били
провеждани няколко медицински консултативни прегледа, в които на били
констатирани отклонения, касаещи ориентация, адекватност и психологически статус.
С оглед на така изложеното съдът намира наведеното възражение за
унищожаемост за неоснователно. По делото не се ангажираха доказателства,
обосноваващи тезата, че към 19.11.2921 г. К. А. не е бил в състояние да не разбира и не
ръководи постъпките си. Заключението по единичната съдебно- психиатрична
експертиза не почива на всички приложени медицински документи, както стана ясно в
съдебно заседание от изявленията на експерта, както и не е в унисон с показанията на
разпитаните свидетели, поради което и съдът не го взе предвид.
В този смисъл се налага извода, че от така подписаното от страните по заемните
отношения споразумение, се доказва, че процесните суми са били предоставени на
заемателя, който е поел задължение да ги върне, с което се изпълва в цялост
фактически състав на чл.240 ЗЗД. Ето защо съдът намира за доказано, че сочените
договори за заем са валидно сключени и пораждат действие между страните по тях.
Изложеното по- горе предпоставя разглеждане на направеното от ответника
възражение за настъпила погасителна давност, което не се споделя от настоящата
инстанция.
В случая следва да намери приложение общата 5- годишна давност, която
започва да тече от изтичане на уговорените по заемните правоотношения падежи за
връщане на сумите- 10.04.2017 г. и 31.12.2017 г., като изтича на съответната дата през
2022 г. Съгласно разпоредбата на чл.116, б.А ЗЗД, давността се прекъсва с признаване
на вземането от длъжника. Със сключването на обсъжданото споразумение на
3
19.11.2021 г. на практика длъжника е признал дължимостта на сумите, подписвайки се
под изявлението, че същите са му били предоставени и той ги е получил. В този
смисъл от уговореният нов падеж /31.12.2022 г./ започва да тече нов 5- годишен срок
/чл.117 ЗЗД/, който към датата на образуване на настоящото производство- 17.07.2024
г., не е изтекъл. Ето защо направеното възражение за погасяване на вземанията по
давност е неоснователно.
Гореизложеното налага извод за основателност на предявената претенция.
Налице са валидно учредени заемни правоотношения между наследодателката на
ищеца и ответника в търсените размери, по които е настъпил падежа на плащане и по
които плащане не е направено. В тази връзка предявеният иск следва да бъде уважен в
цялост, ведно със законната лихва върху главницата в общ размер от 79700 лв. и 22500
евро, начиная от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.
Ищецът, в качеството си на универсален правоприемник на заемодателя, притежава
активната материално- правна легитимация да претендира процесните суми.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК следва да бъде уважено искането на ищеца за
присъждане на сторените разноски в исковото и в обезпечителното производство.
Видно от представеният в тази връзка списък и приложени към него писмени
доказателства, претендира се сумата от 4300 лв.- адвокатско възнаграждение за водене
на обезпечителното производство, 700 лв.- за изготвяне на молба и представителство
при вписване на допуснатото обезпечение, 9000 лв.- адвокатско възнаграждение за
исковото производство, 5149,84 лв.- държавна такса по сметка на БОС, 3516.10 лв.-
възнаграждение за вещи лица. Така посочените суми следва да бъдат присъдени в
полза на ищеца без сумата от 700 лв. за изготвяне на молба и представителство при
вписване на допуснатото обезпечение, тъй като по делото няма доказателства, че са
извършени действията, за които същите са заплатени.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. Б. А., ЕГН **********, живущ в гр. С., ел. М. № **, да заплати на
В. Е. С., ЕГН **********, живущ в гр. С., ж.к. Л., бл.***, вх.*, ет.*, сумата от общо
79700 лв. и сумата от 25500 евро, представляващи главници по договори за заем от
10.09.2013 г., 02.10.2013 г., 03.10.2013 г., 17.01.2014 г., 04.12.2014 г., 21.02.2015 г.,
08.06.2018 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от подаване на
исковата молба- 17.07.2024 г., до окончателното й изплащане, както и сумата от общо
21965,94 лв.- разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд- гр.Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
4