Решение по дело №715/2025 на Административен съд - Пловдив

Производство по чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл.285 ал.1 от ЗИНЗС.

Производството по делото е образувано по касационна жалба от Щ. С. А., с [ЕГН], чрез пълномощника си адв. Д. Х., със съдебен адрес: [населено място], [улица], срещу Решение № 1481 от 17.02.2025 г., постановено по адм. дело № 1844/2024 г. по описа на Административен съд Пловдив, което са отхвърлени предявените от Щ. С. А., [ЕГН], искове срещу Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” за заплащане на обезщетение в общ размер на 15 000 лв., за понесени от ищеца неимуществени вреди от бездействията на затворническата администрация за период от 03.05.2019 г. до 20.03.2020 г., от 05.12.2022 г. до 07.02.2023 г. и от 15.07.2024 г. до 18.08.2024 г. – датата на подаване на исковата молба, ведно със законна лихва, считано от 18.08.2024г.

В жалбата са релевирани доводи, че в обжалваната част решението е неправилно и необосновано. Аргументите в тази насока са, че съдът необосновано не е кредитирал свидетелските показания на А. Ш., който има преки и непосредствени впечатления от условията, при които е живял А., както и не е приел, че наличието на дървеници и хлебарки, преминаването през двора, за да се достигне до банята, задимеността в килиите, невъзможността да се ползва пералня в затвора и липсата на адекватна медицинска грижа, настаняване с болни от заразни болести лица, са причинили неимуществени вреди. Претендира за отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на предявените искови претенции.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/, редовно призована, не изпраща представител. Чрез процесуалният представител ст. юриск. Ч. е депозирано становище, в което се излагат доводи за неоснователност на жалбата и моли съда да я остави без уважение. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва становище за неоснователност на подадената касационна жалба.

Пловдивският административен съд, XXХI състав, като разгледа, поотделно и в съвкупност, наведените с жалбата касационни основания, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в рамките на предвидения за това преклузивен срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството пред Административен съд - Пловдив се е развило по исковата молба на Щ. С. А., чрез процесуалния му представител срещу ГДИН.

Ищецът е претендирал ответникът да бъде осъден да заплати обезщетение в общ размер на 15 000 лв., от които 12 500 лв. за претърпени от него неимуществени вреди за периода от 03.05.2019г. до 20.03.2020г., 2 000 лв. за периода от 05.12.2022 г. до 07.02.2023 г. и 500 лв. за периода от от 15.07.2024г. до 19.08.2024г. (датата на подаване на исковата молба), ведно със законна лихва, претендирана от датата на подаване на исковата молба. Неимуществените вреди се изразяват в болки, страдания, обида, огорчение, възмущение, внушаване на чувство на малоценност, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в Затвора Пловдив през процесните периоди, а именно: липса на достатъчно жилищна площ; без санитарен възел на определените и задължителни места; общата баня се намирала навън – на двора, нямало съблекалня и се налагало да преминават през двора по хавлии, работели два душа за 15-20 л.св., в банята имало ръждясали железа и кал, когато правели каре за 1 час, не можели да ползват тоалетна, защото на мястото на карето нямало нито мивка, нито тоалетна; лоша хигиена в килиите, поради наличие на хлебарки, дървеници и гризачи (мишки и плъхове); липса на адекватно лечение и подходяща храна за здравословното му състояние; липса на пералня (дрехите се перат на ръка и се простират в килиите, в резултат на което има мухъл и плесен и дишат влага).

С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка.

С обжалваното решение съдът, след обсъждане на събраните по делото доказателства и анализ на чл.284 от ЗИНЗС е отхвърлил изцяло исковата претенция като неоснователна и недоказана.

За да стигне до този резултат, от фактическа страна съдът е установил, че за исковия период 03.05.2019г. до 20.03.2020г. Щ. А. не е пребивавал в Затвора [населено място] тъй като е постъпил в Затвора [населено място] на 26.02.2018г. и е преведен в Затвора [населено място] на 18.07.2018г., от където е освободен на 20.03.2020г. Същото е констатирано и относно втория претендиран исков период от 05.12.2022г. до 07.02.2023г. А. е постъпил отново в Затвора [населено място] на 19.10.2021г., като на 04.10.2022г. е преведен в Затвора [населено място], от където е освободен на 24.02.2023г./справки на л. 81, 79, 28 по адм.д. № 1844/24г./. С оглед гореизложеното, съдът е приел, че искът в тези периоди следва да бъде отхвърлен, тъй като не се установява ищецът да е бил в Затвора [населено място], а не се претендира за обезщетение за престой в другия затвор.

За третия исков период от 15.07.2024г. до 19.08.2024г., е прието че ищецът е пребивавал в Затвора - Пловдив в периода: - от 19.07.2024г. до 19.08.2024г.

За да отхвърли изцяло предявения иск, съдът е приел, че битовите условия в затворническото заведение не създават предпоставки за увреждане на психическото здраве на лишените от свобода, за уронване на човешкото им достойнство, както и не представляват заплаха за здравето им. Приел е, че през всичките дни от пребиваването му, Щ. А. е бил настанен и обитавал помещения с полагаема площ над 4 кв.м., помещенията били с отваряеми прозорци, с осигурени хигиенизиращи материали, извършвана е дезинфекция, дадени са бельо и одеяла, осигурено било набавянето на препарати, както и възможност за закупуване или внасяне на такива. Прието е, че е бил осигурен санитарен възел към всяко помещение, в което е пребивавал ищецът. Въз основа на представен график за ползване на баня е установено, че не е бил лишен от ползването на такава. Представени са доказателства и за това, че в помещенията в Затвора в Пловдив, където бил настанен ищецът, има санитарен възел и течаща вода, съответно е осигурен достъп до същите. Ползването на обща баня и санитарен възел е било също осигурено. По отношение на твърденията за липса на адекватно лечение в хода на първоинстанционното производство не е установено ищецът да е боледувал и да е заявявал нужда от лечение.

Решението на съда е валидно, допустимо и правилно, а наведените от касатора възражения са неоснователни.

Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, при приложението на чл.284 ал.3 от ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и при съобразяване разпоредбата на чл.284 ал.5 от ЗИНЗС е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция, поради което не е необходимо да се преповтарят.

Правилен и обоснован е изводът на първоинстанционния съд, изведен от установената по делото фактическа обстановка, че в случая не са налице законовите предпоставки, обуславящи основателност на предявения иск за претърпени неимуществени вреди, изразили се в обитаване на помещения, в които не е осигурена минимална жилищната площ на човек от 4 кв. м., както и липса на медицински грижи, лоши хигиенни условия, изразяващи се в липса на пералня и наличието на дървеници и хлебарки, в обитаваните от А. стаи, липса на баня и тоалетна в коридора, в периода, предмет на исковата молба.

Несъстоятелно е твърдяното в касационна жалба, че решението е необосновано. Първоинстанционният съд е дал ясен и конкретен отговор кои факти, релевантни за спора приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В решението е изведен правилният извод за липса на доказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които да обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава твърдяната необоснованост на обжалваното решение. Съдът в изпълнение на изискванията на чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС е изискал от специализирания орган по изпълнение на наказанията да предостави информация от значение за правилното установяване на фактите по делото, като съобразно съдържанието и е приел за недоказани твърдени в исковата молба факти.

Доводите, наведени в касационната жалба, освен, че носят бланкетен характер и не коментират никакви конкретни за случая факти, са идентични с възраженията, изложени в първоинстаннционното производство, като съдът е направил обосновани и правилни изводи, които се споделят напълно от настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни.

Настоящият съдебен състав намира, че показанията на свидетеля А. Ш. не доказват фактическите обстоятелства, на които Щ. А. е основал исковата си претенция. Предвид факта, че свид. Ш. не е бил в една стая с касатора, в своите показания последният говори за личните си преживявания и усещания по време на престоя си в Затвора Пловдив.

Доколкото в показанията на свидетеля се съдържат данни за условията в килиите /достъп до вода и тоалетна, достъп до естествена светлина, оборудване, наличие на баня и липса на медицинско обслужване/, от страна на ГДИН са налице ангажирани писмени справки, с които според настоящия съдебен състав, страната е успяла да обори твърденията на А. относно спорните обстоятелства.

С оглед изложеното, като взе предвид, че решаващият съд изцяло е приложил стандартите за защита на правото по чл.3 от ЕКПЧ по отношение на ищеца и доколкото в хода на касационното производство не са установени нови обстоятелства, настоящият съдебен състав намира, че Решението на Административен съд – Пловдив, ХVI състав, следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба да бъде оставена без уважение, като неоснователна

Неоснователно е и искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Нормите на чл.286 ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС са специални и дерогират общото правило на чл.78 ал.3 от ГПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че такова не се дължи.

Воден от горното, Административен съд – Пловдив, XXХI състав,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1481 от 17.02.2025 г. постановено по адм. дело № 1844/2024 г. по описа на Административен съд Пловдив.

Решението е окончателно.