Мотиви към присъда по НОХД № 176/2016 год. по описа на РС – Лом.
Подсъдимият О.Н.А. *** е предаден на съд с обвинение за
извършено престъпление по чл. 129, ал.
1 НК – за това, че на 11.08.2015 год., в с. Сливовик, обл.
Монтана, в кравеферма в Стопански двор № 1, умишлено причинил на З.Л.В. ***,
ЕГН **********, средна телесна повреда, изразяваща се в прободно-порезна
рана в областта на дясната ребрена дъга по средна подключна
линия, с проникване в коремната кухина.
Производството е по реда на Гл. ХХ НПК.
Доказателствата по делото
са писмени и гласни.
Подсъдимият О.Н.А. не е
намерен на посоченият от него адрес, и след щателно издирване не е открит. Делото
се гледа в негово отсъствие, при условията на чл. 269, ал. 3, т. 1 и т. 1 и 3
от НПК, като подсъдимият се представлява от назначеният му служебен защитник – адв. И.Б.А. ***, който счита, че от доказателствата по
делото е установено авторството по отношение извършването на престъплението, в
което е обвинен, така, както е възведено с обвинителния акт и му моли да му се
наложи наказание в минимален размер, а именно не повече от осем месеца лишаване
от свобода, като излага съображения в насока наличието на смегчаващи
отговорността обстоятелства – съдействие в хода на досъдебното производство,
както и това, че деянието е извършено от ревност и под въздействието на
алкохол.
Представителят на РП – Лом
поддържа обвинението така, както е предявено по отношение на подсъдимия, като
намира същото за доказано по безспорен и несъмнен начин. Пледира за осъдителна
присъда и наказание, определено при условията на чл. 54, ал. 1 НК, а именно две
години лишаване от свобода, което наказание да бъде изтърпяно при първоначално
строг режим на изтърпяване, в затворническо общежитие от закрит тип.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства в тяхната логическа
последователност и взаимовръзка, и с оглед принципите визирани в чл. 13 и 14 от НПК, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият О.Н.А. е роден на *** ***., българин,
български гражданин, с основно образование, неженен, безработен, осъждан, с ЕГН
**********.
Видно от приложената
справка за съдимост, подс. О.А. е осъждан с шест
влезли в сила присъди:
1. С присъда по НОХД № 562/1981 год. на
ЛРС, за престъпления по чл. 195, ал. 1, т. 3 и 5 НК и по чл. 346, ал. 2, б.
„а“, вр. чл. 20 НК му е наложено наказание лишаване
от свобода при първоначално общ режим на изтърпяване. Присъдата е в сила от
13.11.1981 год.
2. С присъда по НОХД № 132/1983 год. на
МОС, за престъпления по чл. 253, ал. 1, т. 2, вр. чл.
26, ал. 1, вр. чл. 29, б. „а“ НК, чл. 346, ал. 1, б.
„а“ и б. „б“, вр. чл. 20, ал. 2 НК, чл. 196, ал. 1,
т. 2 НК, чл. 264, ал. 1 НК и при условията на чл. 23, ал. 1 НК му е наложено
наказание четири години лишаване от свобода. Присъдата е в сила от 24.01.1984
год.;
3. С присъда по НОХД № 12/1987 год. на
МОС, за престъпление по цчл. 199, ал. 1, т. 2 и 4, вр. чл. 29, б. „а“, вр. чл. 63,
ал. 1, т. 1 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от осем
години при първоначален усилено строг режим на изтърпяване, както и
задължително заселване в срок от две години в гр. Брусарци. Присъдата е в сила
от 18.03.1987 год.;
4. С присъда по НОХД № 37/1993 год. на
ЛРС, за престъпления по чл. 214, ал. 1, вр. чл. 26,
ал. 1 НК, чл. 170, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, чл. 152, ал. 3, т. 4, вр. ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 2
НК и по чл. 150, ал. 1 НК му е наложено наказание от шест години лишаване от
свобода при усилено строг режим на изтърпяване. Присъдата е в сила от
27.07.1994 год.;
5. С присъда по НОХД № 227/1999 год. на
ЛРС, за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл.
195, ал. 1, т. 3 и т. 5 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок
от три години и шест месеца. Присъдата в сила от 18.10.2000 год.;
6. С определение от 04.10.2005 год., в
сила от същата дата, по НОХД № 163/2005 год. на ЛРС, за престъпление по чл.
196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 5 НК му е
наложено наказание лишаване от свобода при първоначално строг режим.
Това наказание е
изтърпяно на 13.02.2006 год.
От тогава подс. О.А. се препитава предимно като пастир.
Така, през м. Август,
2015 год. работел като кравар в кравеферма в с. Сливовик, обл.
Монтана. Там се запознал със свид. В.С., с която
решил, че може да има връзка от интимен характер.
Пострадалият свидетел З.В.
също работел като кравар, но в съседна ферма, заедно със свид.
В.С. и нейния син, които живеели в помещение в
самата ферма. Отношенията между семейството на свид.
В. С. и свид. З. В. били добри. Той често им ходел на
гости, тъй като в стаята им във фермата имало електричество и телевизор, а във
фургона, в който той живеел – не. По същата причина на свид.
В.С. гостували често и свид. Х.Б. и живеещият с нея
тогава свид. И.Б..
Поради честите посещения
на свид. З. В. в дома на свид.
В. С., у подсъдимия се изградило негативно отношение към него. Решавайки, че
между двамата свидетели се заражда връзка от интимен характер, той започнал да
заплашва свид. В. със саморазправа, а свид. В. С. – да обвинява, че го използва.
На 11.08.2015 год., вечерта,
свид. З.В. отново бил на гости у свид.
В.С.. Там били децата й, свид. Х.Б. със своите деца и
свид. И.Б..
В един момент подс. О.Н. се показал на прозореца, като бил в явно
нетрезво състояние, а след това влязъл в стаята през вратата. Свид. В. С. тръгнала към него. Свид.
З. В. застанал между нея и подсъдимия и тогава последният извадил нож и без да
каже нищо намушкал свид. З.В. в областта на корема с
ножа, след което си тръгнал. Свидетелят паднал на земята. Имало много кръв. Свид. В.С. се опитвала да намали кръвозагубата като притискала
раната с хавлиена кърпа до идването на лекар.
Пастири от съседните
ферми успели да задържат подсъдимия до идването на полицейските органи.
Видно от заключението на
приетата по делото и неоспорена от страните съдебно медицинска експертиза по
писмени данни, пострадалият свид. З.В. е получил прободно-порезна рана в областта на дясната ребрена дъга,
по средна подключична линия, с проникване в коремната
кухина, което увреждане отговаря на медико-биологичния квалификационен признак
НАРАНЯВАНЕ, КОЕТО ПРОНИКВА В КОРЕМНАТА КУХИНА, а също така и порезни
наранявания на черния дроб и десния диафрагмален
купол, с кръвоизлив в коремната кухина и развитие на възпаление на коремницата, които увреждания са му причинили РАЗСТРОЙСТВО
НА ЗДРАВЕТО, ВРЕМЕННО ОПАСНО ЗА ЖИВОТА, с оздравителен период не по-малко от
един месец. По механизъм уврежданията отговарят да бъдат получени от действието
на остър режещ предмет, какъвто може да бъде и нож и могат да бъдат получени по
начин и време както са установени от очевидците по делото. Уврежданията могат да
бъдат и самопричинени, предвид тяхното разположение,
но обикновено при самонаранявания от този вид се
наблюдават и допълнителни повърхностни разрези, каквито в случая не са описани
в приложената медицинска документация, а и липсват данни от очевидците за
такова самоувреждане.
По доказателствата:
Горното се установява от
събраните по делото доказателства: обясненията на подсъдимия, дадени в хода на
досъдебното производство, приобщени при условията и по реда на чл. 279, ал. 2, предл. последно, вр. ал. 1, т. 2
НПК, показанията на свид. И.Б., приобщени по реда на
чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 5 НПК, както и от
показанията на разпитаните свидетели З.В., В.С. и Х.Б.,
от приетата по делото съдебно-медицинска
експертиза, които съдът кредитира като обективни, взаимосвързани и
безпротиворечиви помежду си и с останалите доказателства, както и от
приобщените такива от досъдебното производство, по реда на чл. 283 от НПК чрез
прочитането им досежно съставомерните факти и обстоятелства.
Съдът намира за защитна теза обясненията на подсъдимия,
дадени в хода на досъдебното производство в присъствието на защитник, които са
в насока, че е бил нападнат от свидетелите-очевидци преди да нанесе на свид. З. В. увреждането с носеният нож. Тази защитна теза
се опровергава освен от показнията на всички
разпитани свидетели-очевидци, но и от установеното при огледа на
местопроизшествието – а именно, че увреждането е причинено вътре в дома на свид. В. С.. За това съдът не кредитира тези обяснения.
От правна страна:
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира, че от обективна страна, е установено по категоричен начин, че на
11.08.2015 год., в с. Сливовик, обл. Монтана, в
кравеферма в Стопански двор № 1, подсъдимият О.Н.А. умишлено е причинил на свид. З.Л.В. ***, ЕГН **********, средна телесна повреда по
смисъла на чл.129, ал. 1 НК.
От заключението
на съдебно-медицинската експертиза се установява, че на инкриминираната дата
пострадалият свид. З.В. е получил прободно-порезна
рана в областта на дясната ребрена дъга, по средна подключична
линия, с проникване в коремната кухина, което увреждане отговаря на
медико-биологичния квалификационен признак НАРАНЯВАНЕ, КОЕТО ПРОНИКВА В
КОРЕМНАТА КУХИНА, а също така и порезни наранявания на черния дроб и десния диафрагмален купол, с кръвоизлив в коремната кухина и
развитие на възпаление на коремницата, които
увреждания са му причинили РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, ВРЕМЕННО ОПАСНО ЗА ЖИВОТА,
с оздравителен период не по-малко от един месец – т.е. нараняване, покриващо обективните
критерии на чл. 129, ал. 2 НК, а именно нараняване, което прониква в коремната
кухина и причинило разстройство на здравето, временно опасно за живота.
От субективна страна – деянието е извършено при форма на вината
пряк умисъл – подсъдимия е съзнавал общественоопасният му характер, предвиждал е
общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване.
Съдът намира, че по
отношение на подсъдимия е било налице специфичното за този вид престъпление
намерение – нанасяне на телесни увреждания.
Причина за извършване на
престъплението от страна на подсъдимия е ниското му правосъзнание,
абсолютно пренебрежение към съществуващия обществен ред, незачитането на
установения в страната правов ред и
агресивното поведение продиктувано от ревност и алкохолно опиянение.
В случая, както
от обективна, така и от субективна страна, подс. О.Н.А. е осъществил
престъпният състав на чл. 129, ал. 1 от НК.
За наказанието:
За
престъплението по чл. 129, ал. 1 от НК е предвидено наказание “Лишаване от
свобода” за срок до шест години.
При индивидуализиране на наказанието по отношение на
подсъдимия, Съдът не намери смегчаващи отговорността
обстоятелства.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете
лошите характеристични данни за подсъдимия, изведени от справката му за
съдимост /макар последното му осъждане да е от преди десет години, фактът на
осъжданията не е заличен, а две от осъжданията са за тежки престъпления срещу
личността/, както и от свидетелските показания, характеризиращи го като
конфликтна личност /притеснявал е свид. В. С., незачитайки
волята й, заканвал се е със саморазправа по отношение на свид.
З. В./.
За това, при
индивидуализацията на наказанието, съдът наложи на подсъдимият наказание при условията на чл. 54 ал. 1 ” НК,
а именно ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да изтърпи
ефективно, като на
основание чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС определи първоначален „строг режим” в
затворническо общежитие от закрит тип
Така наложеното наказание,
Съдът намира, че е от вид и характер, да постигне целите на наказанието,
визирани в чл. 36 от НК – както по отношение на подсъдимия, когото да
превъзпита към спазване занапред на законите и установеният в страната правов
ред, така и по отношение на останалите членове на обществото, като им
въздейства възпитателно и предупредително.
На основание чл. 189 НПК, съдът възложи на подсъдимия и направените
по делото разноски.
Водим
от горното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: