РЕШЕНИЕ
№ 147
гр. Смолян , 18.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесети април, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Сийка Златанова
при участието на секретаря Сирма Купенова
като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело №
20215440100004 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът „****” ЕООД – София, представлявано от **** и **** е предявил обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, във вр. с чл. 415 от ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 и чл. 240, ал. 1 и ал. 2 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу П. А. Б. с настоящ адрес в гр.
Смолян, с които се иска да бъде установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца
сумите, присъдени в издадената срещу него Заповед за изпълнение на парично задължение
по ч.гр.д. 513/2020 г. на РС - Смолян, а именно: 1500 лв. – главница; 262,92 лв. договорна
лихва за периода 12.09.2018 – 10.05.2019 г.; 123,65 лв. лихва за забава за периода 13.09.2018
– 19.06.2020, както и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното погасяване на дълга.
Претендира присъждане на деловодните разноски в заповедното и в исковото производство.
Фактическите твърдения на ищеца се свеждат до следното: Ищецът е подал Заявление по чл.
410 ГПК, въз основа на което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение.
Заповедта е връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което за „****” ЕООД
възниква правен интерес от завеждане на установителен иск за вземанията на дружеството
срещу него. Заповедта за изпълнение е издадена за вземане, възникнало по Договор за
паричен заем № 5460927/13.08.2018 г. между „***“ ООД като Кредитор и П.Б. като
кредитополучател, сключен по реда на ЗПФУР при спазване на разпоредбите на Закона за
потребителския кредит. Подписвайки договора за кредит, кредитополучателят заявява, че е
получил и е запознат своевременно с договора и Общите условия и че е получил от
заемодателя заемната сума, като договорът служи за разписка. По силата на Рамков договор
за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016 г. и приложение № 1 към него
от 01.07.2019 г. и потвърждение за сключената цесия, на основание чл. 99 от ЗЗД, вземането
е прехвърлено в полза на „****“ ЕООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности. С подписването на процесния договор заемодателят се задължава да
предостави на ответника кредит в размер на 1 500 лева - главница, усвоен чрез „***“ АД, а
кредитополучателят се задължава да го ползва и върне съгласно условията на сключения
1
договор, като целият размер на кредита, ведно с договорената лихва възлиза на 2 377,62 лв.
и е следвало да бъде върнат на 9 месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на
264,18 лв.. Кредитополучателят не е погасил нито една от дължимите вноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не депозира отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. В писмена молба с вх. № 2585/20.04.2021
г., подадена чрез юр. М – р.уп., моли да бъдат уважени предявените искове изцяло и срещу
ответника да се постанови неприсъствено решение. Претендира за деловодните разноски по
представения списък в общ размер от 472,27 лв. по настоящото дело и 267,22 лв. по ч.гр.д.
№ 513/2020 г..
Ответникът не се явява и не изпраща представител, не е подал отговор на исковата молба, не
ангажира становище по предявените искове.
Съдът счита, че са налице условията на чл. 239 ГПК за постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника, тъй като същият не е представил в едномесечния срок по чл. 131
ГПК отговор на исковата молба, не се явява и не изпраща представител в първото заседание
по делото и не е направил искане за разглеждането на делото в негово отсъствие. Освен това
е направено надлежно искане от страна на процесуалния представител на ищеца за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника в писмена молба преди първото
съдебно заседание.
От друга страна са налице условията на чл. 239, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК, тъй като на ответника
с призовката и със съобщението за връчване на разпореждането по чл.131 от ГПК са
указани последиците от неподаването на отговор на исковата молба в едномесечния срок и
от неупражняването на правата му в срока на отговора, както и от неявяването му в съдебно
заседание.
Видно от обстоятелствата, изложени в исковата молба и представените по делото
доказателства и ч.гр.д. № 513/2020 на СмРС, предявените установителни искове се вероятно
основателни. Ето защо исковете следва да бъдат уважени в пълен размер, като бъде
признато по отношение на ответника, че съществува вземането на ищеца за процесните
суми по издадената заповед за изпълнение.
Ще следва на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
и направените разноски по настоящото дело в общ размер 472,27 лв., от които 122,27 лв. за
държавна такса и 350 лв. за юрисконсултско възнаграждение, както и на осн. т. 12 на ТР №
4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК да му заплати и разноските по заповедното производство в
размер на 87,73 лв., от които 37,73 лв. за държавна такса и 50 лв. за адвокатско
възнаграждение- присъдени с издадената заповед за изпълнение, пропорционално на
уважената част от претендираните суми. В останалата част разноските по заповедното
производство са отхвърлени с разпореждане №1819/17.07.2020 г., което е влязло в сила и в
настоящото производство е недопустимо да бъде присъдена по-висока сума за направените
разноски.
Предвид изложените съображения ще следва да бъде постановено неприсъствено решение
срещу ответника и затова Съдът
2
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено на основание чл. 422, във вр. с чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 и
чл. 240, ал. 1 и ал. 2 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД по отношение на П. А. Б., ЕГН **********, от гр.
Смолян, ул. „**** че съществува вземането на „****” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление гр. София, п.к. ****, ул. „*****“ № ***, представлявано от **** и **** по
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 184/17.07.2020 г.,
издадена по ч.гр.д. № 513/2020 г. на СмРС за сумите: 1 500 лева главница; 262,92 лева
договорна възнаградителна лихва за периода 12.09.2018 – 10.05.2019 г.; 123,65 лева
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 13.09.2018 – 19.06.2020 г.,
както и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на 30.06.2020 г. до окончателното погасяване на
задължението.
ОСЪЖДА П. А. Б., ЕГН **********, от гр. Смолян, ул. „****“ № ****, на основание чл.
78, ал. 1 и ал. 8 ГПК да заплати на „*****” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр. София, п.к. ****, ул. „****“ № 29, ет. 3, представлявано от **** и ****
сумата от 472,27 лв. за направените деловодни разноски в настоящото производство, от
които 122,27 лв. за държавна такса и 350 лв. за юрисконсултско възнаграждение, както и
87,73 лв., от които 37,73 лв. за държавна такса и 50 лв. за адвокатско възнаграждение за
направените деловодни разноски по ч.гр.д. № 513/2020 г. на СмРС.
Решението не подлежи на обжалване.
Решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
3