РЕШЕНИЕ
№ 15463
гр. София, 25.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20211110150277 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано по искова молба от (фирма) против Ю. В. Ц., В. В. Ц., К. В. Ц. и С. А. Ц.
с искане ответниците да бъдат осъдени да заплатят на топлофикационното дружество сумата
в размер общо на 5037,09 лева, представляваща стойност на потребена топлинна енергия за
периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. за топлоснабден имот, находящ се в (адрес), с аб. №
****, ведно със законна лихва за забава върху главницата от подаване на исковата молба на
30.08.2021 г. до окончателно погасяване на вземането, сумата в размер общо на 1203,47
лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата
за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 13.08.2021 г., сумата в размер общо на
16,70 лева, представляваща такса дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до
30.04.2019 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата от подаване на исковата
молба на 30.08.2021г. до окончателно погасяване на вземането и сумата в размер общо на
4,25 лева, представляваща законна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 31.08.2018 г. до 13.08.2021г., като дължимите суми се разпределят между
ответниците, както следва: за С. А. Ц. 5/8 част от вземанията, а за Ю. В. Ц., В. В. Ц., К. В. Ц.
по 1/8 част от задълженията.
В исковата молба са изложени твърдения, че между ответниците и (фирма)
съществува облигационно правоотношение по силата на Договор за продажба на топлинна
енергия за процесния недвижим имот при Общи условия, чиито клаузи съгласно
разпоредбата на чл. 150 ЗЕ обвързват потребителя на услуги без да е необходимо изричното
им приемане. Процесуалният представител на ищеца поддържа, че дружеството е изпълнило
задължението си по съглашението и е доставило топлинна енергия за процесния имот и
период на стойност посочена в исковата молба, формирана на база прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда на дяловото разпределение. В исковата
молба са изложени твърдения, че насрещната страна по договора дължи цената на
доставеното количество топлинна енергия, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Процесуалният
1
представител на страната поддържа, че съгласно Общите условия на дружеството купувачът
на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след
публикуване на обща фактура за задълженията на интернет страницата на доставчика. В
исковата молба са изложени твърдения, че дружеството ежемесечно удостоверява
публикуването на фактурите в присъствие на нотариус. Предвид неизпълнение на
задължението на ответниците да заплатят в срок задължението за главница, потребителите
дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва за исковия период. Направено е
искане сторените от ищеца съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците признават исковата претенция. В подадените
отговори са изложени твърдения, че страните са сключили споразумение за извънсъдебно
уреждане на спора, препис от което е представен по делото.
По искане на страните с определение от 26.04.2022 г. производството по делото е
спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 1 ГПК, като по искане на ищеца в рамките на срока по
чл. 231, ал. 1 ГПК производството е възобновено.
По делото е постъпила молба от ищцовото дружество чрез процесуалния му
представител юрисконсулт А., в която са изложени доводи, че ответниците са погасили
процесните вземания посредством плащане в хода на делото, поради което е направено
искане в тяхна тежест да бъдат възложени направените разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 79,
ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ е да установи при условията на пълно и главно доказване
възникване на облигационно отношение с ответника, както и че в изпълнение на
задълженията си по него за процесния период е доставил топлинна енергия за отопление и
битово горещо водоснабдяване, и услуга дялово разпределение, в претендираните размери и
качество, както и че ответникът притежава качество на собственик или титуляр на вещно
право на ползване върху топлоснабдявания имот, респ. качество на потребител /клиент след
изменението на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г./ на топлинна енергия.
В доказателствена тежест на ищеца по обусловения иск с правна квалификация чл.
86, ал. 1 ЗЗД е поставяне на ответника в забава, нейният начален момент и размерът на
обезщетението.
По делото не е спорно, че между страните е съществувало валидно облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, в изпълнение на който
ищцовото дружество е доставило топлинна енергия за процесния имот на посочена в
исковата молба стойност, че е потребена услуга дялово разпределение на топлинна енергия,
както и че ответниците не са изпълнили в срок задължението си, поради което дължат
обезщетение за забава в размер на законната лихва на стойност посочена в исковата молба.
При съобразяване на поддържаните от ищеца твърдения за извършено погасяване на
задълженията посредством плащане в хода на делото на основание чл. 235, ал. 3 ГПК
исковата претенция следва да бъде отхвърлена, поради настъпило в хора на делото
обстоятелство релевантно за основателността на предявените искове.
Независимо от изхода на спора в тежест на ответниците следва да бъдат възложени
направените от ищеца съдебни разноски, поради следните съображения:
С определение № 270/05.10.2016 г. по ч. гр. д. № 3846/2016 г. по описа на ВКС, І ГО е
разяснено, че въпросът за присъждане на сторените в производството разноски е обусловен
от поведението на ответника и дали той е дал повод за завеждане на делото. С Определение
№ 674/23.11.2011 г. по ч. гр. дело № 597/2011 г. по описа на ВКС, ІV ГО е прието, че
отговорността за разноски като гражданско облигационно правоотношение е правото на
едната страна да иска и задължението на другата страна да плати направените разноски от
страната, в чиято полза съдът е решил делото. При погасяване на изискуемо задължение в
хода на производството, което обуславя неоснователност на иска, именно ответникът с
2
поведението си (неизпълнявайки парично задължение с настъпил падеж) е дал повод за
завеждане на делото, тъй като не е погасил дълга си преди процеса. Без значение е
причината, поради която не е изпълнил. Достатъчно е, че именно липсващото доброволно
изпълнение е принудило ищеца да потърси съдебна защита на правото си, съответно
извършените с оглед тази защита разходи ще следва да му бъдат възстановени от ответника.
Предвид изложеното и доколкото по делото не е спорно, че процесните вземания и
внесената държавна такса за разглеждане на спора са погасени от ответниците след подаване
на исковата молба на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на Ю. В. Ц., В. В. Ц., К. В. Ц. и
С. А. Ц. следва да бъдат възложени направените от ищеца разноски за юрисконсултско
възнаграждение на представителя на страната в размер на 100 лева изчислено съобразно
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от (фирма), ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление в (адрес) против Ю. В. Ц., В. В. Ц., К. В. Ц. и С. А. Ц., всички с настоящ адрес в
(адрес), обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна
квалификация чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответниците да заплатят на топлофикационното дружество сумата в размер общо на 5037,09
лева, представляваща стойност на потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г.
до 30.04.2019 г. за топлоснабден имот, находящ се в (адрес), с аб. № ****, ведно със законна
лихва за забава върху главницата от подаване на исковата молба на 30.08.2021 г. до
окончателно погасяване на вземането, сумата в размер общо на 1203,47 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 13.08.2021 г., сумата в размер общо на 16,70
лева, представляваща такса дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 30.04.2019
г., ведно със законна лихва за забава върху главницата от подаване на исковата молба на
30.08.2021 г. до окончателно погасяване на вземането и сумата в размер общо на 4,25 лева,
представляваща законна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
31.08.2018 г. до 13.08.2021г., поради погасяване на вземанията в хода на делото.
ОСЪЖДА Ю. В. Ц., В. В. Ц., К. В. Ц. и С. А. Ц., всички с настоящ адрес в (адрес), да
заплатят на (фирма), ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в (адрес), на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер общо на 100 лева, представляваща сторени в
производството съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на (фирма), ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление в (адрес), в качеството на трето лице-помагач на страната на ищеца
(фирма), ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в (фирма)
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3