Решение по дело №8721/2017 на Районен съд - Плевен

 

Р Е Ш Е Н И Е

 №

гр.Плевен, 27.11.2017г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд, Х граждански състав, в открито заседание на 27.11.2017г., в състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Тодорова

 

като разгледа докладваното от съдия Тодорова гр.д.№ 8721 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е молба от К.И.М. ЕГН **********, с адрес ***  против Б.Н.Б., ЕГН**********,***, в която се твърди, че П.И.М. е брат на молителката. Твърди, че от 2013 година молителката живее в дома на тяхната майка заедно с сина си Б., малката ѝ дъщеря Р. и брат ѝ. Твърди, че от тогава се грижи за майка им, която е с влошено здравословно състояние и има нужда от ежедневна помощ за задоволяването на нуждите и потребностите й. Твърди, че брат ѝ П. от години системно злоупотребява с алкохол, не работи и от момента на преместването на молителката и децата  в жилището на родителите им многократно си е позволявал да упражнява спрямо нея и децата психически тормоз, включително да отправя заплахи и обиди. Твърди, че във връзка с упражнения от страна на брат ѝ психически тормоз многократно съм е обръщала към полицията за помощ като е подавала сигнали, а с решение от 17.02.2017 г. по гр.д.№ 8359 по описа за 2016 г. на PC-Плевен на основание чл.5, ал.1, т.1, т.2 и т.З от ЗЗДН срещу брат ѝ бяха постановени мерки за закрила и му беше наложена глоба в размер на 200 лева. Твърди, че от постановяването на решението брат ѝ два пъти нарушил наложените мерки, като първия път нахлул в общото им жилище заедно със съпругата си, за да търсят дрехи, въпреки че му ги била събрала и изнесла пред входа на блока, за да избегне поредния конфликт. Твърди, че направила опит да се обади в полицията, но те си тръгнали бързо и решила да не усложнява нещата, тъй като се случило за първи път. Твърди, че след това той я видял до магазин „***“ в ***“, спрял се при нея и я заплашил, че само изчаква изтичане срока на заповедта за защита срещу домашно насилие по гр.д.№ 8359 по описа за 2016 г., след което ще се прибере и ще си прави каквото иска. Твърди, че на 20.10.2017 г. около 15 часа със сина на молителката Б. били вкъщи. Той си почивал след работа, тъй като този ден бил първа смяна. Твърди, че изведнъж тя чула силни удари и тропане на входната врата и се уплашила. Твърди, че когато отишла да види какво става видяла, че на входната врата стои брат ѝ, който лъхал на алкохол и след като я видял започнал да я заплашва, че ако до утре не му освободи хола ще изпрати някой да я пребие. Твърди, че се уплашила и веднага заключила вратата и отишла да събуди сина си, за да решат какво да предприемат.  Твърди, че по това време дъщеря ѝ Р. не се била прибрала и ѝ се обадила, като я помолила да бъде много внимателна като се прибира, тъй като брата на молителката отново ги притеснява. Твърди, че ѝ казала, че не може да я посрещне, тъй като ответникът може да я нападне и изчакала със страх прибирането на детето. Твърди, че от началото на учебната година дъщеря ѝ споделила, че често вижда ответникът да седи до павилиона за закуски пред СУ“ Стоян Заимов“, където учи тя и когато я вижда, че не е сама той си тръгва, но продължава да я наблюдава. Твърди, че от тогава, тя ходи на училище и се връща винаги придружавана от други деца, защото се притеснява ответникът да не я уплаши или нападне. Твърди, че съседи ѝ казали, че ответникът седи пред входа на блока и чака нещо или се крие в стаите между етажите, което е подозрително. Твърди, че всичко това притеснява цялото им семейство, тъй като и преди ответникът е упражнявал агресия срещу тях. Твърди, че е изключително притеснена за дъщеря си Р., тъй като все още не е преодоляла стреса от времето, когато ответникът живеел с тях. Твърди, че се страхува се да се прибира и стои сама вкъщи, тъй като той може да я причака пред жилището. Твърди, че въпреки, че след преживяното домашно насилие през 2016 г. тя посещавала за около 6 месеца Център при Сдружение „Център отворена врата“-Плевен, където й беше предоставена психологическа помощ и към момента все още продължава да изпитва страх от срещите с ответника. Твърди, че за да я предпази занапред от тези притеснения, спешно предприела действия да я премести в друго училище. Счита, че на 20 октомври 2017 г. П.И.М. с ЕГН ********** е извършил спрямо молителката домашно насилие под формата на психическо насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН, изразяващо се в отправяне на заплахи, че ако до утре не му освободи хола ще изпрати някой да я пребие. С оглед изложеното и на основание чл.4, вр.чл.5, т.1, 3 и 5 от ЗЗДН моли да бъдат постановени следните мерки на закрила:

1. на основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН ответника П.И.М. с ЕГН ********** с адрес: ***7 да бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие.

2. на основание чл.5, ал.1, т.З от ЗЗДН ответника П.И.М. с ЕГН ********** с адрес: ***7 да бъде отстранен от съвместно обитаваното жилище, заедно с К.И.М., ЕГН **********,*** за срок от 12 месеца.

3.на основание чл.5, ал.1, т.З от ЗЗДН да бъде забранено на ответника П.И.М. с ЕГН ********** с адрес: ***7, да  приближава молителката, да приближава жилището ѝ, където живее, находящо се в ***, ***“ или друго училище, което посещава дъщеря ѝ Р., местоработата ѝ в магазин „***“- ***, находящ се в ***“, местата за социални контакти посещавани от молителката и семейството й за срок от 12 месеца.

4. на основание чл.5, ал.1, т.5 от ЗЗДН да бъде задължен  ответника П.И.М. с ЕГН********** с адрес: ***7, да посещава специализирани програми.

Моли на основание чл.5, ал.З от ЗЗДН да бъде наложена на ответника П.И.М. с адрес: ***7, глоба в размер на 200 лв.

В съдебно заседание ответника по молбата,  нередовно призован се явява лично и взема становище по молбата, че същата е неоснователна, като признава, че на 20.10.2017 г. е ходил в съсобственото и обитавано от молителката жилище, като е имал желание да влезе в жилището и да му бъде предоставено ползване на същото, съобразно притежаваните от него права на собственост, като не е бил допуснат от молителката. Твърди, че не е изричал заплашителни думи.

          Съдът, като прецени доказателствата по делото, намира за установено следното:

Не е спорно между страните, че са брат и сестра.

          Молителката е представила по делото Декларация по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН, в която е посочила, че декларира, че е обект на  психическо насилие от страна на ответника на 20.10.2017 г.

          Установява се от Решение от 07.02.2017 г., че по отношение на молителката е било осъществен предходен акт на домашно насилие, като по отношение на ответника по молбата са постановени мерки, с които той е задължен да се въздържа от домашно насилие спрямо молителката, забранено му е да я приближава на по-малко от 10 метра, както и е отстранен от тогава от съвместно обитаваното жилище, находящо се в *** за срок от 12 месеца. Видно е от удостоверение на наследници № 14-2239/13.06.2017 г., че молителката К.М. и ответника по молбата П.М. са брат и сестра, наследници на И.М. Д..

Съдът дава вярва на показанията на свидетелите Б.Б. и Т.Д., като съответни на останалите събрани по делото доказателства, еднопосочни и непротиворечиви. От тях се установява, че молителката К.М. на 20.10.2017 г. се е изплашила от посещението на ответника по молбата П.М. в обитаваното от молителката жилище, когато той е поискал да му бъде предоставен достъп до жилището и е заплашил молителката, че ако не му предостави достъп до жилището, ще прати хора, които да я пребият.

Представени са и други неотносими доказателства.

 При така установеното, съдът прави следните изводи:

От всички представени по делото доказателства, безспорно се установява, че молбата, подадена на 14.11.2017 г., е в едномесечния срок от твърдяният акт на домашно насилие – на 20.10.2017г., т.е. същата е допустима, съгласно чл.10 ал.1 от ЗЗДН. Установи се, че ответникът и молителката са брат и сестра – основание за активната легитимация на молителката по чл. 3 т. 6 от ЗЗДН. На база представената декларация от молителката, потвърдена от показанията на разпитаните по делото свидетели, сочеща упражнено психическо насилие спрямо нея на 20.10.2017 г., съдът приема на осн. чл. 13 ал. 2 т.3 от ЗЗДН, че действително е налице такова насилие от ответника на посочената дата. Наличието на такива действия спрямо молителката изцяло се потвърждават събраните по делото писмени и гласни доказателства. По същество ответника по молбата признава извършените действия, като излага твърдения, че между него и сестра му на посочената дата 20.10.2017 г. е възникнал конфликт, при който е имало спречкване между тях във връзка с желанието на ответника да ползва съсобственото между страните жилище и нежеланието на молителката да го допусне в същото. Изречените от него заплашителни думи се установяват от подадената от молителката декларация по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН, както и от разпитаните по делото свидетели. Ответника по молбата не е ангажирал доказателства, които да опровергаят твърденията на молителката в Декларацията по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН, които са подкрепени от събраните по делото свидетелски показания.

Видно е от изложените твърдения и от събраните по делото доказателства, че между страните по делото съществува спор по отношение на ползването на съсобствения недвижим имот, които спорове провокират поведението на ответника по молбата. Съдът намира тези факти за установени по делото, но същите са неотносими към подадената молба. Причините поради които е осъществен акт на домашно насилие са ирелевантни. Съгласно чл. 2 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова, извършено спрямо лица, които са или са били в семейна или родствена връзка или които обитават едно жилище. Съдът счита, че действията на ответника спрямо молителката на 20.10.2017 г., представляват акт на домашно насилие по смисъла на закона- психическо насилие.

Поради изложеното, съдът намира, че молбата е основателна и на ответника следва да бъдат наложени предвидените в закона и поискани от молителката мерки за защита чл. 5, ал.1, т. 1 ЗЗДН. Следва да се задължи  ответника по молбата да се въздържа от извършване на домашно насилие  по отношение на К.И.М., както и да приближава молителката К.И.М. ЕГН ********** на разстояние по-малко от 5/пет/ метра за срок от 12 месеца. Съдът намира, че срока е адекватен на търсената защита и в този срок ще може да се даде възможност на страните по делото да успокоят взаимоотношенията си, както и да уредят отношенията си на съсобственост в обитаваното от молителката жилище. По отношение на детето Р. липсват данни в молбата за извършено спрямо нея домашно насилие в предвидения в ЗЗДН едномесечен срок преди подаване на молбата, поради което то не следва да бъде конституирано като страна по делото, както и по отношение на него не следва да бъдат вземани мерки за защита от домашно насилие. Не следва да бъде допускана и поисканата мярка за защита- отстраняване от съвместно обитаваното жилище, тъй като в молбата липсват твърдения, че страните по делото обитават съвместно посоченото жилище. Напротив, твърди се, че след постановяване на съдебно решение по гр.д.№ 8359/2016г. по описа на РС-Плевен, ответника по настоящата молба е изведен от съвместно обитаваното жилище. По същество следва да бъде посочено, че при евентуално установяване на съвместно съжителстване между страните по делото и евентуално осъществен по време на съвместното съжителстване нов акт на домашно насилие, то същия би бил повод за постановяване на подобна мярка за отстраняване на извършилия домашно насилие от съвместно обитаваното жилище.

Съдът намира за основателна поисканата мярка да бъде задължен ответника по делото да посещава специализирани програми. Установи се по делото, че страните са близки родственици и е в интерес и на двете страни да подобрят отношенията си. Установи се по делото от разпитаните по делото свидетели, както и от твърденията на молителката, неоспорени от ответника, че епизодите, в които той се държи със съжителстващите с него хора, са когато и в състояние на алкохолно опиянение, което състояние изисква специализирана грижа, медицинска и социална такава. В тази връзка и с оглед препятстване на последващи актове на домашно насилие, следва ответника да бъде задължен да посещава специализирани програми.

На ответника, съгл. чл. 5 ал. 4 от ЗЗДН, следва да бъде наложена глоба в минималния размер 200 лв. Следва да бъде указано на ответника, че при неизпълнение на заповедта на съда полицейските органи, констатирали нарушението, следва да го задържат и  да уведомят прокуратурата за това.

При този изход на делото, и на основание чл.11 ал.2 от ЗЗДН, ответникът следва да бъде осъден да заплати и държавна такса  в размер на 80 лв. по сметка на ПлРС.

При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, следва ответника по молбата да бъде осъден да заплати на молителката направените деловодни разноски в размер на 300 лева, за адвокатско възнаграждение.

          Воден от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ПОСТАНОВЯВА МЯРКА ЗА ЗАКРИЛА  на осн. чл. 5 от Закона за защита от домашното насилие, както следва :

1. ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН, П.И.М. ЕГН **********, с адрес ***7, да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо К.И.М. ЕГН **********, с адрес ***.

2. ЗАБРАНЯВА на П.И.М. ЕГН **********, с адрес ***7 да приближава молителката К.И.М. ЕГН ********** на разстояние по-малко от 5/пет/ метра за срок от 12 месеца.

3. ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.5, ал.1, т.5 от ЗЗДН П.И.М. ЕГН **********, с адрес ***7, да посещава специализирани програми.

ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД за постановената мярка за закрила след влизане в сила на решението.

ЗАПОВЕДТА и решението, на осн. чл.16 ал.3 от ЗЗДН, да се връчи и изпълнява от полицейските органи по местоживеене на молителката и на ответника.

В СЛУЧАЙ НА НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на заповедта, П.И.М. ЕГН **********, с адрес ***7, да бъде задържан незабавно на осн. чл.21 ал.2 от ЗЗДН, за което да бъде уведомена прокуратурата.

ОСЪЖДА на осн. чл. 5 ал. 4 и чл.11 ал.2 от Закона срещу домашното насилие, П.И.М. ЕГН **********, с адрес ***7, да заплати по сметка на ПлРС глоба в размер на 200.00 лв. и държавна такса  в размер на 80.00 лв. по сметка на ПлРС.

ОСЪЖДА на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК, П.И.М. ЕГН **********, с адрес ***7, да заплати по на К.И.М. ЕГН ********** сумата от 300 лева, направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

          Решението може да се обжалва пред ПлОС в 7- дневен срок от връчването му на страните, в открито съдебно заседание на 27.11.2017 г.

                                                                  

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: