№ 11971
гр. София, 07.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20221110156461 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по подадена от „Я. 21“ ООД, искова молба
против „Е.к.Н.“ ЕООД, с която са предявени обективно евентуално съединени
осъдителни искови претенции, а именно иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3
ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 15 000 лева,
представляваща внесен депозит по Договор от 04.01.2022 г., който се твърди, че е
развален, и при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.
1 ЗЗД за връщане на сумата, като получена без основание, ведно със законната лихва
считано от дата на подаване на исковата молба 18.10.2022 г. до окончателно изплащане
на сумата.
Ищецът извежда съдебно предявените си права при твърдения, че между страните по
делото са били налични облигационни правоотношения, породени от сключен на
04.01.2022 г. договор, по силата на който ищцовото дружество е следвало да достави
стоки и хранителни продукти в термо чанти до адреси на клиенти на ответника, като
стоките и продуктите се вземали от обекти, посочени също от ответника. Сочи се, че
договорът е подписан в офис на ответника, като оригиналът на същия останал също
при ответника. Навеждат се доводи, че по силата на чл. 2.1., ал. 3 от договора ищецът е
превел по сметка на ответника сумата от 15 000 лева – депозит. Сочи се, че с изпратено
тримесечно предизвестие, получено от управителя на ответника на 18.06.2022 г., на
основание чл. 5.а.1, ал. 1 от договора, ищецът развалил същия, като управителят на
„Е.к.Н.“ ЕООД бил поканен да възстанови сумата от 15 000 лева, но същата към дата
на депозиране на исковата молба не била възстановена. В случай, че ответникът
оспорва наличието на договорни отношения, сумата от 15 000 лева се претендира като
такава преведена без основание. При тези твърдения моли съда да уважи предявените
искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът оспорва между
страните да е подписан соченият от ищеца договор. Твърди, че между страните са били
налице отношения, като ищецът е извършвал услуга по доставка на стоки на клиенти
на ответника, които в края на всяка седмица били фактурирани от ищеца и изплащани
от ответника изцяло и в срок. Поддържа, че всички приложени към исковата молба
1
фактури са платени. Оспорва твърдението на ищеца да е предоставен депозит в размер
на 15 000 лева, като в тази връзка отново сочи, че между страните не е сключван
договор. Твърди, че процесната сума действително е преведена по сметка на ответното
дружество, но с основание апорт, който апорт сочи, че е приет и надлежно заприходен
от дружеството. Твърди, че ищецът не е изпълнил задълженията си и се явявал
неизправна страна, т.к. след получаване на предизвестието от 18.06.2022 г., ищецът не
спазил поетото в предизвестието задължение за поддържане на минимум 5 човека,
които да извършват доставки на стоки на клиенти на ответника и последните три
седмици доставката била извършвана само от 2-ма човека. Оспорва да е получавал
покана за връщане на депозит от страна на ищеца. Излага, че представената от ищеца
покана е изготвена и подписана от двамата управители на дружеството – К.Р. и И.И.,
като сочи, че последният се е подписал и като свидетел за това, че е отказано да бъде
получена поканата. Аргументира, че въпросната покана е създадена за целите на
производството. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно евентуално съединени осъдителни искови претенции, а
именно иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 15 000 лева, представляваща внесен депозит по Договор от
04.01.2022 г., който се твърди, че е развален, и при условията на евентуалност иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на сумата, като получена без
основание, ведно със законната лихва считано от дата на подаване на исковата молба
18.10.2022 г. до окончателно изплащане на сумата.
По предявения главен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно извършено плащане в
общ размер на 15 000 лв. в полза на ответника, което към момента на реализирането му
е извършено на валидно правно основание, което впоследствие е отпаднало, в случая –
разваляне на сключен между страните Договор от 04.01.2022 г.
При установяване на изложените обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже наличието на основание за получаване/задържане на сумата, както е
твърденията си, че сумата е получена на основание, различно от посоченото от ищеца
такова.
С доклада по делото, не оспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно: че между
страните са били налице правоотношения, по силата на които ищецът е извършвал
доставки на стоки и хранителни продукти в термо чанти до адреси на клиенти на
ответника; че ищецът е превел по сметка на ответника сумата от 15 000 лева с
платежно нареждане от 04.01.2022г.
Наличието на договорни отношения между страните намира опора и в
приложеното на л. 8 по делото копие на Договор за услуга от 04.01.2022г. Отделно от
изложеното фактурата може да се приеме за доказателство, установяващо наличието
на договорни отношения, когато съдържа всички необходими елементи от
съдържанието на сделката - вид на стоката, стойност, начин на плащане, имената на
лицата, положили подписи за продавач и купувач, време и място на съставянето й.
Вписването на фактурата в дневниците за продажби и покупки на продавача и
купувача, имащи статут на търговци, както и отразяването на стойността й в справките
декларации по ЗДДС /при наличие на данъчна регистрация/ и ползването на данъчен
кредит във връзка с нея, са обстоятелства, релевантни за установяване възникване на
договорно правоотношение, по повод на което е била съставена /в този смисъл
Решение № 20 от 25.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 206/2012 г., I т. о., ТК/.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна
2
експертиза, което съдът кредитира като пълно, мотивирано и изготвено от лице,
притежаващо нужния опит и професионална квалификация, се установява, че
приложените към исковата молба фактури са осчетоводени от ответното дружество,
вписани са в дневниците за покупките към справки декларации по ЗДДС и е ползван
данъчен кредит, което обуславя категоричния извод, че страните са били обвързани от
процесния договор за услуга от 04.01.2022г.
В Раздел 5, чл. 5.1, ал. 1 от договора е уговорено, че същият може да бъде
прекратен от страна на изпълнителя само и единствено с тримесечно предизвестие.
Съдът намира, че договорът е прекратен от ищеца, в качеството му на
изпълнител на 18.09.2022г., което обстоятелство се установява от приложеното на л. 10
копие на предизвестие. С отговора на исковата молба ответното дружество признава
изрично, че е получило процесното предизвестие на 18.06.2022г. /стр. 2, абз. 5 от
отговора/.
Видно от съдържанието на същото, с процесното предизвестие ищецът, в
качеството му на изпълнител упражнява правото си, регламентирано в Раздел 5, чл.
5.1, ал. 1, като отправя тримесечно предизвестие до ответника, получено от същия на
18.06.2022г., респективно считано от 18.09.2022г., договорът е прекратен.
По силата на чл. 2.1, ал. 3 от договора, ищцовото дружество, в качеството му на
изпълнител, се е задължило при подписване на договора да внесе по сметката на
ответника, в качеството му на възложител, депозит в размер на 15 000.00лв.
Договорът е подписан на 04.01.2022г., като от представеното на л. 6 по делото
копие на платежно нареждане се установява, че сумата от 15 000.00лв. е преведена от
ищеца на ответника на същата дата 04.01.2022г., което обстоятелство е обявено за
безспорно и ненуждаещо се от доказване.
Обстоятелството че сумата е постъпила по сметката на ответното дружество, не
се оспорва от управителя му, като същото се потвърждава и от заключението на
вещото лице, от което е видно, че сумата от 15000.00лв. – е платена от „Я. 21“ ООД в
полза на „Е.к.Н.“ ЕООД, с платежно от 04.01.2022г.
Съдът намира, че платената от ищеца в полза на ответника сума от 15 000.00лв.,
представлява именно дължимият се съгласно чл. 2.1, ал. 3 от договора депозит.
Неоснователно се явява възражението на ответника, че сумата представлява
„апорт“. „Апорт” представлява един от начините за формиране на капитала на
дружество посредством вноски на съдружниците (акционерите) в капитала на
дружеството – ООД, АД и КДА. Те могат да бъдат както парични, така и непарични
вноски – „апорт”, респективно доколкото в случая по сметката на ответника е
преведена парична сума, няма как същата да представлява апорт в капитала на
дружеството, респективно възражението се явява неоснователно.
По изложената аргументация, исковата претенция с правно основание чл. 55, ал.
1, пр. 3 ЗЗД се явява основателна, като ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 15 000.00лв. – внесен депозит на основание чл. 2.1, ал. 3 от сключения
между страните Договор за услуга, развален от ищеца на основание чл. 5.1, ал. 1 с
тримесечно предизвестие на 18.09.2022г.
По разноските:
На основание чл. 78, ал.1 ГПК, ответното дружество следва да заплати на ищеца
сторените по делото разноски в общ размер на 2070.00лв. – държавна такса, адвокатско
възнаграждение и депозит за вещо лице.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
3
ОСЪЖДА „Е.к.Н.“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: гр. В., /адрес/, да заплати на „Я. 21“ ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: с. Б., /адрес/, на основание чл. 55, ал.1, пред. 3 ЗЗД, сумата на
15000.00лв. / петнадесет хиляди лева/ - представляваща платен от ищеца депозит, на
основание чл. 2.1, ал. 3 от сключен между страните договор за услуга от 04.01.2022г.,
който договор е развален основание чл. 5.1, ал. 1 на 18.09.2022г., ведно със законна
лихва от датата на подаване на исковата молба - 18.10.2022г. до окончателно
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „Е.к.Н.“ ЕООД, ЕИК **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да
заплати на „Я. 21“ ООД, ЕИК *********, сумата от 2070.00лв. – разноски.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4