Решение по ЧНД №1214/2025 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта:	262
Дата:	3 октомври 2025 г. (в сила от 9 октомври 2025 г.)
Съдия:	Станимира Ангелова Иванова

Дело:	20252100201214
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	9 септември 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 262
гр. Бургас, 03.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Георги Д. Пепеляшев
Членове:Георги Хр. Иванов

СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА
при участието на секретаря Жанета Здр. Кръстева
в присъствието на прокурора Христина Д. Дамянова
като разгледа докладваното от СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА Частно
наказателно дело № 20252100201214 по описа за 2025 година

РЕШИ:
ПРИЗНАВА наказателна присъда № 126/2025, постановена от съд
Брезой, окръг Вълча, Република Румъния на 08.07.2025г. по наказателно дело
№ 1663/198/2024, влязла в сила на 28.07.2025г., с която за извършени на
29.02.2024г. престъпления по чл. 371 ал. 2 и по чл.193, ал.2, ал.2а от НК на
Република Румъния, на български гражданин Г. Х. А., ЕГН **********, е
наложено наказание една година и три месеца лишаване от свобода,
изпълнението на което е отложено със срок за надзор от две години, през
който период са му определени пробационни мерки, както следва:
а) да се явява в Пробационната служба Вълча на определените от нея
дати;
б) да приема посещения от пробационния съветник, назначен за негов
1

надзор;
в) да обявява предварително промяната на местоживеенето и всяко
пътуване, надвишаващо 5 дни;
г) да съобщава за промяната на мястото на работа;
д) да предоставя информация и документи от естество, позволяващо
контрол върху средствата му за съществуване;
е) да участва в програма за социална реинтеграция, ръководена от
пробационната служба или организирана в сътрудничество с обществени
институции.
ж) да извършва неплатен общественополезен труд в една от следните
две институции: кметство Кълимънещ или кметство Брезой, за период от 100
дни, определен от пробационната служба въз основа на социално-
професионалните умения и обучение.
ПОСТАНОВЯВА изпълнението на наказателна присъда № 126/2025,
постановена отсъд Брезой, окръг Вълча, Република Румъния на 08.07.2025г. по
наказателно дело № 1663/198/2024, влязла в сила на 28.07.2025г., като
ОПРЕДЕЛЯ чрез адаптиране съдържанието на наложените пробационни
мерки на българския гражданин Г. Х. А., ЕГН **********, в следните
съответни пробационни мерки по чл.42 от НК:
а) задължителна регистрация по настоящ адрес с явяване и подписване
пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два
пъти седмично за срок от две години;
б) задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от
две години;
в) включване в програма за обществено въздействие;
г) безвъзмезден труд в полза на обществото с продължителност 640
часа за срок от две години, но не повече от 320 часа годишно.
Решението подлежи на обжалване и протестиране в 5-дневев срок от
днес пред Апелативен съд – Бургас.
След влизане в сила на решението преписи от същото да се изпратят на
компетентния орган на издаващата държава и на Районна служба „Изпълнение
на наказанията“ - Бургас, Звено-Карнобат.
2

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________

3

Съдържание на мотивите

Мотиви към Решение № 262/03.10.2025 г. по ЧНД № 1214/2025 г. по описа на
Окръжен съд-Бургас.
Производството е по реда на чл. 16 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане
на съдебни решения и решения за пробация с оглед упражняване на надзор върху
пробационните мерки и алтернативните санкции /ЗПИИСРРПУНПМАС/.
Образувано е по повод постъпило пред Окръжен съд-Бургас Удостоверение от
28.07.2025 г. по чл. 6 от Рамково решение 2008/947/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008
година за прилагане на принципа на взаимното признаване към съдебни решения и решения
за пробация с оглед на надзора върху пробационните мерки и алтернативните санкции, във
връзка с чл. 16 от /ЗПИИСРРПУНПМАС/, за признаване и изпълнение нa наказателна
присъда № 126/2025, постановена от съд Брезой, окръг Вълча, Република Румъния на
08.07.2025г. по наказателно дело № 1663/198/2024, влязла в сила на 28.07.2025г., с която за
извършени на 29.02.2024г. престъпления по чл. 371 ал. 2 и по чл.193, ал.2, ал.2а от НК на
Република Румъния, на български гражданин Г. Х. А., ЕГН: **********, е наложено
наказание една година и три месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено
със срок за надзор от две години, през който период са му определени пробационни мерки,
изброени в присъдата.
Към Удостоверението е приложена и наказателна присъда № 126/2025, постановена
от съд Брезой, окръг Вълча, Република Румъния на 08.07.2025г. по наказателно дело №
1663/198/2024, влязла в сила на 28.07.2025г.
Удостоверението, както и присъдата, са придружени с превод на български език.
В съдебно заседание представителяt на Окръжна прокуратура-Бургас изразява
становище за признаване и изпълнение на присъдата за налагане на пробационни мерки,
чрез тяхното адаптиране спрямо българския наказателен закон.
Адв.Кенов посочва също, че са налице законовите предпоставки за признаване на
присъдата и адаптиране на пробационните мерки, поради което моли за произнасяне в този
смисъл.
Осъденият споделя становището на своя процесуален представител и с категоричност
заявява, че желае да изпълни наложеното му наказание в България.
Бургаският окръжен съд в рамките на своята компетентност, след като се запозна с
приложените по делото доказателствени материали, приема за установено следното:
Постановената спрямо осъдения в Република Румъния Г. А. наказателна присъда №
126/2025 на 08.07.2025г. по наказателно дело № 1663/198/2024, влязла в сила на 28.07.2025г.
е издадена в държава членка на Европейския съюз и е изпратена за признаване и изпълнение
в Бургаският окръжен съд.
Осъденото лице Г. Х. А. е роден на ***** г. в гр.К., и е с ЕГН: **********. Следва да
се отбележи, че в съдебния акт на Република Румъния лицето фигурира с името Г. П., но
видно от изисканата допълнителна справка за предоставяне на данни по Наредба №
14/18.11.2009 г. осъденият си е променил името на 07.11.2024 г. и към настоящия момент е с
имената Г. Х. А.. Той е ***** гражданин, има настоящ адрес в гр. К., ********, поради което
и Окръжен съд-Бургас е родово и местно компетентен съд, според от чл.8 от
ЗПИИСРРПУНПМАС.
С присъда № 126/2025, постановена от съд Брезой, окръг Вълча, Република Румъния
на 08.07.2025г. по наказателно дело № 1663/198/2024, влязла в сила на 28.07.2025г.,
българският гражданин Г. Х. А., ЕГН: ********** бил признат да е извършил от фактическа
страна следното:
1

На 29.02.2024г., осъденият Г. А. заедно с М. А. и други лица пътували през
територията на Република Румъния с два автомобила. Когато били в района на град
Кълимънещ, окръг Вълча, в бензиностанция ОМВ Кълимънещ, паркирали ползваните от тях
превозни средства в зона, където се изхвърляло гориво, поради което спирането било
забранено. На същото място, те и придружаващите ги пътници, пушили цигари и
многократно изхвърляли отпадъци в бензиностанцията. С оглед на това и пострадалият
Б.Г.Ф., служител на бeнзиностанцията, отправил молба към тях да спрат с това поведение и
да почистят. Тъй като нито осъденото лице Г. А., нито някой друг от останалите лица се
съобразили с тези указания, от една страна, а от друга поради това, че другият осъден със
същия съдебен акт - М. А., започнал да се държи предизвикателно, като бутал отломките под
превозното средство с крак и да хвърля други такива, като блъскал и пострадалия,
последният извикал и други служители на бензиностанцията. Всички служители се върнали
в района на двете паркирани МПС и провели конфронтационен разговор с второто осъдено
лице М. А.. В резултат на това последният се приближил заплашително до Ф., блъскал го,
заплашвал го с юмрук. Пострадалият влязъл в бензиностанцията и се върнал, носейки със
себе си тъп предмет. Непосредствено след това, бил ударен от осъдения Г. А., след което и от
М. А., обездвижен от Г. А.. Последните двама продължили да нанасят многократни удари на
Ф. с юмруци, включително и с тъпия предмет от М. А.. Присъствалите на място свидетели
се опитали да спрат агресията спрямо пострадалия. Доколкото по време на така развилите се
събития бил пиков час, в бензиностанцията имало много хора, които станали свидетели на
случилото се, някои от тях се намесили, за да предотвратят конфликта. Други били видимо
уплашени от случилото се, възмутени, скандализирани и паникьосани, като конфликтът
довел до нарушаване на обществения ред и спокойствие. След преустановяване на
конфликта М. А. и Г. А. се качили в автомобилите и потеглили в посока Ръмнику Вълча, а
впоследствие били установени. Били спрени в района на Жиблеа Веке и били отведени в
седалището на полицията в град Кълимънещ.
Така приетото за установено фактическо поведение от Г. А. е квалифицирано като
покриващо признаците на престъпления по наказателния кодекс на Република Румъния, а
именно удряне или друго насилие (чл.193, ал.2, ал.2а от НК) и нарушаване на обществения
ред и спокойствие (чл.371, ал.2 от НК).
В удостоверението е отразено, че Г. А. е бил призован на 06.05.2025 г. лично на
избрания от него адрес в *****************, на който адрес самият той е поискал да му
бъдат изпращани всички документи по делото, съгласно представена от него декларация,
включително и информиран за датата и часа на съдебното заседание. Посочено е и че А. е
информиран за възможността решението да бъде постановено в негово отсъствие.
Съдебният орган е отбелязал в процесуалния документ, дал повод за образуване на
настоящото дело, че А., след като е бил уведомен за съдебното заседание, е упълномощил
адвокат, посочен от него или определен служебно, с цел да го защитава в съдебния процес.
За съответните престъпления по чл. 371 ал. 2 и по чл.193, ал.2, ал.2а от НК на
Република Румъния, на български гражданин Г. Х. А., ЕГН: **********, е наложено
наказание една година и три месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено
със срок за надзор от две години, през който период са му определени следните пробационни
мерки:
а) да се явява в Пробационната служба Вълча на определените от нея дати;
б) да приема посещения от пробационния съветник, назначен за негов надзор;
в) да обявява предварително промяната на местоживеенето и всяко пътуване,
надвишаващо 5 дни;
г) да съобщава за промяната на мястото на работа;
д) да предоставя информация и документи от естество, позволяващо контрол върху
2

средствата му за съществуване;
е) да участва в програма за социална реинтеграция, ръководена от пробационната
служба или организирана в сътрудничество с обществени институции.
ж) да извършва неплатен общественополезен труд в една от следните две институции:
кметство Кълимънещ или кметство Брезой, за период от 100 дни, определен от
пробационната служба въз основа на социално- професионалните умения и обучение.
При извършване на проверка по същество настоящият съдебен състав приема, че са
налице условията за признаване и изпълнение по чл.14 ЗПИИСРРПУНПМАС, поради
следното:
Съдебният акт, изпратен за признаване и изпълнение от държава-членка на
Европейския съюз, се отнася за деяние, което съставлява престъпление и по
законодателството на Република България, което съгласно фактическото описание в чуждия
съдебен акт изцяло покрива признаците на престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130,
ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК.
Г. А. има постоянен и настоящ адрес на територията на Република България,
местоживеене на територията на страната и се е върнал в България, с което са се изпълнили
кумулативните изисквания посочени в чл. 14, ал.3 от ЗПИИСРРПУНПМАС за признаване на
изпратената присъда.
Не са налице основанията за отказ, посочени в чл.15, ал.1, т.1 до т.13 от
ЗПИИСРРПУНПМАС, доколкото представеното удостоверение по чл.6 от
ЗПИИСРРПУНПМАС е пълно и е налице съответствие между него и съдебния акт -
процесната наказателна присъда № 126/2025, постановена от съд Брезой, окръг Вълча,
Република Румъния, на 08.07.2025г. по наказателно дело № 1663/198/2024, влязла в сила на
28.07.2025 г. На следващо място, Република България е държавата, чийто гражданин е
осъденото лице, в която то има местоживеене, като съответно се намира на нейна територия
и лицето изрично в съдебно заседание заяви, че желае да изтърпи наказанието в България.
Не е налице хипотезата на чл. 14, ал. 4 от посочения закон, поради което е безпредметно
обсъждането й, тъй като се касае за лице, което има местоживеене и се намира на
територията на Република България. Изпратената за признаване и изпълнение присъда №
126/2025, постановена от съд Брезой, окръг Вълча, Република Румъния на 08.07.2025г. по
наказателно дело № 1663/198/2024, влязла в сила на 28.07.2025г се отнася до мерки, за които
липсват изразени от Република България резерви или декларация, относно упражняване на
надзор. Признаването и упражняването на надзор върху пробационните мерки не е в
противоречие с принципа "ne bis in idem", тъй като от данните от изпратената за признаване
наказателна присъда е видно, че А. е лице с чисто съдебно минало, поради което и липсва
основание да се счита, че би имало опасност от накърняване посочения принцип,
гарантиращ, че едно и също лице няма да бъде наказвано два пъти за едно и също деяние.
Престъплението, за което е осъден Г. А. е наказуемо и по българския Наказателен кодекс.
Изпълнението на определеното с наказателната присъда наказание на е погасено по давност.
Осъденото лице не се ползва с имунитет по българското законодателство и е пълнолетно. А.
не се е явил лично в хода на съдебния процес, но е бил призоваван и уведомяван лично за
съдебния процес, включително и за възможността за постановяване на решение, ако не се
яви, като съответно е бил и представляван от защитник. Наказанието по наказателната
присъда не съдържа медицинско или терапевтично лечение, върху което Република България
да не може да упражнява надзор. Наложените пробационни мерки са с продължителност
повече от шест месеца. Наказателната присъда се отнася за престъпление извършено в
Република Румъния.
Съдът счита, че по делото не са налице и основания за отлагане признаването на
съдебния акт, по чл. 16, ал. 5 от ЗПИИСРРПУНПМАС, тъй като, както се отбеляза,
3

Удостоверението по чл. 6 от Рамковото решение е пълно, съответства на съдебния акт и е
преведено на български език.
В обобщение настоящият съдебен състав на Окръжен съд - Бургас намира за налични
основанията за признаване на изпратената наказателна присъда на държава-членка на
Европейския съюз и следва да бъде постановено нейното изпълнение, като се определи,
включително и чрез адаптиране, съдържанието на пробационните мерки.
На следващо място, наказателната присъда на Съд Брезой съгласно съдържанието си
съставлява акт по смисъла на чл. 3, т. 1 б. „б“ от ЗПИИСРРПУНПМАС – съдебно решение с
отложено изпълнение, съпроводено с една или повече пробационни мерки.
Съгласно чл.3, т.2 от ЗПИИСРРПУНПМАС „наказание с отложено изпълнение“ е
наказание лишаване от свобода, чието изпълнение е условно отложено, изцяло или
частично, когато наказанието е наложено с постановяване на една или повече пробационни
мерки.
На осъденото лице е наложено наказание лишаване от свобода, чието изпълнение е
отложено за период на надзор от две години, като именно по време на „срока на надзор“ на
осъдения са били определени и посочените по-горе мерки.
По естеството си наложените пробационни мерки в установения изпитателен срок, за
който е отложено изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода, не
съставляват наказанието „пробация“ по смисъла на чл. 37, ал. 1, т. 2 от НК, представляващо
съгласно чл. 42а, ал. 1 от НК „съвкупност от мерки за контрол и въздействие без лишаване
от свобода, които се налагат заедно или поотделно“, а са наложени в хипотеза, съответна на
предвидените в чл. 67, ал. 3 от НК. Действително в разпоредбата на чл. 67, ал. 3 от НК на
Република България е предвидено, че когато отложеното наказание лишаване от свобода е
не по-малко от шест месеца, съдът може да постанови една или няколко от пробационните
мерки по чл. 42а, ал. 2 от НК, през изпитателния срок. В конкретния случай се касае за
наказание с отложено изпълнение, чийто аналог според българското наказателно право е
условното осъждане по чл. 66, ал. 1 от НК.
С оглед изискванията на чл. 5, ал. 2 от ЗПИИСРРПУНПМАС, изпълняващият съд е
задължен да съблюдава изискването за максимално съобразяване с наложената в издаващата
държава мярка.
Вземайки предвид характеристиките на наложените пробационни мерки, съдът
намира, че на адаптиране към българското законодателство подлежат следните пробационни
мерки да се явява пред пробационна служба на датите, посочени от нея; да приема
посещенията на пробационния служител, определен за надзора му; да посещава програма за
социална реинтеграция, провеждана от пробационната служба; както и да полага
общественополезен труд за период от 100 дни.
Наложената пробационна мярка от румънските съдебни власти за срок от две години
„Да се явява в пробационната служба на гр. Вълча на определените от службата дати“
съответства на пробационната мярка „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ по чл.
42а, ал.3, т.1, вр. чл.42а, ал.2, т.1 от НК за срок от две години доколкото предполага
задължение за осъдения да се явява и подписва пред пробационния служител или
определено от него длъжностно лице в съответствие с определената от съда периодичност,
но не по малко от два пъти седмично съгласно чл.42б, ал.1 от НК. Съдът в решението си е
определил, че А. следва да се явява и подписва пред пробационния служител или
определено от него длъжностно лице два пъти седмично за срок от две години съгласно
разпоредбата на чл.42б, ал.1 от НК.
Наложената пробационна мярка от румънските съдебни власти за срок от две години
„Да получава посещения от пробационния съветник, определен да упражнява надзор над
4

него“ съответства на пробационната мярка „Задължителни периодични срещи с
пробационен служител“ по чл. 42а, ал.3, т.1, вр. чл.42 а, ал.2, т.2 от НК за срок от две години
доколкото предполага периодични срещи с пробационен служител в пробационната служба,
на чиято територия е настоящия адрес на осъдения, като срещите могат да бъдат планирани
или извънредни по искане на пробационния служител или осъдения съгласно чл. 42 б, ал.2
от НК.
Пробационната мярка „да участва в програма за социална реинтеграция, ръководена
от пробационната служба или организирана в сътрудничество с обществени институции“
съответства на пробационната мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 4, предл. 2, вр. чл. 42б, ал. 4 от
българския НК „включване в програма за обществено въздействие“.
Пробационната мярка „да полага общественополезен труд от 100 дни“ съответства на
пробационната мярка, предвидена в чл. 42а, ал. 2, т. 6 и чл. 42б, ал. 5 от НК на Рeпублика
България, а именно „безвъзмезден труд в полза на обществото“. Доколкото съобразно НК на
Рeпублика България тази пробационна мярка може да бъде с продължителност от 100 до 320
часа годишно за не повече от три поредни години, наложената с присъдата от румънския съд
пробационна мярка „да извършва общественополезен труд за период от 100 дни“, равняваща
се на 800 часа (при осем часов работен ден), следва да бъде адаптирана за две години,
съобразявайки румънския съдебен акт, което прави по 400 часа годишно. Но доколкото
съгласно българския закон не може да надвишава 320 часа годишна, то наказанието следва
да се адаптира по този начин. Затова и в решението си съдебният състав определи осъденият
А. да полага безвъзмезден труд в полза на обществото с продължителност 640 часа за срок
от две години, но не повече от 320 часа годишно.
Мярката „да обявява предварително промяната на местоживеенето и всяко пътуване,
надвишаващо 5 дни“ не съответства на пробационната мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 3 вр. с чл.
42б, ал. 3 от НК на Република България, изразяваща се в „ограничения в свободно
предвижване“, която включва забрана за посещение на точно определени места, райони и
заведения, за напускане на населеното място за повече от 24 часа, без разрешение от
пробационен служител или прокурора, за напускане на жилището, което обитава, за
определен период от денонощието. Това е така, защото наложената пробационна мярка от
румънския съд има уведомителен характер, докато по същността си пробационната мярка по
чл. 42а, ал. 2, т. 3 от НК на Република България има характеристиките на ограничаваща и
забраняваща мярка. В този смисъл адаптиране на пробационна мярка „да съобщава преди
преместване в ново жилище и всяко пътуване, което надвишава период от пет дни“ не
следва да се допусне, тъй като същото би влошило наказателно-правното положение на
осъденото лице и би подменило волята на решаващия съд.
Наложените пробационни мерки от румънските съдебни власти за срок от две години
„Да уведомява за промяна на местоработата си“ и „Да съобщава информация и документи
позволяващи да се проверят средствата му на издръжка“ не намират сходство, с която и да
било от пробационните мерки в националното законодателство, поради която и причина не
са наложени от настоящия съдебен състав, поради липсата на изначална възможност за
адаптиране.
По изложените съображения Съдът постанови решението си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

5

Съобщи за изтекли лични данни