Р.нската окръжна прокуратура е обвинила подсъдимата А.И.В. с ЕГН ********** *** в това, че:
На 17.08.2013год. на път ІІ-21 .Р.-С., в района на
км 8+500, на кръстовището с пътя за с.Н., обл.Р., при
управление на МПС л.а. ”*******” с рег.№*******, нарушила правилата за движение по пътищата:
-чл.6 т.1 пр.3 от ЗДвП-
"Участниците в движението съобразяват своето поведение… с пътните знаци и
пътната маркировка”, като не съобразила поведението си с пътен знак В2- „Спри!
Пропусни движещите се по пътя с предимство!” и не спряла.
-чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП
„На пътно платно с двупосочно движение на водача на ППС е забранено: когато
платното има две пътни ленти да навлиза и да се движи в лентата за насрещно
движение, освен при изпреварване или заобикаляне”, като в платно за движение с
две пътни ленти навлязла в лентата за насрещно движение, без да изпреварва или
заобикаля.
-чл.35 ал.3 от ЗДвП „При
завиване надясно за навлизане в път с двупосочно движение водачът на ППС завива
така, че да навлезе по възможно най-краткия път в дясната част на платното за
движение”, като при завиване надясно за навлизане в път ІІ-21 с двупосочно
движение, не завила така, че да навлезе по възможно най-краткия път в дясната
част на платното за движение,
при което по непредпазливост причинила смъртта на Т.
С.Н., ЕГН **********-
Престъпление
по чл.343 ал.1 б."в" вр. с чл.342 ал.1 пр.3 от НК.
По делото е приет за съвместно
разглеждане предявения от Г.П.К., в качеството й на майка и законен
представител на малолетния Т.Т.Н., граждански иск за
неимуществени вреди срещу подсъдимата А.И.В. в размер на 80 000 лева,
които се претендират да бъдат заплатени ведно със законната лихва от деня на
увреждането, до окончателното им изплащане.
Прокурорът
поддържа обвинението, като излага доводи, че то е доказано както от фактическа,
така и от правна страна. Иска окръжният съд да признае подсъдимата А.И.В. за виновна по повдигнатото й обвинение за
престъпление по чл.343 ал.1 б."в" вр.
с чл.342 ал.1 пр.3 от НК. Счита, че по отношение на подсъдимата са
налице само смекчаващи отговорността обстоятелства и иска съдът да й определи
наказание лишаване от свобода в размер на около две години и половина, което на
основание чл.66 от НК да бъде отложено за изпитателен срок от четири години и
половина. Иска на основание чл.343г от НК съдът да наложи на подсъдимата и
наказание лишаване от право да управлява МПС в размер на четири години. По
отношение на гражданския иск счита, че същият се явява основателен и следва да
бъде уважен.
Повереникът
на гражданския ищец- адв.В.И. ***, излага доводи че
предявения и приет за съвместно разглеждане граждански иск е доказан по
основание и размер, като счита, че не е установено пострадалия Т. Н. да е
проявил поведение, с което да е допринесъл за настъпването на вредите, поради
което няма съпричиняване по смисъла на чл.51 ал.2 от ЗЗД. Иска съдът да уважи гражданския иск в пълен размер, като присъди и
направените от гражданския ищец разноски.
Гражданския
ищец Г.К. поддържа казаното от повереника си.
Защитникът
на подсъдимата- адв.Л.П. ***, излага доводи, че
подсъдимата не е извършила нарушения на правилата за движение, оспорва
заключението на автотехническата експертиза и твърди,
че произшествието и последиците от него са настъпили вследствие на извършени
нарушения на правилата за движение от починалия Т. Н.. Иска съдът на основание
чл.304 от НПК да оправдае подсъдимата и да отхвърли гражданския иск като
неоснователен и недоказан.
Подсъдимата А.В. дава обяснения,
в които отрича да е извършила нарушения на правилата за движение. На съдебните
прения поддържа казаното от защитника й.
В последната си дума подсъдимата
моли съда да бъде обективен. Изразява съжаление, че пострадалия е починал, но
твърди, че вината не е нейна и моли да бъде оправдана.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от
фактическа страна следното :
Подсъдимата А.И.В. с ЕГН **********,
е родена на ***г***, български
гражданин, със средно образование, разведена, не работи, неосъждана.
Подс.В.
е правоспособен водач на моторно превозно средство от категории "В" и
"М" от 15.06.1990год. До момента няма налагани административни наказания
за извършени нарушения по ЗДвП и ППЗДвП.
Подс.А.В.
живеела на семейни начала със св.А.А. ***013год. св.А.А. бил на работа в Зърнобазата-
гр.С. п., обл.Р.. Около 17.30 часа се свързал по
телефона с подс.В. и я помолил да отиде да го вземе
оттам с колата. Подсъдимата се качила в л.а.”*******” с рег. № *******,
собственост на св.А. и го привела в движение. Движела се по път 21002. Около
18.10 часа приближила кръстовището с път ІІ-21 Р.- С., където на път 21002 имало
поставен знак „В2- Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!”. Времето
било ясно, слънчево, а пътната настилка била суха. Движението по главния път ІІ-21
Р.- С. било с нормална интензивност. Пътният участък от път ІІ-21 Р.- С. в
района на кръстовището с път 21002 бил прав, с три ленти за движение, от които
една в посока гр.Р., една в посока гр.С., като до лентата за движение в посока
гр.С. имало и трета ускорителна лента за движение отново в посока гр.С.. Път 21002, по който се движела подсъдимата, в района на кръстовището бил с четири ленти
за движение, разделени с островчета. В същото време пострадалият Т. С.Н. управлявал
товарен автомобил „***********” с рег. № ***********, като се движел по път
ІІ-21 в посока към Р. и приближавал кръстовището с път 21002. Стигайки до кръстовището с път ІІ-21, подс. В.
без да спира, навлязла в кръстовището, като завила надясно, преминала през
двете ленти по ширина на път ІІ-21 – ускорителната лента и лентата за движение
към гр.С. и навлязла в лентата за движение към гр.Р., насочвайки л.а. ”*******”
с рег.№******* в посока към гр.С.. В същото време товарният автомобил „***********”
с рег. № *********** управляван от Т. Н. бил достигнал района на кръстовището и в лентата за
движение към гр.Р. последвал челен кос удар между предно-левите части на двата
автомобила. Вследствие на удара товарния автомобил „***********“ ” с рег. № ***********
излязъл в крайпътния терен в дясно по посока на движението му, като се движил
косо-въртеливо със странично преобръщане. От удара л.а. ”*******” с рег.№*******
се изместил назад, с едновременно въртене обратно на часовниковата стрелка. При
тези движения на двата автомобила възникнал втори приплъзващ
удар между задната лява част на т.а. „*********“ и задната част, вдясно на л.а.
„******“, при който се счупило задното стъкло на лекия автомобил. Вследствие на
удара и последвалото преобръщане на т.а. „***********”, водачът му Т. С.Н. изпаднал
от автомобила. В резултат на произшествието Т. Н. получил тежки травматични
увреждания, вследствие на които починал на място.
Мястото на удара мужду
двата автомобила и механизма на произшествието се установяват от заключението
по назначената на досъдебноото производство автотехническа експертиза. От същото заключение се
установяват още следните обстоятелства:
В началото на удара между двата автомобила, скоростта на т.а. ***********“
” с рег. № *********** е била 103,84 км/ч, а скоростта на л.а. ”*******” с
рег.№******* е била 55,70 км/ч.
Водачът на т.а. „*********“ Т. Н. е имал видимост към мястото на удара и
мястото от където л.а. „******“ е навлязъл в път ІІ-21 от около 250 метра.
Когато предната част на л.а. „******“ е била на линията „стоп“, където подсъдимата
е трябвало да спре преди да навлезе в път ІІ-21, подсъдимата е имала видимост
наляво и надясно по този път на разстояния по около 250 метра.
Причина за произшествието е навлизането на лекия
автомобил ”*******” с рег.№******* управляван от подсъдимата в лентата за
движение към гр.Р., насочен в посока към гр.С..
От мястото на навлизането му в път ІІ-21, до
мястото на удара, управлявания от подсъдимата л.а. „******“ е изминал
разстояние от около 11 метра. Към момента навлизането на л.а. „******“ в път
ІІ-21, т.а. „*********“ се е намирал на 20,5м. от мястото на удара. Опасната
зона за спиране на т.а. „*********“ с установената скорот
103,84км/ч е 104,60м., а със скорост 90 км/ч е 82,90м. Опасната зона за спиране
на л.а. „******“ с установената скорост 55,70 км/ч е 31,40м.
В създадената ситуация произшествието е било
непредотвратимо чрез спиране или друга маневра. Произшествието е било
предотвратимо, ако подсъдимата след спиране е навлязла с управлявания от нея
автомобил в път ІІ-21 по ускорителната лента, когато е завивала надясно и не е
навлизала с управлявания от нея автомобил в лентата за насрещто
движение към гр.Р..
От заключението по назначената на досъдебното
производство съдебномедицинска експертиза на труп се установява, че в резултат
на произшествието Т. С.Н. получил съчетана
травма: травматично разкъсване на сърцето и околосърцевата
торбичка, кръв в лявото плеврално пространство и околосърцевата торбичка, счупване на ребра двустранно,
контузии на белите дробове, травматично разкъсване на далака и левия бъбрек с
кръв в коремната кухина, счупване на носните кости, разкъсноконтузна
рана на главата, охлузвания и кръвонасядания по
главата, тялото и крайниците. Причината за настъпването на смъртта на Т. Н.
следва да се отдаде на съчетаната травма довела до травматични увреждания на
жизненоважни органи, които са несъвместими с живота, като е налице пряка причинноследствена връзка между установените травматични
увреждания и настъпването на смъртта.
От заключението по назначената на съдебното
следствие комплексна съдебномедицинска автотехническа
експертиза се установява, че към момента на удара Т. С.Н. не е бил с поставен
предпазен (обезопасителен) колан. Ако Т. Н. е бил с
поставен предпазен колан, същият не би изпаднал от автовобила
и не би получил установените травматични увреждания, които са довели до фатален
изход, както с установената скорост на т.а. „*********“ от 103,84км/ч, така и ако скоростта на същият
е била 90 км/ч. Ако скоростта на автомобила е била 90 км/ч, инерционната сила,
която би действала върху тялото на Т. Н. би била по-малка от действителната с
около 4%, като такава разлика не би се отразила в положителна насока, както
върху вида, така и върху тежестта на уврежданията по тялото му.
От заключението по назначената на досъдебното
производство съдебномедицинска експертиза по писмени данни се установява, че в
резултат на произшествието подс.А.В. получила следните
телесни увреждания:счупване на носните кости, счупване на лявата петна кост, разкъсноконтузна рана на лицето, сътресение на мозъка.
Счупването на лява петна кост е причинило на подсъдимата трайно затрудняване на
движенията на левия долен крайник за срок повече от тридесет дни.
От заключенията по назначените на досъдебното
производство химически експертизи се установява, че в кръвните проби иззети след
произшествието от подс.А.В. и от трупа на Т. С.Н., не
е установено наличието на етилов алкохол.
В резултат на смъртта на Т. С.Н., неговият син и
законен наследник Т.Т.Н. с ЕГН **********, роден на ***год.
преживял емоционална травма. Детето било много привързано към баща си и
преживяло тежко загубата му. Страдало, че го няма, плачело, търсело го и
получило затруднения в импресивната и експресивната
реч и ниски нива на емоционална регулация, заради които се наложило майка му-
св.Г.П.К. да потърси помощта на логопед.
Гореизложената фактическа
обстановка съдът приема за установена по несъмнен начин от събраните и
проверени по делото доказателства, а именно: от обясненията на подс.А.В., от
показанията на свидетелите Г. П. К., А.И.А.,
М.М.С., Б.В.Д., Г.Д.Г., Д.А.П., Г.Е.В., А.Б.А., Х.К.А.,П.
А. Т., Г.Д.Д., от писмените доказателства и доказателствени средства- протокол за оглед на пътнотранспортно
местопроизшествие с фотоалбум, протокол за оглед на веществени доказателства с
фотоалбум, талон за медицинско изследване, протоколи за доброволно предаване, констативен
протокол за ПТП с с пострадали лица, заверени копия
от свидетелства за регистрация на МПС и удостоверения за техническа изправност,
справки от сектор ПП-КАТ-Р., писма от ОД на МВР-Р., писмо от Център за спешна
медицинска помощ-Р., копия от жернал за повиквания в
Спешна помощ, фиш за спешна помощ и работни графици, заверено копие на схема на
участък от път ІІ-21 Р. С., справки от мобилни оператори, разписки, справка за
съдимост, автобиография, декларация за семейно и и материолно
положение и имотно състояние, препис извлечение от акт за смърт, удостоверение
за наследници, акт за раждане, логопедична оценка, епикризи, фактура, както и от заключенията по назначените
по делото и приети автотехническа експертиза,
съдебномедицински експертизи, химически експертизи и комплексна съдебномедицинска
автотехническа експертиза.
Съдът намира за
достоверни и кредитира показанията на свидетелите Г. П. К., М. М.С., Б.В.Д., Г.Д.Г., Д.А.П., Г.Е.В., А.Б.А., Х.К.А.,
П. А. Т. и Г.Д.Д., тъй като същите са последователни,
логични и достоверността им не се опровергава от други доказателства по делото.
Въпреки, че св.Г.К., като
лице живяло на семейни начала с пострадалия Т. С.Н. и майка на детето им Т.Т.Н. има житейски опрадван
интерес от изхода на делото както в наказателната, така и в гражданската му
част, показанията на същата следва да бъдат кредитирани, тъй катато не се опревергават, а се се подкрепят от другите събрани по делото доказателства.
Това се отнася и до показанията на св.К. относно отражението на смъртта на Т. Н.
върху детето Т.Н., които се подкрепят от
показанията на св.П. Т., за когото не са налице обстоятелства, които да
поставят под съмнение неговата непредубеденост и незаинтересованост от изхода
на делото.
Показанията на
свидетелите Б.Д., Г.Г., Д.П., Г.В., А.А. и Х.А., които не
са били очевидци на произшествието, но са възприели обстановката на
местопроизшествието след настъпването му, също следва да се кредитират, тъй
като показанията на тези свидетели се подкрепят помежду си, допълват се взаимно
и се потвърждават от отразеното в протокола за оглед на пътнотранспортно
местопроизшествие.
От показанията на
допуснатия на съдебното следствие по искане на защитника на подсъдимата
свидетел Г.Д. не се установяват факти и обстоятелства от значение за
разкриването на обективната истина по делото. Показанията на този свидетел,
който твърди, че през м.август 2013год., докато е бил на работа като охрана във
фирма „Б.“ не знае да е станала катастрофа на главния път .Р.-С. на разклона за
с.Н., не се опровергават от събраните по делото доказателства. В показанията си
св.А.А. твърди, че на местопроизшествието е
разговарял с пазач на автопарк на име Г., който му
бил казал, че е чул сблъсака и тръгнал към
местопроизшествието, но не посочва презимето и фамилията на това лице, нито
името на фирмата, в която е работело, поради което не може да се приеме за
установено, че това е свидетеля Г.Д..
Съдът намира за
недостоверни и не кредитира показанията на св.А.А. в
частта им, в която той твърди, че след произшествието е видял, че по задната
пета врата на лекия автомобил ****** с рег. № *******, под стъклото, е имало следи от черна боя. Наличието на
такива следи от черна боя по задната пета врата на лекия автомобил „******“ не
е отразено в протокола за оглед на пътнотнранспортно
произшествие, нито в протокола за оглед на веществени доказателства, като
такива следи от черна боя не се виждат и на фотоснимките в приложените към тези
огледни протоколи фотоалбуми. Данни за наличието на
такива следи от черна боя не се съдържат
в показанията на нито един от останалите свидетели по делото. При това
положение съдът намира, че в тази им част показанията на св.А.А. са недостоверни и не следва да бъдат кредитирани, като
отчита и факта, че св.А., като лице което живее на семейни начала с подс.В. е заинтересован от изхода на делото.
Съдът намира за
недостоверни и не кредитира обясненията на подс.В., в
частта им, в която същата твърди, че на кръстовището, преди да навлезе в пътя .Р.-С.,
е спряла, огледала се е и след като е завила надясно, докато се е движела с не
повече от 20-25км/ч в средната лента за движение в посока от Р. към С. е видяла
бял бус, който се движел в нейната лента срещу нея с много висока скорост и в тази
лента последвал удар между двата автомобила. Обясненията на подсъдимата в тази
им част се опровергават по категоричен начин от приетото заключение по
назначената на досъдебното производство автотехническа
експертиза. Според това експертно заключение, подсъдимата не е спряла преди да
навлезе в път ІІ-21, а без да спира е навлязла с управлявания от нея лек
автомобил „******“ в кръстовището със скорост около 55,70км/ч, като е завивала
надясно, преминала е през двете ленти по ширина и е навлязла в лентата за
движение към гр.Р., в която е последвал удар между предно-левите части на управлявания
от подсъдимата л.а. „****** и т.а. „***********“ управляван от Т. Н..
Съдът кредитира изцяло
заключението по автотехническата експертиза извършена
от вещото лице инж. Ж.Г., тъй като го намира за изключително добре обосновано,
съобразено с всички обективни находки и следи отразени в огледните
протоколи, както и защото не са налице
основания да се поставят под съмнение непредубедеността, незаинтересоваността и
професионалната компетентност на вещото лице.
В показанияата
си св.А.А. твърди, че няколко дни след произшествието
подсъдимата е изложила пред него същата версия за обстоятелствата, при които е
настъпило произшествието. Показанията на този свидетел не потвърждават
достоверността на обясненията на подсъдимата, тъй като той само пресъздава това,
което подсъдимата му е разказала, а достоверността на тези твърдения на
подсъдимата е опровергана по категоричен начин от посоченото експертно
заключение по автотерническата експертиза.
Съдът кредитира и приетите заключения по
назначените на досъдебно производство две химически експертизи и две
съдебномедицински експертизи, както и по назначената на съдебното следствие
комплексна съдебномедицинска автотехническа експертиза,
тъй като са добре обосновани и не са налице основания да бъдат поставени под
съмнение непредубедеността, незаинтересоваността и професионалната
компетентност на вещите лица извършили експертизите.
При
така приетата за установена фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи :
Подсъдиата А.И.В. е осъществила от
обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл.343 ал.1 б. „в” пр.1 вр.
с чл.342 ал.1 пр.3 от НК, тъй като на 17.08.2013год. на път ІІ-21 .Р.-С., в
района на км 8+500, на кръстовището с пътя за с.Н., обл.Р.,
при управление на МПС- л.а. „******“ *****, с рег.№ *******, нарушила правилата
за движение по пътищата:
-чл.6 т.1 пр.3 от ЗДвП- „Участниците в движението съобразяват своето поведение...
с пътните знаци и пътната маркировка“, като не съобразила поведението си с
пътен знак В2- „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“ и не спряла.
-чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП- „На пътно платно с двупосочно движение на водача
на ППС е забранено, когато платното има две пътни ленти, да навлиза и да се
движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне.“,
като в платно за движение с две пътни ленти, навлязла в лентата за насрещно
движение, без да изпреварва или заобикаля.
-чл.35 ал.3 от ЗДвП- „При завиване надясно за навлизане в път с двупосочно
движение, водачът на ППС завива така, че да навлезе по възможно най-краткия път
в дясната част на платното за движение.“, като при завиване надясно за
навлизане в път ІІ-21 с двупосочно движение, не завила така, че да навлезе по
възможно най-краткия път в дясната част на платното за движение,
следствие на което по
непредпазливост причинила смъртта на Т. С.Н., ЕГН **********.
От обективна страна, на инкриминираната дата подсъдимата А.В. при управление на МПС- л.а. „******“ *****, с рег.№ *******,
нарушила посочените правилата за движение по пътищата. В резултат на тези
нарушения извършени от подс.В. настъпил удар между
управлявания от подсъдимата л.а. „******“ и товарния автомобил ***********“ с рег № *********** управляван от Т. С.Н.. Вследствие на
настъпилото пътнотранстортно произшествие Т. С.Н.
получил тежки травматични увреждания, които причинили смъртта му. Налице е пряка
причинно следствена връзка между извършените от подсъдимата нарушения на
правилата за движение по пътищата и последвалата смърт на Т. С.Н..
От субективна страна подсъдимата
извършила деянието виновно, с форма на
вината непредпазливост във вид на небрежност. Подсъдимата не е предвиждала, че
в резултат на извършените от нея нарушения на правилата за движение по пътищата
ще последва смъртта на Т. С.Н., но в конкретната ситуация е могла и е била
длъжна да предвиди настъпването на тези последици.
Поради изложеното съдът намира,
че подс.А.В. следва да бъде призната за виновна и
осъдена за извършеното от нея престъпление по чл.343 ал.1 б. „в” пр.1 вр.
с чл.342 ал.1 пр.3 от НК.
При индивидуализацията на наказанието на подсъдимата за извършеното от нея
престъпление по чл.343 ал.1 б. „в” пр.1 вр.
с чл.342 ал.1 пр.3 от НК , съдът съобрази
следното :
За престъплението по чл.343 ал.1 б. „в” пр.1 от НК, законът предвижда наказание лишаване от
свобода от две до шест години, като на основание чл.343г от НК съдът следва да
постанови и лишаване от право по чл.37 ал.1 т.7 от НК и може да постанови
лишаване от право по чл.37 ал.1 т.6 от НК.
Съдът намира, че като смекчаващи
отговорността обстоятелства следва да се отчетат чистото съдебно минало на
подсъдимата, липсата на наложени на същата административни наказания за
нарушения по ЗДвП и наличието на
извършено от пострадалия Т. Н. нарушение на правилата за движение по чл.137а,
ал.1 от ЗДвП, изразяващо се в това, че е управлявал автомобила си без да
използва обезопасителния колан, с който моторното
средство е било оборудвано, с кето пострадалият е
допринесъл за настъпването на смъртта му, тъй като в конкретната ситуация
същата не би настъпила, ако пострадалият е бил с поставен обезопасителен
колан. При преценката на относителната тежест на последното посочено смекчаващо
обстоятелство, съдът намира, че същата не е голяма, тъй като извършеното от
пострадалия нарушение на правилата за движение по чл.137а ал.1 от ЗДвП в случая
не се явява една от причините за настъпването на произшествието, а е допринесло
само за настъпването на резултата. Що се отнася до установеното друго извършено
от пострадалия нарушение на правилата за движение по чл.21 ал.1 от ЗДвП,
изразяващо се в движение със скорост по-висока от максимално разрешената извън
населено място, съдът намира, че това обстоятелство не следва да се отчита като
смекчаващо, тъй като не се явява причина както за настъпването на
пътнотранспортното произшествие така и
за резултата от него. Съдът намира, че не са налице многобройни смекчаващи
обстоятелства, както и това, че никое от горепосочените смекчаващи
отговорността обстоятелства не е изключително по своя характер, поради което не
са налице основания за приложението на чл.55 от НК.
Съдът намира, че по делото
липсват установени отегчаващи отговорността обстоятелства за подсъдимата.
Като съобрази степента на
обществена опасност на деянието и на подсъдимата, горепосочените смекчаващи отговорността обстоятелства, характера и
относителната им тежест, както и липсата на отегчаващи отговорността
обстоятелства, съдът намира, че на подсъдимата
следва да бъде определено и наложено наказание лишаване от свобода при
условията на чл.54 от НК, към минимума предвиден в закона за извършеното от нея
престъпление, а именно две години лишаване от свобода.
С оглед размера на наложеното
наказание лишаване от свобода, който е до три години, както и обстоятелството,
че подсъдимата не е осъждана на лишаване от свобода за престъпление от общ
характер, са налице формалните предпоставки за приложението на чл.66 ал.1 от НК. С оглед настъпилия тежък резултат, обществената опасност на извършеното
престъпление е висока, но при преценката на същата следва да се отчете и факта,
че същото е извършено при непредпазлива форма на вината във вид на небрежност.
Освен това подсъдимата е лице с ниска степен на обществена опасност и
извършеното престъпление се явява изолирана проява на незаконосъобразно
поведение в живота й, предвид чистото й съдебно минало и липсата на налагани
административни наказания по ЗДвП. Ето
защо съдът намира, че за постигане целите на наказанието по чл.36 от НК и
най-вече за поправянето на подсъдимата не е наложително същата да изтърпи
ефективно наложеното й наказание две години лишаване от свобода, поради което
изпълнението му следва да се отложи на основание чл.66 ал.1 от НК с изпитателен
срок от четири години.
На основание чл.343г от НК на
подсъдимата следва да се наложи кумулативно и наказание лишаване от право да
управлява МПС за срок от три години.
Според съда, така определените и наложени на подсъдимата наказания са
съответни на степента на обществена
опасност на деянието и на дееца, съобразени са с наличните смекчаващи
обстоятелства и с липсата на отегчаващи обстоятелства и с тях в пълен обем ще
се постигнат целите по чл.36 от НК, както по отношение на специалната, така и
на генералната превенция. С наложените наказания ще се поправи и превъзпита подсъдимиата към спазване на законите и добрите нрави. Ще
се въздейства предупредително върху нея и в най-голяма степен ще се въздейства
възпитателно и предупредително върху останалите членове на обществото за
предотвратяване или поне ограничаване извършването от тях на престъпления от същия вид.
По отношение на приетия за
съвместно разглеждане граждански иск за неимуществени вреди, съдът намира, че
същият е доказан по основание. С престъплението подсъдимата е причинила виновно
неимуществени вреди на Т.Т.Н., изразяващи се в загуба
на морална опора и подкрепа в живота му от баща му, душевна болка, липса на на лични отношения и страдания от загубата на баща му. От
показанията на св.Г.К. и св.П. Т. се установява, че детето Т.Н. е живяло с баща
си, било много привързано към него и е изживяло много тежко загубата му. След
смъртта на Т. Н., синът му Т.Н. постоянно е питал за него, търсел е баща си и е
плачел за него. Т.Н. преживял емоционална травма, която му причинила
затруднения в импресивната и експресивната реч и
ниски нива на емоционална регулация, заради които се наложило майка му- св.Г.П.К.
да потърси помощта на логопед. Последното се потвърждава и от представената и
приложена като писмено доказателство по делото Логопедична
оценка на Т.Т.Н.. На основание чл.45 от ЗЗД подс.В. дължи да поправи неимуществените вреди, които виновно
е причинила на Т.Т.Н.. Съобразно правилата на чл.52
от ЗЗД, съдът определя размера на причинените неимуществени вреди по справедливост
на 80 000 лева.
От приетото
заключение по назначената на съдебното следствие комплексна съдебномедицинска автотехническа експертиза се установява, че пострадалия Т. С. Н. е извършил нарушение на правилата за
движение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП, изразяващо се в това, че е управлявал
автомобила си без да използва обезопасителния колан,
с който моторното средство е било оборудвано, с кето
пострадалият е допринесъл за настъпването на смъртта му, тъй като в конкретната
ситуация същата не би настъпила, ако пострадалият е бил с поставен обезопасителен колан. С оглед на това, съдът намира за
установено по категоричен начин, че Т. С.Н. е допринесъл за настъпването на
вредите, поради което на основание чл.51 ал.2 от ЗЗД обезщетението следва да се
намали. Като съобрази това, че извършеното от Т. С.Н. нарушение на правилата за
движение по чл.137а ал.1 от ЗДвП не се явява причина за настъпването на
произшествието, а това нарушение само е допринесло за настъпването на смъртта
му, съдът намира, че на основание чл51 ал.2 от ЗЗД определеното обезщетение за
неимуществени вреди следва да се намали с 15 %. Подс.А.В.
следва да бъде осъдена да заплати на Т.Т.Н., чрез
неговата майка и законен представител Г.П.К. обезщетение за неимуществени вреди
в размер на 68 000 лева, ведно със законната лихва, считано от
17.08.2013год. до окончателното изплащане на сумата. Предявения граждански иск
за сумата над 68 000 лева, до пълния му размер от 80 000 лева следва
да бъде отхвърлен, като недоказан.
С оглед изхода на делото, на
основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимата А.И.В. следва да бъде осъдена да
заплати на гражданския ищец Г.П.К. направените и претендирани
от нея разноски за повереник, които видно от
представения договор за правна защита и
съдействие възлизат на 3000 лева.
На основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимата
А.И.В. следва да бъде осъдена да заплати в полза на ОД на МВР-Р. направените на
досъдебното разноски в размер на 479,74 лева, както и да заплати в полза на Р.нският окръжен съд направените на съдебното производство
разноски в размер на 740,86 лева.
Мотивиран
така, съдът постанови присъдата си.
Председател :