Р Е Ш Е Н И Е
№ 604
град Горна Оряховица, 07.01.2019 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-ГОРНА ОРЯХОВИЦА, четвърти състав, в публично
заседание на двадесети декември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛAМЕН СТАНЧЕВ
при
секретаря Анита Личева и в присъствието на прокурора …………………………., разгледа
докладваното от съдията Станчев АНД №
903 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на
чл.59 и сл. от ЗАНН
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ П.Р.Р. обжалва електронен фиш серия К №
2142722, издаден от ОД на МВР-Велико Търново, с който на основание чл.189, ал.4
във вр. с чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП му е наложено административно наказание
глоба в размер на 400 лв. за нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП. Поддържа, че електронният
фиш не отговаря на изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП, който регламентира
задължителното му съдържание. Посочената цифрова квалификация на нарушението –
чл.21, ал.2 от ЗДвП – била невярна и водела до липса на единство и
непротиворечивост между текстовото изписване на твърдяното нарушение и
цифровата му квалификация. Моли съда да отмени обжалвания електронен фиш.
ЗАЩИТНИКЪТ адв. С.С. от САК поддържа жалбата по
изложените в нея доводи.
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ-ВЕЛИКО
ТЪРНОВО, редовно призована, не изпраща процесуален представител и не изразява
становище по съществото на жалбата.
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА-ГОРНА ОРЯХОВИЦА, редовно призована,
не изпраща процесуален представител и не изразява становище по жалбата.
СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
На 05.06.2018 г. в 22:41 часа при км 153+343 на път I-4 бил
заснет със стационарна видео-радарна система MultaRadar SD 580 с № 00209D33F1A0
лек автомобил „М.” с рег. № ***, движещ се в посока към град Варна със скорост 104
км/ч при въведено в този участък с пътен знак В26 ограничение на скоростта от
60 км/ч. За установеното с автоматизираното техническо средство нарушение против
жалбоподателя П.Р.Р. в качеството му на собственик на автомобила бил издаден
обжалваният електронен фиш серия К № 2142722, в който било прието, че в момента
на заснемането автомобилът се е движел със скорост от 101 км/ч.
Електронният фиш бил връчен на жалбоподателя срещу разписка
на 26.09.2018 г. На 03.10.2018 г. Р. подал адресираната до РС-Горна Оряховица жалба
против фиша в отдел „Пътна полиция” при СДВР.
Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи,
след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност приетите писмени
доказателства, подробно описани в протокола за проведеното съдебно заседание.
Въз основа на така установените факти по делото съдът
достига до следните правни изводи:
Жалбата е подадена пред компетентен съд чрез наказващия
орган в срока по чл.189, ал.8 от ЗДвП от лице, което има право да обжалва
електронния фиш, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Спазени са процесуалните правила за издаване на
обжалвания електронен фиш. Фишът е издаден по одобрения образец и съдържа
законоустановените реквизити – данни за териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е
регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока и сметката, по която да се извърши
доброволното ѝ плащане.
Предвид изложеното е неоснователно оплакването, че фишът
не отговаря на изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП, който регламентира
задължителното му съдържание.
От данните в справките „Преглед на фиш” на л.9 и 10 е видно,
че електронният фиш е издаден на 29.06.2018 г., т.е. двадесет и четири дни след
посочената във фиша дата на извършване на нарушението, съвпадаща с датата на
неговото заснемане. При това положение следва да се приеме, че към момента на
издаване на електронния фиш не е изтекъл шестмесечният давностен срок по чл.34,
ал.3 от ЗАНН, броен от заснемането на нарушението.
Обжалваният електронен фиш е законосъобразен и по
същество.
От приложената към изпратената в съда преписка снимка №
822, заснета със стационарна видео-радарна система MultaRadar SD 580 с №
00209D33F1A0 (л.8 от делото), представляваща по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДвП веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес, както
и от данните от паметта на техническото средство, възпроизведени на същия хартиен
носител, се установява, че на 05.06.2018 г. в 22:41 часа при км 153+343 на път
I-4, на територията на община Лясковец, лек автомобил с рег. № *** се е движел
със скорост 104 км/ч.
Присвояването на измерената скорост на единия от двата
заснети на снимката автомобила е извършено в съответствие с инструкцията за
работа със стационарната видео-радарна система MultaRadar SD 580 (л.34 – 37 от
делото). Отбелязаният върху снимката знак ʌ в графата „Посока” указва, че
стационарната видео-радарна система е измервала скоростта на автомобилите от
отдалечаващия се трафик (така относно значението на знака – таблицата в т.2.4.1
от методическите указания на л.15 – 19 от делото). От изображението на снимката
се установява, че по смисъла цитираната по-горе инструкция (л.36) стационарната
видео-радарна система е работела в режим на ляво измерване на отдалечаващ се
трафик. В тези случаи според инструкцията превозното средство, на което следва
да се присвои измерената скорост, трябва да се намира най-малко отчасти в
третата четвъртина на снимката по посока на движението (зоната на изчисление),
като не трябва да е излязло изцяло от зоната за изчисление, а задницата му
трябва да е пресякла поне средата на снимката. Освен това в зоната на изчисление
и във втората четвъртина на снимката не трябва да се намира дори частично друго
превозно средство, движещо се в същата посока.
От изображението на приложената по преписката снимка № 822
се установява, че единственото превозно средство, за което са изпълнени всички
цитирани по-горе условия за присвояване на измерената скорост, е лекият
автомобил „М.” с рег. № ***. Само за това превозно средство са изпълнени
едновременно условията да се движи в зоната на изчисление (третата четвъртина
на снимката, броена по посоката на движението, т.е. от дясно на ляво);
задницата му да е пресякла средата на снимката, като в зоната за изчисление и в
съседната втора четвъртина на снимката да няма друго движещо се в същата посока
превозно средство.
Вторият заснет на снимка № 822 автомобил се движи в
противоположната посока спрямо посоката на движение на лекия автомобил „М.” с
рег. № ***, а по отношение на камерата е превозно средство от приближаващия
трафик. Поради това скоростта на този втори автомобил не е била отчетена от
работещата в режим „отдалечаващ се трафик” видеорадарна система, а съгласно
цитираните по-горе правила разположението му в зоната за изчисление в момента
на заснемането не е повлияло на точното измерване на скоростта на намиращия се
в същата зона и в същия момент лек автомобил „М.” с рег. № ***.
Видно от приетата като писмено доказателство схема на вертикалната
сигнализация и хоризонталната маркировка на път I-4 в участъка от км 152+000 до
км 155+000 (л.31 – 32), посоченото във фиша място на нарушението при км 153+343
в посока към град Варна попада в зоната на действие на пътен знак В26, поставен
при км 153+300, с който е въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч. От
същата схема се установява, че посоченото място на нарушението при км 153+343 се
намира по посоката на движение на автомобила „М.” с рег. № *** на 6 м след мястото,
на което е била монтирана стационарната видео-радарна система MultaRadar SD 580
(км 153+337). Тези данни съответстват на изображението върху разпечатката от
видеоклипа, възпроизвеждащо заснетата задна част на автомобила с поставената
върху нея табела с регистрационен номер ***. От друга страна, от данните в
т.1.4 на методическите указания за реда за работа със стационарна система
MultaRadar SD 580 (л.16 от делото) се установява, че дистанцията на измерване
на тази система е от 1 м до 99 м. Следователно намиращият се в момента на
заснемане на нарушението лек автомобил на позиция при км 153+343 на пътя е
попадал в обхвата на радарния сензор на стационарната видео-радарна система,
разположена при км 153+337.
Предвид изложеното следва да се приеме, че фактът на извършване
на нарушението е установен по несъмнен начин.
Неоснователен е доводът за неправилна правна квалификация
на деянието, изразяваща се в посочване на чл.21, ал.2 от ЗДвП като нарушена
законна разпоредба. Видно от текста на разпоредбата, същата регламентира както
начина на сигнализиране на максимално допустимата скорост (с израза: „с пътен
знак”), така и забраната да се превишава така сигнализираната скорост (с
израза: „скоростта, която не трябва да се превишава”). Следователно
разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП е посочена правилно като нарушената с
процесното деяние законна разпоредба.
Видно от справката за регистрация на МПС на л.7 от
делото, жалбоподателят П.Р.Р. е собственикът на заснетия автомобил „М.” с рег.
№ ***. В срока по чл.189, ал.5 от ЗДвП жалбоподателят не е представил в ОД на
МВР-Велико Търново декларация с данни за различно от него лице, управлявало
собствения му автомобил по времето и на мястото, посочени в електронния фиш.
Поради това и по аргумент от разпоредбите на чл.188, ал.1, изр.1 и изр.2 от ЗДвП за извършеното с автомобила нарушение следва да бъде ангажирана
отговорността на жалбоподателя в качеството му на собственик на това моторно
превозно средство.
Описаното в електронния фиш деяние е квалифицирано
правилно като административно нарушение по чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП, като на
жалбоподателя е наложено абсолютно определеното в закона по вид и размер административно
наказание глоба от 400 лв.
Извършеното редуциране на фактически измерената скорост
от 104 км/ч с 3 км/ч до приетата за установена скорост от 101 км/ч е в интерес
на жалбоподателя, тъй като изключва възможните неблагоприятни за него последици
от допустимата грешка на измерване със стационарната видео-радарна система
MultaRadar SD 580 (т.1.4 от цитираните по-горе методически указания на л.16 от
делото). Така извършеното редуциране на фактически измерената скорост е в
съответствие с основния принцип в административнонаказателното право, че наказание
може да бъде наложено само тогава, когато нарушението е установено по несъмнен
начин. В процесния случай обсъжданото редуциране не води до промяна на правната
квалификация на нарушението или до друго основание за налагане на различно административно
наказание, тъй като и двете превишения на скоростта – фактически измереното от
44 км/ч и приетото за установено от 41 км/ч – попадат в хипотезата на чл.182,
ал.2, т.5 от ЗДвП, за която законът предвижда абсолютно определено по вид и
размер административно наказание. Ето защо в крайна сметка решението на издателя
на фиша да приеме за установена скорост на движение на автомобила с 3 км/ч
по-ниска от фактически измерената не се отразява на законосъобразността на
електронния фиш.
От приетото като писмено доказателство удостоверение
10.12.4888, издадено от Българския институт по метрология (л.14), се
установява, че е одобрен типът на стационарната видео-радарна система
MultaRadar SD 580, с която е заснет автомобилът на жалбоподателя и е измерена
скоростта му. Срокът на валидност на удостоверението за одобряване на типа средство
за измерване е от 08.12.2010 до 08.12.2020 г. и включва датата на заснемане на
процесното нарушение. От протокол за проверка № 1-С-ИСИ/16.04.2018 г. (л.12) е
видно, че използваната в конкретния случай стационарна видео-радарна система
MultaRadar SD 580 с МАС № 00209D33F1A0 е преминала последваща метрологична
проверка, при която е установено съответствие с изискванията за това средство
за измерване.
Правилно е и решението в конкретния случай да не се
прилага разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Приетото за установено превишение на
скоростта от 41 км/ч надвишава значително границата от 10 км/ч, над която
деянието съставлява административно нарушение по чл.182, ал.2 от ЗДвП. Липсват
многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства. Поради
това не може да се приеме, че конкретното нарушение представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
административни нарушения по чл.182, ал.2 от ЗДвП, което да даде основание за
квалифицирането му като маловажен случай на такова нарушение.
Предвид изложеното по-горе съдът приема, че обжалваният
електронен фиш е законосъобразен и следва да бъде потвърден.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
електронен фиш серия К № 2142722,
издаден от ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР-ВЕЛИКО ТЪРНОВО, с който на П.Р.Р., ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***, *** – адвокат С.Д.С.
от САК, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 400 лв. (четиристотин
лева) на основание чл.189, ал.4 във
вр. с чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд-Велико Търново в 14-дневен срок от връчване на съобщението,
че е изготвено и обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ………………….