Решение по дело №482/2021 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 140
Дата: 7 октомври 2021 г. (в сила от 7 октомври 2021 г.)
Съдия: Албена Георгиева Палова
Дело: 20215200500482
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 2 юли 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 140
гр. Пазарджик, 05.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и трети септември, през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова

Мариана Ил. Димитрова
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело
№ 20215200500482 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение №
260047/11.02.2021 г., постановено по гр.д. № 1203/2020 г., Пазарджишкият
районен съд е осъдил Агенция „Пътна инфраструктура“ със седалище гр.
София, бул.“Македония“ № 3 да заплати на Д. Г. Г. с ЕГН ********** от село
Б., община Р., област Пловдив ул. „К.“ № 3, сумата от 609 лв.,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи
се в извършени ремонти работи по автомобил „Ауди 80“ с ДКН ...,
обективирани във фактура № **********/20.08.2019 г. и сумата от 2000 лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди,
изразяващи се в преживян силен стрес и притеснение вследствие пътно-
транспортно произшествие, настъпило на 14.04.2014 г. поради необезопасена
и необозначена дупка на пътното платно на Автомагистрала „Тракия“ в
района на 100 км. в посока Пловдив, ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на увреждането 14.04.2019г до окончателното
изплащане на сумите.
Отхвърлил е предявения от Агенция „Пътна инфраструктура“,
седалище град София, бул. “Македония“ № 3 против „Автомагистрали“ ЕАД
с ЕИК *********, седалище и адрес на управление град София, бул. “А.
1
Стамболийски“ № 116, представлявано от изпълнителния директор С.Ф.Б.,
обратен иск за заплащане на сумата от 2 609 лв., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от деня на предявяване на иска.
Осъдил е Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на Д. Г. Г.
сумата от 820 лв. - сторени по делото съдебно деловодни разноски
Осъдил е Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на
„Автомагистрали“ ЕАД, представлявано от изпълнителния директор С.Ф.Б.,
сумата от 300 лв. - сторени по делото разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ответника - „Автомагистрали“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление град София, бул.“А. Стамболийски“ № 116, представлявано от
изпълнителния директор С.Ф.Б..
Против така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от
АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА”, Областно пътно управление -
Пазарджик., адрес: гр. Пазарджик, ул. "Ал. Стамболийски” № 20, чрез
пълномощник: юрист, началник отдел АО Я.. Г. Б., с изложени оплаквания за
незаконосъобразност. В жалбата се твърди, че от писмените и гласни
доказателства не се установявала причинно-следствена връзка между
твърдяното пътно произшествие и претендираните от водача имуществени и
неимуществени вреди, както и механизмът на осъществяване на 14.04.2019 г.
на ПТП при движение по АМ Тракия, км. 100 посока гр. Пловдив. Решението
било постановено в противоречие с принципа за разпределение на
доказателствената тежест, регламентиран в чл. 154 от ГПК. Не били
установени твърдените положителни факти - елементи на фактическия състав
по чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД и не било доказано по несъмнен начин, че
причинените имуществени вреди са настъпили в следствие на преминаване и
попадане на автомобила в дупка на пътното платно.
Неправилно били кредитирани свидетелските показания на С.Р. и Р.С.,
тъй като давали противоречиви показания, относно размерите на дупката,
което имало значение за правилното определяне на вида и стойността на
претендираните имуществени щети. Показанията били дадени при условията
на заинтересованост по аргумент на чл. 172 ГПК, тъй като свидетелите били
колеги на ищеца.
Съдът не бил коментирал и част от възраженията на жалбоподателя
относно ремонта на лекия автомобил Ауди 80, който според свидетелските
показания бил извършен в деня на инцидента - 14.04.2019 г. Представени
2
били фактура № **********/20.08.2019 г. и касов бон от същата дата, според
които „Ванко-М“ ЕООД било извършило ремонт на Ауди 80, но на дата
20.08.2019 г., т.е. повече от 4 месеца след предполагаемото, следователно се
разколебавала връзката между претендираните щети и твърдяното ПТП.
Стойността на претендираните имуществени вреди също се поставяла
под съмнение въпреки приетата САТЕ. Представен бил договор за продажба
на процесния автомобил от 27.08.2019 г., според който продажната цена на
целия автомобил била 600 лв., а претендираните отделни ремонти били на
стойност 609 лв. Фактурата за ремонта била издадена 7 дни преди продажбата
на МПС - 20.08.2019 г., поради което АПИ не дължала на ищеца
претендираната сума за имуществени вреди.
В противоречие с принципа на „справедливост“ по смисъла на чл. 52 от
ЗЗД било присъдено обезщетението за претърпени неимуществени вреди от
ищеца в размер на 2000 лв. Този размер бил завишен и бил определен в
противоречие с ППВС № 4/68 г., тъй като не бил съобразен и с обществено-
икономическите условия на живот в момента на произшествието.
Първоинстанционният съд не бил взел предвид обстоятелствата, които са
определящи за претърпените от ищеца вреди, не ги бил посочил и не бил
анализирал значението им за размера на обезщетението. Решението се
базирало единствено на гласни доказателства за моментния страх, уплаха,
притеснение и тревожност на ищец. Съдът не бил отчел, че по делото нямало
представена никаква медицинска документация. Нямало данни при
процесния инцидент да са нанесени наранявания или травми на ищеца.
Нямало конкретна диагноза, епикриза, насочване към лекар - специалист,
проведено лечение и т.н. Сочи съдебна практика в подкрепа на твърденията
си.
Неоснователно районният съд бил отхвърлил предявения при условията
на евентуалност обратен иск срещу „Автомагистрали“ ЕАД. По делото било
доказано валидно договорно правоотношение - представен и приет от съда
Договор № РД-38-17/01.09.2015 г, сключен между Агенция „Пътна
инфраструктура“ - възложител и „Автомагистрали” ЕАД - изпълнител.
Съгласно клаузата на чл. 12, ал. 5 от договора, в рамките на своите права по
договора изпълнителят следвало да предприеме всички необходими действия
за опазване на пътищата и пътните принадлежности към тях с цел
осигуряване на безопасни условия на движение, а съгласно чл. 12, ал. 6 бил
длъжен да изпълнява допълнителните писмени или устни разпореждания на
възложителя, възникнали в процеса на работа. В чл. 12, ал. 7 било заложено,
че изпълнителят следва да започва работа веднага след появяването на
3
необходимост от това и да поддържа автомагистралата на договореното ниво,
съгласно „Технически правила и изисквания за поддържане и ремонт на
пътищата“ на НАПИ от 2009 г., „Техническа спецификация“ на АПИ от 2014
г. и „Оперативен план за зимно поддържаш
Съдът бил коментирал приложените писмени доказателства от които
било видно, че АПИ, ОПУ-Пазарджик е възлагала на „Автомагистрали“ ЕАД
дейности по изкърпване на пътната настилка, съответно са отчетени и
заплатени такива дейности. Не били обсъдени обаче гласните доказателства
относно изпълнението на заложените договорености. От показанията на
свидетеля Ф. се установило, че на 14.04.2019 г. бил дежурен и се получило
обаждане от дежурния от ОПУ - Пазарджик за дупка на магистрала „Тракия“,
на което екип реагирал своевременно. Дупката представлявала 20 см. на 20
см. на 2 см. дълбочина и с три лопати смес била запълнена. От тези показания
следвало, че ответникът по обратния иск не бил установил, че е изпълнил
договорните си задължения или че е предприел действия по обезопасяване на
пътя до получения сигнал в деня на произшествието. Действия били
предприети едва след подадения сигнал.
Решението било незаконосъобразно по отношение и на присъдените
разноски на третото лице помагач, за което също са изложени твърдения.
Искането е обжалваното решение да бъде отменено, вместо което да бъде
постановено ново, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като
неоснователен или ако жалбата в тази част бъде отхвърлена, да бъде уважен
обратния иск. Претендират се разноски.
В законния срок е постъпил писмен отговор от Д.Г. с искане решението
на районния съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно с
изложени доводи в подкрепа на изводите на съда.
Постъпил е и писмен отговор от „Автомагистрали“ ЕАД с искане
решението да бъде отменено в частта, с която АПИ, ОПУ-Пазарджик е
осъдена да заплати на Г. обезщетение за претърпени имуществени и
неимуществени вреди и да бъде потвърдено потвърдено в частта, с която е
отхвърлен искът против „Автомагистрали“ ЕАД.
Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във
въззивната жалба и писмените отговори, като обсъди и анализира събраните
по делото доказателства, като взе предвид становището, изразено в съдебно
заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено
следното:
4
В исковата си молба против АПИ, ОПУ-Пазарджик ищецът Д.Г. е
твърдял, че на 14.04.2019 г. в 05:30 часа сутринта докато пътувал със
собствения си лек автомобил „Ауди 80“ с ДКН ... по автомагистрала
„Тракия“, на 100 км. в посока Пловдив претърпял пътнотранспортно
произшествие, а именно: в дясната пътна лента за движение предна дясна
гума на автомобила му пропаднала в дълбока дупка. В резултат на това гумата
се пръснала, а джантата се деформирала напълно. При разрешена максимална
скорост на магистралата от 140 км/ч ищецът шофирал с около 80-90 км/ч и
въпреки тази ниска скорост изключително трудно овладял автомобила. Успял
да спре в банкета на автомагистрала „Тракия“, защото при внезапното
попадане в дупката и пръскането на предна лява гума колата станала
неуправляема и започнала рязко завиване надясно. Непосредствено пред него
в същото време е имало спрели още три товарни автомобила със същите
проблеми, а именно - спукани гуми след пропадане във въпросната дупка на
пътното платно. В лекия автомобил, управляван от ищеца, пътували още три
лица: И.К., С.Р. и Ц.Й.. В 06:08 ч. ищецът се обадил на телефон 112, за да
сигнализира за инцидента, тъй като за краткото време от момента на
настъпилото ПТП със собствения му автомобил до неговия бегъл оглед и
съвземането си от първоначалния шок още три автомобила спукали гуми и
изкривили джанти заради упоменатата дупка. Струпали се коли и хора на
високоскоростния път за кратко време, което застрашило живото на всички
участници в движението. Процесната дупка била с дълбочина около 10 см и
ширина около 25-30 см., с неправилна форма и остри ръбове и била
потенциална предпоставка за настъпване на други ПТП-та. В резултат на
многобройните обаждания на спешния телефон 112 след около час на място
пристигнал екип по поддръжка на АМ“Тракия“ и запълнил дупката с три
чувала асфалтова смес, като по този начин се опитали да отремонтират
опасния участък. След около час на мястото на инцидента пристигнал и екип
на КАТ-Пазарджик, който изготвил протокол за видимите повреди по
автомобила на ищеца. Тъй като щетите по автомобила на ищеца се оказали
сериозни, се наложило да ползва услугите на пътна помощ, която му
помогнала с демонтажа на изкривената джанта, която не успял да свали със
собствените си инструменти. С големи трудности ищецът се прибрал на
собствен ход в дома си в село Б., тъй като след удара предницата започнала
силно да тресе, колата видимо била наклонена надясно и управлението
изисквало големи физически усилия от негова страна, за да успее да задържи
автомобила на пътя. След инцидента се наложил ремонт на цялата предница
на автомобила, по неговата ходова част и закупуването на нова гума, заедно с
джанта. Допълнително се наложил баланс на всички гуми, като тези дейности
се извършили в специализиран сервиз. Ищецът е твърдял, че Автомагистрала
„Тракия“ по силата на чл.З, ал.2 от ЗП е републикански път, а задълженията
5
по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища са
именно на ответника съгласно чл.30, ал.1 от ЗП. Съгласно чл.3, ал.1 от ЗДвП
ответникът бил длъжен да поддържа изправен с необходимата маркировка и
сигнализация за съответния клас път, да организира движението по него така,
че да се осигурят условия за бързо и сигурно придвижване и за опазване на
околната среда от наднормен шум и от замърсяване от моторните превозни
средства. Според чл.167, ал.1 от ЗДвП лицата, които стопанисват пътя го
поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по
него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок. На 100-я километър на
АМ“Тракия“ към момента на настъпване на ПТП е имало необезопасена и
необозначена дупка с размери: дълбочина около 10 см и ширина около 25-30
см., поради което ответникът не бил изпълнил задължението си по чл.30, ал.1
от ЗП по поддържането и ремонта на републиканските пътища. Доколкото
ответникът като юридическо лице осъществявал действия или бездействие
чрез натоварени от него лица, то той отговорял за причинените от тези лица
вреди при или по повод изпълнение на възложената им работа. В случая
натоварените лица не били извършили необходимите действия за привеждане
на пътната настилка в състояние, годно за безопасното осъществяване на
движението на ППС към 14.04.2019 г., когато настъпило процесното ПТП.
Едва след това и в резултат на многобройните обаждания на телефон 112 от
ищеца и други пострадали лица, пристигнал авариен екип, който запълнил
дупката. Ищецът е твърдял, че създалата се ситуация се отразила
изключително неблагоприятно както върху неговата психиката, така и на
работата му. Същият изпитал големи трудности в ежедневието си поради
липсата на автомобил, тъй като ползвал автомобила, за да пътува до
работното си място. В резултат на ПТП-то седмици наред ищецът не можел да
се успокои и да спи от силния страх и стрес, които преживял в резултат на
пътния инцидент. Изпитвал несигурност дори и когато се вози в кола,
изпитвал безпокойство и панически страх. Дълго време се страхувал да се
качи в автомобила си и отново да шофира. Твърдял е, че е претърпял
неимуществени вреди, чийто паричен еквивалент възлизал според него на
сумата то 2 000 лв. Наред с това в резултат на настъпилото ПТП ищецът
заплатил сумата от 609 лв. за закупуване на повредените части и ремонт на
собствения му автомобил. Искането е да бъде осъден ответникът да му
заплати сумата от 609 лв., представляваща имуществени вреди, изразяваща се
в заплащане на ремонт по автомобил „Ауди 80“ с ДКН ..., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането 14.04.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 2000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат
на претърпяно на 14.04.2019 г. ПТП, предизвикано от пропадане в дупка на
АМ“Тракия“ в крайна дясна активна лента за движение, находяща се на
6
около 100-я км в посока град Пловдив, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 14.04.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
Претендирал е разноски.
В срока по чл.131 от ГПК от ответника е подаден писмен отговор, с
който е оспорил исковете както по основание, така и по размер. Оспорил е
механизма на станалото на 14.04.2019 г. на АМ“Тракия‘ пътнотранспортно
произшествие. Твърдял е, че за произшествието не бил съставен протокол. В
приложеното удостоверение на ОД на МВР Пазарджик, сектор Пътна
полиция било записано, че органите на пътна полиция на място са
установили, че процесният автомобил е извън пътното платно със спукана
гума и деформирана джанта. Липсвали констатации за състоянието на
пътната настилка. Нямало данни за размерите на дупката. Не била установена
и скоростта, с която се е движел ищецът, както и дали тя е била съобразена с
условията на видимост Водачът на МПС при избиране на скоростта на
движение бил длъжен да се съобрази със състоянието на пътя и на превозното
средство, с конкретните условия на видимост, като се има предвид че ПТП е
станало през ранната част на деня. Трябвало е да бъде в състояние да спре
пред всяко предвидимо препятствие /чл.20 и чл.21 от ЗДВП/. Оспорено е
твърдението, че било налице бездействие и неизпълнение на задълженията на
АПИ по чл.30, ал.1 от ЗП, т.13 и т.14 от ДР на ЗП, което да е в причинна
връзка с настъпилите повреди по автомобила. Ответникът полагал системни
грижи за поддържане на републиканските пътища и било видно от месечно
задание за месец февруари 2019 г., че възложителят АПИ е възложил на
изпълнител по договор за обществена поръчка -,,Автомагистрали“ ЕАД
дейност по изкърпване на пътна настилка със студена асфалтова смес ръчно -
оформяне, почистване, доставка, полагане и всички свързани с това разходи в
т.ч. транспорт - количество 1 т., в участък на ОПУ-Пазарджик от
АМ“Тракия“. С месечно задание за месец март 2019 г. също е възложено
изкърпване на пътната настилка със студена асфалтова смес, ръчно -
оформяне, почистване, доставка, полагане и всички, свързани с това разходи,
в т.ч. и транспорт - количество 0.5 т. Тоест през месеците, предхождащи
месеца на твърдяното ПТП ответникът бил възложил извършване на ремонт
на пътното платно в участъка на ОПУ-Пазарджик от АМ“Тракия“, изразяващ
се в изкърпване на пътната настилка. Твърди се, че поддържането на
процесния участък е възложено с договор за възлагане на обществена поръчка
№ РД-38-17 от 01.09.2015 г., сключен между ответника и „Автомагистрали“
ЕАД гр. София. Съгласно договора на изпълнителя били възложени дейности
по ремонт и поддържане в обхвата на автомагистралата от км 0+000 до км
208+181 на АМ “Тракия“, където попадал и процесният участък. Съгласно
чл.1 от този договор възложителят възлагал, а изпълнителят приемал да
7
извърши всички видове дейности и работи, свързани с поддържането на
участъка, цитиран по-горе. В чл.28 от този договор било предвидено, че при
причиняване на ПТП и или възникване на щета в резултат на неизпълнение
или некачествено изпълнение предмета на договора, изпълнителят носи пълна
имуществена и неимуществена отговорност за причинените вреди. С
писмения отговор ответникът е направил искане за привличане като трето
лице-помагач „Автомагистрали“ ЕАД, обосновавайки правния си интерес с
изложените по-горе твърдения за наличие на договорна връзка между него и
„Автомагистрали" ЕАД. Своевременно е предявил и обратен иск с нарочна
искова молба, в която е доразвил твърденията си, заявявайки, че съгласно
цитирания договор на „Автомагистрали „ЕАД били възложени дейности и
работи, свързани с поддържането на републиканската пътна мрежа, в която
влизал процесният участък. Направено е искане в случай на уважаване на
главния иск да се осъди „Автомагистрали“ЕАД да заплати на Агенция „Пътна
инфраструктура“ присъдените в полза на ищеца по главния иск суми.
Претендират се направените по делото разноски.
С определение № 21211 от 09.06.2020 г., на основание чл.219 от ГПК
„Автомагистрали“ ЕАД с ЕИК ********* е привлечено като трето лице-
помагач на страната на ответника. Приет е за разглеждане и предявеният от
Агенция „Пътна инфраструктура“ срещу „Автомагистрали“ ЕАД с ЕИК
********* обратен осъдителен иск.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът по обратния иск е депозирал
писмен отговор, с който е оспорил предявените срещу АПИ искове. Оспорил
е факта на настъпване на описаното в исковата молба ПТП. В случай, че
съдът приеме, че е настъпило процесното ПТП, счита, че водачът с
поведението си е допринесъл за осъществяването му като не е спазил
изискванията на чл.20 от ЗДвП. Твърдял е, че няма представени данни, че
водачът на процесния автомобил при реализиране на ПТП не е бил под
въздействие на алкохол или други вещества с наркотично или упойващо
действие, нямало и данни за техническото състояние на автомобила
/износване, срит дефект и др./ Не била установена скоростта, с която се е
движел водачът, както и дали същата е била съобразена с конкретната пътна
обстановка, тъй като твърдяното ПТП било настъпило в тъмната част на
денонощието - 05:00 часа сутринта. Предвид равнинността на процесния
участък водачът на МПС не бил положил необходимото повишено внимание
като не бил избрал скорост на автомобила, съобразена с пътната обстановка,
която да му позволи да избегне евентуалния неизправен участък, с което бил
нарушил изискванията на чл.20, от ЗДвП. Оспорил е и размера на
имуществените и неимуществените вреди. Твърдял е, че не била налице
8
причинна връзка между неизпълнение на договорно задължение на
„Автомагистрали" ЕАД и настъпването на претърпените от ищеца вреди.
Твърдял е още, че съгласно чл.1 от сключения между „Автомагистрали“ ЕАД
и Агенция „Пътна инфраструктура“ договор за възлагане на обществена
поръчка № РД-38-17/01.09.2015 г. възложителят възлага, а изпълнителят
приема да извършва дейности по поддържане /превантивно, текущо, зимно и
ремонтно, възстановителни работи при аварийни ситуации/ на посочения с
АМ „Тракия“ участък, в който попадал и процесният такъв. Видно било от
съдържанието на самия договор, че дейностите по поддържане, които
„Автомагистрали“ ЕАД било длъжно да изпълнява, не са предварителна
определени в самия договор, а се възлагали отделно на база месечни
допълнителни и извънредни задания /чл.5 от договора/. Твърдял е също, че
при систематично тълкуване на разпоредбите на договора дейностите по
поддържане се възлагат от възложителя със задания, включително устни
задания, които се оформят като писмени в тридневен срок от възникване на
непредвиденото обстоятелство, когато дейностите по поддръжка на пътя се
възлагат с „извънредни задания“. Такова задание било необходимо и когато
се налагало осигуряване на безопасността на пътя при възникнали
непредвидени обстоятелства, каквото било наличие на дупка на пътя.
Доколкото никъде в договора не било разписано, че изпълнителят следва да
осигури екип, който да следи за възникване на непредвидени обстоятелства,
предвидено било осигуряване на екип за реакция при вече възникнали
непредвидени обстоятелства съгласно чл.12, ал.8, който следвало да е в
готовност. В договора не било посочено задължение на
„Автомагистрали“ЕАД да следи за настъпване на непредвидени
обстоятелства, включително такива, които можели да доведат до ПТП, от
което следвало, че задължението му като дружество, осигуряващо поддръжка
на пътя, било да отстрани последиците от ПТП, но само по изрично възлагане
от страна но възложителя, включително чрез устно възлагане с оглед
извънредния характер на обстоятелството и опасността, която е създало за
участниците в движението. Такова възлагане в конкретния случай не било
направено. Агенция „Пътна инфраструктура“ не била възлагала с такова
извънредно задание ремонтиране на дупка в процесния участък - км 100 на
АМ“Тракия“ в посока град Пловдив и за посочения период около 14.04.2019
г. Твърдял е, че не било налице неизпълнение на договорно задължение на
„Автомагистрали“ ЕАД, което да е довело до възникване на ПТП или до
твърдените вреди, поради което не възниквало задължение на
„Автомагистрали“ЕАД за обезщетение на каквито и да са вреди.
Установява се от събраните по делото писмени доказателства, че ищецът
е подал жалба до ответника за станал на 14.04.2019 г. в 5:30 часа сутринта на
9
АМ“Тракия“ на 100 км. в посока град Пловдив пътен инцидент, изразяващ се
в пропадане на дясна гума на управлявания от ищеца лек автомобил марка
„Ауди 80“ с ДК № РВ ... МН в дълбока дупка, при което гумата се пръснала, а
джантата силно се деформирала. В жалбата са изложени подробности във
връзка с посочения инцидент като жалбоподателят е отправил до ответника
претенция за заплащане на претърпените в резултат на пътния инцидент
имуществени вреди. От приложеното удостоверение рег. № 100600-
21883/18.11.2019 г. от ОД на МВР-Пазарджик е видно, че на 14.01.2019 г.
около 05:30 часа на тел.112 е получен сигнал за настъпила ПТП на
АМ“Тракия“ км.100 в посока град Пловдив с МПС с рег. № РВ ... МН,
собственост на Д.Г.. Произшествието е посетено от служители на сектор
Пътна полиция“ Пазарджик, при което на място е установено, че лек
автомобил с рег. № РВ ... МН, управляван от Д.Г., е извън пътното платно със
спукана гума и деформирана джанта.
По делото е постъпило писмо рег.№105850-665/22.12.2020 от Дирекция“
Национална система 112“, Районен център -Кърджали, видно от което но
14.04.2019 г. в 06:08:21 е прието повиквано от номер ********** с
продължителност на аудиозаписа 01:32 минути, като обаждащият се е
представил с името Д. Г. Г.. Отразено е в писмото, че в 06:11:34 ч. електронен
картон за инцидента е изпратен на ОД на МВР Пазарджик. В 06:12 ч. от
дежурен при ОД на МВР-Пазарджик инцидентът е приет. В 06:11 ч.
електронен картон за инцидента е изпратен в АПИ.
Видно от приложената фактура ищецът е извършил разходи за ремонт на
лекия автомобил на стойност 609 лв. с ДДС, включваща както следва: части
за ремонт на ходовата част на стойност - 212.50 лв., труд за ремонт на ходова
част и смяна на гума плюс баланс на стойност – 100 лв., автомобилна гума на
стойност 70 лв., автомобилна джанта на стойност 25 лв. и пътна помощ –
транспорт – 100 лв.
Безспорно е по делото, че процесният лек автомобил към 14.04.2019 г. е
собственост на ищеца, както и че същият е бил технически изправен, а и тези
обстоятелства се установяват от протокол от извършен периодичен
технически преглед за техническа изправност на ППС от 07.03.2019 г. и
договор за покупко-продажба на МПС от 27.08.2019 г.
От показанията на свидетеля С.Р. се установява, че на 14.04.2019 г.
около 5 часа сутринта заедно с Г. се прибирали от работа от град
Панагюрище по посока град Пловдив с автомобила на ищеца, който същият
управлявал по автомагистрала „Тракия“ със скорост около 70 км/ч. на къси
светлини и в средната лента за движение. Свидетелят установява, че пътната
10
настилка била мокра, автомагистралата не била осветена, а навън било тъмно.
Около 98-мия км на автомагистралата предната дясна гума на автомобила
пропаднала в дупка, находяща се в дясна пътна лента за движение, която
дупка според свидетеля била с обла форма, широка 50-60 см. и дълбока около
половин метър, при което гумата се пръснала, а джантата се деформирала
напълно и ищецът отбил автомобила вдясно по аварийната лента за
движение. След огледа на автомобила установили, че предната дясна гума
била срязана. Свидетеля заявява, че в аварийната лента за движение били
спрели и други коли -камион и още един лек автомобил - също с разцепени
гуми и криви джанти след попадане в същата тази дупка. Свидетелят и
ищецът не могли да демонтират сами гумата и се наложило да викнат Пътна
помощ. Служители на Пътна помощ сменили на място гумата, която била
изцяло изкривена и залепнала по барабаните, като за целта използвали
специален хидравличен ключ. Свидетелят заявява, че след инцидента ищецът
бил „бял като платно“, силно се притеснил какво е можело да се случи както с
него, така и с останалите пътници в автомобила, като това състояние на
тревожност продължило още два - три месеца след инцидента. По- късно
ищецът продал автомобила, за да не му напомня за претърпения инцидент, но
преди това се наложило да даде доста пари за ремонт. Свидетелят установява
още, че служители на Пътна полиция посетили мястото на инцидента,
направили снимки и си тръгнали, а около 09:00 часа пристигнали служители
на ответника, хвърлили пясък в дупката и си тръгнали.
Свидетелят Р.С. - работодател на ищеца – е заявил, че Г. работи при
него в град Панагюрище и автомобилът му служи за придвижване до работа.
В деня и часа на инцидента свидетелят също се връщал от работа, шофирайки
по АМ“Тракия“ след автомобила на ищеца, на разстояние около 100 метра от
него със скорост 70-80 км/ч. Свидетелят установява, че ищецът изведнъж
рязко завил в аварийната лента и самият С. видял дупката в последния
момент поради изплисканата от нея вода в резултат на попадането на
предната дясна гума на автомобила на ищеца в нея. Съответно като последица
от това гумата се пръснала, а и джантата се изкривила. Според свидетеля,
когато отбили в аварийната лента, там имало и други автомобили със същите
повреди. Според този свидетел дупката била с размери 1 м. на 70-80 см. и
дълбочина над 10-15 см. След като не могли сами да сменят гумата и счупили
два ключа, звъннали на тел. 112, но свидетелят не дочакал Пътната помощ, а
си тръгнал
От разпита на свидетеля Б.Г. /служител на ОПУ-Пазарджик/ се
установява, че към процесният момент е заемал длъжността старши
специалист пътен участък, отговарящ за АМ“Тракия“ в района на област
11
Пазарджик. Служебните му задължения включвали постоянен надзор и
упражняване на контрол върху ремонтните работи, извършвани в посочения
участък. Свидетелят пояснява, че след края на зимата винаги се пускали
заявки за ремонт на асфалтовата настилка, като преди това се извършвал
оглед на магистралния участък. Дейността по текущ ремонт и поддръжка се
извършвала от „Автомагистрали“ ЕАД, което работело по месечни задания.
Свидетелят пояснява, че се издавал сертификат в края на месеца и свидетелят
се подписвал за действително свършената работа от изпълнителя. На база на
сертификата се извършвали и плащанията. Според свидетеля през месеците
февруари и март 2019 г. е имало изкърпване на целия участък, там където е
необходимо. На 12.04.2019 г. свидетелят бил обиколил участъка на
АМ“Тракия“ от 55 до 106 км и никъде нямало дупка. Същият установява, че
освен плановите задания, имало извънредни задания и допълнителни задания.
За големите дефекти и за извънредните работи се правели извънредни заявки.
Според свидетеля, когато се появяла дупка в асфалта, служители на
„Автомагистрали“ЕАД я запълвали временно със студена смес, като тези
дейности се извършвали по сигнал било на граждани, било на Пътна полиция,
който сигнал се подавал на тел.112 и чрез тел.112 се уведомявал дежурен
екип от „Автомагистрали“ ЕАД, който извършвал ремонтите работи и без да е
отправено задание. На 14.04.2019 г. свидетелят разбрал от колеги от
„Автомагистрали“ЕАД, че е имало обаждане за някаква хлътнатина на моста,
като според свидетеля е възможно това да се е случило, ако е валял дъжд, но
за наличие на дупка на пътното платно свидетелят не бил разбрал. Дежурният
екип бил посетил мястото и извършил необходимите дейности.
По делото е разпитан като свидетел А. Ф., служител в
„Автомагистрали“ЕАД, специалист технически контрол и изпълняваш,
длъжността „зам. ръководител база“. Свидетелят пояснява, че като се получи
месечно задание за даден вид работа, неговото задължение е да следи за
изпълнението на тази работа и съвместно с представител на изпълнителя,
след като посети участъка, установява количеството и качеството на
извършената работа, която съответно се отчита в сертификат. На 14.04.2019 г.
свидетелят бил дежурен и получил обаждане от дежурния на Областно пътно
управление - Пазарджик за дупка на магистрала „Тракия“. На този сигнал
реагирали незабавно, като отишли на място с колегата му. Въпросната дупка
била с размери 20 см. на 20 см. и дълбочина 2 см. и се намирала в активната
лента за движение на мостовото съоръжение на километър 99, а именна мост
на река Луда Яна. С три лопати студена асфалтова смес запълнили дупката и
продължили обхода по магистралата. Свидетелят уточнява, че по отношение
на дупки с дълбочина до 5 см се процедирало по описания начин, без същите
да се уплътняват и да се обработват предварително. Според свидетеля в
12
конкретния случай планова схема или друг документ не е съставян, защото
дупката била незначителна. За да се състави документ, който до бъде
съобразен, трябвало да има протокол от КАТ. В този случай нямало протокол
от Пътна полиция на база на който да се иска възстановяване на средствата за
отстраняване на дефекта на пътя. Свидетелят е видял, че в аварийната лента
има спряла и друга кола, но не знае причината за спирането, защото не бил
длъжен да проверява. Относно наличието на дупка в деня на инцидента,
въпреки, че два дни преди това дупка на този пътен участък е нямало,
свидетелят пояснява, че на това място в пътната настилка на активната лента
за движение имало множество пукнатини и след дъжд при вибрациите на
мостовото съоръжение и след преминаване на тежки автомобили е възможно
парче от асфалта да е изхвръкнало и да се е отворила дупка /която
специалистите определят като малка/ след огледа, извършен от свидетеля Г.
на 12.04.2019 г.
От изслушаната пред районния съд автотехническа експертиза, чието
заключение съдът кредитира като компетентно и изчерпателно изготвено, се
установява, че скоростта на движение па процесното МПС е била 70-80 км/ч.
Движението по АМ“Тракия“ се е извършвало с включени къси светлини. На
марката лек автомобил, управляван от ищеца, производителят монтирал
фарове с халогенни лампи тип Н14, които осигурявали асиметрично
разпределение на светлината за автомобилите. Осветеността пред автомобила
следвало да се определи но база техническите параметри, заложени в самия
автомобил. Височината на средата на фара над земята била около
0.66/1,2*100=55м. Следната дължина на осветената зона пред автомобила на
къси светлини била около 50-60 м. В конкретния случай налична дупка на
АМ“Тракия“, запълнена с вода, от техническа гледна точка представлявала
непредвидимо препятствие. Водачът на автомобила не е бил в състояние да я
възприеме своевременно в дължината на осветения участък от късите
светлини на фаровете, тъй като тя се е сливала с общия фон на мократа пътна
настилка. Според вещото лице дори и дупката да е била видима в зоната,
осветена от фаровете на автомобила, ПТП-то било неизбежно, тъй като
скоростта на движение на автомобила от 70-80 км/ч била по-голяма от
технически съобразената от 47 км/ч с конкретните пътно-климатични условия
и появата на евентуално предвидимо препятствие. Вещото лице прави извод,
че ищецът не е имал техническа възможност да предотврати ПТП чрез
спиране или друга маневра, тъй като поради характера на препятствието -
дупка, пълна с вода, на мокра пътна настилка, сливаща се с общия фон на
пътното покритие, обективно не е бил в състояние да я възприеме от
дистанция, позволяваща му да реагира на опасността, преценявайки
размерите й и да вземе адекватно решение за действията си. Според вещото
13
лице всички описани във фактурата щети по ходовата част на автомобила са в
пряка причинна връзка с описани я механизъм на произшествието.
Стойността на направените от ищеца разходи съответстват на средните
пазарни цени за периода на събитието. В съдебно заседание вещото лице
категорично заявява, че ако процесната дупка е била с размери 20 см. на 20
см. и дълбочина 2 см., така както я описва свидетелят Ф., не могат да се
получат твърдените повреди по автомобила.
От представите от третото лице помагач „Автомагистрали“ЕАД
писмени доказателства се установява, че между него в качеството на
изпълнител и ответника Агенция „пътна инфраструктура“ в качеството на
възложител е сключен договор за възлагане на обществена поръчка №РД- 38-
17/01.09.2015 г. с предмет: поддържане /превантивно, текущо, зимно и
ремонтно-възстановителни работи“ на участък от АМ“Тракия“ от км 0+000
до км 208+181 и пътна връзка „Марица“ с дължина 2.250 км, включително и
принадлежащите пътни връзки, поддържане осветлението на тунел „Траянови
врата“ с обслужващите го подстанции и далекопроводи, охрана на пътни
съоръжения и принадлежности в обхвата на автомагистралата на територията
на ОПУ-София, ОПУ-Пазарджик, ОПУ-Пловдив и ОПУ-Стара Загора,
стопанисвани от АПИ, в който участък е включен и процесния такъв.
Съгласно чл.5 от договора дейностите по поддържане се възлагат от
възложителя на изпълнителя с месечни допълнителни и извънредни задания.
Месечните задания се представят на изпълнителя в срок до 28-мо число на
месеца, предшестващ изпълнението като при забава от страна на възложителя
да представи заданието в този срок ,срокът за изпълнение се удължава с дните
на забавата. Допълнителните задания се представят на изпълнителя по всяко
врече, но в срок не по-малък от три работни дни преди началото на работите.
Извънредни задания - в случаи на настъпване на непредвидени обстоятелства
възложителят и/или директорите на съответните Областни пътни управления
имат право да възлагат писмено възникналите работи, който са пряко
свързани с проходимостта на пътя и осигуряване безопасността на
движението. Изпълнителят е длъжен да започне незабавно изпълнението на
разпоредените работи. В срок от три дни от възникване на непредвиденото
обстоятелство, разпоредените работи се оформят като извънредно задание,
което се връчва на изпълнителя. Съгласно Раздел „Дефиниции“ на договора и
по-конкретно т.8 „извънредно задание“ означава писмено възлагане от
възложителя на видове и количества работи, невключени в месечното и
допълнителното задание, необходими за осигуряване проходимостта на
пътищата и безопасността на движение при възникване на непредвидени
обстоятелства, включително при бедствия по смисъла на чл.2 от Закона за
защита при бедствия. Съгласно чл.8 от договора плащанията за извършените
14
дейности се извършват от възложителя въз основа на съставени от
изпълнителя и одобрени от възложителя сертификати, които сертификати са

месечни и междинни. Съгласно т.19 от Раздел ,,Дефиниции“сертификатът е
отчет за извършените и приети видове работи по количество и стойност за
определен период, който се съставя от изпълнителя и се приема от
възложителя и който е основание за плащане от страна на възложителя.
Съгласно чл.28 от договора при причиняване на ПТП и/или възникване на
щета в резултат на неизпълнение или некачествено изпълнение на предмета
на договора както и на всички нормативни и технически изисквания, които
следва да се спазват при изпълнение на договора, изпълнителят носи пълна
имуществена и неимуществена отговорност за причинените вреди.
Представено е месечно задание за месец февруари 2019 г., от което видно, че
в заданието присъства като задача: изкърпване на настилката със студена
асфалтова смес - ръчно, /оформяне, почистване, доставка, полагане и всички,
свързани с това разходи в т.ч. и транспорт/. Видно от сертификат по месечно
задание за месец февруари 2019 г. за действително изпълнените и приети
ремонтни работи по Сметка № 3 „Поддържане на ремонт на пътни настилки"
изплатените суми са в размер 0.00 лв. По месечно задание за месец март 2019
г. също е възложена работа по изкърпвано на настилка със студена асфалтова
смес. Видно от сертификат по месечно задание за месец март 2019 г. за
действително изпълнените и приети ремонтни работи по Сметка № 3
„Поддържане на ремонт на пътни настилки“ изплатените суми са в размер
0.00 лв. От приложения сертификат по месечно задание за месец април 2019 г.
за действително изпълнени и приети ремонтни работи с видно, че по сметка
№ 3 - Поддържане и ремонт на пътни настилки е извършено плащане на
следните ремонтни дейности: 1/ изкърпване на дупки и деформации в
настилката с плътна асфалтова смес със средна дебелина 4 мм машинно
/фрезоване, оформяне, почистване, разлив на връзката, полагане, уплътняване
заливане на фугите с битумна емулсия обработка с каменно брашно/ и 2/
изкърпване на дупки и деформации в настилката с плътна асфалтова смес със

средна дебелина -5 мм.Машинно /фрезоване, оформяне, почистване, разлив
на връзката полагане уплътняване заливане на фугите с битумна емулсия,
обработка с каменно брашно/.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът
намира обжалвания съдебен акт за валиден и допустим, тъй като не страда от
пороци, обосноваващи неговата нищожност или недопустимост.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните
съображения:
15
По първоначалния иск.

Безспорно е установено от доказателствата по делото, че на 14.04.2019 г.
е настъпил пътен инцидент, при който ищецът Г., управлявайки собствения си
автомобил „Ауди 80“ с ДКН РВ ... МН по автомагистрала „Тракия“, на 100-
ния км. в посока Пловдив претърпял пътнотранспортно произшествие, а
именно: в дясната пътна лента за движение предна дясна гума на автомобила
му пропаднала в дупка. В резултат на това гумата се пръснала, а джантата се
деформирала напълно. Фактът на инцидента е установен както от събраните
по делото непротиворечиви гласни доказателства, така и от данните за
подадените на тел.112 сигнали от ищеца и от представител на КАТ-
Пазарджик. От приетата пред първата инстанция автотехническа експертиза
се установява, че автомобилът на ищеца се е движел със 70-80 км/ч – скорост,
значително по-ниска от максимално разрешената за движение по
автомагистрали, което означава, че ищецът се е съобразил с факта, че се
движи в тъмната част на денонощието по неосветен път с относително
интензивно движение в този час от денонощието – около 05:30 ч. сутринта и
по мокра настилка. В тази връзка следва да се приеме за неоснователно
възражението за съпричиняване, поддържано от жалбоподателя още с
отговора на исковата молба.
Независимо, че в жалбата се поддържа, че съдът бил разпределил
неправилно доказателствената тежест, конкретно оплакване в тази връзка не е
направено, а от извършената служебна проверка въззивният съд не
констатира такова нарушение на съдопроизводствените правила.
Неоснователно е и възражението, че районният съд е кредитирал
показанията на свидетелите, посочени от ищеца и не е кредитирал
показанията на свидетелите на ответника. Всъщност между показанията както
на първата, така и на втората група свидетели съществени противоречия няма,
а съдът е основал своите изводи на показанията на всички събрани по делото
доказателства, в това число и на показанията на свидетеля Ф.. Нещо повече,
именно този свидетел пояснява, че дори и да не е имало дупка на мостовото
съоръжение над река Луда Яна при направения оглед от свидетеля Г. на
12.04.2019 г., тя може да се е появила във всеки един от следващите два дни в
резултат на падналия дъжд, напукванията на асфалта на това място и
вибрациите на мостовото съоръжение след преминаване на един или
множество тежки камиони. Следователно е неоснователно твърдението на
жалбоподателя – ответник в първоинстанционното производство, че дупка на
мястото, сочено от ищеца, е нямало. Дали тя е голяма или малка съобразно
16
възприятията на ищеца и неговите свидетели или съобразно експертните
познания на свидетелите на ответника в случая е без значение. По-важното е,
че след като предната дясна гума на автомобила на ищеца е попаднала в нея
при скорост на движение 70-80 км/ч, гумата се е пръснала, а джантата се е
изкривила, а това е застрашило здравето и живота на пътуващите в
автомобила.
Безспорно е между страните, а този релевантен факт не е оспорен от
ответника и третото лице-помагач, че процесният пътен участък от
автомагистрала „Тракия“ попада в републиканската пътна мрежа. Съгласно
чл.8, ал.2 от Закона за пътищата/ЗП/, републиканските пътища са
изключителна държавна собственост. Съгласно чл.19, ал.1т.1 от ЗП
републиканските пътища се управляват от Агенция „Пътна инфраструктура“.
Съгласно разпоредбата на чл.30, ал.1 от ЗП Агенция „Пътна инфраструктура“
осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на
републиканските пътища. Съгласно чл.3 от ЗДвП лицата, които стопанисват
пътищата, ги поддържат изправни с необходимата маркировка и
сигнализация за съответния клас път, организират движението по тях, а
според чл.167, ал.1 от ЗДвП лицата, които стопанисват пътя, сигнализират
незабавно за препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-
кратък срок. В разпоредбата на пар.1,т.19 от ППЗДвП се сочи, че
„препятствие на пътя“ е нарушаване цялостта на пътното покритие, както и
предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават
опасност за движението. В настоящия случай от анализа на доказателствата
по делото се установи, че на пътното платно е имало дупка или хлътнатина,
която представлява препятствие по смисъла на цитираната разпоредба. Това
препятствие не е било обозначено и обезопасено с необходимата маркировка.
Ето защо следва да се ангажира гаранционно-обезпечителната отговорност на
ответника като собственик на републиканските пътища и задължено във
връзка с поддръжката им лице. Ответникът е проявил бездействие,
изразяващо се в бездействие на негови служители, натоварени с тези
функции, да изпълни задължението си да поддържа пътя, на който е станало
ПТП в такова състояние, че да обезпечи непрекъснато, удобно и безопасно
движение на пътните превозни средства по всяко време на денонощието. От
страна на ответника е налице проява на бездействие при изпълнение на
задълженията да сигнализира препятствието и да организира движението по
начин, осигуряващ безопасността му - задължения, произтичащи от закона.
Неизпълнението именно на тези задължения на ответника е довело до
настъпването на процесното ПТП, което е в причинно-следствена връзка с
настъпилите вреди на автомобила и на ищеца. В този смисъл не е налице
„случайно събитие“, станало причина за настъпване на вредите по
17
автомобила.
Съгласно т.10 от Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС,
неизгубило сила, собственикът на вещта и лицето, под чийто надзор се
намира същата се освобождава от отговорност за причинените от нея вреди,
когато се установи, че вредите са резултат на непреодолима сила или на
изключителната вина на пострадалия. Собственикът на вещта и лицата, под
чийто надзор се намира същата не отговарят за вредите причинени с нея по
изключителна вина на трето лице. Лицето, под чийто надзор се намира вещта,
не може да противопостави на увредения възражението, че вредата е в
резултат на недостатъци на вещта, за които отговаря собственикът. Т.е.
лицето, под чийто надзор се намира вещта може да бъде освободено от
отговорност само в два случая: когато се установи, че вредите са резултат на
непреодолима сила или на изключителната вина на пострадалия. По аргумент
на противното това лице отговаря във всички останали случаи. В свое
Решение № 166/10.03.2010 г. на ВКС, постановено по гр.д. № 4284/2008 г., ІV
г.о., ГК, ВКС приема, че вредоносният резултат при непозволено увреждане
не може да бъде следствие от случайно събитие, когато той се предхожда от
виновно поведение. В настоящия случай, както беше посочено по-горе,
виновното поведение на ответника се изразява в неизпълнение на вменени му
от закона задължения за незабавно отстраняване на препятствията по пътя и
сигнализирането за такива.
Размерът на обезщетението за причинени имуществени и
неимуществени вреди също е определен правилно.
Относно причинените имуществени вреди присъденият размер на
обезщетение е съобразен както с представената по делото фактура за
заплатени разходи във връзка с отстраняване на щетите от инцидента, така и
със заключението на вещото лице. Без значение в случая е, че за поправката
на автомобила са платени 9 лв. повече от продажната стойност на въпросното
МПС, тъй като цената по договор за продажба е резултат от постигнато
съгласие при насрещните волеизявления на страните по договора, поради
което това възражение следва да се приеме за неоснователно.
Що се отнася до размера на обезщетението за претърпени
неимуществени вреди, районният съд е взел предвид силния стрес, преживян
от ищеца, в резултат на който два-три месеца не е бил в състояние да шофира
и е срещал затруднение при ежедневното си придвижване до работното
място. За определянето на подобен размер на обезщетение не е задължително
да е налице физическа травма, налагаща посещение при лекар.
Емоционалният стрес може да бъде също толкова силен фактор за
18
нарушаване на нормалния ритъм на живот за дълго време на даден човек,
колкото и физическата травма.
По обратния иск.

Решението е правилно и в тази своя част. От анализа на сключения между
жалбоподателя и третото лице-помагач договор за възлагане на обществена
поръчка №РД- 38-17/01.09.2015 г. се установи, че дейностите по поддържане
се възлагат от възложителя на изпълнителя с месечни допълнителни и
извънредни задания. Месечните задания се представят на изпълнителя в срок
до 28-мо число на месеца, предшестващ изпълнението като при забава от
страна на възложителя да представи заданието в този срок, срокът за
изпълнение се удължава с дните на забавата. Допълнителните задания се
представят на изпълнителя по всяко време, но в срок не по-малък от три
работни дни преди началото на работите. Извънредни задания - в случаи на
настъпване на непредвидени обстоятелства възложителят и/или директорите
на съответните Областни пътни управления имат право да възлагат писмено
възникналите работи, който са пряко свързани с проходимостта на пътя и
осигуряване безопасността на движението. Изпълнителят е длъжен да започне
незабавно изпълнението на разпоредените работи. В срок от три дни от
възникване на непредвиденото обстоятелство, разпоредените работи се
оформят като извънредно задание, което се връчва на изпълнителя.
За да бъде ангажирана отговорността на третото лице-помагач, е
необходимо жалбоподателят да докаже, че му е възложил да отстрани
препятствията по пътя с конкретно задание - месечно, допълнително или
извънредно – и неизпълнението на това задание е станало причина за
настъпването на ПТП.
Установи се от доказателствата по делото, че за месеците февруари и
март има задания и са издадени сертификати за извършени дейност. За
м.април задание има, но издаден сертификат няма. От тези писмени
доказателства не може да се установи дали дупката в процесния пътен
участък е попадала сред заданията за предходните месеци, а други
доказателства за установяване на този релевантен за изхода на спора факт не
са представени. В исковата молба на ищеца по обратния иск на АПИ липсват
твърдения, от които да е видно как и по какъв начин ищецът е възложил на
ответника да отстрани конкретния дефект но пътя и кога е станало това, а без
съмнение това е дейност, пряко свързана с проходимостта на пътя и
осигуряване безопасността на движението. Не са представени и доказателства
19
за извършено възлагане по смисъла на чл.5 от договора, а в самия договор
задълженията на изпълнителя не са конкретизирани. Вярно е, че в чл.28 от
договора е предвидено, че при причиняване на ПТП и/или възникване на
щета в резултат на неизпълнение или некачествено изпълнение на предмета
на договора, изпълнителят носи пълна имуществена и неимуществена
отговорност за причинените вреди, но дори и този текст обвързва
ангажирането на отговорността на изпълнителя с неизпълнение на
договорните му задължения. Следователно за да може да бъде ангажирана
отговорността на изпълнителя по договора, ищецът трябва да докаже, че
причинените на трето лице вреди произтичат от неизпълнение или
некачествено изпълнение на някое от поетите с договора задължения. Такива
твърдения липсват в исковата молба, а ищецът не е доказал при условията на
пълно и главно доказване, че е възложил изрично /било писмено, било устно/
на изпълнителя да отремонтира конкретния пътен участък преди
възникването на процесното ПТП, както и че ответникът не е изпълнил така
възложената му работа. Отговорността на изпълнителя е договорна, а не
гаранционна, поради което трябва да бъде доказана пряка причинна връзка
между неизпълнението на възложената работа и причинените на третото лице
вреди. Тук е мястото да се посочи, че въз основа на показанията на
свидетелите на АПИ може да се направи извод, че дупката на този пътен
участък се е отворила в периода между 12.04. и 14.04.2019 г., а ищецът АПИ
не представи доказателства в този времеви период да е сигнализирал
„Автомагистрали“ЕАД, че има дефект на пътя, който незабавно трябва да
бъде отстранен и ответникът по обратния иск да не е изпълнил или да е
изпълнил лошо това задание, в резултат на което ищецът Г. и неговият
автомобил са претърпели вреди.
При липсата както на твърдения, така и на доказателства, че подобна
дейност е възложена на ответника по предвидения в договора начин и в
резултат на неговото неизпълнение или лошо изпълнение са причинени вреди
на трето лице, искът против „Автомагистрали“ ЕАД се явява неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
Като е достигнал до подобни изводи, районният съд е постановил
правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден. С оглед изхода на
спора в полза на ищеца Д.Г. следва да бъдат присъдени разноски за тази
инстанция в размер на 800 лв. На основание чл.272 от ГПК настоящата
съдебна инстанция се присъединява към мотивите на обжалваното решение и
препраща към тях.
В полза на „Автомагистрали“ЕАД разноски не следва да бъдат
20
присъждани, защото не са поискани с отговора на въззивната жалба, а в
съдебно заседание не се яви представител и не е направено подобно искане.
На основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК настоящото решение се явява
окончателно и няма да подлежи на касационно обжалване.
Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260047/11.02.2021 г., постановено по гр.д.
№ 1203/2020 г. по описа на Пазарджишкия районен съд.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ със седалище гр. София,
бул.“Македония“ № 3 да заплати на Д. Г. Г. с ЕГН ********** от село Б.,
община Р., област Пловдив ул. „К.“ № 3, деловодни разноски за тази
инстанция в размер на 800 /осемстотин/ лева.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
21